изповедта и покаянието в православието

[prokimen]

[hameleon4o]

[reader]

[kassie]

[kassie]

[hameleon4o]

[Мария]

[ven4e]

Човек не се покайва единствено тогава, когато грехът му харесва прекалено много и не иска дори и за миг да го намрази - мигът на омраза към греха е миг на покаяние, защото в този миг човек осъзнава, че единственото, което му носи грехът, е зло и как да не поискаш да го очистиш в Тайнството, какво те задържа в това да не го изповядаш, освен любовта към греха, страхът, че може би няма да го извършваш повече или с други думи:

Тези люде ослепиха очите си и вкамениха сърцата си, та с очи да не видят и със сърце да не разумеят и да се не обърнат, за да ги изцеря.

Да се има предвид, че тия думи се отнасят на 1 място за мен, но може и на някой друг да са полезни :?

[Мария]

[ven4e]

[Искра]

Щом човек съзнава, че извършеното е лошо и не трябва да го повтаря, това вече е покаяние. чела съм някъде, че дори споменаването на греха при изповед вече е удар срещу бесовете и ги обезсилва. Разбирам, че питаш за искрено, дълбоко разтърсващо покаяние. То също може да се изпроси с молитва, чудесен образец на която е Покайния канон на Господа Иисуса Христа.

[prokimen]

[Мария]

Благодаря ти, Прокимен!

[нелина]

Ето това изказване ми направи впечатление и така искам да кажа на reаdеr,че истинския християнски живот не е на книга и по интернет а се живее ходи се на църква ,стреми се човек към това да е добър с ближните и т н.
Тогава знанието е полезно.Иначе е просто мъдруване.Трябва да свидетелстваме ,чрез живота си за Иисус :wink:

[нелина]