не е въпросът какво ще кажат атеистите и дали ще си останат атеисти. истински атеисти и без това се срещат рядко :).
въпросът е как ще се преподава предметът ... (както ще се казва, все още не е ясно май) . защото - да, обучението по религия няма да даде на децата вяра, но какво ще им даде? един богослов казва по повод опасността от манипулиране чрез медиите, че информацията няма значение за човека, ако не се преживее по някакъв начин. и е така. въпросът е как ще преживеят децата тази информация - за църквата и православието, ако им бъде неграмотно или неправилно поднесена. апък такъв риск си е много реален в момента.
мисля, че трябва по-сериозно да се подходи към подготовката на хората, които ще преподават.
Задължително вероучение
Твърдо "за" задължително вероучение...
Преди време и аз мислех, че е по-добре да е опционално, но... прекаленият либерализъм ще ни срине :cry:
Биг Брадър по желание ли е? Пита ли ме някой дали искам да гледам за хомосекс на 18 години, разпадането на брака на една, дето я закачиха на билборд само по прашки, лицето с богословски наклоности Тодор и тв "монашеството" на "брат" Дамаскин?
Пита ли ме някой, ще пита ли някой децата ми дали искат или не тъпите американски филми с кръв, секс и наркотици?
Ще питат ли децата, когато им предлагат брошури за "Млад ротарианец" или презервативи на улицата, понеже това е обществената дейност на повечето НПО-траншояди?
Улицата и нейната "религия"- опционална ли е? НЕ!
А защо вероучението тогава трябва е? :shock:
Преди време и аз мислех, че е по-добре да е опционално, но... прекаленият либерализъм ще ни срине :cry:
Биг Брадър по желание ли е? Пита ли ме някой дали искам да гледам за хомосекс на 18 години, разпадането на брака на една, дето я закачиха на билборд само по прашки, лицето с богословски наклоности Тодор и тв "монашеството" на "брат" Дамаскин?
Пита ли ме някой, ще пита ли някой децата ми дали искат или не тъпите американски филми с кръв, секс и наркотици?
Ще питат ли децата, когато им предлагат брошури за "Млад ротарианец" или презервативи на улицата, понеже това е обществената дейност на повечето НПО-траншояди?
Улицата и нейната "религия"- опционална ли е? НЕ!
А защо вероучението тогава трябва е? :shock:
-
hiphopsusel
- Потребител
- Мнения: 1053
- Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am
-
Ангел Небесен
- Потребител
- Мнения: 311
- Регистриран на: нед май 14, 2006 9:33 pm
Аз съм ПРОТИВ.
Самото словосъчетание "веро-учение" е алогизъм; нещо като "дървен камък", "студено слънце", "горещ лед", "високото ниско" и т.н. Дали значи учение ЗА вярата или учението НА вярата и в двата случая е неприемлива рационализация на мистичният акт на вярата.
Тук проблема не е да се даде шанс на децата да се запознаят с християнските ценности. Тези ценности се проповядват с личен пример в конкретни житейски ситуации, а дори и тогава не е сигурно, че човек ще претърпи прелом в душата си и ще ги приеме. Богословското философстване е миражно онагледяване на духовният подвиг, който всеки приел Христовия Дух трябва да извърши. Догматиката не може да се противопостави на "живота на улицата"; истинският житейски опит не може да бъде компенсиран със задаването на теоритични духовни координати. Не подценявам проповедта и нейната сила, но никой не може да отиде при Бог ако Той Самият не го повика, а това сякаш се игнорира от вероучителите. Изобщо цялата мистерия на вярата, хората държащи на вероучението сякаш не я забелязват. За тях като че ли е достатъчно да преразкажеш живота на Христа, да добавиш тълкувания на различни душеспасителни новозаветни проповеди, да морализаторстваш върху отделни пасажи и някак си механично, автоматично човек придобива "знание" за християнския морал и става вярващ.
Вярата е личната, съкровена и мистична нужда на човек от Бог, тя не е резултат от познанаването на Свещеното писание. Бого-търсенето не е резултат от училищното религиозно ограмотяване.
Който е призван от Бог ще дойде при Него и без вероучение.
Всичко останало би означавало едно повърхностно разбиране на християнството от децата, което по-късно може да доведе и до опошляването на христовата вяра като някаква социална утопия за несретниците в живота, патерица на слабите, обяснение на злото в света и още куп атеистични разбирания.
НЕКА ВСЕКИ ПРОПОВЯДВА С ДЕЛАТА СИ!
Самото словосъчетание "веро-учение" е алогизъм; нещо като "дървен камък", "студено слънце", "горещ лед", "високото ниско" и т.н. Дали значи учение ЗА вярата или учението НА вярата и в двата случая е неприемлива рационализация на мистичният акт на вярата.
Тук проблема не е да се даде шанс на децата да се запознаят с християнските ценности. Тези ценности се проповядват с личен пример в конкретни житейски ситуации, а дори и тогава не е сигурно, че човек ще претърпи прелом в душата си и ще ги приеме. Богословското философстване е миражно онагледяване на духовният подвиг, който всеки приел Христовия Дух трябва да извърши. Догматиката не може да се противопостави на "живота на улицата"; истинският житейски опит не може да бъде компенсиран със задаването на теоритични духовни координати. Не подценявам проповедта и нейната сила, но никой не може да отиде при Бог ако Той Самият не го повика, а това сякаш се игнорира от вероучителите. Изобщо цялата мистерия на вярата, хората държащи на вероучението сякаш не я забелязват. За тях като че ли е достатъчно да преразкажеш живота на Христа, да добавиш тълкувания на различни душеспасителни новозаветни проповеди, да морализаторстваш върху отделни пасажи и някак си механично, автоматично човек придобива "знание" за християнския морал и става вярващ.
Вярата е личната, съкровена и мистична нужда на човек от Бог, тя не е резултат от познанаването на Свещеното писание. Бого-търсенето не е резултат от училищното религиозно ограмотяване.
Който е призван от Бог ще дойде при Него и без вероучение.
Всичко останало би означавало едно повърхностно разбиране на християнството от децата, което по-късно може да доведе и до опошляването на христовата вяра като някаква социална утопия за несретниците в живота, патерица на слабите, обяснение на злото в света и още куп атеистични разбирания.
НЕКА ВСЕКИ ПРОПОВЯДВА С ДЕЛАТА СИ!
и аз съм против
Вероучение ако ще се въвежда задължително, то няма нужда да бъде християнско, защото под думата вяра не се разбира само християнската, а все пак на този свят съществуват и много други вярвания. Едно е на детето да се дават разяснения относно духовния живот, а друго е да му се набива в главата стереотип на мислене, без значение какъв е той - християнски, ислямски, езически или какъвто и да е. Още повече бих казал, че съм против кръщаването на бебета, защото както казва библията уж хората сме имали един дар и това било свободаната воля да избираме, е какъв избор давате на бебето, което без да разбира нищо вие му давате религия, а тя не върви с вярата, защото вяра и вярвания е имало от началото на времето, но религия е ново нещо. Затова и когато се каже вероучение, ако разбираме часове в които ще се говори за това в какво са вярвали първобитните хора и след тях останалите цивилизации и до днешни дни, вкл. християнство, ислям, будизъм, индуизъм и др. тогава това ще е един полезен предмет, но ако това е проповед на християнски възгледи, това става вече промиване на мозъци на малолетни.
Върни се в “преподаватели по вероучение”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта