Изповед на психично болни

споделете опит и интересни идеи
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Изповед на психично болни

Мнениеот ven4e » нед апр 13, 2008 12:47 pm

Интересува ме каква е съдбата на хората, страдащи от сериозна психична болест, при които няма граница между реалност и фантазия или пък са умствено изостанали? Те не биха могли да изповядат своите грехове, защото не ги осъзнават - могат ли да се причастят без изповед, както малките деца?
Вторият ми въпрос е има ли свещеници, които обгрижват заведенията за психично болни, както например се обгрижват затворите?
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » нед май 04, 2008 2:11 pm

Не би трябвало да взимат от Господната вечеря. Тъй като не разпознават тялото Христово и само си нанасят осъждение. По скоро трябва да им се полагат ръце и да се стои в пост и молитва. Докато Бог ги изцери. От там на татък вече е лесно :).

До колкото ми е известно по затворите викат свещенник, викарий и презвитери, зависи от деноминацията, за да се изповядат преди смъртна присъда или когато е тежко белен затворника или когато сами затворник пожелае. Но хора от църквата не се допускат всеки ден (това да не е хан, биха казали надзорниците).

В спихиатричните болници е по същия начин. Навярно има единици които ходят и Благовестват, но нещата не стават само с приказки , трябват и дела. Вяра без дела е мъртва.
Потребителски аватар
elena..eli
Потребител
Мнения: 331
Регистриран на: вт фев 26, 2008 12:26 am

Мнениеот elena..eli » нед май 04, 2008 3:55 pm

aktex написа: Докато Бог ги изцери.



Ами ако не ги изцери.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » нед май 04, 2008 5:31 pm

elena..eli написа:
aktex написа: Докато Бог ги изцери.

Ами ако не ги изцери.


мм тогава си има причина. Сигурно трябва да остане така и въобще не може и да чуе Словото.Тоест щр го чуе, но няма да го разбере.
abc
Потребител
Мнения: 670
Регистриран на: пон фев 18, 2008 1:46 am

Мнениеот abc » ср май 07, 2008 2:54 am

Zadaljitelno tryabva da se pita opiten sveshtenik.
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » вт май 13, 2008 12:16 am

интересно нещо ... брей... ами има и един друг въпрос венче-как можем да знаем ние психично болни ли сме или психично здрави?
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт май 13, 2008 12:17 am

hiphopsusel написа:интересно нещо ... брей... ами има и един друг въпрос венче-как можем да знаем ние психично болни ли сме или психично здрави?


На този въпрос би трябвало вече да си си отговорил посредством Писанието!
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » вт май 13, 2008 1:23 pm

Има определени критерии кога дадено човешко поведение може да се квалифицира като абнормно, но бъди сигурен, че най-често в ежедневието се сблъскваме с леки отклонения, а истински душевно болните са настанени на болнично лечение.
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » вт май 13, 2008 4:25 pm

ven4e написа:Има определени критерии кога дадено човешко поведение може да се квалифицира като абнормно, но бъди сигурен, че най-често в ежедневието се сблъскваме с леки отклонения, а истински душевно болните са настанени на болнично лечение.


моля те обясни ми простичко , аз съв прост човечец.

кога ние знаем дали сме психично болни или нормални?

и...също...кога можем да знаем дали тъгата по нещо е психична болест или е "нормална" тъга?
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт май 13, 2008 4:40 pm

сама по себе си е "болест". Защото Адам и Ева не са я изпитвали когато бяха безгрешни. Но когато паднаха в грях те изпитаха и скръв и така и болка , Бог вече ги бе "дарил" с проклятие.

По улиците щъкат много хора които са за психиатрията, но моралът вече е друг и това което за нас (християните) е добро за тях е зло и обратното. Не е никак чудно защо хип хоп ти винаги си в едо такова объркано състояние. Сега си много преповдигнат , а в следващия момент затъваш , като в черна дупка. Това психологията го нарича с няколко имена: депресиа, маниакална депресиа и шизофрения.
Докато ние (християните) си имаме много по друго обяснение за поведението. А имено не защото психиката ти е болна или не можеш да се справиш със ситуацията, а по скоро защото Бог е отредил така да стане. Нали се сещаш за онзи лаф "така е било писано" - от кой ? -от Бога.
Та ние за света сме психично блолни, а те здрави , както те за нас са "психично болни" , а ние здрави.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » вт май 13, 2008 6:07 pm

Иисус се е просълзил и е изпитвал тъга за Лазар и за Йерусалим - ние естествено не можем да бъдем повече от Него и е нормално да изпаднем в такова състояние. С горния си пост исках да ти кажа, че лудите би трябвало да са в лудница, защото поведението им противоречи на социалните норми, т.е. те не само изпадат в определени състояния, но могат да прибегнат до действия, които са вредни за обществото. Тъгата сама по себе си не може да е болест, а е временно емоционално състояние, по-скоро липсата й може да се асоциира с образа на "вечно ухиления идиот", но дори и тези случаи са изключително редки. Как може да познаем дали сме луди? Сигурно си чувал за параграф 22 - този, който си мисли, че е луд, притежава достатъчно здрав разум, за да си зададе въпроса дали е такъв - истински лудият никога не си го задава. Ние вярващите сме "луди" само в 1 отношение - че вярваме в нещо, което е недостъпно за сетивата, но във всичко останало би трябвало да признаваме човешките норми и да не прекрачваме границата на допустимото поведение и да имаме добра съвест, та с това, дето ви корят като злосторници, да бъдат посрамени ония, които хулят добрия ви в Христа живот. Защото, ако е угодно на волята Божия, по-добре е да страдате, като вършите добро, отколкото като вършите зло.
Петрова
Потребител
Мнения: 524
Регистриран на: ср фев 06, 2008 4:14 am

Мнениеот Петрова » вт май 13, 2008 10:09 pm

Това, което знам е, че всички хора се чеда за Бога и дали ни боли телесна част или душата Той може да ни изцери. :) Имаме и един много светъл пример - Житие на блажени Андрей, юродив заради Христа
Дали някой може да ти каже - би трябвало това да са психолозите и психиатрите, но на някои от тях аз никак не бих се доверила... Венчето много хубаво ти е отговорила за парграфа :)
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Мнениеот ven4e » чет май 15, 2008 12:30 pm

Петрова, лудост и юродство са различни, бих казала противоположни неща и ще ти кажа защо мисля така. Едното е дефицит на качества и умения за адаптиране към социалната среда, а другото е свободно избрано поведение - то е безумие заради Христа. Имам една книжка за юродството и там пише следното:
Юродивите играят свещена игра. Те подиграват света и всичко, което е в суетния и амбициозен свят. Те подиграват светските формалности, предполагаемото приличие и вежливост, дипломатичност и лицемерие, себеизтъкване и фарисейство. Те подиграват такива смехотворни светски норми като съображенията:"Какво ще кажат хората?" и "Как ще изглеждам пред хората?"
Тези действия обаче са продиктувани от дълбоко смирение, докато при психичните болести един от основните компоненти е манията за величие или казано иначе - гордостта. Точно тя е и причина човек да не си задава въпроса дали е такъв - или е абсолютно убеден в логиката на действията си, или е горд от това, че е луд - и в двата случая не осъзнава до каква степен носи вреда на себе си и околните.
Петрова
Потребител
Мнения: 524
Регистриран на: ср фев 06, 2008 4:14 am

Мнениеот Петрова » съб май 24, 2008 9:20 pm

Не знаех това за юродивите. Приемам, че си права - звучи съвсем логично. Благодаря ти за обяснението, интересно е. :)

За психично болните категорично не мога да се съглася, че основния компонент на болестта им е гордостта. Възможно е, да има и такива случаи, но не може да се обобщава така. Нека не задълбаваме в медицинските термини, аз поне не съм компетентна, но знам, че много пъти това страдание не зависи от болния..

Освен това и много от "здравомислещите" вредят на себе си и на околните, без значение, дали съзнават това.
Не съм запозната подробно с психичните болести, но смятам, че всички ние сме морално задължини да сме внимателни и толерантни към болните от тях, подобно на всеки друг болен. Моето убеждение е, че никой от нас не е застрахован да попадне в тяхното положение. Случва се, при голяма мъка, болка, силен стрес, а и замислете се - колко хора носят маската на нормалността, без да можем да видим ние, хората какво се крие зад нея, докато не се случи нещо, което да ни шокира.
Кой от кво е болен и от кво не - един Бог знае!
Потребителски аватар
elena..eli
Потребител
Мнения: 331
Регистриран на: вт фев 26, 2008 12:26 am

Мнениеот elena..eli » съб май 24, 2008 9:45 pm

Напълно съм съгласна с Петрова.
Венче извини ме ,но не мога да се съглася ,че юродивите от дълбоко смирение "подиграват света и всичко, което е в суетния и амбициозен свят. Те подиграват светските формалности, предполагаемото приличие и вежливост, дипломатичност и лицемерие" , и т.н. ,някак си не ми се връзва смирението с подиграването.
Дано да съм разбрала погрешно.

Върни се в “енорийска и социална дейност”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост