Задължително вероучение

обсъждане на професионални теми. вероучението в училищата
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Мнениеот Радослав » пет яну 18, 2008 1:45 pm

deiwos написа:Когато говорим обаче за обективното различаване на добро и зло като етически и морални принципи тогава нещата са по различни, ако трябва да кажа дали в старата вяра има канони, откровения, божи заповеди и подобни неща, то мога да кажа, че те не са написани под формата на откровения, а повече като устни напътствия, образни поуки чрез митове и сказания и в редки случаи като препоръки.

Това е и проблема според мен. Защото "устни напътствия, образни поуки чрез митове и сказания" има всякакви. Златните стихове на Питагор наистина звучат близко до съвременната представа за морал, обаче нека дам следния пример. Имам желанието „да умилостивя боговете". Обръщам се към „древните традиции" и:
1. Играя ритуален танц
2. Играя ритуален танц и принасям жертвени дарове (плодове и/или животни)
3. Прерязвам гърлата на 20 млади юноши
4. Прерязвам гърлата на 20 деца
Ако се вслушам в „древните традиции" мога всичко това да го открия. Какво правя в случая? Кой е АВТОРИТЕТА, който се явява обективен критерий? 'Щото, прощавай, ако такъв няма, то всичко е някакъв релативизъм и каквото и да направиш от горните точки все ще си прав. А на мен ми настръхват косите от такива мисли.
:cry:
Дано с този пример разбираш какво искам да кажа.

deiwos написа:Когато говорим за спасение, то аз бих искал да се разгранича от християнската представа за спасение и грях, първо защото понятието първороден грях в древността не съществува, а освен това и понятието опрощаване е в друг вид, има осъзнаване, изкупуване, пречистване, но не и опрощаване. Например в Елевзинските мистерии не са допускани хора пролели кръв, в началото им жрецът е съобщавал те да се отдалечат. Това, което казвам е че прощаването на подобно нещо не е съществувало, познати са редица пречистващи обреди, но те пречистват не пред боговете, защото омърсената душа не може да бъде пречистена с молитви и разкаяние, поне според древната представа. Тя се пречиства със следващите си животи и въплътявания. Виждането за смъртта е също различно от християнското. В древната представа божествата на смъртта не са приемани за зли, нито пък самата смърт, тя е част от живота, още едно звено. Боговете на земята, смъртта са също почитани и като дарители на плодородието и живота, защото без живот няма смърт, но и без смърт няма живот. Според античната представа за метемпсихозата или странстването на душите се подчинява на определени правила и цикли. В един орфически фрагмент се казва, ще перифразирам, защото не си спомням точно, за да цитирам – душата идва откъм вселената, тласкана от ветровете, тя бива вдишвана в земята и издишвана, докато не достигне първоначалното си състояние и се върне в това от което е произлязла, а именно вселената. В нашата тракийска вяра присъства разказът за разкъсването на детето Дионис от титаните, но това разкъсване символизира нещо друго, това е насилствена окончателна редукция на живото и така се оказва живото нередуцируемо. Този Дионис Загрей е живото, което също така съществува и в дома на Богинята в образа й на Земна Майка и утроба събираща душите, тъй като този живот ще се пробуди и в смъртта – така се прави и в обредите. Това свойство на Дионис и съответно и наше, защото ние сме също божествени рожби, представлява за нас най-висшата форма на освобождаване. За званите и призваните съществува античен изказ, който казва: „Мнозина са носителите на тирса, но малцина са истинските Бакхействуващи!”

Сега, тук също казваш интересни неща, които будят разни недоумения в мен, та поради това ще помоля за разяснения.
Виждам, че се прокрадва идеята за прераждане. Конкретно, след това прераждане ти оставаш ли си „ТИ", като личност? В смисъл, ако в следващия живот си торен червей :D , то този червей има ли нещо общо със сегашната ти личност, като съвкупност от съзнание и емперичен опит. Или всичко се разпада и смисъла на битието ти е да предаваш някаква "божествена частица", която така или иначе няма как да умре?
Дано последното да не е много объркано. :)
Поздрави!
deiwos
Потребител
Мнения: 17
Регистриран на: съб юли 07, 2007 3:07 pm

Мнениеот deiwos » нед яну 27, 2008 2:22 pm

Това е и проблема според мен. Защото "устни напътствия, образни поуки чрез митове и сказания" има всякакви. Златните стихове на Питагор наистина звучат близко до съвременната представа за морал, обаче нека дам следния пример. Имам желанието „да умилостивя боговете". Обръщам се към „древните традиции" и:
1. Играя ритуален танц
2. Играя ритуален танц и принасям жертвени дарове (плодове и/или животни)
3. Прерязвам гърлата на 20 млади юноши
4. Прерязвам гърлата на 20 деца
Ако се вслушам в „древните традиции" мога всичко това да го открия. Какво правя в случая? Кой е АВТОРИТЕТА, който се явява обективен критерий? 'Щото, прощавай, ако такъв няма, то всичко е някакъв релативизъм и каквото и да направиш от горните точки все ще си прав. А на мен ми настръхват косите от такива мисли.

Дано с този пример разбираш какво искам да кажа.

Радо, не знам в кои древни традиции трябва да се вслушаш, за да откриеш това което описваш горе, но за да прережеш гърлата на деца и подобни може да се вслушаш и в доста съвременни традиции, а най вече в психопатски мисли и тогава всичко е ок. Авторитет и обективният критерии да не смяташ, че при теб, за да не убиеш деца и юноши е библията и 10- заповеди, ами ако не си убил заради този авторитет и тази заповед, то тогава имаме проблем и ти си потенциален убиец, но доста религиозен и само страхът от божие наказание те възпира. Аз обаче не смятам, че това е така, а че ти си съвременен човек отговорен и морален,съблюдаващ етиката и морала на социалната си среда в допустими граници и доколкото считаш за правилно, за повече не може да те задължи нито книга, нито божи заповеди нито нищо, единственият господар над себе си, си ти и това какво къде ще прочетеш няма значение, какво ще направиш в реалността, това зависи само от тебе самия, а не от този божествен авторитет за който говориш. И християнският бог не е искал човешки жертвоприношения, но са му предложени доста такива, доколко са му харесали или не, то това е друг въпрос, но да не забравяме нито инквизицията, нито мисионерските пропаганди в Америка, Африка и Индия. Този релативизъм за който говориш го има и е така, но именно май това искаш да ми кажеш, не може да дадеш на простия човек такава вяра, защото той може да направи бели, кажи му 10-те заповеди да знае и да изпълнява и да е всичко ок. Човекът обаче не е машина и с повтарянето на някакви команди няма да се получи, нито с повтарянето на истории за мъченици или за това кой как къде е умрял за нас. Единствено моралът, мисленето и етиката могат да направят човек справедлив, след тях следва вярата, която да го направи и духовен и хармоничен, което аз считам за смисъла на това да си вярващ, да намираш хармония.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон яну 28, 2008 10:53 am

Вижте на какво попаднах :

"Учат за аборт и клонинг в часове по религия", пише "24 часа". Задължително обучение по религия до 7 клас и избираемо до 12 в училище предвижда концепция, изготвена по заповед на министъра на образованието Даниел Вълчев.

От Светия синод възразяват децата да учат религия, а не вероучение, тоест да опознават различните вероизповедания, без да ги изповядват, пише изданието. Против светския характер на уроците по религия е и Главното мюфтийство.
koleva
Потребител
Мнения: 6
Регистриран на: пет фев 08, 2008 8:34 pm

Твърдо съм за задължителното изучаване на предмета вероучен!

Мнениеот koleva » съб фев 09, 2008 3:50 pm

От девет години преподавам ,,Религия "в Самоков.От шест години водя ЗИП-13 гр., а останалите СИП.Повярвайте,децата желаят,искат и имат огромна нужда от изучаването на този жизнено важен за душичките им учевен предмет-,, Вероучение"!!!Нека помогнем бъдещето им да бъде с Бога!
deiwos
Потребител
Мнения: 17
Регистриран на: съб юли 07, 2007 3:07 pm

Мнениеот deiwos » пон мар 03, 2008 8:13 pm

Здр,
Радо все пак очаквах някакъв отговор...
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Мнениеот Радослав » пон мар 03, 2008 10:52 pm

Здравей, deiwos!

Наистина съжалявам за забавения отговор, но не дадох такъв до момента поради две причини:
Първата и основната е, че реално не разполагам със свободно време за писане по форуми. Просто, много ми нарасна служебната работа, а и в къщи си имам семейни задължения. Поради това, присъствието ми във форумното пространство се ограничи само до четене. Говоря изобщо, не само в този форум.
Втората е, че всъщност не зная какво да ти отговоря. Сега, изчетох няколко пъти отговора ти, но пак опирам до тази относителност, която витае из темите ти. :) А тя много ме притеснява. Изглежда като кутията на Пандора.
Да, при теб този модел на мислене може да дава добри (ако изобщо при такъв релативизъм може да се каже кое е добро) плодове, но просто не ми се мисли какво ще стане, ако всеки започне да изхожда от позицията, че е сам на себе си авторитет и най-добре да слуша, какво му нашепва вътрешното АЗ.
Всъщност, доколкото ми е известно, това е и същността на истинския сатанизъм. Не на този с обърнатите кръстове, черния метъл и 666. :)
За съжаление, аз поне не виждам начин да оборя с рационални аргументи тези твои вярвания. Защото във всяка една вяра, дори и в атеизма, съществува един набор от убеждения, които аз наричам аксиоматични. И те са такива, поради факта, че се приемат само с вяра и не подлежат на доказване по рационален път. Например моите са:
1. Има Бог
2. Бог е Личност, с която се общува
3. Бог влезе във времето и пространството, въплътявайки се в Богочовека Иисус Христос.
От постингите ти до момента, мисля, че успях да извлека твоя аксиоматичен набор. Както казах, колкото и да ми се иска, не мога да го оборя, защото не подлежи на доказване. Мога само да кажа, че дори и да не бях християнин, би ми било изключително трудно, ако не и невъзможно, да приема такъв светоглед.
Но както и да е. Макар и съзнанието ми да отхвърля тези твои убеждения, беше ми интересно да погледна през очите на един нео-езичник (дано нямаш против това определение). Все пак благодаря, че намери време да споделиш разни мисли и считам, че ще са от полза не само на мен, но и на всички посетители на форума. :wink:

Поздрави!

П.П. При евентуално желание можем да продължим темата, но не очаквай бързи отговори, още повече, че вече е и време на пости, та ограниченията ще се отразят и на тази ми дейност. :)
abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Мнениеот abc » нед май 04, 2008 3:25 am

Heart написа:Задължителното вероучение ще отприщи много съпротиви.
И наистина атеистите още повече ще закоравяет... навремето моят учител по психология в гимназията /заклет атеист/ точно това казваше: "Учениците се стремят да учат колкото може по-малко. Нека им дадат и вероучение и броят на невярващите сред тях ще порасне". Мисля, че беше прав.

Не е за пропускане и фактът, че и другите вероизповедания ще възроптаят, че са обезправени.

Ако има възможност да се изучава като свободно-избираем предмет, ще е по-добре. Това се доближава и до идеята за свободната воля - който чувства потребност, нека се запише. Вероучението е предмет, който може да даде знание - теоретичните основи на религията... но не може да ти даде вяра.
Ti dragi vaobshte,ama vaobshte ne si v chas . Day matematikata da ya napravim svobodno izbiraema...........Ako nyakoy po-natatak reshi da smyata togava da ya zapisva..............Napravo si smeshen ta chak jalak.
abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Мнениеот abc » нед май 04, 2008 3:31 am

Ангел Небесен написа:Аз съм ПРОТИВ.

Самото словосъчетание "веро-учение" е алогизъм; нещо като "дървен камък", "студено слънце", "горещ лед", "високото ниско" и т.н. Дали значи учение ЗА вярата или учението НА вярата и в двата случая е неприемлива рационализация на мистичният акт на вярата.

Тук проблема не е да се даде шанс на децата да се запознаят с християнските ценности. Тези ценности се проповядват с личен пример в конкретни житейски ситуации, а дори и тогава не е сигурно, че човек ще претърпи прелом в душата си и ще ги приеме. Богословското философстване е миражно онагледяване на духовният подвиг, който всеки приел Христовия Дух трябва да извърши. Догматиката не може да се противопостави на "живота на улицата"; истинският житейски опит не може да бъде компенсиран със задаването на теоритични духовни координати. Не подценявам проповедта и нейната сила, но никой не може да отиде при Бог ако Той Самият не го повика, а това сякаш се игнорира от вероучителите. Изобщо цялата мистерия на вярата, хората държащи на вероучението сякаш не я забелязват. За тях като че ли е достатъчно да преразкажеш живота на Христа, да добавиш тълкувания на различни душеспасителни новозаветни проповеди, да морализаторстваш върху отделни пасажи и някак си механично, автоматично човек придобива "знание" за християнския морал и става вярващ.
Вярата е личната, съкровена и мистична нужда на човек от Бог, тя не е резултат от познанаването на Свещеното писание. Бого-търсенето не е резултат от училищното религиозно ограмотяване.
Който е призван от Бог ще дойде при Него и без вероучение.
Всичко останало би означавало едно повърхностно разбиране на християнството от децата, което по-късно може да доведе и до опошляването на христовата вяра като някаква социална утопия за несретниците в живота, патерица на слабите, обяснение на злото в света и още куп атеистични разбирания.

НЕКА ВСЕКИ ПРОПОВЯДВА С ДЕЛАТА СИ!
Tipichno besovsko izkazvane........Stranni misli se vartyat v edno angelsko mozache,oshte poveche,che si e vaobrazilo,che e s nebesen proizhod......nyamam dumi....
abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Мнениеот abc » нед май 04, 2008 3:38 am

deiwos написа:хора, какво означава да бъдат научени в Кого и в какво да вярват. Никога Исус не е казавал, че всички на тая земя трябва да са християни, още по малко е казвал, че ТРЯБВА да вярват в нещо като догми и канони, още по малко е казвал, че единствената вяра е християнската... Да се проповядва на малолетни е за мен лично промиване на мозъци и ще ви кажа пример, аз имам племенница в 5 клас, която има в класа си едно дете на която родителите са все по църкви и по попове, ами да ви кажа детето им има знаете ли каква представа за света и за божественото, то е постоянно тъжно и говори за Исус и в детската му психика е насадено вярването, че то и ние всички сме виновни и грешни и затова е бил разпънат Исус на кръст. Да се учат децата на добродетели това е нещо друго, но добродетелите не мога да кажа че идват от религията, а от вярата без значение каква е тя, защото не само християните са добрите хора на тази земя, в която смятам всички сте съгласни. Преди години в университета стигнахме до подобен спор с преподавател, християнството било открило добродетели, няма такова нещо, християнството или по точно Исус е проповядвал добродетели, но той не може да открие нещо, което е заложено от Природата в човека.
Dragi,ti si trol. Komunisticheski trol. Stiga si zalival prostranstvoto s dushevnite si ekstrementi.....Prosto procheti pak kak se kazva sayta i chupkata !!! Trol sas trol takav !!!
Потребителски аватар
elena..eli
Потребител
Мнения: 331
Регистриран на: вт фев 26, 2008 12:26 am

Мнениеот elena..eli » нед май 25, 2008 5:59 pm

Ето това се казва митрополит грижещ се за децата в митрополията си.
http://www.dveri.bg/content/view/6687/29/
Радвам се когато чета такива неща.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » съб май 31, 2008 4:34 pm

Как и с какво ще помогне изучаването на вероучение в училищата?
nikito5kov
Потребител
Мнения: 118
Регистриран на: чет фев 14, 2008 10:20 am

Мнениеот nikito5kov » съб май 31, 2008 5:54 pm

Трябва да пораждаме в децата любов към Бог.
А за да го обикнеш и повярваш в него е нужно да го познаеш.
Вероучението е една от стъпките към това.
То(вероучението) е зрънцето,което сме длъжни да посеем в тези невинни душици,за да запазят за цял живот детското в себе си и да пребъдват в Бога. :)
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » съб май 31, 2008 6:01 pm

ники с това съм съгласна но това не е ли задължение на родителите.
Семейни въпроси
Родителска власт (Ефесяни 6:1-4)
Наследство (Притчи 13:22)
Наказание (Притчи 13:24)
Брак (Битие 1:27-28; Матея 19:3-12; 1 Коринтяни 7:2).
Образование (Притчи 22:6)
Благотворителност (1 Тимотей 5:8 )
Грижа за възрастните (1 Тимотей 5:3-13)
Ръководство (1 Тимотей 3:1-7)
nikito5kov
Потребител
Мнения: 118
Регистриран на: чет фев 14, 2008 10:20 am

Мнениеот nikito5kov » съб май 31, 2008 7:55 pm

Човек винаги залита,малко или много.
Когато се чувстваш най сигурен в себе си,че си знаещ и можещ и че вървиш в правилния път(във вярата),накрая разбираш,че точно това е неправилната посока.И ако ти си се главозамаял,и по този начин дадеш на детето си без да искаш камък не хляб,или змия не риба...какво става???

Минал съм по този път и децата ми ходиха на вероучение след литургия,аз и съпругата ми също,НО...в даден момент "ония",се вмъкна в мен неусетно и аз получих наградата си,ГОРДОСТА.
Дълго, много дълго време ми бе необходимо да се възстановя.Както и да е.

В крайна сметка написах всичко това с идеята,че ако аз в онзи момент не бях поверил децата си на опитни богослови,не искам и да си помислям на какво бих ги научил.

Друго е после удоволствието да ги напътстваш само като родител и те да те разбират,защото усещаш,че говорите на един и същи език.
Просто са в материята и определено са по подготвени и дай Боже вярващи,а не като другите, милите,които хал хабер си нямат от вероучение и любов към Бог и ближния.

Останете си с мир! :)
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » съб май 31, 2008 8:37 pm

nikito5kov написа:...В крайна сметка написах всичко това с идеята,че ако аз в онзи момент не бях поверил децата си на опитни богослови,не искам и да си помислям на какво бих ги научил...


Моето мнение се различава от Вашето. Семейстото си остава най-голямо духовно училище. Ако не оставите светли религиозни спомени в съзнанието на децата си, те трудно ще бъдат един ден истински християни. Пораствайки, децата могат да завършат и богословие и няколко доктората, но всичко ще си е суета на суетите. С устата си може и да богословстват, но ако не са получили нужната религиозна основа в семейството си, трудно ще бъдат християни по сърце.

Знанието не е никаква гаранция за благочестие. Ето, мнозинството искат децата им да са знаещи, но малцина родители се стремят да оставят в съзнанието на децата си живия пример на христистиянското благочестие.

Училището, било то държавно или църковно, няма да възпълни онова, което родителите са ЗАДЪЛЖЕНИ да предадат на децата си.

Върни се в “преподаватели по вероучение”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост