Светци на XX век

пространство за срещи и разговор
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » пон фев 22, 2016 11:31 pm

laikos написа:Съгреших пред Небето и пред Вас и Ви моля за прошка, задето Ви обидих. Причината е моята гордост. Не беше нужно да обличам несъгласието си с Вашите мисли по този начин. Сега "ми е минало" и имам сили да си поискам прошка. Наистина, съжалявам.


Боголюбиви брате в Христа Иисуса,

«Несть человек, иже жив будет, и не согрешит». Аз не съм се обиждал и верен на своя принцип да търся с какво съм предизвикал отношението, приемам, че несъмнено ще да съм Ви въвел в изкушение. Простено да Ви е, ако гласът на съвестта Ви говори изобличително и нека Бог ни прости и помилва по Своето човеколюбие, давайки ни будна съвест и благодатни сили да достигнем възможно най-близко до Него.

Чистосърдечно моля да приемете последните ми два постинга като гласна изповед, а не като преднамерено изкушение.

В това се опитах да уверя и отец Людмил с когото сме обмисляли в свое време възможност за съвместно служение, но многобройните ми грешки в живота не ми позволяват лекомислен ангажимент, който да се окаже за мен нова авантюра. Като монах, на мен не ми трябва повече от Псалтира и като човек в залеза на своите земни дни, активната дейност не може да е на дневен ред, защото са ми нужни вопиющо усилни плодове на покаяние.

Колкото повече изследвам църковните дела, толкова повече се убеждавам за себе си, че църковността става навсякъде една жалка игра на шикалки.

С това не искам да кажа в никакъв случай, че всички са маскари, както тукашен клубен участник се опита многократно да ми приписва. Съзнавайки, че съм действително безплодна смоковница, както справедливо ме обвиниха моите последни "бойни другари" в закрития сайт на отец Севастиан, съзирайки небесната секира, която е готова всеки момент да ме посече за да бъде хвърлена душата ми в огъня, за себе си търся компромиса по силата на църковната (богословска) икономия, който би ми позволил действително да завърша малкото си земни дни в душевен мир и покаяние и както още е казано в просителната ектения: "християнска, непосрамена мирна кончина и добър отговор на страшния Христов съд".

laikos написа: смятам, че Вие имате определен уклон да заемате пристрастна позиция спрямо БПСЦ и нейните живи и починали дейци. А това със сигурност Ви пречи - тъй като "от сърцето излизат помислите".


Колкото до БПСЦ в затрудненост съм да проумея комсомолската разгорещеност на някои нейни партизани. Човек влиза в Църквата за да се облагодати и спаси. Струва ми се, че Църквата няма нужда от партизански набези и комсомолски разгорещени агитки.

Имам чувството, че не малка част от нейните (на БПСЦ) по-нови мирски членове намират за смисъл на своя живот не толкова духовното си преображение, колкото да тръбят като иерихонски тръбачи за да проглушат света със своята си убеденост, че само те пребивават в автентичността на истината и догматическата неувреденост на вероучението.

Изповядвам публично, че това ме отвращава. Уважавам юрисдикционния избор на всеки. Критично настроен съм към юрисдикционните партизански демагогии "ние и никой друг не е в истината", разчитащи на неосведомеността на широките маси и богословската им неграмотност. Зомбирането не може да е стоене в истината, а само истината ще ни направи свободни. Това е скромното ми виждане. Всеки, от позиция на своята богословска грамотност и духовна висота избира общината, която по силата на икономията отговаря най-вярно на неговото разбиране за неповредено вероучение. Душеспасението е в личния подвиг и живот-свидетелство, а не в дърлене и надприказване с вятъра.

Благодаря на Бога за Неговата милост да познавам последните великани на духа и непоколебими в твърдостта да пребъдат на божествена стража по опазване чистотата на светоотеческата вяра.

Като че ли вчера беше моята първа среща с приснопаметната игумения Серафима Ливен. Тази среща остава незалечима в моето съзнание с всичките й детайли. Тя отсече мигновено и завинаги всички мои младежки планове. Едно свидетелство на прозорливостта на Матушка промени завинаги живота ми. За нея е невъзможно да се разказва. Човек може да разбере какво е Матушка единствено ако е имал възможността да я познава и да почерпи от дълбочината на нейната духоносност. Чест прави на Саратовския и Волски митрополит Лонгин Корчагин, който има почтеността да подчертае необичайността и неописуемостта на нейната личност.

Признателен съм, че известно време мой изповедник беше архимандрит Серафим Алексиев, макар духом да ми е бил по-близък архимандрит Сергий Язаджиев заради неговата детска прямота. И при все това, монахиня Касиния ме роди за Бога по-късно. Всички те бяха по своему верни до смърт на заветите на своя духовен старец Архиепископ Серафим Соболев.

След тях е невъзможно вече човек да намери такива духоносни личности. Те формираха съзнанието ми и направиха духовния ми настрой. Благоговея пред тяхното подвижничество и същевременно не мога да премълча онова, което ме смущава. Съжалявам, ако читателите ми приемат изповедта на моето недоумение като преднамерена критика.

Когато става въпарос за душеспасението, човек не може и не бива да играе с душата си.

С годините и многото изчетени материали ставам все по-алергичен към демагогичната партизанщина.

За мен няма никакво съмнение, че Покровският девически манастир е единственият истински манастир в България. Форумен участник и модератор дори ще ми е свидетел пред Бога, че съм го водил в обителта с твърдението, че духоносността за момента може да я има единствено в Покров. При все тази ми убеденост не отговорих на призива на о. Сергий да се присъединя към новата църковност на Триадицкия епископ Фотий. Възможно е да не съм дорасъл духом, но многократно съм споменавал някои еклезиологични детайли и склонност към църковно задкулисие. Съжалявам, че не копирах едни публикувани за няколко дни задкулисни писма на еп. Фотий против Агатангел Пашковски.

Категорично не мога да възприема непочтената партизанщина да се празнослови срещу т.н. "сергианство" от хора с дълбок сергиански корен.

Уважавам ревността, стига тя да не е демагогия както в случая c обвиненията в ерес на тези и онези и премълчаването на еретическите тезиси на митрополит Киприан. Ето, това е рамката на моята алергичност към новата църковност на БПСЦ, която църковност, според мен, не е идентична с онази на Матушка Серафима от времето когато я знаех и благодарение на която пристигнах във Франция, и можах да служа в храмчето, създавано от нейния вуйчо.

Благоговението ми пред подвига на старците е факт, но това не означава човек да не спира мисълта си над някои недоумения. На Вас Ви е пределно ясно, че Църквата не приема всичките творения на всеизвестни в Православието светии и дори свети отци за съгласни с нейното учение. Онова, което у Отците не е съгласно с учението на Църквата, наричаме частно мнение. Отделянето на частното мнение не е страстност към заядлива критика. Справедливо припомняте евангелската истина, че "...от препълнено сърце говорят устата" (Мат 12:35), но не бива да забравяме критичната нота в думите на Спасителя: "Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелствуват за Мене. Но не искате да дойдете при Мене, за да имате живот" (Ин.5:39-40).

В гръцкия оригинал тези думи не са в повелително наклонение, а в изявително. Ето защо когато изследваме Писанията или истината, не бива да забравяме апостолската заръка да изследваме духовете. Сърцето ми е изпълнено с желанието да разгранича истината от полуистината и да не се въвлека в една непочтена, безпринципна игра на шикалки.

Бих адмирирал евентуалността ако еп. Фотий, макар и приел хиротонията си от първоиерарх с еретически възгледи, бе намерил смелостта с една дума поне да упомене разграничението си от тезисите на митрополит Киприан, които не могат да бъдат съгласни с учението на Църквата, която е една и не може да се разделя. В този контекст е неправилно и да говорим за юрисдикции, защото би трябвало да има само една истинска Църква пазителка на неувреденото вероучение и оградена с безупречността на каноничното право. Самото премълчаване на факта за съществуващите тезиси на Киприан дискредитират в очите ми почтеността на еп. Фотий с домочадието му като нов вид зилотска църковност.

В заключение ще се преповторя, че за момента не виждам нито една църковна юрисдикция да е твърдо стояща в неувредената Истина и затова не приветствам зъбатите агитации и превземки.

Намирам за излишно прилагането на сектантския метод на зомбиране и вербовки, подхранвайки тщеславна горделивост за някакво си стоене в истинското християнство.

Доколкото Творецът ни е дарил със свободна воля, всеки носи отговорността за себе си за направения избор.

Уважавам избора на всеки доброжелаейки благодатно шествие към Горния Иерусалим без тимпани и тромпети.

Доколкото всяко семейно огнище е своеобразна малка църква, струва ми се, че всеки би могъл да си стои в малката църковна община и да свидетелства за истината с личния си подвиг, пазейки се от проказата на демагогичната апологетика и комсомолска огнена агитация. Бог като Сърцеведец да въздаде на всеки заслуженото.

Поздрави
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот ven4e » ср мар 02, 2016 1:06 am

prokimen написа:По какви причини е отминал с безразличие еклезиологията на опонентите на митрополит Сергий Страгородски, на борците до смърт срещу СЕРГИАНСТВОТО като ерес

Ами точно като йерарх на РПЗЦ не е бил задължен да споделя т.нар.в статията еклезиология на новомъчениците, а де факто еклезиология на само някои от новомъчениците. Те са били разделени в мненията си относно Патриаршията и затова въпросът не е окончателно решен до провеждането на Събор, за разлика от икуменизма, който е съборно осъден. Не е изказал личното си мнение, това ли е проблемът? Писал е против социализма, не е ли достатъчно?
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » ср мар 02, 2016 2:01 pm

ven4e написа:
prokimen написа:По какви причини е отминал с безразличие еклезиологията на опонентите на митрополит Сергий Страгородски, на борците до смърт срещу СЕРГИАНСТВОТО като ерес

Ами точно като йерарх на РПЗЦ не е бил задължен да споделя т.нар.в статията еклезиология на новомъчениците, а де факто еклезиология на само някои от новомъчениците. Те са били разделени в мненията си относно Патриаршията и затова въпросът не е окончателно решен до провеждането на Събор, за разлика от икуменизма, който е съборно осъден. Не е изказал личното си мнение, това ли е проблемът? Писал е против социализма, не е ли достатъчно?



Драга Венче,
Тук отговорът Ви е подчертано несериозен. В другата тема за Събора съм Ви дал нарочно клип, който накратко хвърля поглед върху изкуствено създадената Московска патриаршия, оглавявавана от двама патриарси ОБНОВЛЕНЦИ!

РПЦЗ е подкрепяла и първа канонизира част от новомъчениците, непризнали узорпацията на църковната власт от обновленеца Сергий Страгородски и които с цената на живота си са разкритикували декларацията. Сергий не е бил патриаршески местоблюстител и е нямал никакво канонично право да взема решения, да свиква синод при жив патриаршески местоблюстител митрополит Петър Полянски.

Сергий е санкционирал мигновено всеки недоволен с неговата политика и е съзнавал, че неговата санкция е равностойна на разстрел. Нека се опитаме да бъдем сериозни поне ние, които боравим с информация и сме чели повечко от 5 книги.

В контекста на Вашите сергиански апологетични съждения къде слагате епископ Ат(ф)анасий Сахаров?

Като богословка, как гледате на факта че всеавторитетният руски протопрезвитер Георги Шавелски решава да стане български клирик?

https://youtu.be/Meayo8BaexA
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот ven4e » пет мар 04, 2016 12:25 pm

prokimen написа:оглавявавана от двама патриарси ОБНОВЛЕНЦИ

Това е наистина парадокс, как е възможно при обновленско управление РПЦ да е най-консервативната Поместна църква към момента (като изключим отделни фойерверки). Нито руския език, нито новия стил са приели, какво е накарало живоцърковниците да надянат овча кожа? Едва ли единствено народът, по-скоро при по-големия грях борбата с дреболиите отпада.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » пет мар 04, 2016 12:41 pm

Венче, дипломата задължава човек да продължава да обогатява познанията си. И двамата руски патриарси в свое време са били с обновленците. После, като видяли, че делото им няма да успее, взели че се покаяли уж, та се върнали отново при патриарх Тихон. После ни е известно докъде стигат нещата до ден днешен - видимост, изпразнена от съдържание.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » нед мар 06, 2016 12:52 am

Уважаеми Владико,

Както Ви обещах, ще нахвърлям мислите си по повод на някои поставени от Вас въпроси.

Смущавате се от това, че свт.Серафим Софийски е преминал в Московската патриаршия. На пръв поглед това изглежда парадоксално на фона на цялата му дотогавашна дейност. Това би било така, ако светителят е изменил на Христа и на себе си. Но аз не смятам, че е тъй. Доказателство за мен е не само липсата на съчинения на светителя след 1945г., които да влизат в противоречие с позициите му отпреди това. Най-сериозното и неопровержимо доказателство за неприемането на сергианството и въобще на духа на отстъпление от страна на светителя е живота и дейността на неговите истински последователи - Княжевският манастир и известните Ви отци Пантелеймон, Серафим и Сергий. Това, което те направиха - и което в крайна сметка ни е известно под неименованието БПСЦ, говори само за себе си. Ако светителят беше сергианин и приспособленец, такива щяха да бъдат и неговите истински духовни чеда. А те не бяха и не са!

Защо свт.Серафим е решил да остане в България = да се присъедини към сталинската РПЦ МП? Само той си знае. Аз подозирам, че го е направил лично заради мен и заради мнозина други такива като мен. Апостасията е процес, а не еднократен акт, и не нам е дадено да определяме точката, отвъд която Божията благодат е напуснала/ще напусне официалното православие, пише отец Серафим Роуз. В тази връзка, към онзи момент, постъпката на Владика Серафим не може да бъде разчетена по начина, по който бихме я разчели днес. На Московското съвещание през 1948г. той чете доклад, в който категорично осъжда ереста на икуменизма. Днес виждаме какво се приема на всеправославните съвещания...

Силно и пристрастно е изказването, че такъв един стълб на православието бил прегърнал лъжата. Не бива да подхождаме към този въпрос сеирджийски и едностранчиво.

Що се отнася до св.патр. Тихон, той не е бил отявлен икуменист. Не бива да не Ви е известно, че по времето, когато е правена тази снимка - 1900г., текат преговори за възсъединяване на Англиканската църква към св.Православие. В контекста на това, считам, че не е било недопустимо, по икономия, с цел да се улесни и способства покаянието на англиканите, един православен епископ да направи това, което е направил св.патр.Тихон. Иначе къде той е писал, или къде е изказвал икуменически възгледи? За патриарсите Атинагор, Димитрий и Вартоломей например такива примери изобилстват.

Не съм запознат с подробности относно останалата част от изложеното от Вас, и както казах, не мога да го коментирам. Вие някак си давате характеристики и лепите епитети без да посочвате на какво основание го правите. Това, че виждаме някакви снимки, разбирате ли, не е достатъчно основание, за да се направят такива силни изводи.

Някак си ми се струва, че забравяте факта, че е "несъвършено съвършенството на съвършените", и че в този свят не всичко може да бъде само бяло и само черно. И че може всеки да сбърка. Че хората търпят развитие, осмислят и преосмислят позициите си. Търсите съвършенство. Търсите черно и бяло. Не намирате и няма да намерите. И страдате.

Не бива зад всяка човешка слабост, зад всяка грешка, зад всяка недоизбистрена позиция, зад всяко провалено добро намерение, зад всяко нещо, което не ни е ясно, да търсите непременно злоупотреба, съзаклятие, недобросъвестност.

Всичко това, което описвате, и което Ви обърква, на мен не ми прави никакво впечатление. То нито ме приближава до Бога, нито ме отдалечава от Него.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » нед мар 06, 2016 10:39 am

laikos написа:Уважаеми Владико,

Както Ви обещах, ще нахвърлям мислите си по повод на някои поставени от Вас въпроси.


Боголюбиви брате в Христа,

Благодаря Ви за сторения труд и Ви моля да не употребявате горното обръщение към мен. То не е оправдано, а и е официално непризнато. Затова и не му отдавам значение. Тук пиша като най-обикновен християнин, като какъв и се причастявам.

Приемам споделените Ви размисли без никакво възражение. Ако съм си позволил провокативна критичност, тя е била предизвикана от някои същества, които дръзват да подвеждат неосведомените, спрягайки недобросъвестно или лукаво някои изрази, премълчавайки собствената си съпричастност към критикуваното паче разума.

Преди време бях чел някъде (възможно да е било на старостилния сайт) как дори сестрите в манастира са употребили израза "сергианска МП" в някаква беседа с група духовници от някогашната РПЦЗ. Това ме възмути до краен предел, както и тукашното спрягане на сергианството от долнопробно нагъл сергианин.

Аз си мисля, че независимо от създадената самостоятелна старостилна организация, манастирът си бил добросъвестно чедо на МП, както и старците са си били искрени симпатизанти на МП. Отец Сергий е започвал поменика си за упокой с патриарх Алексий Симански. Лично аз не мога да се ангажирам да се произнасям лекомислено върху благодатността. Всяко историческо време познава своите прецедентни трудности.

Ако има нещо, което действително ме смущава, това е премълчаването на еклезиологията на руските новомъченици и изповедници. В крайна сметка, фактът за принадлежност към МП указва на пренебрежително отношение към въпросната еклезиология, за която узнах твърде късно за да мога да поставя директно въпрос.

Доколкото поставяте акцент като свидетелство за създаването на самостоятелната старостилна църковна общност, то това е второто ми недоразумение. Защо Матушка си хиротониса епископ от еретика Киприан при наличието на толкова много старостилни гърци. Това го пиша не за да отварям дискусия и надприказване, а като гласна изповед на лично недоумение.

Знайно е, че първоначално тя се е обърнала към покойния Хризостом, за когото Владика Серафим бил еретик и поискал да се откажат от него. Сега ми е интересно да зная как хризостомовци гледат на двойната канонизация на Архиепископ Серафим, бидейки в евхаристийно общение с киприанитите в България.

Оставам с неизменно доброжелателство и благодаря за вниманието Ви
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » нед мар 06, 2016 5:35 pm

Моето лично мнение е, че "грешката" на митрополит Киприян е за предпочитане пред "правдата" на матеитите и флоринеите.

Същевременно, нека да сме честни и да признаем, че Еклесиологичната позиция на БПСЦ НЕ Е КИПРИЯНИТСКА! Реално Синода на Противостоящите се отказа от "киприянизма" и прие българската вероизповедна позиция, в резултат на което стана възможно обединението им с хризостомовци.

Не може една теория да бъде вярна, когато противоречи на фактите от живота! Помислете си сам: възможно ли е човек да има православна вяра и православен светоглед без Божията благодат? Ако се съгласите с това последното, че само просвещението от Духа Светаго може да направи човека православен, помислете си, не сте ли срещали православни по дух и вяра хора от Патриаршиите? Хайде, да не спекулираме и за светии да не говорим. Но ако има и един човек православен в БПЦ, как да се съгласим с матео-флоринитските крайности?!

Мисля, че изборът на Матушка е бил правилен. Дядо Фотий се оказа достоен епископ.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » нед мар 06, 2016 6:08 pm

laikos написа:...Мисля, че изборът на Матушка е бил правилен. Дядо Фотий се оказа достоен епископ.


Аз не съм призовавал за дискусия по достойнството на епископ Фотий. Видимо, Матушка не е имала друг кандидат. Моето недоумение не е по избора на Росен за епископ, а защо е избран Киприан с всеизвестната му еретическа еклезиология да хиротонисва на Матушка епископа.

Благодаря Ви за информацията по обединението с хризостомовци. Вярно е, че никъде не съм срещал в публикациите на домочадието на еп. Фотий и сянка от апология на киприанизма, освен практическото приложение докато някои старостилци биваха изпращани на "Руски паметник" за кръщавки и венчавки.

Не може да се отрича опита на Матушка пред Хризостом да й ръкоположи епископ. От моите събеседвания с отец Сергий мисля да съм разбрал, че хитрият Киприан на път за Румъния се отбил в Покров и си предложил услугите по желаната хиротония.

Никъде не съм срещал и намек поне, че епископ Фотий се разграничава от киприанизма като еклезиология. Дядо Сергий също предпочете да не захващаме разговор по въпроса за еклезиологията и от благоговение пред стареца предпочетох въпросът да го отминем. Понеже уважавам еп. Фотий като богословски най-грамотен иерарх в България, очаквах, че той ще намери сили в себе си поне деликатно да се разграничи от киприанизма. Някои от домочадието му узнаха за киприанизма и прословутите тезиси от мен.

С едно изречение, когато еп. Фотий създава нова църква и става отговорен за доверилите му се, би следвало да оправдае доверието с незакъсняваща яснота по отношение на киприанизма като еклезиология, чужда на православното вероучение.

Поздрави
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » пон мар 07, 2016 12:10 am

Не е нужно от мухата да се прави слон. Епископ Фотий ясно е обозначил отношението си към въпросната еклесиология, съставяйки документа, наречен "Еклесиологична позиция на БПСЦ". Умному мало довлеет.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот prokimen » пон мар 07, 2016 5:13 pm

Искате да кажете, че епископ Фотий се изживява като втори Василий Велики, който бил хиротонисан за епископ от еретиците и после станал Велик църковен учител. Затова и еп. Фотий бъдещ Велики не намира за нужно да изобличава ереста на своя хиротонител еретик.

Интелигентен човек сте, имате завидното богословско ниво и не проумявам принципа Ви на "икономия", която граничи (най-меко казано) с двойния стандарт.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот laikos » вт мар 08, 2016 8:48 am

Последните Ви постинги биха били "akriva" при положение, че наистина имаше нещо такова като "киприянова ерес". По същество не може от една неточна/непунктуална/?непоследователна/неизчерателна или както там искате църковна позиция да се фабрикува цяла ерес.

Не може да не сте запознат с възгледите и на приснопаметният отец Серафим Роуз по въпроса. Неслучайно наскоро излезе нова книга по темата.

Препъни-камъчето е отново въпросът има ли благодат? Т.е. Църква ли е все още това? Отговор на този въпрос от небето няма, остават само човешките догадки и интерпретации - оттам пълното объркване сред зилотите.

Търпеливите да видят какво ще покаже живота и избягващите да правят прибързани заключения очевидно ще клонят към позицията или на митрополит Хризостом Флорински и неговият най-истински последовател Киприян Оропо-Филийски, или към тази на нашия митрополит Фотий. Която е светоотеческа по дух. И в която да намираме чак "двойни стандарти" би било натяжка. Да не забравяме все пак изходните позиции, причината за отделянето от новостилието(икуменизма, сергианството) при този подход.

Бързащите, по-темпераментните, ако щеш и по-лекомислените веднага вдигат вой: край, няма благодат, изпаднаха от Църквата...! Освен, че при такъв подход се влиза в явно противоречие с обективната действителност (припомнете си какво Ви казах по повод на възможността да се формира православно съзнание без Божията благодат), получава се и абсолютизация на веровите възгледи на дадена общност. Т.е. човек (или група човеци) сам става критерий за Истината от последна инстанция. Какво поражда това, ясно е:
1. Множество разколи, именно разколи. Докато за отделилите се от апостасийното голямо множество напълно важи прословутото 15-то правило на Двукратния събор (иначе защо е било нужно да се приема такова правило?), то за последвалите разделения няма оправдание.
2. Компрометиране на позицията на истинно-православните по два параграфа:
а) откъснато от действителността богословие, т.е. болестта на социализма: едно виждам, друго чувам;
б) създаване на илюзорна, но устойчива представа за всички зилоти като за дребнави фарисеи и разколници, от които "нормалният" човек трябва да стои колкото се може по-далече.

Дедо Клименте, във връзка с горното обяснение, обърни внимание как в православния свят се върна явлението имебожничество, при това придружено от нови, поне за мен нечувани досега термини: "имеславие" и "имеборчество". Това по този начин може теоретично да продължи до безкрай, т.е. до превръщането на Православието в един нов вид протестантизъм от клерикален тип.

За мен както и да го гледаме, най-правилният път е (или: най-малко погрешният път е) този на Хризостом Флорински, Киприян Куцумбас и Фотий Княжевски.

Хайде да го видим на примера на Българската църква. Общината, както я наричате, на митрополит Фотий си остава най-многочислената, най-последователната, най-умерената и имаща богословски най-издържана позиция. Какво стана с отцепилите се от него:
1. Баба Бойкикева и отец Марий: новостилни старостилци. От време на време се занимават с това да развеселяват синодалните старци с разни молби и петиции.
2. Отец Людмил - един иначе прекрасен човек и свещеник. Захвана се заедно с отец Иван с някакъв страхотен арабски епископ от руската църква в Латинска Америка, после се разделиха с отец Иван, после искаше да се среща с митрополита, и така... НИЩО.
3. Свещеник Станой Станоев - една одиозна и ярка фигура в българското старостилие. Известен към днешна дата и като схи?йеромонах Харалампий сред една сектантска по дух и тотално объркана в еклесиологично отношение групичка. Непризнат от Софийска митрополия за нещо повече от градски поп от селски тип. Играе си на църква и манастир както децата на стражари и апаши. Намери си достойни авери в лицето на Зографският игумен Амвросий и чедата му Козма (тук започва не просто нова страница, а многотомна поредица,но тя не е в нашия жанр) и Висарион-Димитрий. Фактически доведе хората си в лапите на отстъпленците.
4. Схиархимандрит Касиан. За приключенията, странностите и непоследователността на този герой на биозилотизма и екологичното православие трябва да има отделна тема (май Станиславов вече я започна). Едно не може да се отрече: докато Вартоломей Цариградски на най-високо равнище развива тезисите за "зелената църква", "отговорността на човечеството пред природата" и "екологичната загриженост на вселенското православие", Касиан Жаблянско-Копиловски ги прилага на практическо ниво долу. Създаде си общност, която представлява някаква невероятна амалгама от крайни и фанатични турбозилоти, свръхревностни неофити, разочаровани старостилци и също така разочаровани новостилци и над всичко това привърженици на чистата екологична храна... Kyrie Eleison!

Е, уважаеми дядо Клименте, не делата ли са най-доброто свидетелство за правилността на дадени теоретични възгледи?
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот ven4e » вт мар 08, 2016 5:53 pm

prokimen написа:...не намира за нужно да изобличава ереста на своя хиротонител...

Въпросът ме заинтригува и реших да се просветя по въпроса за т.н.киприанизъм, който се оказа и анатемосан от РИПЦ. Е да, има юрисдикции, които го считат за ерес, но пък считат за православно имебожничеството. Изцяло ли грешат или наполовина? Защо да се нарича ерес богословска позиция само заради спорния израз за болните членове на Църквата? Подобен по смисъл израз използва и митрополит Виталий, когато говори за бедственото положение на повечето поместни църкви заради понесен "двоен удар" от икуменизма и новостилието, но се предпазва от определянето им като безблагодатни. Не заемам страна, но ми се струва твърда основата на обединението на ИПЦ и Противостоящите - хризостомовци признават, че киприанитите не са икуменисти, а борци за истината, а киприанитите се отказват от смущаващия израз за болестта и в крайна сметка е въпрос на желание да се излезе от задънената улица на обвиненията в безблагодатност, които могат да продължават до безкрай, точно като в сектите.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Светци на XX век

Мнениеот Next » вт мар 08, 2016 6:03 pm

имебожничество = ?
ven4e написа:Подобен по смисъл израз използва и митрополит Виталий...
С нетелнните и чудотворни мощи?
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Светци на XX век

Мнениеот ven4e » вт мар 08, 2016 6:11 pm

Next написа:
ven4e написа:Подобен по смисъл израз използва и митрополит Виталий...
С нетелнните и чудотворни мощи?

С нетленните и чудотворни мощи говори за безблагодатност, този е следващият. Девет години след смъртта на първия РПЗЦ провежда Събор, на който еклезиологията на РПЗЦ и Киприановата се приемат за идентични. Решенията на този Събор са отхвърлени като погрешни от противниците на "киприанизма".

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост