Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

въпроси за източниците на нашата вяра
skitnik
Потребител
Мнения: 19
Регистриран на: ср фев 28, 2007 11:59 pm

Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

Мнениеот skitnik » ср фев 10, 2010 9:05 pm

Как тълкуват св.отци този пасаж?
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

Мнениеот Дон Кихот » чет фев 11, 2010 10:28 am

Ако знаете руски език, на сайта http://www.lopbible.narod.ru/joh/_joh032.htm е сканирана класическата "Тълковна Библия" на А. Лопухин. Тя е много добро пособие.
.
120 години от рождението на Борис Пастернак -
http://archiman.livejournal.com/
skitnik
Потребител
Мнения: 19
Регистриран на: ср фев 28, 2007 11:59 pm

Re: Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

Мнениеот skitnik » чет фев 11, 2010 12:20 pm

Благодаря. А да знаете някой линк и на немски език?
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

Мнениеот Дон Кихот » чет фев 11, 2010 2:09 pm

Немски коментари на Евангелието от Йоан има много, но имайте предвид конфесионалните убеждения на авторите (протестанти или римокатолици):

http://de.wikipedia.org/wiki/Evangelium ... Kommentare

http://www.fb1.uni-siegen.de/kaththeo/b ... re/jh.html

Книги за сваляне от мрежата:

http://www.bibelkommentare.de/index.php ... ture_id=47
Boian
Потребител
Мнения: 4
Регистриран на: чет яну 28, 2010 10:26 pm

Re: Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

Мнениеот Boian » чет фев 11, 2010 10:54 pm

Уважаеми,
цитираният текст от евангелието по свети апастол и евангелист Йоан Богослов ми дава повод да отбележа една твърде важна подробност и по скоро необходимост при възприемането на текстове от Светата Библия изобщо. От житията и трудовете на светите Отци е видно, че те не изначално са могли да разбират Писанията. Това е идвало в определен от Бога момент когато той е преобразявал тяхната душа така , че тя да стане способна да възприема в пълнота Божието Слово. Не бива да мислим , че в това състояние, в което обикновено пребивава душата на християнина е възможно да бъде разбрано Словото . По-скоро това е един по-висок етап от пътя на душата към Бога. Същевременно всеки, който се стреми искрено към Бога и чуе Словото може да получи полза, но това зависи от волята на Бог.
Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва..."

Мнениеот Дон Кихот » пет фев 12, 2010 8:53 pm

Бояне,

Чети повече книги, а не стой само в Интернет. Пред "когато" се пише запетая, а сравнителната и превъзходната степен се пишат със слято тире, например: по-добър, най-хубав. Между текста и точката няма пауза, а след точката.
Aliya
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: ср юни 02, 2010 4:19 pm

Re: Ев.според св.ап и ев.Йоан 6:63"...плътта нищо не ползва.

Мнениеот Aliya » съб ное 27, 2010 2:21 pm

Тялото в християнската религия – „Или не знаете, че тялото ви е храм на Духа Светаго, Който живее във вас? (1 Кор. 6:19). А Господ е Духът (2 Кор. 3:17/” - свети апостол Павел

Свети апостол Павел отново и отново през вековете ни задава този проникновен въпрос за отношението ни към нашите тела. Защото ние, хората, непрекъснато забравяме за свещеността на телата си. Приемаме тялото си за даденост, поради което до такава степен се идентефицираме с тялото си, че преставаме да го забелязваме. Забравяме да го обичаме за безотказната му преданост, за това, че тялото ни служи вярно, въпреки че го разкъсваме с вечните си желания, амбиции, разрушителни чувства – гняв, страх, агресия, постоянно произвеждани от неуморния ни алчен ум. Умът ни винаги иска все повече и обладан от амбициозното ни човешко его, никога не намира покой.
А тялото ни носи своя мъдрост, в която винаги трябва да се вслушваме, така, както се вслушваме в думите на мъдър приятел. Тялото ни е много древно, то е дошло първо на тази земя и съществува вече милиони години като материя. Умът ни е новодошлият в случая, той е тук от едва няколко десетки хиляди години. Ето защо тялото ни има своята истина и когато се отнасяме към него с любов и разбиране, като към дом на нашата душа, който ни приютява и вярно ни служи по време на земния ни път, то тялото ни се отблагодарява с подкрепа и сила.
Много често наричаме тялото си „мое” и смятаме, че то е наша собственост, с която можем да разполагаме изцяло и безусловно. И водени от внушенията на ума си, пълен с илюзии, идеи и предразсъдъци, дори да измъчваме тялото си по всевъзможни начини – чрез безмилостен глад, фанатично изнуряване, чрез отхвърляне и неприемане на естествените природни нужди на тялото.
Но нима е „мое” нещо, което не аз съм създал, когато съм дошъл на тази земя, и не ще отнеса със себе си, когато напусна земния си живот? Нима имам право да не почитам и да не пазя този ценен дар, дарен ми от Създателя? Нашето тяло е създадено от Бог и като всичко, сътворено от Него, тялото ни не е и не може да бъде грешно и виновно. Тялото ни е част от живата природа на Бог и когато го оставим да бъде себе си, в тон с природата си, да се развива естествено, то е в унисон със Съществуванието, с Божието мироздание. Умът е този, който поради обуславянето си с минали предразсъдъци, непримирими идеи и фанатичните си заблуди възприема тялото като грешно, плътско, виновно и лесно обладаемо от „бесове”. Всъщност, човешкият ум е този, който дели света на Твореца на добро и лошо, на правдиво и грешно, на плътско и греховно от една страна и духовно и възвисено от друга страна. Човешкият ум е дуалистичен поради своята ограниченост и неспособност да обозре Необозримия Творец и неговата безкрайна любов, присъстваща във всичко сътворено от Него – както материалния, видимия свят, така и духовния, невидимия.
В миналото и все по-малко в днешно време, религиозните аскети са се стремили да постигнат духовност /и оттам признанието на обществото/, като отричали и осъждали тялото си, като измъчвали и бичували бедното тяло с аскетични практики, носещи характера на откровен мазохизъм и самоубийствени наклонности, на незачитане на живота, даден ни от Бог. Вместо да бъдат третирани като душевно болни и лекувани поради саморазрушителните си наклонности, те са били почитани и превръщани в светци от другите, от обществото, от църквата. По този начин обществото и църквата са се превръщали в съучастници и поощрители в един небогоугоден акт на незачитане на живота, този безценен дар, даден ни от Бог. Ако аскетите са били тези, които са се самоизмъчвали в отявлен мазохизъм, то църквата със своето отношение на възхвала и канонизиране на подобно мазохистично поведение, се е превръщала в садист.
Истинската духовност и религиозност не е и не може да бъде в отхвърлянето на Божието мироздание, тя е в абсолютното и безусловно всеприемане на Сътвореното от Твореца, от най-малката тревичка до най-голямата звезда, от скалата и растението до животното и човека.
Тя е и в приемането на човешкото тяло като Ваш приятел, не като ваш враг.
Тялото е Вашата земя, там са вкопани корените ви. Вие трябва да изградите мост между себе си и Вашето тяло. Ако не изградите този мост, Вие винаги ще бъдете в конфликт със собственото си тяло – а човек, който се бори сам със себе си, е винаги нещастен. На първо място вие трябва да сключите примирие с тялото си и никога да не го нарушавате. Веднъж след като сте се примирили с тялото си, то ще стане много, много приятелски настроено. Вие ще се грижите за тялото, тялото ще се грижи за Вас – то ще стане Ваше средство с огромно значение, то ще стане Вашият същностен храм. Ще дойде ден, в който вашето тяло само ще ви се разкрие като олтар на Бога.

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост