Самоубийството в светлината на Библията

академични, професионални, лични разговори
Ф.Николов
Потребител
Мнения: 149
Регистриран на: вт яну 27, 2009 6:00 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ф.Николов » ср юли 29, 2009 8:50 pm

попаднах на изключително интересен разговор между потенциални самоубийци...разбира се, веднага могат да възникнат съмнения относно искреността на този разговор, но всеки запознат с елементарната суицидна психология би отхвърлил тази възможност. Главният герой е hulk, намесват се и двама други (едното е момиче)..не е ясно на колко години са, и поне за мен няма значение, защото съм убеден в твърдостта на намеренията им; в случая търсят безболезнен начин да се самоубият, единият вече е опитвал със свръхдоза.
Ако администраторът прецени, че не му е мястото тук за такива неща нека го изтрие, но на мен ми се струва изключително важно религиозните хора да не действат първосигнално, когато се сблъскат с такова мислене, а да размислят много сериозно преди да пишат или отговарят на човек, който е решил да се самоубива...направо е на живот и смърт как човек отговаря на потенциален самоубиец, и ако религиозните хора са толкова самоуверени и убедени, че чрез "божията премъдрост" ще отклонят някой от гибентото му намерение, то съм сигурен че напредък в превенцията на самоубийствата няма да се състои...
Интересното е, че решилият да се самоубие говори за самоубийството като най-логичното и нормално нещо, което може да му се случи, тривиално без да се замисля особено като да си измие зъбите или да излезе на пазар например ..така че ако някой реши да коментира, да не прави тъпи коментари, че тези не го мислят сериозно, а просто търсят някой да им обърне внимание.

моля ви, ако някой знае, нека каже... Аз пробвах със свръх доза хероин, но ме спасиха.. три дни в пирогов и после - отново в помията на шибания ми живот... причината е тривиална, нямам си никой, адски съм самотен, обичам едно момиче, но... смисълът без нея ми го няма никакъв... всеки ден ми е ужасен, искам да свърши всико бързо, много бързо. и аз си мисля за хапчета. страх ме е да скоча, а за другите методи... не ми стиска, признавам си - единствено свръхдоза, но на мене не ми става май вече нищо, колкото и да взема кажете ми за нещо бързо, леснодостъпно и ефикасно, плс
..................................................

Аз твърдо съм решила,само че имам голям страх от болка въпреки,че мога да кажаиздържам на физическа болка.А пък и везнам как да го направя.
Ако някой може да ми каже ако пробвам да си срежа вените как трябва да го направя и колко дълбоко.Знам, че боли но ако някой може да ми каже горе долу колко или ако може да сравни с нещо ще ми е от голяма полза.
А и ми е много спешно.
..........................................

А подобно на някой както каза веднага щом ми се случи нещо положително (то винаги е почти незначимо ) сякаш 100 пъти ми се връща обратно с лошо.
Вече незнам имам толкова много проблеми а даже не съм палнолетна.
А и някой ако знае някакви хапчета,които лесно да се вземат от аптека/ или др
Които да ги има в най-обикновенна аптека?
.............................................

Какво да ви кажа... надяваш се на некакъв вариант. Нема оправия. Всеки ден става все по-зле. Не искам отново да взимам хероин. Не искам да свърша от свръхдоза. Ако знаете-кажете как да го направя. искам да заспя и никога повече да не се събудя. искам да се махна от този свят. не парадирам, не търся съчувствие, не се правя на жертвя. искам просто да спра мъчението искам да спра да страдам. Това е всичко.
.................................................

Какво да ти кажа... аз чрез хероина се опитах да избягам от самотата, да се примиря с мисълта, че Нея я няма... че все пак трябва да продължа да живея без нея... а тя е най-красивото момиче на света... всеки ден ми е едно шибано мъчение. въобще не знам защо ставам от леглото. ходих на терапия, пиеш (и продължавам да пия) антидепресанти, ходя на психолог и психиатър... и продължавам да съм на дъното.
единственото нещо, което искам е да спре това мъчение. искам да се махна, да ме няма. знам, ужасно е, но това ми е единственото спасение решение. имах хубава работа, прители, семейството ми ме подкрепяше... живеех щастливо, както се казва... бях готин. но когато се разделихме всичко се срина. сега нямам нищо. всичко съм продал или изхвърлил. много е жалко. точно вегетирам и чакам края. искам да дойде вече. моля ви, ако някой знае - нека ми помогне. само да спре този кошмар. мина толкова време, просто без нея аз нема смисъл. искам да свърши. искам да ме няма . ако може още тази вечер да го направя. това е най-добре.
......................................................
добре... в къщи има газов бойлер с голяма бутилка пропан бутан... какво става? отварям винтила и чакам да изтече газта ли??? Аз преди месец някъде го пробвах, ей така да видя само, но за 45 минути... почти нищо - банята миришеше на газ само. по филмите съм гледал как отварят винтила и се задушават от газта... изглежда реалистично ако си по-осведомен, ще споделиш ли? и да не забравяме, само си говорим, всички сме пълнолетни и психически здрави, т.е. носим си отговорността за постъпките. в предишния пост малко казах за причините... искам само да се спася от самотата, това е най-жестокото нещо на света. нямам си никой. нема смисъл да продължавам да се мъча. от 3 януари 2008 година се опитвам да се науча да живея без нея. за това време съм преосмислил и преценил всичко. искам болката да спре. нема смисъл. ебаси, само ако знаеш тя каква е най-красивото момиче на света. просто е неземна. как да продължа без нея...

ох, отплеснах се пак от темата
.................................

не е точно така, но... може и да си прав/а. много се надявах да мога да си взема лексотан. две скатули и всичко е ок. вечерта си ги пия, заспивам си и ... не се събуждам суттринта. няма нищо да усетя. точно като свъх-дозата с херцата. тогава изведнъж заспах. всичко ми се размаза... легнал съм си на леглото и нищо не си спомням. нищо... събудиха ме след известно време. болеше ме устата. стискали са ме лекарите от бърза помощ. стискали са ми скулите, за да мога са си отворя устата, за да дишам. после са ми дърпали езика и са го държели с некви инструменти, докато ми правят изкуствено дишане. бил съм много тъмно зелен удряли са ме, бълскали са ме, опъвали са ми езика с некви клещи... а аз не съм усетил нищичко. да, знам че звучи гадно, но сигурно е истина, поне така ми го разказаха... споделям го за да ви дам пример за безчувственост. наистина аз не усетих нищо, нищичко. Само времето ме е прецакало. ако са дошли след час, примерно, само щаха да ме видят, да ми проверят пулса и да ме качат в линейката. обърках тогава аз сам всичко. най-гадното е усещането, когато се събудиш. отвратително е. и при мене беше така, че всички си мислеха, че съм го направил ей така, за кеф. всички си мислеха, че просто съм надвишил дозата. да бе, смятай как се взимат 3 големи наведнъж. при положение, че тогава от половин голямо се правех не на тоя свят. значи 6 пъти повече от голямо размазване. ебаси, не е честно, че не можах, наистина не е честно. не знам и сега какво да правя. не исма да взимам отново хероин. преди го взимах само заради онзи половин или един час, в който не мислех за Нея, не се чувствах толкова самотен. като се надрусах и не мки пукаше толкова много. притъпявах си чувствата, приемах това, че не сме заедно, ставах малко по-спокоен...
но после херцата те пуска и всичко ти се връща в главата двойно и тройно по-силно. тогава... трябва пак да взема или ...
беше гадно когато не бях друсам много посточнно плачех. плачех друсах и пак плачех...
отвратително. не искам отново да взимам.
сега съм се спрял на някакви растителни отрови. дето пръскат дърветата и растенията. смятам, че ще мога да си купя и да пийна. около 100 грама е ефикасната доза. после само няколко часа ми трябват насаме... но... стомаха ми е слаб сигурно ще повърна... не знам ще го пробвам. страх ме е само, че вероятността да не успея отново е ужасяваща. пък и ако си прецакам вътрешните органи без да успея да свърша главната работа е меко казано преебаване отвсякъде
колебая се. но всеки ден съм все по-твърдо убеден да го направя. не съм казвал на никого, само тук сега. надявах се на некъв съвет...
признавам си - шубе ме е от болката и затова искам всичко да е - бързо и истинско...
............................

говорил съм с психоложката и с психиатъра за тези неща... какво да ти кажа... онези хора имат цел, имат мечта... имат смисъл да се борят, да искат да живеят. те се радват на живота. те са обичани, искани, търсени. а ако не знаеш защо ставаш сутрин от леглото. ако нямаш идеала на партизаните, заради който те хващат гората и са готови да умрат в името на някоя кауза??? Ако нямаш яростта и злобата на политиканите, който вярват, че иван костов, жан виденов, царя, станишев или сульо пулев е виновен и вярват, че като го гръмнат и ще живеят по-добре?
говоря наизуст, просто искам да се попитам - как кофгато вече нямаш мечти, не вярваш в нищо, нямаш и елементарни желания и стремежи? накъде?
............................................

не искам никой да се чувства замесен по някакъв начин в това. Всичко си е мое решение, моя постъпка. преценил съм, че не искам повече. пък и пробвах доста време. не можах да се науча да живея без нея. не можах да се науча да спя сам. са бъда с друго момиче, да искам нещо, което не е свързано с нея. не мога да си представа да имам нещо, на което да се зарадвам. не мога да си представа как ще си купя нова кола, например, и ще я карам сам, без Тя да е до мене. Не мога да си представя как отново ще имам амбициите за кариера, за повишаване на заплатата, за обикаляне на клубовете в петък вечер... когато тя не е с мене... за какво да си купувам нови дрехи, като нема как да и ги покажа????? За какво да се амбицирам в бачкането, като нема да мога да й купя някъв подарък, няма да мога да я заведа някъде, няма да мога... без Нея няма никакъв смисъл това е.......

И аз имах мечти, имах амбиции, имах и успехи. Но тогава имаше смисъл от всичко това. Исках да успея, да се реализирам да знам, че съм силен, че мога да си усигуря стандарт и начин на живот, какъвто искам, какъвто мога да си заслужа. Донякъде успях. Но когато се разделихме всичко рухна. И загуби смисъл. До момента, в който си дадох сметка, че няма как да продължа напред. Няма.

да се върнем на газта....... кажи ми как става, чисто практически..
.......................................

не съм писал около месец и май все още тук няма истинския начин. аз пробвах с инсектицид. Много разчитах на него. Взех го лесно. има го навсякъде. това е препарат за растителна защита. най-различни видове има, но... за моята цел няма особено значение какво точно ще е. Четох за доста "успешни" резултати )) (ебаси). Та, аз си взех едно шишенце от 20 гр. Смесих го с малко кока-кола и го зипих на екс. и после започна зверското гадене и повръщане. Ужас. Два часа някъде съм повръщал. Паднал на земята в банята. По едно време загубих съзнание. точно тогава почувствах, че всичко свършва. точно като преди да колабирам. същото усещане. не знам, нямам представа за времето, но... започнах да се задушавам. сякаш имх нещо на гърлото и не можех да дишам. загубих няколко пъти съзнание, повръщах кашлях, целия се изпотих и накрая нищо. след 3 часа дойде баща ми и ме закара в бърза помощ. аз им казах, че просто ми е прилошало, ама вече чувствах, че ми отминава. лекарите ме прегледаха, дадоха ми един диезипам и "аре чао".
започвам да мисля, че аз съм машина. не е възможно. 20 грама са двойно повече от леталната доза. поне така двърдят учените глави. а на мене почти нищо. е беше супер гадно изживяване, ама...м резултат - никакъв. и сега пак наново в шибаната гадна реалност. тъпо е. как да го направя. уморен съм. не знам кога пак ще имам сили и кураж да пробвам отново. писна ми. много съм смотан. даже и това не мога да направя както трябва. гадно ми е
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Славян » чет яну 07, 2010 8:54 pm

Търсачката ми показа това изключително четиво, за което по-новите съфорумци не знаем, а отдавнашните навярно са забравили, та ето, вдигам го!
Окаяници са хората в плен на Врага... Дано по-скоро намеря време и сили да го изчета цялото и да попиша.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот small axe » пет яну 08, 2010 1:26 am

Asenov
Потребител
Мнения: 411
Регистриран на: съб яну 24, 2009 7:24 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Asenov » пет яну 08, 2010 4:18 am

Оф..нямах нерви (и кой, да му се невиди е казал, че виното весели сърцето? толкова се изля и още не съм се развесели...) да чета цялата тема..толкова е голяма...та не знам дали е станало дума за това:
"Тогава Саул каза на оръженосец;а си: Изтегли меча си и ме прободи с него,за да не дойдат тези необрязаните и да ме прободат, и да се гаврят с мен! Но оръженосецът му не искаше. Тогава Саул взе меча и се хвърли върху него." (1Цар. 31:4)

Не е ли това самоубийсто? Самоубийство по ПанайотВоловски? М?


........
....Когато бях по-малък (възрастово) първом обикнах някои поети (да ги наречем), а после се разчетох из Евангелието и другите църковни книги. Та думата ми е - беше ми терсене, че разни гении на духа, перото и т.н. са заклеймени за онова което е направил и Саул, пък..ма нещо ми тече не особено бистро мисълта..хм..
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Aurelia Felix » пет яну 08, 2010 9:44 am

Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ника » пон дек 13, 2010 12:45 pm

Преди няколко дни в притвора на една църква намерих на табло, сложено четиво. Не помня точно заглавието на четивото, май беше- за самоубийството. Автора май беше някой- Франциски. Попитах жената със свещите, дали мога да го взема в къщи, но тя ми каза да го оставя и други да го прочетат.
Четивото беше много душеполезно и с две думи се казваше- каквото ти е пратено от горе- търпи и уповавай на Бога.
Ако някой има това душеполезно четиво, моля нека да даде линк или да го постне.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот plamen » пон дек 13, 2010 1:16 pm

В новия брой на списание Свет, който влиза в печат днес, има преведен от мен текст за самоубийството и Православието. Авторът е о. Тома Хопко, бивш ректор на православната семинария в Ню Йорк. Като излезе списанието, ще публикувам текста в портала - мисля, за участниците в тази тема ще е интересно.

поздрави,
п.с.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот plamen » пон яну 03, 2011 1:31 pm

Текстът на о. Тома Хопко е вече публикуван:
Потребителски аватар
to6ominator
Потребител
Мнения: 304
Регистриран на: пон май 10, 2010 11:09 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот to6ominator » пон яну 03, 2011 5:31 pm

Нека се върнем в написаното, че човешкото тяло е храм Божи и ако този храм Божи бъде разорен от някого, то горко му. Да, обаче, вижте какво става при евтаназията. Можем да приемем, че тялото на страдащата вече е било разорено, защото е страдала от неизлечим рак, който е причинявал неизлечими, нечовешки мъки. Т.е., тук самоубийството не разорява храма, защото храма вече е разорен...
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот hiphopsusel » чет юли 14, 2011 10:45 am

Имам следния въпрос: самоубийството е най-тежкия грях и е непростим грях. А между другото може би пък е простим?
Въпросът ми е друг: Тези които са се самоубили, отиват в ада, но тези, които са правили опити за самоубийство и тези опити са неуспешни и тези хора са останали живи, ако хората се каят много за тези си грехове, дали Бог ще им прости и ще отидат в Рая? Въпросът ми е подобен на въпроса на моя приятел whoami.
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот hiphopsusel » вт юли 19, 2011 11:58 pm

Хора, моля отговорете на въпроса ми.
Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Ника » ср юли 20, 2011 6:18 am

Съсел, няма какво толкова да се чудиш. Щом си се покаял за опита за самоубийство значи всичко е наред. Нали за това са изповедите-за да се покаеш и да ти се простят греховете.
По-важното е, повече никога, никога, никога да не допускаш дори мисъл в главата си за това. Руснаците имат цели сайтове, в които има чудесно-написани неща за помощ против самоубийството.
Там се казва, че тая мисъл ти я влага дявола и трябва да се научиш навреме да я пропъждаш от главата си. Както се казва- птиците могат да летят над главата ти, но не им позволявай да си правят гнездо на главата.
Пропъждай всяка мисъл. Това е бяс, който трябва да пропъдиш. Бесовете особенно се боят от Христа разпнат. Носи си кръстче, добре е да го осветиш в някоя църква. Отивай в мисълта си при кръста на Спасителя. Прегърни краката му и се помоли да те помилва.
"Господи помилуй, мене грешния." -моли се горещо, докато почувстваш, облекчение.
ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот ivanb63 » ср юли 20, 2011 9:43 am

famulus
Потребител
Мнения: 90
Регистриран на: вт сеп 20, 2005 10:43 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот famulus » нед авг 21, 2011 8:23 pm

Потребителски аватар
Търсач
Потребител
Мнения: 86
Регистриран на: вт юли 26, 2011 8:14 am

Re: Самоубийството в светлината на Библията

Мнениеот Търсач » пон авг 22, 2011 10:02 am

Главния въпрос е дали хората желаят да отнемат живота си или някой има внушава тези идеи.

Върни се в “богослови”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост