Самоубийството в светлината на Библията

академични, професионални, лични разговори
Ф.Николов
Потребител
Мнения: 149
Регистриран на: вт яну 27, 2009 6:00 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ф.Николов » съб юли 11, 2009 9:54 pm

Болката е интелектуално чувство..дори физическата (не че има друга, просто е прието да се разделят с духовната). Самоубиецът е пределно, болезнено чувствителен човек, който не може да изгради стабилна идентичност, който няма твърдо ядро на самоличността си, затова и реагира по особено дълбок начин на дразнения, провали, взаимотношения, разглежда чувствата в крайни опозиции, не може да удържи никаква съпротива, не намира никаква основа за която да се закрепи. По определение това са предимно меланхолици, които разглеждат бъдещето като повтарящи се болезнени спомени; тъгата, носталгията, безпричинната тягостност, самотата не са просто моментни състояния, като на всеки друг човек, това са обикновените състояния на потенциалния самоубиец, а радостта, надеждата, удоволствието са по-скоро катализатор за още по-голяма безнадежност и пустота, отколкото да разсейват негативните емоции. Самоубиецът е крайната степен на неовладяемата с каквото и да е чувствителност, той може да мисли само чрез силни емоции, целият свят преставлява хаос от емоции, които разрушават вътрешния му свят. Тук няма място за компенсации, няма доводи, няма нужда от смисъл, тук трябва единствено да се поставят темелите за изграждане на устойчива идентичност..как става това....според мен поне положението е почти безнадеждно, имайки предвид, че по-голямата част от самоубийците имат генетична предразположеност към това, не се наемам да твърдя, че просто с някакви официални одобрени методи положението може да се подобри. Предимно се набляга на общуването, социализацята и това са сериозни превантивни средства, но до момента, в който болезнено неизживяното се появи под друга форма и състоянието се влоши отново.

За мен лично срещу огъня трябва да се бориш с огън, срещу стихийните чувства и неовладени емоции със същите по интензитет чувства и емоции, тук разбира се не говоря, че непременно те са изявени, напротив, те се складират и зазиждат, колкото се може по-дълбоко, затова и се откриват трудно; не е несериозно да се каже, че ако потенциалните самоубийци се събират заедно, най-добре могат да контролират и преодоляват състоянието си, те единствени могат да се разбират истински.
Вярно е, че когато кажеш на човек: "каквото и да изпитваш сега, бог е изпитвал много по-голяма болка"...или "има място където всички твои тревоги просто ще се изпарят и ти няма да си спомняш за тях" или пък това за рая "око не е виждало, ухо не е чувало и човеку на ум не е идвало това, що бог е приготвил за ония, които го обичат", може и да го успокоиш, да го разсееш, но според мен това не може да проработи за дълго, рано или късно липсата се връща и състоянието се влошава; просто човек трябва да го осъзнае прекалено дълбоко, лично за да проработи, а с такива религиозни утешения рядко се постигат сигурни резултати...

Познавах едно момче, което се самоуби заради несподелена любов, не сме били приятели, затова и не го познавах добре, но изобщо не се учудих когато ми казаха защо се е самоубил...трудно е да се опише, просто се познава по типа човек, по това как говори, как се държи, как реагира, в каква обстановка живее, какво му липсва и т.н...тези неща се групират и наслагват по най-различни начини, но резултатът накрая е един и същ... :(
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот whoami » съб юли 11, 2009 11:41 pm

kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот kassie » нед юли 12, 2009 1:03 am

Ф.Николов
Потребител
Мнения: 149
Регистриран на: вт яну 27, 2009 6:00 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ф.Николов » нед юли 12, 2009 8:43 pm

уважаеми....., мен ме интересува повече чисто психологическите мотиви за извършването на самоубийството, които в някаква степен вече са изчистени от нагласи натрупвани в една стара обществена среда, т.е. интересува ме съвременния дискурс на темата, каква душевност (ако изобщо може да се генарилизира) създава днешният начин на живот, как цивилизацията рефлектира върху изграждането на човешката идентичност, затова ще направя някои пояснения. За мен едно е сигурно, съществвува процес на прекалено изнежване, отслабване, разглезване, залиняват силните, твърди чувства, безкомпромисното (но не фанатично) поведение, човек все повече се чувства беззащитен, объркан, несигурен пред всичко, с което е принуден да живее, и ролята на религията в този смисъл дава негативни резултати, да не кажа, че именно заради нея се е стигнало до това отслабено душевно състояние...

за поредн път заявявам: знам, че съм в религиозен форум, не е необходимо да ми го напомняте непрекъснато, но от вашите претенции, че хората са различни, и не на всеки действа един и същ съвет не води автоматично до заключението, че всичко се лекува с едно и също основание-пенкилер, но с различна дозировка.

Самоубиецът става жертва именно на прекален идеализъм, какъвто е в крайния си вариант всяка религия. Няма самоубийство, което да няма за мотив някоя "идеална" причина; именно заради това, когато на потенциалния самоубиец му се втълпи идеализъм от най-висок ранг и такъв болезнено чувствителен човек с времето няма сили да го удържи и настрои според собствените си нагласи, той постепенно се превръща в най-коварната отрова, в началния тласък, в спусъка на свободната воля, която извършва деянието. Именно това трябва да се прекрати – досегът на такъв тип чувствителност с религиозни доктрини; застрашеният трябва да осъзнае чувствителността си през друга призма; когато казвам, че трябва огън, който да се бори с огъня, имам предвид да се запази формата, облика на чувствата, но тяхното направление, заряд, съдържание да се промени в друга насока, така че човек да го направи по естествен начин, без да чувства че се подчинява на повели свише, които да затормозяват и без това хаотичната му натура.
Чрез свободната воля, религията цели точно обратното, да прекъсне, да среже изведнъж, радикално, да подчини именно това, което при този вид чувствителност не може да се регулира, т.е. да потисне чувствата, да ги омаловажи, да осъди страстите, да забрани греховните помисли... в някакъв смисъл това ми се вижда като максимата на Сталин, но изменена малко: имаме някакви чувства, имаме проблем, нямаме ги същите тези чувства нямаме проблем. Самата претенция на религията да знае твърдо кои са въможните варианти за поправка на неизправните човеци, вече е сигурен довод за безкомпромисната пошлост, с която се измерва душевният свят на човека, а оттам и за липса на адекватна превенция. Не е необходимо всеки да става монах за да "изкорени" (как не я харесвам тази дума) гибелните си нагласи и чувства, не е необходимо да се създават орди от "монаси в света", които мълчат като пукали, хора с безжизнено, омършавяло тяло, да се пости, да се самобичува човек по цели дни, за да настане мир и световна хармония.
Трябва живот, живот с пълен ресурс от енергия и виталност, нека има силни страсти и чувства, но нека те да се насочени по такъв начин, че да искат да преодоляват, дори да търсят нещастията, от които се страхуват, нека безнадежността да не е началото на вярата в отвъдното, а началото на вярата в собстевените сили, и най-вече: никой не е виновен, че човек е такъв какъвто е, никой не трябва да се насилва да върши нещо за да се "промени към по-добро", никой не трябва да е заложник на собствените си чувства, нито длъжник на някой за нещо, нито роб на каквито и да е схеми, задаващи общовалидното щастие...
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Мария » нед юли 12, 2009 9:01 pm

Познавах един самоубиец... ии съвсем не може да се говори за идеализъм при него. Така че тази теза изпушва. И никак не беше религиозен.
Вярващия човек знае, че самоубийството нищо не решава..
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот whoami » нед юли 12, 2009 9:44 pm

Аз съм напълно съгласен, че в днешни времена има процес на изнежване на почти всички хора. Удобствата, които си създаваме и с които до толкова сме свикнали, че дори не се замисляме, че някога хората са живяли без тях, постиженията на науката и техниката, които създават какви ли не технологии, за да улеснят живота ни ... всичко това ни прави едни нежни отслабени волево човеци. Електричество, топла вода, хладилници, перални ... това са неща, които присъстват във всеки "нормален" дом от нашето ежедневие. Ако човек от нашата съвременност бъде поставен в условия от преди 200 години ... би се хванал за косите как изобщо хората са живяли тогава. Ние сме зависими от напредъка, няма какво да се лъжем, че не е така.

Но защо се обвинява религията, да кажем конкретно православието? Аз не мога да разбера, защото през последните 60-70 години на практика Православната Църква в България отсъства. Колко са вярващите? Имам предвид тези "въцърковените", които са по-запознати със същността на православието? Колко от хората, които влизат в храма, знаят, че св.Мина не е жена, а е мъж? Колко знаят какво значи Св.Троица? Колко знаят как точно да се прекръстят като влязат в храма? Аз до скоро не се кръстех правилно ... Колко знаят защо целуваме ръка на свещеника при най-различни обреди? Колко знаят такива основни неща, че да ги наречем "въцърковени"? Казвам всичко това, за да поясня, че според мен осъзнатите вярващи в БГ, които осъзнават в какво и защо вярват са малцина. Е, как тогава можем да обвиним Църквата? Аз също знам за няколко случая на самоубийства - всичките са на младежи в тийн възраст. Три случая всъщност знам - в единия момчето отново заради несподелена любов си е посегнало, във втория случай момчето страдаше от някаква болест(шизофрения?), в третия се говореше, че момчето си е посегнало, защото е дължало пари на съмнителни хора, но това не беше много сигурно, пак се допускаше някаква версия за несподелена любов или някакви такива неща. Къде е вината на Църквата във всичко това като и в трите случая говорим за хора, които може изобщо да не са стъпвали в храм? Колко хора в БГ изобщо знаят, че Православието осъжда самоубийството? Аз мисля, че и това се знае от малцина. Колко от вярващите съзнават разликата между вяра и суеверие и колко от тях правят разликата между църковни християнски ритуали и народни езически ритуали, които ги имаме за всеки празник. Малцина са. Просто Църквата отсъства. Ние живеем в атеистично-суеверно-врачарска държава, за съжаление тези, които са се докоснали до истините на вярата и до тяхната същност са малцина и съм убеден, че сред тях няма самоубийци, т.е. няма хора, които да са стъпили здраво във вярата и да са правили опит за самоубийство, може да са го правили преди да повярват и да се "въцърковят", но не и след това.

Николов, извинявай, че ще ти го кажа, но според мен ти не осъзнаваш какво значи да си монах. Ето, и ти си атеист, и ти не можеш да схванеш какъв е смисълът от монашеството и защо се става монах. Но на теб ти е простено, ти си се заявяваш като атеист. Лошото е, че сред вярващите има такива, които не проумяват смисъла от монашеството и най-често то се използва за подигравки. В един православен мироглед монашеството трябва да бъде дълбоко уважавано. Още помня подигравките по сливенския свешеник Евгени ... той беше споделил, че желае децата му да станат монаси като пораснат(по тяхна воля) и моментално беше обявен за луд и отново беше хвърлена голяма доза обиди по адрес на православието. Който е познал православието може да го разбере.

Малко се отклоних, но аз твърдя, че причината да се самоубиват хората днес е, че са прекалено изнежнени, живеем в един крайно материалистичен свят, в който кредото "Аз искам да имам това и това, и това, и това, и това ... и с всичко това съм много щастлив" битува навсякъде около нас. И когато нямаме "това" или "онова" проявяваме слабост, вместо да благодарим за това, което имаме, но сме слепи да видим. Другата причина е липсата на църковна осъзнатост. Хората не познават Църквата, хората не познават Господ, хората не познават вярата, ценностите на тази вяра. Хората има слаба духовност. Хората живеят един първичен живот, в който главната цел е да имаш нещо, което ти е хрумнало, че ти трябва.

Превенцията...не знам дали въвеждането на вероучението в училищата би помогнало, защото насила вярващ никой не може да стане, но при всички положения, отсъствието на истинската вяра в живота на хората е една основна причина за самоубийствата. Искам да вметна думите на един вярващ човек, който в дадени периоди от живота си е имал проблеми и вярата му в Бога му е помогнала да продължи. Той казва - "Защо не въведат вероучението в училище, това трябва да се знае, аз като малък съм искал да знам повече за Бога, но е нямало къде да го научи, все пак в комунизма беше забранено да се говори за Бог, всичко, което знам сега за Бога е благодарение на една адвентна църква, не ме интересува дали е секта или не, аз оттам научих някои неща за Бога..." Подобни думи доказват отсъствието на Православието, което на хора като този би помогнало много. Подобни думи доказват, че когато хората имат проблеми ... църквата би могла да им помогне, а не да им навреди.
Превенцията е в разпространението и запознаването на хората с Православието! Това е моето мнение.

П.С. Като доказателство за ползата от Православната вяра искам да спомена един факт. Знаем какъв бич на нашето съвремие за наркотиците. Във Варна знам, че има свещеници, които се занимават с наркомани и които реално помагат на много от тези наркомани. Много от тези наркомани са се освободили от наркотиците благодарение на тези свещеници ... нито психолози, нито комуни, нито нищо друго не е постигало такъв резултат, което доказва нуждата от реално присъствие на Православието в нашия живот. Няма Православие, има страдания!
Ф.Николов
Потребител
Мнения: 149
Регистриран на: вт яну 27, 2009 6:00 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ф.Николов » пон юли 13, 2009 7:25 pm

Към Мария: идеализмът е от неизпълнени очаквания, поредица разочарования, конфликт между стремежи и реалност, не идеализъм като философска система. Не е необходимо да си религиозен (каквото и да значи това), нито с две висши за да станеш жертва на собствените си идеализации в най-различни аспекти; това, заедно със свръхчувствителността и липсата на здрава опора са достатъчно основание за да няма нужда да се пита какво има смисъл, и какво няма смисъл...

Г-н Who, проблемът с изнежването и изобщо с формирането на нестабина, неврозна и объркана личност изобщо не зависи от някакви си материални придобивки, всичко това което изброявате са следствия, от предварително формирана психика. Най – млакото пък съм имал предвид някакъв период от 50-60 години (смях и забава). Тук става въпрос за хилядолетен процес, за дългата история на християнизация, за втълпяването в продължение на векове на един определен тип ценностна нагласа, за изграждането на обществен манталитет, при който функционират остри идеализиращи опозиции, а оттам и пренасянето върху мисленето на всеки отделен човек..тук не може да се проследи цялата генеалогия на ценностното закрепване на нагласи, това е прекалено обширно и сложно. Това обаче, което мога да твърдя е, че християнството посредством компилациите и взаимовръзките с цялата европейска култура и философия, радикализира полярността желано – реално, реално – желано.

В контекста на монашеството, вероучението, материалистичният свят и т.н. религията си въобразява, че желаното (целият инструментариум на вярата) може да преодолее реалното (дори и да е относително определено). Същността на монашеството ми е пределно ясна, както и идеалът за бедност, смирение и целомъдрие също; и това, че всяка религия започва да си измисля аргументи и оправдания веднага, когато нещо от реквизита на вярата изглежда такова каквото е, като незабавно гледа да му се припише дълбочината на скритата за невярващото око тайна на тайните (истинското предназначение), и да покаже какво всъщност представлява този религиозен институт..такива приказки от хиляда и една нощ, отдавна не могат да излъжат никой трезво мислещ човек, всеки може да се измъква с: "ама ти не знаеш какво всъщност е това", в това няма никакъв смисъл, всъщност може и да придобие смисъл..за някои фанатични позиции и остри противопоставяния с друга вяра.

И до ден днешен на едва ли не на всички християни изобщо не им е ясно, нито им е минавало през ум, как така мракът се сгъстява именно там, където са шествали и продължават да шестват християнските ценности, защо злото е в най-противния, в най-коварния, в най-подмолния си вариант именно в християнските обществени образувания; как така се оказва, че най-големите зверства, престъпления, садистични наклонности, трагични случаи се оказват в съседство с християнските идеали; къде се усеща най-силно болката, къде има най-много душевно болни, къде човек е готов да подчинява живота си и да отстранява всеки естествен инстинкт в името на отвъдното щастие??? На всички тези въпроси, разбира се, отдавна е даден отговор и не само това, но и самият отговор служи като апологетика на християнството – гениално – по еврейски.

Официалното обяснение, което трябва да се признае изглежда на пръв поглед с желязна, направо стоманена логика за пред скромните и благочестиви вярващи е, че всъщност именно присъствието на божията светлина, истина, живот предизвиква неприятеля, врага на спасението да се разпростира със своите земни сили върху своята собственост (този свят), принуждава го да се разбунтува, да се прояви, като едва ли не не може да понесе божието присъствие на земята чрез неговите последователи и предизвиква всички злини само и само за да отклонява хората от предначертания им божествен път, засилва до краен предел своята мощ именно там, където има божие присъствие. Някога това ми беше смешно, вече не ми е толкова смешно, даже никак, откакто видях че хората не само вярват в това, но и взимат важни решения на базата на такива бутафории.
Материалното ни потискало, страстите били дяволски, светът лежи в зло, това няма как да не изгради една пораженческа неврозна психика, една отстраненост, ненавист към действителността, търсене на имагинерни средства за борба с нежелателностите; това не влияе на всеки естествено, и то не влияе пряко, достатъчно е да се каже, че малко хора са се досетили кой всъщност конституира злото и неговата власт в този свят, всеки трезво мислещ човек с известни усилия може да види какво се крие зад цялата тази история, която се грижи да въдворява доброто сред хората.....поправя 10 престъпника, изфабрикува 1000...това е ползата от църквата, не само сега, но откакто съществува....
Потребителски аватар
paladium
Потребител
Мнения: 96
Регистриран на: съб май 02, 2009 10:01 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот paladium » пон юли 13, 2009 7:58 pm

Драги съфорумци вземете та прочетете разказите на Ги дьо Мопасан там има добре описани самоубийства както и причините довели до тях. Стига сте зацикляли на странични неща като например разглезеният начин на живот и т.н.
Животът е даден на човек да го живее, да твори.Това че някой му е писнало да живее
толкова по-зле за него, но това не трябва да означава други да последват неговия пример. Всеки трябва да си отговаря за него, а в крайна сметка Бог ще отсъди окончателно.
Ортодокс
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: нед окт 19, 2008 11:28 am

Re:

Мнениеот Ортодокс » пет юли 24, 2009 10:39 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Re:

Мнениеот aktex » съб юли 25, 2009 1:01 am

Ортодокс
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: нед окт 19, 2008 11:28 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ортодокс » съб юли 25, 2009 8:35 am

Няма какво да ми пишеш книгите. Добре ги знам, както и всички хора тук знаят, че са точно 77 книги. Както ти казах ти не вярваш в Христос и не вярваш на Библията, затова пропускаш маса глави от Свещеното писание. Причината е тоталната профанщина и неграмотност с които вече стана за смях пред всички. Виждам, че сектанта Лютер ти е промил мозъка напълно. Айде бЕгай с глупостите си и иди се лекувай.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот aktex » съб юли 25, 2009 12:00 pm

Asenov
Потребител
Мнения: 411
Регистриран на: съб яну 24, 2009 7:24 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Asenov » съб юли 25, 2009 9:39 pm

Ортодокс
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: нед окт 19, 2008 11:28 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ортодокс » съб юли 25, 2009 9:53 pm

Дали има поне един човек тук освен теб и вманиячената сектанкта с промит мозък, който да не знае, че КНИГИТЕ НА БИБЛИЯТА СА ТОЧНО 77. Според мен няма такъв човек. Едва ли е нужно да се отделя време на такава крещяша профанщина и неграмотност. И първолаците знаят, че Библията има 77 книги.
Ако ще си говорите за шикалки или за ланския сняг това вече е друг въпрос. Дерзай все така, дано някога постигнеш вътрешен мир. :wave:
Потребителски аватар
MacIlian
 Администратор
Мнения: 384
Регистриран на: пон сеп 19, 2005 12:59 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот MacIlian » съб юли 25, 2009 10:38 pm


Върни се в “богослови”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост