изповедта и покаянието в православието

пространство за срещи и разговор
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

изповедта и покаянието в православието

Мнениеот prokimen » вт апр 10, 2007 10:43 pm

презвитер Стефан
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон сеп 04, 2006 11:29 pm

Църковност и индивидуализъм са антоними

Мнениеот презвитер Стефан » чет апр 12, 2007 12:23 am

Да, точно това имах предвид, че мнозина правят изповед без покаяние. Духовниците несъзнателно ги подтикват към такива изповеди, задължително изисквайки изповед непосредствено преди причастяването. Мисля, че в повечето такива случаи не само изповедта е формална; формално от страна на духовника е и прочитането на разрешителната молитва. Разговарял съм с много християни, които по тази причина схващат "разрешителна" като "даваща разрешение" (за причастие), а не "развързваща", освобождаваща от греховете.
Като съм написал, че изповедта не е единствената форма на прощаване на грехове, имам предвид че Бог приема всяко покаяние, направено със съкрушено сърце. Ако не е така, защо четем 50 псалом, Покаен канон и пр. у дома? Изповядването "един другиму греховете" (Иак. 5:16) също е много полезно, както и откровения духовен разговор. Но чрез изповедта пред духовник получаваме съборната санкция на църквата. Иначе има възможност индивидуалният ни критерий за правда и грях да ни превърне в индивидуални, нецърковни християни.
В този смисъл не бих се наел да класифицирам. Мисля, че всеки опит да класифицираме "кое е по-важното" ни води към схоластика.
От виртуална изповед има полза, колкото от духовен разговор. Естествено тя не може да бъде таинство, както не може да има виртуална Евхаристия и изобщо виртуална църква.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » пон апр 16, 2007 3:07 pm

Отче, с голямо закъснение прочетох статията ти, в която сякаш категорично казваш, че изисквана от свещеника изповед е антицърковно деяние.

Не мога да зная какъв конкретен случай на някакъв свещенически каприз ще да си визирал , но не искам да вярвам, че мислиш така категорично и че не допускаш случаи когато свещеникът от пастирско душегрижие може и ТРЯБВА да изиска изповед преди да приобщи с ОГЪНЯ на Св. Дарове.

Напълно ще се съглася, че такава изповед не може да се отъждестви с покаянието, но пък гарантира тайната на откровението и може да предизвика осъзнаване и покаяние.

Определено смятам, че не само НЕ би било антицърковно, но напротив - пастирски дълг е на всеки добросъвестен свещеник да бди за душеспасението на поверените му от Бога души и при конкретни случаи да изиска изповеден диалог.
презвитер Стефан
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон сеп 04, 2006 11:29 pm

Мнениеот презвитер Стефан » пет авг 10, 2007 12:56 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » нед дек 23, 2007 10:27 pm

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » съб дек 29, 2007 9:13 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » съб дек 29, 2007 9:58 am

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » съб дек 29, 2007 12:14 pm

презвитер Стефан
Потребител
Мнения: 25
Регистриран на: пон сеп 04, 2006 11:29 pm

Мнениеот презвитер Стефан » съб дек 29, 2007 5:17 pm

до ivan_iyi
Виждам, че си духовен човек, затова директно те съветвам - сложи тази книга да отлежава на лавицата и не я чети - тя носи много старозаветен законнически дух, облечен в новозаветна фразеология, ново вино в стари мехове, старообрядчески ригоризъм - както искаш го наречи, но това не е евангелския дух на любовта. Отец не посреща така завръщащия се блуден син! Не му поставя предварителни условия (такива поставяше "неблудния" му брат). Бащата се затече напред, изпревари го и го обцелува. Любовта не поставя предварителни условия. Любовта тича първа да посрещне и прегърне.
Много схоластика е попила в някои православни умове.
Що се отнася до тайната на изповедта - намери си такъв изповедник, който да пази тайната. Аз съм виждал такива, които не опазват тайната. Но това не бива да препятства изповедта ти. Изповедта е много важна за духовния живот, но ако е пред грамотен и съвестен изповедник. Ако не е такъв може да ти нанесе големи поражения. И такива случаи има много.
Най-важното - не допускай да ти дават законнически, схоластични наставления. А ако ти дават такива, не се съобразявай с тях!
На първо място слушай какво говори Иисус Христос.
А аз ти говоря така директно, защото виждам, че имаш уши да слушаш. Давам си сметка, че думите ми не биха те съблазнили. Не с всеки бих си позволил такава откровенност.
:)
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » съб дек 29, 2007 8:54 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

размисли, взаимствани от Архиепископ Георги Вагнер

Мнениеот prokimen » пон мар 03, 2008 8:29 pm

За всички осъзнати православни християни Великият пост е време на покаяние или трезва духовна равносметка.

Според Евдокиадския Архиепископ Георги Вагнер, изповедта е съд, среща с Христа като със Съдия, среща с Неговата справедливост и милосърдие. Целта на такава среща е действеното обновяване на нашия живот.

При изповедта свещеникът служи за свидетел. Каещият се християнин прибягва към свещеническото присъствено свидетелство за да придаде на признанието си пред Господа по-конкретна форма.

По време на изповедта съдът се извършва не само над каещия се, но и над самия свещеник. Явява ли се свещеникът в това Тайнство верен свидетел на Божията правда?

Свидетелства ли свещеникът за Христовите заповеди като за светлина, като извор на духовна радост, изпълваща със смисъл човешкия живот?

Изповедта е съд и над свещеника дали неговото присъствие не е една безжизнена формалност на приспана пастирска съвест. Не става ли свещеникът причина за профанация на благодатното Тайнство, подменяйки го с един обряд, в който няма нито покаяние, нито пастирска добросъвестност.

Явява ли се тайнството - ФОРМАЛНОСТ действителна жажда за нов живот от страна на каещия се и свидетелство за светлината и радостта в Христа с повелителен призив за него от страна на свещеника?
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

В ДНИТК НА ВЕЛИКИЯ ПОСТ

Мнениеот prokimen » пон мар 10, 2008 10:53 am




«Помилуй ме, Боже, по голямата Си милост»(Пс. 50:1).

Всяка човешка душа, която не е утвърдена в евангелското добро, може да бъде лесно уязвима от греха. Променливата воля не е в състояние да задържи натиска на изкушенията и съблазните.

Ние, като вярващи в Бога, знаем че грехът е сладък само на вид. Той е горчив на вкус и не веднъж са се отравяли от него. Знаем го добре и при това отново и отново се съблазняваме.

Знаем също, че осъждането на нашия ближен е камък, коварно хвърлен срещу него и въпреки това отново и отново търсим такъв камък, защото няма у нас любов към човека. Потъвайки в тинята на собствените грехове, явно и тайно оскърбяваме и унижаваме ближния.

Всеки един от нас е изпитал горчивината от измамната греховна сладост на съблазнителния плод. Колко тежко става на сърцето от загубата на душевен мир. Би било несравнимо по-тежко, ако грехът безвъзвратно би ни грабнал и погубил у нас онази радост на християнския живот, която по милостта Божия все още мъждука в дълбочината на душата ни.

В Своето човеколюбие, милосърдният Господ е дарувал на човека всеизцеряващо средство. Това е тайнството Покаяние или изповедта.

Няма грях, който да не бъде отсечен от благодатната сила на това Тайнство. Няма нито едно земно човешко средство, което да успокои или излекува кръвотечащата рана на душата, защото духовното страдание се лекува с духовни средства. Покаянието е целително и без него страдащата душа умира, загива завинаги.

Покаянието е сила, която изправя всеки грешник, независимо от дълбочината на падението му. Покаянието превръща престъпника в праведник, мъртвия духом в наследник на вечен живот. За това имаме пример в покаянието на св. Мария Египетска, чиято памет Църквата спомня през Петата неделя на Великия пост. Нейното беззаконие се очистило чрез благодатната сила на покаянието.

Неразкаяният грешник е самомъченик. Неговата съвест го терзае с двойна сила, че е престъпил Божиите заповеди и че носи в себе си отровата на греха без да намери сили да извади жилото му.

Никой не може да убегне от изобличителния глас на съвестта си. Тя е най-безпощадният съдия, наказваща сила, от чието въздействие не може да ни избави нито на земята, нито след смъртта.

Първородният Адамов син – Кайн вдигнал от завист смъртоносна ръка срещу брат си Авел. Измъчван от съвестта си, Кайн не намирал покой и в ожесточението си не знаел къде да избяга за да не гледа въпиющата с Авелева кръв земя или пък небето – вечният свидетел на неговото престъпление.

Действително, незавидна е участта на неразкаялите се.

Като желае да ни предпази от вечно осъждане, Св. Църква ни призовава непрекъснато към покаяние и особено през този период на Великия пост.

Нека се възползваме от Божията милост и разкрием раните на душата си пред Небесния лекар и Спасител.

Нека не къснеем, осъзнавайки че времето е безвъзвратно скъпо.

Нека Бог излее над всички ни Своята велика милост и ни дава благодатни сили да бдим над собственото си душеспасение.


Лек и душеспасителен пост!
reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот reader » вт дек 23, 2008 11:22 am

За пръв път пиша в християнски форум.Православието ме вълнува изключително много.На 38 години съм и от 12 години всеки ден чета Библията и друга религиозна литература.Преди доста години съм чел доста усилено източна философия,приложна психология,книги за лично самоусъвършенстване,техническа и художествена литература и други от този род.Но постепенно разбрах,че в Библията,Православното Писание и Предание е Истината за това,което търся и от което се нуждая.На този етап усещам и признавам пред себе си,че истините на православието ги възприемам по-скоро с ума,отколкото със сърцето си.Мисля си,че знам как трябва да гледам на себе си,на околните и на това,което ми се случва,но нямам силата да постъпвам така,както мисля,че е правилно.Искам да бъда истински православен християнин,но поне досега никога не съм се изповядвал,никога не съм чувствал покаянието...знам какво горе-долу представлява то само от писанията на Отците на Църквата,никога не съм говорил със свещеник за въпросите,който не са ми ясни,не съм посещавал никога Литургия...изобщо не водя християнски живот.Имам нуждата да получа напътствията на истински православни християни и с опит в духовният и църковен живот....разбрах,че сам не мога да направя нищо,въпреки,че колкото повече чета Библията ,толкова повече ми харесва и откривам нови неща в нея.Молбата ми е можете ли да ме упътите как трябва да се подготвя за изповед,в какво се състои тя,до какви подробности от осъзнатият си вътрешн живот трябва да се разпростираме при изповедта?
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот ven4e » вт дек 23, 2008 12:12 pm

Аз не мога да дам кой знае какви съвети, само да имаш предвид да не казваш много подробно греховете си, защото и ти си човек, и духовникът е човек. Това не значи да премълчаваш, а да ги кажеш с подходящи думи и най-вече със съзнание, че си наскърбил Обичащия те.
reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот reader » вт дек 23, 2008 1:16 pm

Да разбирам ли,че изповедта не означава да пресъздаваш пред изповядващият те свещеник ситуацията и същността на греха си,така че едва ли не той да се почувства като непосредствено присъстващ и свидетел на греха ти?Конкректни подробности ли се изповядват или по-скоро искреното ти чувство,че си сгрешил?Трябва ли да отговаряме на въпроси,които връщат духът ни отново в момента и ситуацията на прегрешението,при мисълта за което сякаш докосваме жива рана?Има ли опасност ако се премине една определена граница,изповедта ни да се превърне в "Полет над кукувиче гнездо" т.е. вместо да помогне -да ни навреди?

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост