Книга на Енох - етиопска версия

въпроси за източниците на нашата вяра
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » съб мар 27, 2010 12:45 am

Исках да бъде в отделна тема Книга на Енох, но тъй като аз не мога вече да създавам теми, затова го публикувам тук. Предполагам, че ще представлява интерес за повечето хора.

KНИГА НА ЕНОХ
ЕТИОПСКА ВЕРСИЯ

(Тук е използван превод на оригиналната версия на Книгата на Енох по изданието на
Dillman, A. Das Buch, Henoch ubersetzt und erklart. Leipzig, 1853.
)

I. Тук са думите на праведния Енох, с които той благославя праведните, които ще живеят в скръбни времена, в които ще бъдат наказани злите и нечестиви люде. Енох, мъж праведен
и богобоязлив, ходеше пред Бога, а очите му бяха отворени и той съзерцаваше святото
видение на небето. Той каза: Ще ви разкажа онова, което ми показаха небесните ангели.
2. Ангелите ми разкриха всички неща, и благодарение на това имах прозрение за всичко,
което се е случило до сега и за всичко, което ще се случи не при днешното поколение, но
при едно далечно поколение, за благото на избраните.
3. Чрез ангелите именно аз можех да говоря с Онзи, който един ден ще слезе от небесните
си селения – със светия и всемогъщия, господаря на този свят.
4. Един ден той ще слезе на планината “Синай”, ще отвори дарохранителницата си и ще се
покаже в цялата сила на небесната си мощ.
5. Всички наблюдатели ще бъдат изплашени, всички ще загубят ума и дума.
6. Всички ще бъдат обхванати от ужас – от началото до края на земята. Високите планини
ще се разпукат, хълмовете ще бъдат сравнени със земята; всичко ще рухне пред лицето му,
подобно на стапящ се пред пламъка восък. Земята ще бъде залята с вода, и всичко, което я
населява ще загине. Тогава всички, дори и праведните, ще бъдат съдени от Господа.
7. Праведните обаче ще получат мир. Господ ще запази избраните и ще излее върху им
милостта си.
8. Праведните ще бъдат Божие достояние и Бог ще ги благослови и ще ги направи
щастливи. Те ще бъдат озарени от неговото величие.
II. Ето, Господ пристига. заедно с 10 000 свети воини, за да съди всичко живо. Той ще
погуби потомството на злите хора и ще отхвърли всяка плът на грешните и нечестивите,
заради престъпленията, които са извършили спрямо неговите закони.
III. Ония, които са на небето, знаят всичко което става на земята.
2. Те знаят, че небесните светила над нас никога не сменят пътя си; всяко от тях изгрява и
залязва в точно определено време и никога не пристъпва заповедите, които е получило. Те
гледат към земята,и виждат всичко, което се случва по всяко време на деня и нощта.
3. Те виждат, че всяко божие създание има свой предначертан път, който да следва. Те
виждат смяната на сезоните, виждат водните повърхности на земята и знаят, че облаците,
изпаренията и дъждът разхлаждат земната топлина.
IV. Те наблюдават с възхищение живота на дървото например – как се покрива с листа,
които после окапват, с изключение на листата на 14 облагодетелствани дървета, които
остават вечно зелени и много зими подред живеят като през пролетта.
V. Небесните воини гледат с възторг как през летните дни слънцето стопля земята още при
изгрева си, а хората търсят прохладата на сенките, когато земята се пука от непоносима
жега и никой не може да се разхожда на открито по полето или в планината.
VI. Те се възхищават и на плодовете, които раждат дървесата и разбират много добре, че
оня, който живее вечно, прави за хората всичко.
2. Те знаят, че всички неща, които стават през всяка година са неизменно следствие от
Господните повеления и затова, когато Бог реши, всички неща могат да изчезнат.
3. Те виждат, че реките и моретата следват това, което им е предопределено.
4. Те виждат и тогава, когато хората престъпват Божиите заповеди и по този начин сквернят
неговото величие. Нечестивите им уста изричат богохулства срещу неговото великолепие.
5. Грешници, за вашите каменни сърца, няма да има мир и прошка!
6. Дните ви ще бъдат прокълнати, а животът ви – изличен от книгата на божиите дела; ще
бъдете обречени на ненавист и за вас няма да има прошка.
7. В деня на съда спокойствието ви ще бъде разбито от вечното проклятие на всички
праведни.
8. Те ще намразят и вас, грешниците, и нечестивите.
9. А за избраните ще бъдат радостта и светлината, мирът и красотата. Те ще наследят
земята.
10. За вас нечестивци, ще бъде проклятието.
11. Избраните ще бъдат надарени с Божията мъдрост,и тогава няма да има повече нито
престъпления, нито богохулства, нито пък някой ще се възгордява. Всички ще бъдат
благоразумни и смирени и няма да нарушават божиите закони.
12. След това праведните няма повече да бъдат съдени до края на живота си. Смъртта им
ще бъде без страх и без болка. Дните им ще бъдат изпълнени с благи дела и ще дочакат
старините си в радост и спокойствие. Всички години от живота им ще бъдат безоблачни, без
тревога, а само с радост и мир.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Краят на времената

Мнениеот zmianatz » съб мар 27, 2010 12:47 am

VII. В началото на света, когато децата на човешкия род се умножиха, родиха се момичета
стройни и красиви.
2. Ангелите, деца на небето, ги видяха и се влюбиха в тях. Тогава си казаха: Хайде да си
изберем жени измежду хората и да имаме деца от тях!
3. Семиаз, техният началник, ги предупреди, че това е неизпълнимо и не бива да се прави.
4. Той беше уплашен, че ще бъде наказан за техните престъпления.
5. Но те му отвърнаха: “Ние се заклеваме, че ще се обвържем помежду си с взаимна
омраза, без тебе. Не желаем да променим намерението си и ще изпълним онова, което сме
замислили.’
6. И те наистина се заклеха и се обвързаха с ненавист към небето. Те бяха двеста на брой
паднали ангели, които слязоха в Ермонската планина, на мястото, наречено Арадис.
7. Тази планина бе наречена така, защото там се заклеха и се обвързаха взаимно с
омерзение.
8. Ето имената на последователите им: Семиаз, Уракабарамеел, Акибеел, Тамиел, Рамуел,
Данеел, Азакеел, Саракмиал, Азазел, Армерис, Ватраал, Ананес, Завебес, Самсавеел,
Ертзел, Турел, Йоамяел, Аразеал. Това бяха водачите на тези 200 ангели.
9. Всеки от тях си избра по една жена и заживя с нея. Те научиха жените си на магии и
чародейства, разкриха им тайните на различните храсти и дървета.
10. Жените човешки заченаха и родиха исполини.
11. Ръстът на исполините достигна до 300 лакти (около 20 метра). Те започнаха да изяждат
всичко, което хората произвеждаха, но въпреки това не можеше да бъдат изхранени.
12. Тогава те се обърнаха срещу хората и започнаха да ги разкъсват и да пият кръвта им.
13. Започнаха да изтребват и птиците, животните, влечугите и рибите, за да се наситят с
месото им и да утолят жаждата си с кръвта им.
14. Тогава земята осъди престъпните люде.
VIII. Азазел освен това научи хората да произвеждат оръжие – саби, ножове, щитове,
ризници и огледала. Той ги посвети и в изкуството да изработват всякакви украшения, да си
боядисват веждите и клепките, да използват скъпоценните камъни и всякакви те багрила
така, че да изглеждат порочни и покварени.
2. Беззаконието растеше; прелюбодеянието се умножи; човеците престъпиха божиите
заповеди и опорочиха целия си живот.
3. Амазарак пък научи хората на всякакви магии и чародейства; разкри им всички тайни на
билките.
4. Армерис им предаде изкуството да разплитат всяка магия.
5. Баркаял им показа как да наблюдават движението на звездите.
6. Акибеел ги посвети в тайните на знаците.
7. Тамиел ги въведе в астрономията.
8. Азарадел им разкри движението на луната.
9. Тогава хората навириха глави, не знаейки че отиват към гибел, надигнаха глас и гласът
им достига до небето.
IX. Тогава архангелите Михаел, Гавриил, Суриел и Уриел погледнаха от небето към земята,
видяха потоците кръв, които я обагряха и неправдите които се вършеха там и си казаха:
това е шумът от човешките гласове.
2. Земята, лишена от децата си, бе издигнала своя глас до небесните врати.
3. Към вас, о цвят на небето, към вас душите отправят своите жалби и вопли: измолете за
нас справедливостта на Всевишния. Тогава те казаха на своя Бог и господар: Ти си
господар на господарите, бог на боговете, цар на царете. Тронът на твоята слава се издига
във вечността и навеки е прославено и осветено твоето име. Ти си славен во веки веков.
4. Ти си създателят, върховният господар на всичко; нищо не е скрито за твоя
всепроникващ поглед. Ти владееш над всичко и нищо не избягва от вниманието ти.
5. Ти видя онова, което извърши Азазел; как научи човеците на всякакъв грях и как откри на
хората всичко, което се върши в небесата.
6. Семиаз също научи хората на магии, той, когото ти бе поставил над всички като вожд. Те
се свързаха с дъщерите человечески. Съгрешиха с тях и се оскверниха.
7. Те ги научиха на най-отвратителни престъпления.
8. И жените родиха великани.
9. И цялата земя се изпълни с кръв и неправда.
10. И ето че сега душите на онези, които са умрели, викат към теб.
11. И техните вопли стигат до небесните врати.
12. към теб се възнасят техните стонове; човеците не могат да се изтръгнат от неправдата,
която покрива лицето на земята. Но ти знаеш за всичко, дори преди да е станало.
13. Познаваш всичко. Знаеш онова, което става и нищо не ни казваш.
14. За многото престъпления, какво трябва да сторим на грешниците?
X. Тогава Всевишният, великият и светият направи да бъде чут неговия глас.
2. И изпрати Арзайалалиур при сина на Ламех.
3. И му каза: Говори му от мое име; но не се показвай да те види.
4. После му кажи за страшното бедствие, което ще направя. Ще загинат всички човеци;
защото водите на потопа ще залеят цялата земя и ще загине всяка земна твар.
5. Научи го обаче как да се спаси; кажи, че неговото потомство съм избрал да продължи
човешкото съществуване на земята.
6. След това Господ каза на архангел Рафаел: Вземи Азазел, вържи му краката и ръцете; и
го хвърли в мрака на пустинята Дудаел.
7. Направи така, че да падат върху му тежки и остри камъни; обви го в мрак.
8. Нека той остане там за винаги със забулено лице и никога да не види светлината.
9. А в деня на Страшния съд ще го потопим в огън.
10. Очисти земята, която ангелите оскверниха; възвести и живота, кажи и, че ще я съживя
отново.
11. Синовете човешки няма да загинат поради тайните, които наблюдателите са им
разкрили и на които те научиха своите потомци.
12. Но земята бе осквернена от нечестивите съвети на Азазела. И той трябва да отговаря за
всичките престъпления.
13. После Господ рече на архангел Гавриил: Иди при злите люде, при отвергнатите, при
децата на прелюбодеянието, изтреби тези деца на блудството, потомците на
наблюдателите; тласни ги, насъскай ги едни срещу други. Нека погинат от собствените си
ръце; защото дните им са преброени.
14. Те ще те молят, но молбите им да бъдат всуе; напразно ще се надяват децата им да
живеят вечно или поне до петстотин години.
15. След това Бог каза на архангел Михаел: Иди и възвести наказанието, което очаква
Семиаз и всички ония, които са се свързали с човешки жени и са се сквернили с гадости. И
когато бъдат изтребени техните синове и те видят разрухата на всичко онова, което им е
било най-свидно на света, окови ги във вериги под земята за седемдесет поколения, чак до
деня на Страшния съд; и страхът от този съд да бъде с тях през цялото време.
16. Тогава те ще бъдат хвърлени в дълбините на един пожар, който ще ги измъчва
непрестанно; и ще останат там за вечни времена.
17. С тях в пламъците ще гори и техният водител; и ще останат там оковани във вериги,
докато изтекат голям брой поколения.
18. Изтреби заедно с тях и грешниците, пристрастени към порочни забавления; унищожи
потомството на наблюдателите; твърде дълго време са гнетили човешкия род.
19. Нека потисниците да бъдат изтребени от лицето на земята.
20. Да бъде унищожено злото!
21. Но нека разцъфнат справедливостта и истината и да станат те залог за бъдещ
благослов.
22. Защото правдата и справедливостта трябва да разцъфнат в радост за вечни времена.
23. И тогава всичките свети мъже ще отправят към небесата делата за благослов и ще
живеят, докато народят хиляди деца; докато дните на тяхната младост и техните празници
преминават в радост и спокойствие. Тогава цялата земя ще бъде обработвана
справедливо; тя ще се изпълни с плод и благослов и ще бъде засадена с дивни растения.
24. Лозата ще расте там изобилно и ще ражда доволно плод; всичките семена поверени на
земята, ще се раждат по хиляда зърна от едно; една мяра маслини ще дава десет литри
зехтин.
25. Избави земята от всяко потисничество, от всяка неправда, от всяко престъпление, от
всяко светотатство, от всичко онова, което може да я оскверни. Нека злото да бъде
заличено от нея.
26. Тогава земните деца ще живеят в правда, и всички народи ще ми отдадат дължимите
почести; всички ще ме благославят, всички ще ме обожават.
27. Земята ще се очисти от всяка поквара, от всяко престъпление, от всяко страдание и тя
не ще има защо повече да се бои от мене и от рушителния потоп.
28. След това аз ще разтворя съкровищниците на благослова, които крие небето, ще ги
изсипя върху земята и те ще оплодят човешките дела и труд.
29. Мирът и правдата ще сключат съюз с хората и този свещен съюз ще трае, докато
съществува светът.
XI. (Липсва в ръкописа)
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Aurelia Felix » нед мар 28, 2010 9:04 pm

някой знае ли нещо повече за тази версия на книгата на Енох? и въобще за книгата на Енох? доколко е достоверна или е апокриф?
Жоро
Потребител
Мнения: 1396
Регистриран на: съб апр 11, 2009 9:10 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Жоро » пон мар 29, 2010 7:33 am

Книгата Енох е цитирана в Библията. Юда се позовава на нея. В книгата Енох се споменава за шеста глава на Битие, където се казава, че Божиите синове си взимали за жени от красивите човешки дъщери. В книгата пише, че тези Божии синове са падналите ангели, което е грешно учение според ранната църква. Миля, че и имаше и други неверни неща покрай тези паднали ангели и ако не се лъжа се стигаше и до обяснения на грехопадението чрез тях. Заради това грешно учение църквата я е обявила за апокрифна и не я приема в канона.

Йоан Златоуст например, в коментара си върху Битие казва, че тези Божии синове са хора, а не ангели. Един от аргументите му е, че никъде в Библията ангелите не са наречени Божии синове.
Последна промяна от Жоро на пон мар 29, 2010 7:44 am, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Чехълче » пон мар 29, 2010 7:35 am

Аз само като название съм чувала, но винаги се ръководя от едно просто правило - има ли я в Библията, спокойна съм и обратното.
Славян
Потребител
Мнения: 1132
Регистриран на: съб сеп 26, 2009 1:49 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Славян » пон мар 29, 2010 12:31 pm

Божиите синове са потомците на Сит, а човешките - на Каин.
Така изложено в "Нашата вяра".

Първите са Божии, защото са били покорни Богу, а вторите човешки - защото били без Бога - покорни на човешките си прищявки.
Това е от мен, но се подразбира, че е така.
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот m.muladzhikova » пон мар 29, 2010 1:38 pm

Тигър,
фрагменти от книгата на Енох има включени в спорните "Тракийски послания" / окачествени като ерес /. Ако прояваваш интерес ето линк:

Много се извинявам, Мария, но трия този линк, защото ереста на тези "тракийци" е изключително опасна. Не искам дори линк към гибелните им учения да има на този сайт.
Asenov
Потребител
Мнения: 411
Регистриран на: съб яну 24, 2009 7:24 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Asenov » пон мар 29, 2010 3:41 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Aurelia Felix » пон мар 29, 2010 5:06 pm

действително св.ап.Юда се позовава на книгата на Енох в посланието си. беше ми интересно, ако някой знае как точно е стигнала до него - може би като древно предание. вероятно в един момент някой е решил да запише преданието, но си е добавял и свои възгледи и се е получило това. показателно е, че не е приета от юдеите като канонична.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » вт мар 30, 2010 5:14 pm

Стара българска литература. Апокрифи
Донка Петканова

СТАРОЗАВЕТНИ АПОКРИФИ
Видения из небесата

КНИГА ЗА СВЕТИТЕ ТАЙНИ ЕНОХОВИ

В своята най-стара редакция творбата произхожда от II—I в. пр. н. е.; смята се, че е писана на еврейски или на арамейски език. Споменава се в Исидоровия индекс, остава и в славянските индекси. През първите векове на християнската епоха още не е решено как да се третира тя — като позволена или забранена. Някои ранни писатели я считат за боговдъхновена, в стари преписи на етиопската библия тя стои наред с каноничните книги. По-късно (IV—V в.) е определена като забранена (повече у И в а н о в, Богомилски книги, с. 186—188).

В славянската книжнина творбата според изследванията на М. Соколов е известна в три версии — обширна първична, междинна, съкратена. Пълният славянски текст произхожда от гръцка подложка, която не е запазена. Затова той придобива голямо значение. Известна е още етиопска версия и една средновековна еврейска. Трите версии са твърде различни. Текстът, който публикувам, представя първичната обширна версия. Тя е преведена в България най-вероятно през Х в. Предполага се, че книгата е приета и използувана от богомилите, тъй като съдържа елементи, близки до богомилското учение. Апокрифът има голямо значение за развитието на късната апокрифна литература като извор и образец за създаване на апокалиптични творби.

От трите версии общо са известни 11 преписа (Я ц и м и р с к и й, Библ. обзор, с. 82—85). От апокрифа са познати и редица извлечения в сборници и кормчии (вж. Я ц и м и р с к и й, Библ. обзор, с. 85—88). Някои от тях издаде М. С о к о л о в, Славянская книга Эноха Праведнаго. Москва, 1910, с. 145—155, 161—162, други Т и х о н р а в о в, Памятники I, с. 19— 20, 20—23.

П ъ л н о з а г л а в и е на обширната версия: “Книга за светите тайни Енохови, мъж мъдър и велик художник, когото бог възлюби и го прие да види небесния живот и да бъде самовидец на премъдрото, велико, недостижимо и вечно царство на вседържителя бог, и на предивното, славно, светло и многооко бдение на господните слуги, и на крепкия господен престол, и на степените, и на явлението на безплътните войни, и на неизказания строй на безбройните стихии, и на различни гледки, и на неизразимото пение на херувимското войнство и на безмерната светлина.”

И з д а н и я на обширната версия: М. С о к о л о в, Материалы и заметки по старинной славянской литературе. Вып. третий. VII. Славянская книга Эноха. 2. Текст с латинским переводом. Чтения, 1899, кн. 4, с. 1—80 (по препис от XVI в. б. ред от Белгр. Нар. библ. с разночетения по още два преписа); П о п о в, Библ. материалы, № 4, 1880, с. 89— 139 (по сб. от 1679 г., р. ред.); Ф р а н к о, Апокрифи 1, с. 39—63 (препечатано от Попов); И в а н о в, Богомилски книги, с. 167—180 (по изданието на Соколов с пропуски на отделни епизоди и с някои паралели по други три преписа).

Новобългарски преводи: А н г е л о в — Г е н о в, с. 185—194 (частичен); К. К у е в в: Христоматия, с. 162—168 (със съкращения). За настоящия сборник използувам превода на Куев с минимални промени. Допълвам този превод с някои пропуснати епизоди (11, 20—22) и отделни изречения, които превеждам по изданието на Соколов. Изоставям епизодите 13—17, които са преповторение на видяното на небесата, разказано от Енох на синовете му, и последните два епизода (23—24), които вече нямат връзка с Енох.

1. В онова време, рече Енох, когато навърших 165 години, роди ми се син на име Матусал. След това живях 200 години и събраха се всичко 325 години от живота ми. В първия месец, в определен ден, в първия ден на първия месец, аз, Енох, бях сам в своя дом и почивах на одъра си. Когато спях, голяма скръб обхвана сърцето ми и рекох: “Ето, очите ми плачат, какво ли ще ми се случи?” И явиха ми се двама преголеми мъже, каквито никога не бях виждал на земята. Лицата им бяха светли като слънце, очите им горящи като свещи, а из устата им излизаше огън. Облеклото им бе като пяна, а тялото им с много багри. Крилете им бяха по-светли от златото, а ръцете им по-бели от снега. Те застанаха при одъра до главата ми и ме повикаха на име. Аз се събудих от своя сън и явно видях стоящите пред мене мъже. Погледнах ги, поклоних им се и се ужасих, а лицето ми се озари от страх. И рекоха ми мъжете: “Дерзай, Еноше, не бой се! Вечният господ ни прати при тебе. Ето още днес ти ще се възнесеш заедно с нас на небето. Кажи на своите синове и на домочадието си какво да правят без тебе на земята в къщата ти; и никой да не те търси; докато господ не те върне при тях.” Като ги изслушах, бързо излязох от къщата си и затворих вратите, както ми рекоха. И повиках синовете си Метусалам, Регим и Гаидат и им разказах какво ми говориха тези мъже.

2. Послушайте, чеда мои, не зная къде отивам и какво ще ме срещне. Сега, чеда мои, не се отклонявайте от бога; ходете пред божието лице и изпълнявайте заповедите му; не пренебрегвайте молитвите за вашето спасение, за да не спре господ плода на вашия труд. Не лишавайте господа от дарове, защото и той не лишава ония, които събират съкровища и поднасят дарове. Благославяйте господа с първенците на стадото и първенците на вашата младост, за да бъдете и вие благословени во веки. Не се отклонявайте от господа и не се покланяйте на лъжливи богове — на богове, които не са създали нито небесата, нито земята, нито пък други твари, защото те и ония, които им се покланят, ще загинат. Нека господ да укрепи вашите сърца в своя страх. А сега, чеда мои, никой да не ме търси, докато господ не ме върне при вас.

3. Когато говорех на синовете си, ония мъже ме повикаха, взеха ме на крилете си, възнесоха ме на първото небе и ме поставиха на облаци, които тръгнаха. И по-горе видях въздух, а още по-горе видях аер; и ме поставиха на първото небе. Показаха ми море, по-голямо от земното. После доведоха пред мене старейшините и първенците на звездните чинове и ми показаха двеста ангели, които владеят звездите и небесата и които летят с крилете си и обикалят всички планети. И тук съгледах снежни и ледени пазилища и ангелите, които държат тези страшни пазилища и скривалищата на облаците, откъдето те излизат и влизат. Показаха ми скривалищата на росата и маслина, чийто образ бе много по-голям от всеки цвят на земята. Видях и ангели, които пазеха скривалищата и които ги отварят и затварят.

4. И взеха ме тези мъже и ме възнесоха на второто небе. Посочиха ми и видях тъмнина, по-голяма от земната; тук съгледах и висящи на вериги блудници, чакащи страшния съд. Тия ангели бяха по-тъмнозрачни от земната тъмнина и през всички часове пораждаха плач. И запитах мъжете, които бяха с мене: “Защо се мъчат тези непрестанно?” А мъжете ми отговориха: “Тези са отстъпници господни, които не изпълняваха божиите заповеди, а вървяха по своята воля и отстъпиха заедно със своя княз. Те са поставени на петото небе.” И нажалих се много за тях, а ангелите ми се поклониха и ми рекоха: “Човече божи, помоли се за нас на господа!” Аз им отговорих, като рекох: “Та кой съм аз! Аз съм смъртен човек, но нека се помоля за ангелите. Кой знае къде отивам аз и какво ще ме срещне или пък кой ще се помоли за мене.”

5. И взеха ме оттам мъжете и ме възнесоха на третото небе и ме поставиха сред рая. И това място е неизразимо хубаво. Видях всякакви прекрасни дървета и техните зрели и ароматни плодове; и всички донесени ястия благоухаеха; и в средата бе дървото на живота — на онова място, гдето господ почива, когато слиза в рая. По своята красота и благоухание това дърво е неизразимо хубаво и по-прекрасно от всички съществуващи твари; отвред то е златовидно и червено, и огнезрачно, и покрива целия рай. То съчетава качествата на всички дървета и на всички плодове. Коренът му е в рая при земния изход. А раят е между тлението и нетлението. От него изтичат два извора: от единия извира мед и мляко, а от другия — елей и вино. Те се разделят на четири части и като текат тихо, спускат се в Едемския рай между тлението и нетлението; и минават от другата страна, и се разделят на 40 части, и се разливат по земята; и пак се връщат, както останалите въздушни стихии. Тук няма безплодно дърво, а всяко дърво ражда богато. Цялото това място е благословено; и триста много светли ангели, които пазят рая, с непрестанен глас и с мелодичното си пение цял ден служат на бога. И рекох: “Колко хубаво е това място!” И двамата мъже ми рекоха: “Еноше, това място е приготвено за праведниците, които са претърпели всевъзможни беди в своя живот; когато озлобявали душите им, те са обръщали очите си от неправдата и са давали справедлива присъда. На гладните са давали хляб, обличали са голите, падналите са вдигали, помагали са на оскърбените и на сираците; те ходят без порок пред лицето господме и единствено нему служат. За тях е приготвено това място за вечно наследство.” Двамата мъже ме заведоха на северната страна и тук ми показаха много страшно място, гдето има люти мъки: дълбока тъмнина и тъмна мъгла и никаква светлина. Там гореше мрачен огън и огнена река течеше по цялото това място. От една страна огън, а от друга — студен лед, гори и мрази. Видях и страшна тъмница и мрачни и безмилостни ангели, носещи нечувано оръжие, които безмилостно мъчеха. И рекох: “Горко, горко! Колко страшно е това място!” И двамата мъже ми рекоха: “Еноше, това място е приготвено за ония, които не почитат бога, които правят на земята зло, магии, баяния, бесовски гадания; които се хвалят със своите лоши деяния; които, окаяници, крадат човешки души, притискат бедните и вземат имота им и сами богатеят от чуждия имот; които могат да наситят гладните, а ги уморяват от глад; които могат да облекат голите, а ги оставят голи; които не познават своя творец, а се покланят на бездушни и суетни богове; които правят идоли и се покланят на мръсното творение на ръката. За всички тези е отредено това именно място за вечно достояние.

6. И взеха ме онези мъже и ме възиесоха на четвъртото небе. Тук ми показаха всички шествия и движения и блясъка на слънцето и луната и техния постоянен и бърз като вятър ход. Видях колесницата на слънцето, която денем и нощем обикаля. И видях четири големи звезди от дясната страна на слънцето, всяка от които е придружавана от по 1000 по-малки, и 4 от лявата страна, всяка от които е следвана от по хиляда по-малки, или всичко заедно 8000. Денем го водят 15 милиарда ангели, а нощем 1000 шестокрили ангели. Те вървят пред колесницата и 1000 ангели му дават огън. И духове летят подобни на две птици — едната като феникс, а другата като халкедра. Лицата им са лъвски, а краката, опашките и главата — крокодилски. Цветът им като небесната дъга, големината им 900 мери, крилете им ангелски и всяка има по 12 криле. Те именно теглят колесницата на слънцето, носещо роса и зной. И както господ заповядва, така те се връщат, слизат и възлизат по небето и по земята със светлината на своите лъчи.

И двамината мъже ме понесоха към източната страна на това небе и ми показаха вратите, от които преминава слънцето в определенотю време — при месечните обиколки през цялата година и в часовете на събирането на деня и нощта. Видях шест огромни отворени врати, всяка от които има 61 и четвърт стадии [1]. Старателно ги измерих и толкова излезе големината им. Из тях излиза слънцето, за да обиколи света и влезе във всеки месец. Из първите врати излиза 42 дена, из вторите — 35, из третите — 35, из четвъртите — 35, из петите — 35, из шестите — 42; и след това отново започва от шестите врати след изтичане на времето и се връща през петите врати 35 дена, през четвъртите 35 дена, през третите 35 дена, през сторите 35 дена. И така се свършват дните на всяка година след изтичането на четирите годишни времена.

И отнесоха ме тези мъже към западната страна на небето и ми показаха пет пъти по-големи врати, отворени от обратната страна на източните врати, и през тях захожда слънцето след 365 дена и четвърт. Така то захожда през западните врати. Когато излезе през западните врати, 400 ангели вземат венеца му и го носят към господа, а слънцето се обръща с колесницата и прекарва без светлина 6 часа. И в осмия час на нощта 400 ангели донасят венеца и го слагат на слънцето, а стихиите, наречени феникс и халкедра, му пеят стихове. И поради това всички птици удрят с крилете си, радвайки се на светодавеца и пеейки със своите гласове: идва светодавецът и дава светлина на своята твар. След тсва ми показаха слънчевия ход и вратата, през която слънцето изгрява и залязва. Тези врати, които бог сътвори за годишните денонощия, са огромни. Заради това и слънцето е създадено голямо.

Двамата мъже ми показаха и целия ход на луната — всички нейни шествия и фази — и 12 големи врати, вечно обърнати към изток. През тези врати влиза и излиза луната в определено време. Влиза през първите врати 31 ден, през третите — 30 дни, през четвъртите — 30 дни, през петите — 31 ден, през шестите — 31 ден, през седмите — 30 дни, през осмите — 31 ден, през деветите — 31 ден, през десетите — 30 дни, през единадесетите — 31 ден, дванадесетите — 22 дни. Така след като премине всичките източни врати, влиза през западните врати и така се свършва годината с дните си. Дните на слънцето са 365 и четвърт ден, а на лунната година — 354, които правят 12 месеца сметнато по 29 дни. Остават в повече 11 дни от слънчевия кръг, които са на всяка година епакта на луната...

И когато се свършат западните врати, връща се, отива към източните със своята светлина. Така върви ден и нощ по небесните кръгове — по най-долния кръг, по-бързо от ветровете небесни. И като летяха ангели, всеки ангел имаше по шест крила. Лунният кръг има 7 разделения, всяка обиколка има 19 години. Посред небесата видях въоръжено войнство, което служеше на бога с тимпани и органи и с непрестанен глас на благо пеене. И като послушах, насладих се.

7. И взеха ме тези мъже и ме възнесоха на крилете си на петото небе. Тук видях безчет войки, наречени григори. Образът им е човешки — грамадни великани, чиито лица са посърнали, а устата им са вечно мълчаливи. На петото небе нямаше служба. И попитах придружаващите ме мъже: “Защо са посърнали така много и защо лицата им са унили, а устата им мълчаливи и защо на това небе няма служба?” А те ми отговориха: “Това са григори, отделили се от господа 200 хиляди със своя княз Сатанаил; след тях са вървели по следите им ония, които са затворени на второто небе, потънали в дълбок мрак. Те слязоха на земята от господния престол на Ермонската планина и нарушиха обещанията на Ермонската планина. И се оскверни земята с делата им; и жените человечески вършат голямо зло през всички времена. Вършейки беззаконно смешение, те раждат исполини и великани и голяма неприязън.” И рекох на григорите: “Аз видях вашите братя; видях техните дела, мъчения и големите им молби; и се молих за тях, но господ ги е осъдил под земята, докато се свършат небето и земята во веки.” И рекох: “Защо чакате своите братя, а не служите пред лицето господне? Оставете вашите служби и служете пред лицето господне, за да не разгневите господа бога до безкрайност.” Те послушаха моето наставление и се наредиха на четири чина на това небе. И когато стоях с двамата мъже, четири тръби затръбиха едновременно с голям глас, григорите запяха едногласно и гласът им възлезе пред лицето господне.

8. И взеха ме оттук тези мъже и ме възнесоха на шестото небе. Тук видях седем чети пресветли и много славни ангели, чиито лица сияят повече от слънчевия лъч. И няма разлика между лицето и одеждите им. Тези чинове началствуват над звездните светила, над слънчевия ход, над лунните фази и над онова, което става на земята, и записват заповедите и поученията, и сладкогласното пение и всяка славна хвала. Тези са архангелите, които са над ангелите и над всяко същество небесно и земно; и ангелите, които са под всеки земен плод и над всяка трева и всяка храна, давана на всяко живо същество; и ангелите на всички човешки души, които записват деянията и живота им пред лицето господне. Сред тях има 7 феникса, 7 херувими и 7 шестокрили. И всички пеят едногласно и пението им няма край. И господ се радва на своето подножие.

9. И вдигнаха ме оттам двамата мъже и ме възнесоха на седмото небе. И тук видях преголяма светлина и цялото огнено войнство на великите ангели, на безплътните сили, на господствата, началата, властите, херувимите и серафимите, престолите и многооките девет полка, отанимски светлостояния. Уплаших се и затреперах от голям страх. Двамата мъже ме взеха, заведоха ме в средата и ми казаха: “Дерзай, Енох, не бой се!” Показаха ми отдалеч господа, седящ на своя превисок престол. Всички небесни войнства пристъпиха и застанаха наредени на 10 степени поред своя чин. Те се покланяха на господа и с радост и веселие пак се завръщаха на местата си в извънредно голяма светлина, пеейки с тихи и кротки гласове. А славите му прислужваха, без да се отдалечават нощем и денем, като стояха пред лицето господне и изпълняваха волята му; херувимите и серафимите пък обикаляха около престола, шестокрилите покриваха престола му, пеейки с тих глас пред лицето господне.

И когато видях всичко това, двамата мъже ми рекоха: “Еноше, наредено ни е да те съпроводим дотук.” И си отидоха, и никого от тях вече не видях. Аз останах на края на небесата сам, уплаших се и паднах на лицето си и си рекох: “Горко ми, какво ме сполетя!” И господ изпрати един от своите славни ангели, архангел Гавриил, който ми рече: “Дерзай, Еноше, не бой се! Стани и ела с мене и застани пред лицето господне во веки.” Отговорих му и рекох в себе си: “Боже мой, душата ми се смути от страх и трепет. Повикай при мене мъжете, които ме доведоха до това място, защото на тях се надявам и с тях отивам пред лицето господне. И отнесе ме Гавриил, както вятърът отнася лист; взе ме и ме постави пред лицето господне. И видях господа в лицето. Лицето му беше силно и преславно, чудно и преужасно, страшно и престрашно. Кой съм аз, та да мога да разкажа за необятното същество господне и неговото предивно неизразимо лице, за неговия многоучен и многогласен лик, за неръкотворния му престол, за заобикалящото го войнство херувими и серафими, за тяхното непрестанно пение, за неизменния и неописуем образ на неговата красота и за величието на неговата слава! И паднах на лицето си, и се поклоних на господа. И господ ми рече със своите уста: “Дерзай, Еноше, не бой се! Стани и застани пред моето лице во веки.” Господният архистратиг Михаил ме повдигна и ме заведе пред лицето господне. И господ рече на своите слуги, като ги изгледа: “Да се изправи Енох и да застане пред лицето господне во веки!” И славите се поклониха господу и рекоха: “Нека бъде по твоите думи!” Господ рече на Михаил: “Пристъпи и съблечи земните дрехи на Енох, помажи го с моето благодатно миро и го облечи в дрехите на моята слава.” Михаил направи това, което му рече господ — помаза ме и ме облече. Видът на маслото беше по-голям от голяма светлина и като благодатна роса, а благоуханието му и смирната блестяха като слънчеви лъчи. И огледах се и видях, че съм като един от неговите славни и нямаше видима разлика.

10. И господ повика един от своите архангели на име Вревоил, който по ум беше по-бърз от останалите архангели и записваше всички божии дела. И господ каза на Вревоил: “Изнеси книги от моите хранилища, вземи тръст и дай на Енох и покажи му книгите.” Вревоил побърза и ми донесе изящни и благовонни книги и ми даде от своята ръка бързописна тръст. И ми показа всички дела по небето и земята и по морето и движението на всички стихии — техните шествия, и гърма на живота им; показа ми още слънцето, луната и звездите и техния вървеж, времената и годините, дните и часовете и издигането на облаците, излизането на ветровете, броя на ангелите, песните на въоръжените войни, и всяка човешка вещ, и песни на различни езици, и човешкия живот, и заповеди и поучения, и сладкогласно пеене, и всичко, от което трябва да се поучим. Вревоил ми разказваше това 30 деня и 30 нощи, без да спрат устата му.

А аз непрестанно записвах всички чудеса. И когато се свършиха 30-те дни и 30-те нощи, Вревоил ми рече: “Това е всичко, което ти казах и което ти записа. Сега седни и запиши душите на хората, които още не са родени, и отредените за тях места во веки, защото за всяка душа е определено място още преди сътворението на земята.” И седнах още двойно 30 дни и 30 нощи и записах всичко; и написах 366 книги.

11. Господ ме повика и ми рече: “Еноше, седни от лявата ми страна с Гавриил.” И се поклоних господу. А господ ми каза: “Еноше, каквото виждаш, каквото стои и се движи, е създадено от мене. Аз ще ти разкрия всичко отначало как сътворих от невидимо видимо. Не съм открил тайните си дори на моите ангели; нито съм им разказал за техните въстания, нито за моите безкрайно неразумно мислещи създания, което днес на тебе ще открия.

Впрочем някога всички видими неща не съществуваха. Аз единствен се движех в невидимото като слънце — от изток на запад, и от запад на изток. Но и слънцето има за себе си покой, а аз не намерих покой, защото на всичко бях творец. Намислих да поставя основа, да създам видимата твар. Заповядах да слезе в низините един от невидимите и да стане видим. И слезе великият Адоил. Погледнах го — в тялото му имаше голяма светлина. Казах му: “Освободи се, Адоиле, и нека видимото да се ражда из тебе!” И освободи се, излезе преголяма светлина, а аз бях сред светлината. И както се носеше светлината, излезе от нея великият век, явявайки всички твари, които аз помислих да създам. Видях, че е добро, и поставих престола си, седнах на него, а на светлината казах: “Възлез над престола и застани здраво; бъди , основа на горния свят.” И нямаше над светлината нищо друго. И пак се наведох, погледнах от моя престол и извиках втори път в преизподнята: “Да излезе от невидимото и да стане видимо!” Излезе Архас твърд и тежък и много черен. И казах: “Развържи се, Архасе, и нека видимо да се ражда из тебе!” И освободи се, излезе преголям тъмен век, който носеше тварите на всички долни светове. Видях, че е добро, и рекох му: “Слез долу и застани здраво!” И стана основа на долния свят. И нямаше под тъмнината нищо друго. И заповядах да се вземе от светлината и от тъмнината и рекох: “Бъди тлъсто и обвито в светлина!” Разпрострях това и стана вода. И прострях я върху тъмнината под светлината и така закрепих водите, сиреч бездната. И очертах със светлина окръжието на водата и направих отвътре 7 кръга. Изобразих ги като кристал — мокро и сухо, сиреч стъкло и лед. И показах на всеки своя път със 7-те звезди, всяка от тях на своето небе — така да вървят. Видях, че е добро и отделих по средата светлината и тъмнината, сиреч посред водата отсам и отсам, и рекох на светлината: “Бъди ден!” И заповядах на тъмнината да бъде нощ, и стана вечер, и пак стана утро, това е първият ден.

Заякчих небесните кръгове и казах да се събере долната вода, която е под небесата, и да изсъхнат нейните вълни. Така и стана. От вълните направих камъни, твърди и големи. А от камъните сътворих сухота, която нарекох суша, земя. В средата на земята определих пропаст, сиреч бездната. Морето събрах на едно място и го оковах в ярем. Рекох на морето: “Давам ти тази вечна граница, да не излезеш от своите води.” И основах твърдта върху водите. Този ден нарекох първосъздаден. След това настъпи вечер и отново утро. И беше ден втори.

На всички свои небесни неща образувах огненото естество. Окото ми погледна твърдта и много коравите камъни и от блясъка на моето око мълнията получи и водно естество. Огън във водата и вода в огъня, нито водата угася огъня, нито той я пресушава. Заради това светкавицата е по-остра и светла от слънчевите зари, а меката вода е по-твърда от коравия камък. Отсякох от камъните голям огън и от огъня създадох чиновете на безплътното войнство на 10-те ангели, и огнените им оръжия, и одеждите им като горящи пламъци. И заповядах всеки да стои в своя чин. Но един от ангелския чин се отцепи с подвластните си чинове, обзет от болната мисъл да постави своя престол над облаците над земята и да стане равен на моята сила. Отхвърлих го от височината заедно с неговите ангели. И започна да лети по въздуха над бездната. Така уредих всички небеса и стана ден трети.

През третия ден повелих на земята да обрасне с големи дървета и гори, с всякаква сладка трева и с всякакво семе, което може да се сее. Посадих рай, затворих го и поставих стражи — пламенни ангели. Така създадох обновлението на земята. И тогава настъпи вечер и стана утро, ден четвърти.

През четвъртия ден заповядах да се появят големите светила по небесните кръгове. На първия и най-висок кръг поставих звездата Кронос, на втория по-долу поставих Афродита, на третия — Арис, на четвъртия — Слънцето, на петия — Зевс, на шестия — Ермис, на седмия — Луната. С по-малки звезди украсих долния аер. И наредих слънцето да свети през деня, а луната и звездите — през нощта и слънцето да дава на всекиго живот и да имат живот 12-те обиколки на месеца. И поставих им имена и начало на техния ход, и новорожденията им, и как преминават часовете им. След това стана нощ и отново утро, ден пети.

В петия ден повелих на морето и то роди риби и многообразни птици, всякаква гад, лазеща по земята, и четириноги, ходещи по земята, и пернати по въздуха, мъжки пол и женски и всяка дишаща душа на всички животни. И настъпи вечер и пак утро, ден шести.

В шестия ден заповядах на моята мъдрост да сътвори човека от седем съставки: плътта му от земя, кръвта му от роса и слънце, очите му от морската бездна, костите от камък, помисъла му от ангелската бързина и от облак, жилите и космите му от земните треви, душата му от моя дух и от вятъра. И дадох му седем свойства: слух на плътта му, зрение на очите, обоняние душевно, осезание на жилите, вкус на кръвта, издръжливост на костите, сладост на помисъла. Това умно слово помислих да кажа: от невидимото и от видимото естество — смърт и живот — създадох човека, и образът позна слово — едно ново малко създание, малко във великото и велико в малкото. И поставих го цар на земята, имащ моята мъдрост. И нямаше подобен нему на земята от съществуващите мои твари. Поставих му име от четири елемента: от изток, от запад, от север и от юг. [2] И поставих му четири специални звезди и нарекох го с име Адам. Дадох му воля и му посочих два пътя: светлината и тъмнината. Казах му: “Ето ти доброто, а ето и злото!” [Исках] да узная любов ли има към мен, или ненавист, да се покаже в неговия род този, който ме обича. Аз съзрях неговата природа, а той не знаеше своето естество и заради това незнание стана тежкото престъпление, което съгреши. Казах: “След съгрешението няма друго освен смъртта.” Поставих му сянка, вложих му сън и той заспа. Тогава взех от него, спящия, ребро и му създадох жената и чрез жената да му дойде смъртта. И взех последната негова буква и нарекох жената с името Майка — сиреч Ева. Адам — Ева: земен и живот. И направих им градина в Едом [Едем] на изток да съблюдават завета и да пазят заповедта. И отворих небесата над тях, за да гледат ангелите, пеещи победна песен. В рая имаше винаги безмрачна светлина. И дяволът разбра, че искам да създам друг свят, който да се подчини на Адам на земята и да владее и царува с него. Дяволът беше демонът на долните места, защото, като избяга ог небесата, стана сатана, тъй като името му беше Сатанаил. С това се различи от ангелите; природата си не промени, а мисълта, както [се променя] умът на праведните и грешните, и със своя разум извърши грях, както съгреши и по-рано. И заради това намисли [зло] срещу Адама. Като крадец влезе в рая и измами Ева. До Адам не се докосна, но заради нейното невежество аз проклех и двамата. Онова, което по-рано благослових, не го проклех, и онова, което по-рано не благослових, и него не прокълнах; нито човека проклех, нито земята, нито някоя друга твар, но злите човешки плодове, дело на това добротворение, плод срещу труда. И рекох: “Земя си и в земята също ще идеш; от нея те взех и няма да те погубя, а ще те пратя там, откъдето те взех. Оттам мога да те взема при моето второ пришествие.” И благослових всички мои създания, видими и невидими, и седмия ден, в който почивах от всякаква работа. В осмия ден положих този осми ден да бъде първо първоздание на моята неделя, да се върти във форма 7 хиляди и 8 хиляди да бъде неделята като първи ден и винаги да се връща неделята като осми ден.

Еноше, всичко, каквото ти разказах, и каквото разбра, и каквото видя на небето, и каквото видя на земята, и каквото написа в книгите, съумях да създам с моята премъдрост, сътворих го от горната основа до долната и до края. На моите създания няма съветник нито наследник. Аз съм сам, вечен и неръкотворен. Непреходна е моята мисъл, съветник ми е моята мъдрост, а моето слово е дело. А очите ми всичко виждат: каквото погледна, то се разтреперва от страх. Ако ли отвърне лицето си, всичко ще се унищожи, Енох, отдай своя ум и познай говорещия; вземи книгите, които сам написа. Давам ти Самуил и Рагуил [3], които те доведоха при мене. Слез на земята и кажи на своите синове това, което ти казах и колкото видя от долното небе до моя престол. Всички войнства аз създадох и всички сили. Никой не ми се съпротивлява или непокорява; всички се подчиняват на моето единовластие и работят само за моята власт. Дай им написаните от тебе книги — да прочетат и всички да познаят мене, твореца, и да разберат, че няма друг освен мене. И нека раздадат книгите, написани от твоята ръка, децата — на своите деца и родът — на рода си, роднините — на роднините си. И ще ти дам, Еноше, за ходатай моя архистратиг Михаил заради твоя ръкопис и заради ръкописанието на твоите деди Адам и Сит, и Енос, Кайнан, Малелеил и Ареда, твоя баща. И няма да ги изтребя до последния век, защото аз заповядвам на моите ангели Ариух и Париух [3], които поставих на земята за техни пазители. Заповядах на времето да бди над тях, да не ги погуби в бъдещия потоп, който аз ще направя в твоя род. Аз прочее познах човешката злоба, защото не понасят ярема, който аз им наложих. Те отхвърлиха, моя ярем и възприеха друг ярем; посяха семето на опустошението и се поклониха на суетни богове. Отритнаха моето единоначалие и цялата земя съгреши с неправди, обиди и прелюбодейство и зло служене. Заради това аз ще донеса потоп на земята и земята сама ще се разбие в голяма кал. И ще оставя праведен мъж от твоето племе заедно с целия му дом, който ще постъпва по моя воля, и от тяхното семе ще се въздигне друг род голям, но от тях мнозина ще бъдат твърде ненаситни. И в потомството на този род ще явя книгите, написани от тебе и от твоите отци, и ще им покажа земни стражи — верни мъже, мои угодници, които не призовават напразно моето име — и те ще говорят на онзи род, и ще се прославят, почетени повече впоследствие, отколкото отначало.

А сега, Еноше, давам ти срок 30 дни да се върнеш в своя дом и да разкажеш от мое име всичко на своите синове и на домочадието си. И да изпълняват казаното от тебе, да прочетат и да разберат, че няма друг освен мене. Всички да запазят твоите заповеди и да започнат да преписват твоите книги. След 30 дена ще изпратя моя ангел, който ще те вземе от земята и от твоите синове [и ще те доведе] при мене.”

12. И господ повика един от по-старите ангели, страшен и грозен, и го постави край мене. Образът му беше бял като сняг, а ръцете му изглеждаха като лед и бяха много студени. И лицето ми така замръзна, че не усетих страх господен и не беше възможно да почувствувам огъня, слънчевия зной и въздушния мраз. Господ рече: “Еноше, ако тук твоето лице не изстине, човек не може да го види.” И господ рече на онези мъже, които ме доведоха: “Да слезе Енох на земята и го почакайте до уречения час!” И ме поставиха нощем на моето легло. Метусалам чакаше завръщането ми, стоейки на стража денем и нощем край леглото ми. Когато чу завръщането ми, изплаши се. Тогава му рекох да се събере цялото ми домочадие. Аз им разказах.

18. Когато Енох разговаряше със своето домочадие, господ прати мрак на земята и настана тъмнина, която закри стоящите с Енох мъже. И ангели бързо взеха Енох и го възнесоха на небето, гдето господ го прие и го постави пред своето лице во веки. И тъмнината се вдигна от земята и настана светлина. Хората гледаха и не разбираха как Енох беше взет. Те прославиха бога и тогава се разотидоха по домовете си.

19. Енох се роди в шестия ден на месец памовус [4] и живя 365 години. На небето беше възнесен през м. нисан [5], първи ден, и на небето стоя 60 дни. Той записа всички чудеса и неща, които господ е създал. И написа 366 книги, които предаде на своите синове, а след това прекара на земята 30 дни, разговаряйки с тях. И пак бе възнесен на небето през същия месец памовус и в същия шести ден, в който се роди, и в същия час, когато всяко човешко естество се зачева, ражда и умира: в който час се зачене, в същия час ще се роди я в същия час ще умре.

20. И подрани Метусалам, и братята му, и всичките Ехонови синове и издигнаха жертвеник на мястото, наречено Ахузана, откъдето бе взет Енох. Те уловиха овце и говеда, повикаха целия народ и пренесоха жертва пред лицето господне. Хората, като дойдоха при тях на веселие, донесоха дарове на Еноховите синове. И направиха тържество, радващи се и веселящи се три дни. [6]

21. На третия ден по вечерно време стареите казаха на Метусалам: “Застани пред лицето господне и пред лицето на вси люде, и пред лицето на господния молитвеник, и ще се прославиш в твоя народ.” Метусалам отговори на народа си: “Почакайте, о мъже, докато господ, бог на моя баща Енох, сам се въздигне жрец над своите хора.” Людете прекараха още една нощ там на мястото Ахузана, а Метусалам край олтара. Той се помоли на господа и рече: “Господи на делия свят, който избра единствен моя баща Енох, постави' ти жрец на своя народ и вразуми сърцата им да се боят от твоята слава и да вършат всичко по твоята воля.” И заспа Метусалам, и бог му се яви в нощно видение и му каза: “Чуй, Метусаламе, аз съм господ, бог на твоя баща Енох, чуй гласа на своите хора и застани пред лицето на моя олтар и аз ще те прославя пред целия народ и ще бъдеш славен през всичките дни на своя живот”. Метусалам се събуди от своя сън и въздаде слава на господа, който му се яви. Сутринта старейте дойдоха рано при Метусалам и господ бог направи сърцето Метусаламово да чуе народния глас. Каза им: “Господ бог да е благоволение над тези хора днес пред моите очи.” И дойдоха рано Сарсан и Хармис, и Зазас. Старейте облякоха Метусалам в празнична риза и положиха светъл венец на главата му. Подраниха и людете, доведоха овце, говеда и от птиците, всичко обявено да се изгори за Метусалам в името господне и в името на хората. И възлезе Метусалам на господния жертвеник, и засия лицето му като денница [7], изгряваща посред ден, и всички хора тръгнаха след него. Метусалам застана пред господния олтар и целият народ наобиколи жертвеника. Старейте взеха овцете и говедата и ми вързаха четирите [8] нозе, после ги положиха на главата на олтаря и казаха на Метусалам: “Вдигни ножа и заколи тези обявени [за жертва] неща в лицето господне.” И простря Метусалам ръцете си към небето, и призова господа, казвайки: “О, господи, кой съм аз начело на твоя жертвеник и начело на всички тези хора? Господи, погледни днес своя раб и всички тези хора, нека днес всички бъдат изпитани, и дай благодат на своя раб пред лицето на целия народ, да разберат, че ти си поставил жрец на своя народ.” Когато Метусалам се молеше, олтарят се разтресе, ножът се вдигна от олтаря и скочи в ръцете на Метусалам пред всички хора. И затрепераха хората и прославиха бога. И свят беше Метусалам от този ден пред лицето господне и пред лицето на целия народ. Метусалам взе ножа и закла всичко, донесено от хората. И зарадваха се те, възвеселиха се в този ден пред господнето лице и пред Метусаламовото. След това всеки си отиде в своя дом.

22. От този ден Метусалам започна да служи при олтара пред господнето лице и на всички хора. В течение на 10 години той ги уверяваше във вечното наследство и добре поучаваше цялата земя и целия свой народ. И не се намери нито един човек да се отвърне напразно от господа през всичките дни, през които Метусалам живя. И господ благослови Метусалама и благоизволи от неговите жертви, и от неговите дарове, и от всички служби, които изслужи пред лицето господне. А когато се приближи времето на Метусаламовата смърт, господ му се яви в нощно видение и му каза: “Слушай, Метусаламе, аз, господ бог на твоя баща Енох, искам да знаеш, че се свършват дните на твоя живот. Днес е близък покоят ти. Повикай Нира, сина на твоя син Ламех, втория, роден след Ной. Облечи го в твоята свещеническа риза и го постави до моя олтар. И му кажи всичко, което ще стане в неговите дни. Защото наближава времето на гибелта на цялата земя, и на всеки човек, и на всичко живо по земята; в неговите дни ще настъпи много голямо вълнение на земята. Защото човекът възненавидя ближния си, и люде се възгордяха над людете, и народ срещу народа подигна война, цялата земя се напълни със скверност, кърви и всякакво зло. И ако някой изостави своя творец и се поклони на суетни богове, и на небесните светила, и на ходещото по земята, и на морските вълни, противникът ще се възгордее за своите дела, за голяма моя жалост. Тогава цялата земя ще измени своето устройство, всяко дърво и всеки плод ще промени природата си, чакайки гибелното време... Тогава ще заповядам на морето да залее земята, а и грамадните скривалища на небесните води ще слязат на земята. Ще погине всичко по нея. Цялата земя ще затрепере и от този ден ще изгуби своята здравина. Тогава аз ще запазя първия син на твоя син Ламех — Ной — и от семето му ще създам нов свят. Неговото поколение ще пребъде във вековете до второто погиване, когато човеците също така ще съгрешат пред моето лице.

Метусалам се стресна от своя сън, сънят му много го наскърби. Той повика всички старей и им разказа това, що му съобщи бог и цялото видение, което му се яви. Хората се натъжиха от неговото видение и му отговориха: “Господ владее и върши по своя воля. А ти днес, Метусаламе, направи всичко, както ти каза господ.”

Метусалам повика Нира, Ламеховия син, по-младия брат на Ной, и го облече в свещеническа риза пред целия народ. Той го постави до главата на олтара и го научи на всичко, което трябва да прави пред людете. И каза Метусалам на народа: “От днес Нир ще бъде за вас княз и вожд.” А хората отговориха на Метусалам: “Да бъде според твоите думи!”...
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » чет апр 01, 2010 7:49 am

XLV. Забелязах Източника на правдата, който никога не пресъхваше и от който излизаха голямо множество малки ручеи, които бяха ручеите на мъдростта. Всички, които бяха жадни, идваха там да пият, биваха внезапно изпълвани с мъдрост и отиваха да живеят с праведните, избраните и светите.

2. И в този час Сина человечески биде призован пред Отеца на духовете, а името Му пред най-стария от дните.

3. Още преди да бъдат създадени Слънцето и звездите, преди небесните светила да бъдат оформени на небесната вис, призоваха името на Сина пред светия Отец. Той ще бъде опора на праведните и светите, те ще се облегнат върху Него и ще бъдат непоклатими. Той ще стане светлината и Спасителя на народите.

4. Ще бъде надеждата на онези, чието сърце е в тревога. Всички, които населяват Земята, ще коленичат пред Него и ще Му се поклонят. Ще Го славят и ще Го възхваляват; ще пеят хвалебни песни за Сина Господен.

5. Така тайнствено биде роден преди създаването на света Избрания Богомладенец, и Неговото съществуване няма да има край. Той живее в Неговото присъствие и разкрива на светиите, и праведните мъдростта Му; защото Той именно им пази частта от тяхното наследство. Понеже те мразеха и гонеха далеч от себе си този свят на неправдата, и мразеха Неговите дела, и Неговите пътища, и искаха да споменават само името на Неговия Отец.

7. Те ще бъдат спасени с Неговото име и Неговото име ще стане техен живот. В този ден ще бъдат унижени царете и силните на Земята, които биха искали да завладеят света със силата на своите ръце.

8. В деня на тревогата, — казва Господ, — душите им няма да бъдат спасени, но ще бъдат в смут подчинени на ония, които Аз съм избрал.

9. Ще ги отхвърля, както се хвърля слама в огъня и както се утаява олово във вода. Те ще горят пред очите на праведните и ще бъдат стопени пред очите на светиите, и от тях не ще остане нито една частица.

10. Но в деня на техния смут мирът ще царува на Земята.

11. Ще паднат в Неговото присъствие и преди да се пречистят няма да се вдигнат, и никой не ще може да ги изтръгне от техните собствени ръце, и да им помогне; защото са отхвърлили Господаря на духовете и Неговия пратеник. Да бъде благословено името Му!


XLVI. Мъдростта изтича като водата и славата пред Него е непресъхваща вовеки веков, защото той е могъщ във всичките тайни на правдата.

2. А неправдата минава като сянка; за нея няма постоянно жилище, защото Избрания е застанал прав пред Господа и славата му трае вовеки веков и Неговото могъщество е вечно.

3 С Него живее духът на мъдростта и разума, духът на познанието и на могъществото, духът на онези, които спят с правдата. Той съди и различава най-скритите неща.

4. Никой не дръзва да произнесе дума пред Него, а Месията е пред лицето на Господа, защото такава е Неговата воля.


XLVII. В ония дни светите мъже и избраните ще дочакат своя ред. Светлината на деня ще живее в тях и великолепието, и славата ще ги озарят с нов живот.

2. В дните на смут всички беди ще се струпат върху грешните, но праведниците ще тържествуват в името Господне.

3. Други най-сетне ще разберат, че трябва да се покаят и да престанат да вършат лоши дела; ще разберат, че е крайно време да въздадат похвали пред Него и че още могат да бъдат спасени в Негово име. Той ще въздаде своето милосърдие върху тях; защото голяма е Неговата снизходителност, а в присъдите му липсва всякаква несправедливост. И който не се покае, ще загине.

4. Нека нечестивите грешници не очакват повече милост от мен, казва Господ.

XLVIII. В онези дни земята и адът ще върнат от своите недра всичко, което са погълнали, а бездната ще повърне всичко, което трябва да върне.

2. Той ще отдели праведните и светите от нечестивите, защото за първите това ще бъдат дни на помилване и спасение.

3. Избрания ще седи на своя трон и всичките тайни на мъдростта и разума ще се отронят из Неговите уста; защото Отеца го е надарил с вечната си слава.

4. Планините ще потреперят като овни и хълмовете ще заиграят като агнета, когато са се набозали, а праведните ще станат като ангелите от небето. Лицето им ще се озарят със светла радост; защото в онези дни Избрания ще бъде опиянен от възторг; Земята ще тръпне от радост. Ще я населяват праведните и избраните, ще я тъпчат с невинните си нозе.


XLIХ. След това време, в същото място, където бях видял толкова тайни, бях издигнат от един вихър и отнесен на запад.

2. Там очите ми прозряха тайните на небесата и онези на Земята; една планина от желязо, една планина от бронз, една планина от сребро, една планина от злато, една планина от течен метал и най-сетне една планина от олово.

3. Попитах ангела, който беше с мен: – Какво означават нещата, които току-що видях?

4. И ангелът ми отговори: – Всичките видени от теб неща са подвластни на Месията и са знак на Неговото царуване и власт на Земята.

5. Ангелът на мира ми каза още: – Почакай малко и ще видиш, и ще ти бъдат разкрити всичките неща, които е създала мъдростта Божия. Планините, които видя и които са от желязо, бронз, сребро, злато, от разтопен метал и най-сетне от олово, всичките тези планини ще стоят пред Избрания, както сладкиш от мед пред горяща пещ, или както водата, която се стича от върха на една планина, те ще паднат в Неговите нозе.

6. В онези дни човеците не ще намерят своето спасение нито в златото, нито в среброто.

7. Те не ще могат нито да бягат, нито да се защитават.

8. Тогава не ще се изковават оръжия от бронз, нито пък броня за гърдите.

9. Желязото ще стане ненужно; ще стане излишно дори онова, което нито ръждясва, нито се изхабява и никой няма повече да се нуждае от олово.

10. Всичко ще бъде отхвърлено, всичко ще бъде премахнато от лицето на Земята, когато Месията застане пред лицето на Господа.


L. Тогава пред очите ми се представи дълбока долина с голям и обширен вход.

2. Ако дори всички, които населяват континентите, морето и островите принесат своята дан и подаръци, пак не биха могли да запълнят нейната дълбочина. Ръцете им ще извършат неправда. Всичко, което създава усиленият труд на праведните, грешниците ще го погълнат срамно. Те ще загинат отпред лицето Божие и ще изчезнат от лицето на самата Земя. А праведните ще се вдигнат и ще живеят вo веки веков.

3. Видях ангелите на наказанието, които живееха там и приготовляваха оръдията против Сатаната.

4. Запитах ангела на мира, който вървеше с мен, за кого са предназначени тези смъртоносни инструменти.

5. Той ми отговори: – Те се приготвят за царете и за силните на Земята, които трябва да загинат по такъв начин.

6. Тогава ще се издигне величествен храм, където ще се съберат и никога не ще се разделят праведните в името на Бога.

7. Тези планини, както и земята и хълмовете, не ще останат, когато той дойде, но ще изчезнат пред Него като изворите на жива вода. Тогава праведните ще бъдат спасени от преследванията на грешниците.


LI. Видях друга една част на Земята, към която свърнах и където имаше една дълбока долина, цялата в пламъци.

2. В нея бяха отвеждани царете и силните на Земята.

3. Там очите ми зърнаха оръдия за измъчване, вериги от желязо без тегло.

4. Запитах ангела на мира, който ме придружаваше; за кого са предназначени тези вериги и тези оръдия за наказание?

5. А той ми отговори: – Всичките тези инструменти са приготвени за армията на Азазел. Там нечестивите му войни ще бъдат хвърлени върху заострени камъни. Такава е волята на Господаря на всички войнства.

6. Колкото до Михаил, Гавраил, Рафаел и Уриел, те ще бъдат утвърдени в този ден и ще бъдат натоварени да хвърлят в пламтящата пещ разбунтувалите се ангели; така ще бъде отмъстен Вседържителя на Вселената; по този начин ще бъдат наказани техните престъпления; защото те са се превърнали в министри и слуги на Сатаната, и прелъстители на онези, които обитават Земята.

7. В оня ден Господ ще даде знак за мъчение. небесните щерни, както и изворите под небето и под земята, ще се разтворят.

8. Всичките води, както горните, така и долните ще се смесят.

9. Горната вода ще изпълни ролята на мъжа.

10. А долната вода ще изпълни ролята на жената; всички онези, които населяват Земята и всички, които населяват границите на небето, ще бъдат изтребени.

11. От големината на наказанието те ще разберат големината на своята неправда и ще загинат.


LII. И тогава най-старият от дните се разкая и каза: – Напразно унищожих всички жители на Земята.

2. И се закле в своето велико име, казвайки: – Никога повече не ще постъпвам така със земните обитатели.

3. Но ще поставя знак в небето и той ще стане залог между мене и тях за вечни времена, за всичкото време, докато траят небето и Земята.

4. Ето какво още реших: – Ако искам да ги изненадам, ще си послужа с ангелите като с оръдия за наказание в дни на смут и печал; и гневът ми ще се стовари върху тях изневиделица.

5. О, царе, о, силни на този свят! Вие ще видите моя Избран, седнал върху трона на моята слава; той ще съди Азазел, всичките негови съучастници и всичките му кохорти в името на Господа.

6. Там видях много ангели в средата на мъченията, затворени в железни и месингови мрежи. Тогава попитах ангела на мира, който ме придружаваше: – Къде отиват всички тези пленници?

7. А той ми отвърна: – Към своите избрани и любимите си деца, за да бъдат всичките хвърлени в дълбочините на долината.

8. Тази долина ще бъде изпълнена с техните избрани и техните любими, чиито дни са безсъмнено свършени, но дните на прегрешенията им никога не ще свършат.

9. Тогава князете ще се съберат и ще заговорничат заедно. Князете от изток, между партите и медите, ще прогонят царете, обладани от духа на главозамайването и заблуждението. Те ще ги свалят от техните тронове, скачайки като лъвове извън своите бърлоги и като гладни вълци сред стадо овце.

10. Ще пристъпят напред и ще тъпчат под нозете си земите на своите избрани, която ще се простира пред тях. Аерът, пътят и градът на моя праведен ще спрат техните набези. Те ще се вдигнат, за да се унищожат един друг; десницата им ще укрепне, очите им ще се замъглят и никой не ще познае своя брат или своя приятел.

11. Нито баща си, нито майка си, докато броят на труповете не бъде попълнен с тяхната смърт и с тяхното наказание. И това ще бъде справедливо.

12. През ония дни бездната ще разтвори своята всеунищожителна паст, за да погълне грешниците, които по този начин ще изчезнат от лицето на Земята.


LIII. После видях друга една армия от колесници и тези колесници бяха изпълнени с воини.

2. Носени върху крилата на ветровете, те идваха от изток, запад и юг.

3. Отдалеч се чуваше тътенът на техните движещи се крила.

4. И този шум беше тъй силен, че го чуваха светиите в небето; стълбовете и основите на Земята бяха разтърсвани от него. Той огласяше и краищата на Земята, чак до тези на небето.

5. Тогава всички паднаха ничком и отдаваха почести на Господа на силите.

6. Така завършва второто мъдрословие.


LIV. Тогава започнах третото мъдрословие за праведните и избраните.

2. Бъдете благословени, праведници и избраници, защото жребият ви е славен.

3. Праведните ще живеят в светлината на Слънцето, а избраните в светлината на вечния живот, чиито дни няма да имат край; дните на праведниците няма да имат чет. Те търсеха светлината и намериха правдата на Господа.

4. Нека прочие праведните получат мир от Господаря на света.

5. След този миг ще се каже, че те търсят в небето тайните на справедливостта и частта от наследството, което вярата им обещава. Понеже те се издигнаха като Слънцето върху земята и мрачините се разпръснаха. Там ще има безкрайна светлина и безброй дни. Мрачините ще се разпръснат и светлината ще възрасне пред Господаря на Всемира; светлината и правдата ще сияят над тях с несравним блясък.


LV. В ония дни очите ми прозряха тайните на мълниите и светкавиците и тяхната присъда.

2. Те проблясват за благослов или проклятие в зависимост от волята Господна.

3. Видях също тайните на гръмотевиците, когато боботят в небето и земята отеква от техния страшен грохот.

4. Видях още земните им жилища. Колкото до гърма, ако понякога той боботи, за да извести мир и за да благославя, друг път трещи за проклятие, според волята Божия.

5. После разбрах всичките тайни на мълниите и светкавиците. Те еднакво възвестяват на света благослова и плодородието; проклятието и безплодието.


LVI. В четиридесетия ден от седмия месец на петстотната година от живота ми, аз Енох, видях в това трето мъдрословие, че небето на небесата беше разтърсено и че върховните власти, че хилядите, безброят ангели бяха силно разтревожени. Когато погледнах, видях най-стария от дните, седнал върху трона на славата, заобиколен от ангели и светци. Бях обзет от силен страх и сякаш зашеметен от изумление; нозете ми се разтрепериха и паднах ничком на земята. Тогава архангел Михаил, предводителят на светите ангели, беше изпратен да ме вдигне.

2. Когато се изправих, се съвзех от уплахата, не можейки да понеса това твърде силно за моята слабост видение, вълненията и потреперването на небето.

3. Архангел Михаил ме запита: – Защо толкова те смущава това видение?

4. До днес беше времето на Неговото милосърдие и той беше великодушен към земните жители.

5. Но когато дойде денят на наказанието, могъществото и присъдата, които Господ е приготвил за онези, които се прекланят пред справедливостта и за другите, които отхвърлят присъдата на правдата, и за ония, които произнасят всуе Неговото име.

6. Този ден ще бъде за избраните Ден на завет, а за грешниците ден на казън.

7. В него ден ще бъдат пуснати да се нахранят със злите люде две чудовища, едното мъжко, а другото женско; женското се нарича Левиатана; то обитава морските глъбини, и лежи върху изворите на водите.

8. Мъжкото чудовище се казва Бехемот; то гърчи своите прешлени и затиска с търбуха си източниците на огньовете в една невидима пустиня.

9. Името й беше Дандажин, на изток от градината, където живееха избраните и праведните и където беше поставен моят прадед, шестият след Адам — първият човек, създаден от светия Отец.

10. Тогава помолих архангел Михаил да ми обясни могъществото на тези чудовища и как те са били отделени едно от друго в един и същи ден, за да бъдат хвърлени едното в дъното на морето, а другото в сърцето на една жежка пустиня.

11. А той ми отвърна: – Сине человечески, ти твърде много искаш да узнаеш тайнствени и скрити неща.

12. И ангелът на мира, Азраил, който също ме придружаваше, ми каза: – Тези две чудовища са творения на Божието могъщество и трябва да разкъсат ония, които ще бъдат наказани от Божията мъст.

13. Тогава децата ще загинат със своите майки и синовете — с техните бащи.

14. Те ще бъдат наказани със заслужено възмездие и Божията правда ще бъде задоволена, но след тази присъда ще дойде час на милосърдие и великодушие.


LVII. Друг сияен архангел, Зариел, който ме придружаваше, ми заговори.

2. И ми разкри първите, и последните тайни върху Земята, и на небето.

3. На границите на небесата и в неговите основи, в мястото, където се събират ветровете.

4. Той ми посочи как се дели тяхното духане и как то бива измервано, как се разпределят ветровете и изворите според тяхната енергия и обилие.

5. Даде ми да видя блясъка на лунната светлина — това е силата на справедливостта — как се подразделят звездите помежду си и какво е наименованието на всяка звезда.

6. Той ми показа също гръмотевиците, разграничени помежду си по тежест, енергия и мощност.

7. Видях покорността на тези небесни бичове на Неговата Божествена воля. Разбрах, че светлината никога няма да се отдели от мълнията и макар свързани от различни духове, те не са по-малко неотделими.

8. Защото, когато светкавицата бразди облака, гърмът се разразява, но техните духове спират точно навреме и помежду им настъпва равновесие; съкровищата им са безбройни като пясъчните зрънца. И светкавицата, и гърмът стихват, когато е нужно, и според обстоятелствата те потискат своите сили или ги развихрят.

9. Духът на морето е също тъй силен и докато една странна сила го тегли с една юзда назад, в същото време друга го гони напред и го разбива срещу планините. Духът на скрежа е неговият ангел; духът на градушката е също тъй добър ангел, като този на снега, по своята сила и в нея обитава главно един дух, който я прави да се издига като дима и неговото име е свежест.

10. Духът на облаците никога не съжителствува с духовете, за които току-що говорих, но има собствено жилище; неговото движение е величествено.

11. В светлината и в мрака, зиме и лете, неговото жилище е великолепно и над него архангел Зариел е винаги сияен.

12. Духът на росата има своето жилище на самите краища на небето. То е близо до това на дъжда; неговата власт е през пролетта и през есента.

13. Ето как са произлезли облаците: – бил е създаден първоначално един облак, към който са се присъединили множество други. Скоро те се натрупали, носейки дъжда в хладните си недра; тогава ангел Господен разтворил небесните съкровищници и заваляло изобилно. Така е бил създаден първият дъжд.

14 Същото става и когато дъждът падне на земната повърхност. Той се съединява с всички води, които текат в нейната гръд, след като са я оплодили; защото водите са земната храна по волята на Всевишния.

15. Ето защо има граници на дъжда и ангелите, които водят имената си от него, го разпределят правилно.

16. Видях всичките тези чудеса в градината на утешението, където са и праведниците.


LVIII. В тези дни видях ангели, които държаха дълги въжета и които носени от леките си криле, летяха на север.

2. Запитах ангела, който ме придружаваше, защо те носеха в ръцете си тези дълги въжета и защо бяха летели именно на север. А той ми отвърна, че отивали да измерват праведните.

3. Ангелът прибави още: – Това са мерките на праведниците; те ще донесат въжетата на праведните, за да се облегнат върху името Господне завинаги.

4. Избраните ще започнат да живеят с избрани.

5. Ето законите, които ще бъдат дадени наведнъж и които ще потвърдят словото на правдата.

6. Тези закони ще разкрият всички тайни в дълбините на Земята.

7. И ще стане тъй, че онези, които са загинали в пустинята, които са били разкъсани от морските риби или от диви зверове, ще бъдат изпълнени с надежда в деня на Месията; защото никой не ще загине в присъствието на Бога; в Негово присъствие никой не ще може да загине.

8. И всички, които ще бъдат възнесени на небето, ще получат властта, благодатта, славата и величието.

9. Те ще хвалят с гласовете си Божия Избраник, ще превъзнасят и славят мъдростта му и ще направят така, че да бъде прозряна и тяхната мъдрост в словото, и в духа на живота.

10. След това светия Отец ще постави Сина си върху трона на своята слава.

11. За да съди от небесните висини делата на светите мъже и да мери техните деяния с везните на правдата. И когато той повдигне лице, за да прозре тайните пътища, които те са следвали, доверявайки се в името на Бога и тяхното напредване в пътеките на правдата.

12. Всички техните гласове ще се съединят; ще славят, превъзнасят и чествуват Неговото име сред висините.

13. Тогава той ще призове на своя съд серафимите, херувимите и престолите; всичките господства, силите на всички стихии, всичките свети власти, всичките начала на господството, силата и властта, т.е. архонтите на Спасителя и другите духове Божии, които в първия ден на Сътворението се бяха носили над водата.

14. С мощен глас ще превъзнасят, ще възхваляват, прославят и величаят, тези духове на вярата, тези духове на мъдростта и на търпението, тези духове на милосърдието, на правдата и мира, тези духове на благоволението; всички ще извикат в един глас: – Нека да бъде благословен Господ! Да бъде благословено името на Господаря на Всемира! Тези, които никога не спят ще го възхваляват в вечно в Небесата през Времето на всичките времена, вовеки веков.

15. Всички ще Го възхваляват — светиите в небесата, избраните, които живеят в райската градина и всеки дух на светлината, способен да благославя, да възхвалява, да превъзнася, да прославя Неговото свято име; всяка плът, всяка сила ще хвали и прославя името Му във вечността.

16. Защото милостта на Господа Бога е велика, велико е Неговото търпение и Той е разкрил Своите дела, Своето могъщество и всичко онова, което е Той за светиите, за избраните, за праведните и ангелите в името на Отца, Сина и светия Дух. Амин.
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Aether » ср апр 21, 2010 3:02 pm

Този Звес за който се говори в тази книга същия Зевс ли е като от гръцката митология?
И този Ермес кой е? (Хермес ли???)
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » ср апр 21, 2010 5:39 pm

Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот m.muladzhikova » ср апр 21, 2010 8:57 pm

Така е Етер,
Всички са персонажи от древногръцката митология.

Кронос - един от Титаните, баща на Зевс

Афродита - богинята на младостта, красотата, любовта.

Арес - бог на войната, син на Зевс и Хера

Слънце / Хелиос / - брат на богинята на Луната - Селена и богинята на зората - Еос, син на титаните Хиперион и Тея

Зевс - върховен бог в древногръцката митология, повелител на гръмотевиците и светкавиците.

Хермес - вестител на боговете на Олимп, бог на търговията, пътешествията. Летял толкова бързо, че според митовете, се движел със скоростта на мисълта.

Луна / Селена или Мена / - в древногръцката митология е сестра на Еос / зората / и Хелиос / Слънцето /
Aether
Потребител
Мнения: 982
Регистриран на: съб юни 27, 2009 10:40 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Aether » ср апр 21, 2010 9:44 pm

Последна промяна от Aether на чет апр 22, 2010 2:20 pm, променено общо 1 път.

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост