Предизвикателствата пред съвременната Църква

пространство за срещи и разговор
mon
Потребител
Мнения: 129
Регистриран на: ср авг 27, 2008 5:19 pm

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот mon » вт дек 24, 2013 4:10 pm

Некст, как свещеникът ще познае кой е достоен за св. Причастие и кой - не? А ако човекът е достоен, но свещеникът не му даде какво става - Царят дава пъдарят не дава. Кой може да носи тая отговорност? Както и Елеазар ти цитира: "човек да изпитва себе си", тоест всеки сам за себе си е отговорен как се причастява.
Друг е въпросът ако свещеникът не познава този, който иска да вземе Причастие или по поведението му личи че хабер си няма какво прави там, тогава може да го попита дали е наясно, но ей така да върне човека, мисля си не бива.
Весели празници!
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Next » вт дек 24, 2013 5:04 pm

"Некст, как свещеникът ще познае кой е достоен за св. Причастие и кой - не?" Ако здраво човек е "сгазил лука", то има канони, които би трябвали да знае. Там е отредено какво-що. Има молитва към Бога. Има събратя по-стари свещеници, има епископ над себе си ако щеш. Въобще като е тръгнал да става свещеник, трябва да е разрешил за себе си този "казус". Не казвам, че е лесно.

Да изпитва себе си означава пост и изповед. Особено последното. Четете св. Отци и църковните автори (архимандрит Серафим Алексиев например)....

Ако има нужда, свещеника облекчава телесния пост. А когато причастява някой непознат - това е проблем на свещеника. В повечето случаи той е този, който трябва да го е изповядал. А ако го е изповядал друг - то трябва да е ясно кой е този друг.

Знаех патриарха на Русия Кирил като икуменист. Днешната "поща" донесе следното: мнението му е, че с католиците имат близки отношения, както никога до сега. Има срещи с кардинали, както и руски епископи с папата. Имало нужда да работят заедно (за Сирия, ама май не само). Очаква се среща между него и папата - някъде около Виена или Унгария.

Въпрос с понижена трудност: защо патр. Максим не се срещна с папата, когато последния дойде тук на крака....
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Eleazar_Levi » вт дек 24, 2013 5:47 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Next » вт дек 24, 2013 6:05 pm

Не преиначавай - св. Отци бяха за това, че "изпитването" е пост и изповед.

При много честото причастяване, човек "обръгва" към Светинята. Става му "делнично занимание" и не внимава постоянно над себе си, колкото би трябвало. До колкото знам за някои монаси, денят след св. Причастие също е пост. Да не се разсея човек, Кого има в себе си....

Не сравнявай древните християни с днешните. Не знам точните разлики, но за мен трудно се намира прилика в живота, който живеят едните и са живели другите. Те са се причастявали често, но са живеели по съвсем друг начин. Били са достойни за това. А и при гонения наистина е добре човека да се причастява по-често.

Ако можеше с много често причастяване човек да стане светец...... ехееее.... дет' са вика: юруш на маслин'те!!!
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот small axe » вт дек 24, 2013 6:44 pm

Некст, стига с твоите измислици дето ги пишеш. Те нямат нищо общо с писанията..
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Next » вт дек 24, 2013 7:14 pm

Да, в твоите ги няма. Но те са някаква редакция на неща от преди много векове. От тогава е изтекла много вода. Това само за протокола.
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Eleazar_Levi » вт дек 24, 2013 8:49 pm

Некстчо, Честито Рождество!



п.п.Друго няма какво да ти кажа, не даваш индикации че имаш потенциал за мислене и разсъждаване, не ми се губи времето в такива като теб.


Честито Рождество на всички ни! Бог да бъде с нас.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Next » ср сеп 02, 2015 9:37 pm

Предизвикателствата пред съвременната Църква... А то каво беше:

Така де, само тема за размисъл.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Aurelia Felix » чет сеп 03, 2015 10:33 pm

А сега като няма отдавна комунизъм и ДС на кого служат?
Къде са да опазват чистотата на вярата?
Къде са да катехизират?

Къде са да вземат отношение по наболелите въпроси на деня, които засягат всички? Ето например, ако и когато въведат новите лични карти с чип, в които ще бъде обединена цялата информация за личноста /нещо чудовищно/, дали ще вземат отношение? Дали ще призоват държавата да даде възможност на християните да не приемат такава карта? Дали? Едва ли.

Защо няма нито един като този гръцки старец?
Старецът Нектариос: "Европа ни води към антихриста"
https://slivensega.wordpress.com/2015/0 ... %8A%D0%BC/

"В навечерието на референдума в Гърция, на който народът трябваше да отговори на въпроса “Длъжни ли сме да приемем проекта за споразумение, предложен от Еврокомисията, Европейската централна банка и Международния валутен фонд на 25 юни 2015 г.?”игумен Нектарий (Мулациотис), архимандрит на манастира „Блажени Августин Ипонски и преподобни Серафим Саровски” във Фокида, Централна Гърция, направи обръщение към гърците:

“За мен критериите да се избере отговор “не”, не са светски, и аз не размишлявам като материалист. Нас ще ни съсипят докрай, също както когато немците, след като сме казали “не”, изгориха цяла Гърция и убиваха гърците. Съвсем сигурно е, че “не” ще ни донесе икономическа катастрофа, но според мен изборът “не” е преди всичко избор на духа.

Европа ни води към Антихриста и ако кажем “да”, ще дойде звярът, понеже ние ще сме го поканили, защото ще подпишем и ще му предоставим гласа си. Затова аз отказвам да кажа “да”, защото иначе казвам “да” на пришествието на Антихриста. Като духовник и като игумен такива въпроси ме занимават от 1983 г. Няма да кажа “да”, дори ако трябва да умра от глад. Но няма да призова с гласа си и няма да повикам звяра на Апокалипсиса. Дори да гладувам, дори и да умра, това ще бъде мъченичество в името Христово”."
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Ника » пет авг 19, 2016 8:13 pm



Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Ника » ср дек 21, 2016 3:28 pm





Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Next » пет дек 23, 2016 5:59 pm





Съществуват два пътя, две посоки в човешкия живот: пътят на изцяло служение Богу, проявяващ се най-пълно в монашеството, и пътят на служение Богу чрез изпълняване на евангелските заповеди в света – създаването на семейство. Тези два пътя са различни, но не са противопоставени един на друг. Днес и двата пътя са еднакво обвити в гъста мъгла. Хората, които вървят по тях, непрекъснато се сблъскват с препятствия, не знаят как да ги преодолеят, губят ориентир, и накрая сами не разбират къде са, защо и накъде трябва да вървят.

Монашеството е концентриране на духовните сили върху най-главното – общуването на човек с Бог. То е сякаш изчезване на човек пред Бога, на възкресението на неговата душа по благодат преди възкресението на мъртвите. То е желание и готовност да пожертваш всичко заради едно единствено богатство и съкровище – придобиването на Светия Дух. Монах е този, който не е привързан към свeта, който е умрял за него и живее в бъдещия живот, чието сърце пребивава в непрестанна молитва, който гледа на земното като че ли от вечността.

За съвременното монашество съществуват много препятствия и трудности, изкушения и съблазни. Най-голямата трудност произлиза от това, че в нашата страна монашеството е било почти унищожено и между предишното и съвременното монашество се е образувала дистанция, подобна на дълбока пропаст. Прекъснала се е приемствеността, изчезнала е живата традиция, умрели са последните старци, т.е. опитните в духовния живот монаси, и всичко трябва да започне отначало.

Втората трудност е характерът на съвременния, горд и самонадеян човек, който иска повече да поучава, отколкото да се учи. Тук се изявяват амбициите на младите монаси за старчество, от една страна, и на значителна част от монасите, които не искат послушанията и считат, че могат да се ръководят единствено от книгите.

Следващата опасност е преминаване към външна деятелност, когато молитвата, очистването на сърцето от страстите и вътрешният живот се поставят на заден план. Такава деятелност е характерна за католическите манастири и ги е превърнала в специализирани монашески ордени, докато източното монашество се отнася съвсем различно към този въпрос, т.е. то е начин на живот, стремеж към безмълвие, общуване със света чрез молитвата. Монахът си има послушание, а не специалности и професия.

Монашеството е нов начин на живот. Вследствие на либерализацията на нашето общество, това понятие за монашество постепенно изчезва и като пример за монашеството се поставя бурната външна деятелност, която е достъпна в такава степен, но за миряните. Тук е ценен опитът на съвременните манастири там, където монашеската традиция не е била прекъсвана поради исторически сътресения.

Вторият път е създаването на семейство, където наблюдаваме психологическата неподготвеност на хората за християнски брак. Основата на семейството е любовта и взаимното разбиране. За съвременния човек обаче думата любов се слива с представата за страстно влечение на хората един към друг. Изчезне ли страстта, или се измести към трето лице, изчезва и любовта. Хората, покварени още от детство, трудно възприемат това свойство на любовта като верността. Между любовта и страстта съществува коренна разлика. Страстта иска да завладее другия, да го обсеби, докато любовта е жертвено себеотдаване. Съвременният човек се е отучил да се жертва за другите, а потребителският принцип е направил семейството арена на противоречия.

Едно от чувствата противоположни на любовта е гордостта. Съвременният човек е горд. Той смята, че нему трябва да принадлежи ръководната роля в семейството, затова в семейството кипи постоянна борба за власт, а другото лице се възприема като конкурент и противник, който трябва да се потиска. Същото желание за господство, нерядко се проявява и по отношение на децата. Родителите следят за всяка постъпка на детето, но не за да го изправят, а за да го упрекнат и да покажат своето превъзходство. В резултат на това израстват същите малки деспоти или безволеви хора, които трудно вземат самостоятелни решения. Понякога родителите изпадат в другата крайност и изобщо не обръщат внимание на децата си, а се занимават със своите си дела. И в първия и във втория случай причината е една – дефицит на любов.

Съпрузите трябва да се постараят да разбират един друг, да погледнат един на друг или на конкретния житейски проблем с очите на другия човек. Ето защо в брака освен любов е необходимо и единство или сходство в светогледа, общи нравствени принципи, а за вярващите хора и духовно единство в изповядване на една вяра. В същото време хората, които встъпват в брак, често не се интересуват от вярата и мирогледа на човека, с когото се готвят да свържат живота си. Струва им се, че всичко ще се уреди от само себе си и повече се интересуват от друго: позицията в света, образованието, материалното положение, и често, след брака до тях се оказва душевно чужд човек, който не може или не иска да те разбере, който в най-добрия случай може да бъде само партньор.

Бракът е взаимна помощ във временното и във вечното, в материалното и духовното. Бракът възлага на човека определени задължения. Ако има любов, то изпълняването на тези задължения носи удовлетворение и радост, а ако я няма, те се възприемат като хомот, като тежко бреме, което трябва да носиш на плещите си, и което предизвиква само раздразнение и взаимни упреци. Основата на брака е честността на съпрузите един спрямо друг, но лъжата е станала универсално явление в съвременния живот, и семейството не прави изключение. Затова фалшът разяжда взаимоотношенията с хората, които уж са ни най-близки, както ръждата разяжда желязото.

Семейството трябва да бъде оазис, където човек да си отдъхне от знойната пустиня на света, а то се превръща в поле на нескончаеми битки. Човек няма желание да се прибере у дома си, където липсва душевна топлина, и той търси щастието другаде – илюзорното щастие във виното, наркотиците и разврата. Дори в семейства, които се считат за благополучни, се наблюдава следното: вечер съпрузите седят пред телевизора един до друг, но разделени сякаш от стена, с погледи, устремени в синия екран. Те живеят с него. Забравили са за съществуването на семейството си – то не им е нужно. Те живеят чуждия живот, който протича пред очите им. Често до родителите седят и техните деца. Днес рядко някое предаване минава без порнография, и децата постепенно спират да уважават родителите си, които престават да са нравствен авторитет за тях.

Най-мощното средство за възпитанието на детето е примерът на родителите, но родителите не могат да бъдат пример за своите деца. Това чувстват децата и в тях възниква протест против собствените им родители. Семейството се разпада на враждебни групи, родителите престават да обичат своите деца. По-рано раждането на дете и неговото възпитание било извор на радост; с детето родителите сякаш отново се възраждали за живот. А сега раждането на дете се възприема като нова тежест, която трябва да носиш незнайно защо.

В съвременният свят убийството на плода приема формата на епидемия, която отнема десетки милиона живота на петте континента. Съвместното престъпление не сплотява, а разделя съпрузите. Убийството на младенци е онзи грях, който прави семейството подвластно на тъмните сили. Хората чувстват, че в техния дом нещо не е наред: пламва ненавист един към друг, униние, често безпричинна раздразнителност, преминаваща в ярост. Кръвта на децата отмъщава за себе си, затова семействата се разпадат с лекотата на картонени къщички.

Човек е длъжен да се подготви за брака. Единствено в християнското семейство е възможно щастието. Има такъв закон във физиката: от промяната на температурата и в най-твърдия метал се образуват микроскопични пукнатини, невидими за окото, после те се увеличават, металът става крехък и неочаквано се чупи. Същото се случва и в семейството: незначителните неприятности, неуважението един към друг, взаимните оскърбления са малките пукнатини във взаимоотношенията между съпрузите, които после се увеличават и задълбочават. Кавгите преминават в навик, но дори и скоро да се забравят, все пак остават дълбоко в подсъзнанието, а човек се изправя пред неизбежния факт: той не обича и не иска семейство. Затова всеки, който встъпва в брак, трябва да осъзнае каква отговорност поема върху себе си и да потърси сили в молитва към Бога. Семейството трябва да бъде школа за търпение и борба с егоизма, а в наше време то често се превръща в предмет на собственост, когато човек се отнася към другия като инструмент, който може да употреби за свои цели, а след това да го захвърли.

Синоним на християнския брак е венчанието. Ако преди венците символизирали чистотата, която двойката съхранила до брака, то днес те все повече придобиват символичен смисъл на бъдеща награда за търпението, което съпрузите са длъжни да проявяват един към друг в съвместния живот, в раждането и възпитаването на децата. В днешно време бракът често се превръща в мъченичество, ето защо християнският брак се награждава като подвиг.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Предизвикателствата пред съвременната Църква

Мнениеот Aurelia Felix » нед дек 25, 2016 8:18 pm

Честито Рождество Христово! Пожелавам ви, братя и сестри, Божията милост, благодат и любов да бъдат винаги с вас!

Нека отдадем нужното внимание на нашите страдащи братя и сестри в Алепо, Сирия, които за първи път от 4 години могат да празнуват Рождество. И вижте с каква велика радост празнуват!
Християните в Близкия Изток отново пишат история.





-----

Благодаря на Ника и Некст за безкрайно интересните четива :)
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

За клетвата на българските медици

Мнениеот prokimen » чет фев 02, 2017 3:28 pm



Преглеждайки публикациите в дружеската си лента във фейсбук, откривам една интересна статия. Знайно е, че птичка пролет не прави и затова е още рано да се мисли, че желаното ще е от утре реалност. Иска ми се да вярвам, че идеята ще бъде широко обсъждана. Колкото и привлекателна да изглежда тя, моята християнска съвест е смутена. С всеки изминат ден забелязвам с много болка как църковността ни потъва в една инертност. Хората отвикват да разсъждават трезво и не осъзнават, че твърде често църковността ни профанизира духовното и сакралното. В този контекст ми се струва, че ще е същинска профанация да се иска от всички български медици да изприказват формално някакъв си молитвен текст. Изненадан съм от факта, че свето-Пловдивският кириарх споменава за т.н. "Символ на вярата". Колко от присъстващите на кръщавка го знаят и разбират какво казва този символ? Не смята ли митрополит Николай, че е срамно за епископата да е съучастник на една масова профанация със свещените текстове? Колко кръстници не могат дори да прочетат този Символ на вярата, а за някаква вяра е смехотворно дори да се говори. Искам да вярвам, че все още има хора, които са способни да осъзнаят, че не всички медици са християни и че не всички формално кръстени са действителни християни. Не разбирам защо митрополит пропагандира чужди на християнството идеи като магичното действие на думите. Коя е гаранцията, че кръстените медици ще произнесат новата религиозна клетва с християнско самосъзнание? А каква клетва ще дават друговерците? В някои книги, които друговерците смятат за свои свещени, има призив да се убиват неверниците, т.е. онези, които не изповядват техните религиозни разбирания. Ако всеки лекар ще се ръководи от своите си религиозни убеждения, то недай Бог сред медиците да се намерят сатанисти. Ако Църквата беше построила свои болници, то нека изисква от своите си ведомствени лекари религиозни клетви. Засега Българската църква няма дори един старчески дом за умиращите в бедност свещенослужители. Само един професор сподели публично смущението си, че починал софийски свещеник, бивш свещенослужител в патриаршеската катедрала и бивш преподавател в семинарията, беше хвърлен като мърша, защото дъщерите му се отказали от баща си. Нито една владишка съвест не бе смутена от скандалния случай.Трудно ми е да осмисля ангажимента на авторитетни духовници в лекомислени брътвежи. Същата работа е и с искането в училище да се изучава вероучение. Отново ще подчертая прескромното си мнение, че лично аз съм категорично против днешното държавно училище да се ангажира с християнизацията на децата. Ако семействата не са християнски, напразно е да се търси насила хубост. Христианизацията е дълг на владиците, ако все още някой сред тях мисли да е реален апостолски приемник. За момента не виждам нито един митрополит да е излязал с някаква катехизаторска програма и намирам този немаловажен факт за същински позор. При положение, че нито един митрополит не более за елементарното ограмотяване на кръщаващите се, намирам искането на Синода за скандално или позор на позорите. Синодът няма дори действащо издателство или комисия, санкционираща изданията с православно съдържание. Всеки е свободен да издава от името на Православието каквото си пожелае, защото Синодът не е способен да се организира. За толкова години демокрация и свобода на слово и печат, Синодът се оказа неспособен да издаде учебници за двете си семинарии. Ако нивото е пословично ниско, то обяснимо е защо няма кандидати да се учат в учебни заведения без съвременни учебници. Синодът иска от държавата да й ограмоти бъдещите богомолци, но няма способен нито в Синода, нито в обкръженията на маститите владици, който да предложи учебник за илюзорното вероучение в училищата. Не по-малко важен е въпросът кой ще обучава децата на вяра и благочестие? Критският събор беше много важен тест за роавносметка. Лично аз приветствам безрезервно синодалното решение да не участва в критската авантюра, както и единогласното синодално решение да не се признаят съборни решения. Трагедията е, че нито един университетски богослов не подкрепи Синода. Богословстващ поп и шепа богословстващи университетски преподаватели въстанаха срещу синодалното решение и подеха същинска духовна война срещу решението на Сливенския епархийски съвет по отношение на смесените бракове. И тези университетски богослови готвят бъдещата неграмотна иерархия и още по-неграмотен клир. Остава всеки трезво мислещ да медитира що за студенти, възпитаници на богоборците ще обучават децата на религия и благочестие. С това обаче проблемите не се изчерпват. По конституция, Църквата е отделена от държавата и затова не мисля, че е задължение на държавното училище да върши работата на банкетиращи владици и на попове, размахващи от сутрин до вечер кадилници. Ако Синодът на БПЦ-БП наложи искането си в държавните училища да се преподава религия, това означава, че държавата ще трябва да осигури преподаватели и за другите вероизповедания. Аз не съм убеден, че това ще даде количество и качество на християнското присъствие в България, но с положителност ще се наложи ислямът и всевъзможните секти. В Белгия съществува практика в училищата да има часове по религия, но аз не съм забелязал това да е дало някакви резултати за православните храмове, нито пък за римо-католическите. Напротив! Ислямът пуска несравнимо по-здрави корени от формалното християнство. Точно това ще стане и в България. Когато семинариите нямат учебници, когато владиците са неспособни да си катехизират кръщаващите се и молещи се в храмовете, тяхна работа ли е да халюцинират за клетвата на медиците?!

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост