Панихиди приживе

споделете опит и интересни идеи

Модератори: Радослав, Зограф

Потребителски аватар
Hatshepsut
Потребител
Мнения: 193
Регистриран на: пон сеп 26, 2011 6:08 am
Религиозна принадлежност: друго
Местоположение: България
Контакти:

Панихиди приживе

Мнениеот Hatshepsut » съб яну 28, 2017 6:36 pm

Панихиди приживе си правят старци в селата край Дунав заради мизерия и самота

Изображение

Притиснати от самота, бедност и купища неволи, възрастни хора в селата край Лом си правят приживе панихиди, разказват местни свещеници. ”Старците се толкова смачкани и отчаяни от живота, че не знаят на кой свят са, пише "Труд". Някои чакат смъртта като спасение, а мнозина се боят, че ще си отидат в забрава, без близки, които да ги изпратят достойно!”, казва отец Георги от Лом. Най-често помени още докато са живи, си поръчват баби от селата в равнината Златия между Лом и Козлодуй, споделят духовници. В тези, но и в много други малки селища в Северозапада са останали вече само по шепа хора – предимно възрастни и самички. Повечето обитават грохнали като тях къщи, в които вечер едва мъждука по една електрическа лампа, съседи няма, а домовете наоколо от години са празни.
Живеем в пустош…Като дойде време да си ходим, няма да има даже кой да ни намери!”, казват с горчивина старците. Според статистиката на областната дирекция на МВР в Монтана в селата и градовете на региона има 5520 самотни мъже и жени. Повечето от тях са болни и възрастни. Трудно се снабдяват с хляб, а зимно време едва успяват да излязат на двора за наръч дърва. Точно през скованите от мраз и сняг месеци най-много баби и дядовци се преселват на оня свят. Понякога роднините и съселяните им разбират, че вече ги няма дни и седмици по-късно. Нерядко полицията открива в ледените домове мумифицирани до неузнаваемост или разкъсани от животни трупове. Затова, докато още са на крака и имат по нещо в дворовете и градинките си, пенсионерите си спретват помени с угощение с останалите в селцето. Макар и приживе, панихидата ще им осигури човешко изпращане и по-нормален път към другия свят, ако го има, вярват те.

За траурния ритуал старците обикновено избират християнски или личен празник – най-често Задушница или рождения си ден, обяснява поп Георги. Както си му е редът, кандидатите за отвъдното колят овца или кокошка, според възможностите си, правят курбан чорба, месят хлябове, редят трапеза с няколко вида манджи и шишета с ракия и вино…Някои дори подреждат край масите дрехите и вещите, с които трябва да ги изпратят към оня свят. Всичко си върви като на истински помен. Само дето няма покойник.

– На такива панихиди свещеникът прекажда масата, дава причастие с хляб и вино и чете молитва, но не за гроб и не споменава име, разказва отец Георги. Първата панихида на живо на свещеника от Лом го хвърлила в шок, спомня си той. Преди години негов приятел – поп във видинско село, го помолил да го замести при опяването на две сестри близначки. Когато отишъл в посочения дом обаче, свещеникът заварил само един ковчег и жена, навела глава над него. Както повелява канонът, попът запалил свещ, сложил я в ръцете на „покойницата” и чак тогава видял, че е жива.

– Кипнах, помислих, че си правят лоша шега с мен, но ми обясниха, че е местен обичай, и макар и със свито сърце, свърших каквото трябваше. Като приключих, жената край ковчега рече ”Како, ставай, да лягам аз!”. Да се смееш ли, или да плачеш?!, чуди се и до днес поп Георги. Пак във видинско село още разказват като чудо невиждано случай, в който дядо, престоял цял ден в ковчега в дома си, опяван от свещеник и оплакван от близки, накрая се надигнал, огледал смаян навалица край него и попитал учудено: „Какво правите вие, бе?” „Възкресението” в този случай обаче си има научно обяснение – дядото бил изпаднал в клинична смърт, но близките, както често се случва в малките села, не потърсили лекар да удостовери на място кончината му, взели смъртен акт на доверие и се заели да го изпращат, макар и още жив, на оня свят.

– Имаме много стари и самотни хора в селото. Голяма грижа са ми, защото трудно се справят с живота и са на крачка от отвъдното, а няма кой да ги крепи. Децата им обикновено са в по-големите градове или в чужбина и рядко идват да ги видят. Обикновено ги погребваме за сметка на общината, разказва кметът на монтанското село Славотин Личко Цолов. В средата на този януари в големите студове на кмета му се наложило да спасява 76-годишен несретник от бяла и гладна смърт.

– Видях, че на един от самотниците дворът не е разринат и къщата не се вижда от сняг. Чукахме, викахме с още няколко души, но никой не отговори. Вече си мислехме най-лошото, но когато разбихме вратата, заварихме човека вътре още жив, но премръзнал като дърво. Печката не беше палена от дни, той трепереше, завит с три юргана и молеше за вода. Купихме му кренвирши, донесохме и вода, запалихме му печката и живна! Лошото е, че такива не са един и двама, въздиша селският управник. За да следят за състоянието на белокосите самотници, по селата са си разработили ефективна методика – сутрин минаваме по улиците и ако видим, че комините им не пушат, значи има проблем, споделят селските управници. Те се стремят да осигурят дърва за огрев и храна от социалния патронаж за най-немощните хора, но понякога те не могат дори да си запалят печките. Доста самотници се борят с последни сили за оживяването си и в планинското село Превала, разказва кметът му Иван Вълчаров. Тези дни той се е заел да настани в социален дом или в болница 70-годишна жена, която намерил вкочанена сред отрупаната със сняг стая с потрошени прозорци. Но е виждал и много по-страшни гледки, признава Вълчаров. Преди няколко години, когато влязъл в дома на стар балканджия, кметът го заварил жив, но вече покрит с червеи.

– Как да не поискаш в такива случаи да преминеш в отвъдното, или поне да си спретнеш една панихида, та да умилостивиш Бога да те спаси от мъки!, клатят глави пенсионери. Но допълват, че в тъжните помени, разигравани приживе, често има и веселба. Отначало обстановката е малко официална и скована, даже повече отколкото след истинските погребания. Все пак присъствието на „виновника” за събитието жив сред останалите, дето трябва да го жалят, си е малко стряскащо и конфузно, споделят присъствали на странния обичай. С напредването на времето и чашите с ракия и вино обаче гостите се отпускат, гласовете се повишават, еква смях, а често се понасят и песни.

– То и след истински погребения понякога панихидата прераства във веселба, още повече ако покойникът е бил някой зевзек и историите му се помнят и преразказват като вицове. Случвало се е, понаправили главите, и хорце да друснем на изпращането на някой набор, твърдят жилави дядовци. Панихиди на живо, които се правят в последните години от стари и самотни хора, не са ново явление, коренът им е в далечното минало, коментират историци. Ритуал, наречен „помана на живо”, съществува от векове в част от крайдунавските села във Видинско. Хората, които символично се изпращат на оня свят, седят на отделна маса от гостите и мълчат през цялото време. Трапезите се отрупват с храна и вино, раздават се дарове, свещеникът чете молитва, а оплаквачките нареждат скръбни думи. Разликата обаче е, че в миналото древният ритуал, съчетал езичество и християнство, е демонстрирал постигнатото от хората с труд, вяра и смирение и е изпращал в отвъдното молба за достойно място и в другия живот. А днес е тъжен опит поне за достоен изход след един незаслужено несправедлив към белокосите самотници свят.

http://www.blitz.bg/obshtestvo/dokde-se ... 83374.html
Изображение
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4091
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm
Религиозна принадлежност: Православие
Местоположение: Il Foro Romano
Контакти:

Re: Панихиди приживе

Мнениеот Aurelia Felix » нед яну 29, 2017 1:29 pm

Ужас, това е дъното! Логичен резултат от безмилостната политика на геноцид през последните 2 десетилетия, вече почти 3, както и на липсата на осъзнаване у народа какво и защо се случва, камо ли желание за борба.
Тези територии остават без българи и е логично да бъдат загубени.
Най-вероятно "бъдещето" е някакъв град-държава с името София - един зверилник, в който оцелелите ще се избият сами, без чужда помощ.
Christus vincit, Christus regnat, Christus imperat! Christus ab omni malo plebem suam defendat! pope Sixtus V
Танина
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: вт фев 14, 2017 7:17 pm
Религиозна принадлежност: Православие

Re: Панихиди приживе

Мнениеот Танина » нед апр 02, 2017 3:25 pm

Моля някой да ми отговори сега през пости прави ли се панихида за починал. Свекър ми почина и чета на сайта на Свития Синод, че не се правят, но при нас повече се слушат май бабите отколкото някой друг. Ще питам и отчето но искам да съм подготвена.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2920
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am
Религиозна принадлежност: Православие

Re: Панихиди приживе

Мнениеот Next » нед апр 02, 2017 6:05 pm

Не се прави през Великия пост до Томина неделя с изключение на съботите на 2-та, 3-та и 4-тата седмица/неделя. За 40-те дни до колкото помня не важат никакви ограничения.
Не в силата е Бог, а в правдата! - св. Александър Невски
Танина
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: вт фев 14, 2017 7:17 pm
Религиозна принадлежност: Православие

Re: Панихиди приживе

Мнениеот Танина » пон апр 03, 2017 2:51 pm

Благодаря и аз така знам но отчето каза, че може само да се прилее на гроба. Може питка вино и жито. В петък са 9 дни.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Панихиди приживе

Мнениеот ven4e » вт апр 04, 2017 9:36 am

Опело и 40 дни се правят по всяко време. Другите панихиди са забранени до вторник на Томина неделя (тогава се прави обща Задушница, в Русия й викат Радоница).
Танина
Потребител
Мнения: 9
Регистриран на: вт фев 14, 2017 7:17 pm
Религиозна принадлежност: Православие

Re: Панихиди приживе

Мнениеот Танина » пет апр 28, 2017 5:35 pm

Не знам дали трябва тук да пиша за това но имам нужда от съвет. Свекър ми и свекърва ми починаха през 28 дни. Не знам но трябва ли да се прави нещо тъй като пак се говорят разни неща от разни баби, че не било на хубаво и трябвало да се колят разни животни да не идел и някой друг. За мен е езическо и ако някой знае какво казва църквата моля да пиши .
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2920
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am
Религиозна принадлежност: Православие

Re: Панихиди приживе

Мнениеот Next » пет апр 28, 2017 6:41 pm

Танина написа:...трябва ли да се прави нещо тъй като пак се говорят разни неща от разни баби че не било на хубаво и трябвало да се колят разни животни да не идел и някой друг. За мен е езическо...
Е та какво да е... Човек се ражда с вяра, заложена както и инстинкта за дишане, пиене и т.н. Когато тая вяра не се култивира, тя се изражда в суеверие (в случая), ерес, друговерие, сатанизъм и атеизъм (пак вяра, но в това, че "няма вяра").
Не в силата е Бог, а в правдата! - св. Александър Невски

Върни се в “енорийска и социална дейност”

Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост