MОНАШЕСТВО !

пространство за срещи и разговор
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » ср дек 24, 2014 9:18 pm


"Света Гора – това е планина на божественото безмълвие, гора на божественото възхождане. Нейният най-висок връх е смирението. Всяко нейно ъгълче, всяка нейна характерна чертица, всяко мъничко нещо в нейния порядък, устройство и живот, разкрива величието на истинското, издигащото във висините смирение.

Там има смирени хора, които от духовна разсъдителност сами са избрали пътя на безизвестността и незабележителността. Техните плодове са тайна за нас. Те не разпиляват талантите си, дадени от Бога, лекомислено. Това са хора с дарования, способности, добродетели, знания и опит, погребали се за този свят, неочакващи въздаяние нито тук, нито в отвъдното. Благословени души! Тях не ги е поразил микроба на тшеславието. Светът не знае за тях, не ги разбира. Постоянно е несправедлив към тях и ги обижда. А те невъзмутимо вървят по Божия път.

Заедно с тях има още една категория хора. Това са тези, които ги скрива Бог, за да се скрие зад тях. Самите те са хора с ограничени възможности, безполезни, с явно изразени недостатъци, психически неуравновесени, в известни случаи даже отблъскващи. Светът е принуден да ги избягва. Но тези, които светът презира, ги избира Бог за Свое жилище и ги преобразява в инструмент на Своята благодат.

В нашия манастир живее о. Харалампий. Ако той се осмели да отвори своята уста, то с голям труд ще ти се отдаде да разбереш какво иска да каже. Някаква телесна повреда невъобразимо му пречи да да се предвижва. Буквално си влачи нозете. Оставил своя дом в Лемнос, той се качил на едно корабче и дошъл в манастира с едно осле и едно одеало. Това било единственото негово наследство. Братята и роднините му се надсмивали.

Той няма вид на стар. Поради своето състояние ти можеш да се отнасяш с него както си искаш.
Неговите очи винаги са в сълзи. Почервенели са от плач. Но ти с голям труд можеш да срещнеш неговия поглед. Той непрекъснато движи в ръката си изтрита и изпокъсана броеница. Ако си духовно умен ще разбереш, че този човек скрива в себе си нещо необикновено. В своите маниери той е изящен и благороден. В думите си е сдържан и ги скъпи. Повече говори със своя вид и присъствие, отколкото с уста. И говори много…

Един от младите отци обича да се подиграва с него: по три пъти на ден го кара да му напомня за разни неща, а вечерта в абсолютно неподходящо време да го буди да си изкара правилото. Отец Харалампий в буквалния смисъл на думата пълзи до неговата килия, за да помогне на брата.

- Защо го мъчиш? – попитах непочтителния брат.
- Остави го, той е глупак и няма никаква работа. Така запълва своето време – ми отговаря този.
- Отче мой, нима ти нито веднъж не си помислил, че може би този човек, когото ти измъчваш крие в себе си такава слава, за която ти не можеш и да си представиш?
- Добре, щом е така, повече няма да безпокоя това лениво човеченце – каза той със сарказъм и замина.

Изминаха няколко дена и аз минах покрай килията на о. Харалампий. Вратата беше малко отворена и аз деликатно почуках. Казах кой е, и той ме покани да вляза. За пръв път влизах в неговата килия. Никога през живота си не съм вижал такова пусто пространство. На стената – само една икона на Господа. Повече нищо. Обикновен дървен стол. Маса нямаше, само една пейчица. Нито една книжка. Вместо креват – дървена пейка. Нито одеало, нито шкаф. На перваза на прозореца – една кана. Според мен нямаше повече абсолютно нищо. В това голо и неуютно място прекарваше безкрайните часове в съвършено уединение и без ни най-малко утешение приснопаметния сега о. Харалампий.

- Отец Харалампий, с какво се занимаваш тук? – го попитах.
- Изпълнявам правилото и послушанието си към стареца и чакам последния си час.
- Добре, но не изпитваш ли потребност да си с някого?
- Да не би да има някой по-добър от нашият Господ, Майката Божия и нашите светии? По-рано идваше и о. Пахомий, но ето вече няколко дена ме е наказал.
- Какво правеше тук о. Пахомий?
- Казваше ми да му напомням за послушанията и да го будя за правилото.
- Но както виждам ти нямаш часовник. Тука въобще няма нищо. Как ще разбереш кое време е?
- Аз не зная кое време е. Това не ми е нужно. Просто след повечерието и молитвите моля моя ангел-хранител да ме известява, когато се налага. Ако е вечер, той ме събужда. Ако е ден, отваря вратата и ми напомня.
- Ти познаваш ли своя ангел?
- Разбира се, че го познавам. Той ми е единствената компания. А вечерта, когато ми е трудно да се изкачвам по стълбите, го моля той да буди отците. Когато на агрипнията (многочасово всенощно бдение) ме наляга сън, аз му се моля и му казвам: „Свети мой ангеле, ти знаеш колко хора страдат от безсъние. Колко хора се въртят в своите кревати и се опитват да заспят. Вземи тази сънливост от мен и затвори техните очи”. Така ме посъветва о. Паисий (става въпрос за стареца Паисий Светогорец-бел. прев.), и ето така и правя.

По този начин о. Харалампий преодолял проблема със сънливостта на бденията. И няма съмнение, че по неговите молитви много хора са се избавили от безсънието (игра на думи αγρυπνία – «всенощно бдение»; αυπνία – «безсъние»). Съработничеството и съюзът с нашия ангел е велико дело.

О. Харалампий не го знаеха даже и неговите събратя от манастира. Блажен е този, който смирено е стоял около него, пренебрегвайки себе си и се е учил на величието на неговата безизвестност. Животът на един такъв човек, който е светия и, който не осъзнавайки своята благодат, е покрит от Божията благодат, който е позабравен от хората, но пребивава в памет за Бога, който е презиран от своите братя, но събеседва със светите ангели, който търпи насмешки и обиди от своето обкръжение, а сам се моли за целия свят, който от никого не е зачитан, но Бог „призирает на него”, комуто богословието е непознато като наука, но го преживява като откровение, – такъв живот е самият откровение. ... Непосредствената благодат, която вземаш назаем от смирения човек е по убедителна от тази, която получаваш направо от Господа Да се радваш на дара на другия е по-добре, отколкото да се наслаждаваш на своя собствен, още повече, че му го е дал Бог."

превод от руски
източник: православие ру
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Ника » чет дек 25, 2014 6:40 am

Боже, колко хубаво! Умилително и добро.
Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Метличинка » пон фев 16, 2015 8:23 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » пон апр 13, 2015 10:14 pm

Монашество в чистия му руски вид:

"Наоколо гора, бодлива тел, вдигнати на високи стълбове наблюдателни вишки… Множество хора са подкарани към пунктовете. Вследствие на лошите пътища, разкаляни през пролетта, лесодобивът е приключил. И над хиляда човека се връщат обратно в лагера. А той е предвиден за не повече от осемстотин човека. Постройки, които нямат това предназначение, са преправени на жилищни помещения с нарове. В останалите бараки пътеките между леглата са запълнени с нарове, двуетажните нарове са преправени на триетажни. Даже в привилегированите канцеларски бараки има двуетажни нарове и вместо шестдесет човека, сега там има сто и двадесет. Постоянно на печките ври вода, която се взема за обяда и вечерята.

Приближава Пасха. И как ми се иска, даже и в такава обстановка, да отида на служба. „Но как да стане това – си мислех, – когато и да се провреш между тълпата е трудно. Как да не запееш „Христос воскресе!” в пасхалната нощ?…” И реших да попитам моите близки. Разговарях с благодушния епископ Нектарий, епископ Митрофан, епископ Рафаил и епископ Гавриил. Бяха научили за това и отец Филумен и постоянния придружител на владика Иларион (Троицки) шахматистът отец Аркадий.

Само архиепископ Иларион и епископ Нектарий се съгласиха да изкараме пасхалната служба в недостроената пекарна, където имаше само отвори вместо прозорци и врати. Останалите решиха да извършат службата в своята барака, на третия рафт, под тавана, в съседство с помещението на ротното началство. Но аз реших да изпеем пасхалната служба вън от бараката, да можем поне в тези минути да не чуваме сквернословия.

Уговорихме се. Дойде Велика Събота. Арестантският двор и бараките бяха пълни с хора като херинга в консерва. Но ни постигна ново изпитание. Излезе разпореждане от коменданта към ротните командири да не се допуска и намек за църковна служба и от осем часа вечерта да се преустанови движението между ротите. С печал за това известие ми съобщиха епископите Митрофан и Гавриил. Но въпреки това аз настоявах: „Все пак да се опитаме да устроим службата в пекарната.” Епископ Нектарий веднага се съгласи, а архиепископ Иларион каза с неохота, но все пак да го събудим в дванадесет вечерта.

В дванадесет се отправих към бараката, където се намираше владика Нектарий. Вратата беше широко отворена и аз, влизайки, се срещнах с дневалния.
- Забранено е да се пускат от другите роти!
Аз се спрях нерешително, добре че владика Нектарий ме очакваше.

Отправих се към владика Иларион. Влизайки стремително в бараката, минах покрай дневалния, който се оказа донякъде познат и добронамерен към мен.
- Ако обичате, по-бързо вършете, каквото ще вършите и си тръгвайте. Имаме заповед…
Аз му кимнах с глава и отидох до владика Иларион, който, изпънал се с целия огромен свой ръст, спеше. Бутнах го по ботушите и той се приповдигна.
- Време е – му казах шепнешком.
Цялата барака спеше. Излязох.

В очакване ме посрещна владика Нектарий. Скоро към нас се присъедини владика Иларион и заедно тихо се отправихме зад бараките. В края на пътеката стоеше недовършената пекарня с отвори за прозорци и врати. Шмугнахме се вътре един по един. Влизайки вътре, избрахме такава стена, която най-добре би ни скрила от погледите на минаващите по пътеката и плътно се приближихме към нея; отляво – владика Нектарий, в средата – владика Иларион, а аз – отдясно.
- Започвайте – промълви владика Нектарий.
- Утренна ли?- попита владика Иларион.
- Не, всичко, както се полага, с полунощница - отвърна владика Нектарий.
- Благословен Бог наш… – тихо произнесе владика Иларион.
- Волною морскою… – запяхме полунощницата.

И странно, странно отговаряха в нашите сърца тези пленяващи мотиви. „…Гонителя, мучителя под землею скривша…” И цялата трагедия на преследващия фараон в тази особена обстановка се чувстваше от нашите сърца така остро както никога. Бяло море с бяло ледено покривало, греди за пода, на които ние стояхме, както на клира, страх да не бъдем забелязани от надзирателите. А сърцето дишаше радост, че се извършва пасхалната служба, въпреки строгия указ на коменданта.
Изпяхме полунощницата. Архиепископ Иларион даде начало на утренната.

- Да воскреснет Бог и разточатся врази его… – не каза, а прошепна, взирайки се в нощната мъгла владика Иларион.
Запяхме „Христос воскресе!” мислех си да плача или да се смея от радост. И така ми се искаше да си отпусна гласа на чудните ирмоси! Но ни ръководеше предпазливостта. Свършихме утренната.
- Христос воскресе!- каза владика Иларион и три пъти се целунахме. Владика Иларион даде отпуст и се прибра в бараката. Епископ Нектарий пожела да изкараме двамата и часовете. Само че аз водех службата, а владика Нектарий беше певец, както той сам пожела, защото знаеше всички песнопения и четива наизуст.

Тази пасхална служба остана в паметта на владика Иларион…През 1927 г., месец май ми писа: „Спомням си миналогодишната Пасха. Как се отличава от сегашната! Колко тържествено я изкарахме тогава!”

Да, обстановката на Пасха през 1926г. беше необичайна. Когато ние тримата я отслужвахме в недостроената пекарна, в това време там, в град Ростов, в залятия с електрическо осветление катедрален храм, при участието на чудния хор, градското духовенство извършваше също пасхалното, тържествено богослужение. Но!..Мислим, че нашата лагерна Пасха, в пекарната, без прозорци и врати, при звездно осветление, без митри и брокатни одежди, беше по-приятна за Господа, отколкото великолепната ростовска обстановка.”"
Мариана
Потребител
Мнения: 15
Регистриран на: пет мар 13, 2015 8:26 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Мариана » ср апр 15, 2015 8:19 am

Не знам откъде ги намираш тези тъжни истории, обаче, колкото и да е оксиморонно, на мен ми действат много въодушевяващо...
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » ср апр 15, 2015 9:00 am

В Сталинските лагери обстановката е била много по-тежка от това, което е по-горе.
В нета има книгата за о. Арсений, там нещата са доволно добре описани. Тук и сега направо си живуркаме и пируваме в сравнение с ония места и ония години. Каквито и да са доходите ни...
А книгата за о. Арсений съм я слушал като аудиокнига много пъти. Доволно е вдъхновяваща.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Ника » чет апр 16, 2015 5:47 am

Некст, ще възразя. Да, във физически план, може би наистина ни е добре. Хляб - бол, ГМО-та - море Е-та море....
Но, не само с единия хляб ще живее човека. Днес хората страдат от бездушие. Задушаваме се от бездуховност. Плътското е изхвръкнало на 5 метра напред пред душата. Залага се на дрехи, на вкусно ядене....има вече десетки програми, които денонощно бълват как да готвим, програми за мода, програми веселби, не че ги гледам. Но това е , с което е напоен днешния човек. Радвай плътта си, сетивата си, получавай наслади. И в резултат, човека се превръща в бездушно зомби. Което милее единствено за себе си.
Няма обич, другарство между хората. А смея да предположа, че някога ги е имало. Но днес любовта на мнозинството от хората е охладняла и студена.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » чет апр 16, 2015 10:09 am

И да, и не. Ако намериш тук: http://petkohinov.com/audioknigi/ по-долу книгата за о. Арсений, 1-ва глава: Лагерът - ще видиш, че това което живеем не е техния ежесекунден ад!

П.п. ГМО и Е-та избягвам, както и другото - до колкото мога. Няма как да ме разбереш, ако не изслушаш поне 1-ва глава :idea:
Метличинка
Потребител
Мнения: 45
Регистриран на: пет фев 06, 2015 4:26 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Метличинка » чет май 21, 2015 9:16 am

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » вт юни 16, 2015 8:16 pm

Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Ника » ср юни 17, 2015 5:57 am

Интересен филм.
Но все пак, за нас - свикналите с българските манастири, които са с борове, кипариси и лозници, тази природа там ми е непривична.
И как може да живееш като капка православие, сред американския океан. Че при тях всичко е по-друго. Мисленето е по-различно.
Спомням се, бях за няколко месеца в Англия и отидох на църква. Беше руска. Още на входа, черкуващите се, ги чакаше обявление, че съгласно законите на Англия, просяци не се приемат.
Доста се разочаровах, та това бяха руснаци(батюшките, де)! Те, които не преклониха глава пред...(да не изброявам), преклониха глава пред английските закони.
Е, после разбрах, че батюшките са - един православен ирландец и един украинец, избягал още като дете, с родителите си, след втората световна.
Ех, не ми се иска да ги осъждам, да ми прости Бог.
Но на запад несигурността е много голяма, там си чужденец. Никой няма да отвори врата и едно парче хляб да ти даде. Отиваш в църквата да молиш за помощ и там свиват рамене, показват ти този лист и ти посочват вратата.
Опази Боже!
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » нед юни 21, 2015 5:31 pm

"Ние сега сме доши в такъв период от живота на човечеството, когато се спасяват изключително само с безропотно търпене на скърбите, с вяра в Бога и надежда за Неговото милосърдие. По други пътища сега не умее да се спасява никой.

Останал е за нашето време само един, единствен път - търпенето на скърбите.

Преподобни Исаак Сирин пише: Повече от всяка молитва и жертва е драгоценна пред Бога скръбта по Него и заради Него." ( игумен Никон Воробьов )
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Next » нед юни 21, 2015 7:33 pm

"Молитва се нарича само това, което се извършва с благоговение, внимание и съкрушение на сърцето."

игумен Никон Воробьов, често цитирайки св. Игнатий Брянчанинов
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Ника » ср юли 15, 2015 11:15 am

Скъпи приятели,
С болка и мъка научих, че едно частно лице е изгонило от манастирска обител монахиня.
Става въпрос за един нов манастир, построен през 1992. Според мълвата, манастира е построен от иманяр, който намира злато и в някакъв мътен порив на благодарност строи манастира.
Манастира е край село - Горни Брезник (Кюстендилско) и се нарича Свети Илия.
Дотук всичко добре, манастира изглежда напълно годен за живот. Но оказва се, въпросния частен основател си позволява да приютява и да гони монаси, в измисленото си царство.
Поредната жертва е майка Серафима, 51 годишна монахиня. Дошла е от манастир в Солун, за да си бъде в България и да помогне както може на родината си.
Довежда я гръцко семейство, напълно безкористно и с радост, че са помогнали.
Въпросното частно лице я взема "във владението си", но едва след няколко месеца, тя намира багажа си изхвърлен отвън на поляната, а манастира заключен.
Тя е била в болница междувременно.
Майка Серафима в момента е в болница с хипертонична криза. Чух я по телефона, мил и добър човек, иска да остане в родината си, но в момента е в сложно положение. Не знае в кой манастир да отиде.
Мили приятели, дайте съвет - как да и се помогне?
Защо да не "счупим крака на дявола" и да не помогнем на един добър и светъл човек.
Моля, кажете какво мислите.
А който иска - нека и се обади. Както казах, тя е в болница, но звучи бодро.
Телефона на майка Серафима - 0887 558 615
Спаси Господи!!!
Борис
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: чет май 02, 2013 9:40 pm

Re: MОНАШЕСТВО !

Мнениеот Борис » ср юли 15, 2015 4:20 pm

Важно обновление по молба на майка Серафима:

засега има къде да престои, след като я изпишат от болницата. Няма обаче да се връща в предишния манастир, а ще се премести в друг. За повече информация каза да я търсим по телефона й - вижте го в профила на Ника.

Желаещите да помогнат финансово могат да ми пишат на лични съобщения, за да получат данните на банковата й сметка.

Върни се в “духовници”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост