Преведено от "Не на самоубийствата!"

академични, професионални, лични разговори
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » нед фев 19, 2012 2:36 pm

Въпроси към психолога:

Част 1

Въпрос: Искам да се удавя. Рутината ме убива.
Отговор: Направете утре нещо необичайно за вас. И вдруги ден и така, всеки следващ ден.
Това от външна страна. А от вътрешна. Запитайте се до дъното на душата. "Какво не ми достига? По какво тъгува душата ми? И не бързайте. Позволете на себе си, да чуете отговора. Може той, да не дойде веднага.

Въпрос: Много ми липсва сестра ми. Говоря с нея по телефона. Това става причина, за големи телефонни сметки. Като цяло, аз съм пълно разочарование за родителите си. Помогнете ми, моля ви!
Отговор: На всеки от нас, от време на време му липсва, връзка с реалността. Това е условието за пребиваването ни, на тази земя. Където сме пратени от Твореца, за да реализираме своите таланти, способности и ресурси. Трябва да помислите, какво ви е по силите, каква дарба имате и да работите по това направление. Без да говорите празни приказки и да се конфронтирате с близките си. Та нали Иисус Христос е бил неразбран, даже от близките и домашните си. И е казал "Никой не е пророк, в собствения си дом."
На запад и в САЩ, е обичайно старото и младото поколение да не живеят заедно. Може би си струва, да помислите върху това, за да можете да се самореализирате. Живота е твърде разнообразен, за да го напускате преждевременно.

Въпрос: Не зная, как да намеря подход, към най-близкия си, роден човек. Той ми е толкова скъп!!!Мама се притеснява. Не разбирам, какво става с нас. Периодически се затваря в себе си!!!Миналия ден, започна да си реже вените. И това не е първият му опит!!! Контакт не се получава! Моля ви, дайте ми съвет, как да се държа с него, за да не се повтаря това повече. И как да му избия тези глупости от главата?
Отговор: Да, вие сте прави, несъмнено, трябва да установите контакт. И избиването на глупостите, от главата. Това вече е втората крачка. Може би, вашата грешка е в това, че вие искате да обедините, тези два различни процеса. Тоест, младежът, не иска контакт със вас, защото знае, че ще започнете да го възпитавате. Да се сформират отново, отношения на доверие, трябва постепенно и много внимателно. Можете, да започнете с това, да прекарвате с него, времето си, мълчейки. Без да се стремите, да му влияете. Важното е, той да се почувства в безопасност. Че няма да почнете да го ръководите, как да се държи и какво да прави. А просто, сте готови, да бъдете до него, каквото и да прави. И когато той сам пристъпи към вас. Когато сам почувства желание да споделя горести и печали, тогава може деликатно, да му посочвате решението на неговия проблем. И то, много тактично. Настройте се на бавно, но качествено възстановяване, на топли и не изискващи отношения с него. Успех, в този труден път. Който, ще изисква и промени във вас.


Въпрос: Аз съм грозен и не искам да живея. Аз съм кльощав, с тесни рамена. Не разбирам, защо моите набори, без да си дават никакъв зор(само пушат и пият), са с мускулести тела и широки рамене. Единственото, от което съм доволен, е че съм с ръст 175 см. Аз се опитвам, да направя нещо със себе си. Но поглеждайки се, губя всякакво желание. Стресирам се и искам да умра. Стресирам се, даже като се погледна в огледалото или в някакви лъскави предмети. Когато ме видят, някои съучении, почват да ми се смеят, а това толкова ме травмира. Уморих се от всичко. От къде да намеря сили, да променя нещо. Помогнете.
Отговор: Да, ние действително, сме лишени от избор, в каква обвивка, ще се появим на белия свят. А може и да е за хубаво. Иначе по света ще крачат, само Брад Пит и Анджелина Джоли. Но в живота има още, купища фактори, с които се налага да се примирим. Например, как да приемем, идващата старческа немощ. Грешката, която правите, е да сравнявате себе си, със другите. Това е изгубена битка. Защото, дори и да сте доволен, от своя интелект, ръст, сравнявайки себе си с другите, всеки един човек е обречен на поражение. Защото винаги, ще има или по-умни, или по-красиви, или по-мускулести,или по-богати,или по-успешни. Изкуство е да се живее. То изисква да си храбър. От всеки. Във вашия случай, то изисква- ДА НЕ СЕ СРАВНЯВАТЕ с другите. Действайте смело, без да се гледате в огледалото. Вашия ум и добър ръст, ще ви помогнат да се самореализирате. Ще се учудите, колко успехи, ще пожънете, ако престанете да се осъждате. Оставете да ви оценят мъдрите хора и Бог. Опитайте, да живеете месец, без да се осъждате, ще ви хареса. Вие просто блокирате всяка възможност, да се радвате на живота, като постоянно се сравнявате. Просто за идеята-забранете си да се осъждате и ще оцените резултата.
Razkolnikov
Потребител
Мнения: 196
Регистриран на: нед авг 27, 2006 4:46 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Razkolnikov » нед фев 19, 2012 6:13 pm

Това някакъв Ню Ейдж текст ле е? Защо е в раздела за богословие? Къде е тук теологическият дискурс? То ако всички грозни хора тръгнем да се самоубиваме, какво би станало? Някой би казал, че от гледна точка на евгениката, това е добро решение. Но тогава пък, гениални произведения като "Критика на чистя разум" не биха съществували. И стига вече с тия Брад и Анджелина! Изтъркаха се...
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » нед фев 19, 2012 6:53 pm

Къде отиват душите на самоубийците? Разкази на самоубийци.


В това време, когато душите си отива от този свят по естествен път-изпитват истинско облекчение. Душите на самоубийците напротив-отивайки в другия свят, изпитват объркване и страдание. Един научен работник, дълго време общувал със самоубийци, казва:"Ако си отидете от тоя свят с неспокойна душа, то и в онзи свят, ще бъдете с неспокойна душа." Самоубийците посягат на живота си, за да се отърват от всичко. Но оказва се, че проблемите им на оня свят, тепърва започват.
Ето, няколко съвременни разказа, които ярко илюстрират, незавидното състояние на самоубийците. Един мъж, който горещо обичал своята жена, посегнал на живота си, когато тя починала. Той се надявал, да бъде с нея завинаги. Но се оказало, съвсем иначе. Когато лекарят успял да го реанимира, той разказал:" Попаднах на място, където нея я нямаше....Мястото беше ужасно...Веднага разбрах, че направих ужасна грешка..."
(Raymond A. Moody, MD, Life after Life, Bantam Books, NY 1978, стр. 143)

Някои върнати, към живота самоубийци, разказвали, че са попаднали в някаква тъмница и чувствали, че ще останат тук за много дълго време. Те осъзнавали, че това е наказанието им, за нарушаването на установения закон, според който всеки човек трябва да претърпи определено количество скърби. Самоволно, отхвърляйки от себе си, възложеното им бреме, те трябва, в другия свят да понесат още повече.

Един мъж, претърпял временна смърт, разказвал. "Когато попаднах там, разбрах, че две неща абсолютно се забраняват: да убиеш себе си и да убиеш друг човек. Ако аз съм решил, да свърша със себе си, това означава да хвърля в лицето на Бога, дадения ми дар. Ако лиша от живот друг човек, това означава да наруша Божия план.
(Raymond A. Moody, MD, Life after Life, Bantam Books, NY 1978, стр. 144).

Общото впечатление на лекарите-реаниматори е такова-самоубийството се наказва много сурово. Психиатър от отделението за бърза помощ, обстоятелствено изучил този въпрос, свидетелства, че никой преживял временна смърт, не иска никак да ускорява своя край. Макар, че раят е несравнимо по-добър от тоя свят, тукашният живот, също има важно подготвително значение. Само Бог решава, кога човек е съзрял за вечността.

Четиридесет и седем годишна пациентка, разказва, колко е щастлива, че е останала на тоя свят. Още от дете, тя претърпяла много мъки от родителите си. Вече, в зряла възраст тя разказвала с огромна горест за детството си. Веднъж, когато била на седем, доведена до отчаяние от родителите си, се хвърлила с главата на долу. Главата и се разбила в цимента. Бидейки, в клинична смърт, тя видяла, как познати дечица, обиколили бездиханното и тяло. Изведнъж, около нея, засияла ярка светлина, от която непознат глас и казал:"Ти сгреши. Твоят живот, не ти принадлежи и трябва да се върнеш." Тя отвърнала:"Но никой не ме обича и никой не се грижи за мен." - "Това е вярно-отвърнал гласа - и за в бъдеще никой няма да се грижи за теб. Затова се научи сама да се грижиш за себе си." След това, тя видяла голо дърво, покрито със сняг. Повял топъл вятър и снега се стопил. Клончетата се разлистили и се отрупали със зрели ябълки. Тя се приближила, откъснала си и с удоволствие изяла, няколко ябълки. Така, тя разбрала, че както в природата, така и в живота на човека има сезони. И те-редувайки се съставят единно цяло, в Божия план. Когато тя оживяла, променила коренно отношението си към живота. Когато пораснала, се омъжила за добър човек, създали деца и живели щастливо.
(Melvin Morse, MD, Closer to the Light Ivy Books, published by Ballantine Books, 1990. «To Hell and Back», 1993, стр. 184).

Рай и ад

Какво представляват рая и ада? Обикновено, мислим, че рая е горе, а ада - долу. Хора, били в клинична смърт и пребивавали в ада, описват пътуването, като спускане на долу. Макар, че разбира се, "нагоре" и "надолу" са условни понятия. Но ще бъде неправилно, да смятаме рая и ада, за две различни състояния. Това са си две отделни места, неподдаващи се на географско описание. Душите на починалите и ангелите могат да бъдат, само на едно място. Било то-рая, ада или земята. Ние не можем да обозначим, мястото на духовния свят, защото то се намира извън координатите на нашата пространствено-времева система. То е пространство от друг вид, което започвайки тука, се простира в ново, неуловимо за нас направление.

Многочислени случаи от житията на светиите, как този други вид пространство, навлиза в нашия свят. Така например жителите на остров Елов, видели душата на Свети Герман Аляксинский възходяща в огнен стълп. Старецът Серафим Глинский- възходящата душа на Серафим Саровский. Пророк Елисей видял, как пророк Илия бил взет на небето в огнена колесница. Колкото и да ни се иска, на нас, със своите мисли да попаднем "там", ние сме ограничени от факта, че тези "места", се намират извън нашето триизмерно пространство.

В своята книга "Възвръщане от утре", доктор Ричи, разказва за случилото се с него самия през 1943 година, когато той видял картините на ада. Там, привързаността на грешниците, към земните желания, била неутолима. Той видял убийци, които били сякаш, като приковани, към своите жертви. Убийците плакали и просили прошка от жертвите си, но те не ги чували. Това били безполезни сълзи.

Томас Уелч, разказва, как работейки в дъскорезница, се подхлъзнал и паднал в реката, притиснат от дървени трупи. На работниците, трябвало повече от час, за да открият неговото тяло и да го изкарат изпод трупите. Не виждайки в него, никакви признаци на живот, те го сметнали за мъртъв. Самия Томас намирайки се във своята временна смърт, се намерил на брега на огнен океан. От вида, на носещата се над вълните огнена сяра, той окаменял от ужас. Това била геената огнена, за описанието, на която не стигат човешките слова. И тук, на брега на огнената геена, той разпознал няколко човешки лица, на хора починали преди него. Всички те, стояли вцепенени от ужас, гледайки премятащите се огнени вълни. Томас разбирал, че да избяга от тук, няма никаква възможност. Той започнал да жали, че малко се погрижил за спасението си. О, ако знаел какво го чака, би живял съвсем другояче.

В това време, той забелязал някой, който идвал отдалеч. Лицето на непознатия изразявало, неизмерима сила и доброта. Томас веднага разбрал, че това е Господ и само Той, може да го спаси, от очакващата го геена. У Томас възникнала надежда, че Господ ще го забележи. Но Господ минал покрай него, гледайки, някъде встрани. "Ето, Той се скрива и тогава край на всичко"-помислил Томас. Изведнъж Бог, обърнал своето лице и погледнал Томас. Това било всичко, от което се нуждаел, само един поглед на Господа! В един миг, Томас се оказал в тялото си и оживял. Още не успял да отвори очи, той чул молитвите, на своите колеги. Много години, след това, той помнел в най-малки подробности, всичко видяно "там".
Oregon’s Amazing Miracle , Christ tor the Nations, Inc., 1976
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » пон фев 20, 2012 9:25 am

Как да опазим човека от самоубийство?
свещеник Алексей Колосов

Какво подтиква човека към самоубийство? Ако изтъкнем причини като състояния на афект, психопатологии, желание за перчене, То за външно "благополучния" човек, причината, може да се нарече "болка". При това, тази болка не носи задължително остър характер. Тя по-скоро отслабва човека и в него се получава, това, което можем да наречем "жажда за смърт". Жаждата за смърт е очакване на край на мъките, при което човек вижда, че източник на мъките е самия той. Че страданието, произтича от самия него. Че не може да отдели своето "аз" от страданието. И имайки съзнание и самосъзнание, да избегне осъзнаването, на този факт е практически невъзможно. За това болката е още по-мъчителна. В края на краищата единствения изход, става или разрушение на самосъзнанието или изменение на неговите граници. В първия случай - суицид, във втория - наркотици. Последните, също в голям процент, причиняват бавна смърт, чрез отслабване на съзнанието и тялото. Във всеки случай, човек желае да утоли "жаждата за смърт" по бърз или кратък начин.

Какъв е източника на тази болка? Защо тя сразява напълно "благополучни"? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се отърсим от идеята, за външно благополучие. Външните показатели, не играят абсолютно никаква роля. Помните ли думите на Христос: "Каква полза за човека, ако придобие целия свят, а повреди душата си"?(Мат. 16:26) Тука действа същата логика. Каква полза от външния комфорт, вещи, материални и физиологически утехи, ако те не могат да успокоят вътрешния конфликт. Човек е необективен и всичко пречупва, през собственото си "аз". А ако то страда? Тогава цялото възприятие, ще бъде обагрено, в страдание. Утоляването на жаждата за живот, стремежът към добро, все повече ще подсилват жаждата за смърт, това е омагьосан кръг. Откъде произлиза вътрешния конфликт? От това, че човек не харесва своето положение(в обществото), и вътрешното си състояние. Той не е намерил "своето" място в живота, а решителност, да преобърне всичко- няма. Осъзнаване на неправилността на състоянието има. Вътрешна безпътица-също. Но решимост, да се откъсне от инерцията на обществото, на собственото его - няма. Външни и вътрешни условности сковават човека. И той не може да бъде такъв, какъвто е. Принуден е да бъде такъв, какъвто очакват да бъде.

За осъзнатия християнин, излиза въпросът за смиряването, за носенето на собствения си кръст. В ситуацията, разгледана в светлината на вярата - даже тази болка има своя смисъл. Самото страдание, е вид пречистване за вярващия. Но и в краен случай от фатален край, човек се удържа, заради страха от Божието наказание. Но повтарям, това има тежест, само при осъзнатия християнин. А какво да правим с човек, който не приема Бога? Как да помогнем на такъв човек?

Първата мисъл - да му открием богатството, премъдростта и благостта Божия. Мисъл добра, но слабо-ефективна. За да приеме Бог, в такова състояние, страдалеца трябва да има опит, и осъзнато религиозно търсене. Трябва при всички мъчителни въпроси да намира отговор в Бога. Тогава и четенето на Евангелието и житията на светците, може да донесе само полза. А ако в човека, това го няма(както е при повечето хора), с какво можем да му помогнем, само с искрена молитва.

На първо място, с общуване. Още древните римляни са казали: "Dixi et animam levavi"- споделих и ми олекна на душата. Изглежда проста работа. Внимателно да се изслуша боледуващата душа. Но може да принесем много полза, ако се удържаме да "пришпорваме" човека и да проявим себе си, като мълчаливо му състрадаваме.

Друг начин, да се помогне на човека е да му дадем възможност за промяна. Да не му натякваме всичките условности на съвременния свят. Да не изискваме, да отговори на нашите егоистични очаквания. Да не го угнетяваме, прикривайки се зад думите: "Христос е търпял и ние трябва да търпим." Да дадем възможност на човека, сам да разбере границите на своите възможности. Това много важи за семейството. Много родители провокират децата си към суицид, карайки ги да учат, работят неща, които смятат за перспективни. Загрижени, за щастието на децата си, те не осъзнават, че това е тяхното собствено виждане за щастие. И то не съвпада, с това на децата им. Ще повторя- трябва на човека да се даде възможност сам да разбере, до къде се простират възможностите. А ако случайно, извърши грешка не трябва да го притискаме. Защото не знаем, дали няма да го пречупим. Дори и от наша гледна точка, човека да прави глупави постъпки, нека оставим чувството му за лична свобода. Възможността за душевно и социално придвижване, премахва тази болка. Трябва да дадем възможност на човека да признае, че е слаб. Та нали точно Божията сила, в немощ се показва. Да не осъждаме- дори и само това, е достатъчно за да почувства човека нашата поддръжка.

Последното-задача за цялото общество. Да не правим профилактика на самоубийствата, говорейки колко е греховно и глупаво. Но давайки възможност, на всеки човек да маневрира в обществото, да намери своето място. Това маневриране е духовно или социално. Струва ни се, че то е необходимо повече на самия страдалец. А не на обществото и семейството. В края на краищата, човек е свободен. И уважението към тази свобода е основа на християнските отношения.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот small axe » чет фев 23, 2012 4:51 pm

Самоубийството е отричане на Бога. Много самоубийства стават поради убийства. Еди кой си убил еди кого си и сетне се самоубил. Тоест, не понесъл реалността че е грешник и не извиква с покаяние към Бога, а решава да се убие. Както е писано перифраз.-" този който не обича Бога, обича смъртта"

Много е тъжно това.. sad:
По този повод ще пусна едно стихотворение в подходящата секция на форума
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » пет мар 02, 2012 7:34 pm



Тъжните празници
Отговор на запитване на сайта Nosuicid.ru - декември 2011.
С какви чувства очаквате празниците?
48% Все едно ми е, коя година е, това не ме радва.
36% Тъжно ми е. Няма да има никой в нета. Празниците са самотно време.
16% С радост! Вкусно ядене, подаръци, веселба с близките.

Празникът е в своя разгар - фойерверки, бенгалски огън, дългоочаквани радости. За много хора, времето между Рождество и Нова година е любимо. Защото може да се прекъсне сивото ежедневие. Да се отдадем на празнични приготовления, да правим неща, които ни доставят радост. При това Новата година, за някои хора, е нови надежди за по - добро.

Празниците, още от време оно, са радвали сивия бит на човека. За да покажат, че има време и за радост, сред трудния живот.
И благослови Бог седмия ден и го освети, защото в него си почина от всичките си дела, от всичко, което Бог беше създал и сътворил“ (Бит. 2:2, 3).
И видя Бог всичко, що създаде, и ето, беше твърде добро.(Бит. 1 :31)

Ами ако никога не ни е хубаво на празниците? Ами какво, ако живота ти, се е озъбил на среща и няма намерение да се усмихне? Всички надежди са угаснали, радост има за другите, но не и за теб. Хората се веселят, общуват и видимо са добре, но трудно ти се вярва, това да е искрено. А може би, всичко е толкова мимолетно и нетрайно, че не си струва да завиждаш? А може би...отново и отново гнетящото чувство, че щастието е създадено за другите, но не и за теб. Трудности в личния живот, малко или неверни приятели, неразбиращи родители, парите не стигат, няма работа. Всичко това, те разсипва и да прекараш празника весело, ти е невъзможно. Особено, гледайки празничната суетня на другите, окончателно се предаваш. Душата ти става като "малката кибритопродавачка" която копнее да бъде стоплена, но уви. Празничния огън е в къщите, а тя е навън.

Какво да правим тогава? Първото и най-важното? Не се осъждайте. Не се ядосвайте на себе си, че не сте и не можете да бъдете, като другите. Не се огорчавайте от себе си, че не покривате собствените си очаквания, или очакванията на другите. Да, звучи непопулярно, звучи допотопно. Днес е на мода да се казва "стегни се", "какво си се отпуснал", "вземи живота си в ръце", "направи нещо с живота си". Но не са ли съзвучни тези призиви, със "върви по ......"? Първото, което трябва да сториш е да поделиш болката си с някой страдалец. Дори и този страдалец, да си ти самия. Дори и да ти е трудно, опитай се да се погледнеш с очите на любящ човек, дори и вече да е починал. Дори и да е някой любим герой от детството. Помисли си, какво би казал за това, някой, който те обичаше и те подкрепяше? Попитай се сам. Какво добро виждам в този човек? В себе си? Едва ли живота ти е просто една случайност. Напиши, всичко добро, което са ти казвали. Седни и си спомни всяка добра и топла дума и ги запиши. Спомни си всеки малък успех и го напиши.
Попитай се - от какво се нуждая, за да ми е добре? На малката кибритопродавачка и е трябвало само малко топлина. А на теб? Да погледаш любим филм, да обуеш топли обувки и да се поразходиш, да посетиш стари хора, които се нуждаят от малко добри думи и една кофичка мляко. Подари цветенце на някое тъжно момиче на улицата.

Приеми се, такъв, какъвто си - с отслабнал дух, отчаян, депресиран. И в същото време си дай сметка, че ни си само това. Да, това е част от теб, но не цялата. А сега запиши, какво ти дава радост и осмисленост. Опитай да помагаш на другите и не забравяй, че това крепи теб самия.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » чет мар 08, 2012 3:14 pm



Какво всъщност е депресията?
Всеки трети пациент, сядащ срещу мен в креслото, започва с думите: "Докторе, имам депресия". После се налага да изясня, има ли наистина депресия и какъв вид е тя. Ако трябва да разясня- депресия, това е, когато светът оказва налягане върху човека, а човек не може да се справи с това. Отсъства вътрешния тонус, чувство на празнота.

Колко вида депресия има?
На първо място два вида. Ендогенна- която се обуславя от вътрешни биохимични фактори в човека.
И Екзогенна- която се обуславя от външни фактори. На второ място - депресията има огромно количество проявления. Различаваме - тревожна депресия, астеническа - когато отсъстват силите, апатийна депресия - когато човек нищо не го интересува и лежи с лице към стената, соматична депресия - от сома(тяло), когато душевните разстройства, се предават на тялото. Бодежи в сърцето, нервен стомах, ръцете и краката не ни слушат и т.н. Тази последната се наблюдава при хора, които не могат да намерят думи за състоянието си, или предпочитат да го крият.
Има и така наречената "усмихната депресия" - когато човек се старае да се покаже весел и да скрие вътрешното си състояние.
Обикновено, ендогенната депресия, започва да се "обажда" в периода, между 20 и 30 години. Може да се наблюдават депресивни периоди на пролет, на есен свръх-активност (хипоманиакалност).
Депресията разстройва много потребности на човека. Той или гладува до изтощение или преяжда. Не може да се справи с най-обикновени задължения. Или не може да спи, или спи по 20 часа. Да, да! Някои пациенти заявяват, че сънят е единствената част от денонощието, когато могат да избягат от тревогите.
При ендогенната депресия, има изменения на жизнения тонус, в течение на деня. Утрото е най-неприятното време - още един ден, изпълнен с борби и страхове. На обед, човек вече се чувства по-добре. Вечерта му е хубаво, но мисълта, че пак ще дойде ден, се прокрадва.

От къде започва депресията? Дали е резултат от болнаво тяло(лоши хормонални нива) или е от слаби душевни сили(слаба воля, нежелание да се борим с трудностите)?
О, ако можех да отговоря на този въпрос, то веднага бих получил Нобелова награда. Съществуват десетки обяснения, на механизмите на депресията. Тя е многолико заболяване. Случва се човек, да се лекува насила. Защото той, не просто казва - "тъжно ми е", "пусто ми е", "мързи ме да работя", а се обръща към стената и се откъсва от всичко. Тогава той става заплаха за собствения си живот.
Още една характерна черта на депресията. Човек вижда света сив и безрадостен. Уж всичко си е по старому- същите близки и далечни, същия свят, а вече не е както преди. В най-лошия случай, човек развива " анестезия психикоделароза". В този случай, човек става ужасно равнодушен към външния свят. А после и към самия себе си. Човек си дава сметка, че е същият Иван Иванов. Той ходи на работа. Яде, спи, но не чувства никакви емоции- болка, срам. Това е най-явното проявление на депресията и тогава със сигурност, човек трябва да се лекува.

От къде започва депресията? Доколко зависи от самия човек и доколко от житейските обстоятелства?
На първо място - депресията може да е закодирана в нашите гени. Ако при мен дойдат мъж и жена в депресия, решени да създадат семейство, бих ги посъветвал да се замислят. Ако все пак създадат семейство, като семеен консултант, ще се постарая да разберат, че те са създадени на тоя свят, един за друг.
Много често съм наблюдавал бракове, създадени в депресивно състояние и те са се оказвали по-устойчиви и по-здрави. В сравнение, с тези, създадени във веселие и радост.
Съществува т.нар. - хронобиология. Тя се опитва да докаже, че цели свят е обусловен от цикли. Луната, слънцето, смяната на сезоните, сън - бодърстване, ударите на сърцето, менструацията при жените. Когато някой от циклите не работи ритмично, се явява депресията. Някои от най-модерните антидепресанти са разработени именно въз основа на тези ритми.
Депресия се поражда и у хора живеещи в самота, или имащи сериозни проблеми или неумеещи и нежелаещи да изразят своята болка.

Често се говори, че подтискането на емоциите(гняв, яд, обида), води до депресия. Това така ли е?
Не, не бих казал. Това води до тревожни разстройства, до крехко-срамежливо, тревожно- компенсаторно състояние. В американската психиатрия, тревожността и депресията са две отделни състояния. Делят ги симптомите и биохимичния анализ. И макар, че у нас тези две явления, ги обединяват, мога да кажа, че съм срещал тревожност без депресия и депресия без тревожност.
Към депресията често води "задълбаването в себе си". Когато пренебрегнеш диалога с външния свят, с Твореца си. И се фиксираш на себе си. Тъй като, човек е ограничено същество, винаги стига до един предел. Където вече сам на себе си омръзва, така да се каже. А религията ни "отваря", към Бога и ближния.
Ограничавайки се със самите себе си, не знаейки как да общуваме, не желаейки да споделяме болките си, ние се лишаваме от подадената ръка. И в крайна сметка, тази фиксация на себе си, ни депресира, а не потискането на гнева.

В Библията цар Саул е ярък пример за депресия. Оставяйки Бога, той става Богу-противен и изпада в тежко душевно състояние.
Да, тук Бог показва, че може да затвори вратичката за общение със себе си. Ще ни бъде ли тежко? Да. Бог никога не ни е гарантирал щастие в тоя свят. Той казва, да бъдем търпеливи в скърбите, да бъдем храбри и непоколебими в тежките дни. Да се покайваме за греховете, да бъдем дръзновени за добри дела и тогава живота ни, ще бъде изпълнен с Бога.
Когато Давид е свирел на арфа, Саул се е успокоявал. Това ни показва, колко добра терапия е да намираме красотата във всичко- малкото цветенце край пътя, красива музика, картини, вкусна храна.
Най-страшно е когато човек си каже: "няма надежда за мен, ни в този свят ни в Бога." Така си е казал и Юда. Пазете се от такива мисли.
А по-добре плачете като апостол Петър. Плачете, плачете и окайвайте собственото си недостойнство. Това съзнаване облагородява човека. Депресията облагородява. Депресията си е болест, като всяка друга и като всяка скръб е допусната за човека, за да избегне нещо по-лошо. Както е казано: "Ако ги нямаше бедствията, съвсем биха се извратили хората". Депресията е едно такова бедствие. Както огъня пречиства златото, така и то, изтръгва от човека заложения потенциал, да се покайва за греховете си.

Но все пак има хора въцърковени. Пристъпващи към тайнствата - изповед и причастие. Хора, искрено вярващи. Но дори и при такива хора има депресия. Защо това е така?
Да, депресия може да има и при такива хора. Както е казано, който изпитва искрена радост, може да изпита и искрена печал. Вярващите хора могат да се радват на всеки миг, независимо от обстоятелствата и изкушенията. Но не са застраховани и от тъга.
Все пак православната вяра носи терапевтичен ефект. Искрено вярващия, никога няма да посегне на себе си, след загуба на пари, работа или близък човек. Не съм наблюдавал фобии, тревожни състояния и панически атаки при силно вярващи. Въобще - ако човек се довери напълно Богу, ще извърви пътя си докрай.

В Елесиаст(3:2о), четем, че всичко е суета. Че целия свят е временен, нетраен, че всички мили хора ще си отидат, че всичко е прах и пепел. По-нетрайно от утринна роса. Не води ли осъзнаването, за това до депресия?
Да, това ще стане, ако нямаме събеседник, другар по душа, опитен духовник, или се равняваме с духовните великани от Евангелието или дори цар Соломон, на който Бог даде мъдрост, повече от всеки друг.
А кой е най-добрия събеседник, ако не Христос? В отговор на цитираните от тебе стихове, ще ти отговоря с този на Спасителя.В този стих, Той сам разбива всички аргументи, що ни съсипват. "В света ще имате скръб" (Йоан 16:33). Имаме ли я? Имаме я.
И продължава: " Но дерзайте, аз победих света". Бъдете дръзки, не минавайте мимоходом просяка, инвалида. Не се оставяйте на течението на скърбите и света.
Вършейки добро, ти побеждаваш депресията. Депресията, като всяка болест, ограничава човека. Но вършейки добро, ти разширяваш кръгозора си, собствените си ограничения.
Мрачна система от ценности има във всяка религия. Буда е казал на монасите, че всичко в света е страдание. Здравословния ефект, не е когато затваряш очите си за страданието. А когато започнеш да живееш, за да облекчиш страданието и на себе си и на другите.

Възможно ли е депресията, да е резултат на слаба вяра, грехове, въобще на духовно ниво да не ни е наред всичко?
Да, възможно е. Много вярващи психотерапевти, признават, че това страдание е допуснато у човека. Човек започва повече да размишлява, да търси грешките в себе си. Човек се променя. Ако понасяме търпеливо това страдание, ще се облагородим, ще станем по-добри и по-мъдри. Както при понасянето на всеки друг вид страдание. Човек започва да се радва на слънчицето, на кокичето, на много неща, които преди не е забелязвал. А те са дар от Бога. Ако я живеем правилно, ще се научим да ценим всеки
дар от Бога и ще станем по-благодарни.
Разбира се, ако я изживяваме неправилно, у нас ще започне ропот на Бога.
Да си спомним Евангелските думи: "Силата ми в немощ се показва"(2 Кор.12:9). А какво е депресията, ако не и самата душевна немощ, в която по-ярко усещаме силата на Христос на кръста.
А иначе, ние всички сме духовно болни. Болни сме от грях. И тук депресията играе важна роля, защото изтръгвайки ни, от светския фалш, си даваме ясна сметка за това.
В писмо един Валаамски старец е написал: "Най-сигурния начин, да не направим смъртен грях, е постоянно да мислим за смъртта."
Мислейки за смъртта, ние се избавяме от гордостта. Къде, ако не в депресията, човек размишлява за смъртта? И тогава следва, да пристъпим към изповед с нужната честност и сериозност. И това носи своя позитив, защото осъзнаваме своето грешно състояние.
Но разбира се, да не забравяме, че като всяка болест, тя носи и своя опасен потенциал. Тогава, трябва смело да пристъпим, към човека в бялата престилка и към човека в расо. И смело да кажем:"Братко, зле ми е. Моля те, помогни ми."
И така, вършейки един за друг добрини, на света се умножава любовта.

Нужно ли е, нашият лекар, да бъде вярващ? Нали, не винаги търсим православен кардиолог или православен стоматолог? А психотерапевт?
Тук ще кажа така. Ако човек е в крайно тежко състояние. Не става от леглото с дни, целия трепери, то тогава търсете лекар и не
се интересувайте от вярата му.
А ако депресията е на средно равнище - липсва ни радост, чувстваме се унили, разтревожени. Тогава е особено важно, каква роля ще изиграе психолога и от каква школа е. Ако на православен пациент, се падне психолог с фройдистки наклонности и почне да ви "подбутва" към кръвосмешения, в началото няма да го разберете, а после просто ще го отхвърлите.
Както казва руският философ - Владимир Соловьов. Има някакви господа - психолози. При тях идват хора, страдащи от срамежливост, плахост и нерешителност. Господата - психолози, смело им препоръчват платена любов. И увеличават доходите на венеролозите.

Нима душата може да се лекува с материята? Душата не е материална, а се лекува с таблетки, беседи, все материални неща. Как така?
Психиката на човека, заема така да се каже, най-ниските етажи на душата. Психотерапевта се занимава само с видимото. Устройството на човешкия мозък, мисловните процеси. Ние мислим, чрез кората на главния мозък. По-точно, с невроните. Клетки от кората на главния мозък. Още по-точно, чрез аксони и дендрити. Това са клетки и процеси в главния мозък. Свързани чрез контакти(синапси). По този начин и чрез серотонина се извършват мисловните процеси. При намалено съдържание на неврмомедиаторите, започва нарушението на мисловния процес. Започва депресията. Давайки таблетки, съдържащи невромедиатори, процесите в мозъка се нормализират.

Как хората, са започнали да лекуват депресията с химически вещества?
Това е станало скоро. През 50-те години на 20 век в Германия. На болни пациенти от туберкулоза, са дали експериментално лекарство. Скоро след това, са забелязали, че всички пациенти приемащи лекарството, са били необикновено весели и жизнени. Скоро са разработили лекарството, очиствайки го от съставките за туберкулоза. Започнали са да го предписват на пациенти. Това е било първото лекарство. Сега то е морално остаряло, макар, че пак го предписват понякога. Това лекарство е достигнало до нас по пътя на практиката.
Другия способ, за създаване на лекарства е теорията. Знае се, че чрез слънчевия загар, в тялото влиза вещество - "мелатонин"(хормона на щастието). Така са започнали да създават лекарства със съдържание на мелатонин.

Има ли ясни случаи на депресията на физическо ниво. Тоест, тя е заболяване, само на организма?
Да. Такива случаи има.Ендогенните депресии, са така да се кже - органически. Чрез един откровен разговор, лекар - пациент може да се изясни това. Има и специални тестове. Дексаметазоновия е един от тях. Антидепресантите трябва да се подбират много внимателно от лекуващия лекар. При някои пациенти с апатия, трябват депресанти със стимулиращ ефект. При пациенти с тревожност - антидепресанти със успокояващ ефект.
Ето, преди няколко дена при мен дойде млад мъж. Програмист на 32 години. Разказа ми, как са му дали някакъв проект от работата. Как в пристъп на паника, станал в 2 през нощта и седнал на компютъра. И после, целия се парализирал от страх. Забравил даже таблицата за умножение! Разбирайки, че нещата са извън контрол, опитал да си вземе отпуск, а после и болнични. Класически случай на депресия. Знаейки, че е на 32, си помислих, че в миналото му, вече трябва да е имало първи случай на заболяването. Попитах го. Учуден, той ми разказа, как преди 3 години е имал същия пристъп. Тогава е заминал на село за 3 месеца и се е избавил някак, чрез слънце и смяна на климата.
Да, наистина съществува т.нар. - фототерапия. Ендогенната депресия се лекува, чрез слънце или чрез подлагане на светлина с определен интензитет. Неслучайно, когато денят започне да намаля, настъпва най-депресивното време. Хубаво е да се занимаваме със земеделие - ей така, за здраве!
Но да се върнем към нашия програмист. Ако слънчевите бани и природата го излекуваха за два месеца, то с приетите лекарства, той се почувства по-добре, още на 5 ден.
Идва и казва- "Докторе, просветна ми!" "Хубаво, но как?" "На душата ми просветна!" "Чудесно, казвам, но не спирайте, да взимате лекарството. Терапията може да продължи дълго."

Вие разказахте, за различния подход, за лечение на различните хора. А има ли общ метод, който може да се приложи за всички?
Депресията, може да е породена от външни причини - нещастна любов, уволнение от работа, семейна драма, станали сте жертва на престъпление. Важно е да не отричате, вашия проблем.
Можем да преминем през три стъпки. Първа стъпка. Да си призная, че не ми е добре. Аз не съм такъв, както преди. Не съобразявам добре, нямам сили. И така първото е - аз не съм добре.
Втора стъпка. Да си изясня, защо стана така. Или да си кажа, че не ми е ясно, защо стана така. Да се запитам, какво Бог, иска да ми каже с това. А може би, някъде сгреших и трябва да преосмисля ценностите си. А може би, това ще ми помогне да възрастна духовно. И когато ни се открие смисъла, депресията почва бавно да си отива. Защото, всичко осмислено и разбираемо е по-малко болезнено.
Има т.нар. - "логотерапия". Терапия със смисъл. Когато пациента, се опитва да открие смисъла на своето страдание.
Трета стъпка. Да намерим кой да ни помогне. Добър психотерапевт, добър духовник, опитайте всичко. Понякога, сам свещеника, ще ви каже, че това не е по духовната част и трябва да идете на лекар. И това е добър начин.
Доказано е ,че при места с много слънце, депресиите са по-малко. Ако ви се удава възможност, да смените жителството, работата, направете го.
Много помага и т.нар. "депривация от сън"(лишаване от сън). Човек, си поставя за цел в продължение на 36 часа, да се лишава от сън. Става в 7 сутринта, отива на работа. Връща се, и в никой случай не заспива до 20 часа на следващия ден.
Понякога за два-три такива сеанса, човек нормализира, жизнените си процеси.
Понякога съм ставал свидетел на такова лечение.

Да не ти пука от нищо - или за самолечението. Сред хората се шири понятието, че ако човек не мисли за страданието си, ако забрави, ако тегли една псувня на всичко, нещата ще се оправят. Какво ще кажете?
Колкото е леко да се каже всичко това, толкова е и неизпълнимо. Ако си порежеш пръста и си кажеш "няма да обръщам внимание", едва ли ще се получи. защото те боли.
Депресията е душевна болка, чувство за малоценност. Няма как да махнеш с ръка и да отхвърлиш такава болка.

Друг съвет. Какво си се размрънкал. Има много други, които страдат повече от теб, но не мрънкат, а живеят пълноценно. Стегни се и не мрънкай.
Да, хората са решили, че няколко шаблона в живота, работят. Имам си лични наблюдения, че от депресия страдат добри хора и не в екстремни ситуации.
Не съм чувал, за депресия в затвора или на война. Психоза и шизофрения - да, но не и депресия. Така, че с моите 30 години стаж, като лекар, мога да кажа, че ако страдате от депресия, не сте лош човек. А един не лош човек, няма как да се утеши, от чуждото нещастие. Човек би казал по-скоро:" И на двамата ни е зле. Но нима, от това ми става по-добре?" И парадоксалното е, че от това, депресията може да се засили. Разбирайки, колко мъка има по тоя свят - хора инвалиди, онкоболни - на човек му става още по-болно.
Друго нещо е , да кажеш, че много други, са преминали през такива беди и, че не си сам в своето нещастие.
Ще разкажа една будистка притча. "При един монах, дошла жена с умряло детенце. И замолила жената - оживи детето ми, нали можеш всичко. Да, аз ще оживя детето ти, но трябва да ми донесеш нещо. Донеси ми пепел, от дом, в който никога не е умирал човек. И тръгнала жената да търси дом, в който никога не е умирал човек. И търсила, търсила, но нийде не намерила. И се отказала, да се върне при монаха. Защото видяла, че е част от човешкия род. А в рода човешки има смърт. И че нейното страдание, не е само нейно, но до него се е докоснал всеки."

Има и още един тезис. По-позитивен. Цени това, което имаш. Ти не си в затвора. Не си смъртно болен. Да, проблем има, но като цяло не е така лошо.
Да, в това смисъл има. Това е т.нар. когнитивна психотерапия. Да изведеш пациента от песимизма му и да му докажеш, че този песимизъм, не му помага да живее. А напротив-пречи му.

Добре ли е да се приповдига, личната самооценка на човека?
Да, добре е. Но подчертавам, не самочувствието, а самооценката. Като смятам, че самооценката ще ни издигне в очите на другите. А самочувствието, ще ни издигне в собствените ни очи.
Сутрин като се събудиш, си дай сметка, че си жив. Значи - все още пътя за покаянието е отворен за тебе. А от там и райските врати се отварят за теб. И когато си дадеш сметка още веднъж, че си жив, не е ли това, лъч оптимизъм за теб?

Много хора се опитват да излязат от депресията, чрез един добре известен метод.
Да, чрез пиенето на вино. "Виното весели сърцето на човека"(Пс. 103:15) На никого не забранявам по чаша вино. Но не говоря за напиване, а за развеселяване.

Има още едно мнение. Много широко разпространено сред свещениците и християните. Правенето на добри дела. Действа ли това наистина?
Да, това е най-доброто. Това е златното правило, към което може да се придържа човек. Няма по-голяма мъка, от това човек да загуби детето си. И никой от шаблонните изрази, тук не помага. "Живота продължава", "Дръж се", "Бъди силен".
Единственото, което като лекар съм забелязал, че помага, това е правенето на добро. Може, на някой, който е в твоето положение. Може на някой, който е по -зле. Важното е да се започне от някъде. Много бих се радвал, ако се сформираха групи на депресираните. Там биха си помагали и подкрепяли.

И накрая последен въпрос. Тежките депресии в живота, не се срещат толкова много. Болшинството, са хората, които се жалват за лични неблагополучия, материални, всичко в живота им е сиво, няма радост. Какво ще кажете на такъв човек?
Да, такива хора се срещат често. Ако при мен дойде такъв човек, бих го попитал. Какъв си в своя живот - роб или стопанин? Ако си роб, тогава нямаш право на радост. Ако си стопанин, тогава, защо нямаш радост? Какво правиш за да имаш радост в живота?
Ако ми каже : " Ами не знам." Тогава ще му кажа. "Това не е липса на радост. Това е липса на ум. Дай да мислим заедно. Ще имаме две глави, които мислят."
Но, ако той ми каже: "От къде на къде да се радвам. Аз карам трошка за 600 лева, а някакъв там, ми се перчи на мерцедес, шестица!" Тогава бих му казал:" Е, приятел, няма как да чувстваш радост. Защото завистливия човек, няма радост в душата си."
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » пет мар 09, 2012 10:36 am





Имам много сложна ситуация. По-точно не само при мен, а при целия ми род. Имаше време, когато от глупост и разгорещеност, членове от нашия род се прокълнаха едни-други. И наистина. Стана така, че ние се разделихме, вече не се събираме.Нито кръстникът ми, нито родния ми баща не искат да се видят и чуят. В семействата ни липсва топлота и любов. Болести, скърби, нямаме родина. Моля ви кажете, как да очистя този грях? Опитах да ги сдобря, но омразата и гордостта, все още са твърде големи.
Серафим Саровски е казал. Пази духа си мирен и около теб хиляди ще се спасят. Дръжте се с любов към хората и рано или късно Бог ще чуе вашите молитви.

Защо на някои молитви, Бог отговаря бързо. А има неща, които са страшно важни за мен, но Бог, сякаш не ме чува. Аз се моля дълго. После се отчайвам. После пак започвам, но резултат все още няма.
Да, Бог не винаги бърза да изпълни нашите молитви. Той иска да изпита нашето търпение. Иска да види, дали ще постоянствате в молитвата, дали сте достатъчно смирени. А може да просите, неща които не са угодни на Бога и Той да има съвсем друг промисъл за вас. А може би, просто искате, всичко да е на вашето. Тогава, ще трябва да се смирите.

Кажете, моля, защо е казано, че не трябва да се смущаваме, когато дойдат страстите? Нима трябва да послушаме страстите и да не се смущаваме от това?
Смущава ни нашата гордост. Тя казва, че добри хора, като нас не са способни на такива страсти. Смирението ни казва, че сме слаби и немощни. Но разбира се, че не трябва да слушаме страстите си. И разбира се, че трябва да се борим с тях.

Кажете моля, грешно ли е да молим Бога за смърт, за самите себе си. Защото, често имам желание да умра.
Да, грешно е. Защото това е неподчинение на Божията воля. Трябва да се покаете и изповядате.

Старая се да изпълнявам великия пост, макар да нямам конкретна църква. Напоследък ми е все по-тежко. Имам стомашна язва и към края съм на хапчета. Кажете, какво да правя?
Всеки трябва да знае своите възможности и да върши всичко с мярка. Вие, явно не знаете своята мярка. Посъветвайте се с опитен духовник, как при стомашна язва да постите.

Изпадам в греха на блуда. Вече ме е срам, да ходя на изповед, защото отново и отново го изповядвам. Поставих си за цел, да се моля усилено половин година и да не върша този грях. Но до изповед, вече не се решавам да ида, толкова ми е срамно и тежко. Правилно ли е това?
Не, не е правилно. Христос е казал, че е дошъл не за праведниците, а за грешниците. Самата изповед ни дава благодат, да се борим с греха. Дори и всеки ден, да съгрешавате, не трябва да се отчайвате, а да се каете и изповядвате. Разбира се, трябва да се страхуваме от Бога. Защото, ако безгрижно си казваме: "днес ще съгреша, а утре ще се покая", Бог може да ни накаже. Бог често допуща нашите грехове, за да сломи гордостта ни, за наше смирение. Но не трябва да се отчайваме. Това е най-лошото. Не пропускайте изповед, молитва и Бог ще ви помогне да се отървете от греха.

Забелязвам, че всеки път, след като се върна от литургия, у дома се караме. Това нападение от бесовете ли е?
Да. Там сте получили пари(благодат) и те се опитват да ви окрадат.

Работя с деца, болни от рак. Ще задам въпрос, който вълнува и много други. Защо боледуват и умират децата?
Да, много неща са скрити, за нашия ограничен ум. Понякога ни е много трудно да разберем, защо на света има толкова мъка. На нас ни се иска, Бог да установи справедливост, още тук и сега. Но Бог вижда много по-далеч. Вижда вечността. И колко е полезно за нас, да приемем определеното ни количество скърби. Трябва да имаме доверие на Бога. Вярата не е просто едно втълпяване на мисли. Вярата е поглед към бъдещето, към невидимия свят. Децата не са безгрешни, защото нямат страсти. Страсти те имат, но на децата не се вменява греха. Има и още нещо. Много често склонноста на родителя към грях, се предава и на детето. Не, че детето ще получи наказание за греха на баща си. А то ще има по-голяма склонност да греши, ако така е правил и бащата. Трябва да имаме доверие на Бога.

В църквата не ми се ходи, заради огромния брой изисквания. Облечи се с дълга пола, носи кърпа на главата. Не зная как да постъпя, защото ми се иска да съм с Бога.
На когото църквата не е майка, на този Бог не му е баща. Църквата не е само в облеклото. Църквата, това е нашето спасение. Въпрос на живот и смърт. Правилно усещате, че трябва да сте с Бога. Върнете се в църквата и продължете да изпълнявате тайнствата, Бог ще ви даде сили.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Ника » чет май 03, 2012 8:25 am

[align=justify]Жестоката гостенка-омразата към себе си.[/align]

[align=justify]Омразата към самия себе си- тази неканена гостенка, посещава много хора. И не си мислете, че характера е от значение или професията или семейното положение. И разбира, се разрушителните последствия, са налице в живота на всеки, попаднал във влиянието на този демон. Гадното е, че тя "заслепява", очите на нещастника и той не намира изход от никоя житейска ситуация. И всеки човек се чувства като в капан. Не търси помощ, защото, му се внушава, че никой не го обича и , че не заслужава помощ.
Да видим, защо човек е толкова уязвим? Защото заради сложността на психиката, той е способен да се вижда от страни. Да си дава оценки и да ги получава. И какво по-трудно от това. Да се самоосъждаш и да си жертва, на това осъждане. Да обичаш себе си и едновременно да "виждаш", че не струваш.
Човек е социално същество, за него е важно да е част от групата. Той знае, че обществото има определени искания от него. И тези искания стават много важни за човека. На всяко малко дете, започват да се внушават исканията на обществото. Със времето детето започва да се държи така, както се иска от него и да става чувствително, към мнението на околните. И ако детето е много ранимо, или околните бурно изразяват недоволство...Често в малката главица се оформят идеи, че той е изначално лош, и че заслужава само омраза и отхвърляне. Случва се и нещастни комплексирани родители, да създават нещастни дечица. Ако детето, не отговаря на техните представи, те го мачкат по всички начини- емоционално, психически, физически. Докато под "изкусните" им ръце, не се оформи пореното нещастно човешко същество. На детето никога не се казва, че е жертва на лоши условия, родители или възпитание. Винаги причината е в детето и му се вменява чувството, че то е родено с някакъв душевен дефект. И ето- семето на самоомразата е намерило благодатна почва в малкото сърчице. То ще поникне и ще почне да дава плодове у вече възрастен човек.
Идва периода на пубертета. И тогава момчетата стават жертва на младежката субкултура. Трябва да изпъкнат с груба сила. Ако момченцето е физически силно, става грубо, агресивно, дори тормози по-слабите. Ако е слабо, осъзнавайки, това, започва да мрази себе си. И вълната на тази омраза и ужасно опустошителна. Момиченцата пък, се стремят да приличат на някакви съмнителни идеали за красота. Естествено е, че 99% от момичетата не може да отговори на тази полистиролова красота. Резултат- омраза към себе си. Търсене на "любов", ранен полов живот, любовни разочарования.
По-нататък. Човек или вдига ръце и се примирява, че е некадърник и нищо добро не може да излезе от него. Или пък се превръща в амбициозен работохолик. Започва да завоюва успех след успех. Но нищо не услажда душата му. Всичко постигнато го смята за недостатъчно, неудовлетворително. Изискванията на социума се превръщат в недостижим идеал, в идол. А в своите очи, той се вижда все така жалък и нищожен.
Как да се освободим от задушаващата хватка на себеомразата? Нека изясним нещо. Свикнали сме да приемаме критиките(критичните мисли) към себе си, за нещо истинно и правдиво. А мислите, че сме добрички, за лъжливи. Но нека видим, как отекват в душата ни критичните мисли? Ако усещаме разрушителна, всепомитаща злост, трябва да се научим да ги отхвърляме. Не сме длъжни да се поддаваме на неприятната за нас мисъл. Не сме длъжни да вървим по нейния зов. Нашата култура е намерила за добро, да мразим себе си и да се самоунищожаваме. Но това по-често води до деградация, болести и нищо добро не следва.
Добре е да си дадем сметка, с кого ние се сравняваме. Чий живот сме взели за наш идеал и стандарт. Може да е човека с по-добра работа, по-хубаво жилище, по хубави мебели и какво ли още не. Отърсете се от този захлас. Много често зад лъскавата фасада, стоят неприятни съдби, конфликти, болка. Да, много хора умеят да замаскират болките си, но рано или късно всичко излиза на яве. Дори и това да е на онзи свят, но Бог ще открие, всичко. Не приемайте безрезервно, всичко видяно. Че еди кой си- е в на по-добро социално стъпало от нас.
Приучете се да дружите с позитивни хора. С такива, които ще отговорят на атаките на вашата себеомраза. Които ще намират добро във вас. А във вас несъмнено има добро. Само дявола е черен. Само Бог е безупречен. Човек е съвкупност от падения и победи. Не се концентрирайте на паденията. Дори и това, че сте тук, на тази земя е особен Божий промисъл за вас. Бог ви обича и иска да се радвате на този красив свят. Да намирате покой в Него. Да намирате покой в изповедта и причастието. И в крайна сметка, един ден, да станете жители на Божието царство.
Лекарите са също добро решение. Психотерапевт, психиатър, потърсете начин да ви помогнат. Много често биохимчините особености в работата на мозъка ни водят до депресия. Тогава подходящото лекарство, ще ни изкара от дупката. Понякога изход е психотерапевта.[/align]
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот small axe » нед май 13, 2012 11:22 am

"Ако дойде някой при Мене и не намрази баща си и майка си, жена си, децата си, братята си и сестрите си, а още и собствената си душа, не може да бъде Мой ученик" /ев. от Лука/

омразата към себе си е смислена, само ако е съчетана с любов към Бога. Тогава омразата ни ще е насочена към всичко онова, което се противи на Бога, грехът като такъв, тоест егоизмът ни, страстите ни /всякакви/, гордоста ни, сребролюбието ни и тн. и тн.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот Чехълче » вт май 15, 2012 1:14 pm

Но Ника нямаше предвид омраза към направените грехове и склонността ни към нови, а омраза към самата ни личност, дори към добрата й страна.
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот ioio » вт май 15, 2012 9:08 pm

Тоя, който склонява някого към самоубийство го очаква ада, което не е задължително за самоубиеца, който всъщност е убит. Според мен това е важно да се знае в тази тема.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот small axe » ср май 16, 2012 1:28 pm

Кой казва, че трябва да мразиш някакви свои добри качества?
Аз цитирах какво казва писанието. Ако не намразиш..... и себе си / ти самият си и функция на своите дела/

Не е казано да земеш да се утрепеш, но да намразиш това което си, за да може Бог да те роди отново, направи ново създание, когато се покаеш и приемеш с вяра Божият син за Господ и спасител.

Оставете тези психологии и прочие глупости, да се обичаме себе си и тн. и тн. безсмислици. Само отклоняват човек от истината и същността.
Потребителски аватар
anima
Потребител
Мнения: 110
Регистриран на: чет мар 15, 2012 9:27 am

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот anima » ср май 16, 2012 3:30 pm

small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Преведено от "Не на самоубийствата!"

Мнениеот small axe » ср май 16, 2012 9:07 pm

Ти не разбираш какво искам да кажа.. Прочети пак.
Да намразиш майка си и баща си не значи да не се грижиш за тях и прочие, но да намразиш техните дела и думи /ако са противни на Бога/ Омразата към всичко противящо се на Бога е нещо превъзходно и добро. Но омразата не включва насилие, или осъждане, но дистанциране и неприемане на злото и то преди всичко, най напред в нас самите.
А както и написах горе да намразиш себе си, без да обикнеш Бога е безсмислено и вредно.
Забележи, че в древността, а и днес в разни мюсулмански общности, ако станеш друговерец, семейството ти те отхвърля. Или си с тях, или не си. Пресират те, или да си промениш убежденията, или те отхвърлят. Това да намразиш близките си е до голяма степен в този контекст, ако те се противят на Бога и те поставят в положение на избор.

Върни се в “богослови”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост