ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ И ХРАМ В НАШИЯ ЖИВОТ

обсъждане на професионални теми. вероучението в училищата
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ И ХРАМ В НАШИЯ ЖИВОТ

Мнениеот prokimen » ср сеп 17, 2008 1:18 am

Изображение

ЦЪРКВАТА - КАТО ИНСТИТУЦИЯ

Няма да влизам в областта в догматичната сфера на въпроса. Бих желал да споделя кратко своето виждане за институцията.

Църквата Божия, в качеството си на божествена институция, ръководена или пътеводителствувана от Светия Дух, трябва да е най-вече пътеводна звезда към оня град, който има основи и чийто художник и строител е Бог (Евр. 11:10), да извършва своята спасителна мисия в опознаването на словото Божие и да взема длъжното участие в човешкото душеспасение като земно училище за вечния живот в Горния Иерусалим.

Църквата може да бъде само тогава жива, действена и ефективно изпълняваща своята мисия, ако тя, водена от Светия Дух, не отстъпва нито на йота от своето божествено призвание.

Бидейки всецяло - духом и делом вярна в учението на своя Божествен Основател и Глава Иисус Христос, тя (църквата) да се вслушва в нуждите на своя народ и му служи вярно за неговото духовно благо.

Струва ми се, че само при тези условия на вярност към Евангелието и загриженост за душеспасението на народа, църковната проповед може да бъде благоуспешна.

Ако проповедта й за вечността се занемари или опорочи със земни ястия, пития, съкровища и първи места по гощавките, то тя престава да бъде проводник на Божията благодат, превръщайки се в слугиня на лъжата.


СВЕТОСТТА НА ХРАМА - КАТО ДОМ БОЖИ


"... писано е "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнически вертеп" (Лук. 19:46).

В светостта на храма се състои неговото истинско значение за всички вярващи християни.

Личното ни отношение към храма и към всичко, което се намира в него, както и се извършва там, трябва да се определя от благоговейния трепет или страх, вярата и любовта към светинята!

Колкото до православния храм, то иконите и богослужебните принадлежности, свещеническото облачение и извършваните служби и обряди както и архитектурното му устройство - са символи, образи или изрази на реалността от духовния свят.

Православният храм със своето иконно благолепие, богослужебни четива и песнопения, цели да постави своите верни в духовно съзерцание на вярата, догматите на вярата, благостта Божия, Неговото величие и вечна правда.

Православната Литургия е съкратен вид на цялото Евангелие, изображение на земния живот на Христа, повтаряне на Неговата Голкотска Жертва, възпоменание на Неговото Възкресение и Възнесение. Всичко това не е само възпоминание, но и преживяване от духовно грамотните християни на тези евангелски събития като действителни, отново и отново явяващи ни своя съкровен и спасителен смисъл, както и душеспасително действие.

Идващите в храма Божий трябва да имат духовно зрение за да съзерцават тези събития. Трябва да развият и имат духовен слух, за да могат да слушат в тях "думите за вечен живот".

С други думи казано, за пълноценното си духовно пребиваване в храма, християнинът се нуждае от духовен разум и сърце, очистени или освободени от житейската суета, което е и главното условие за общуване с Бога и постигане на истините на вярата.

В противен случай, нито честото посещение на богослуженията, нито познаването на църковния Устав, нито заучените формулировки на догматите няма да донесат на душата духовни плодове, т.е. благодатните дарове на богопознанието, преобразяващи човешката душа в ХРАМ или ЖИЛИЩЕ БОЖИЕ!

Устременото гледане на иконите в храма като произведения на изкуството и без да се долавя чрез тях небесния живот - означава ДУХОВНА СЛЕПОТА.

Чисто естетическия възторг от църковното пение или изразителното литургично четене, без трепетно достигане на възвестяваните в тях божествени истини, свидетелствува за отсъствие у нас на духовен слух и зрение.

Абсолютно същото може да се каже и за усвояване на богословието като наука. Запълвайки паметта си само с умствено знание на християнските истини, църковна история и църковни канони, без тяхното приложение в живота и в духовния опит, ние си оставаме единствено с умствената вяра и убеденост, която не спасява, защото, както добре е казал свети Исаак Сириец, " научната вяра не освобождава човека от гордостта и съмненията".

Да бъдем ЖИВ ХРАМ НА СВЕТИЯ ДУХ - ето това е крайната цел на християнския живот, която е забравена от богословите и непозната от духовно неграмотните християни.

За тази именно цел свидетелствувал свети Серафим Саровски.

От нас се иска да приемем неговото серафимско ( серафимовско - от Серафим, а серафимско - от серафим като вид ангел = огнен) напомняне не за сведение, а за изпълнение. Твърде често духовните библиофили се умиляват от духовните четива и ги цитират с огнена разгорещеност, но всичкото благочестие се свършва само с това умствено знание и способност автоматично да се цитира кой какво казал по даден въпрос. Сърцата ни остават докоснати или обладани от страстта на честолюбието да покажем знание или да оборим опонента, но благодатта е далече да обитава в сърцето и даде реалния плод за душата.

Днес апологетичното изкуство се изправя с всичката си въоръженост и мощ, но колко от нас работят за личното си освещение и духовно преображение?

Посещението ни в храма и присъствието ни на богослуженията трябва да има ясна цел, а не само сляпо спазване на традицията.

Целта е - слушаният евангелски текст и неговата проповедна интерпретация да "разпукат" каменната обвивка на сърцата ни, щото живителната влага на благодатното богослужение да укрепи душевните ни и телесни сили за истинско следване на Христа.

Въплъщението на Сина Божи поставило началото на нашето спасение, тъй като разрушило издигнатата от греха преграда, отделяща Божеството от човечеството.

В Христа Иисуса Бог отново е близко до човека, осиновявайки го, правейки го чедо Божие и наследник (Рим. 8:15-16) на небесното царство.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср сеп 17, 2008 1:29 am

Най-накрая да прочета нещо смислено тези дни от прикомен

"ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ"

Прикомен - поздравявам те, започнал си да мислиш - радвам се

СВЕТОСТТА НА ХРАМА - КАТО ДОМ БОЖИ

заглавието и думите подкрепяйки го нямат нищо общо с и не обясняват: "... писано е "домът Ми е дом за молитва", а вие го направихте разбойнически вертеп" (Лук. 19:46).
Но това не значи,че не съм съгласна с думите (повечето)
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср сеп 17, 2008 2:36 am

aktex написа:Прикомен - поздравявам те, започнал си да мислиш - радвам се


Случва ми се от време на време и аз да мисля :D

Благодаря за сторения труд да прочетете написаното и да отправите критичната си забележка. Вярно е, че размислите са незавършени. Ако Бог ми даде просветление, може и да продължа да размислям върху разбойническия вертеп.

Не би било зле, ако "кръстницата" ми прочете какво означава прОкимен или ми обясни етимологията на нейния прИкомен :)

Любопитен съм да прочета Вашите съждения за Църквата и нейната роля в живота на християните протестанти. Не говоря за една стерилна полемичност, а обмяна на информация как протестантите гледат на църквата. Доколко църквата при тях не е разбойнически вертеп, защото четох, че в пловдивски молитвен дом протестантите се сбили тези дни.

Боя се, че повечето протестанти и православни българи в чужбина гледат на храма като на своеобразен клуб.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср сеп 17, 2008 2:49 am

Тази тема я пуснах нарочно в този раздел. Изчетох твърде много полемични мнения за това въвеждане на вероучение в училищата. Ако духовници, облечени в благодатта на свещенството осакатяват духовно, то какво трябва да очакваме от начетените богослови с много познания и претенция, но далечни на православната духовност и благочестие?

Днес попаднах на един клип в YOUTUBE, отразяващ причащението в един варненски храм. Изпитах ужас от шумотевицата и мощния рев на деца. Ако на такова нещо ще се възпитават децата или пък ще гледат примера от невъзпитаните възрастни,които си бърборят нежно и вежливо пред Чашата, то тогава християнството наистина ще се превърне в анахронизъм. Никакво изучаване на вярата не може да одухотвори, ако няма духовен пример, който да се предаде. Едно знание само е крайно недостатъчно и би трябвало радетелите на вероучение да се замислят дали път няма да осакатят повече детски души, отколкото да ги приведат към Христа.

няма съмнение, че думите ми ще шокират и подразнят мнозина. Аз се базирам на факта, че попските деца са най-недуховните същества в църковната ни действителност. Това използвам като изходна точка на моите разсъждения. После, че голяма част от силещите се да преподават нямат молитвен живот и реално благочестие. Остава да предадат само някакви знания, които едва ли ще задържат задълго в храма.

Как мислят другите по тези въпроси?
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: ЦЪРКВАТА КАТО ИНСТИТУЦИЯ И ХРАМ В НАШИЯ ЖИВОТ

Мнениеот Мария » ср сеп 17, 2008 8:10 am

prokimen написа:Бидейки всецяло - духом и делом вярна в учението на своя Божествен Основател и Глава Иисус Христос, тя (църквата) да се вслушва в нуждите на своя народ и му служи вярно за неговото духовно благо.

Така е. Мисля, че винаги е имало такива люде в Църквата, както и такива, които превръщат дома за молитва в разбойнически вертеп.. Очевидно нищо нова под слънцето.

prokimen написа: Абсолютно същото може да се каже и за усвояване на богословието като наука. Запълвайки паметта си само с умствено знание на християнските истини, църковна история и църковни канони, без тяхното приложение в живота и в духовния опит, ние си оставаме единствено с умствената вяра и убеденост, която не спасява, защото, както добре е казал свети Исаак Сириец, " научната вяра не освобождава човека от гордостта и съмненията".

И това е така е и за жалост не знам начин да се избегне това. Ако някои има идеи да казва.

prokimen написа:Посещението ни в храма и присъствието ни на богослуженията трябва да има ясна цел, а не само сляпо спазване на традицията.

Целта е - слушаният евангелски текст и неговата проповедна интерпретация да "разпукат" каменната обвивка на сърцата ни, щото живителната влага на благодатното богослужение да укрепи душевните ни и телесни сили за истинско следване на Христа.

Един Бог знае колко хора влизат в храма с това намерение, но надявам се Той да ни води всичките.

За вероучението в училище и преди бях изразила мнението си: страхувам се, че изпълнението на иначе добрата идея ...... не знам, може на места да се получи добре, но дали навсякъде..
Струва ми се, че неделните училища към църквите са добър вариант.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср сеп 17, 2008 10:51 am

prokimen - сорииии

Любопитен съм да прочета Вашите съждения за Църквата и нейната роля в живота на християните протестанти. Не говоря за една стерилна полемичност, а обмяна на информация как протестантите гледат на църквата. Доколко църквата при тях не е разбойнически вертеп, защото четох, че в пловдивски молитвен дом протестантите се сбили тези дни.


За мен църквата е една от основните три институции, които Бог е постановил на земата. Държава, семейство, църква. Разбира се всяка една от институциите има ограничение.
навсякяъде стават побоища и кавги. Ето вчера четох ,че игумена на троянския манастир изгонил едно момче-инвалид с думите,че изплащал чужди грехове и бил пълен с бесове и църквата не била за такива като него.
Понеже всички сме хора, не можем да кажем,че този или онзи е съвършен - можем само да се молим Бог да ни дава сили и да се опитваме да вървим в Божия път.

Църквата е друга институция, която помага на хората в дисциплината на личното себевладение. Църквата е Божията специализирана институция за проповядване на благовестието, поддържането на задължителните свещенодействия (кръщението и Господната вечеря) и дисциплината на своите членове. Това са белезите на истинската църква. Без тях не може да има институционална църква.

Протестантите традиционно разграничават институционалната църква от невидимата църква.
Невидимата църква е събранието на верните, които ще влязат в небето при смъртта си и ще бъдат в новото небе и новата земя. Те са онези, които Христос избра преди създанието на света (Ефесяни 1:4). Именно тази църква, която съвпада отчасти с институционалната църква, но е по-малка на брой от институционалната църква, е на която Бог обеща да вземе в Своето небесно царство (Йоана 14:2). (Можем да използваме думите “историческа църква,” за да опишем всички кръстени, направили изповед християни, и “есхатологична църква” или църква на последния ден,” за да опишем събраните светии в деня на съда.)

Институционалната църква е задължително йерархична. Тя отразява отношението между Личностите на Триединството по отношение на създанието. В едно събрание има отделни функции. Има управители и има последователи, точно както е и в семейството. Има епископи (на гръцки: episkopos), също наречени старейшини (на гръцки: presbuteros), като и двете понятия са взаимозаменяеми. Има също и дякони. Дяконите са помощници на старейшините. Те “прислужват на масите,” да използваме образното понятие, описващо функцията на дяконите, което дванадесетте апостоли възприеха (Деяния 6:2). Вместо да бъдат натоварвани първите апостоли с проблемите по грижата за вдовиците, хората трябваше да се обръщат към служителите, които бяха поставени на този новосъздаден пост в църквата. Дяконите можеха да кръщават новоповярвали в определени ситуации, защото дякон Филип кръсти етиопския евнух (Деяния 8:38 ). Те бяха помощници на старейшините, но те можеха да изпълняват някои от задачите, които в съвременните църкви обикновено са запазени за служителите, тоест проповедниците на пълно работно време. Изискванията за двата поста са почти еднакви: женени, с добра репутация, управители на своя си дом, трезви. Презвитерите трябва първо да служат като дякони: “Също и те първо да се изпитват и после да стават дякони, ако са непорочни” (1 Тимотей 3:10 ). Жената на служителя също трябва да е непорочна (1 Тимотей 3:11 ).

Това аз мисля за Църквата :)

Върни се в “преподаватели по вероучение”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост