изповедта и покаянието в православието

пространство за срещи и разговор
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот ven4e » вт дек 23, 2008 2:20 pm

Ами не, определено не мисля, че изповедта трябва да се превръща в драматизация, в която играем главна роля и целта й не е емоционалното въздействие върху слушателя, а собственото ни покаяние. Това най-вече, защото сами не можем да преценим колко тежък е един или друг наш грях и това, от което се плашим най-много, може да е почти нищо и обратно - някоя уж дреболия да е изключително важна в Божиите очи. Не мисля, че може да има вредна изповед, защото всяко изказано престъпление се опрощава от Съдията. Възможно е, когато свещеникът разбере, че ти е за първи път, сам да води изповедта и да ти задава въпроси. Интересно ми е обаче защо питаш, при положение, че сам знаеш толкова неща :)
reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот reader » вт дек 23, 2008 2:46 pm

Ами защото искам да живея с чиста съвест,да застана,молейки се,пред лицето на Бог открит,уязвим и некриещ нищо.Колкото повече се вглеждам в себе си толкова по-голяма духовна нечистоплътност съзирам.Колкото повече се опитвам да изкажа греховете пред себе си,толкова повече техни аспекти откривам.Имам чувството,че никога няма да мога да изповядам всичко...винаги ще имам чувството,че крия нещо...даже и от самият себе си.Искам да се освободя от това чувство.Докогато го имам нито молитвата ми е чиста,нито четенето на Библията ми носи нужното ми разбиране.Понякога на опита ми да осъзная греховете си ми пречи страхът,че те са непростими,друг път ги омаловажавам...Чувството,че не съм изповядал всичко не ми дава нито в църква да вляза,нито на литургия да присъствам,нито пък да се осмеля да пристъпя към Свето причастие,нито пък да отида на изповед пред свещеник,с ясното съзнание,че няма да му кажа всичко...винаги ще има някаква граница,която не мога да премина...поне на този етап.Как да постъпвам,за да започна да водя правилен духовен живот,без чувството,че лицемеря?Как мога да придобия чувството,че съм изповядал всичко?как да преодолея фалшивият си срам?как да придобия смирение и да ми бъде дарено покаяние?
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот ТодорК » вт дек 23, 2008 3:22 pm

reader
Потребител
Мнения: 76
Регистриран на: пон дек 22, 2008 11:18 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот reader » вт дек 23, 2008 3:35 pm

ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот ТодорК » вт дек 23, 2008 3:59 pm

Mariam
Потребител
Мнения: 1
Регистриран на: вт дек 23, 2008 3:30 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот Mariam » вт дек 23, 2008 4:47 pm

Здравейте reader, много хубава констатация има в постинга Ви: "винаги ще има някаква граница,която не мога да премина". Тази констатация е самата истина. Ние в духовния си живот, ако го живеем според Заповедите, стигаме само до там до където ни допусне Бог. Защото според православното учение Бог е Непознаваем в пълнота макар и да узнаваме кога ни посещава в живота ни и безсъмнение за това се чуват твърди уверения от рода на - "Бог тогава ми помогна". Затова и благочестие има там, където има въздържание или по-простичко казано където човек знае къде, и кога, и как да спре.

За достойнството на човек да пристъпва към Св. Причастие, позволете ми само да Ви припомня текстове от Св. Литургия: на възгласа на свещеника: "Светинята е за светите", отговаряме: "Един е само свят, Един е само Господ, Иисус Христос - за слава на Бога Отца. Амин.”
т.е. Ние не сме достойни никога да приемем в себе си Христос.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот prokimen » ср мар 18, 2009 6:58 am

- Пишет priest Alexander Shramko

Первая исповедь на новом приходе
На новом месте легче что-то начинать, а потому решил сразу же поставить исповедь в непременой связи с Символом веры, как я и писал некогда в статье, которая уже даже было готовилась к печати в Минских епархиальных ведомостях, если б не "время суда".
Я уже писал когда-то о своем небольшем опыте в этом направлении на бывшем приходе. Но у нас там еще, оказывается, элитный состав. Здесь народ на порядок пониже. Там я еще допытывался каких-то богословских тонкостей типа был ли Бог-Сын до Рождества Христова... Здесь часто до христологических тем даже не доходило. Простой вопрос: "Как Вы понимаете, что такое Троица?"
"Троица - это Бог, Богородица и Иоанн Креститель"
Это сказала женщина, которая ходит в церковь с 1991 года, при этом до последнего времени - в Петропавловский собор, что у нас считается чем-то вроде московской Косьмы.
Или вот такой еще ответ:
"Троица - это наш Боженька, Дух Святой и Мария".
Но больше всего меня поразил ответ одной девушки (не бабушки, от бабушек вообще бывает трудно чего-то добиться), даже, как оказалось, со "средним специальным образованием".
- Я не могу это выразить...
Ого, думаю, какое богословсское чутье... Но далее:
- Я знаю только, что Бог ее любит...
- Что?
- Ну так говорят...Бог любит Троицу.. Праздник такоой есть.. И Бог его любит...
Аналогичные познания и простейших фактов евангельской истории... смысла причастия ("чтобы очистить тело") и т. д.
Самое интересное, что она упорнее всех настаивала, что достойна причаститься, причем ссылалась, что делала это ни раз, и никто не выяснял у нее таких вопросов (как можно было понять по ее тону, глупых). "Я хоть молилась, что-то делала, другие ж тут совсем пустые приходят".
Есть еще такая интересная категория людей, которые, по их словам, много читают, покупают церковные книги. При этом, когда они сообщают об этом, то делают многозначительный акцент на то, что "все куплено у вас". Как видно, этот факт призван сразу обезоружить.
Одна такая женщина, купившая "у нас" в том числе и Библию, на вопрос, читает ли она Евангелие, ответила: "Да, читала, но уже давно". "А какие Евангелия Вы знаете?"- "Как это?"- "Ну вот есть от Матфея.."- "Да это, от Луки еще читала". - "А от Марка?" - "Нет"- "Почему?" - "Не хочу!". Уж не стал выяснять, чем ей так лично насолил Марк...
Как-то удалось удачно вписаться по времени - кончил исповедовать 14 человек как раз к началу причастия (допустил 10). Войдя в алтарь, встретил потрясенный взгляд служащего священника. "Ну ты дал, отче, все рекорды побил... Мы обычно успеваем всех до начала литургии поисповедовать, а ты больше двух часов... прямо настоящий катехизис им устроил..." Потом добавил: "Я тоже тут что-то такое пытался поначалу, так мне настоятель сказал: хочешь преподавать катехизис - иди в воскресную школу, и там преподавай!..."
И это при том, надо заметить, что этот священник еще друган настоятеля:)

hameleon4o
Потребител
Мнения: 219
Регистриран на: вт яну 27, 2009 5:51 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот hameleon4o » ср мар 18, 2009 11:34 am

Prokimen, още в началото на темата (вероятно неумишлено) сте задали едно скрито противопоставяне между покаянието и Изповедта, вследствие на което следващите постове неизбежно са обременени от едно такова възприятие за нещата. Според мен, просто двете понятия не трябва да се мислят нито в антиномия (противопоставяне), нито като синонимия - това твърде много ги опростява, тяхното отношение е значително по-сложно; т.е. въпроси от типа "тайнството Изповед покаяние ли е?" и "покаянието тайнство Изповед ли e?" са погрешно поставени. Все едно да се попита "небето облаци ли е?" или "облаците небе ли са". Подобно съпоставяне на понятията произтича от малко инертното деление на "форма" и "съдържание", което прави несъвършеното ни съзнание, когато трябва да обвърже две представи - а те не е задължително да се отнасят като "форма" към "съдържание", нито като част към цяло, а може да имат съвсем различно отношение. Така "Изповедта" не е формалната дреха на "покаянието", най-малкото поради това, че, както неколкократно се отбеляза, може да има покаяние и без Изповед. Съществува и още една инерция на съзнанието ни - да поставяме на формалното негативна оценка, впускайки се в начин на мислене от типа "Важно е какво казваш, а не как го казваш". Аз мисля обаче, че "формалното" в Изповедта не само, че е неизбежно, но и е с положителен знак - и това е поради простия факт, че при Изповедта изповядващият се практически не може да изповяда всичките си грехове. Именно това налага и "формалността" на тайнството Изповед - нейния модел, нейната литургическа "формула", именно това е смисълът и на разрешителната молитва.
Съжалявам, че малко усложнено представям нещата, но такива са ми възможностите. Както се казва, ако бях по-наясно, щях да обясня по-ясно. :biggrin:
hameleon4o
Потребител
Мнения: 219
Регистриран на: вт яну 27, 2009 5:51 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот hameleon4o » съб мар 21, 2009 9:46 pm

Някак си продължава да ми е тъжно, че толкова смислена и красива тема просто си стои в периферията на любопитството на съфорумците... Жалко, много жал :( ко...
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот Радослав » съб мар 21, 2009 10:30 pm

Да, наистина, показателно е как и за какво хабим енергията си по форума, а какво всъщност остава в периферията. :? :oops:
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот Molecule » съб мар 21, 2009 10:41 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот prokimen » нед мар 22, 2009 11:49 am

Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот Molecule » нед мар 22, 2009 3:31 pm

Очевидно не е ясно какво съм имал пред вид, затова ще обясня.
Борбата с помислите е част от борбата за дълбочинно изправяне и излекуване на душата. Лошите помисли са, от една страна, осезаеми симптоми, от друга- катализатори на болестта. Затова орязването им е просто необходима хигиена, която позволява хода на оздравителния процес. Въпросното оздравително преобразяване е възможно само за Твореца, всевиждащия Лекар. Безспорно, ние трябва да се стремим към пълна изповед. Трябва и да сме наясно, че тя не ни прави святи и чисти; и че дори не сме способни да видим реалната дълбочина на душевната ни повреда (и слава Богу, иначе бихме се отчаяли). Духовната борба е много по-дълбока, тя не се свежда до сметкаджийски тефтер- имам, примерно, 586 гряха, изповядвам 586, тегля чертата, остават нула (което практически е невъзможно). Значи, вече съм спокоен, съвестта ми е чиста. Мисля, че подобно спокойствие би било признак на смърт. Не това иска Бог. Напротив- именно фактът, че нашия събрат reader не намира спокойствие, показва, че съвестта му е жива. Затова не бива да страни от изповедта и литургичния живот, а да бърза натам... Преди да се е вкочанил и успокоил.
Съкровена цел на дявола е да отдалечи агонизиращите ни души от Църквата, докато, лишени от лечителната благодат, те се обезсилят и обездвижат. Жалко и парадоксално е, че понякога ефективно средство за такова отдалечаване става собствената ни съвест.

Говорейки за чувствата, не съм имал пред вид, че те са 100% зло и трябва да станем безчувствени пънове. Твърдо съм убеден, обаче, че не трябва да се доверяваме и оставяме да бъдем контролирани от чувствата, дори от добрите наглед. Чувствата и помислите (за които вече стана дума) вървят ръка за ръка. Всяко чувство или помисъл, пресича ли ритъма на благочестивия живот, трябва да бъде отрязано. Колкото и благовидна да е формата му, то е неполезно. Не казвам, че е непременно внушение на сатана, то може да бъде прекрасен и искрен моментен импулс. Работата е там, че човек вижда света фрагментарно. Нещо може да изглежда добро в съотнасяне с фрагмент от цялото, но да е нецелесъобразно в по-обща или по-далечна перспектива. Добре е да живеем с онова настроение, което о. Серафим Роуз нарича решимост, и да отбягваме големи емоционални амплитуди (те водят до изтощение и разтление). Това е моето разбиране по въпроса.

Относно старцеманията, налага се да подчертая, че има огромна разлика между духовен наставник и т.нар. в съвременната "духовна" митология "старец". Смятам за абсурдно духовния живот да се превръща в блуждаене подир митологични сенки и мрънкане за "окаяното" положение на Църквата и клира, щото видите ли, нямало днес "старци". Когато Бог взима едно, дава друго. Християнинът е длъжен да се оглежда за възможностите, които Промислителя е заложил в реалната му среда, а не да въздиша по утопии.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: изповедта и покаянието в православието

Мнениеот prokimen » нед мар 22, 2009 4:01 pm


Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта