Жития на светиите

въпроси за източниците на нашата вяра
osvnls70
Потребител
Мнения: 52
Регистриран на: нед юни 03, 2007 5:34 pm

Жития на светиите

Мнениеот osvnls70 » пет юли 17, 2009 11:52 am

Прави ми впечатление ,когато чета житията на светиите ,че светиите от 1-2-3 ..век (особенно при страшните мъчения на светиите,а и някои преподобни отци) не призовават в молитви св.Богородица,а директно молитвата е отправена към Господ Исус Христос ( не срещам житие,в което да се говори или призовава св.Богородица или св.Йоан Кръстител напр.,така,както светиите от 19 век -особено руските светии) Кога е започнало почитането и призоваването на св.Богородица и св.Йоан Кръстител и защо раните християни ,а и християните от следващите векове ,в житията,въобще не се говори за св.Богородица
Моля,ако е възможно да ми отговори човек завършил Богословие, и знаещ защо.
Благодаря
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот ivo_tehno » вт юли 21, 2009 7:20 pm

Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Жития на светиите

Мнениеот Molecule » ср юли 22, 2009 1:39 am

Мисля, че основната причина е в следното:
Първите християни са обитавали свят на традиционно многобожие. Належащ приоритет тогава е било да се проповядва, защити и отстои идеята за един Бог, Творец на видимото и невидимото, и Неговия Син Иисус Христос. Както във всяко дело, първо трябва да постигнем успех в главното, и тогава детайлите много по-лесно намират правилното си място.

Съществуването на нещата се определя от тяхната целесъобразност и, според мъдростта Си, Бог дава дълбочината на всяко знание в подходящото му време. В по-късни векове, когато Христовата вяра се е затвърдила и невъзвратимо наложила над езичеството, християните са можели да си поемат дъх, да изследват детайлите на духовния свят и да облекат в словесна форма изконните положения на вярата си. Тогава почитта към святите хора е била дълбоко осмислена и е получила адекватния си израз.
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот vipaz » ср юли 22, 2009 11:06 am

Отговорът на тази въпрос е много лесен. По това време никой не се е молел на хора а само на Господ. Култа към Девата и светиите се появява векове след това.

Molekul
Тогава почитта към святите хора е била дълбоко осмислена и е получила адекватния си израз.

за този израз 6 по литература и 2 по Богословие. Нали твърдите че ПЦ е запазила вярата непроменена и има Апостолска приемственост е как тогава ПЦ си добавя нови неща към вече установеното от векове Христово учение записано и предадено от Апостолите, в Новозаветните книги и в първите векове никой не се е молел на светиите, точно както и каза питащият. Много е хубаво човек да се нарича ортодоксен(правоверен) а още по хубаво от това е наистина да си такъв.
Molecule
Потребител
Мнения: 628
Регистриран на: ср ное 05, 2008 1:15 am

Re: Жития на светиите

Мнениеот Molecule » ср юли 22, 2009 3:22 pm

kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот kassie » чет юли 23, 2009 1:44 pm

Vipaz, не си прав. Протестантската склонност да се преиначават очевидни неща, за да съвпаднат с приетите от тях постулати, не е похвална... Само един пример ще приведа:

В обяснението на следващия цитат послушай поне протестанта Dressel:

Святого Климента, епископа Римского, к Коринфянам послание первое
Глава LVI
"Будем вразумлять друг друга и исправлять.
Будем и мы молиться о тех, кои находятся во грехе, чтобы дарована им была кротость и смирение, чтобы они послушались не нас, но воли Божией. Ибо таким образом будет для них плодотворно и совершенно милосердое вспоминание их пред Богом и святыми [1]…

[1] В этом замечательном и вместе трудном месте слова «пред святыми» Гильгенфельд относит к самой церкви, но такое толкование представляет здесь ту несообразность, что она же, церковь, призывается Климентом, к молитвенному ходатайству о прощении согрешивших пред Богом и святыми, т. е. церковью... Протестантский издатель творений мужей апостольских, Дрессель (101–130 стр. в примеч.), не соглашаясь с Гильгенфельдом, признает лучшим разуметь здесь призывание святых, прославленных Богом за мужественное исповедание Его имени (сн. 45 и 46 гл. посл. Климентова). Поскольку святые будут судить мир (1 Кор. 6, 2; Апок. 20, 4), то христианам естественно призывать святых в своих молитвах, чтобы они отвратили или облегчили наказание людям, впадшим во грех.

Същият текст в ccel.org е променен, макар да е останал и буквалният превод като бележка:

Let us then also pray for those who have fallen into any sin, that meekness and humility may be given to them, so that they may submit, not unto us, but to the will of God. For in this way they shall secure a fruitful and perfect remembrance from us, with sympathy for them, both in our prayers to God, and our mention of them to the saints."
Literally, “there shall be to them a fruitful and perfect remembrance, with compassions both towards God and the saints.”

Намерих и още един вариант в archive.org

Из The Apostolic Fathers – The Epistles of S.Clement, S.Ignatius, S.Barnabas, S.Polycarp translated into English, with an introductory notice by Charles H. Hoole, M.A. student of Christ Church Oxford, second edition, Rivingstons, Waterloo Place, London, MDCCCLXXXV
"S. CLEMENT TO THE CORINTHIANS. LVI. Let us, therefore, pray for those who have fallen into any transgression, that moderation and humility may be given unto them, to the end that they should submit themselves, I do not say unto us, but unto the will of God ; for so shall they obtain a fruitful and perfect remembrance and compassion before God and his saints."

Соня, не е само горният текст на св. Климент Римски. Въпросът е изключително обемен. Той е пресечна точка на почитта към св. Богородица и всички светии, съществуването на иконите и мн. др.

Не е трудно да се погледне обективно на нещата, че щом светиите приживе са имали дръзновението да молят Бога за нуждите на другите, продължават да го имат и сега, защото са живи в Него. Както сватбарите в Кана се обърнаха към св. Богородица, когато не им стигаше виното, а тя се застъпи за тях пред Сина си.

Погледни от кога датират празниците, свързани със св. Богородица и светиите. Погледни преданието за първата икона на св. Богородица, рисувана от св. евангелист Лука. А в римските катакомби на Св. Присцила (II в.), на Св. Себастиян (III-IV в.) са първите оцелели до днес иконографски сюжети на сцените на Благовещение, Рождество Христово, Поклонението на влъхвите.

В катакомбите литургиите са се извършвали върху гробовете на мъчениците, и сега върху свети мощи...

Връзката между земната и Небесната църква никога не е прекъсвала...
Виж и това предание (из )
"Апостолите в недоумение молили Бога да им открие тайната на това чудно събитие и в същия ден тя им била разкрита. Като се събрали на обща трапеза, те беседвали за успението на св. Богородица. Трябва да се има пред вид, че на своята трапеза те имали обичай да оставят едно празно място и да турят на него хляб за възкръсналия Господ Иисус Христос. След ядене те вдигали тоя хляб, наричан "част Христова", и като славели Пресвета Троица, казвали: "Господи Иисусе Христе, помагай ни!" След това разделяли тоя хляб помежду си и го изяждали като благословение от Иисуса Христа. Тоя път, в същото време, когато станали от трапезата, за да въздигнат Христовата част, изведнъж чули ангелско пение и като отправили очи към небето, видели на облаците пречистата Божия Майка, сияеща от слава и обкръжена от ликове ангели: "Радвайте се! – казала им тя, – защото с вас съм през всички дни!" Изпълнени от неизказана радост, те вместо обикновената си молитва извикали: "Пресвета Богородице, помагай ни!"
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот vipaz » пет юли 24, 2009 10:17 am

ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот ivo_tehno » съб юли 25, 2009 11:41 am

vipaz, май с простотиите си ти ще си следващия БАНнат, никой няма да позволи заяждания и глупости!
Ако искаш да спориш, то запознай се малко с Православието и тогава спори. Аз съм сигурен че не познаваш и Протестанството, ама това е друго.
Трябва да усетиш духа в който е казано, че не се променя. Да не се променя се има пред вид това което разбираш ти, вие не признавате светците, как да ти го обясня, че Св.Богородица или светиите ги почитаме и защо е така. Когато един човек по време на живота си с Божия помощ се удостии да приеме опита на Св.Дух и Божията благодат, то е нормално Църквата да го канонизира и още по нормално е да се впише в житията на светиите, защото ние имаме нужда от застъпници, вие само от Бога, защото явно сте "спасени" по естество. Не че само Бог не може да ти помогне, но тези хора са ти показали и доказали кой път е правилния и дали си на правия или на грешния път. Не че нещо се променя по каноните или писания или предания, но всяка духовна личност прилага т.н. икономия за своите чеда в началото за да може да ги балансира. Нали се сещаш че не можеш да наложиш на един състезател от първия път да пробяга от Маратон до Атина, нали! Поздрави, оставям те че трябва да бягам :D Ако има нещо пиши.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0% ... 0%BE%D0%BD
Asenov
Потребител
Мнения: 411
Регистриран на: съб яну 24, 2009 7:24 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот Asenov » съб юли 25, 2009 12:20 pm

Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот Чехълче » пон яну 25, 2010 7:04 pm

За да не пускам нова тема, ще поместя този материал именно тук.
http://manastir.narod.ru/Common/Predgowor.html

Също и този
Св. Синод установи следното : Проводниците на комунизма в България са провеждали и провеждат и днес нескрита, активна пропаганда и дейност за унищожаване на християнството в България и превръщане на православния български народ в народ от безбожници. Резултатът на тази дейност е целенасочения и методично проведен многолетен терор над Българската православна църква и нейните свещенослужители и миряни.
В резултат на безмилостното преследване със сатанинска жестокост са разрушени или осквернени безчет черкви, параклиси и манастири, убити са над трийсет хиляди свещенослужители и миряни, обявени за "класови врагове", идейни противници на безбожния комунизъм, набелязани за убиване или "пречупване".
В България е имало над 80 комунис- тически концентрационни лагери с повече от 187 000 лагеристи, преживяли години в условията на непосилен каторжен труд, глад, побоища, изтезания, убийства.
Комунистически палачи-безбожници, в късна доба, на потайни места или публично са убили с кирки, сатъри, тояги или други уреди за мъчение, завързани с бодлива тел, достойни свещенослужители на Българската православна църква, чиито брой е повече от 120. Българи са убивали братята си българи-духовници.
Създадена е страхова психоза и покор- ност сред останалите живи свещенослужители и в народа, което е видно и до днес. Не е констатирано съдебно осъждане на лицата, организирали и извършили терора и убийствата.
Убитите свещенослужители са били ревностни народни пастири, верни Божии служители. Отличавали се с висок автори- тет сред вярващите. Със своята църковно-обществена дейност те са се старали да насадят и утвърдят в съзнанието на българския народ здравите и спасителни начала на Православната вяра, да предпазят българите от вероотстъпничество, което е било желанието на мъчителите.
Мъчениците са били ревностни свещенослужители с високо съзнание за дълг и отговорност пред народа си и са претърпели мъченическа смърт заради вярата си в Христа, любов към ближния и Отечеството, с което са засвидетелствували силата и истинността на Православната вяра.
Те са били мъченици за вяра и народ. Отличавали се с възвишена любов към Църква, род и Родина. Обичали са дори мъчителите си и се молели за техните души.
Изповядвали са искрено и с живо чувство за дълг своята вяра и църковни идеали, пламенно родолюбие, борческа воля, твърд характер.
Съпротивили са се с проникновена прозорливост срещу бездуховността, която щяла да залее българските земи.
Със саможертвата си те са положили основите на духовно пробуждане, верско утвърждаване и морално издигане на бъл- гарския народ.
Те са ярък светилник за съвременни- ците си и бъдните поколения в борбата им за отстояване на църковна независимост, политическо освобождение и демокрация.
Времето застила със забрава страда- нията на народа и скрива драмата на няколкото поколения свещенослужители и миряни – мъченици, станали жертва на комунистическия терор.
За да не потънат в забрава, народното съзнание определя видно място на убитите по време на комунистическия терор свещенослужители и миряни на Българската православна църква в сонма на възсиялите из недрата на българския народ Божии угодници, апостоли, будители, учители, просветители народни, светители и отци на Църквата ни, преподобни подвижници, изповедници и мъченици.
Въз основа на всичко това, следвайки благочестивия глас на цялата Българска православна църква, Св. Синод с молитвен възторг обявява всецърковно за свещено-мъченици, преподобномъченици и мъченици загиналите от комунистическия терор свещенослужители и миряни на Българската православна църква и ги причислява към лика на светиите.
Приканваме чрез това синодално решение целия български народ и всички негови приятели по света с благоговение и молитвено смирение да почитаме всяка година с празнуване и похвални песни блажената памет на светите новобългарски свещеномъченици, преподобномъченици и мъченици, жертви на комунизма.
Имената на възсиялите в Божия благодат светци да се впишат в месецослова на Светата Българска православна църква, а блажената им памет да се празнува всяка година на 10 юли, когато по всепра-вославния месецослов се празнува паметта на светите 45 мъченици в Никопол Арменски.
Т Р О П А Р
на всички българските мъченици,жертви на комунистическия терор в България
1923-2002 г.
Хиляди са Твоите мъченици, Господи, жертви на комунизма в България, които чрез своите страдания са приели нетленни венци от Теб - нашия Бог. Имайки Те за своя крепост, с любовта и предаността си към Тебе, към Отечеството и православния български народ, те не се преклониха пред своите мъчители - безбожници и антихристи, и съкрушиха и демоните със своята вяра и сила.Молим Те Господи, чрез страданията на Твоите мъченици, чрез техните молитви, дарувай на нашия народ всяко благопреуспяване, а на нас, които ти се молим - спасение на душите.
Т Р О П А Р
на всички българските мъченици,жертви на комунистическия терор в България
1923-2002 г.
Хиляди са Твоите мъченици, Господи, жертви на комунизма в България, които чрез своите страдания са приели нетленни венци от Теб - нашия Бог. Имайки Те за своя крепост, с любовта и предаността си към Тебе, към Отечеството и православния български народ, те не се преклониха пред своите мъчители - безбожници и антихристи, и съкрушиха и демоните със своята вяра и сила.
Молим Те Господи, чрез страданията на Твоите мъченици, чрез техните молитви, дарувай на нашия народ всяко благопреуспяване, а на нас, които ти се молим – спасение на душите.
Като славим светлата Ви памет, прилежно молим, Вас, свещеномъченици български, непоклатими стълбове на вяра и благочестие, усърдни поборници за единството и величието на Православната ни църква : Молете се Христа Бога да запази земята ни от всякакви беди и посегателства, да дарува народа ни с мирно бъдеще, всякакво благопреуспяване, и за душите ни да даде велика милост.
ЖИТИЕ
на свещеномъчениците, преподобномъчениците и мъчениците на Българската православна църква– архиереи, свещеници, монаси и миряни, убити в годините 1923-2002 г.отбезбожниците комунисти
Християнството прониква на Балкан - ския полуостров още през І век чрез благовестническото дело на св. апостол Павел. Книга Деяния на св. Апостоли (гл. ХVІ-ХVІІ) съобщава, че, по време на второто си благо- вестническо пътешествие (51 г.), той основал християнски църкви във Филипи (дн. развалини на север от гр. Кавала), в Берия (дн. гр. Верея в Гърция), в Солун, Атина и Коринт. Преданието разказва, че през ІІ век възникнали християнски центрове във Филипополис (дн. Пловдив), където проповядвал апостолският мъж Ерм, в Тракийска Верея (дн. Стара Загора), където проповядвал св. апостол Карп, в Девелт (край днешния гр. Бургас), в Анхиало (дн. Поморие), както и в още редица български градове. Християнството си проправя път и в днешна Северна България (някогашна Мизия). Според някои по-късни предания, за епископ на Одесос (дн. гр. Варна) се сочи името на Амплий, вероятно ученик на св. апостол Павел.
Мъченически актове от ІV век говорят за християнско присъствие и в други мизийски градове: Доростол (Силистра), Томи (Констанца) и Яксиопол. По време на римския император Диоклетиан (303-305) в Доростол мъченически пострадали епископ Дасий и 6 римски войници.
През първата половина на ІV век епископски центрове има в Сердика (дн. гр. Со- фия) и Маркиоанопол (при с. Девня , Прова-дийско).
През V и VІ век християнството прониква между всички племена на полуострова – траки, илири, славяни и др. С идването си на Балканите, Аспаруховите българи заварват едно християнизирано славянско население, с което влизат в племенен съюз. Съвсем скоро християнството прониква и в българския хански двор. По времето на Омуртаг (814-832) за християнската вяра загиват мъченически Одринският епископ Мануил, Никейският епископ Лъв, епископ Петър, Георги Девелтски, свещеник Парод, клириците (вероятно свещеници) Гавриил и Сионий, християнските военачалници Йоан и Леонтий и 377 християни, чиито имена са все още неизвестни.
Маламир (832-836) умъртвява собстве- ния си брат Енравот (св. княз Боян Български) заради вярата му. Преди екзекуцията си Енравот изрекъл следните слова: “тази вяра, за която аз сега умирам, ще се преумножи на българска земя. Напразно се надявате вие да я ограничите с моята смърт. Кръстният знак ще бъде побит навсякъде, ще се вдигнат храмове на истинския Бог и чисти свещеници, чисто ще служат на чистия Бог”.
Думите на Енравот се оказали пророчески. Във великото покръстително дело на св. княз Борис (852 - 889) те намерили своето.
В 865 г. благоверният княз Борис, заедно със своя народ, приел св. Кръщение. Християнството станало официална държавна религия. Сбъднали се думите на пророка: “Народът, който седеше в мрак, видя голяма светлина, и за ония, които седяха в страна и сянка смъртна, изгря светлина ! ” /Мат. 4:16; Ис. 9:1-2/.С Божия помощ и благословение в страната настъпва духовен, културен и материален разцвет, за да се превърне тя в непоклатима крепост на православната наша вяра.
Свещенослужителите на Българската православна църква, духовните пастири на православните българи усърдно служат на своя народ. Те са мисионери и учители, усърдни служители на Бога и народа, пример за подражание с личния си живот и дела. В годините на византийското и турското робство те съхраниха християнската вяра и националния български дух. Поведоха паството си към възраждане на българската държавност.
Преминала през много страдания и кръв Българската православна църква излъчи своите герои на духа: Георги Нови (Софийски), св. Георги Най-Нови (Софийски), св. мъченик Николай Софийски, мъченик Ангел Лерински, св. Дамаскин Габровски, св. великомъченица Злата Мъгленска, св. мъченик Онуфрий Габровски и др.
Тежки дни за Българската православна църква настъпват в началото на ХХ век с победата на болшевишката революция през 1917 г. Пренесена в България на 9 септември 1944 г., за Българската православна църква, за свещенослужителите и за православния вярващ народ настъпват нови, съдбоносни изпитания. Комунизмът задълго се настанява в православната и благословена от Бога българска земя. Въоръжени братоубийствени метежи, разбойнически банди, атентати и убийства заливат многострадална България. Българските комунисти с огън и меч, с реки от кръв осъществяват целта си – насилствено да завземат властта в България и да установят атеистичен комунистически режим по подобие на режима в Съветска Русия.
Несъвместима с християнството, кому- нистическата идеология нанесе непоно- симо страдание на българското духовенство и вярващ народ. На вярата и любовта в Спасителя наш Иисус Христос, на любовта към човека и вярата в доброто – на християнските добродетели, комунистическата идеология противопостави безбожието, насилието и човеконенавистта. Основна задача на комунистите стана изкореняването на християнската религия и превръщането на християните в безбожници.
Изпълнението на пъкления план за -почва с топовните изстрели срещу Храма в Медковец по време на септемврийския метеж от 1923 година. Премина през ужасява -щия атентат от 1925 г., когато на 16 април, под руините на взривения столичен катедрален храм “Света Неделя”, намират мъченическата си смърт повече от 150 богомолци– мъже, жени и деца, а ранените и осакатените са стотици. И достига връхната си точка на злощастния за България 9 септември 1944 година, когато само за няколко месеца, заради дълбоката им и непоколебима вяра в Иисус Христос и безпределната им любов към Отечеството и православната вяра, по най-жесток начин са убити между трийсет и сто хиляди християни – новомъченици.Точният брой на новомъчениците, имената на мнозина от тях и обстоятелствата на тяхната смърт ще останат неизвестни. Убийствата са извършвани масово, в тъмни нощи и в усойни места, а труповете им изгаряни, хвърляни в пропасти и реки, заравяни в общи ями. Убийците ги изгаряли живи, обезглавявали ги, живи ги хвърляли в дълбоки планински пропасти. Убивали ги с камъни и колове. Чупели костите им. Директорът на Пазарджишкия затвор полковник Топкаров, в писмен доклад, ни е оставил имената на 5014 мъченици и ужасяващото сведение за намерени в река Марица четири обезглавени трупа и голям брой “неизвестни трупове” на мъже “на 30-40 го-дини”, между които и на “14 човека от Ръжево Конаре, изчезнали на 20 септември 1944 г.”. И само там ли ? ...
Между тези новомъченици нека споменем имената на Неврокопския митрополит Борис, на протосингела на св. Видинската митрополия архимандрит Паладий, на протосингела на св. Софийската митрополия архимандрит Ириней, на игумена на манастира “Св. Спас” в Сопот йеромонах Климент, на монасите от Рилския манастир Аверкий и Савел, на свещениците Лука Юруков от Панагюрище, Александър Камберов от Поибрене, Стефан поп Василев от Перущица, Стефан Кривошиев от Севлиево и още много други – над сто и двадесет свещенослужители на Българската православна църква – архиереи, свещеници и монаси, които с достойнство и голяма нравствена сила приемат мъченическа смърт, оставайки верни на Господа нашего Иисуса Христа до последния миг на живота си. За да останат те в сърцата ни като светъл пример за достойно служение на Бога, нрав-ствено съвършенство и безпределна любов към род и Отечество. Със собствената си кръв те увенчаха лицата си с венеца на светостта, а светата Българската православна църква ги причисли към лика на светиите за прослава на Светата Божествена Тройца, за да бъдат застъпници за нас пред Бога.За тях колко правдиво звучат словата на блаженопочиналия страдалец и мъченик екзарх Стефан, произнесени на панихидата в памет на жертвите на атентата в храм “Св. Неделя” на 25 май 1925 година:
“За тия покойници не бива да плачем.За праведници не се плаче.Нека Бог им даде мир и покой.Те са безсмъртници над българското небе.Те ще будят у нас българската съвест и дух,за да отворим очите си и видим гибелта,към която ни водят пагубното безвериеи идеите на комунизма”.
“Душите на праведните са в Божията ръкаи мъка вече няма да ги докосне. Наградатаим е у Господа и грижата за тях у Вишния .” (Прем. Сол., 3:1, 5:15)

ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
иеромонах Аверкий управител на метоха на Рилския манастир в с. Рила, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Александър Ст. Мартинов с. Горна Диканя, Радомирско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Александър Петров убит м. октомври 1944 г.
свещеник Александър Стефанов София, убит 1944 г.
свещеник Ангел Мирчев с. Цалапица, Пловдивско, убит на 10 декември 1944 г.
свещеник Ангел Хубанчев Разград , убит в затвора в Силистра
свещеник Андон Василев Андонов с. Брестово, Хасковско, убит на 25 декември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Андрей Иванов Стаменов с. Горна Малина, Новоселско, убит на 18 октомври 1944 г.
свещеник Атанас Иванов Велков с. Лъки, Гоцеделчевско, починал на 22 ноември 1950 г.
след изтезания в лагер - кариера "Самоводене".
свещеник Атанас Йотов с. Долни Дъбник, Плевенско, убит на 21 февруари 1945 г.
свещеник Атанас Янев с. Срем, Елховско, убит м. октомври 1944 г.
Неврокопски митрополит Борис убит на 8 септември 1948 г., пред храма в Петрич
свещеник Борис Георгиев Вълканов с. Свети Кирилово, Старозагорско, убит на 12 септември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Борис Дялев Батак, убит 1944 г.
свещеник Борислав Стефанов Пловдив, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Борис Цветков с. Църква, Пернишко, убит на 1 октомври 1944 г.
свещеник Василий В. Вълков с. Горни Дъбник, Плевенско, убит на 2 октомври 1944 г.
свещеник Васил Вълков Враца, убит 1944 г.
свещеник Василий Дочев с. Саламаново, Шуменско, убит на 24 март 1945 г.
монах Виктор от черквата "Св. Николай" - Русе, убит след 9 септември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Георги Василев с. Драгалевци, Софийско, убит на 10 септември 1944 г.
свещеник Георги поп Величков с. Бухово, Софийско, убит на 24 октомври 1944 г.
свещеник Георги Николов Вучков с. Мазарачево, Кюстендилско,убит 1944 г.
свещеник Георги Иванов Дангоров Софийско, убит 1944 г.
свещеник Георги Кирилов убит 1944 г.
свещеник Георги Йорданов Кирков енорийски свещеник в храм "Св. Дух", София,
убит на 25 септември 1944 г.
свещеник Георги Стоянов Атанасов Пазарджик, убит на 7 октомври 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Димитър Вълев с. Костиево, Пловдивско, убит 1944 г.
свещеник Димитър Вълков с. Смилец, Панагюрско, убит на 4 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Гогев Рублев с. Жиленци, Кюстендилско, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Димитър Евтимов София, убит 1944 г.
свещеник Димитър Иванов Бояджиев с. Лозница, Търговишко, убит на 2 октомври 1944 г.
свещеник Димитър Петров -Пенкьовски енорийски свещеник с. Дивля,Радомирско, убит на 13 ноември 1944 г.
свещеник Димитър Евтимов Петров с. Злогош, Кюстендилско, убит на 12 септември 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Евстатий поп Витошки енорийски свещеник в Бояна, Софийско, убит на 18 октомври 1944 г.
свещеник Евстати Янков Чепеларе, убит 1944 г.
свещеник Иван Ангелов с. Осмо Калугерово, Ловешко убит на 11 март 1945 г.
свещеник Иван Борисов Русе, убит 1944 г.
свещеник Иван Калинов Владов с. Пейчиново, Беленско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Иван Вълков Дряновски с. Бреница, Белослатинско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Иван Николов Гайдаров Пирдоп, убит 4 май 1950 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Иван Илиев Джолев с. Влахи, Св. Врач, убит, м. юни 1948 г.
свещеник Иван Тодоров Иванов с. Тръстеник, Плевенско, убит на 14 септември 1944 г.
свещеник Иван Ангелов Иванов Ловеч, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Иван Ковачев Йотов с. Мъдрец, Харманлийско убит м. октомври 1944 г.
свещеник Иван Кабакчиев с. Бръшлян, Плевенско, убит на 14 октомври 1944 г.
свещеник Иван Камберов с. Осоица, Новоселско убит м. април 1945 г.
свещеник Иван Периклийски гр. Кюстендил, убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Иван Койчев Попов с. Мъдрец, Харманлийско, убит 10 октомври 1944 г.
свещеник Иван Попов с. Батачка, Русенско, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Иван Тодоров с. Кирилово, Старозагорско, убит на 14 април 1945 г.
свещеник Иван Хаджийски гр. Ихтиман, убит м. септември 1944 г.
свещеник Иван Нанков Цанков с. Борисово, Поповско убит на 24 март 1945 г.
свещеник Иван Русинов Цветанов с. Белозем, Пловдивско, убит на 5 октомври 1944 г.
архимандрит Ириней протосингел на Софийската митрополия убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Исак Панайотов София, убит 1944 г.
свещеник Йордан поп Иванов с. Негованци Радомирско, убит на 27 септември 1944 г.
свещеник Йордан Ал. Камберов с. Поибрене, Панагюрско,
енорийски свещеник с. Осоица, Новоселско убит 1944 г.
свещеник Йордан Петров Панов с. Брегово, Видинско, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Йордан поп Хаджийски Софийско, убит 1944 г.
свещеник Киприан Пловдив, убит 1944 г.
свещеник Кирил Димитров убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Кирил Енчев с. Горна Баня, Софийско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Кирил Манчев Димитров с. Дебели лак, Радомирско, убит на 17 март 1945 г.
свещеник Кирил Георгиев Тодоров с. Яхиново, Дупнишко убит 1944 г.
йеромонах Климент - Кирил Дудевски игумен на манастира "Св. Спас" - Сопот убит на 20 януари 1945 г.
свещеник Константин Бъчваров Враца, убит 1944 г.
свещеник Лука Радев Юруков архиерейски наместник в Панагюрище, убит на 4 октомври 1944 г.
свещеник Методи Ананиев с. Борован, Белослатинско убит 1945 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Методи М. Данов Видин, убит на 1 март 1945 г.
свещеник Михаил Лазаров Софийско, убит 1944 г.
Архимандрит Наум Протосингел на Варненската св. Митрополия убит 1944 г.
йеромонах Наум Амистов убит 1945 г.
свещеник Никола Георгиев Вълков с. Верен, Чирпанско, убит на 27 септември 1944 г.
свещеник Никола Тодоров Калайджиев с. Опълченец, Чирпанско убит на 15 март 1945 г.
свещеник Никола Пешев Миленков с. Подгоре, Белоградчишко убит на 21 февруари 1945 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Петър Василев Дивизиев архиерейски наместник в Разлог, убит 6 октомври 1944 г.
свещеник Петър поп Иванов с. Саранци, Новоселско, убит на 12 септември 1944 г.
свещеник Петър Стойчев Киселков Трявна, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Петър К. Киселов с. Енчовци, Дряновско, убит на 24 февруари 1945 г.
свещеник Петър Петров с. Шишковци, Кюстендилско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Петър Петров Русев с. Къпиновец, Великотърновско, убит м. септември 1944 г.
свещеник Рафаил Раев с. Стражица, Горнооряховско убит м. октомври 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
йеромонах Савел от Рилския манастир, убит 1944 г.
свещеник Светослав Василев Варна, убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Стефан поп Василев енорийски свещеник в храм "Св. Атанасий" Перущица, убит на 22 септември 1944 г.
свещеник Стефан Георгиев с. Попица, Белослатинско убит на 9 септември 1944 г.
свещеник Стефан Илиев Камбитов с. Сенокос, Св. Врач, убит, м. юни 1948 г.
свещеник Стефан Камберов гр. Банско, убит на 22 юли 2002 г. пред вратите на манастира "Св.Панталеймон"
свещеник Стефан Маринов Трън, убит на 1 октомври 1944 г.
свещеник Стефан Петров Враца, убит 1944 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Стефан Митков Тафров с. Зелениково, Пловдивско, убит на 6 октомври 1944 г.
свещеник Стефан поп Христов с. Загорци, Новозагорско убит на 16 март 1945 г.
свещеник Стефан Тенев Маринов с. Крън, Казанлъшко, убит м. октомври 1944 г.
свещеник Съби Кънев Кривошиев архиерейски наместник в Севлиево, убит на 6 октомври 1944
свещеник Тодор Тумбев Велико Търново, убит 1944 г.
свещеник Трифон Ил. Спасов с. Гиген, Плевенско убит на 31 декември 1944 г.
свещеник Христо Димитров Николов София, убит на 14 септември 1944 г.
свещеник Христо Маринов с. Ореховица, Плевенско убит през лятото на 1957 г.
ПОМЕНИ , ГОСПОДИ РАБА ТВОЕГО
свещеник Христо Николов Стоименов с. Рашка Гращица, Кюстендилско убит м. октомври 1944, свещеник Цветан поп Кръстев Враца, убит 1944 г., свещеник Цветан поп Христов с. Крушовица, Оряховско убит на 16 февруари 1945 г. свещеник Цонко Петков Ковачев енорийски свещеник в с. Левски, Карловско убит на 23 септември 1944 г. и всички,чиито имена са все още неизвестнина нас грешнитекъм момента на издаванена тази възпоменателна книга.

Материалът е от http://www.bulgarian-orthodox-church.eu/node/113
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот Чехълче » пон яну 25, 2010 7:08 pm

Убийството на свещеника от Банско - о. Стефан Камберов

23 юли 2002 МВР Благоевград:
"Мъж на 66 години бил убит на пътя между с. Добринище и манастира "Свети Панталеймон". Горски работници намерили тялото вчера сутринта. При огледа били открити явни следи от насилие, аутопсията констатирала множество удари с твърд предмет. Установено е, че жертвата е свещеник в Банско. Продължава разследването на убийството" (www.mvr.bg).
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот Aurelia Felix » ср яну 12, 2011 11:10 am

Търся инфо за преподобна Анастасия, но не римската мъченица, а търновската отшелница. Ако някой може да помогне, ще бъда благодарна. :angel:
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Жития на светиите

Мнениеот m.muladzhikova » ср яну 12, 2011 12:44 pm

Надявам се това поне малко да помогне в търсенето ти, Тигър:

http://www.book.store.bg/p28902/tyrnovs ... avlov.html

В тази книга би трябвало да има някакво инфо.

Поздрави
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Жития на светиите

Мнениеот Aurelia Felix » ср яну 12, 2011 7:59 pm

благодаря ти, Муладжикова :thumbup:
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: Жития на светиите

Мнениеот Eleazar_Levi » вт яну 31, 2012 4:17 pm


Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост