Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

въпроси за източниците на нашата вяра
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Мнениеот prokimen » ср окт 19, 2011 3:45 pm

famulus
Потребител
Мнения: 90
Регистриран на: вт сеп 20, 2005 10:43 am

Re: Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Мнениеот famulus » ср окт 19, 2011 8:46 pm

Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Мнениеот plamen » ср окт 19, 2011 9:31 pm

refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Мнениеот refab » ср окт 19, 2011 10:48 pm

refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Мнениеот refab » ср окт 19, 2011 11:46 pm

Отново и заради по-осъзнатите, а и не само, от четящите, ще кажа, че прокимен не спира да ме изумява със своя примитивизъм ( за съжаление не мога да открия по-мека дума) и изкривеност на прочита си на книгата, на препредаването на факти и на тяхното тълкуване!... Пак казвам - изобщо не му се доверявайте - специално по тази тема , за светеца и архимандрита, поне не преди да я прочетете непредубедено!... Нека да разгледаме въпроса и по друг начин - архимандрид Софроний е богослов от най-високо ниво!... Това е общопризнато!... Може ли да се предположи, че той ще си "подреди така нещата", че да бъде така "лесно" изобличен от прокимен с неговите разсъждения в стил армейски старшина!?... Другият "изобличител" - фамулус, според мен е типичен представител на синодален и законнически стил в богословието (вж. книгата на св. Мария Скобцова), имащ начетеност и пъргав ум, но с фарисейски, според мен, уклон, т.е. е човек, според мен, с някаква степен на органична несъвместимост спрямо по-фината и същностна идейно-религиозна "материя" в книгата!... И двамата са ми скъпи, но при положение, че персистират в крайните си атаки срещу св. Силуан Атонски и архимандр. Сахаров, при това с някакви почти уродливи по форма и съдържание аргументи, не мога да не отбележа, че истината ми е по-скъпа от тях, и съответно да ги заклеймявам идейно! :!:

ПП Особеното по тази тема е, че на практика човек не може, оказва се, да си служи с аргументи - фактология от книгата, защото все едно говорим с опонентите на различни езици, все едно сме чели различни книги!?... А те - опонентите, упорстват и упорстват!

"Упоритостта, о, Партха, с която
глупците не се освобождават
от сън, страх, тъга, отчаяние
и от заблуди — помни, че е Тъмна."
Бхагавадгита 18:35
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

за виденията на схимонах Атонски

Мнениеот prokimen » чет окт 20, 2011 1:18 am

Последна промяна от prokimen на чет окт 20, 2011 1:37 am, променено общо 1 път.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

адът според св. Йоан Златоуст и според Силуан Атонски

Мнениеот prokimen » чет окт 20, 2011 1:24 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Адът според Библията и като любимо място на Силуан

Мнениеот prokimen » чет окт 20, 2011 3:34 am

Ето какво казва св. Йоан Златоуст в своето "Слово за Пасха":

"Изтреби смъртта овладяният от смъртта Жизнодавец. Слезлият в ада плени ада, който се огорчи, когато вкуси плътта Му. Като предсказа това преди столетия, пророк Исаия пише: "Адът се огорчи, когато Те срещна в преизподнята си!"

Огорчи се, защото биде обезсилен!
Огорчи се, защото биде посрамен!
Огорчи се, защото бе умъртвен!
Огорчи се, защото бе провален!
Огорчи се защото е окован!
...
"Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата"
Възкръсна Христос и ти биде повален!"


Прочее, след като адът е посрамен, умъртвен и провален, защо трябва да се държи там умът - в ада?

Защо адът трябва да бъде център на внимание, след като Църквата го нарича "всесмешен"?!

"Егда во гробе нове за всех положился еси, Избавителю всех, ад всесмехливый, видя Тя, ужасеся, вереи сокрушишася, сломишася врата" (на Велики петът вечерта).

Страшното е, че този център на Силуаново внимание - възпят от Църквата като "всесмешливый", отхвърля покаянието.

В пасхалния канон Църквата ликуващо пее: "... адову разрушил еси силу".

"смерти празднуем умерщвление, адово разрушение"

"Днесь всяка тварь веселится и радуется, яко Христос воскресе и ад пленися"

"Днесь Владыка плени ада..."

Ако със Своето Възкресение Христос е пленил ада, защо трябва да разрушаваме светоносното Възкресение Господне заради Силуановия мрачен ад?!

Видно и очевадно е както от Св. Писание, така и от свидетелството на Църквата до Софрониевата книга, че адът е неизменно свързан с мрак, тъмнина и смърт. Книгата "Старецът Силуан" поставя нова страница в църковното богословие, насаждайки ада като център на внимание без молитва към Възкръсналия Спасител. Който е светлина и ни призовава не да сме чеда адови, а синове на светлината.

При наличието на светлина, никой разумен човек няма да избере да ходи в мрака, който ни препоръчва Силуан и "големите" богослови ни го налагат по един лукав начин като ново учение на Църквата.

"Аз съм светлината на света; който Ме последва, той не ще ходи в мрака, а ще има светлината на живота"
(Йоан. 8:12)

"... ходете, докле имате светлината, за да не ви обгърне мрак; а който ходи в мрака, не знае къде отива. Докле имате светлината, вярвайте в светлината, за да бъдете синове на светлина" (Йоан. 12:35-36).

"В Него имаше живот, и животът беше светлината на човеците. И светлината в мрака свети и мракът я не обзе" (Йоан. 1:4-5)

С други думи казано, Силуан говори противното на Христа. Вместо човек да избира живота, нека предпочете смъртта. Вместо светлината, да възлюби адската тъмнина без покаяние.

Силуан твърди, че "господ" (с малка буква и твърде показателно що за господ) го е научил да държи ума си в ада. Може ли от един извор да тече и сладка и горчива вода. Може ли Господ да противоречи на цялото Писание заради един Силуан?! С този Силуанов ад се подменя цялото Свещено Писание.

Нека погледнем все пак в Св. Писание и видим какво казва то за този прословут ад, ставащ толкова модерен за "големите" богослови масони и техните почитатели на библейския мрак. Действително ли си струва православните християни, които все още имат Христа за Бог, да се упражняват в лукавия съвет да държат ума си в ада.

"Защото в гнева Ми огън пламна; той изгаря всичко до ада преизподен..." (Второзаконие 32:22)

"Веригите на ада са ме стегнали, и мрежите на смъртта са ме оплели. В утеснението си призвах Господа и към моя Бог извиках. И Той ме чу от Своя (свети) чертог гласа ми, и моят вик стигна до Неговия слух... Изведе ме Той на просторно място и ме избави, защото благоволи към мене" (Пс. 17:6-20; 2 Царств. 22:6-20).

Странно, защо Псалмопевецът св. пророк и цар Давид се оплаква от ада. Да не би да е по-малко свят от Силуан, че бидейки лишен от Силуановата благодат, не е имал същия съвет от господа на Силуан, който, очевадно не е същият Бог от Библията. Ако пророкът се чувствал "стегнат от веригите на ада", защо пък благодатният Силуан не чувства същото, та и другите съветва да побързат да се оплетат в мрежите на смъртта. Шокиращо е, че цар Давид, чиито псалми съставляват голяма част от православното богослужение, се чувствал в утеснение от чувството за ада, а Силуан блаженства и само там се чувства комфортно?!

"Да си идат в ада нечестивците, - всички народи, които забравят Бога" (Пс. 9:18)

Кой ни казва истината и кой ни разказва дрън-дрън? Според св. пророк Давид, адът е място не само за нечестивците, но за онези, които забравят Бога. Кой е професионален лъжец или оръдие на бащата на лъжата - Давид, криейки ни истината за ада и от завист, че там може да ни е уютно и блажено или пък Силуан, който като слуга на врага на нашето спасение, е загрижен да угоди на своя бог и да погуби повече хора, карайки ги с неговите нечувани упражнения да забравят Бога?! Който има все още неувредено сиво вещество в главата си, да мисли докато не си е увредил ума от адското блаженство.

"Защото Ти не ще оставиш душата ми в ада" (Пс. 15:10)

Защо пък трябва Той, т.е. Господ да вади душата на Давид от ада, ако ще е дал съвет на Силуан да държи ума си в ада и да не се отчайва до куково лято?!

"Господи, Ти изведе душата ми от ада и ме оживи, за да не сляза в гроба" (Пс. 29:4)

"Господи, да не се посрамя, задето викам към Тебе; а нечестивите да се посрамят и да млъкнат в ада" (Пс. 30:18)

Каква "посредственост" ще да е имал този пророк Давид, да се радва, че не е в ада на Силуан! Жалко, че не се е родил по времето на архимандрит Софроний за да му предаде малко от своето странно богословие и да стане световно признат богослов като отеца и уважаван от клубния Рехаб авторитет!!!

"Да ги сполети смърт; да слязат живи в ада, защото злодейството е сред тях, в техните жилища. Аз пък ще викна към Бога, и Господ ще ме спаси" (Пс. 54:16-17).

"Адът преизподен се раздвижи заради тебе (за дявола), за да те посрещне при твоето влизане; заради тебе... Гордостта ти е свалена в преизподнята, с всичкия ти шум... Но ти си свален в ада, вдън преизподнята" (Исаия 14:9, 11, 15).

Ако дяволът е свален в ада, то как може човек да се чувства комфортно да си прави компания с него? Според Софроний, Бог бил неумолит, труден за разбиране, а в ада всичко е по мед и мало в компанията на свалената от небесата гордост!

"От властта на ада ще ги изкупя, от смърт ще ги избавя. Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде победата? (Осия 13:14)

Силуановият ад няма нужда от Изкупител и извършеното вече изкупление е безсмислено. Къде е жилото на смъртта и победата на ада? - в съветите на Силуан!

"Горделив човек, като непрекипяло вино, не се успокоява; той разширява душата си като ад и като смърт е ненаситен" (Авакум 2:5)

"И ти, Капернауме, който до небе си се въздигнал, до ада ще се провалиш" (Мат. 11:23).

"И Аз ти казвам: ти си Петър, и на тоя камък ще съградя църквата Си, и портите адови няма да й надделеят" (Мат. 16:18)

Ето защо отец Софроний, големият и световно признат богослов сравнява своя "старец" с Христа на стр. 116 от книгата си, пишейки: "...Он (Силуан) по духу подобен Святому Иоанну Богослову. Воистину Дух Святый уподобил его Самому Христу"

Христос говори за Своята Църква, че портите адови няма да й надделеят, а за Софрониевия старец - църквата е в ада. Ако приемем сказанията на Силуан, че са от Бога, излиза, че Бог Сам си противоречи, защото вратите адови са надделяли вече върху Църквата с новото богословие на прехваления Софроний и великана по дух със световно значение - Силуан, който така настоятелно ни препоръчва своя ад. Новото богословие след излизането на книгата е богословие на ада, победило Църквата! Човеколюбието на Христа е подменено с любовта на Силуан към враговете си, защото Божията любов е недостатъчно щедра.

"И в ада, когато беше на мъки, подигна очите си, видя Авраама отдалеч и Лазаря в лоното му... Авраам пък рече...между нас и вас зее голяма пропаст, та ония, които искат да преминат оттук при вас, да не могат, тъй също и оттам към нас да не преминават" (Лук. 16:23, 26).

Уважаемият Рехаб може да каже, че Евангелието говори глупости. Трябва да се вярва по-скоро на Силуановия ад.

"Предвидя и каза за възкресението на Христа, че душата Му не бе оставена в ада" (Деян. 2:31).

Щом като душата на Христа не е оставена в ада, защо Силуановият Бог посъветвал да си държи ума в ада?! Колко божества има в този свят или вярват ли християните и Силуан със Софроний в един и същ Бог? Очевадно е, че богът на Силан не е същия с Бога на Писанието!

"Имам ключовете на ада и смъртта" (Откр. 1:18).

"И видях, и ето сив кон, и върху него ездач, чието име беше смърт; и адът следваше подире му" (Откр. 6:8)

"Смъртта и ада върнаха мъртвите" (Откр. 20:13).

"Защото, ако Бог не пощади съгрешилите ангели, но като ги сгромоляса в ада и свърза с вериги на мрака, предаде ги да бъдат пазени за съд" (2 Петр. 2:4).

"Ангелите пък, които не опазиха своето началство, а напуснаха жилището си, запази във вечни окови, в мрак, за съда на великия ден" (Иуда 1:6).

В заключение си струва да се припомни важното за нас свидетелство на самите бесове, които са "легион":

" И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната"
(Лук. 8:31) - Парадокс! Бесовете умоляват Христа да не ги изпраща в бездната, а Силуан сам се сили да пребивава в нея без отчаяние, та и нас съветва да заемем мястото на евангелския легион.

Това е свидетелството на Библията за ада. Който има уши, да слуша. Който все още има неповреден ума си, да размисля и сравнява новите учения в светлината на Библията.

Ако Писанието е недостатъчно за да укаже диаметралната противоположност, може да се прибегне и към богослужебните текстове.
Потребителски аватар
plamen
Администратор
Мнения: 799
Регистриран на: ср авг 24, 2005 12:26 pm

Re: Св. Силуан Атонски за любовта към враговете

Мнениеот plamen » чет окт 20, 2011 10:02 am


Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта