Светци на XX век

пространство за срещи и разговор
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот Next » ср ное 04, 2015 4:09 pm

Священномученик Алексий Ставровский


"....Он был одним из тех 300 человек, которые в день трехсотлетия царствования Дома Романовых получили честь быть представленными Государю как выдающиеся общественно-государственные деятели. Семейству отца Алексия Ставровского, за его заслуги перед Отечеством, было даровано потомственное дворянство.

Все земные почести, которые столь редко достигались духовенством, не повлияли на прекрасный духовный облик, который со всей силой выявился в удивительной кончине этого мученика за веру.

Известно, что в последние годы жизни отец Алексий был близок к праведному Иоанну Кронштадтскому. Они были почти ровесники — отец Алексий был всего на пять лет младше отца Иоанна, но считал себя его духовным сыном. Свидетельством их духовной дружбы стал снимок, запечатлевший о. Иоанна в гостях у о. Алексия.

Господь увенчал праведного протоиерея Алексия Ставровского после революции венцом мученичества. Знаменательно, что этот венец он сподобился принять в граде, где пастырствовал о. Иоанн – в Кронштадте.

В 1918 году после убийства в Петрограде Моисея Соломоновича Урицкого по постановлению Петроградской ЧК за одну ночь было расстреляно 500 ни в чем не повинных людей, взятых новой властью в качестве заложников. В их числе был арестован и 84-летний военный священник отец Алексий Ставровский. Вместе с группой арестованных он сначала содержался в одной из тюрем Петрограда, а затем был переведен в Кронштадт. Во время своего заключения он сохранил удивительную бодрость духа, утешал сотоварищей по узам и даже причащал их запасными Святыми Дарами. По сведениям протопресвитера Михаила Польского, вскоре после перевода заключенных в Кронштадт они были выведены из тюрьмы, построены в ряд, и им было объявлено, что в виде репрессии за убийство Урицкого каждый десятый из них будет расстрелян, а остальные освобождены. Отец Алексий стоял девятым, а после него - десятым - стоял молодой священник. Обратившись к нему, отец Алексий сказал: "Я уже стар, мне недолго осталось жить; в жизни я получил все, что было можно; жена моя старуха, дети мои все на ногах; иди себе с Богом, а я стану на твое место". И, сказав это, он встал на место молодого священника и был расстрелян. Дата его смерти точно не известна, но вероятно это было в конце сентября или в октябре 1918 года. Место погребения тоже неизвестно, вероятнее всего, оно в водах Финского залива, на траверсе Толбухина маяка, где в 1918 году предположительно были потоплены баржи с заложниками.

Отец Михаил Польский («Новые мученики Российские». Джорданвилль, 1949) так же пишет: «Освобожденный священник счел первым своим долгом явиться в Управление протопресвитера и сообщить о случившемся. Чиновник, дававший впоследствии показания о.  Г. Шавельскому (прот. Георгий Шавельский был настоятелем домовой церкви Александра Невского при бывшем Управлении протопресвитера военного и морского духовенства в Петрограде. — Прим. ред.) и рассказавший внуку почившего об этом, лично слышал рассказ выпущенного на волю иерея. Однако, по Божию произволению, и этот молодой священник скоро снова был задержан и расстрелян. Имя его, к сожалению, забыто внуком, хотя и сообщено было ему чиновником»......"
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот Next » вт дек 01, 2015 11:25 pm



Цитат:
Историю эту священник рассказал мне при следующих обстоятельствах. Как-то мы с женой зашли в собор в Сан-Франциско, помолились и уже собирались уходить. Я на тот момент искал работу. Вообще я в Америке сменил восемь работ, несколько раз переезжали мы из штата в штат, для Америки это — обычное дело. Жили в Нью-Йорке, Нью-Джерси, Пенсильвании, в Юте (дважды) и других штатах. На тот момент я как раз был без работы.

Выходит священник — православный американец — и спрашивает, не подвезём ли мы его. Нам было по пути, и мы, конечно, согласились. Едем. Он спрашивает:

— Как дела?

— Да вот, работу ищу и никак не найду.

— А вы письмо напишите владыке Иоанну Шанхайскому.

— Как письмо?

— Очень просто: так, как если бы вы писали это письмо живому человеку. Начальнику. Другу.

И рассказал нам историю о двух девушках с вечеринки.

Я написал письмо святителю, положил его под раку — и через короткое время мне позвонили из крупной компании, одной из самых крупных в мире:

— Вы такой-то специалист?

— Да.

— Вы проявляете интерес к работе в такой-то области?

— Да.

— Приезжайте на собеседование.

Вообще, в Америке обычно сам рассылаешь резюме через интернет и ждёшь ответа, но я не помню, чтобы отправлял что-то в эту компанию! Они меня сами нашли! Это совершенно нехарактерно!

Мой уровень квалификации высокий, однако, он оказался недостаточно высоким для должности, которую мне хотели предложить, — но мой экзаменатор ушёл в отпуск! Вообще, я нечаянно сделал всё для того, чтобы они меня не взяли на эту работу: по ошибке позвонил и попросил отменить интервью, которое даже не было назначено. Я так ошибся! И очень сильно нарушил деловую этику, принятую в Америке.

И на удивление это сошло мне с рук!

Уже в конце лета я получил эту работу!

Моей задачей было продержаться там хотя бы шесть месяцев — чтобы потом в резюме можно было упомянуть об опыте работы в этой компании. И я проработал там, молитвами святителя Иоанна Шанхайского, шесть лет! Это была самая моя долгая работа за двадцать лет жизни в Америке!

Вот так я писал письмо владыке Иоанну Шанхайскому чудотворцу…
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » пон дек 28, 2015 7:34 am





***
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот ven4e » пон дек 28, 2015 12:02 pm

От прочетеното останах с усещането, че светецът е рядко срещан мисионер и Божи човек. Страдал е за Христа, дори и да не е умрял от това. А доказателството, т. нар. "истина", е някаква хартийка, която може много лесно да бъде фалшифицирана.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » пон дек 28, 2015 4:34 pm

Частично съм съгласен с Вас. Несъмнено, архиереят като представител на старата генерация иерарси, ще да е имал премного подвизи, но не и този, за който е канонизиран!

Поместих информацията нарочно, защото ми се струва, че в последно време се забелязва една църковно-административна забързаност. Въпросният архиерей е причислен към лика на руските новомъченици, а той не е пострадал мъченически, както прибързаното му житие представя фактите. Риторичният ми въпрос е защо комисията по канонизацията е допуснала такава неоправдана небрежност? Защо не са изследвани всички архивни документи с нужната сериозност и чувство на отговорност.

Неотдавна от руския богослужебен календар бяха изчезнали стотина имена на канонизирани "новомъченици и изповедници", което е своеобразен съблазън по вина на "непогрешимата" църковна администрация.

Нещо подобно се забелязва с безсмисленото нарочване на всевъзможни икони за чудотворни и организиране на масови поклонения. Определено намирам, че този църковен подход е чиста проба шарлатания и няма никакво отношение към душегрижието и още по-малко към душеспасението.

Отново ще се преповторя, че принципно, всяка икона може да се окаже чудотворна, но това не оправдава изкуствената реклама за да се събират масово православните българи на опашки за да се кланят на дървото и боите, оставайки чужди на Евангелието и Христа.

От десетилетия насам, църковният живот не е Христоцентричен и това става все по-недушеспасително. Църквата, според моето прескромно мнение, се изпразва ежедневно от своята същност.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот ven4e » пон дек 28, 2015 5:30 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот Next » вт яну 19, 2016 5:09 pm




Когато пристигнах в Сан Франциско, за да бъда близо до светителя архиепископ Иоан Максимович, чух много изумителни неща за аскетическия му живот. Често посещавах приюта “Св. Тихон”, основан от самия него и управляван по това време от неговата дългогодишна помощничка Мария Александровна Шахматова (+1967).

Архиепископ Иоан беше много зает човек и аз не смеех да го безпокоя с присъствието си прекалено често. Работех в друг град, Монтерей, и можех да отивам в Сан Франциско само в края на седмицата, тъй като бяхме отворили православна книжарничка с благословението на покойния вече йерарх. През онези години аз се формирах като личност и с голяма благодарност към Бога си спомням за тях.

Приютът тогава вече не приютяваше деца. Всички те бяха пристигнали от Китай десетина години преди това, бяха пораснали и сега използваха храма към приюта за своя енорийска църква. За тях той естествено си оставаше техен дом. Намираше се в тих район на ъгъла на 15-то Авеню и Балбоа стрийт.

В приюта архиепископ Иоан разполагаше с мъничък кабинет, който беше толкова тесен, че не би могъл да побере дори едно легло, а той го използваше едновременно за жилище, молитвен кът и кабинет. Аз често го посещавах там, провеждайки с него дълги конструктивни разговори, които на практика щяха да определят моя живот.

Един ден отидох да видя мисис Шахматова и както обикновено тя настоя да остана за чаша чай, въпреки че аз изобщо не обичам чай. Заведе ме в кухнята, намираща се почти до кабинета на архиепископ Иоан и ме подложи на истински разпит относно това, какво съм правил през седмицата, къде съм скитал, какво съм прочел и тъй нататък и тъй нататък. Обикновено ме гълчеше, задето не я посещавах по-често и не бях по-близо до нейните “сирачета”, които впрочем вече бяха пораснали и създали свои семейства.

Този ден забелязах един бял гълъб с червеникава окраска на крилете да гука на прозореца, кацнал на специално направен за него перваз. Той крачеше напред-назад и очевидно нямаше намерение да си отива, затова предположих, че чака да го нахранят. Понеже мисис Шахматова не се впечатли от него, аз също не му обърнах внимание.

Случи се така, че на Кръщение Господне се озовах в приюта за освещаването на водата. Службата се извършваше точно под кухненския прозорец в малкото дворче, до което се стигаше чрез отделна врата откъм улицата, през която бях влязъл и аз. За моя огромна изненада, когато архиепископ Иоан благославяше водата, отнякъде долетя един гълъб. Той запляска с криле и на практика почти се окъпа в купела със светената вода, докато всички ние в това време бодро пеехме: “Во Иордане крещающуся Тебе, Господи, Троическое явися поклонение: родителев бо глас свидетелствоваше Тебе, возлюбленаго тя Сина именуя: и Дух в виде голубине извествоваше словесе утверждение. Явлейся Христе Боже, и мир просвещей, слава Тебе.” (“При кръщаването Ти в Иордан, Господи, се откри поклонението на Света Троица. Защото гласът на Отца свидетелствуваше за Тебе, като те наричаше възлюбен син. А Духът във вид на гълъб потвърждаваше верността на тия думи. Христе Боже, Който си се явил и си просветил света, слава Тебе!”)

Аз бях изумен, тъй като никога не бях присъствал на служба с жив гълъб, който да кръжи над светинята. Гледката беше незабравима. Светител Иоан стоеше с високо вдигнати над главата ръце, стиснал в тях огромен златен кръст, а в това време птицата се издигна над съседната сграда и после стремително се спусна към светеца и грациозно кацна на рамото му. След това, пляскайки с криле, пак се издигна във въздуха, само за да се спусне отново за огромна радост на присъстващите, правейки така няколко пъти.

Свети Иоан, очевидно сляп за чудните изпълнения на гълъба, продължаваше да се моли съсредоточено. Всичко изглеждаше толкова естествено сякаш бе съвсем в реда на нещата гълъб на водосвет. Подобна случка ни разказва и св. Ефрем Сирин за св. Василий Велики, комуто гълъб шепнел на ухото божествени слова.

След службата бях поканен в приюта да се напия със светена вода, както и да се включа във вкусната почерпка. Архиепископ Иоан също беше там, а гълъбът стоеше на своя перваз до прозореца и очевидно похапваше. Там чух следната трогателна история за “небесната птица” на архиепископ Иоан.

Веднъж Владиката се прибрал у дома и намерил един ранен гълъб да стои отвън до прозореца. Крилото му било счупено. Владиката отворил и го пуснал вътре. Птицата едва си движела крилете и архиепископът я превързал и нахранил. Това се сторило достатъчно на гълъба, за да се почувства осиновен. Все се навъртал наоколо, особено когато светецът се прибирал и свикнал да го хранят.

Беше истинска загадка как общуваха помежду си. Едно обаче беше ясно – гълъбът реагираше на думите на св. Иоан, сякаш разбираше какво му се говори. Научих, че двамата сядали един срещу друг, човекът тихо говорел, а в отговор гълъбът издавал одобрително гукане и спокойно ходел напред-назад, запомняйки сякаш онова, на което го учели.

Това приятелство продължи доста дълго, чак до смъртта на архиепископа. Гълъбът си живееше на прозореца и често прелиташе от кухнята в гостната, та чак до малкия кабинет на мисис Шахматова в северозападния край на Дома. Виждал съм го лети и все се чудех защо не му вземат клетка, както се прави за канарчетата, например. Обаче ми казаха: „Той е приятел и компаньон на архиепископ Иоан.” Беше много доверчива птица и често ядеше от ръцете му.

Веднъж дойдох и заварих архиепископ Иоан да седи тихо до прозореца и подпрял замислено глава с ръце да наблюдава птицата, която беше болна. Така и не разбирах какво има помежду им, но определено съществуваше някакъв мълчалив контакт между гълъба от Кръщение Господне и Иоан - неговия “кръстител”. (Впрочем олтарниците казваха, че поръсвайки гълъба при освещаването на водата, архиепископ Иоан всъщност го кръстил, така че това бил един “кръстен” гълъб.)

По-късно мисис Шахматова пък сподели, че тази птица била нещо като тайнствен вестоносец за архиепископ Иоан, но така и не полюбопитствах за по-нататъшно обяснение. В деня, когато Владиката почина, гълъбът започнал да се щура напред-назад и като обезумял да пляска с криле, научил сякаш за смъртта на господаря си.

Един чест посетител на Дома “Св. Тихон” написа: “Ние всички заобичахме това малко дружелюбно гълъбче, което стана близък приятел на човека. То никога не се отдалечаваше от Дома и никога не гонеше другите птици, сякаш мъничкото му сърчице търсеше именно човешка топлина; за него нямаше по-голяма радост от това да полети из къщата, а после тихо да кацне върху някое кресло. Често когато архиепископ Иоан пиеше кафе в кухнята, то почукваше по прозореца, молейки да го пуснат вътре, а след това кацаше на рамото на светеца и гледаше ръцете, които го благославяха.

Когато погребалният звън оповести земния край на архиепископ Иоан, птицата направо обезумя. Тя летеше отчаяно, търсейки своя светец, а месец-два по-късно мъничкото й сърчице също престана да бие за наша голяма мъка.

Помня как някой строго каза, че не бива да се плаче за смъртта на птица, било грях. Колко сурово ми прозвуча това! Защо да е грях, когато тиха тъга докосне сърцето ти при загубата на едно от тези мънички създания, поверени ни от Самия Творец да се грижим за тях и които са способни да ни дарят толкова обич! Помня какво ми каза архиепископ Иоан, когато веднъж му се оплаках, че в някои градове прогонват птиците от улиците: “Да, сега по целия свят са започнали атаки срещу всичко живо, което ни заобикаля!”

По това време в Сан Франциско имаше истинско преследване на гълъбите, заради схващането, че пренасяли някакви зарази и стотици биваха отравяни или застрелвани, забравил съм подробностите. Но живо си спомням как красивото белокрило създание кръжеше над малката прегърбена фигурка на безценния ми светец, който не само обичаше тази пратена му от Бога птица, но и разговаряше на някакъв тайнствен език с нея. Гълъбът влезе в живота му по времето, когато той преживяваше най-тежките си изпитания на земята; беше предшественик на неговото заминаване за отвъдното, както и участник в други поверени ми тайни. Това малко пернато Божие създание бе пратено да утеши страдащия Божий раб, носейки му по-голяма утеха, отколкото хората, които в същото време му причиняваха най-голяма болка. Хората, които мразят ближните си не могат да разберат как може животните да бъдат наистина изпратена от Бога утеха.

Една духовна дъщеря на архиепископ Иоан, Олга Скопиченко, в спомените си за този гълъб написа прекрасна поема, в която загатваше, че появата на птицата, наранена от жестоки люде, беше за нашия светец малко прозорче, през което той надзърташе към Небето.

The Orthodox Word, No. 191, 1996
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот Next » ср фев 03, 2016 10:39 pm

Години след БСЦП и РПЦ канонизира

П.п. Икона, житие и всичко което трябва вече си го има, но някой май ще открива топлата вода.
Йоанна
Потребител
Мнения: 20
Регистриран на: пет фев 06, 2015 3:02 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот Йоанна » ср фев 03, 2016 11:19 pm

Next, св. Серафим никога не е бил клирик на БСПЦ, за да го канонизират те. Клирик се канонизира от църквата, към която е принадлежал - в случая РПЦ. Все едно БПЦ да канонизира Оптинските новомъченици. Така че не приписвай на БСПЦ несъществуващи заслуги. "Канонизацията" на БСПЦ е кражба на светец, както правилно го написаха преди години в "Църковен вестник".
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » чет фев 04, 2016 12:09 am

Уважаема Йоанна,

На БПСЦ не й биват приписвани никакви "заслуги". И глупавата публикация на ЦВ отпреди години, добре си я спомням, си остава глупава и днес. Те и иудеите обвиняваха свв. апостоли, че били "откраднали" Тялото Господне от гроба.

Светиите не "принадлежат" на някакви си "юрисдикции", или "поместни църкви", а на Бога. Право да ги почитат имат всички. БПСЦ просто първа е обявила, че почита този Божий угодник за светия и само болен ум може да обяви това за "кражба"!

Явно е, че си чела официалното, "полирано" проложно житие на светителя, публикувано днес. Светителят е имал свои духовни чеда, сред които не си ти. Те са си СВОИ по един начин, който ти не можеш да разбереш. И както той никога не ги е оставил, така и те никога не са го оставили, а са му верни и днес, така, както са му били верни винаги. Ти си вън от това.

Те го имат, и с право, за свой духовен отец - който ги е родил в Христа. И го почитат със синовна обич и привързаност. Почитат всяка негова дума и всеки негов завет - и писан, и неписан. По начина, по който свв.апостоли са почитали Самаго Христа. Те са негови, на светителя, ученици. А ти и вие го почитате заради чудесата, заради молитвената му помощ, ако щеш - заради земната му слава на чудотворец. Това е тази почит, която иудеите са имали към Спасителя заради хляба, рибата, чудесата и надеждата да ги избави от римляните. Наясно ли си за колко различна почит става въпрос?

А пък почитта на първосвещениците към светителя ще я разберем всички твърде скоро, през юни. Който има очи и уши, де.

А и в крайна сметка, БПСЦ не признава БПЦ нито за църква-сестра, нито даже за Църква в същностния смисъл на това понятие. Нито пък търси такова признание от БПЦ за себе си. Така, че за каква "кражба" може да се говори тук?!

Когато прославиха свщмчк Висарион Смолянски, пак ли беше кражба? А когато канонизираха Баташките новомъченици?! Тогава защо никой не се сети да ги обвини в това?

Ако има в някакъв смисъл "кражба", то тя е в обратната посока - апостасийното официално "православие" се опитва да се облече в благодатната дреха на светителя, опитва се да скрие безблагодатната си псевдоцърковна същност зад авторитета на светителя. И това е цялостна "всеправославна" тенденция, която само глупавите и недобросъвестните не забелязват. Това, което Бог милостиво и по икономия е допуснал - да просияят сред апостасийното множество някои негови верни раби - за вразумление на отстъпващите, се използва нечистоплътно, за да се доказва, че поетият път на отстъпление е правилен.

Жалко. Много жалко.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » чет фев 04, 2016 12:26 am

Апропо, за да стана по-ясен: как така, по вашата логика, сергианите от РПЦ МП канонизираха руските новомъченици свщмчк Петър (Крутицки), свщмчк Кирил (Смирнов), свщмчк Иосиф (Петрових), свщмчк Виктор (Островидов) и целият останал светийски сонм, когато последните не само, че никога на са били нейни - на сергианската РПЦ МП клирици (били са клирици на Православной Российской Церкви), но даже са предали сергианите на отлъчване и анатема?!

Е това е "кражба на светии"!!!

Нещо повече, въпросната "канонизация" стана зрелищно въплъщение на Христовите думи: "Горко вам, задето зидате гробници на пророците, които вашите бащи избиха,с това свидетелствувате за делата на бащите си и ги одобрявате, защото те избиха пророците, а вие им зидате гробници." Може да ви звучи зловещо, но именно сергианите от РПЦ МП избиха новомъчениците с ръцете на ВЧК-ОГПУ-НКВД-НКГБ, като ги обявиха за политически нелоялни и неблагонадеждни, отказващи да се подчинят на "узаконеното" от кръволока Сталин ВВЦУ на митр.Сергий. Който обяви пред цял свят, че в СССР няма религиозни преследвания, а в затворите "по заслуги" гният само политически престъпници - противници на режима.

Който има уши да слуша, нека слуша!
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » чет фев 04, 2016 8:49 am

Едно допълнение (от "Двери"):

И тримата епископи, на място ръководили все за кратко време Богучарската епархия при нейното едва 7-годишно съществуване, са били после убити по време на терора в Съветския съюз. Варлаам (+1932 г.) и Владимир (+1938 г.) били разстреляни, а Памфил - удушен в квартирата му и после обесен (1935 г.).

По това време според основоположника на РПЦ МП митрополит Сергий в СССР няма преследвания на вярващите. И тримата очевидно са обикновени престъпници по смисъла на съветският наказателен закон.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » съб фев 06, 2016 4:05 am

УЖАСНО ПОТВЪРЖДЕНИЕ

На собствената ми теза:

Шпиллер не знал, что священник Павел Троицкий умер в сталинском концлагере в 1944 году. Посажен он был туда в 1939 г. по доносу митр. Мануила Лемешевского, предавшего сразу нескольких "катакомбных" священников, которых сам Лемешевский и рукоположил. Остальных священников не посадили. Может быть, под пытками они согласились сотрудничать с тайной полицией. Может быть, чекисты удовлетворились обещанием не совершать священнического служения. Троицкого же посадили.

http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=118267

Не намирам думи.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » нед фев 21, 2016 2:13 pm

laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » пон фев 22, 2016 6:43 pm

Уважаеми дядо Клименте,

Съгреших пред Небето и пред Вас и Ви моля за прошка, задето Ви обидих. Причината е моята гордост. Не беше нужно да обличам несъгласието си с Вашите мисли по този начин. Сега "ми е минало" и имам сили да си поискам прошка. Наистина, съжалявам.

Поставяте важни и сериозни въпроси, на които аз не съм в състояние да дам богословски издържан отговор. Когато ми е възможно, тези дни, ще се опитам да ословеся моето интуитивно разбиране за тези неща. Виждал съм някои от показаните снимки, а също така съм си задавал подобни въпроси.

Във всеки случай, аз си имам духовен принцип за такива ситуации: не приемам помисли нито в едната, нито в другата посока. Смирявам ума си и не се опитвам да "дам отговор" в контекста и в ограниченията на моят разсъдъчен хоризонт.

Това ми помага да не допускам смут в душата си, който с нищо не би допринесъл за просветляване на ума и разрешаване на недоуменията.

Освен това, без да искам да Ви засегна ни най-малко, смятам, че Вие имате определен уклон да заемате пристрастна позиция спрямо БПСЦ и нейните живи и починали дейци. А това със сигурност Ви пречи - тъй като "от сърцето излизат помислите".

Дай Боже скоро да мога да Ви споделя мислите си по поставените въпроси.

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта