Кога трябва да се следва... богословие?

академични, професионални, лични разговори
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот plamen » съб май 09, 2009 11:46 pm

Пускам един много хубав текст на Йосиф Бродски, който е посветен на философията, но във висша степен се отнася и към богословието.

***
Изказване на Йосиф Бродски пред Сорбоната, направено през март 1989 г.

Ако искаш да следваш философия, направи го след като навършиш петдесет. Ако искаш да правиш обществен модел - още по-късно. Първо се научи да вариш супа, да пържиш /ако не се научиш да ловиш/ риба, да правиш добро кафе. В противен случай нравствените закони намирисват на бащин каиш или на превод от немски. Първо трябва да се научиш да губиш, преди да спечелиш, да мразиш себе си повече от тирана, да плащаш години за малко стайче половината от мизерната си заплата, а после да разсъждаваш за тържеството на справедливостта. А това тържество идва винаги със закъснение от минимум четвърт век.

Философският труд трябва да се проучва през призмата на опита или през очила (често то е едно и също), когато буквите се сливат и когато голата жена върху смачканите чаршафи за теб е отново снимка или пък репродукция от картината на майстор. Истинската любов към мъдростта не изисква взаимност и не свършва с брак под формата на издадена в Гьотинген тухла, а с безразличие към самия себе си, с руменина от срам, а понякога и с елегия. (Някъде дрънчи трамвай, очите се слепват, войници се връщат от бардака с песни, дъждът е единственото, напомнящо Хегел.)

Истината е всъщност в това, че истина няма. Това не освобождава обаче от отговорност, а тъкмо обратното: етиката е вакуумът, запълван от човека с поведение, на практика постоянно или, ако повече ви харесва - същият стар космос. Боговете ценят доброто не за хубавите му очи, а защото, ако го нямаше, би ги нямало тях. Те на свой ред запълват вакуума, и сигурно много по-систематично от нас: на нас не може да се разчита. Макар че сме много повече от всякога, и не само в Гърция; пречи ни ниската облачност, и както казахме горе - дъждът.


Трябва да следваш философия, когато философията не ти трябва. Когато се досещаш, че столовете в стаята ти и Млечният път са свързани помежду си много по-тясно от теб и роднините ти. И общото на съзвездията и столовете е - безчувственост, нечовешкост.

Това сродява повече от съвкуплението или от кръвта! Разбира се, не трябва да се опредметяваш сам. От друга страна, когато си болен, не трябва да оздравяваш
и нервничиш, както сега.

Ето, това знаят хората след петдесет. Затова те понякога, втренчени в огледалото, смесват естетиката с метафизика.
***
Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот Agni » нед май 10, 2009 2:42 pm

Ф.Николов
Потребител
Мнения: 149
Регистриран на: вт яну 27, 2009 6:00 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот Ф.Николов » нед май 10, 2009 5:10 pm

Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот Мария » пон май 11, 2009 10:21 am

ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот ven4e » пон май 11, 2009 1:39 pm

Много алогично изказване е това за истината, в крайна сметка авторът се опира на това, което отрича -истина било, че няма истина - с това не биха се съгласили не само религиозни хора, а и най-обикновени реалисти. Като оставим настрана абсурдността в самия афоризъм, ми се иска да кажа и защо съкратеният му популярен вариант "няма истина" също е неправилен. Ами защото не може да бъде доказан, тъй като самото доказателство винаги се опира на някаква истинност, а тя в случая се отрича. Това обаче не означава, че доказваме съществуването на истина - тънкият момент е, че липсата на истина не може да се докаже, а признаването на истина не идва от само себе си, а има един допълнителен елемент - вярата - неслучайно казваме "вярвам, че" и в човешките взаимоотношения си имаме "доверие" и изобщо "вярно" и "истина е" са синоними. В този смисъл е коректно да се питат религиозни хора дали вярват в истината, при атеистите е малко по-друго - тъй като те не вярват ( не познават тази емоция да я наречем) затова в повечето случаи отричат първо истината, а после и Бога. Никой вярващ няма да каже, че вярва в лъжа - вярата и истината са много дълбоко свързани. Най-накрая, ако се отрича истината като феномен, се отрича и лъжата, която представлява "липса на истина", а досега никой не се е заел да оборва нейното съществуване. Извод: ако някой твърди, че няма истина, това си е негово предположение, в което няма универсалност и също така на този човек му липсва вярата, която е задължителна, за да се признае, разбере, потърси истината :)
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот Зограф » пон май 11, 2009 10:39 pm

Обични ми в Господа братя и сестри,
Питате, кога трябва да се следва богословие? Ако някой иска да стане богослов, то не бива в никакъв случай да следва богословие и още повече в нашия "Богословски факултет". Истинските Светители Богослови не са следвали и не биха препоръчали на никого който иска да намери и се съедини с Бога - Слово да прекара пет години на езуитски изкушения на чистата вяра в това свърталище на дръзко и гордо словоблудство със Святая Святих на вярата. Там за пет години няма да чуете от устата поне на трима професори поне три пъти в годината със страх божий прознесено изречение в което да се съдържа в пълнота името на Господа Иисуса Христа. Там бавно и систематично се подкопават бреговете на вярата, и се погубват десетки студенти в бурните води на мътилката, която се представя за "богословие от най-висока класа". Да, според мен някой ако иска да запази страха Божий, който е начало на Премъдростта, да бяга по-надалеко от онази сграда с гордото име....
hameleon4o
Потребител
Мнения: 219
Регистриран на: вт яну 27, 2009 5:51 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот hameleon4o » вт май 12, 2009 6:13 pm

Лично моето мнение е, че богословието въобще е трудно да се нарече "дисциплина", камо ли "наука"... Струва ми се, практиката показва (поне в България), че следването на богословие не води до нищо, освен поредица лоши навици, твърде далеч от това, което би трябвало да считаме за християнско. Тъй че, дори да може да съществува въпрос като "кога трябва да се следва богословие", той би трябвало да гласи нещо от сорта на: "как трябва да се следва богословие?", "защо трябва да се следва богословие?", "от къде-накъде богословие?", дори "къде трябва да се следва богословие"...
krasi_va4eto
Потребител
Мнения: 2
Регистриран на: ср юли 09, 2008 7:30 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот krasi_va4eto » пет апр 16, 2010 11:47 pm

Вярно е, че в България богословието като наука и слабо застъпено, но в крайна сметка нали ние сме хората, които трябва да съдействаме за неговото практично интегриране в обществото?! Да благодарим на Бог за това, че го има и да се надяваме в близко време то да има по-голямо разпространение сред народа ни. Относно следването, мисля, че по всяко време човек може да следва богословие, стига да има достатъчно вяра и желание за това. За разлика от другите светски дисциплини богословието не само образова човек, а и го преобразува вътрешно и духовно.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот Чехълче » нед апр 18, 2010 5:55 pm

Именно. И никога не е рано или късно за него, както никога не е нито рано или късно да открием Бога. Винаги е в точното време.
Гост

Re: Кога трябва да се следва... богословие?

Мнениеот Гост » ср апр 21, 2010 6:13 pm

Учил съм богословие в София през комунистическия режим. Повечето преподаватели и студенти или признаваха, или трудно прикриваха, че са агенти на Държавна сигурност. Имаше и искрено вярващи, но бяха по-скоро изключение. Тези студенти, които следваха от любопитство или се колебаеха във вярата, за четири години изгубиха всичките си илюзии. Аз бях четири години клисар в студентския параклис и веднага след завършването поех пътя на служението на църквата. Въпреки всичко!

Проблемът на днешните преподаватели в Богословския факултет в София е физическото оцеляване. Те са принудени да работят и на друго място, което поставя богословието на второ място в живота им, а от това страда преподавателската и творческата им дейност. В очите на Синода богословите са някакви полудиви еретици, които не заслужават внимание. Дори имаше планове във Варна да се основе Духовна академия, подчинена на БПЦ и с руски преподаватели, но това няма да стане.
.
Светът на викингите -
http://archiman.livejournal.com/

Върни се в “богослови”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост