До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

пространство за срещи и разговор
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот prokimen » пон яну 05, 2015 2:36 pm

До Негово Високопреосвещенство
Свето – Сливенския Митрополит
Господин, Господин ЙОАНИКИЙ


Ваше Високопреосвещенство,
Високопреосвещени Владико и Авво, благословете !


В тези празнични дни, когато Светата Църква тържествено спомня и благовести на света всеспасителното Боговъплъщение, моля да приемете чистосърдечната ми честитка. Молитвено и вседушевно Ви благожелая добро телесно здраве, бодрост на духа, крепост и душевни сили за многолетно пребиваване на божествена стража по опазване чистотата на светоотеческото Православие и неповредимо исконното учение на Църквата Христова. Нека отново раждащият Се в сърцата ни Богомладенец Христос споспешителствува апостолските Ви трудове, увенчавайки ги с душеспасение както на повереното Ви от Живоначалната Троица словесно стадо, така и всички, вслушващи се в светителския Ви благовестнически глас!

Многообични в Господа Владико и Отче,

Отдавна ми се искаше да се допитам до Отеческото Ви мнение за разрешаване на едно мое недоумение и душевно смущение по отношение книгата на архимандрит Софроний Сахаров – «Старецът Силуан».

Обръщам се именно към Вас, ръководен от две съображения. Първото е сакралната ни връзка пред Бога от деня на моето монашеско пострижение, извършено от светителската Ви десница.

Второто ми съображение е по силата на личната ми увереност, че за момента сте най-добър познавач на светоотеческото богословие сред българския епископат, което от своя страна предполага и опитност в различаването на духовете. Някои Ваши писмени трудове свидетелстват и за личен подвиг в духовното преображение, указван ни от неоправдано предаваните на забрава исихасти.

Макар и да съм непослушник към Светиня Ви, не ми остава друг сакрално близък авторитет, освен Вас, въпреки че не споделяме едно еклезиологично мнение.

Различието в нашите виждания за Църквата, че тя е една не толкова в административно и външно видимо отношение, колкото във вероучителната си неувредимост като единствен залог за реална благодатност, не може да попречи на личното ми уважение към Вас като богобоязлив монах, грамотен богослов и плодоносен архипастир.

Ето защо ми се искаше, години преди неотдавнашното провокационно «отворено писмо» на т.н. «монашеско братство» от Гигинския манастир, да узная Вашето лично отношение към книгата «Старецът Силуан» и произтичащите от нея нов вид духовност и църковност, които, според мен, са в явно и безспорно противоречие както със Свещеното Писание и Светото Предание, така и с догматическото учение на Църквата Христова, с православните богослужебни текстове и иконописен канон.

Докато за новия вид модерни църковници книгата «Старецът Силуан» става бойно знаме в борбата им да преобърнат християнството с краката нагоре и да обезличат православието с тяхното страстно желание за «възраждане на църквата», за други като мен, скъпящи вероучителната неувредимост, тази книга е камък за препъване заради нейното душепагубно съдържание.

Интерес към този своеобразен теософски труд на архимандрит Софроний Сахаров, положил основата за тенденциозната канонизация на почти никому неизвестния руски схимонах Силуан, провокираха двете писма на монахиня Касиния Везенкова от манастира «Свв Йоаким и Анна», които тя ми повери да предам в качеството ми на прислужник («иподякон») в патриаршеската катедрала «Св, Александър Невски» на Московския и на цяла Русия патриарх Пимен Извеков и на тогавашния ректор на Московските духовни школи митрополит Владимир, починал като глава на Украинската православна църква при тяхното гостуване в София.

Бидейки вярна до смърт в твърдото си стоене за неувредимост на учението на Църквата и неотстъпност от светоотеческото богословие, наследено както от нейния прачичо Московския Митрополит Филарет Дроздов, така и от нейния духовен старец Богучарския Архиепископ Серафим Соболев, монахиня Касиния Везенкова намери за свой свещен дълг да изложи богословски аргументираните си възражения за евентуалното признаване на канонизацията на схимонах Силуан от Московската патриаршия.

Тогавашният ми интерес се ограничаваше с писмата на монахиня Касиния, с някои нейни бележки в полетата на първото руско издание на книгата, с размяна на мисли с Дядо Кирил за престоя му на Атон и накрая, с няколко разменени писма с Харковския и Богодуховски Митрополит Никодим, който бе изготвил богослужебното последование и канон преди официалното признаване на канонизацията от страна на Московската патриаршия.

Съзнавайки, че богословски аргументираното възражение на м. Касиния стана реалната причина за смъртта й, макар видимите признаци да бяха различни от същинската намеса на невидимите сили на поднебесието, не намирах духовна смелост да се докосвам до смъртоносната тема цели две десетилетия.

Доколкото притежавам нейните писма и автентичен ръкопис, намерих за свой дълг да прочета книгата, да оглася и разпространя писмата й защото те са единственото неоспоримо аргументирано възражение до този момент в православния свят, изключвайки частичните възражения - уговорки на Брюкселския и Белгийски архиепископ Василий Кривошеин по въпроса със Силуановата канонизация по твърде нецърковни съображения на Цариградската патриаршия. За последната си остава в сила съждението на руския летописец Нестор.

Участието ми под псевдонима «прокимен» в два интернетни форума – клуб «Православие» на портала Дир.бг. и този към портала на г-н Пламен Сивов «Православие Бг», който е създаван с Ваше благословение, свидетелства, че съм поставил въпроса за дискусия далеч преди отец Никанор от виртуалното братство на Гигинския манастир да Ви провокира с откритото си писмо и последвалия му опит да използва специализиращия се в църковни интриги портал «Двери», водещи към преизподняя земли да настрои площада едва ли не за саморазправа с Вашия клирик отец Б. Главев.

Макар и изпреварен, на свой ред бих се радвал да узная Вашето отношение към налудничавата надпревара да се наложи не само никому ненужен култ към преп. Силуан Атонски, но и да се подмени учението на Църквата с явния сатанизъм в действие на архимандрит Софроний Сахаров, вложен в устата на литературния му герой - преп. Силуан.

Възможно е в моята интелектуална посредственост и слаба богословска подготовка да не съм разбрал правилно тезисите на архимандрит Софроний, които трескаво се налагат и с които не само че Православието се преобръща с краката нагоре, но де факто, обезсмисля се цялото учение на Църквата и самото християнство дори.

Преди да се прави какъвто и да било критичен анализ, държа да привлека вниманието на Ваше Високопреосвещенство върху три съществени детайла от книгата, които служат за крайъгълен камък на новото учение на архимандрит Софроний, което, според скромното ми мнение, е фактическо богословие на идващия в свое име Антихрист (Иоан. 5 :43).

1) Според архим. Софроний, преп. Силуан, бидейки все още мирянин, имал желание да получи благословението на светия праведен отец Йоан Кронщадски, когото не намерил у дома. От момента, когато се предполага, че св. Йоан Крощадски ще да е дал задочно своето благословение, в душата на Силуан « загудело адское пламя » ?! По какви причини ще да е забушувал този адски пламък от този момент и защо пък чак до края на живота му ? Знайно е, че Архиепископ Серафим Соболев е съслужил с праведния отец Йоан Кронщадски, който в един момент възложил ръце върху главата на тогавашния иеромонах Серафим и му предсказал епиското служение, но никакъв адски пламък не е усетил и още по-малко пък да е бушувал в душата на софийския чудотворец.

За мен остава неясен въпросът дали този адски пламък в душата на преп. Силуан е терзаел душата му или от този именно момент той ще да е започнал да се услажда от него ?! Какъв е Вашият отговор на този немаловажен въпрос ? Възможно ли е, според Вас, от едно благословение на праведник да се роди ново антицърковно учение за ада, с което да се подмени християнската ни представа за рая?!

Ваше Високопреосвещенство,

Вие, бидейки неповторим за България познавач на светоотеческата и аскетична книжнина, ще можете ли да укажете друг такъв абсурден до полуда случай ? Ако едно свещеническо благословение разпалва вечен адски пламък в душата на кандидат светия, то какво да се каже за архиерейско и патриаршеско благословение тогава ? Би трябвало да очакваме, според новото богословие на отец Софроний Сахаров и страстно насаждано от неговите ученици и български силуанисти, че патриаршеското благословение може единствено да сваля в преизподнята ! Тогава остава да се молим в строг пост и коленопреклонна молитва да ни опази Всемилостивият Бог от подобно злощастие и като че ли за онези, които предпочитат неизказаната райска светлина пред адския пламък, да бягат възможно по-далече от патриаршеското и архиерейски благословения ! В противен случай не би могло да се очаква нищо душеспасително, освен бушуването по Силуановски на въпросния и нечуван до появата на книгата адски пламък в душите ни. Горко ни ако ще да е завинаги ! За какво благословение може да става реч, ако то действа по-жестоко от най-зловещото проклятие ?!


2) « Старецът » Силуан съзерцавал Господа, според архимандрит Софроний Сахаров, на « върха на преобърнатата пирамида ».

Отново се обръщам към Вашата богословска компетентност и християнско благочестие да обясните откога Църквата Христова е усвоила подобен църковен термин от масоно-теософската терминология? Тази образна мерзост е неизвестна на православната църковност до фалшивото житие, изфабрикувано най-тенденциозно от архимандрит Софроний, за да прокара в него своите си теософски увлечения, а след безсмислената и напълно неоснователна канонизация, да лиши малкото мислещи с главите си християни да вникнат в сатанизма на псевдостарческите му писания.

Високопреосвещени Владико и Авво,

Нима учението на Църквата е непълно и недостатъчно за душеспасение до появата на злополучната книга «Старецът Силуан», че се е наложило архимандрит Софроний да го възпълва с нови термини, преобръщайки пирамидата с горния й край отдолу? Новият богословски тезис с никому ненужната пирамида и още по-ненужното й преобръщане, вмъкнат от архимандрит Софроний и подет с аплом «паче разума» от болшинството модернисти псевдобогослови, се сили да изобрази и да наложи в съзнанието на новия вид силуановска църковност Бога отдолу, а дяволът, който до момента на появата на книгата се е изобразявал отдолу, силуанистите поставят на мястото на Бога – отгоре, възнасяйки го над Божието творение, което само по себе си е и «тайната на беззаконието» (2 Солун. 2:7); «тайната на сатанинските дълбини» (Откр.2:24), тайната на черната магия и всичкото мерзко чернокнижие; тайната на теософията, откъдето е взаимстван от интелектуалеца – теософ Софроний Сахаров този загадъчен знак за да се присади в учението на Църквата Христова и с него да се уязви самото тяло, да се обезсмисли спасителното дело на Христа Спасителя и се поругае християнството като цяло.

Всичките горе изброени тайни взети заедно съставят тайната на масонството като открит сатанизъм, силещ се да разклати устоите на Църквата и да увреди нейното учение и душеспасителна мисия. С други думи казано, онова, което враговете на Църквата не са успели да сторят през вековете, книжката «Старецът Силуан», с благословението на българския патриарх Неофит го прави за България безпроблемно заради обезсоляването на солта и топлохладността на платеното ни богословие и отсъствие на вероучителна бдителност у епископата, който разчита на милостта на промасонски настроените издателства да ги печатат и разпространяват, както в свое време митрополит Иларион пръв въведе сатанистите и икуменистите в епархийския си храм да съслужат с православната му «дясна ръка и мозък», а после нарочно им благодари, че спонсорирали никому ненужните му писания. Кижките му са действително за боклука, защото, когато цял един народ е духовно неграмотен, един митрополит аскет не би трябвало да си позволи лукса да пише празни дрънканици вместо да катехизира и да ограмотява верните във вярата за душеспасение. Дядо Иларион Силистренски, бидейки авторитет за мнозина, съгреши срещу Църквата, рекламирайки сатанинската благотворителност към неговото неутолимо щеславие на самопровъзгласил се «граматик» и опорочи завинаги БПЦ – БП , поставяйки началото на постоянното масонско-тамплиерско присъствие на всяко патриаршеско и митрополитски служения! А къде го някогашното синодално издателство като гарант за проповядвана истина, та ще се търси масонска парична помощ да се печат книжлета и богохулни книги наръчници по открит сатанизъм?!

Ако четяхме Писанието, да бихме забелязали, че Бог е представен в него като светлина и Той е връх. При Възнесението Си Спасителят Се възнесъл нагоре, към Отца, а не е потънал надолу в комфортните адски пламъци на Софроний, Силуан и компания.

Пак от Св. Писание знаем, че при славното Христово Възнесение, на апостолите се явили ангели с думите:

«И докле гледаха към небето, когато се Той възнасяше, ето, застанаха пред тях двама мъже в бели дрехи и рекоха: мъже галилейци, какво стоите и гледате към небето? Този Иисус, Който се възнесе от вас на небето, ще дойде по същия начин, както Го видяхте да отива на небето» (Деяния 1:10-11).

Свещеното Писание говори по недвусмислен начин за възнасяне на Господа и Неговото идване отгоре, а не от преизподнята на Силуан и неговите изчадия псевдобогослови, които накърняват догматиката и вкореняват своето учение за преобърнатата пирамида на битието, където и съзерцават Господа.

От православното догматично богословие знаем, че «Думата догмат, в противоположност на докса – мълва, слух, неустановено мнение – означава положение, определение, твърдо установило се, истинско, задължително». (Догматическо богословие на Д.В.Дюлгеров и Илия Цоневски, СИ, 1947 г., стр. 5)

На стр. 6 на същия учебник четем: «Християнскиянският догмат е истина, получила значимост, авторитет за вярващите не само от Духа Светаго, от Откровението, но и от верното Нему съзнание на Църквата, изразено на събор».

Ето, само в този смисъл можем да говорим за Църквата да е действително «църква на живия Бог, стълб и крепило на истината» (1 Тим. 5:15).

В трескавата пропаганда на обсебения Силуан Атонски, силите на ада, чрез своите глашатаи – хора с богословски дипломи и нехристиянско мислене, дегизирани в раса или меркантилни книгоиздатели, се силят да наложат един нов догмат, чужд по дух на Църквата и неизвестен на здравото богословие – тезисът за преобърнатата пирамида, на чийто връх да се съзерцава Христос.

Когато една лъжа се преповтори стотици пъти, тя става «истина» в съзнанието на неграмотните широки народни маси, за които Христос става едно голямо нищо пред авторитета на прелъстения Силуан и книгите на теософа Софроний Сахаров.

Богословският ми въпрос към Светия Ви е на кой Вселенски или поместен събор е решено със съизволението на Светия Дух да се признае този тезис за преобърнатата пирамида, неизвестен до издаването на мерзката книжка «Старецът Силуан», ставаща професионален наръчник по сатанизъм.

Високопреосвещени Владико,

При положение, че Църквата Христова до архимандрит Софроний Сахаров не е съзерцавала никога Господа на дъното на ада и още по-малко някой нормален човек пък е препоръчвал там да се държи ума без отчаяние, вместо да се концентрира в Бога, как ще обясните това изкуствено налагане на новия Силуанов тезис или шизофренични видения? До ден днешен никой архиерей с претенция за каноничност, благодатност и апостолска приемственост не е намерил за свой свещен дълг да подчертае, че става реч за едно единствено частно калугерско мнение без богословска грамотност и архимандритско теософско лукавство. Нововъведението се пропагандира и тиражира едва ли не като учение на Църквата без никаква подкрепа с текст от Св. Писание и нито една критична думичка или стон от т.н. «каноничен епископат».

В цитирания от мен учебник по догматика, на стр. 7 четем: «Църквата, разбира се, не създава догматите, а ги извлича от Божественото Откровение и ги обявява за неизменни и общозадължителни истини».

Понеже изкуствено насажданите Софрониево-Силуанови учения са чиста проба бесовско изобретение и в диаметрална противоположност на Свещеното Писание, подменящи православните догмати, обявени със съизволението на Светия Дух на 7-те Вселенски събори, то ще се намери ли поне една добросъвестна архиерейска или богословска съвест в България, която да издигне високо глас и да предупреди дрогиращата се със силуанизъм широка народна маса, че всичките тези «модерни» брътвежи на Софроний Сахаров и промасонски «православни» издателства са против устоите на православното вероучение, макар и да се хвалят да имат благословението на българския патриарх!

Пак в учебника по догматика четем на същата 7-ма стр.: «Признаците – богооткровеност, църковност, общозадължителност… Догматите имат още признак – «сотирологичност»: - те сочат пътищата към спасение».

Прочее, ще се намери ли грамотен, добросъвестен архиерей и богослов да ни укаже кой друг православен мистик или свети отец е съветвал спасение с държане на ума в ада по Силуановски или пък съзерцавайки Господа на славата, Седящ не отдясно на Отца, а на Софрониевата теософско-масонска преобърната пирамида на битието?!

Лично на Вас известни ли са Ви подвижници след прелъстения Силуан и сатанизирания Софроний, които са достигнали светостта чрез указаните бесовски упражнения с държане на ума комфортно в ада и да разпалват шизофреничните си халюцинации, въобразявайки си да виждат Христа на върха на теософската пирамида без никаква молитва към Животворящата и неразделна Троица!

При положение, че с волното или, дай Боже, неволно патриаршеско благословение трескавата Силуановска бесовщина набира неудържима инерция и черпи неизтощима сила от портите адови, не мислите ли, че целта е добре обмислен сценарий – да се подмени догматиката и наложи антихристовото «богословие», разчитайки на духовната и богословска неграмотност на широките народни маси, които в наркотичния си екстаз ще започнат да чакат Господа не от небесата, а от любимата на Силуан преизподня?

Определено смятам, че колкото и да е бил прелъстен Силуан, отец Софроний е обработил образа му, налагайки своите еретични възгледи. Ако не беше книгата «Старецът Силуан» и изкуствено създаваният култ към явен сатанизъм, някой друг православен теософ щеше да създаде друг литературен герой с измислено житие в опита си да подкопае устоите на Църквата. Бедата е, че каноничният и претендиращ да е благодатен епископат налива усърдно вода в тази дяволска мелница. И в какво се състои или за какво служи в крайна сметка прословутата «апостолска приемственост» при отсъствието на елементарна човечност, а за духовност и богословие да не говорим.

«Бог е светлина, и в Него няма никаква тъмнина» (1Иоан. 1:5).

До появата на злополучната и душегубна книга на теософа архимандрит Софроний Сахаров всяко християнско съзнание е възприемало или отъждествявало сатаната с тъмнината и отдолу.

Врагът Божи, врагът на човешкото спасение – дяволът е мечтал всякога да възлезе на небето, да издигне престола си по-високо от Божия престол, да бъде подобен на Всевишния. Ето, Софрониевият схимонах Силуан, който с ума си слиза в ада, възпява в крайна сметка тази исконна дяволска мечта.

Ето го и самият огнен библейски текст в книгата на св. Пророк Исайя, който разделя небето и преизподнята, истината и лъжата (лъжата като прелест), Бога и дявола:

«Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум;… Как падна ти от небето, деннице, сине на зората! Разби се о земята ти… А в сърцето си думаше: ще възляза на небето, ще издигна престола си по-горе от Божиите звезди… ще възляза в облачните висини, ще бъда подобен на Всевишния» … Но ти си свален в ада, вдън преизподнята» (Исайя 14:11-15).

Свети пророк Исайя ни е разкрил още и това в какво се състои грехът против Светия Дух, който грях е непростим нито в този, нито в бъдещия век (Марк 3:29; Лк. 12:10):

«Горко на ония, които злото наричат добро, и доброто – зло, тъмнината считат за светлина, и светлината – за тъмнина, горчивото считат за сладко, и сладкото – за горчиво. Горко на ония, които са мъдри в своите очи и разумни пред самите себе си!... Затова, както огън пояжда слама, и пламък изтребя сено, тъй ще изгние коренът им, и цветът им ще се разнесе като прах; защото те отхвърлиха закона на Господа Саваота и презряха словото на Светия Израилев» (Исайя 5:20-24).

Четейки кощунствената мерзост на Софрониевият Силуан за «преобърнатата пирамида на битието» и за «седенето» на Спасителя не отдясно на Отца, според православната догматика и християнско вероучение, а на върха на Силуановата преобърната пирамида или на дъното на преизподнята, всеки благочестив християнин трябва да се прекръсти и да повтори наред с молитвата «Да воскреснет Бог…» и заклинанието от тайнството св. Кръщение «дунь, дунь и плюнь, плюнь» на сатаната и на неговите служители архиереи, преводачи, издатели и защитници по псевдоправославни портали и епархийски сайтове, както и на единствения български манастир – трибуна на силуановщината като вид богоборчество!

Само професионално оръдие на бесовете би могло да прокара такъв нечуван до този момент тезис и да оскверни всичкото Православие с него, имайки предвид светоносното апостолско предупреждение, което ни е дадено на всички чрез Светия Дух, тъй като все още има хора, които вярват, че цялата Библия е слово Божие: «Защото такива са лъжеапостоли, лукави работници, които се преобразяват в Христови апостоли. И не е за чудене: защото сам сатаната се преобразява в ангел на светлината, та затова не е голяма работа, ако служителите му се преобразяват като служители на правдата» (2 Кор. 11:13-15).

Всяко нововъведение във вероучението се е санкционирало на Вселенски събор. Със загубата на Константинопол, Православието загубва и своята съборност.

Остатък на сянка от древната съборност, която изповядваме като догматична истина в Символа на вярата, са поместните събори, които, за съжаление, започват да се оприличават все повече на карнавали или атракционни зрелища, отколкото на висш форум, грижещ се за душеспасението на народа и правилното плаване на църковния кораб в евангелски води. Последните български народно – църковни събори бяха загрижени по-скоро за църковните имоти и мафиотски обвързаности, отколкото да покажат очакваната загриженост за безсмъртните души на широките народни маси и като страничен наблюдател оставам с убеждението, че се прави всичко възможно да се погубват възможно повече души, да се осакатява духовно и възможно до краен предел цял един народ, отколкото да се полагат усилия щото светлината Христова да проникне в сърцата на клир и народ.

Лично за мен е необяснимо защо в комерсиалната си забързаност Църквата в България не ражда вече небесни жители и не насажда душеспасителна духовност, богословска грамотност и реално благочестие.

Доколкото съборността я изповядваме като догмат в Символа на вярата, но на практика тя не съществува, излиза, че Църквата не е непогрешима и в съборно-атракционните й мероприятия не може и да става реч за съизволението на Светия Дух. След като съгрешава спрямо съборността си, остава да се запитаме доколко БПЦ - БП е апостолска и не на последно място част от Едната Църква Христова, ако с благословението на патриарха се благовести не Царството Божие, а ада на Силуан, теософията на Софроний и тамплиерската обвързаност на иерусалимския иерарх и същият този тамплиерски декор се рекламира на патриаршески и митрополитски бесослужения.

Многообични в Господа, Владико,

Позволете ми да оглася съждението си, че ако болшинството архиереи имаха благоговеен страх от Бога и чувство за отговорност какви учения се разпространяват и насаждат от сладкодумните Софрониеви ученици като архимандритите Симеон, Захариас и компания, да биха предупредили в епархиите си, че писанията на архимандрит Софроний и злополучното житие са негово частно виждане или изключително лично и неповторимо преживяване на полумитичния Силуан. Затова не бива в никакъв случай да се отъждествява с учението на Едната Свята и Апостолска Църква!

3) «Дръж ума си в ада и не се отчайвай»!

Според Вашето светителско, богословско и човешко християнско мнение какво е точното значение на тази възможно най-кошмарна препоръка в християнството?

Ваше Високопреосвещенство,

Ако не сте съгласен с изброените от мен забележки относно вредността на книгата с новите й тезиси, бихте ли се ограничили да огласите Вашата интерпретация на този Силуанов призив? Препоръката на духовна прктика предполага личен опит. Затова и бих си позволил дързостта да Ви запитам по колко време на ден Вие се упражнявате да слизате с ума си в ада и да блаженствате в него без сянка на ужас и отчаяние?

За мен, този кошмарен призив е апология на ада и обезсмисляне на Христовото предупреждение за «плач и скърцане със зъби в него». За да не се покаже в очите на широките маси професионален садист, Софрониевият литературен герой Силуан Атонски не споменава и не намеква за това, което учи Христос. Неговата представа измества или преправя Христовите думи, които християните трябва да смятат за голяма лъжа и измама, макар и да са казани от Самия Бог.

Някои модерни апологети на Силуановия ад се опитват да убеждават площада, че това негово пребиваване с ума в ада било своеобразно намразване на ада. От книгата не става ясно такова обяснение на адвокатите на дявола. Напрпотив! Силуан само там – в любимия му ад се чувствал добре! Така учи книгата на Софроний Сахаров и в този смисъл, въпросът е в компетенцията на психиатрите, след като не се е намерил нито един благодатен и каноничен православен архиерей да възпре тази мания за слизане с ума в ада и тенденциозно налаганата забрава на призива да станем небесни жители и носители на светлината.

Древните благодатни подвижници имали навика да повтарят често думите от Св. Писание: «Помни последняя твоя и вовеки не согрешиши» (Сир. 7:39)

Силуановото държане на ума в ада прескача смъртта, прескача и Страшния Христов съд, стоварвайки като чувал с картофи ума и с него душата в ада. В Силуановия ад няма плач и скърцане със зъби, следователно, адът не е място за наказание, а за душевен комфорт. С един призив се унищожава покаянието! В контекста на Силуановия ад без покаяние и страх от плача със скърцането на зъби излиза, че призивът на св. Йоан Предтеча «покайте, защото се приближи царството небесно» (Мат. 3:2) са лъжа и измама. Кой казва истината - Христос или Силуан. Ако Силуан е благодатна личност и книгата не е теософски трактат по сатанизъм, защо не преповтаря евангелските думи и защо Силуан живее и съветва различно от това, което Писанието предписва и Църквата столетия наред е учила?!

Излиза, че дори древните «рожби ехиднини» (Мат 3:7) били далеч по-богобоязливи от днешната църковност по образ и подобие на святите, пресвяти и най-святи между светиите Софроний Сахаров и кумира Силуан.

Апостолите не са ни благовестили ада като място на душевен конфорт и още по-малко пък ап. Павел бил смъкнат на дъното на преизподнята за да съзерцава по Силуановски Христа на върха на преобърнатата по теософски пирамида на битието. Писанието, не познаващо Силуановския ад като място на конфорт свидетелства, че апостолът бил грабнат в небесните висини и от висините чул спасителния Христов призив в съгласие с учението на Църквата, че Възнеслият Се на небесата Христос стои отдясно на Бога Отца, а не на какъвто и да било връх на преобърнати от масоните пирамиди, място, достойно за Сатаната и неговите ангели. Пак към тези висини небесни видяли апостолите Славното и спасително нам Възнесение Христово, откъдето Той има да дойде при Своята Парусия.

Новият Завет свидетелства за слизане на Христа в ада, но единствено за да благовести на старозаветните праведници, които живели с надежда за Неговата поява. Писанието не ни свидетелства Иисус Христос да им е дал «благата вест» да си стоят в ада и да си се наслаждават на неговия «комфорт», какъвто описаният ни от Софроний Силуан изпитвал само там – гмуркайки прелъстената си душа в огъня на преизподнята.

Древните духоносни подвижници си спомняли за ада, описан ни от Христа, но само като място за наказание, което по силата на смирението си, те смятали да заслужат заради греховете си! Разликата е диаметрално противоположна от проповядвания от Софроний Силуанов ад като място за душевен комфорт и излишно покаяние!

Прелъстеният и умрял в прелест Силуан ни учи на всеобща любов, по-голяма дори от тази на самия Бог, Който и без друго не може да бъде разбран от Силуан и от поклонниците му.

Силуановата нова и всеобхващаща любов премахва Божия съд и съгрешава спрямо досегашното неувредено учение на Църквата. Тя отдавна е инсталирала Царството небесно в ада, от който не бива да се плаши човек, защото в него няма и помен от Христовите приказки за плач и скърцане със зъби (Лк 13:28). Прочее, няма причина да ненавиждаме греха, защото го няма и Христовият съд в Силуановия «рай» - ад! Църквата Христова пее: « во царствии Твоем, помяни мя, Господи!» и никога не е благовестила ада като място за съзерцаване на Бога. Пророкът видял духом не в ада, а на небесата как небесните сили възпявали Твореца, пеейки: «свят, свят, свят Господ Саваот» (Ис. 6:3). А в адския пламък на Силуан какво ще пее патриарх Неофит?

Силуановата «любов» се сили да надмине любовта Христова и да изправи хората пред началния въпрос на Софроний Сахаров: «Почему Ты так… жесток и беспощаден… Я не могу Тебя понять» - стр. 3 от първото руско издание на книгата.

Затова опиянената тълпа силуанисти не иска да разбира Христа, Който е «жесток и безпощаден», според уверението на техния кумир. Затова сякаш и раят = Царството Небесно стават все по-безинтересни, а по-честото и дълго държане на ума в ада – модерно! Ето и пътят на желаното днес от някои модернисти «възраждане на Църквата» без Христа за Бог, подменян с тамплиерския Бафомет, без покаяние и никакъв устрем към Горния Иерусалим, който е възпят в пасхалните богослужебни текстове.

Заради Силуановата любов и Софрониевото разбиране за Бога като «жесток и безпощаден», следва да се забрани Библията като книга на ужасите, в която липсва любовта на Силуан към ада.

Ето го оправданието на днешните православни модернисти, които проглушават света с тяхното литургийно възраждане и причастие на всяка литургия без никакво покаяние и независимо кой в какво вярва и кой как живее – по евангелски или в грях. За тях не е важно дали причастниците вярват в Христа. Важното е до се явят в храма-клуб и на всяка цена да се причастят за вечно блаженство в адските пламъци, за които отец Никанор устройва небивали и нечувани световни сборища за да ги възхвалят интернационално в неговия Гигински манастир в спомен на Силуан Атонски.

Едно е пределно ясно от книгата, че Иисус Христос не ни е казал никаква истина за ада. Четейки книгата «Старецът Силуан», преведена и издадена с благословението на Българския патриарх Неофит и тиражирана от сайта на Пламен Сивов «Православие Бг», съществуващ с благословението на Сливенския митрополит Йоаникий, мислещите хора, които не чуват гласове и не виждат видения, а все още стъпват твърдо по земята, ще стигнат до умозаключението, че Църквата ни лъже с предългите си богослужебни песнопения за ада, както и целият Нов Завет ни подвежда, представяйки ни ада като място на тъмнината или място без общуване с Бога. Ако слушаме Силуан, нямаме никаква нужда да бъдем синове и дъщери на светлината (1 Сол. 5,5). Предостатъчно е да се тренираме да си държим умовете в ада и да бъдем готови да пребиваваме в неговия комфорт во веки веков!

Историята със Силуан е едно православно дрогиране, психологическо въздействие без никакъв разум. Определено мясля, че грехът на иерархия и богослови е, че с това злополучно изфабрикувано житие и лукаво съчинена книга, те тласкат най-лекомислено широките непросветени маси към открито богоборчество.

Според Вас, какво тълкуване може да се даде на една единствена фраза от отвратителната книга: «Воистину Дух Святый уподобил его (Силуан) Самому Христу: Которого он удостоился видеть, и о подобии Которому он так много говорил, ссылаясь на слова Великого Апостола: «будем подобны Ему, потому что узрим каков Он есть» (1 Ин. 3:2)» (стр. 116 от първото руско издание през 1952 г.)

За съжаление, това е набор от лукави думи с автограф или явна визитна картичка на прелъстен човек, приел себе си за уподобен Христос. Остава патриархът, владиците и богословите да прибавят в новия Силуанов символ на вярата, че «който вижда образа на стареца Силуан, вижда Самия Христос, вижда Самата Света Троица!»

С едно изречение казано, напълно ненужно става изучаването на Новия Завет! Достатъчно е за новата църковност да чете книгната «Старецът Силуан» и да усвоява какво е учил той. Трагедията е в това, че двете книги са диаметрално противоположни. Остава всеки да избира за себе си живот по евангелието или теософски комфорт в ада по книгата на Софроний Сахаров, където силуанистите ще имат за VIP компания всичките сили на поднебесието.


Ако живеехме в благодатните времена на църковната съборност, да би се поставил въпрос за съборно разглеждане и санкция – забрана на книгата «Старецът Силуан» като наръчник по понирология или сатанизъм в действие.

Понеже отец Никанор Гигински не се задоволява с откритото си писмо в медиите до Вас, а в светоносните дни на всеспасителното Рождество Христово публикува втора провокационна статия – апология на неговия манастирски бизнес сатанизъм – силуанизъм, в което бесовско дело е намесен лично патриарх Неофит, несъмнено е крайно време за недвусмислено изяснение доколко силуанизмът се вгражда в християнството и доколко българското православие не става своебразна секта, почитаща Сатаната за свой Бог вместо Христа Жизнодавца.

Християнската ми съвест ме кара да се обърна към Светия Ви с настоящото писмо, молейки както за отеческото Ви разяснение и евентуална поправка на моето виждане относно теософското литературно произведение на архимандрит Софроний Сахаров, така и да поставите въпроса за мерзостната книга, преведена и издадена с благословението на българския патриарх Неофит за синодална санкция и ако все още БПЦ–БП мисли да е част от християнството, да забрани налагания силуанизъм като вид богоборство и сатанизъм в действие.

Моля Бог да бъда правилно разбран и ако е Нему угодно, чрез Вас да бъде внесена недвусмислена яснота в българската църковност, която да спомогне за различаване на духовете, според препоръката на св. Йоан Богослов (1 Иоан, 4:1).

Православното ми християнско съзнание е обезпокоено от факта, че в Православието се насажда с нищо неоправдан изкуствен култ към архимандрит Софроний и неговата не само нестандартна, но в същността си богоборческа книга « Старецът Силуан ».

Това теософско литературно произведение, представящо не само неизвестното никому монашеско житие на атонския монах Силуан, но богохулно влагащо в устата му нечувани до този момент духовни практики, се разпространява с главозамайваща сила и въздейства на широките маси като своеобразен наркотик, лишавайки всеки, който се е докоснал до тази мерзост, от здрав разум или « ум Христов » (1 Кор. 2,16). В крайна сметка каква и за кого ще е ползата, ако българските храмове се препълнят с църковен народ с увредени от силуанизма души ?

Ваше Високопреосвещенство,

Позволете ми да обърна Светителското Ви внимание на немаловажния факт, че за никой друг канонизиран православен светия не се обикаля с такава ревност вода и суша с нечовешко пристрастие да се наложи новото вероучение, произтичащо от злополучната книга. Православието не е проявявало такава ревност, просвещавайки с учението на Христа Спасителя, както днес се умопомрачават стотици хиляди души със Силуановия ад и преобърната масонска пирамида на битието.

« А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения » (1 Тим. 4 :1).

« И тъй, гледайте, колко внимателно трябва да постъпвате… » (Ефес. 5 :15).

Доколкото Свещеното Писание е основният авторитет на нашата вяра, то всички духоносни личности, които уважаваме като църковни авторитети, се оценяват преди всичко през призмата на Писанието.

Книгата « Старецът Силуан » заслужава сериозно четене с усърдна молитва, защото тя не е никак безопасна от духовна гледна точка, а от богословска, както вече многократно споменах и нарочно подчертавам – книгата е наръчник по богоборчество и открит сатанизъм в действие.

Внимателното й четене води до печалното заключение, че по силата на православната аскетика или духовност, Силуан е бил жертва на бесовско явяване, каквито не са рядкост за водещите аскетичен живот. Ако четем книгата на архимандрит Софроний, която е единственото свидетелство и своеобразно житие за канонизация, разсъждавайки в светлината на православната аскетика, известна ни от Лавсаика, Авва Доротей, патериците, от преп. Йоан Касиан Римлянин, преп. Йоан Лествичник или Добротолюбието, можем единствено да констатираме, че схимонах Силуан е изпаднал в прелест. За това свитеделства самата книга и единствено по нея можем да съдим за духовността на Софрониевия литературен герой. Няма други очевидци на евентуалните духовни подвизи и най-вече приписвани на преп. Силуан духовни възгледи и екстравагантни сатанински упражнения да държи ума си в ада, вместо да се вслушва в евхаристийния призив, « Горе имеем сердца » !

Макар самият схимонах Силуан да пише, че бил два пъти в прелест, за съжаление, до края на живота си не е могъл да излезе от тази своя самоизмама, приемайки беса за явил му се Господ. Самоизмамата му се дължи точно на това видение и трагедията започва от момента, когато той приема беса за Бог.

Ако се зачетем в Киево-печерския патерик или в Атонския патерик, ще се уверим, че подобно бедствие не е било рядкост и в него са падали дори святи хора. Ако по времето на преподобни Исаакий Печерски, който приел беса под вид на Христа и по времето на преподобни Никита Затворник, който по-късно става Новгородски епископ, приел беса под вид на ангел, имало все още богомъдри и духоносни подвижници, които били способни да помогнат на изпаднал в такава тежка духовна беда, то по времето на Силуан Атонски нямало вече такива велики духоносни личности, а и самият той не е търсил никакъв съвет от никого, тъй като си е бил авторитет сам за себе си и за изпадналия в немилост иеромонах Софроний, когото го чакала смъртна присъда заради контакта си с хитлеристките офицери на Атон. Самата книга свидетелства, че Силуан нямал духовен ръководител и не се е съветвал по духовни въпроси с никого. Възможно е никога да не се е изповядвал дори и точно желанието на някои модернисти да унищожат покаянието ги кара да стават бесовско оръдие и да благовестят силуанизма като вид богословие на Антихриста и да черпят енергия от преизподнята, където Силуан обичал да държи ума си в противоречие с исихазма.

Видимо, затова именно тази най-нова руска теософия е несравнимо по забавна и се насажда култ към руския мужик Силуан, който владеел масонската символика на преобърнатата пирамида на битието вместо да се адмирира исихазма и просветното дело на Търновската книжовна школа с някакъв си там български Теодосий Търновски и никому неинтересен български патрирх Евтимий. Да започне човек да посипва главата си с пепел от срам и позор, че българската църковност не е дала родни расоносни теософи и сатанисти светии и че българската християнска святост не съумяла да възрастне духом, за да съзерцава Господа на славата на върха на преобърнатата пирамида на битието !

Прелестта на Силуан била трудно забележима и едва ли някой би узнал за нея, ако не е било писменото свидетелство на архимандрит Софроний Сахаров. Силуановата прелест била прикрита под много правилни по буква изречения и съждения за любовта. Проповядваната от Силуан и Софроний любов не е евангелска любов, а ново бесовско въздействие за прелестно подхлъзване, изразяващо се в изобилие на любов, силеща се да превиши Божията любов.

Точно това ново бесовско « благовестие » на любов по-голяма от Божията и коренно различаваща се от евангелската подхлъзва мнозина съвременни християни, услаждащи се прибързано и лекомислено от гъделичкането на слуха им с нечувани до този момоент сладникави приказки без евангелски корен.

Силуановата лъжовна духовност преминава в открито богохулство.

В самото начало на първото руско издание четем : « Откровение о Боге говорит : « Бог есть любовь », « Бог есть свет, и нет в Нем никакой тьмы » (1 Ин. 4 :8 ; 1 :5).

Как трудно нам людям согласиться с этим. Трудно потому, что и наша личная жизнь и окружающая нас жизнь всего мира свидетельствуют, скорее, об обратноом »

Според св. Йоан Богослов, светът лежи в зло (1 Ин 5 :19).

Подвижниците във вярата, чиито трудове са влезли в Добротолюбието, както и духовният старец в класическата му форма като преп. Паисий Величковски, Оптинските, Глинските и др., не биха започнали своите наръчници за духовен живот с такива думи.

Софрониевият увод към книгата подхожда по-скоро за някоя книга – наръчник по магия и окултизъм !

« Итак, зачем же дана эта нелепая жизнь » - се пита кандидат-светията, Софроний Сахаров, чиято икона е вече готова и с тази на сиониста Александър Мен, чака всеправославно освещаване и прослава заради подвига им да осквернят и увредят завинаги учението на Църквата и обезсмислят християнството като религия на спасението.

Като че ли само затова, че Бог ни е дал « нелеп » или безсмислен живот, заслужава да Го разпънем !

В свое време, преди Силуан и Софроний, руският поет А.С.Пушкин публикувал в пресата на 26 май 1828 г. следното стихотворение :

« Дар напрасный, дар случайный,
Жизнь, зачем ты мне дана ?
Иль зачем судьбою тайной
Ты на казнь осуждена ?... »

На следващия ден след публикацията, родственикът на монахиня Касиния Везенкова - Митрополит Филарет Московски (Дроздов) отговаря далече не по Софрониевски :

« Не напрасно, не случайно
Жизнь от Бога нам дана,
Не без воли Бога тайной
И на казнь осуждена.

Сам я своенравной властью
Зло из темных бездн воззвал,
Сам наполнил душу страстью,
Ум сомненьем взволновал,

Вспомнись мне, забвенный мною !
Просияй сквозль сумрак дум, -
И сожиздется Тобою
Сердце чисто, светел ум »

Строго в апостолския дух (Гал. 6 :1-2) на Новия Завет отговорил великият Московски светител, докато архим. Софроний Сахаров, който уж ни благовести любов превишаваща тази на Бога към нас, тласка душата направо към отчаяние, уверявайки, че Бог ни е дал нелеп, безсмислен живот ! Логично е да се запитат Софрониевите чеда, имащи Силуан за кумир, защо им е да изживяват този нелеп живот ? Ето го и « доброто » разрешение – самоубийството, щом като духовните старци, призвани да помагат на отчаялите се, роптаят срещу Бога.

Старецът е човекът, който трябва да благовести Евангелието и да дава сили да вървим към Христа.

Вместо ободряващото старческо слово, четем все на тази първа страница и то все още в увода :

« Почему Ты так… жесток и беспощаден ко мне ? Я не могу Тебя понять »

След като великият и свят старец не е способен да разбере волята Божия, защо е хукнал да старчествува и да погубва човешки души ?

Излишно е да се прави анализ на всеки ред от книгата. Всяка страница заслужава отделна докторска дисертация, но засега Православието е обедняло до краен предел на добросъвестност и ревност по душеспасението, имайки Евангелието като ръководно начало. Само това обезсоляване може да обясни, че не се е намерила нито една архирейска съвест, да усети сатанизма в богохулната книга и да предпази верните от увреждане на безсмъртните им души.

Тази зловредна мерзостна книга « Старецът Силуан » трябва да бъде разглеждана най-строго в светлината на Писанието, за да се прозре душеубийствената й сила. Не случайно Спасителят ни е завещал : «Изследвайте Писанията, защото вие мислите чрез тях да имате живот вечен. И те са, които свидетелстват за Мене » (Иоан, 5 :39).

Православната аскетика не познава случай на духоносен старец, който да измисля от себе си някакви нови богословски тезиси, непознати и чужди по дух на Църквата Христова. Християнската святост е възрастване духом, изследвайки Писанията, които трябва да бъдат ръководен принцип за вечен живот. Всичко различно и чуждо на Писанието или, недай Бог, противоречащо нему - не може да бъде от друг, освен от лукавия (1 Петр. 5 :8), а когато се обикалят морета и суши, за да се насажда Софрониевият силуанизъм, то картината е недвусмислено ясна, че става реч за очевадна подмяна на християнството с адопоклонничество и издигането на прелестта като форма на самоизмама в подвиг на новия вид църковност, нямащ нищо общо с Христа, Библията и християнската православна традиция.

Като ориентир в интерпретацията на книгата « Старецът Силуан » може и трябва да ни служи единствено Св. Писание. В този контекст остава недоумението къде са иерарсите с прословутата апостолска приемственост и дълг към чистотата на вярата, къде е Синодът като администрация, бдяща за ред, вероучение и канонична дисциплина, къде са самовлюбените прословути докторки и доктори по богословие, които държавните университети бълват като дим от комина на паравоз и защо не се намират християнски съзнания, различаващи бесовските козни, силещи се да обезсмислят християнството с една нищо и никаква книжка, създаваща нова църковност, изповядваща богословието на Антихриста ?!

При положение, че Църквата в България е неспособна да контролира университетските преподавателски програми, по които се готвят бъдещите « богослови » и служители на култа, тогава само един дявол може да знае що за учение на въпросната Църква ще се налага от нейните наемници за служители и учители.

Чест и поклон на свето-пловдивския кириах, който наложи на БПЦ да си припомни основното задължение – да подготвя своите си служители с проверени и утвърдени през вековете знания, за да се възпре този процес на изпразване на Църквата от съдържание, предпазваща я да става все по-смърдяща варосана гробница, създавайки новата духовна академия като.

Що за Църква Христова е това, да чака безбожната държава с нейните университети да готвят клира й, и какъв позор, епископатът да забрави учителската си дейност и да иска от държавата да й християнизира народа в училищата!

Чия е вината, че с всеки изминат ден БПЦ става все по-голяма видимост, изпразнена от същественото си съдържание ?

В контекста на трескавата силуановщина в Православието излиза, че думите на Христа : « И тъй, идете, научите всички народи, като ги кръщавате в името на Отца и Сина и Светия Дух » (Мат. 28 :13) са една безсмислица. Кръщава се чрез обливане и поръсване, като се осакатява духовно цял един народ, без никой да го учи на каквото и да било и още повече никой не го е грижа в какво вярват православно кръстените езичници, оставени в мрежите на силуанистите да се специализират в сатанизъм ! На този етап, при укореняващата се нова църковност от страстни адопоклонници, при липса на сериозно богословие и отсъствие на какъвто и да било синодален контрол над изданията с псевдохристиянско съдържание, колкото и неприятно да звучи, БПЦ се превръща в един супермаркет по удовлетворяване на суеверни потребности и отдавна не е никакъв стълб и крепило на каквато и да било евангелска истина, водеща към душеспасение. Ако синодът на БПЦ-БП няма грижа за вероучението на каноничната й територия и все по-силно се прегръща с тамплиерите и сатанистите, де факто, изпразвайки Църквата в България от нейното спасителна мисия, я превръща в обикновено търговско предприятие. Това си съждение го споделям с Вас с болка на кървящото ми сърце и с ужас при мисълта, че БПЦ - БП, вместо да е душевна врачебница, тя не само не спасява никого, но и активно убива човешки души и съзнателно осакатява духовно цял един народ.

В контекста на българското укоренение на силуанизма с благословението на бившия русенски митрополит Неофит и днешен патриарх български, както и чрез пропагандата на силуановия ад от болшинството български енорийски и епархийски сайтове, възниква реторичният въпрос защо ли е било нужно на Христос да Се въплъщава и да губи време, говорейки за ада като място на плач и скърцане със зъби ( Мат. 8:12; Лук, 13:28).

Псевдо житието на атонския схимонах Силуан е същински наръчник по сатанизъм и богоборчество. То, представено лукаво в книгата, е в диаметрално противоречие както с Писанието, така и с православната догматика, с православните богослужебни текстове и иконография ! Позор на световното Православие, че се оказва неспособно да усети уловката и става агитатор на Софрониевата мерзост, с която той е декорирал живота на малкоизвестния Силуан Атонски.

Ваше Високопреосвещенство,

Позволете ми да изразя скромното си и неавторитетно мнение, че книгата « Старецът Силуан », макар и преведена и издадена с благословението на патриарх Неофит, се нуждае от най-строга и спешна синодална санкция. Искам да вярвам, че Дядо Неофит не е чел книгата и доверчиво е дал благословението си на тайните врагове на Църквата да подкопаят основите й с тази злополучна книга.

Ако Православето не беше в агония и да бяхме в онези благодатни времена на съборността, да би се поставил въпросът за съборно решение, но днес остава единствено синодална или епархийска санкция, а в най-лошия случай – предупреждение, че книгата с всичкото й нововъведение е нищо повече от едно частно мнение, което не се покрива с учението на Църквата. В противен случай, ако я няма тази уговорка за частното мнение на Софрониевия Силуан, се получава, че официалното православие не е по-различно от сектата « Църква на Сатаната ». Последните почтено и открито се покланят на бащата на лъжата, докато първите лукаво примесват мерзостта с истината, за да прелъстят и избраните. Светителският подвиг е да бди над чистотата на вероучението и да предпазва поверените му от Бога души от гъделичкането на слуха от лъжепророците (Мат. 24,24). Горко на онази поместна църква и на цялата Христова Църква, ако иерархията й забрави, че и « сатаната се преобразява в ангел на светлината » (2 Кор. 11 :14).

Ако, недай Бог, Православието стигне до тази забрава, остава на верните да помнят поне апостолското завещание : « ако дори ние, или Ангел от небето ви благовестеше нещо по-друго от това, що приехте, анатема да бъде » (Галат.1 :8). Силуанистите, независимо от иерархичния им сан, сами попадат под апостолската анатема и трагедията е, че « ангели на светлината », черпещи блясъка си от адския огън, се силят да съблазнят малкото стадо да подмени рая с ада, да съзерцава дявола на мястото на Бога !

Книгата « Старецът Силуан » подвежда от самото си заглавие, което издава, че тя е обмисляна и писана тенденциозно. Смесицата от теософия, прелест и аскетични истини, прави уловката трудно забележима, но това не оправдава липсата на официална критичност или поне уговорката, че става реч не за учение на Църквата Христова, а за частно мнение на архимандрит Софроний, който лукаво се е застраховал, влагайки своята си теософщина в псевдожитието на Силуан с измислени от Софроний видения и учения.

Високопреосвещени Владико,

Вие сте възпитаник на московските духовни школи и несъмнено имате личен поглед върху руската представа за т.н. « старец ». По време на Вашата богословска специализация е бил все още в сила т.н. « всеруски » старец архимандрит Кирил Павлов, отец Сава Остапенко и други представители на последното традиционно православно старчество. От църковната история и духовна книжнина знаем за старчеството на преп. Паисий Величковски, за Оптинските и Глинските старци. В техния духовен подвиг не можем да срещнем и сянка от Силуановия адски пламък, държане ума в ада и съзерцание на Господа на върха на преобърнатата по теософско-масонски пирамида на битието.


Ваше Високопреосвещенство,

Намерих за дълг на съвестта си да издигна немощния си християнски глас към отеческото Ви внимание и архипастирски авторитет. Смятам, че добросъвестният християнин не може и не трябва да е равнодушен към това «богословие» на идващия в свое име Антихрист.

Искам да вярвам, че ще намерите за нужно да препрочетете злополучната книга с произтичащите от нея нови нехристиянски учения, от които да предпазите ако не всички православни български християни, то поне поверените Ви от Бога епархиоти или поне Вашите свещеници да не пропагандират тази богохулна мерзост.

Като целувам светата Ви архипастирска десница, прося Отеческото Ви снизхождение и Светителско благословение, с което да не забушува в душата ми адски пламък, а взаимно да си пожелаем да пребъдем в радостта на светлото и всеспасително Рождество Христово, благовестейки на ближни и далечни, че «с нас е Бог»!

Климент Буренков

Рождество Христово 2015
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот Ника » вт яну 06, 2015 6:36 am

Присъединява се към Прокимен. Отец Никанор ознаменува първите си стъпки в манастира с блясъка на прожектори, фотографски светкавици и хиляди микрофони. Новоизлюпеното отроче беше дундуркано от журналисти (ах, завалийчето! Оставило парите монах да става!) , от политици развързващи кесии за манастира( не, че е лошо, но нормално ли е в чест на Ердоган да се пишат стихове от корана в манастира?)
Отчето е някакъв объркан икуменист и бизнесмен. В църквичката се продават свещи само от 1 лев, в магазинчето се продава всичко - от джанков мармалад - "бъркоч" - забъркан от лелка - дошла да се труди, до прословутото биволско мляко.
Отчето си повярва, че е ментор на цяла една нация и вече снесе цяла дузина изказвания със вулгарно - хулигански тон.
Но не е луд, който яде баницата, луд е който му я дава. Отчето се възползва от невежеството на българина по отношение на " що е то монах" и си вилнее на воля.
Някой пита ли се - произвел ли е отец Никанор поне един монах, или това (по-вероятнo) не влиза в приоритетите му. Виж - производство и отчетност, това си е нещо друго. На всеки празник, пред дузина микрофони, той се хвали как от 50 биволици, вече има 100. От 10 кози - вече 50 и т.н.
А Бог и духовното са изблъскани някъде в ъгъла. Той Бог е само за кичене и перчене.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот anima » ср яну 07, 2015 12:41 pm

Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот Ника » ср яну 07, 2015 4:29 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот Aurelia Felix » ср яну 07, 2015 5:38 pm

"•Манастирски двор
След завършване на мащабното строителство ще се пристъпи към оформяне на манастирския двор. В центъра ще бъде направена каменна чешма с четири лица, които ще бъдат посветени на възстановителите на обителта, с вдълбани подходящи цитати от Стария завет, Новия завет и Корана."

Ника е мека и възпитана. Като прочетох горното какви цветисти нещица ми дойдоха на ум...

Ника, не видях само къде пише за Ердоган?
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот anima » ср яну 07, 2015 5:40 pm

Благодаря за линка! Статията е от 2011 г. Знае ли някой и може ли да потвърди, че тогавашните планове за чешмата с цитати от корана са вече осъществени? Надявам се да няма такова нещо. Звучи абсурдно.
Борис
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: чет май 02, 2013 9:40 pm

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот Борис » ср яну 07, 2015 5:58 pm

Каменната чешма е с четири лъвски глави и по нея няма никакви надписи! Написаното в статията е или лъжа, или някаква грешка, породена от слух! Казвам го като човек, който се черкуваше в обителта в продължение на няколко месеца. Всеки, който познава лично отец Никанор и игуменът Евгений може сам да си направи заключение дали биха допуснали такова безумие с надписи от Корана. Просто не е възможно да стане.

А коментарът с автор Ника е като че ли писан от бяс. Най-меко казано... Фактите говорят сами са себе си:

- манастирът служи изцяло по светогорски устав, 4-5 часови служби и не се пропуска нищичко.
- единственото място, където старостилец може да се черкува, оставайки в общение с БПЦ
- отец Никанор и игуменът Евгений понастоящем са едни от най-добронамерените Божии служители в Църквата и са помогнали на не един израстващ във вярата както със съвет, така и с всякакви форми на духовно обгрижване.

Пиша го за хората, които не са имали допир с манастира и братството. А които вече са били там за известно време, знаят доколко са адекватни всичките клевети и злоба по техен адрес!
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот anima » ср яну 07, 2015 6:23 pm

Слава Богу!
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот Ника » ср яну 07, 2015 7:11 pm

Чехълче, това за Корана гочетох преди години на сайта на манастира. Пишеше, че в чест на Нихат Кабил, който е дарил пари, ще се впишат слова от корана. Но това вече го няма в сайта им. Явно са разбрали, че твърде много са се заиграли с иноверци и става неудобно.
Борис, личи че сте прихванали от адета на отчето да плюе всеки неудобен. Не веднъж по интервюта е говорил, че днес човека е животно, клира били побъркани и какво ли не още. Не съм решила не съм ви извадила цяла торба бисери. Най-противното е, че просто избълва някой бисер и нито се обосновава нито дава някакви ценни съвети на хората. Да обвиняваш, без да даваш конструктивни решения на проблема си е чиста проба цинизъм.
Не смятам, че притежава някакви добродетели, освен да се занимава с фабрикантство. На кози и биволи.
В България съществуват хиляди безименни свещеници, които имат добродетели и носят с чест свещеническото расо. Аз познавам поне 20, които са били многократно по-кротки, по-милостиви, по-близки до Христовия образ.
И не на последно място - създал ли е отеца поне един монах? Или фабрикантският дух е много по-силен?
Вземете за пример Рилският игумен, който е създал много монаси.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот prokimen » ср яну 07, 2015 7:40 pm

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот Кабрал » ср яну 07, 2015 7:52 pm

Винаги съм казвал за тези двамата, че падат малко калпазани.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот anima » чет яну 08, 2015 10:44 am

Бог да ни е на помощ на нас малките и немощните, защото в мътно време живеем!
Прокимен, а как бихте коментирали думите на архимандрит Ефрем относно йеродякон Софроний Сахаров:
[web 100%,300]http://carstvo-maloe.com/%D0%B2%D1%8A%D0%BF%D1%80%D0%BE%D1%81%D0%B8-%D0%B8-%D0%BE%D1%82%D0%B3%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B8/item/520-beseda-s-arhim-efrem-vatopedski-sus-studenti-v-moskovskata-duhovna-akademija[/web]
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот prokimen » чет яну 08, 2015 11:45 am

Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот anima » чет яну 08, 2015 11:22 pm

Книгата "Старецът Силуан" не съм чела, но четох духовни наставления на св.Силуан в книгата "Велики руски старци" от сайта на Зографския манастир и не намерих нищо нередно или неправославно, но напротив, видях душеполезни, и в синхрон с православното църковно учение, съвети.
Господ да ни изпълва със страх Божий и да ни умъдрява! Вие сте човек ерудиран и несъмнено ме превъзхождате несравнено и по ум, и по начетеност и по житейски и духовен опит, а и по възраст, поради което се смущавам от дързостта си да Ви пиша така, но не допускате ли,че може неправилно да сте интерпретирали цитираните изказвания от въпросната книга и така да се охулва името на наистина свят човек?
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: До Негово Високопреосвещенство Митрополит Йоаникий

Мнениеот prokimen » пет яну 09, 2015 11:34 am


Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост