MОНАШЕСТВО !

[Aurelia Felix]

[ТодорК]

[Aurelia Felix]

Тодоре, със всичко написано от теб съм съгласна. а особено с уточнението, че проблемът не е в манастирите, а в хората! съжалявам, че не се изразих точно. също така искам да уточня, че имах предвид положението в България в момента, тъй като в Русия например има истински монаси.

[ivanb63]

[Панайотов]

Когато става въпрос за съвременното монашество в БГ и се стига до извода, че няма сериозно такова, понеже духовенството се занимавало повече с угаждане на плътските нужди отколкото на духовните, аз се сещам за св.Иван Рилски, който живя и се подвизава във време, когато Богомилската ерес се ширеше из Българските земи, подпомагана от разгулния живот на бяло и черно духовенство. Но този упадък сред епископи, свещеници и монаси тогава не е дало основание на св.Иван Рилски да напусне редовете на БПЦ и да търси спасение извън църквата, напротив той поведе борба със себе си и стана светец във време напълно неподходящо за спасение, според критериите, който прилагаме ние в днешно време. Бог помага на онези, които истински желаят да се спасят, каквито и бездуховни времена да си мислим, че са настъпили, спасението винаги е възможно, защото Бог е всесилен, не ни е виновно времето или църквата а нашето маловерие и мързел.

[Чехълче]

[Paladin]

Имаме исторически традиции, ето:
Исихазмът (от гръцки: ἡσυχασμός, от ἡσυχία, спокойствие, тишина, уединение) е мистическо течение в православното християнство, според което при усилена молитва и вглъбяване, вярващият може да постигне единение с Бог.
Исихазмът се разпространява в края на XIII и началото на XIV век в Света гора и в други манастирски обители в Мала Азия и на Балканския полуостров. Около 1335 г. един от видните проповедници на това учение - монахът св. Григорий Синаит, с помощта на българския цар Иван Александър, основава в планината Странджа, в областта Парория, свой манастир.[1] В него бързо започва да се стичат монаси от Византия, България и Сърбия, привлечени от славата на Григорий Синаит. От него те се запознават как да практикуват исихазма. В продължение на около 10 години манастирът в Парория, а и тези в Света гора, стават духовни селища, където били подготвяни десетки монаси исихасти. Те от своя страна, завръщайки се в родните си места, обикновено основавали манастири. Мнозина от тях заели високи постове в местните църкви. По този начин исихазмът бързо се разпространява в целия православен свят.
Според исихазма най-важното средство за непосредственото богопознание и истинско богословие е методът на постоянната молитва. Първото условие за истинската молитва се състои в постигането на „внимание“, като умът се концентрира „в сърцето“. На практика се повтаря кратката, така наречена „Иисусова молитва“: „Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй мя“.„Традицията на Иисусовата молитва“.
Във Византия исихасти се наричат монасите, които прекарват живота си в усамотение и молитви. Самото понятие произлиза от гръцката дума „исихия“, която означава „спокойствие“ или „безмълвие“. През XIV век, за разлика от предишните векове, исихазмът се превръща в широко разпространена монашеска практика, а бързо след това и в учение, което си поставя за цел да възстанови прекъснатата връзка между човека и Бога. Исихастите проповядват, че единението с Бога може да се постигне, когато човек успее да види Божествената светлина. Това се постига чрез особена исихастка практика. Тя включва поставянето на тялото в специално положение, задържане на дишането и непрекъснато повтаряне на Иисусовата молитва. По този начин човек постепенно достига до състояние на блаженство и в края на краищата съзира Божествената светлина - онази, която преди това били в състояние да видят само учениците на Иисус Христос.
През втората четвърт на XIV век привърженици на исихазма стават много видни византийски богослови, между които изпъква със своята начетеност и познания Григорий Палама. Чрез неговите богословски произведения и чрез споровете, които той води със своите противници, исихазмът се превръща в учение, което претендира, че отразява самата същност на православното християнство.
Св. Григорий Палама е апологетът на исихазма и богословът, а св. Григорий Синаит е учителят и практическият наставник.
Първите учители на българския исихазъм са св. Теодосий Търновски (около 1300 - 1363), св. Ромил Видински, патриарх Евтимий и митрополит Киприан Киевски. Съзерцателното монашество се разпростира из цялото славянско християнство през късното средновековие.

[Aurelia Felix]

[Paladin]

св. Йоан Рилски е бил отшелник, а не монах в манастир.[/quote]
Това е така. Но в началото той се главявал да работи земеделска работа в един или друг манастир, изчитал е наличните книги и е отивал другаде- така пише в житието му.
Починал на 18 август 946 година
Манастирът „Свети Иван Рилски“ е построен на мястото на стара постница през 927-941 г. от Иван Рилски (или, според някои автори, от негови ученици) в Рила планина.
Наистина, първо учениците му са имали колиби и ходели при светеца в пещерата.
Но ако са верни годините, навярно Рилския чудотворец е успял да види построената обител.

[Ника]

Интересува ме следното. Гледах много филми за руските манастири и там се казваше, че човек може да пребивава в манастир като "работник". Не просто поклонник, а такъв, който помага в манастирските трудове. Примерно- сечене на дърва, доене, строително-ремонтни работи, копаене...
Идеята много ми хареса и през лятото изпълнена с ентусиазъм звъннах в един манастир. Няма да кажа кой. Жената сравнително стеснително, отклони напъните ми да помагам и ми предложи просто да си платя таксата и да остана.
Значи, ако човек желае да вложи труд в манастир, ще трябва да е платежоспособен преди всичко. Ами ако е безработен, както в моя случай? Да си налягам парцалите и да ида, когато разполагам с парите? Не трябва ли манастирите да са оазис , където изнемощялата душа да почерпи вяра?

[m.muladzhikova]

Ника,

На монастирите миряните най-добре могат да помогнат с парични дарения, или с предметни / предмети за бита в манастира /, но след предварително запитване дали този предмет е необходим.

Поздрави.

[Мария]

[arise]

Интересна тема, хвърлих поглед върху някои от мненията. Все пак желая да задам някои въпроси за монашеството и аз. Жалко наистина, че монашеството в днешни дни не е това което е било в миналото. Знаем за монасите по време на Златния век на България, знаем и за монасите през Възраждането, за съжаление в днешни дни монашеството не е това, останали са доста малко монаси по манастирите в България. Искам да попитам как е начина на живот на монасите? В колко часа стават, какво правят сутрин, как им минава денят, какво е тяхното занимание в манастирите? Също искам да попитам замонашването как става? Някъде бях чул че това ставало доброволно, всеки случаен човек е можел да стане. Вярно ли е това? Питам го защото ако наистина е така, то е то защо монашеството в България е толкова трагично. Но все пак трябва да има монаси по манастирите и в тази духовна криза в която се намира България, явно защо замонашването става доброволно. Как наистина става замонашването доброволно или трябва да се мине през духовна академия ?

[Зограф]

[ioio]

Гледах филма на Карбовски за Христина. И много се изненадах от желанието на живота и. А именно – да бъде погребана в двора на манастира си. Колко ли тъп трябва да бъде един човек, за да си мисли, че за Бог има значение кой къде ще е погребан и дали ще е монах или мирянин. В някой манастири съм усещала такова чувство на униние и отчаяние само от няколко минутен престой, в други пък – ужас от нещо неопределимо, от някакво много зловещо присъствие. И разбира се много съм се озадачавала. Та нали именно там, човек трябва да усеща мир и покой в душата си.
Колкото и да желаех да изпитвам второто не можех да си го самовнуша. Толкова ярко и силно бе усещането на негативното.
Чувствам се добре там, където има деца, радост, любов и надежда. Вероятно и другите хора са като мен, затова в манастирите няма хора.
Човек може да обича Бога навсякъде. И е важно не това, къде е, а дали е чист пред Бога или живее в лицемерно смирение, дива жестокост, човеконенавистничество и страх.