Св. Амвросий Оптински за гордостта и смирението

[Next]

Статията ще си я прочетете. Ако искате, разтълкувайте този отрязък:

Отец Амвросий отвърнал: „Пази се от тези зли страсти. От примера на свети цар и пророк Давид е видно, че гордостта и самонадеяността са по-вредни от прелюбодейството и убийството. Последните довели пророка до смирение и покаяние, а първите го довели до падение”.

За прелюбодейството и убийството е ясно веднага. Но св. цар и пророк Давид е бил сред най-смирените. Къде точно е гордостта и самонадеяността? Мисля се сетих след доста чудене. Вие какво знаете или предполагате?

[Next]

По медиите виждаме мастити богослови, преподаватели и расоносци.
По форумите громим паламизма, григоризма и какво ли не.

А няма кой да отговори на важен духовен въпрос. Има ли някой от БПЦ, който да може да отговори?

[Ника]

И Григорий Палама и всичко, което ми носи мир, радост и дълготърпение ще чета. Сега съм на Ефрем Сирин.

[Next]

Не е проблема кой какво чете.
Проблема е, че БПЦ не може да възпита монаси.
Поне това се вижда на първо четене.
Не виждам кой може да тълкува духовни проблеми.

Няма ли монаси, какви епископи?
Какви епископи = какви свещеници??
Оттам сами си продължете този ред на мисли...

[Aurelia Felix]

[Next]

[Ника]

Давид е пожелал чужда жена. Видял я е през нощта, докато се е къпела на покрива на къщата. В Израел покривите са равни. Давид бил изкушен от красотата и и я пожелал за себе си. Макар, че в това време имал много наложници, около 300 мисля. По това време Господ е разрешавал многоженството.
И разбира се, че наложниците на цар Давид са били избрани и красиви. Но човешката лакомия е голяма. Давид е узнал, че жената е омъжена и нейният мъж е негов войник. Жената се е казвала Вирсавее. Тогава Давид приема подъл подход, за да вземе жената за себе си. Той изпраща мъжа и на сигурна смърт, в ръцете на врага. Мъжът и е убит. Давид "законно" взима Вирсавее за една от своите жени.
Тогава идва пророкът Натан и изобличава цар Давид, за подлата му постъпка. Той му казва, че детето, което ще роди жената, няма да оживее, защото е убил мъжа и за да я притежава.
Давид се опомня и покайва, пише покаен псалом. Първото дете, родено от Вирсавее, наистина умира. А второто е цар Соломон. И мъдър и любител на жените, притежавал е 1000 наложници. Много от наложниците му били пикантни чуждоземки, които се кланяли на идоли.
Тук любовта на Соломон към жените, го въвлякла в тежък грях, в края на живота му. Соломон, започнал да се кланя на идоли. Сина на Соломон, който станал цар, бил пълен безбожник и Израил потънал в разруха.

[Next]

Но къде е гордостта и самонадеяността Давидова? До тук е библейско повествование. Анализа духовен - него търсим....

[Aurelia Felix]

[Next]

Не търся нищо, намерил съм го.
Някой друг, ако го е намерил, ще го озвучи ли?

Защо не го озвучавам? Нека съм последен. Как може т.н. разколници и неграмотници да се пререждат :)
Нали Кабрал?

[Ника]

Гордост и самонадеяност при цар Давид:
1. Давид смята себе си за всемогъщ (все пак е цар).
2. Давид смята, че може да има всичко, което си пожелае.
а) Дори и чужда жена.
б) Макар, че има изобилие от всичко.
в) Включително и жени.
3. Давид пожелава смъртта на ближния си.
4. Давид злоупотребява със властта си.
5. Давид изпраща ближния си на смърт.
6.Давид смята, че Божието помазание му дава всички права.
7. Давид се самозабравя и пада в грях.
8. Царската власт и Божията любов, се тълкуват неправилно от пророк Давид и той изпада в грях.
Покаяние на цар Давид:
1. Пророк Натан идва и безпощадно разобличава Давид.
2. Давид се отрезвява и разбира, че е разгневил Бога.
3. Давид изпада в тежка мъка и тъга, разбирайки, че е престъпил Божията воля.
4. Давид излива всичко в псалом.
5. В Псалома, Давид казва, че обича Бога и се разкайва за греха си.

[Next]

Да, нещо такова, макар, че е по-добре да се сглоби в логическа последователност от момента на пожеланието - кое как се случва, както го е казал и св. Амвросий.