vupros za prichastieto

пространство за срещи и разговор
todorka
Потребител
Мнения: 47
Регистриран на: ср юни 07, 2006 10:50 pm

Мнениеот todorka » чет май 10, 2007 3:30 pm

marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » чет май 10, 2007 3:46 pm

todorka
Потребител
Мнения: 47
Регистриран на: ср юни 07, 2006 10:50 pm

Мнениеот todorka » пет май 11, 2007 10:17 am

marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » пет май 11, 2007 11:36 am

todorka
Потребител
Мнения: 47
Регистриран на: ср юни 07, 2006 10:50 pm

Мнениеот todorka » пет май 11, 2007 12:27 pm

михаилий
Потребител
Мнения: 57
Регистриран на: пон май 07, 2007 9:44 pm

Re: vupros za prichastieto

Мнениеот михаилий » пет май 11, 2007 11:28 pm

Здравей Марст,
Наистина Възкресе!

Не разбирам защо реагираш така остро на индивидуализма ми, след като той е разбираем. :roll: Съвем не разбирам пък какво имаш впредвид под психологизъм?! Надявам се да разясниш, както се и надявам да проявиш повече търпение в отношението си към другите , което би било по-адекватно на естеството на църковния живот и това, което в една здрава среда е действие на църковната общност Така също ще допринесеш и за по-доброто разбирателство между нас на форума, отколкото да дойдеш и да ни разгромиш набързо със широкия си богословски размах :idea:

Казах вече, че не се изживявам като последна инстанция по въпросите на вярата и съм отворен за съвети на хора по-знаещи от мен. Аз съм общо взето нов във църквата, но имам вече натрупан някакъв духовен опит, който аз просто споделих със това момче hiphopsusel, който очевидно има нужда от съвет.
Намирам обаче за неприемливо мнението ти относно ритъма на благочесвия живот и индивидуалните решения за причастение, изповед и други всички тайнства. Ние сме хора, индивиди и по тази причина падаме в различни грехове, но тези грехове са индивидуални и поради това се нуждаят от индивидуално покаяние. Как бих могъл да се причастя на пример, макар и постил и молил се усърдно цяла седмица, ако сутринта преди да отида на църква съм се съблазнил в топлото легло и съм правил секс със жена си? Не бих ли си сложил огън във устата със причастието? Не бих ли обидил Христа със него? Не бих ли имал причина да отложа причастението си дори и след призива на свещенника "...Със страхом Божи, верую и любов приступите!"??? Не общността, а аз ще отговарям на Съда за това. Не смяташ ли?
Така, че ритъма на благочестив живот е много трудно да бъде колективен, особено днес, когато истинските духовни лица са дефицит и изключение, а живота много различен от този в главите на богословите. По същата причина се считам щастлив, че съм прочел това онова и бих сложил доверието си в книгите на Светите Отци далеч повече отколкото на свещеник, който мирише на алкохол и ми говори за Христос, хилейки се заговорнически, един вид и двамата знаем, че това са глупости, ама какво да правим сега? Случвало ми се е!
А инъче естествено, че всяко благочестие излиза от Бога!
marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » съб май 12, 2007 3:25 pm

михаилий
Потребител
Мнения: 57
Регистриран на: пон май 07, 2007 9:44 pm

Мнениеот михаилий » нед май 13, 2007 4:28 am


Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта