Книга на Енох - етиопска версия

въпроси за източниците на нашата вяра
Потребителски аватар
m.muladzhikova
Потребител
Мнения: 774
Регистриран на: пет яну 22, 2010 9:04 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот m.muladzhikova » ср апр 21, 2010 10:23 pm

Ами защото е апокриф цитираният текст :lol: ...Само като прочетеш заглавието - "Книга на светите тайни Енохови", а вътре боговете на древните гърци и ти става ясно през какви перипетии е минал горкият текст и колко е изопачен при преводите / като включим и развинтеното въображение на някой хитрец-грък, решил да сроди боговете си с израилските праведници за по-голяма божественост и става една-а :lol: .../

Змиянац е постнала съвсем точно и разяснението най-горе. Ето го линка:
http://www.promacedonia.org/bg_ap/dp_4.html
Asenov
Потребител
Мнения: 411
Регистриран на: съб яну 24, 2009 7:24 pm

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот Asenov » чет апр 22, 2010 12:41 am

Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » чет апр 22, 2010 1:03 am

Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » пет юни 11, 2010 8:36 pm

XII.

Преди да разкаже всичките тези неща, Енох бе отведен от земята и никой не знаеше къде бе отнесен, нито какво се бе случило с него.

2. Всичките тези дни той прекара със светите мъже и с наблюдателите.

3. Аз, Енох, благославях великия Бог, царя на света.

4. И наблюдателите ме нарекоха Енох, писаря, защото описвах всичко.

5. А Господ ми каза: Енох, писарю на правдата, иди да кажеш на наблюдателите от небето, които са напуснали върховните висини на небесата и техните обиталища и са се осквернили с жените, че ще бъдат наказани.

6. Вършили са човешки дела, вземайки по примера на хората жени, и са се покварили на земята. Кажи им, че на земята те няма никога да получат ни спокойствие, нито опроще­ние
на греховете си. Никога няма да се възрадват в своите потомства и ще видят изтре­бени своите любимци; ще оплакват погубените си синове. Те ще ме молят за тях, но никога няма да получат прошка или милост.

XIII. Тогава Енох тръгна и каза на Азазел: Няма вече спокойствие за теб. Тежка присъда бе произнесена срещу теб. Той ще те окове във вериги.

2. За тебе няма да има вече никаква утеха, нито милост, ни застъпничество заради злините, на които учеше хората.

3. Ти научи хората да обиждат Бога и да потискат себеподобните си.

4. И като си тръгнах от него, отидох да известя същото на съмишлениците на неговите
престъпления.

5. И всички те бяха ужасени и обхванати от страх.

6. Молеха ме да напиша от тяхно име една смирена просба, за да получат опрощение
за прегрешенията си. Молеха ме да я поднеса пред трона на Бога небесен, понеже не смееха да се обърнат към него лично, нито да повдигнат очи към небето, поради голямото пре­стъпление, което бяха извършили.

7. Тогава аз написах една смирена молба за тях, за да могат да получат прошка и милост за всичко, което бяха извършили.

8. После ги напуснах и продължих пътя си, четейки молбата им, към водите на Данендаан, който се намира на запад от Ермон. По пътя заспах.

9. И ето че имах сън — видение. Изпаднах в унес и видях наказанието, печалната вест за което трябваше да съобщи на децата на небето и да ги укоря. Когато се пробудих, отидох при тях. Те се бяха събрали в Убелсейаел, място, разположено между Ливан и Сенесер. Плачеха, а лицата им бяха покрити.

10. Разказах им за моите видения.

11. Казах им думите на правда и ги упрекнах за злото.

XIV. Това е книгата на истината. Тук са думите, отправени от Всевишния към наблюдателите, според моето видение. И тъй, аз се видях в съня си, че съм от плът и кръв и говоря с моя си език — т. е. с езика, с кой­то човеците разговарят помежду си.

2. Аз им казах: Разбрах със сърцето си, че докато свят светува няма да има прошка за
вас. Съставих вашите молби, както ви обещах, но чрез видението си разбрах, че няма да получите това, което искате.

3. Срещу вас бе произнесена присъда. Всичките ви молби ще бъдат напразни.

4. Ето защо отсега нататък няма да можете да се върнете на небето, а под земята ще
бъдете оковани във вериги докато съществува самата тя.

5. А преди това ще станете свидетели на злочестата съдба на скъпите си същества и ни­кога повече няма да бъдете заедно с тях. Те ще паднат посечени пред очите ви.

6. И няма да можете да се застъпите с молби нито за тях, нито за себе си, защото сте
обречени да плачете и страдате във вечно мълчание.

7. Такива са словата на книгата, която из­писах.

8. А сега ще разкажа за видението си.

9. Видях се най-напред заобиколен от облаци и гъста мъгла, наоколо ми се движеха
звездите, и виждах с безпокойство просветването на мълниите. После благоприятни ветрове повдигнаха крилете ми и ускориха полета ми.

10. Така бях издигнат чак до небето и скоро стигнах до една стена от кристал. Подвижни пламъци обгръщаха нейните очертания. Започна да ме обзема ужас.

11. И после се спуснах всред пламъците.

12. Проникнах в едно пространно жилище, чийто под бе също от кристал. И стените му бяха от кристал, както и основите. Покривът му бе от блуждаещи звезди и мълнии от светлина, а в средата се виждаха огнени херувими в едно кръстосвано от бури небе. Пламъци трептяха около тези стени, а вратата беше от огън. Когато влязох в това жилище, то беше едновременно горещо като огън и студено като лед; и нямаше следа нито на щастие, нито на живот. Бях обхванат от внезапен ужас и потреперах от страх.

13. Цял разтреперан, паднах ничком към земята и имах друго видение.

14. Ето: там имаше друго едно обиталище, по-пространно от първото, всичките врати на което бяха отворени пред мен, всред трептящия пламък.

15. То бе така великолепно и неговата го­лемина бе такава, че ми е невъзможно да опи­ша нито блясъка, който го заобикаляше, нито неговата пространност.

16. Подът му беше от огън; отгоре блестя­ха мълнии и блуждаещи звезди, а таванът му
беше изцяло от пламтящ огън. Аз го разглеждах внимателно и забелязах, че в средата има­ше един висок трон.

17. По вид той приличаше на огромно зърно от градушка, а очертанията му наподобяваха блестящия диск на слънцето; от него излизаха гласове на херувими.

18. От този могъщ трон струяха потоци от пламъци.

19. Така, че бе невъзможно да се гледа в него.

20. Някой бе седнал върху този трон на славата.

21. Дрехите му бяха по-сияйни от слънцето и по-бели от сняг.

22. Никой от ангелите не можеше да гледа в лицето славния и великолепния, нито да се приближи до него; ничие око на смъртен не можеше да го съзерцава. Около него имаше пламтящ огън.

23. Пред него също се издигаше буен огън, така че никой от тези, които го заобикаляха, не можеше да се приближи до него. А безброй бяха онези пред него. Той не се нуждаеше нито от съвети, нито от помощ, но светите мъ­же, които го заобикаляха, не се отлъчваха от него ни денем, ни нощем. Приближих се, до­колкото можех, закривайки лицето си и из­пълнен със страх. Тогава Бог сам благоволи със собствената си уста да ме назове по име: Приближи се — каза той — ела по-близко, за да чуеш моето свято слово, Енох.

24. Хвана ме и ме накара да стигна чак до вратата. А очите ми бяха наведени към земята.

XV. Тогава, обръщайки се към мен, той ми каза: Слушай! Слушай ме без страх о, праведни Еноше, о писарю на справедливост­та. Приближи се и чуй моя глас. Иди и кажи на наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях: Вие трябваше да се молите за хората, а не хората да се молят за вас!

2. Защо сте напуснали свещените небесни висини, ваше вечно oбиталище, за да отидете да се скверните с жени? Защо се увлякохте по дъщерите человечески, направихте ги свои съ­пруги и вършехте с тях онова, което вършеха
децата на земята, и народихте едно нечестиво поколение?

3. Вие, които бяхте небесни духове, свети и вечни, се осквернихте с жени, поддадохте се на плътта; вие направихте да се зачева в кръв и се уподобихте на онези, които са от плът и кръв.

4. Те бидоха създадени, за да умират.

5. Ето защо аз им бях дал жени, за да могат да живеят с тях и да раждат деца, които да продължат техния род на земята.

6. Но вие, вие бяхте създадени още отначало от чисти духове и имахте вечен живот и съвсем не бяхте подвластни на смъртта.

7. Не ви дадох никакви жени, защото като чисти духове трябваше да обитавате небето.

8. Сега великаните, които са цената на връзката между духа и плътта, ще бъдат наричани земни зли духове и тяхно обиталище ще бъде земята. На свой ред те ще родят зли духове, понеже са свързани с небето с една част от естеството си, тъй като произлизат от наблюдателите. Те следователно ще бъдат злите духове на земята и ще ги наричат духове на злото. Обиталище, на небесните духове е небето; но земята ще да бъде жилище на земните духове, тъй като там са родени.

9. Духовете на великаните ще донасят на земята всякакъв вид напаст — чумата, война­та, гладуването и скръбта.

10. Те нито ще ядат, нито ще пият, невидими за всеки поглед. Ще бунтуват мъжете и жените, защото са били заченати в дни на разруха и сеч.

XVI. Когато умрат исполините, където и да отидат техните души, когато напуснат телата им,

постарай се това, което е плът у тях да загине преди Страшния съд. Да бъ­дат изтребени до деня на свършека на света; а наблюдателите и нечестивите ще бъдат уни­щожени завинаги.

2. Сега за наблюдателите, които те изпратиха да се застъпиш за тях.

3. Кажи им на тези небесни разуми: Вие имахте за жилище небето; но върховните тайни не ви бяха разкрити; затова узнахте тайната на несправедливостта,


4. И вие я доверихте на жените с трепета на своето сърце и с това умножихте злото на земята.

5. Кажи им прочее: Никога вие не ще получите милост, нито някога мир.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » пет юни 11, 2010 8:50 pm

XVII. После ангелите ме отнесоха на еднo място, където имаше нещо, подобно на унищожителен огън и където по желание приема­ха човешки образ.

2. Отведоха ме на една височина, на една планина, чийто връх се извисяваше в небето.

3. И аз видях в покрайнините на това мястo, в най-отдалечения му кът, скривалищата на мъл­ниите и гръмотевиците. Там имаше един огнен лък и стрели в един колчан, един огнен меч и всякакъв вид светкавици.

4. След това ме пренесоха до един бликащ извор на запад от огньовете на залязващото слънце. Стигнах до една река от пламък, която течеше като вода и се вливаше в огромното западно море.

5. Видях всичките големи реки и скоро пристигнах сред черните мрачини, където отива всяка земна плът. Там имаше планини от мрак, които раждат зимата и място, където водата се втича в определените й бездни.

5. Ветровете, които се издигат между небето и земята и образуват стълбовете на небето.

6. Онези, които правят да се върти небeто и увличат в своята орбита слънцето и звездите, а над земята видях вятъра, който крепи обла­ците.

7. Видях пътя на облаците.

8. Зърнах накрая на земята небесната вие, която тегне над нея. Тогава се обърнах на юг.

9. Там блестяха денем и нощем шест плани­ни от скъпоценни камъни — три на изток и три на юг.

10. Планините на изток бяха направени от скъпоценни разноцветни камъни — от бисер и антимон. Планините на юг бяха от червени камъни. Върхът на тези планини се извисяваше до небето като трона господен; той беше направен от алабастър, а върхът му от сапфир. Видях също пламтящ огън, който блестеше върху плани­ните.

11. Там също зърнах в едно пространство мястото, където бяха събрани водите.

12. Там видях и изворите на земята, скрити в небесните стълбове.

13. И в небесните стълбове видях, но нито горе, нито долу, безброй бликащи огньове. Под изворите забелязах една местност, над която нямаше нито небосвод, нито земя под него; нямаше и вода; и нищо отляво, нито отдясно, това беше един пуст пясъчен бряг.

14. Там имаше седем звезди, блестящи като огнени планини или като небесни духове.

15. Тогава ангелът каза: Това място ще бъде до свършека на земята и небето затвор за звездите и за небесното войнство.

16. Звездите, които кръжат над огъня, са ония, които са престъпили божиите заповеди преди тяхното изпитание. Той ги окова във ве­риги в това място, докато изкупят своето пре­стъпление до една неизвестна година.

XIX. Тогава Уриел извика: Ето ангелите, които са съжителствували греховно с же­ните и са се провъзгласили за князе.

2. Те скверниха хората и умножиха между тях заблужденията дотам, че ги накараха да принасят жертва на демоните, като на богове. Но в съдния ден те ще бъдат съдени и ще загинат, а с тях и техните жени, тъй като са се оставили да бъдат прелъстени доброволно и с радост.

3. И сам аз, Енох, видях края на всичко то­ва и никому другиму не бе дадено да го види, освен на мене.

XX. Ето имената на ангелите, които бдят:

2. Уриел, който управлява воплите и ужаса.

3. Архангел Рафаел, един от светите ангели, който властвува над земните духове.

4. Рагуел, един от светите ангели, който наказва земята и небесните светила.

5. Михаел, един от светите ангели, който гос­подства над човешките добродетели и заповядва на народите.

6. Саракиел, който напътства земните деца, когато съгрешат,

7. Архангел Гавриил, ангелът, който властвува над Икисат, рая и херувимите.

XXI. Направих дълга обиколка и стигнах до едно място, където нищо не беше както трябва.

2. Не видях там нито величественото дело на високото небе, нито земята с нейните чудеса; това беше една празна и страховита пустиня.

3. Там също видях седем звезди, оковани ед­на о друга като големи планини, като огнени пламъци. При тази гледка аз извиках: За какво престъпление са оковани тези звезди? Защо са били затворени в това място? Тогава Уриел, един от светите ангели, който ме придружава­ше и ми служеше за водач, ми отговори: Енох, защо са тези въпроси? Защо е това безпокой-ствие и тази тревога? Тези звезди престъпиха за­поведите на всевишния Бог; и за да изкупят свое­то престъпление, са оковани във вериги в това място за безброй векове.

4. Оттам отидох в друго едно място на ужаса.

5. Там видях да гори един безкраен огън, палещ и унищожителен, сред който се намира­ше група ангели. Огнени стълбове и огнени езици се бореха помежду си и потъваха в бездната. Не бях в състояние да измеря нито нейната големина, нито височината й. Не можех да си обясня и нейния произход. Когато я видях, извиках отново: Какво ужасно място! Колко трудно е да се измерят неговите дълбини.

6. Уриел, един от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Енох, защо са тези тревоги, защо е тази почуда при вида на това ужасно място, на това място на страдание? Тук — прибави той — е затворът за паднали ангели; и те ще останат в него завинаги.

XXII . Оттам тръгнах към друго място, кьдето от западна страна видях една голяма и висока планина, една стръмна скала и че­тири дивни пещери.

2. Във вътрешността това място беше дълбо­ко, пространно гладко и равно, нo възтъмно.

3. Тогава архангел Рафаел, който ме придружаваше, ми рече: Ето блаженото място, където са събрани духовете, душите на умрелите; там именно трябва да се съберат душите на децата на человеците.

4. Там те ще останат до деня на Страшния съд, до уреченото им време.

5. Но това време ще бъде далечно; това е денят на Страшния съд. И аз видях духовете на децата человечески, които вече бяха умрели и техните обвиняващи гласове се извисяваха до небето.

6. Тогава попитах Рафаел, светия ангел, който ме придружаваше и му казах: Чий е този обвиняващ глас, който възлиза към небето?

7. А той ми отговори: Това е гласът на духа на Авел, който биде убит от брата си Каин, и който ще го обвинява, докато неговото потомство не бъде изтребено от лицето на земята.

8. Докато неговото потомство бъде заличено измежду човеците.

9. Тогава аз го запитах за него, за всемирния съд и му рекох: Защо едните са разделени от другите? А той ми отговори: Има три различни вида между духовете на умрелите; три различни групи духове на праведни.

10. Тези групи са разделени от бездна, от водата и от светлината, която е над водата.

11. Грешниците също така са разделени на групи; след тяхната смърт те отиват под земя­та, ако Страшният съд не ги е изпреварил приживе.

12. Там именно са заключени техните души; и там те са плячка на непоносими страдания - наказание за ония, които са завинаги прокълнати, и чиито души ще бъдат наказани и окова­ни за зечни времена.

13. И ето това, което съществува от началото на света. Душите на тези, които се оплакват, са разделени от ония, които искат тяхната гибел, тяхното изтребление в деня на прегрешенията.

14. Такова е обиталището, предназначено за душите на неправедните люде и грешниците, за душите на онези, които са извършили несправедливости и са се присъединили към групата на нечестивите. Душите им съвсем няма да бъдат унищожени в деня на Страшния съд; но ще бъдат затворени в това място, от което няма да излязат никога.

15. А аз казах: Бъди благословен, господарю мой, господарю на славата и справедливостта, върховен и вечен!

XXIII Оттам пристигнах в едно друго място от западната страна на краищата на земята.

2. Там видях отново пламтящ огън и неспирно движение, което продължаваше денем и но­щем.

3. Попитах ангела, който беше с мен: Какво е това? Защо с това нестихващо движение?

4. Тогава Рагуел, един от ангелите, който ме придружаваше, ми отговори:

5. Този пламтящ огън, който се движи на запад, е огънят, който пали всички небесни светила.

XXIV Оттам отлетях на друго едно място и ви­дях планина от горящ денем и нощем огън. Щом я доближих, забелязах други седем различни една от друга блестящи планини.

2. Камъните, от които се състояха, бяха кра­сиви и изпускаха искри; те блестят и сияят пред погледа и повърхността им е лъскава. Три бяха на изток непоклатими, макар че бяха една вър­ху друга; три бяха на юг, също така непокла­тими. Там имаше и дълбоки долини, която бяха разделени една от друга. В средата им се изди­гаше седмата планина. И всичките тези плани­ни изглеждаха отдалече като величествени тро­нове и бяха заобиколени с уханни дървета.

3. Между тези дървета имаше едно, чийто мирис постоянно се усилваше и беше толкова нежен, че дори в райската градина нямаше дърво, което да излъчва толкова сладостен аромат. Неговите листа, неговите цветове и неговото стебло не повяхваха нивга и плодовете му бяха изключителни.

4. Те приличаха на плодовете на палма. Когато го видях, извиках: Ето едно чудесно за гледане дърво; какви красиви листа, какви прекрасни плодове! Тогава архангел Михаел, един от светите и преславни ангели, които ме придру­жаваха и който им беше начело, ми отвърна:

5. Енох, защо задаваш въпроси относно миризмата на това дърво?

6. Защо гориш от желание да го опознаеш?

7. Тогава аз, Енох, му отвърнах: Бих желал да знам всичко, но особено онова, което се отнася до това дърво.

8. Архангелът ми отвърна: Планината, която виждаш, и чийто връх се издига на височи­ната на трона господен, ще бъде седалището, където ще си почива Господарят на светостта и славата, вечният цар, когато идва и слиза, за да посети в своята доброта земята.

9. Колкото до благоуханното дърво, чийто дъх няма нищо плътско, никой не ще го докосне до деня на Страшния съд. И когато злите люде бъдат предадени на вечни мъчения, това дър­во ще бъде дадено на праведните и смирените. Неговите плодове ще бъдат запазени за избраните, защото животът ще бъде посаден в свещеното място, на север, към жилището на вечния цар.

10. Тогава избраните ще се възрадват и ще потреперат от ликуване в светая светих; един сладостен дъх ще проникне в техните кости и те ще прекарат, както твоите праотци, дълъг живот на земята; и този живот не ще бъде смутен нито от беди, нито от мъки, нито от нищета.

11. И аз славех Господаря на славата, веч­ния дар. Тогова, който бе приготвил това дърво и беше благоволил да го обещае на светите мъ­же.

XXV. Оттам се упътих към центъра на земя­та и забелязах едно благодатно и плодородно място, където дърветата разпускаха не­престанно вечнозелени клони. Там видях и една свещена планина и по-надолу, на източния склон, вода, която течеше на юг. Още забелязах на из­ток също тъй извисена планина всред дълбоки, но тесни долини.

2. Водата течеше към планината, към западната й страна; по-надолу се издигаше друга една планина.

3. В полите на тази планина имаше тясна долина, а в средата, към краищата на тези три планини, други дълбоки и сухи долини. Всички тези долини, дълбоки и тесни, бяха върху една пространна скала, на която имаше посадено едно дърво. Аз възхитено се дивях на скалата и до­лините.

XXVI. Тогава извиках: Каква е тази благословена земя; какво означават тези ви-­
соки дървета и тази прокълната долина, която ги отделя?

2. Уриел, единият от ангелите, който беше с мен, ми отговори: Тази долина е прокълната с вечно преклятие. Тук ще бъдат събрани онези, които си служат с езика си, за да богохулствуват против Бога и които отварят устата си, за да хулят неговата слава. Тук те ще бъдат събрани и това ще бъде жилището им.Във върховния ден на съд с тях ще бъдедаден на всички пример за справедливост; защото те ще получат прошка от Бога и ще го благо­славят през всичките дни на живота си като техен господар и цар.

4. И ще го славят в деня на Страшния съд заради милостта, която той ще направи да блес­не върху тях. И тогава именно аз се обърнах към Бога и славех неговото име, величието му, властта му.

XXVII Оттам тръгнах на изток към една планина, която се издигаше сред пустиня и на която видях само върха.

2. Тя беше покрита с дървета, порасли от семената, за която споменах, и от нея се спускаше един поток.

3. Оттам се спущаше един водопад, наглед съставен от множество потоци, на запад и на изток. От едната страна се издигаха дървета, а от другата се виждаха вода и роса.

XXVIII. Тогава се приближих до едно друго място на пустинята, на изток от планината, близо до която се намирах.

2. Там видях отбрани дървета, най-вече та­кива, които изпускат нежен аромат, подобен на тамяна и миртата. Всичките дървета бяха раз­лични едно от друго.

3. В това място имаше също над всичките тези дървета едно възвишение на изток, неда­леч оттам.

XXIX. Видях също друго едно място с долини, откъдето изтичаха нивга непресъхващи води.

2. Видях едно прекрасно дърво, чийто мирис се равняваше на този на сакъзовото дърво.

3. И на бреговете на тази долина забелязах кинамоново дърво с чудесен аромат. Тогава се запътихна изток.

XXX Видях друга една планина с дървета, които огделяха сок, подобен на нектар. Наричаха я Сарира или Калбанен, А върху й имаше друга една планина, на която растяха дървета с алое.

2. Тези дървета бяха отрупани като бадеми и бяха широки, а плодовете им надминаваха всички земни по аромат.

XXXI Сетне се обърнах на север и започнах да разглеждам входовете откъм планините. Видях седем други планини, покри­ти с лавандула, с ухаещи дървета — канела и папирус.

2. Оставих зад себе си върховете на тези планини и, насочвайки се на изток, минах Ери-трейско море. Когато го оставих зад себе си, свърнах към ангела Зитаел и достигнах гра­дината на истината. Там видях множество ви­соки дървета, отрупани с цвят.

3. Техният мирис бе сладостен, а формите им разнообразни и красиви. Там видях и дървото на познанието, чиито плодове просветляват разума на онзи, който ги опита.

4. То бе подобно на тамарис, а плодовете му бяха чудно красиви и приличаха на чепки грозде; неговият аромат се носеше навсякъде наоколо. И аз извиках: Какво красиво дърво! Каква прекрасна гледка!

5. Тогава архангел Рафаел, който беше с мен, ми каза: Това е дървото на познанието, от което са яли твоят прадя до и твоята прабаба. Неговите плодове ги просветлиха; очите им бидоха отворени и след като бяха разбрали, че са голи, бяха изгонени от рая на земята.

XXXII След това се упътих към границите на земята; там видях големи животни с различен вид, различни по форма и вид пти­ци, надарени със странни гласове.
2. На изток от местността, където бяха жи­вотните, забелязах границите на земята и мястото, където свършваше небето. Небесната врата беше отворена и видях, че оттам излизат звездите. Броях ги, както излизаха, и устано­вих точния им брой. Узнах също така имената им, тяхното равномерно движение и отклоне-ния, както ми ги обясняваше ангелът Уриел, който ме придружаваше.

3. Защото той ми ги показа всичките и ме осведоми за всички.

4. Запозна ме още с техните названия, големина и с различните им влияния върху човека.

XXXIII После тръгнах на север към краищата на земята.

2. И там, на границата на света, аз видях чудо, голямо и великолепно.

3. Видях небесните врати отворени. Те бяха три различни. От тях излизаха северните ветрове, бащата на студа, на градушката, на леда, на росата и на дъжда.

4. В една от тези врати ветровете леко сви­стяха. На другите две те свиреха обаче бурно и тяхното свистене се разнасяше по земята.

XXXIV Оттам се упътих на запад към границите на земята.

2. И видях три врати, както тези на север. И тези врати имаха същата големина.

XXXV Оттам се упътих на юг към границите на земята. Там също имаше три врати, откъдето излизаха росата, дъждът и вятъ­рът.

2. След това тръгнах на изток, към края на земята, където видях три небесни врати, обър­нати на изток, и чиито рамки бяха по-тесни. През тези тесни врати излизаха небесните звез­ди, които следваха своя неизменен път на за­пад и този блестящ път се виждаше през ця­лото време.

3. Когато ги забелязах, издигнах глас за възхвала на Бога, който бе създал тези светли и сияйни небесни тела, за да разкрие на ангел­ското и човешкото умозрение великолепието на своите дела; за да възвеличат и едните, и дру­гите чудесата на неговото могъщество; за да прославят тежкия божествен труд на неговите ръце и да го величаят во веки веков.

XXXVI.

(Липсва в ръкописа)
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » съб юни 12, 2010 2:53 pm

XXXVII Eто едно друго видение, второто видение на мъдростта, което има Енох,

син на Яред, син на Малалеел, син на Кайнан, син на Енос, син на Сит, син Адамов. В него именно е началото на оная мъдрост, която по­лучих, за да обясня и накарам да я обикнат онези, които населяват земята. Слушайте про­чие и проумейте светите неща, които ще ви разкрия в присъствието на господаря на духове­те. Онези, които бяха преди нас, гледаха на служенето на словото като на едно от своите задължения.

2. И ние, които идваме след тях, не поставяме пречка за проповядването на мъдростта; никога обаче до днес никому не е било дадено това, което биде дадено на мен - мъдростта, както аз я разбирам и както Богу се харесва. Това, което получих от него, е наистина част от вечния живот.

3. Тази мъдрост бе изказана в сто и тридесет мъдрословия, които се постарах да възвестя на жителите на този свят.

XXXVIII Първо мъдрословие: Когато бъде възвестено на земята да се съберат правед­ните, нека грешниците да бъдат наказани и да получат пред всички заслуженото наказание за своите грехове.

2. Когато справедливостта бъде въздадена пред самите праведници, нека техните дела бъ­дат претеглени от господаря на духовете и те ще заслужат да получат обещаната награда; когато светлината на праведниците и избраните, които населяват земята, ще блести с безсмър­тен блясък; какво ще стане тогава с обитали­щето на грешниците? Къде ще бъде мястото за отдих на оногова, който ще е отхвърлил Бога? За него щеше да бъде гго-добре да не беше се раждал.

3. Когато бъдат разкрити тайните мисли на праведниците, грешните люде ще бъдат под-вергнати на строга присъда и нечестивците ще бъдат измъчвани в тяхно присъствие.

4. От този момент насетне господарите на земята ще престанат да бъдат силни и възви­шени. Те не ще могат да гледат светите мъже в лицето; защото светлината на праведниците и на избраните ще може да бъде съзерцавана
само от господаря на духовете.

5. Обаче силните на този свят съвсем няма да бъдат унищожени; те ще бъдат предадени на праведниците и светите мъже.

6. Отсега насетне няма да има никаква ми лост за тях от Бога, тъй като с времето на жи­вота ще бъде изтекло и времето за милост.

XXXIX В ония дни светата и благословена раса ще слезе от небесните висини и нейното потомство ще живее съвместно със синовете человечески. Енох получи книгите на възмущението и гнева, книгите на смут и вълнение.

2. Никога те не ще получат милост, казва господарят на духовете.

3. Тогава облакът ме издигна над повърхността на земята и ме отнесе на границите на небесата.

4.Там аз имах едно ново видение. Видях обиталището и мирното пребивание на светиите. Очите ми имаха щастието да съзерцават техните жилища и тези на ангелите; преспокойното им пребивание заедно със светиите. Там се разнасяха запитвания, молитви и молби за децата человечески. Правдата тече пред тях като чиста вълна, а милосърдието се разлива по земята като скъпоценна роса. И така ще живеят те за вечни времена.

5. В това време очите ми съзерцаваха жилището на избраните, обиталището на истината, вярата и справедливостта.

6. Броят на светите мъже и на избраните ще бъде безкраен във всички времена.

7. Видях жилището им под крилата на господаря па духовете. Всичките светци и всички избрани пееха пред него, блестящи като огън; устата им бяха изпълнени с хвалебствия към Бога и устните им се отваряха, за да възвеличах името на господаря на духовете. Прав­дата беше застанала изправена пред него.
8. Там желаех да остана. Там аз въздишах за това жилище. Там беше частта от моето наследство още от началото, защото такава беше за мен волята на господаря на духовете.

9. Аз славех и величаех името на господаря на духовете с благословии и славословия, защото така желае той.

10. Дълго очите ми съзерцаваха тези честити обиталища и хвалех Бога с думите: Бъди благословен завинаги, от началото, преди създаването на света, и до края на вековете!

11. Кой е този свят? Във всички поколения, трябва да те благославят онези, които съвсем не спят в праха, но които съзерцават твоята слава, които те прославят, величаят и те благо­славят с думите: Овят, свят, свят е господарят на духовете, който .изпълва със своята безкрай­ност целия свят на разума.

12. Там очите ми съзерцаваха всички онези, които никога не заспиват и стоят изправени пред него и които го славят, казвайки: Бъди благословен! Нека завинаги да бъде благословено името господне! И лицето ми внезапно се промени, така че не можех повече да виждам.

XL. Видях след това хиляди и хиляди, милиони и милиони, безброй люде, които стояха изправени пред господаря на духовете.


2. Под четирите му крила, на четирите стра­ни освен тях видях и други, които стояха пред него. Същевременно узнах техните имена, тъй като ангелите, които ме придружаваха, ми ги казваха, разкривайки ми всичките тайни.


3. Слушах гласовете на онези, които бяха на четирите страни и величаеха господаря на славата.

4. Първият глас славеше господаря на ду­ховете във всичките векове.

5. Вторият глас, който чух, славеше избрания и избраните, които са измъчвани за господаря на духовете.

6. Третият глас, който чух, се застъпваше и умоляваше за онези, които са на земята и които призовават господаря на духовете.

7. Четвъртият глас, който чух, прогонваше нечестивите ангели и им запретяваше да застанат пред господаря на духовете, за да не възбудят никакви обвинения против земните жители.

8. Помолих подир това ангела на мира, който беше с мен, да ми разкрие всичките тези загадки. Казах му: Кои са онези, които видях от четирите страни на Бога, чиито думи чух и записах? А той ми отвърна: Най-напред това е свети Михаел, архангел милостив и търпелив.

9. След него идва свети Рафаел, архангел, който властвува над болките и раните на чове­ците. Следва архангел Гавриил, който управ­лява всичко онова, което е могъщо. Най-сетне идва Фануел, който владее над покаянието и надеждата на онези, които трябва да наследят вечния живот. Това са четирите ангели на Все­вишния. Това са четирите им гласове, които ти току-що чу.

XLI. След това аз видях тайните на небесата и на рая във всичките кътища и тайните на всичките човешки дела, всяко спо­ред неговата тежест и иеговото значение. Съ­зерцавах жилището на избраните и обитали­щата на светците. Там моите очи видяха всич­ките грешници, които бяха отвергнали и отрек­ли господаря на славата и които бяха отвергнати от него. Тъй като наказанието за техните престъпления не е могло да бъде обявено от него.

2. Там очите ми съзерцаваха още тайните на гръмотевицата, тайните на ветровете и на какви се разделят те, когато духат на земята; загадките на ветровете, на росата и на облаците. Видях мястото па техния произход и мя­стото, откъдето излитат, за да се наситят със земна прах.

3. Там също видях сборищата откъдето из­лизат, разделяйки се, ветровете, видях съкровищата на градушката, богатствата на снега, на облаците и дори облака, който е виснел преди създаването на света над земната повърхност.

4. Там видях също съкровищата на луната, откъдето се виждат нейните фази - тяхното начало и величествен поврат; и колко една от тях е по-сияйна от другите; техния бляскав и неизбежен въртеж, другарството помежду им, тяхното послушание и тяхното покорство, което ги води по стъпките на слънцето, според както повелява господарят на духовете. О, колко е могъщо неговото име във всички векове!

5. След това биде завършена пътеката на луната както в невидимата, така и във видимата й страна, преминаването на нейната пътека както през деня, така и през нощта. Както едната, така и другата страна обръщаха своя лик към господаря на духовете, като го величаеха и хвалеха безспир; още повече, че за тях времето за възхвала е като времето за почивка, а за слънцето това са честите поврати към бла­гославянето и проклятието.

6. За избраните светлината на луната е това, което са мрачнините за грешниците. Такава е волята на господаря на духовете, който раз­дели светлината от мрачнините, както разгра­ничи духовете на хората, укрепвайки тези на праведниците със собствената си правда.

7. И никой от ангелите не ще ги предхожда, тъй като никой от тях не е получил тази власт. Колкото до Бога, той вижда от висотата на своя трон всички създания и ги съди като върховен господар.

ХLII. Мъдростта никъде не намери на земята място, където да положи глава;

затова избра за свое жилище небето.

2. Мъдростта слезе на земята, за да живее с децата человечески, но съвсем не намери там жилище. Тогава тя се върна в своето небесно жилище и зае място сред светите ангели. След нейното оттегляне дойде неправдата и намери там своето жилище. Тя бе приета от синовете человечески, както дъждът се попива от пусти­нята, както росата от зажъднялата земя.

ХLIII. Видях друго едно великолепие и звез­дите на небето. Забелязах, че той ги
назоваваше всичките със собствените им име­на и те се обаждаха на неговото повикване. Забелязах как ги мереше във везната на спра­ведливостта според тяхната светлина, според пространствата, които изминават п деня, в кой­то трябва да изгреят или да залязат. Велико­лепието ражда великолепие и техните движе­ния отговарят на движенията на ангелите и на верните.

2. Тогава запитах ангела, който беше с мен и който ми обясняваше тайните и исках да знам техните имена. А той ми отговори: Господарят на духовете ти показа една личба. Това са име­ната на праведнаге, които са на земята и кои­то вярват в името на господаря на духовете във всички векове.

XLIV. Видях още друго великолепно нещо, кое­то излъчваше звезди и ставаше блестящо, но никога не се отделяше от тях.

XLV. Второто мъдрословие, което се отнася за онези, които отричат името и оби­талището на светиите и на господаря на духо­вете.

2. Те никога не ще се изкачат на небето, ни­кога не ще слязат на земята. Ето каква ще бъде съдбата на ония, които отричат неговото име. Те ще бъдат определени за деня на наказание и възмездие.

3. В него ден избраният ще седи на трона на славата и ще определя тяхната съдба. Обнадеждавайки със своето присъствие духовете на светите мъже, той ще отреди жилище за ония, които са полож.или своето доверие и любов в неговото свято и прославено име.

4. В него ден ще положа избрания сред тях, ще променя лицето на небето и ще го осветляво веки.

5. Ще променя също и лицето на земята, ще я благословя също както онези, които избрах и с които ще населя земята. Но онези, които са извършили неправда, никога не ще живеят там, защото ги видях и забелязах. Но праведниците ще ги възнаградя със спокойствие. Ще ги поставя пред мен. За грешните вечно проклятие! Те ще бъдат изличени от лицето на земята.

XLVI. Там видях най-стария от дните, главата на когото беше бяла като сняг, а с него и един друг ден, който имаше образ на човек. Той беше пълен с благовидност като тази на светите ангели. Тогава попитах анге­ла, който вървеше с мен и ми обясняваше тай­ните относно сина человечески. Запитах го кой беше този човек, откъде идваше и защо придру­жаваше най-стария от дните.

2. Отговори ми със следните думи: Този е синът человечески, на когото се отдава всяка правда, с която той живее, и който държи ключа на всички скрити съкровища; защото госпо­дарят на духовете него благоизволи да избе­ре и го дари със слава измежду всички създания.

3. Този син человечески, когото ти видя да изтръгва властниците от техните сладострастни легла и да ги изгонва от техните исконни зе­ми; той ще тури юзда на властниците и ще строши зъбите на грешните.

4. Той ще прогони царете от техните тронове и царства, понеже отказват да му отдават почит, да изказват своите хвалби и да се покланят пред тогава, комуто бе дадено цялото цар­ство. Той ще всее смут сред властниците; ще ги принуди да се крият пред него. Мрачините ще станат тяхното жилище, а червеите ще бъдат съжители на тяхното ложе; и няма да има никаква надежда да излязат от тази гнъсна смрад, защото никога не са зачитали името на господаря на духовете.

5. Те ще намразят небесните звезди и ще вдигнат ръце против всемогъщия; очите им ще бъдат обърнати само към земята, която ще искат да направят свое вечно жилище; и делата им ще бъдат само дела на неправда. Те ще се радват само на своите богатства и ще се доверяват само на създадени от собствените им ръце богове. Те ще откажат да се молят Господу и ще го изгонят от своите храмове.

6. Също като вярващите, които ще бъдат преследвани заради Него.

XLVII. В него ден молитвите на светите мъже ще се издигнат от земята чак до трона на господаря на духовете.

2. Тогава праведниците, които живеят над небесата, ще се съберат и единогласно ще се молят, ще искат, ще славят, ще въздават голя­ма хвала, ще превъзнасят неговото име заради кръвта на праведниците, пролята за него и тези молитви на праведните ще се издигат непре­станно към неговия трон, докато най-сетне им въздаде справедливост и се изчерпи неговото търпение към злите люде.

3. В това време видях най-стария от дните, седнал върху трона на своята слава. Пред се­бе си той държеше отворена книгата на живота и всички небесни властелини стояха изпра­вени пред него и около него.

4. Сърцата на светите мъже преливаха от радост, защото беше дошло времето на правдата, бидоха чути молитвите на светите мъже и кръвта на праведните биде зачетена от госпо­даря на духовете.

XLVII. Забелязах източника на правдата, кой-то никога не пресъхваше и от който излизаха голямо множество малки ручеи, които бяха ручеите на мъдростта. Всички, които бяха жадни, ндваха там да пият, биваха вне­запно изпълвани с мъдрост и отиваха да жи­веят с праведните, избраните и светите.

2. И в този час синът человечески биде призован пред господаря на духовете, а името му пред най-стария от дните.

3. Още преди да бъдат създадени слънцето и звездите, преди небесните светила да бъдат оформени на небесната твърд, призоваха името на сина человечески пред господаря на духовете. Той ще бъде опора на праведните и свети­те, те ще се облегнат върху него и ще бъдат непоклатими. Той ще стане светлината на наро­дите.

4. Ще бъде надеждата на онези, чието сърце е в тревога. Всички, които населяват земя­та, ще коленичат пред него и ще му се поклонят. Ще го славят и ще го възхваляват; ще пеят хвалебни песни за господаря на духовете.

5. Така биде роден преди създаването на света избраният и тайнственият и неговото съществуване няма да йма край. Той живее в неговото присъствие и раз­кри на светиите и праведните мъдростта му; защото той именно им пази частта от тяхното наследство. Понеже те мразеха и гонеха далеч от себе си този свят на неправдата и мразеха неговите дела и неговите пътища, и искаха да споменават само името на господаря на духо­вете.

7. Те ще бъдат спасени с неговото име и неговото име ще стане техен живот. В този ден ще бъдат унижени царете и силните на земята, които биха искали да завладеят света със сила­та на своите ръце.

8. В деня на тревога и смут душите им няма да бъдат спасени, но ще бъдат подчинени на ония, които аз съм избрал.

9. Ще ги отхвърля, както се хвърля слама в огъня и както се утаява оловото във вода. Те ще горят пред очите на праведните и ще бъдат потопени пред очите на светите и от тях не ще остане нито една частица.

10. Но в деня на техния смут мирът ще царува на земята.

11. Ще паднат в неговото присъствие и няма вече да се вдигнат и никой не ще може да ги изтръгне от техните ръце и да им помогне; защото са отхвърлили господаря на духовете и неговия пратеник. Да бъде благословено името му.

XLVIII(б) Мъдростта изтича като водата и славата пред него е непресъхваща во веки веков, защото той е могъщ във всичките тайни на правдата.

2. А неправдата минава като сянката; за нея няма постоянно жилище, защото избраният е застанал прав пред господаря на духовете и славата му трае во веки веков и неговото мо­гъщество е вечно.

3 С него живее духът на мъдростта и разу­ма, духът на познанието и на могъществото, духът на онези, които спят с правдата. Той съди и различава най-скритите неща,

4. Никой не дръзва да произнесе дума пред него, защото избраният е пред лицето на госпо­даря на духовете, защото такава е неговата воля.

XLIX. В ония дни светите мъже и избраните ще дочакат своя ред. Светлината на деня ще живее в тях и великолепието и славата ще ги озарят.

2. В дните на смут всички беди ще се стру­пат върху грешните, но праведниците ще тър­жествуват в името на господаря на духовете.

3. Други най-сетне ще разберат, че трябва да се покаят и да престанат да вършат лоши дела; ще разберат, че е крайно време да въздават похвали пред него и че още могат да бъдат спасени в негово име. Той ще въздаде своето милосърдие върху тях; защото голяма е неговата снизходителност, а в присъдите му липсва всяка несправедливост. И който не се покае, ще загине.

4. Нека не очакват повече милост от мен, казва Господ.

L. В онези дни земята и адът ще върнат от своите недра всичко, което са по­гълнали, а бездната ще повърне всичко, което трябва да върне.

2. Той ще отдели праведните и светиите от нечестивите, защото за първите това ще бъдат дни на помилване и спасение.

3. Избраният ще седи на своя трон и всичките тайни на мъдростта и разума ще се отронят от неговите уста; защото господарят на ду­ховете го е надарил с вечна слава.

4. Планините ще потреперат като овни и хъл­мовете ще заиграят като агнета, които са се набозали, а праведните ще бъдат ангелите от небето. Лицето им ще се озари със светла радост; защото в онези дни избраният ще бъде опиянен от възторг; земята ще тръпне от радост. Ще я населяват праведните и избраните, ще я тъп­чат с невинните си нозе.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » съб юни 12, 2010 5:37 pm

LI. След това време, в същото място, където бях видял толкова тайни, бях издигнат от един вихър и отнесен на запад.

2. Там очите ми прозряха тайните на небето и онези на земята; една планина от желязо, една планина от бронз, една планина от сребро, една планина от злато, една планина от течен метал и най-сетне една планина от олово.

3. Попитах ангела, който беше с мен: Какво означават нещата, които току-що видях?

4. И ангелът ми отговори: Всичките видени от теб неща са подвластни на Месия и са знак на неговото царуване и власт на земята.

5. Ангелът на мира ми каза още: Почакай малко и ще видиш, и ще ти бъдат разкрити всичките неща, които е създала мъдростта на господаря на духовете. Планините, които видя и които са едната от бронз, другата от желязо, третата от сребро, четвъртата от злато, петата от разтопен метал и най-сетне шестата от оло­во, всичките тези планини ще стоят пред из­брания както сладкиш от мед пред горяща пещ, или както водата, която се стича от върха на една планина, те ще паднат в неговите нозе.

6. В онези дни човеците не ще намерят свое­то спасение нито в златото, нито в среброто.

7. Те не ще могат нито да бягат, нито да се защитават.

8. Тогава не ще се изковават оръжия от бронз, нито пък броня за гърдите.

9. Желязото ще стане ненужно; ще стане не­нужно дори онова, което нито ръждясва, нито се изхабява и никой няма повече да се нуждае от олово.

10. Всичко ще бъде отхвърлено, всичко ще бъде премахнато от лицето на земята, когато избраният застане пред лицето на господаря на духовете.

LII. Тогава пред очите ми се представи дълбока долина с голям и обширен вход.

2. Ако дори всички, които населяват земята, морето и островите принесат своята дан и по­даръци, пак не биха могли да запълнят нейната дълбочина. Ръцете им ще извършат неправда. Всичко, което създава усиленият труд на пра­ведните, грешниците ще го погълнат срамно. Те ще загинат отпред лицето на господаря на ду­ховете и ще изчезнат от лицето на самата земя. А праведните ще се вдигнат и ще живеят вo веки веков.

3. Видях ангелите на наказанието, които живееха там и приготовляваха оръдията на Сата­ната.

4. Запитах ангела на мира, който вървеше с мен, за кого са предназначени тези инстру­менти.

5. Той ми отговори: Те се приготвят за царете и за силните на земята, които трябва да загинат по такъв начин.

6. Тогава ще се издигне величествен храм, където ще се съберат и никога не ще се разде­лят праведните в името на господаря на духовете.

7. Тези планини, както и земята и хълмовете, не ще останат, когато той дойде, но ще из­чезнат пред него като изворите на жива вода. Тогава праведните ще бъдат спасени от преслед­ванията на грешниците.

LIII. Видях друга една част на земята, към която свърнах и където имаше една дъл­бока долина, цялата в пламъци.

2. В нея бяха завеждани царете и силните на земята.

3. Там очите ми зърнаха оръдия за измъч­ване, вериги от желязо без тегло.

4. Запитах ангела на мира, който ме придружаваше; за кого са тези вериги и тези оръдия за наказание?

5. А той ми отговори: Всичките тези инструменти са приготвени за армията на Азазел. Там нечестивите му войни ще бъдат хвърлени върху заострени камъни. Такава е волята на господа­ря на всички войнства.

6. Колкото до Михаел, Гавриил, Рафаел и Фануел, те ще бъдат утвърдени в този ден и ще бъдат натоварени да хвърлят в пламтящата пещ разбунтувалите се ангели; така ще бъде отмъстен господарят на духовете; по този начин ще бъдат наказани техните престъпления; защото те са се превърнали в министри и слуги на Сатаната и прелъстители на онези, които обитават земята.

7. В оня ден господарят ще даде знак за мъчение. Небесните щерни, както и изворите под небето и под земята, ще се разтворят.

8. Всичките води както горните, така и долните ще се смесят.

9. Горната вода ще изпълни ролята на мъжа.

10. А долната вода ще изпълни ролята на жената; всички онези, които населяват земята и всички, които населяват границите на небето, ще бъдат изтребени.

11. От големината на наказанието те ще раз­берат големината на своята неправда и ще за­гинат.

LIV. И тогава най-старият от дните се разкая и каза: Напразно унищожих всички жители на земята.

2. И се закле в своето велико име, казвайки: Никога повече не ще постъпвам така със земните обитатели.

3. Но ще поставя знак в небето и той ще стане залог между мене и тях за вечни времена, за всичкото време, докато траят небето и зе­мята.

4. Ето какво аз реших още; Ако искам да ги изненадам, ще си послужа с ангелите като с оръдия за наказание в деня на смут и печал и гневът ми ще се стовари върху тях.

5. О, царе, о силни на този свят! Вие ще видите моя избран, седнал върху трона на моя­та слава; той ще съди Азазел, всичките негови съучастници и всичките му кохорти в името на господаря па духовете.

6. Там видях много ангели в средата на мъ­ченията, затворени в железни и месингови мре­жи. Тогава попитах ангела на мира, който ме придружаваше: Къде отиват всички тези плен­ници?

7. А той ми отвърна: Към своите избрани и любимите си деца, за да бъдат всичките хвърлени в дълбочините на долината.

8. Тази долина ще бъде изпълнена с техните избрани и техните любими, чиито дни са безсъмнено свършени, но дните на прегрешенията им никога не ще свършат.

9. Тогава князете ще се съберат и ще заговорничат заедно. Князете от Изток, между партите и медите, ще прогонят царете, обладани от духа на главозамайването и заблуждението. Те ще ги свалят от техните тронове, скачайки като лъвове извън своите бърлоги и като гладни вълци сред стадо овце.

10. Ще пристъпят напред и ще тъпчат поднозете си земята на своите избрани, която ще се простира пред тях. Аерът, пътят и градът на моя праведен ще спрат техните набези. Те ще се вдигнат, за да се унищожат един друг; десницата им ще укрепне и никой не ще познае своя брат или своя приятел.

11. Нито баща си, нито майка си, докато броят на труповете не бъде попълнен с тяхната смърт и с тяхното наказание. И това ще бъде справедливо.

12. През ония дни бездната ще разтвори своя­та всеунищожителна паст, за да погълне грешниците, които по този начин ще изчезнат от ли­цето на избраните.

LV. После видях друга една армия от ко­лесници и тези колесници бяха изпълнени с воини.

2. Носени върху крилата на ветровете, те идваха от изток, запад и юг.

3. Отдалеч се чуваше шумът на техните дви­жещи се колесници.

4. И този шум беше тъй силен, че го чуваха светиите в небето; стълбовете и основите на земята бяха разтърсвани от него. Той оглася­ше и "краищата на земята, чак до тези на не­бето.

5. Тогава всички паднаха ничком и отдаваха почести на господаря на духовете.

6. Така завършва второто мъдрословие.

LVI. Тогава започнах третото мъдрословие за праведните и избраните.

2. Бъдете благословени, праведници и избрани, защото жребият ви е славен.

3. Праведните ще живеят в светлината на слънцето, а избраните в светлината на вечния живот, чиито дни няма да имат край; дните на праведниците няма да имат чет. Те търсеха свет­лината и намериха правдата на господаря на духовете.

4. Нека прочие праведните получат мир от господаря на света.

5. След този миг ще се каже, че те търсят в небето тайните на справедливостта и частта от наследството, което вярата им обещава. Понеже те се издигнаха като слънцето върху зе­мята и мрачините се разпръснаха. Там ще има безкрайна светлина и безброй дни. Мрачините ще се разпръснат и светлината ще възрасне пред господаря на духовете; светлината на правдата ще сияе над тях с несравним блясък.

LVII. В ония дни очите ми прозряха тайните на мълниите и светкавиците и тях­ната присъда.

2. Те проблясват за благослов или проклятие в зависимост от волята на господаря на духовете.

3. Видях също тайните на гръмотевиците, когато боботят в небето, и земята отеква от тех­ния грохот.

4. Видях още земните жилища. Колкото догърма, ако понякога той трещи, за да извести мир и за да благославя, той боботи често за проклятие, според волята на господаря на ду­ховете. мир и за да благославя, той боботи често за проклятие, според волята на господаря на ду­ховете.

5. После разбрах всичките тайни на мъл­ниите и светкавиците. Те еднакво възвестяват на света благослова и плодородието.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » съб юни 12, 2010 6:00 pm

LVIII. В четиридесетия ден от седмия месец на петстотната година от живота на Енох аз видях в това мъдрословие, че небето на не­бесата бе разтърсено и че върховните власти, че хилядите, безброят ангели бяха силно раз­тревожени. Когато погледнах, видях най-стария от дните, седнал върху трона па славата, заоби­колен от ангели и светци. Бях обзет от силен страх и сякаш зашеметен от изумление; нозете ми се разтрепераха и паднах ничком на земя­та. Тогава архангел Михаел, другият свят ан­гел, бе изпратен да ме вдигне.

2. Когато се изправих, се съвзех от уплахата, не можейки да понеса това твърде силно за моята слабост видение, вълненията и потреперването на небето.

3. Архангел Михаел ме запита: Защо те сму­щава това видение?

4. До днес беше времето на неговото милосърдие и той бе великодушен към земните жи­тели.

5. Но когато дойде денят и могъществото, наказанието и присъдата, които господарят на духовете е приготвил за ония, които се прекла­нят пред присъдата на справедливостта и за онези, които отхвърлят присъдата на правдата, и за онези, които произнасят всуе неговото име.

6. Този ден ще бъде за избраните ден на завет, а за грешниците ден на казън.

7. В него ден ще бъдат пуснати да се нахранят със злите люде две чудовища, едното мъжко, а другото женско; женското се нарича Левиатан; то обитава морските глъбини, върху източниците на водите.

8. Мъжкото чудовище се казва Бехемот; то гърчи в една невидима пустиня своите преш­лени.

9. Името й беше Дандажин, на изток от градината, където живееха избраните и праведни­те и където бе поставен моят прадед, седмият след Адам — първият човек, създаден от госпо­даря на духовете.

10. Тогава помолих другия ангел да ми обяс­ни могъществото на тези чудовища и как са били те отделени едно от друго в един и същи ден, за да бъдат хвърлени едното в дъното на морето, а другото в сърцето на една пустиня.

11. А той ми отвърна: Сине человечески, ти искаш да узнаеш тайнствени и скрити неща.

12. И ангелът на мира, който ме придружа­ваше, ми каза: Тези две чудовища са творения на божието могъщество и трябва да разкъсат ония, които ще бъдат наказани от божията мъст.

13. Тогава децата ще загинат със своите май­ки и синовете с техните бащи.

14. Те ще бъдат наказани със заслужено на­казание и божията правда ще бъде задоволена, но след тази присъда ще дойде часът на милосърдие и великодушие.

LIX. Другият ангел, който ме придружаваше, ми говори.

2. И ми разкри първите и последните тайни върху земята и на небето.

3. На границите на небето и в неговите ос­нови, в мястото, където се събират ветровете.

4. Той ми посочи как се дели тяхното духане и как бива то измервано, как се разпределят ветровете и изворите според тяхната енергия и обилие.

5. Даде ми да видя блясъка на лунната светлина - това е силата на справедливостта - как се подразделят звездите помежду си и как­во е наименованието на всяка.

6. Той ми показа също гръмотевиците, разграничени помежду си по тежест, енергия и мощ­ност.

7. Видях покориостта на тези небесни бичове на неговата божествена воля. Разбрах, че светлината никога няма да се отдели от мълнията и макар свързани от различни духове, те не са по-малко неотделими.

8. Защото, когато светкавицата бразди облака, гърмът се разразява, по техните духове спират точно навреме и помежду им настъпва равновесие; съкровищата им са безбройни като пясъчните зърна. И едната, и другият стихват, когато е нужно, и според обстоятелствата те потискат своите сили или ги развихрят.

9. Духът па морето е също тъй силен и докато една странна сила го тегли с една юзда назад, в същото време го гони напред и го разбива срещу планините. Духът на скрежа е неговият ангел, духът на градушката е също тъй добър ангел, като този на снега, по своята сила и в нея обитава главно един дух, който я прави да се издига като дима и неговото име е свежест.

10. Духът на облаците никога не съжителствува с духовете, за които току-що говорих, но има собствено жилище; неговото движение е ве­личествено.

11. В светлината и в мрака, зиме и лете, не­говото жилище е великолепно и неговият ангел е винаги сияен.

12. Духът на росата има своето жилище на самите краища на небето. То е близо до това на дъжда; неговата власт е през зимата и през лятото. Ето как са произлезли облаците: бил е създаден първоначално един облак, към който са се присъединили множество други. Скоро те се натрупвали, носейки дъжда в хладните си недра; тогава ангелът разтваря небесните съкровища и така бива създаден дъждът.

13. Същото става и когато дъждът падне на земната повърхност. Тoй се съединява с всички води, които текат в нейната гръд, след като са я оплодили; защото водите са земната храна. Такава е волята на Всевишния.

14. Ето защо има граници на дъжда и ангелите, които водят имената си от него, го раз­пределят правилно.

15. Видях всичките тези чудеса, както и градината на праведниците.

LX. В тези дни видях ангели, които държаха дълги въжета и които, носени от леките си криле, летяха на север.

2. Запитах ангела, защо те носеха в ръцете си тези дълги въжета и защо бяха отлетели. А той ми отговори, че са отивали да измерват.

3. Ангелът, който ме придружаваше, прибави още: Това са мерките на праведниците; те ще донесат въжетата на праведните, за да се облегнат върху името на господаря на духовете завинаги.

4. Избраните ще започнат да живеят с избрани.

5. Ето законите, които ще бъдат дадени наведнъж и които ще потвърдят словото на прав­дата.

6. Тези закони ще разкрият всички тайни в дълбините на земята.

7. И ще стане тъй, че онези, които са заги­нали в пустинята, които са били разкъсани от морските риби или от диви зверове, ще бъдат изпълнени с надежда в деня на избрания; защото никой не ще загине в присъствието на Бога, никой не може да загине.

8. И всички, които бяха на небето, са полу­чили властта, благодатта, славата и величието.

9. Те ще хвалят с гласовете си Божия избраник, ще превъзнасят и славят мъдростта му и ще направят така, че да бъде прозряна и тях­ната мъдрост в словото и в духа на живота.

10. След това господарят на духовете ще по­стави избрания върху трона па славата си.

11. За да съди от небесните висини делата на светите мъже и да мери техните деяния с везните на правдата. И когато той повдигне лице, за да прозре тайните пътища, които те са след­вали, доверявайки се в името на господаря на духовете и тяхното напредване в пътеките на правдата.

12. Всички ще съединят техните гласове, ще го славят, превъзнасят и чествуват в име­то му.

13. Тогава той ще призове на своя съд всичките сили на всички стихии, всичките светии, херувимите, серафимите и офанимите, всичките ангели на силата, ангелите на властта, т. е. Ангелите на избрания и другите сили, които в първия ден на съзиданието бяха кръжали над
водите.

14. С мощен глас те ще ги превъзнасят, ще ги възхваляват, прославят и величаят, тези духове на вярата, тези духове на мъдростта и на търпението, тези духове на милосърдието, на правдата и мира, тези духове на благоволението; всички ще извикат в един глас: Нека да бъде благословен; да бъде благословено името на господаря на духовете. Тези, които никога не спят, ще го възхваляват в небесата.

15. Всички ще те възхваляват - светиите в небето, избраните, които живеят в градината и всеки дух на светлината, способен да благославя, да възхвалява, да превъзнася, да прославя твоето свято име; всяка плът, всяка сила ще хвали и прославя името ти во веки веков.

16. Защото милостта на господаря на духо­вете е велика, велико е неговото търпение и той е разкрил своите дела, своето могъщество и всичко онова, което е той за светиите, за избраните в името на господаря на духовете.

LXI. Господ заповяда на царете, на князете, на силните, на всички, които живеят

на земята, казвайки: Отворете очите, вдигнете към небето челата си и се опитайте да разбе­рете избрания.

2. Господарят на духовете ще седи на трона на славата.

3. А духът на правдата беше наоколо му.

4. Словото на неговите уста ще изтреби всички грешници и всички нечестивци. Никой от тях не ще устои срещу него.

5. В онзи ден царете, князете, силните и тези, които владеят земята, ще станат, ще ви­дят и ще разберат: ще го видят седнал върху своя трон на славата и наоколо му светиите, които той ще съди праведно.

6. И всичко от онова, което бъде казано пред него, не ще бъде всуе.

7. Тогава те ще бъдат обхванати от тревога подобно на жена, обхваната от родилни мъки, чиято работа е мъчителна и освобождаването на която е трудно.

8. Ще се гледат един други; и в своето изумление ще склонят поглед.

9. Ще бъдат обхванати от ужас, когато видят сина на жената, седнал на своя трон на славата.

10. Тогава царете, князете и всички онези, които владеят земята, ще славят оногова, кой­то ги управлява всички, оногова, който беше скрит. Защото още от началото синът человечески беше скрит. Всевишният го държеше в присъствието на своето могъщество и го откриваше само на избраните.

11. Той именно събра светците и избраните; всички избрани- ще застанат пред него в оня ден.

12. Всичките царе, князете, силните и всички онези, които управляват земята, ще колени­чат пред него и ще го обожават.

13. Ще поставят своите надежди в сина человечески, ще му отпратят своите молитви и ще молят неговото милосърдие.

14. Тогава господарят на духовете ще побърза да ги прогони от себе си. Лицата им ще се изпълнят със смут и ще се покрият с гъст мрак. След това ангелите на небесното наказание ще ги хванат и божията казън ще се излее върху онези, които са преследвали светците и децата. Това ще бъде страшен пример за светците и избраните, които ще се възрадват от тази безкрайна справедливост, защото гневът на господаря на духовете ще ги пази завинаги.

15. Мечът на господаря на духовете ще се насити с кръвта на злотворците; но в оня ден светците и избраните ще бъдат спасени и не ще виждат повече пред очите си зломислениците и безбожниците.

16. Само господарят на духовете ще кръжи над тях отсега насетне.

17. И ще живеят заедно със сина человечески. Ще се хранят, ще спят и ще стават с него во веки веков.
18. Светите и праведните ще се издигнат от земята и ще престанат да скланят очи в знак на зависимост и унижение; те ще бъдат обле­чени с една одежда на живота. Тя ще бъде съ­щата като тази на господаря на духовете: Пред неговото лице вашата дреха не ще извехтее нивга и славата ви нивга не ще залезе.

LXII. Царете, силните и онези, които владеят земята, ще молят ангелите на небесното наказание, на които са предоставени, да им дадат малко отдих, за да коленичат пред господаря на духовете. Да го обожават и да изповядат своите грехове.

2. Те ще го хвалят с думите: Да бъде бла­гословен господарят на духовете, царят на ца­рете, князът на князете, господарят на госпо­дарите, господарят на славата, господарят на мъдростта.

3. Той ще направи явна всяка тайна.

4. Твоето могъщество ще трае за вечни времена, както и твоята слава.

5. Твоите тайни са неизбродни и неизброими и неизмерима е твоята правда.

6. Сега виждаме, че трябва да чествуваме и да славим царя на царете, вседържителя.

7. И те ще рекат: Kой ни даде облекчение на нашите страдания, за да чествуваме, да хва­лим, да благославяме, да изповядваме нашите грехове и престъпления пред лицето на неговата слава?

8. Облекчението, което искаме, е мимолетно и въпреки това не можем да го получим; нашата светлина е угаснала за вечни времена и мра­чините ни ограждат завинаги.

9. Защото не го признавахме, не славехме името на царя на царете, не чествувахме Бога във всичките му дела; но бяхме се доверили на нашата сила и на скиптъра на нашата слава.

10. В деня на скръб и ужас той също не ще ни спаси и не ще намерим никакъв покой. Сега едва разбираме, че Господ с неизменен във всичките си дела, във всичките си присъди, в своята справедливост.

11. В своите присъди той не прави изключение никому; и ето че сме отвергнати от неговия поглед заради лошите си дела.

12. А прегрешенията ни са добре претеглени!

13. После ще си кажат един другиму: Ду­шите ни са преситени от богатствата на неправдата.

14. И ето че не са ни от никаква полза, ко­гато слизаме в пламъците на ада.

15. Тогава лицата им ще се изпълнят с мрак и смут пред лицето на сина человечески ... и те ще бъдат отвергнати далеч от него, защото пред него ще се възправи мечът на справедли­востта, за да ги изтреби.

16. А Господ каза: Ето присъдата на моята справедливост срещу князете, царете, силните и онези, които владеят земята.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » съб юни 12, 2010 6:25 pm

LXIII. Имах и други видения в това пустинно място. Чух гласа на ангела, който каз­ваше: Ето слезлите от небето на земята ангели, които са разбулили тайни на синовете человечески и са ги научили да познават неправдата.

LXIV. В онова време Ной видя земята да се наклонява и да заплашва да рухне.

2. Ето защо той тръгна на път и се запъти към границите на земята, към жилището на своя прадед Енох.

3. Извика трикратно с горък глас: Чуй ме, чуй ме, чуй ме! И му рече: Кажи ми какво ста­ва на земята, понеже изглежда, че тя страда и че е жестоко измъчвана; сигурно и аз ще заги­на с нея.

4. И наистина на земята имаше голям смут и от небето биде чут един глас. Аз паднах ничком към земята, а моят прадед Енох дойде и застана пред мен.

5. Каза ми: Защо ме повика с тъй горък и плачевен глас?

6. Господ реши в своята правда да изтреби всички земни жители, тъй като са узнали всичките тайни на ангелите и имат в ръцете си враждебната мощ на демоните и силата на магията. И на онези, които издигат идоли по цялата земя.

7. Те знаят как се извлича среброто от зем­ната прах, как се намират в почвата метални пластинки; оловото и бронзът съвсем не са пло­дове на земята и трябва да се извличат от нейните недра.

8. И един ангел биде назначен да ги пази, но се остави да бъде покварен.

9. Тогава моят прадед Енох ме хвана за ръка и като ме изправи, ми рече: Иди, защото аз се допитах до Бога за този земен смут и той ми отговори: Те препълниха чашата на своето безчестие и моята справедливост вика за отмъщение! Те са се допитали до луните и са узнали, че земята ще загине с всичките й обитатели. И те не ще намерят никаква закрила навеки.

10. Открили са тайни, които съвсем не биваше да знаят, ето защо ще бъдат съдени; но ти, сине мой, господарят на духовете познава твоята чистота и твоята невинност; той знае, че ти укоряваш разкриването на тайните.

11. Господарят, истински светият, е запазил твоето име между имената на светиите; той ще те запази от покварата на земните жители. Ще даде на твоите потомци царства и голяма слава и ще направи да произлезе от теб потомство на праведници и свети мъже, чиито брой ще бъде безкраен.

LXV. После той ми показа ангелите на небесната казън, които се готвеха да раз­вържат беса на земните води.

2. За да служат на правдата на бога и да накажат заслужено всички онези, които населя­ват земята.

3. И господарят на духовете забрани на Ангелите да дават каквато и да било помощ на човеците.

4. Защото тези ангели управляваха стихийността на водите. Тогава аз напуснах присъствието на Енох.

LXVI. В онези дни словото господне достигна до моя слух; то казваше: Ной, до ушите ми достигна слухът за твоето същест­вувание чисто от престъпление, изпълнено с обич и правда.

2. Вече ангелите изграждат затвори и щом извършат това, ще вдигна ръка и ще те запазя.

3. От теб ще произлезе потомство, което ще обнови земята, за да не остане тя пуста. Ще утвърдя твоето потомство и потомството на онези, които живеят с теб, ще бъде благословено и ще се умножи върху лицето на земята чрез силата на божието име.

4. А ангелите, които са извършили неправда, ще бъдат хвърлени в пламтящата долина, която моят прадед Енох ми бе посочил на запад и където имаше планини от злато, сребро, желязо, течен метал и калай.

5. Аз видях тази долина. Там имаше голям смут и избликващи води.

6. И след като стана всичко това, от една течна огнена маса с избликващите води се из­лъчи силна миризма на сяра и долината на виновните за съблазън ангели гореше на тази земя.

7. В тази долина протичаха също огнени ре­ки, в които бяха хвърлени ангелите, заблуди­ли земните обитатели.

8. В ония дни те ще служат за излекуване душата и тялото на царете, силните, великите и на онези, които населяват земята. От друга страна, те ще служат за осъждане на духа.

9. Духът им ще бъде изцяло във властта на удоволствията, така че да бъдат съдени телес­но, понеже отричаха господаря на духовете и макар че знаеха за наказанието, което ги очак­ва, не призоваваха никога неговото свято име.

10. И както техните тела ще бъдат подвергнати на страшно мъчение, и душите им също така ще понесат вечно наказание.

11. Защото думата на господаря на духовете е винаги действена.

12. Неговата присъда ще се строполи вър­ху им, защото са се отдали на сладострастието на телата си и са отрекли господаря на духовете.

13. През ония дни водите на тази долина ще се променят; когато бъдат съдени ангелите, горещината на тези извори отново ще се засили.

14. А когато ангелите възлязат, водите на тези извори отново ще се охладят, след като са били горещи. Тогава чух архангел Михаел, кой­то ми казваше; Присъдата срещу ангелите заплашва също така царете, князете и всички онези, които владеят земята. Защото тези води, давайки живот на ду­ховете на ангелите, ще дадат смърт на техните тела. Но те няма да разберат и няма да повярват, че тези разхлаждащи води ще могат да се превърнат в разкалена жарава, която ще грее на вечни времена.

LXVII. След това прадедът ми Енох позна с тайните, които съдържаше неговата книга и ми обясни мъдрословията, които му бяха разкрити, разкривайки ми ги в слова­та на тази книга.

2. В същото време архангел Михаел отговори и каза на архангел Рафаел: Духът ми въстава и се гневи против строгостта на тайната присъда срещу ангелите; кой може да понесе една тъй строга присъда, която нивга не ще бъде променена и която трябва да ги погуби на веки?

3. Присъдата срещу тях биде произнесена от ония, които ги направиха да излязат по този начин. И се случи така, че застанал пред господаря на духовете, архангел Михаел отговори и каза на архангел Рафаел: Кое сърце няма да бъде затрогнато, кой дух няма да изпита състрадание?

4. След това архангел Михаел рече на архангел Рафаел: Няма никога да ги защитавам в присъствието на Бога; защото обидиха господаря на духовете, смятайки се за богове; вър­ховната правда ще тегне върху им завинаги. Тя не ще тегне нито върху невинния ан­гел, нито върху човека, но само върху онези, които са виновни и чието наказание ще бъде вечно.

LXVIII. После те ще бъдат поразени от уплаха и страх поради произнесената срещу тях присъда, като наказание за откритията, кои­то са направили на земните жители.

2. Ето имената на виновните: първият от всички е Семияза, вторият Арстикифа, третият Армен, четвъртият Какабаел, петият Турел, шестият Румеал, седмият Данел, осмият Нукаел, деветият Барукел, десетият Азазел, единадесетият Армерс, дванадесетият Батариал, тринаде­сетият Басасаел, четиринадесетият Ауанел, петнадесетият Туриал, шестнадесетият Симатисиел, седемнадесетият Етарел, осемнадесетият Тумаел, деветнадесетият Тарел, двадесетият Румаел и двадесет и първият Езезеел.

3. Това са имената на князете на виновните ангели. Ето и имената на началниците на техните стотици, петдесеторки, на техните десеторки.

4. Името на първия е Йекум. Той изкуси синовете на ангелите и ги подстори да слязат на земята, за да създадат деца с човешки същества.

5. Името на втория е Кезабел, който нашепна лоши мисли на синовете на ангелите и ги накара да осквернят телата си, съвъкупявайки се със земните дъщери.

6. Името на третия е Гадрел. Той научи чо­веците на убийство.

7. Той прелъсти Ева и научи земните синове да правят оръдия, които причиняват смърт или отбиват смъртта — броня, щит, меч.

8. Тези оръдия преминаха от техните ръце в ръцете на земните жители и останаха там за­винаги.

9. Името на четвъртия е Тенемюе. Той имен­но разкри на земните синове горчивината и сла­достта.

10. И всичките тайни на лъжемъдростта.

11. Научи ги на писмо и им показа използването на мастилото и хартията.

12. Той също им показа как се бяха намножили онези, които от началото на света до днес се бяха заблудили в своята суетна мъдрост.

13. Защото човеците съвсем не бяха създадени да записват своята вяра на хартия с ма­стило.

14. Но да подражават на чистотата и на правдата на ангелите.

15. Те съвсем не бяха познали смъртта, коя­то всичко унищожава; затова именно ме разкъсва силата.

16. Те не биха могли да загинат, освен поради твърде многото си знания.

17. Седмият се нарича Касиаде. Той бе научил децата на земята на всички дяволски и скверни изкуства.

18. На гнусните средства да се убива детето в утробата на майката, на изкуствата, които се прилагат чрез ухапване от змии, чрез енергия та посред бял ден, в семето на змията, наречена Табает.

19. Това e числото на Кесбел, главният тър­жествен обет, който всемогъщият разкри на светите мъже от лоното на своята слава.

20. Неговото име е Бека. Той поиска от архангел Михаел да му покаже тайнственото име, за да разбере неговия смисъл и да си припомня страшния обет на Бога; и за да кара да треперят при това име и при този обет онези, кои­то бяха разкрили на хората всичките опасни тайни.

21. Такава е всъщност чародейката сила на тази клетва. Тя е страшна и безпощадна.

22. И той даде тази тържествена клетва на Бека на архангел Михаел.

23. Ето силата на тази клетва:

24. Чрез нейната тайнствена сила небето бе провесено преди още да бъде създаден светът.

25. Чрез нея .земята се издигна над водите и от скритите части на хълмовете избликнаха след създаването на света и навеки прозрачни извори.

26. Чрез нея морето бе включено в своите рамки и в своите основи.

27. Той постави пясъчни зърна, за да го обуздае във време на неговото бушуване и никога то не би могло да излезе от своите предели. Чрез тази страховита клетва биде набраздена бездна та и запазва завинаги своето място.

28. Чрез тази клетва слънцето и луната изпълняват заклетия си ход, без никога да се от­клоняват от предначертания им път.

29. Чрез нея звездите следват вечния си ход.

30. И винаги отговарят, когато биват назовавани със своите имена.

31. Чрез същата тази клетва ветровете господствуват над водите; всички те имат собствени духове, които установяват щастливо съзвучие помежду им.

32. Там се пазят съкровищата на гръмотевиците и блясъкът на мълнията.

33. Там са спастрени богатствата на градушката и на леда, съкровищата на снега, дъжда и росата.

34. Всичките тези ангели ще спастрят и благославят името на господаря на духовете.

35. Те ще го славят с всякакви хвалебствия. В той ще ги подкрепя и насърчава в техните ми­лосърдни дела. Те ще възхваляват, славят и превъзнасят името на господаря па духовете во ве­ки веков.

36. И тази клетва бе утвърдена за тях. Тех­ните пътища бяха очертани и нищо не можеше да им попречи да ги следват.

37. Голяма беше тяхната радост.

38. Те го благославяха, славеха и превъз­насяха, защото им бе разкрита тайната на сина человечески.

39. А той седеше върху трона на славата и нему принадлежеше главният дял от Вечния съд. Грешниците ще изчезнат от лицето на земята и онези, които ги бяха съблазнили, ще бъдат око­вани завинаги във вериги.

40. Според степента на тяхната поквара те ще бъдат подложени на различни наказания. А що се касае до делата им, те ще се изличат от лицето на земята и повече няма да има съблазнители, понеже синът человечески се е появил седнал върху трона на своята слава.

41. Ще престане всеки душевен смут, всяко зло ще изчезне пред неговото лице и само сло­вото на сина человечески ще продължава да съществува в присъствието на господаря на ду­ховете.

42. Ето третото мъдрословие на Енох.

LXIX. След това името на сина человечески, който живееше с господаря на духовете, бе възторжено славено от земните обитатели,

2. Той биде възхваляван в техните колесници и прославян сред водите.

3. Оттогава насетне аз не ходех повече сред земните синове. Той ме постави между два ду­ха, между севера и запада, където ангелите бя­ха получили въжета, за да мерят мястото, за­пазено за праведниците и избраните.

4. Там видях първите отци, светиите, които населяваха тези красиви места навеки.

LXX. След това моят дух се скри и литна в небесата. Забелязах синовете на ангели­те да стъпват върху горящ огън; дрехите им бяха бели, а лицата прозрачни като кристал.

2. Видях две реки от огън, блестящ като хиaцинт.

3. Тогава аз паднах ничком пред господаря на духовете.

4. И Михаел, един от архангелите, ме хва­на за ръка, накара ме да стана и ме отведе в тайнствените светилища на милосърдието и правдата.

5. Показа ми всички скрити неща на грани­ците на небето, сборищата на звездите и свет­лите лъчи, които озаряваха лицата на светиите.

6. И той скри духа на Енох в небето на небесата.

7. Там аз забелязах сред светлината една сграда от кристал.

8. А сред кристалните камъни езици от жив огън; моят дух видя кръг, който обхващаше от четирите краища пламналото жилище и реките от огън, които го заобикаляха.

9. Серафимите, херувимите и офанимите стояха прави наоколо. Те никога не заспиваха и пазеха трона на славата.

10. Видях безброй ангели и хиляди, милио­ни и милиони, които заобикаляха това обиталище.

11. Михаел, Рафаел, Гавриил, Фанюел и светите ангели, които бяха във върховните небеса, влизаха и излизаха от него. Рафаел и Гавриил, както и едно безбройно множество свети ангели излизаха от това жилище.

12. С тях тогава се появяваше най-старият от дните, чиято глава беше бяла и чиста като памук, и дрехите на когото не мога да опиша.

13. Тогава аз паднах ничком. Тялото ми бе обхванато от тръпки и духът ми отслабна.

14. И аз издигах глас да го благословя, възхваля и прославя.

15. А похвалите, които излизаха от моята уста, бяха приятни на най-стария от дните.

16. Той дойде заедно с Михаел, Гавриил, Рафаел и Фанюел, с хиляди и хиляди, милиони и милиони, с безброй ангели, които не бе възможно да бъдат преброени.

17. Тогава този ангел се приближи до мен и ме поздрави с думите: Ти си синът человечески. Роден си за правда и правдата е с теб.

18. Справедливостта на най-стария от дните не ще те напусне нивга.

19. Тъй рече той: Той ще направи да слезе над теб мирът, защото мирът идва от оногова, който е създал света.

20. И ще се всели в теб завинаги.

21. Всички онези, които ще вървят в пътеките на правдата, ще те придружават във веч­ността.

22. И жилището им ще бъде близо до твоето, техните съдби ще се слеят с твоята съдба и никога няма да бъдат разделени.

23. Ще им бъде дадено да прекарат дълги дни със сина человечески.

24. Мирът ще бъде навеки за праведните, а пътят на мъдростта за светите, в името на господаря на духовете.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » нед юни 13, 2010 4:08 pm

Между другото, трябва да стане на всички ясно, че Енох вижда на небето Сина Човеческий :!:

Ако книгата не беше станала апокриф - с това щяхме тотално да заторим устата на всички, които отричат, че Иисус е Бог!!! :sick: :silent:

Ето още малко информация за книгата. Има още, не съм я показала още цялата!

Според библията, Книга Битие 5:21, Енох е живял на Земята 365 години. Важна особеност от неговото битие е, че поради праведността си е бил взет жив на Небето при Бога. Подобно на него и пророк Илия е взет жив в огнена колесница и отведен в облаците. Според Й. Богослов /Кн. Откровение, Библия/, двамата посветени ще се явят отново на земята непосредствено преди Второто Пришествие за да осъществят останалата част от мисията си. Важно е тук да се отбележи че този божи помазаник се възкачва до седмото небе и разговаря очи в очи с Бога от когото научава за всички тайни касаещи съдбата на хората и развитието на техните души.

Съществуват 3 версии на Книга на Енох - етиопска, славянска и еврейска. Славянската има допирни точки с етиопската, но е доста по-кратка от нея. Етиопската версия е била написана най-напред на арамейски, тя е най-богатата на данни. Състои се от 5 части, с различно време на написване. То може да се установи благодарение на запазените кумрански ръкописи, открити в 50 те години около Мъртво море. В първата и част се говори за избраните да преживеят „Страшния Съд”. Във втората става дума за Синовете на Господа, които прелъстяват човешките дъщери като създават поколението на гигантите. В третата част се описва движението на небесните светила и законите на които те се подчиняват. В четвъртата част се говори за символичното значение на виденията на Енох. Петата част описва историята на еврейския народ, разделена на 10 периода и посланията на Ной до бъдните поколения. Еврейският вариант не е достигнал до наши дни, тъй като е унищожен от късните талмудисти 2-3 в. сл. Хр. по причина на това, че в нея се е намеквало за „Предвечния Месия”, обстоятелство изиграло огромна роля за разпространението на ранното християнство.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » нед юни 13, 2010 4:36 pm

LXXI. Книга за движението на небесните светила според техния ред, техните времена, техните имена и местата, откъдето започва техният ход и различните им положения, т.е. всички неща, които Уриел, светият ангел, който ме придружаваше и който управляваше тези светила, ми обясни едно след друго.

2. Ето първият закон на небесните светила. Слънцето, светилникът на деня, излиза от не­бесните врати на изток и залязва през западните небесни врати.

3. Видях шест врати, през които слънцето започва своя ход и други шест, през които то го завършва.

4. През същите тези врати излиза и влиза и луната. Видях тези принцове на небесните светила и звездите, които ги предхождат, шестте врати на техния изгрев и шестте порти на тех­ния залез.

5. Всичките тези врати са разположени една след друга в една и съща линия и наляво и дясно има прозорци.

6. Първом се вижда да се приближава голямото небесно светило, наречено слънце, чия­то орбита е като небесната орбита, и което блести от огън и пламъци.

7. Вятърът гони колесницата, с която то пътува.

8. Но скоро то се наклонява на север, за да се приближи към изток; заобикаля, минавайки през тази врата, и осветлява тази част на небето.

9. Такова е неговото движение през първия месец.

10. То тръгва през четвъртата от тези врати, която е на изток.

11. И в тази четвърта врата, през която то минава първия месец, има дванадесет прозоре­ца, от които се изливат потоци от пламъци, ко­гато те се отварят в определено време.

12. Когато слънцето се издигне в небето, то минава през четвъртата врата тридесет дни и през четвъртата врата от западна страна сли­за по права линия.

13. След това време дните нарастват, а нощите намаляват в продължение на тридесет дни. Тогава денят е два пъти по-дълъг от нощта.

14. И наистина денят има десет части, а нощта само осем.

15. Слънцето минава през тази врата и за­лязва, минавайки през съответната врата, след това се приближава до петата врата на изток в продължение на тридесет дни и залязва по същия начин минавайки през съответната врата.

16. През това време денят нараства, с още една част и има следователно единадесет части, докато нощта намалява и има само седем части.

17. Тогава слънцето се приближава към из­ток, минавайки през шестата врата, и изгрява и залязва, минавайки през същата тази врата в продължение на тридесет дни.

18. През него време денят е два пъти по-дълъг от нощта и съдържа дванадесет части.

19. Що се касае до нощта, тя намалява в същата пропорция и съдържа само десет части. Най-сетне слънцето се отклонява така, че денят започва да намалява, докато нощта се увеличава.

20. Понеже слънцето започва отново да се връща към изток, минавайки през шестата вра­та, през която излиза и влиза в продължение на тридесет дни.

21. След този период денят намалява с един градус и съдържа единадесет части, докато нощ­та съдържа само седем.

22. Слънцето напуща запад, минавайки през шестата врата, н се насочва към изток. Изгря­ва през петата врата тридесет дни и залязва също на запад, минавайки през петата врата.

23. Тогава денят е намалял с две дванадесетинки и има десет части, докато нощта съ­държа осем.

24. Следователно слънцето минава на изток; както и на запад, през петата врата. Най-после то изгрява през четвъртата врата в продълже­ние на тридесет и един ден и залязва на запад.

25. През това време денят е равен на нощ­та, така че и единият, и другата имат еднакво по девет части.

26. Тогава слънцето напуска тази врата и се насочва към изток. Минава през третата врата, както при изгрев, така и при залез.

27. След това нощта нараства в продълже­ние на тридесет дни, като нощта съдържа де­сет части, а денят само осем.

28. Тогава слънцето излиза през третата врата и също залязва в продължение на тридесет дни на запад през същата врата.

29. После то минава през втората врата както на изток, така и на запад.

30. Тогава нощта съдържа единадесет части, а денят само седем.

31. Това е времето, когато слънцето минава през втората врата както при изгрева си, така и при залеза си. После то се накланя и достига до първата врата, през която минава в продъл­жение на тридесет дни.

32. То залязва също през нея.

33. Тогава нощта е два пъти по-голяма от деня.

34. Така тя съдържа дванадесет части, а де­нят само шест.

35. И когато слънцето достигне тази точка, то отново започва своя ход.

36. То минава през тази врата в продължение на тридесет дни и залязва в същата врата на запад.

37. Тогава нощта намалява с една и съдържа единадесет части.

38. Денят има само седем части.

39. Сега слънцето минава през втората врата на изток.

40. То се връща през вратата, която е избяг­вало отначало в продължение на тридесет дни, изгрявайки и залязвайки през двете съответни врати.

41. Нощта намалява още повече и има са­мо десет части, а денят осем. Слънцето минава на изгрев и на залез през втората врата, после напредва към изток, изгрява в продължение на тридесет дни през втората врата и залязва през съответната врата на запад.

42. Нощта продължава да намалява и съдържа само девет части - колкото деня. Тога­ва те са равни. Годината има триста шестдесет и четири дни.

43. Следователно вървежът на слънцето е, който определя дължината или краткостта на дните и нощите.

44. То именно прави да нараства постепен­но денят и съответно да се смалява нощта.

45. Такъв е законът на движението на слънцето. То върви напред и се повръща назад по­следователно. Такава е съдбата на това голя­мо небесно светило, предопределено да освет­лява земята.

46. Небесното светило, което Бог е нарекъл слънце още когато нищо не е съществувало.

47. Защото то изгрява и залязва неуморно, прекосявайки със своята колесница ефира. Светлината му осветлява седем части от луната, но техните измерения са еднакви.

LXXII. След този първи закон видях друг един, който засяга по-нискостоящото све­тило, което се нарича луна, и чиято орбита е като тази на слънцето.

2. Вятърът също тласка колесницата, върху която тя обикаля, ала светлината й се пръс­ка пестеливо.

3. Всеки месец изгревът и залезът й се променят и нейните дни са като дните на слънце­то. Й когато има пълнолуние, тя съдържа седем части от слънцето.

4. Тя изгрява и поема своя път на изток в продължение на тридесет дни.

5. В това време тя се появява и съставлява за вас. началото на месеца. Тридесет дни мина­ва през вратата на слънцето.

6. Тогава е почти невидима, така че излъчва една седма част от пълната си светлина; все­ки ден тя нараства с една част, като винаги изгрява и залязва със слънцето.

7. Когато слънцето изгрява, тя изгрява заед­но с него, получавайки малка част от неговата светлина.

8. През нощта на първия ден, преди появяването й тя залязва заедно със слънцето.

9. В нея нощ луната е тъмна, но изгрява с една седма част от своята светлина, отклонявай­ки се от изгрева на слънцето.

10. Постепенно обаче се просветлява до пъл­нолуние.

LXXIII. Тогава узнах един закон, който засяга наименованията на лунните месеци.
Уриел, моят водач, ми даде най-подробни обяс­нения,

2. Записах всичко според реда, по който той всичко ми разкриваше.

3. Записах месеците в последователен ред, появяването и фазите на луната в продължение на петнадесет дни.

4. Записах кога луната загубва изцяло своята светлина и кога има пълния си блясък.

5. През известни месеци луната пътува сама, а следващите два месеца залязва със слън­цето през двете врати в средата, т. е. през тре­тата и четвъртата. Излиза в продължение на седем дни и завършва своя ход.

6. След това се приближава до вратата, от която е изгряло слънцето и осем дни минава, съ­що като слънцето, през втората врата.

7. И когато слънцето излиза през четвърта­та врата, луната също излиза през нея в продължение на седем дни, докато слънцето почне да изгрява през петата врата.

8. За още седем дни тя се отклонява към чет­въртата врата. Тогава тя е в пълнолуние, но скоро намалява и изгрява през първата врата осем дни.

9. След това отново се насочва към четвър­тата врата, откъдето изгрява слънцето.

10. Видях следователно тяхното положение, също както изгрева и залеза на слънцето, в зависимост от нейните месеци.

11. Към тези дни на всеки пет години трябва да се прибавят тридесет дни, тъй като те са в повече в слънчевата година. Следователно дните във всяка една от тези пет години ще бъдат на брой триста шестдесети четири. Всяка една от тях ще има шест дни в повече, така че се получава един допълнителен, месец от тридесет дни.

12. Лунният месец е по-къс от слънчевия и звездния.

13. Впрочем той е, който направлява годините, така че да не се изменят нито с един ден и се състоят винаги от триста шестдесет и четири дни. За три години ще има хиляда девет­десет и два дни, за пет години — хиляда осемстотин и двадесет дни, а за осем години — две хиляди деветстотин и дванадесет дни.

14. Що се касае до лунните години, три години имат хиляда шестдесет и два дни; пет години, по-къси от слънчевите с петдесет дни, имат само хиляда седемстотин и седемдесет дни; а осем лунни години имат две хиляди осемстотин тридесет и два дни.

15. Така осем лунни години са по-къси от осем слънчеви години с осемдесет дни.

16. Годината следователно се определя от движението на слънцето или на луната; тя бива по-дълга или по-къса в зависимост от това дали я отнасят към едното или другото от тези светила.

LХХ1V. Сега нека изброим началниците и князете, които управляват всяка твар, всичките звезди, както и четирите междинни дни, прибавени за допълване на годината.

2. Те се нуждаят от тези дни, които съвсем не са съставна част от годината.

3. Хората се мамят, що се касае до тези дни; те трябва да се отнесат до тези небесни свети­ла, за да си ги обяснят, понеже един от тях се прибавя на първата врата, вторият на третата, един друг па четвъртата и последният на шестата врата.

4. По този именно начин се попълва броят на триста шестдесет и четирите положения, които образуват същия брой дни.

Ето основните неща:

5. Сезоните.

6. Годините.

7. Дните, такива каквито ни ги показа Ури-ел, ангелът, когото Бог постави начело на всич­ките звезди.

8. Планетите, които блестят на небето и осве­тяват земята. Те са:

9. Разпределителите на дните и нощите, а именно: слънцето, луната, звездите на цялата небесна стража, които заедно с всичките други колесници прекосяват небето във всички посоки.

10. Също Уриел ми показа дванадесетте врати, които се разтварят за колесницата на слън­цето и от които избликват безброй лъчи.

11. Чрез тях се образува в земята лятото, когато се разтварят вратите в определеното вре­ме; през тих излизат ветровете и духовете на росата, когато по божията воля в определеното време се отварят прозорците по краищата на небето.

12. Видях дванадесет врати на небето в краищата на земята, от които излизат слънцето, луната, звездите и всичките творения на небето на изток и запад.

13. Много още други прозорци се отварят наляво и надясно.

14. Единият от тези прозорци уголемява лят­ната горещина, също както и вратите, през кои­то в непрекъснат кръг влизат и излизат звездите.

15. Видях в небето колесницата на тези звез­ди, която обикаля над света, без никога да за­лезе. Една от тези звезди е по-блестяща от другите. Тя обикаля целия свят.

LXXV. Близо до границите на земята видях дванадесет врати за дванадесетте ветрове, които излизат през тях и се разпръскват по земята.

2. Три от тези врати, се отварят в противоположната страна на небето, три други на запад, три надясно и три наляво. Първите три са обърнати на изток; трите последни гледат на север. Тези, които са разположени надясно и на ляво, гледат съответно на юг и на запад.

3. От четири врати излизат ветровете на благослова и спасението, а през останалите осем ветровете на отчаянието. Когато са натоварени с това, те разлагат земята и нейните обитатели, водата и всичко, което живее в нея.

4. Владетелят на ветровете излиза от източната врата и от първата врата на изток, която се наклонява на юг. Този вятър носи разрушението, засухата, задушаващата горещина и раз­лагането.

5. От втората врата в средата излизат ра­венството или точната мярка на всички неща, дъждът, плодородието, здравето и силата; от последната врата, обърната на север, произлизат студът и сушата.

6. След тези ветрове идват ветровете, наречени Нотус, които духат през трите главни врати; през първата, обърната на изток, излиза горещият вятър.

7. Но от вратата в средата излизат една приятна миризма, росата, дъждът, спасението и животът.
8. От третата врата, на запад, произлизат росата, дъждът, къклицата и гибелта. От тази в средата идват дъждът, росата, животът и спа­сението.


9. От третата врата, обърната на запад, но която се приближава към север, идват обла­ците, ледовете, снегът, дъждът и росата.

10. След това идват, в четвъртата област, западните ветрове. От първата врата излизат росата, дъждът, ледът, студът и мразът; от вратата в средата - дъждът, росата, спокойствието и изобилието.

11. От последната врата, на юг, излизат засухата, разрушението, сушата и смъртта.

12. Така завършва описанието на дванадесетте врати в четирите ъгли, на небето.

13. Ето, сине мой Матусала, аз ти обясних всичките закони и всичките им добри или лоши влияния.

LХХVI. Първият вятър се нарича източен, понеже е първият

2. Вторият се казва южен, понеже в същия момент слиза вечният, благословеният завинаги.

3. Западният вятър се нарича още вятър на намаляването, тъй като в неговата посока всич­ките небесни светила отслабват и слизат.

4. Четвъртият вятър, северният, се разделя на три части; едната е посветена на жилищата на хората, другата е заета с езерата, долините, горите, реките и покритите с мрак и сняг места; най-сетне, третата част е раят.

5. Видях седем планини, по-виооии от всички планини на земята, от които излизат скрежът, дните, сезоните и в които отиват и изчезват годините.

6. Видях върху земята седем реки, по-големи от всички останали реки. Едната тече от запад на изток и влива водите си в голямото море.

7. Други две текат от север към морето и отиват да се влеят в Еритрейско море на изток. Две от останалите четири реки текат на север към Еритрейско море и последните две отиват да се влеят в голямото море, там, където се намира една обширна пустиня.

8. Видях седем големи острова в това море - два близо до брега и пет на вътре в морето.

LXXVII. Имената на слънцето са: Оз-Ярес и Томас.

2. Луната има четири имена: първото е Асония, второто Eбла, третото Бенасес и четвърто­то Ерае.

3. Такива са тези две големи небесни оветила, чиито орбити са като орбитите на небето и чиито размери са еднакви.

4. В слънчевата орбита седем части от свет­лината са отразени от луната. Тези седем части падат всички върху луната. Те излизат от западната врата, след като са осветили, севера, и се връщат на небето през източната врата.

5. След като луната се издигне, тя се появява на небето и се осветлява от половината от една седма част от светлината.

6. Тази светлина се попълва след четирина­десет дни.

7. Скоро се попълва по една петнадесета част от светлината, така че след петнадесет дни тя е нараснала възможно най-много.

8. Луната тогава отразява цялата светлина, която получава от слънцето.

9. След това започва да се смалява и при това омаляване следва същия път, както при на­растването.

10. Някои месеци луната има двадесет и девет дни.

11. През другите месеци тя има само дваде­сет и осем.

12. Уриел ми разкри още един закон. За на­чина, по който излъчваната от слънцето светли­на се разпръсква върху луната.

13. През всичкото време, докато луната увеличава своята светлина, тя предхожда слънцето, докато след четиринадесет дни светлината й става пълна в небето.

14. Когато обаче почва да се смалява, или, когато светлината й бива поглъщана малко по-малко в небето, тогава първият ден се нарича новолуние, понеже този именно ден тя отново започва да получава светлината на слънцето.

15. Тя става пълна в деня, когато слънцето слиза на запад, докато луната се изкачва на изток.

16. През това време луната свети цяла нощ, докато слънцето изгрее преди нея; тогава луна­та чезне пред слънцето.

17. Когато светлината се приближава до луната, намалява още повече, дока тя напълно изчезне.

18. Тогава окръжността й е празна и без всякакъв блясък.

19. В продължение на три месеца нейният период е от тридесет дни, а в три други ме­сеца тя го изпълнява за двадесет и девет дни.

20. Нощем двадесет дни тя се вижда като лицето на човек, а през деня се слива с небето.

LХХVIII. Сега, сине мой Матусала, те посветих във всичко и описанието на небето е завършено.

2. Показах ти всички небесни светила, които управляват сезоните, различните времена на го­дината и как те влшяят за образуването на ме­сеците, седмиците и дните. Показах ти също на­маляванията на луната, които стават на шеста­та врата, понеже на нея именно луната губи своята светлина.

3. Там започва тя и там също свършва в определено време, след като е изминала сто седемдесет и седем дни, т. е. двадесет и пет седмици и два дни.

4. Нейният стадий е по-малък от този на слънцето: той е поне шест дни по-малко за шестмесечие.

5. Когато е пълна, прилича на човешки образ. Така ми обясни всичко Уриел, великият ангел, който я управлява.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » нед юни 13, 2010 5:46 pm

LХХ1Х. През ония дни Уриел ми каза: Ето, аз те запознах с всичко, Енох.

2. Открих ти всичко. Ти виждаш слънцето, луната и ангелите, които ръководят звездите по небето, които направляват техните движения, техните фази, техните превръщания.

3. Дните на грешниците съвсем няма да бъдат пълни.

4. Семената им ще липсват в нивите и в по­лята; обработването на земята ще бъде разстроено. Нищо не ще идва там своевременно. Дъждът ще се задържа във въздуха и небето ще бъде от бронз.

5. Тогава плодовете на земята ще закъснеят; те не ще цъфтят навреме и дърветата няма да дават своите плодове.

6. Луната ще промени своя ход и не ще изгрява в определеното време; пламтящото и без облачно небе ще се вижда и върху лицето на земята ще легне безплодието. Метеори ще браздят небето, защото много звезди Ще се отклонят от своя изначален път и ще скитат, в пространството.

7. Ангелите, които ги ръководят, не ще бъдат там, за да ги вкарат в техния път; и всички­те звезди ще се опълчат срещу грешниците.

8. Земните жители ще бъдат смутени в своите мисли. Ще променят всичките си пътища.

9. Ще престъпят божите заповеди и ще се смятат за богове; но междувременно злото ще се шири между тях.

10. Ала небесното наказание няма да закъснее. Те ще загинат до един.

LХХХ. Той ми рече: Виж, Енох, тази книга, която е слязла от небето; чети онова, което е писано там и се помъчи да разбереш всичко, което тя съдържа.

2. Тогава аз забелязах всичко онова, което идва от небето и разбр.ах ваичко, което беше писано в нея. Четейки я, аз опознах всички човешки дела.

3. Всичките дела на земните деца от началото до края.

4. И хвалех Господа, царя на славата, твореца на всичките тези чудеса.

5. Славех го за неговото великодушие, за милосърдието му към децата на света.

6. И извиках: Блажен е човекът, който умира в правда и добро и комуто не може да се противопостави никаква книга на престъпленията; който никога не е познал неправдата.

7. Тогава тримата свети мъже ме взеха, пренесоха ме на земята и ме поставиха пред вра­тата на къщата ми.

8. И ми казаха: Обясни всички тези неща на сина си Матусала. Съобщи на всичките си деца, че никоя плът не ще бъде оправдана пред Бога, защото той е творецът.

9. Цяла една година ще те оставим с твоите деца, докато придобиеш предишната си сила и бъдеш в състояние да поучаваш семейството си, да опишеш всичко, което си видял и да го обяс­ниш на своиите деца. Но на следната година ще бъдеш отделен от близките си и сърцето ти ще намери първичната си сила. Защото избраният ще открие, на избрания тайните на справедливостта и праведният ще се възрадва; те ще прославят заедно Бога, а грешниците ще загинат заедно с грешниците.

10. И покварените ще загинат с покварените.

11. Дори тези, които ще са живели в правда, ще умрат поради човешките злодеяния и ще изкупват делата на злите люде.

12. В ония дни те ще престанат да ми говорят.

13. А аз ще се завърна при моите братя, хвалейки и благославейки Господа.

LХХХI. Ето, сине мой Матусала, аз ти казах всичко; всичко ти написах; разкрих ти всичко и ти дадох ръководство за всяко нещо.

2. Запази, сине мой, книгите, написани от ръката на твоя баща и ги предай на бъдещите поколения.

3. Дадох ти мъдростта, на теб, на твоите деца и на твоето потомство, за да я предадете, тази върховна мъдрост, на всичките им мисли, на тяхното потомство. И ония, които я разберат, не ще спят повече; но ще наострят уши, за да я разберат, да станат достойни за тази мъдрост, която ще бъде за тях като небесна храна.

4. Блажени са праведните, блажени са онези, които ходят в правдата, не познават неправдата и съвсем не приличат на грешниците, чиито дни са преброени.

5. Що се касае до вървежа на слънцето в небето, то влиза и излиза през различните врати в продължение на тридесет дни с началниците на хилядите видове звезди, с четирите, които отговарят на четирите допълнителни дни.

6. Хората са в голямо неведение относно тези дни. Те съвсем не ги споменават в своите из­числения. Но тези прибавени дни съществуват — един на първата врата, друг един на третата, един трети на четвъртата и последният на ше­стата врата.

7. По този начин годината се състои от триста шестдесет и четири дни.

8. И така, изчислението е точно. Защото тези небесни светила, тези месеци, тези периоди, тези години и тези дни Уриел ми ги разкри и ми ги обясни, той, който посредством Бога има власт иад всичките тези звезди и който управлява тяхното влияние.

9. Ето реда иа тези звезди в зависимост от мястото на небето, където те изгряват и заляз­ват в зависимост от сезоните, времената, периодите, дните и месеците.


10. Ето имената на онези, които ги ръководят, които бдят върху техните пътища, за техните периоди, за техните влияния.

11. Четири от тях откриват техния ход. Те разделят годината на четири части. Следват други дванадесет, които образуват дванадесетте месеца на годимата, разделени на триста шест­десет и четири дни с началниците на хилядите, които различават дните — обикновените и допълнителните; които, като първите началници, делят годината на четири части.

12. Хилядниците са поставени в средата на другите и всеки от тях е на своето място. Ето имeната на онези, кoито стоят начело на чети­рите части на годината: Мелкел и Хеламелак;

13. Мелеал и Нарел.

14. Имената на другите са: Аднарел, Жиасурал и Иейелумеал.

15. Последните трима вървят след началниците на разряда звезди; всеки върви винаги след ония, които разделят годината на четири части.


16. В първата част на годината застава Мелкел, наричан още Тамаа или Захайа.

17. Подчинените му дни са деветдесет и един.

18. Ето какво се вижда на земята през тези дни: пот, горещина и труд. Всичките дървета стават плодни, листата се развиват, жътвата радва земеделеца, розата и останалите цветя кичат полето и мъртвите дървета през зимата изсъхват.

19. Ето и имената на помощник-началниците: Баркел, Зеабел, Елойаел, към които се присъединява също Еламелак, наричан още Слънце или Сияен.

20. Подчинените на неговата власт дни са на брой деветдесет и един.


21. Ето какво става на земята през това време: горещина и суша; дърветата дават своите плодове, които, са много добри за сушене.

22. Стадата излизат по своите пасища и овцете се багнят. Тогава се събират всичките да­рове на земята, семената се натрупват в хамбарите, а гроздето се носи в пресите.

23. Имената на останалите са Жедаел, Кеел и Еел;

24. Към които трябва да се прибави Азфаел.

25. А подвластните им дни са изтекли и свършени.

LХХХIII. A сега, сине мой Матусала, ти доверих всичките видения, които имах преди да се родиш. Имах още две видения преди да се оженя. И те съвсем не си приличаха едно на друго.

2. Първото ми се яви, докато четях; а второ­то известно време преди да се оженя за твоята майка. Това бяха важни видения.

3. По повод на тях се допитах до Бога.

4. Почивах в къщата на моя прадед Малалеел и видях небето светло и лъчезарно.

5. Коленичих и видях земята разсечена от огромна бездна и планини, надвесени едни над други.

6. Хълмове падаха върху хълмове, най-високите дървета се разцепваха по цялата си височина, биваха хвърляни в бездната и падаха на дъното.

7. Като гледах този хаос, гласът ми се пресече. И едва извиках: Свършено е със земята. Тогава моят прадед Малалел ме повдигна и ми каза: Защо извика, сине мой, защо се оплакваш?

8. Разказах му видението, което имах, и той ми каза: Това, което си видял, е важно, сине мой.

9. И видението, което си имал е изумително. Явно то се отнася до греховете на земята, която бездната трябва да погълне. Да, ще настъпи голяма беда.

10. Ето защо, сине мой, стани и се помоли на Бога на славата (защото ти си твърд в своята вяра) да остави някого на земята и да не загинат всички люде. Сине мой, голямата беда ще дойде от небето върху земята; и това ще бъде голяма разруха.

11. Тюгава станах и се помолих на Господа, написах молитвите си за поколенията на света, като дадох на сина си Матусала всичките обяснения, които той можеше да пожелае.

12. И когато излязох и видях слънцето да изгрява на изток и луната да слиза на запад и всичките звезди, които бе създал Бог, да се при­ближават величествено по небето, започнах да славя господаря на всяка правда, превъзнасях неговото свято име, защото бе направил да се появи слънцето в прозорците на изтока; то въз­лиза и се издига по небесната повърхност и из­вършва блестящия си ход.

LХХХIII. Вдигнах ръце към небето и славех Светия и Всевишния. Отворих уста и служейки си с езика, който Бог е дал на всички земни деца, за да им служи като оръдие на тех-ните мисли, аз го величаех с думите:

2. Благославен си Господи, могъщ царю, господарю на всички небесни създания, царю на царете, Бог на цялата вселена, чието царствено величие и владичество никога няма да свършат.

3. Во веки веков ще трае твоето царство. Небесата ще бъдат твоя трон завинаги и земята с твоето стъпало за безкрайни векове.

4. Защото ти си ги направил и ти ще ги управляваш. Нищо не може да убегне на твоето безкрайно могъщество. С теб мъдростта е неизменна; тя бди непрестанно до твоя трон. Ти познаваш, ти виждаш, ти чуваш всичко. Нищо не може да убегне от могъщия ти поглед, защото твоето око е навсякъде.

5. Ето ангелите, коитo престъпиха твоите повеления и гневът ти кръжи върху човешката плът — чак до деня на Страшния съд.

6. О, господарю, Боже мой, царю силен и милостив, умолявам те, изпълни молитвите ми. Нека моето потомство пребъде на земята. Нека не загине целият човешки род!

7. Не изоставяй никога скръбната земя и нека тя никога да не бъде унищожена.

8. Господарю, изтреби от лицето на земята плътта, която те обиди. Но запази праведниците, за да увековечиш завинаги тяхната раса. Не отвръщай лицето си от твоя служител.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » пон юни 14, 2010 12:33 am

LXXXIV. По-късно имах друго едно видение, което също искам да ти обясня, сине мой. И Енох стана и рече на сина си: Остави да ти разкажа. Чуй думите на моята уста и обърни внимание на видението и на съня на твоя баща. Преди да се оженя за твоята майка имах едно видение в леглото си.

2. Ето един бик, който излиза от земята.

3. И този бик беше бял.

4. След това излезе една юница, а заедно с нея две млади телета - едно черно и едно чер­вено.

5. Черното теле удари червеното и почна да го преследва по цялата земя.

6. От него момент не забелязах вече червеното теле; черното обаче достигна до дълбока старост. И с него имаше една юница.

7. По-сетне видях много бикове, родени от тази двойка, които вървяха след тях и им приличаха.

8. Първата юница напусна предишния бик и потърси червеното теле, но не го намери вече.

9. Мучеше тревожно и го търсеше.

10. И муча, докато бикът я приближи; от този момент тя престана да мучи и да се оплаква.

11. След време роди едно бяло теле.

12. А по-сетне и други телета и юници.

13. Видях в съня си също един бял вол, който порасна по същия начин и стана голям бял вол.

14. И от него произлязоха много други во­лове, които приличаха на него и се заместваха един други.
LХХХV. Погледнах още веднъж и видях небето над себе си.

2. И ето че една звезда падна от него.

3. Тя застана сред биковете и изглеждаше, че пасе заедно с тях.

4. След това видях други бикове, големи и черни; те меняха постоянно пасищата си и обо­рите си, докато младите телета започнаха да се оплакват помежду си. Гледайки още небето, ви­дях много други звезди, които слизаха отново и се нахвърляха върху останалата самичка звезда.


5. Биковете бяха между телетата и пасеха заедно с тях.

6. Гледах и се възхищавах на тези неща и ето че биковете започнаха да влизат в огъня и да се качват върху кравите. Те заченаха и родиха слонове, камили и магарета.


7. Биковете се изплашиха от това чудовищно потомство и почнаха да ги хапят и удрят с рога. Слоновете разкъсаха биковете и земните жители трепереха от ужас при тази гледка и бягаха изплашени.

LХХХVI. Aз ги гледах още и ги видях да се удрят помежду си; и чух земята да стене от това. Тогава погледнах повторно небето и в едно повторно видение видях да излизат човеци, наподобяващи бели хора. Единият от тях беше придружаван от трима други.

2. Тези трима, като излязоха последни, ме хванаха за ръка и, издигайки ме над земята и нейните обитатели, ме отнесоха на едно високо място.

3. И оттам ми показаха една висока кула, заобиколена от по-ниски хълмове, и ми казаха: Стой тука, докато видиш какво ще се случи с тези слонове, камили и магарета, с тези звезди и с всички тези юници.

LХХХVII. Тогава забелязах единият от четиримата бели човеци, който бе излязъл пръв.

2. Той хвана първата паднала от небето звезда.

3. Завърза й ръцете и краката и я хвърли в една долина, тясна, дълбока, страшна и мрачна.

4. Тогава един от четиримата извади един меч и го даде на слоновете, камилите и магаретата, които започнаха да се удрят помежду си с него; и цялата земя изтръпна от това.

5. И в моето видение видях как единият от четиримата слезли от небето човеци подбра и хвана всичките големи звезди, половите части на които наподобяваха тези на конете, и ги хвърли всичките със завързани крака и ръце в
пещерите на земята.

LХХХVIII. Тогава един от четиримата слезли се доближи до другите бикове и ги научи на такива тайни, че ги накара да треперат. И се роди човек, и той построи голям кораб. Той живееше в този кораб заедно с три бика и се образува над тях един покрив.

2. Отново вдигнах поглед към небето и за­белязах голям свод; и над него имаше седем водопада, които изливаха пороен дъжд в едно село.

3. Още гледах и ето че земните извори се разливаха върху земята на това село.

4. И вoдата започна да се върти и да се изкачва над земята, така че вече не видях то­ва село, понеже беше цялото покрито с вода.

5. И наистина имаше много вода, тъмнини и облаци; височината на водата надминаваше височината на всички села.

6. Водата ги покриваше изцяло и обгръщаше земята.

7. И всичките бикове, които бяха събрани там, бяха удавени и загинаха във водите.

8. Но корабът се носеше по повърхността на същите тези води. Всичките бикове, слоновете, камилите, магаретата и стадата загиваха в това голямо наводнение; те изчезваха погълнати и аз не можех повече да ги видя в бездната, откъдето не можеха повече да се измъкнат.

9. Още гледах и ето че водопадите преста­наха да падат отгоре, земните извори да текат и бездните да се разтварят.

10. Водите се изтекоха там и се появи земята.

11. Корабът се спря на земята, тъмнината се разсея и се появи светлината.

12. Тогава, белият вол, който биде превър­нат в човек, излезе от ковчега заедно с три бика.

13. И един от трите бика беше бял и при­личаше на този вол; друг един вол беше чер­вен като кръв, а третият бе черен; белият бик се отдалечи от другите.
14. А полските животни и птици започнаха да се размножават.

15. Разните видове от тези животни се събраха: лъвовете, тигрите, вълците, кучетата, глиганите, лисиците, камилите и свинете.

16. Сиретите, червените кани, лешоядите и гарваните.

17. И сред тях се роди един бял вол.

18. Те почнаха да се хапят помежду си; и белият вол, който се беше родил между тях, даде живот на едно диво магаре и на един бял вол, и на още други диви магарета. Белият вол, който също бе заченат от него, на свой ред породи един черен глиган и една бяла овца.

19. Глиганът роди много други глигани.

20. И овцата роди дванадесет други овце.

21. Когато тези дванадесет овце пораснаха, те продадоха една измежду тях на магарета.


22. Магаретата продадоха овцата на вълците.

23. И тя растеше между тях.

24. Тогава Господ заведе другите овце да живеят заедно с първата и да пасат с нея между вълците.

25. И те се размножиха, а пасищата им бяха изобилни.

26. Но вълците започнаха да ги заплашват и да ги преследват, като изтребваха техните малки.

27. И ги криеха в дълбочините на една голяма река.

28. Тогава овцете започнаха да се оплакват от загубата на техните агнета и да се обръщат към техния господар; една от тях успя да се измъкне и отиде при дивите магарета.

29. Видях ги да стенат и да се молят на господаря.

30. С всички сили, докато господарят се от­зова на техните вопли от върха на своето жилище и благоволи да ги посети.

31. Той извика овцата, която се бе отървала от зъбите на вълците, и й нареди да отиде да намери вълците убийци и да ги предупреди, да не закачат повече овцете.

32. Овцата отиде да потърси вълците, силна с божието слово, а една друга овца заста­на пред първата и тръгна с нея.

33. И двете влязоха в бърлогата на вълците и им казаха да не преследват повече овцете.
34. След това видях вълците да потискат още повече овчето стадо. И овцете отново се обърнаха с викове към господаря и той слезе при тях.

35. И започна да изтребва вълците, които виеха; но овцете мълчаха и не надаваха повече викове.

36. Сетне ги видях да се изселват от страната на вълците. Очите на тези вълци бяха за­слепени и те излязоха с все сила да преследват овцете. Но господарят на овцете вървеше с тях и ги водеше.

37. И всичките овце го следваха.

38. Лицето му бе страшно; а видът му блестящ и великолепен. Обаче вълците започнаха да преследват овцете, докато ги настигнаха на брега на едно голямо море.

39. Тогава морето биде разделено на две и водите стояха встрани като стени.

40. И господарят на овцете, който ги водеше, застана между тях и вълците.


41. Вълците въобще не виждаха овцете, но ги преследваха до средата на морето, докато водите се затвориха зад тях.

42. Но щом видяха господаря, те се обър­наха да бягат назад.

43. Тогава водите се съединиха според естествените закони и погълнаха вълците. Видях онези, които преследваха овцете, потопени сред вълните.

44. Що се отнася до овцете, те прекосиха морето и наближиха пустинята, в която няма­ше ни дърво, ни вода, ни зеленина. И очите им започнаха да се отварят и да виждат.

45. Видях господаря на тези овце да живее с тях и да им доставя необходимата вода.

46. Да живее с овцата, която водеше дру­гите.

47. И тази овца се изкачи на върха на ед­на висока скала, а господарят я изпрати при другите овце.

48. Видях господаря на овцете сред тях; лицето му беше строго и страшно.

49. Щом го забелязаха, овцете се ужасиха.

50. И целите разтреперани, те изпратиха овцата, която ги водеше, и тази, която бе с нея; като им казаха: Ние не можем нито да застанем пред господаря, нито да го гледаме в ли­цето.

51. Тогава овцата, която ги водеше, се из­качи отново на върха на планината.

52. И другите овце бидоха заслепени и почнаха да объркват пътя, който им беше посочила овцата. Но тя не знаеше нищо.

53. И господарят се разгневи срещу тях; и когато овцата научи за това, което ставаше в подножието на планината,

54. Набързо слезе оттам и като се приближи до овцете, завари много от тях,

55. Които бяха ослепели.

56. И които бяха се отклонили от пътя си. Когато другите овце я забелязаха, те се страхуваха и трепереха пред нея.

57. И искаха да се върнат в кошарата си.

58. Тогава овцата, която водеше другите със себе си, се доближи до овцете, които се бяха заблудили.

59. И започна да ги удря; те бяха ужасени като я видяха. И тя ги прибра в кошарата.

60. Видях също в друго видение, че тази овца се превръщаше в човек, който направи ко­шара на господаря, и ги настани там.

61. Видях да пада една овца, която бе застанала пред тази, която беше водач на дру­гите. Накрая видях да загиват много други овце, техните малки да порастват на място, да навлизат в едно ново пасбище и да идват до брега на една река ...

62. Овцата, която ги беше водила и бе се превърнала в човек, се отдели от тях и умря.

63. И всичките овце я търсеха и я умоляваха с тъжно блеене.

64. Видях също как престанаха да я оплакват и прекосиха водите на една река.

65. Там те отгледаха други овце, за да заместят ония, които бяха умрели и които бяха ги водили преди това.

66. Накрая аз ги видях да навлизат в това богато място, в една благодатна и радостна земя.

67. Там те пасяха до насита и техните кошари бяха издигнати на тази блажена страна, а очите им бяха ту отворени, ту заслепявани, докато една от тях се изправи сред тях и ги поведе по такъв начин, че ги върна всичките и им отвори очите.

68. Но кучетата, лисиците и глиганите започнаха да ги разкъсват, докато една друга овца и овенът, които ги водеха, се превърнаха в напаст за стадото. Този овен започна действително да удря с рога кучетата, лисиците и глиганите и да ги изтребва.
69. Ала първата овца, отваряйки очи, видя да бледнее и гасне славата на овена.

70. Защото той започна да удря също и овцете, да ги преследва и да забравя за своето достойнство.

71. Тогава господарят изпрати първата овца при друга овца, за да я отгледа като овен и во­дач на стадото, на мястото на тази, която опетни славата му.

72. Тя отиде там, за да й говори и я назна­чи за овен; но кучетата продължаваха да из­мъчват овцете,

73. А първият овен преследваше втория.

74. Тогава този последният се изправи и по­бягна пред лицето на първия овен. И аз видях кучетата, които измъчваха първия овен.

75. Но вторият се изправи и поведе младите овце.

76. И даде живот на много други овце, но накрая умря.


77. Бе заменен от един млад овен, който стана водач на стадото.

78. При него овцете нарастваха и се множеха.

79. И всички кучета, лисици и глигани се страхуваха и бягаха от него.

80. Тъй като този овен удряше и караше да бягат всички диви животни, така че не можеха повече да потискат овцете, нито да отвлекат някоя от тях.

81. А кошарата стана голяма и великолепна и там бе издигната висока кула с помощта на овцете.

82. Кошарата беше ниска, но кулата бе много висока.

83. И господарят на овцете се настани в та­зи кула и поиска да му бъде сложена пищна трапеза.

84. Но скоро видях, че овцете започнаха да се лутат отново, да следват различни пътища и да напущат кошарата си.

85. И господарят извика някои от тях и ги изпрати при другите.

86. Но те започнаха да избиват първите. Все пак една от тях успя да избегне опасността, която я заплашваше, и избягвайки, почна да проповядва срещу онези, които искаха да я убият.

87. И господарят на овцете я избави от лапите им, накара я да се качи, да седне и да ос­тане до мен.

88. Той изпрати при овцете, злоупотребили с неговите нареждания, други овце, за да има сви­детели срещу тях.

89. Видях също, че тези овце, напускайки господаря и кулата, издигната в негова чест, се лутат като слепи в непознати места.

90. Накрая видях господаря да си отмъщава сам, тъй като той направи голямо клане; но те нададоха глас към него; тогава той напусна своя храм и ги остави в лапите на лъвовете, на тигрите, на вълците, на лисиците и на разни други животни.


91. И тези животни започнаха да ги разкъсват.

92. Видях също, че господарят, когото те бяха напуснали, ги предаваше на кръвожадни и жестоки лъвове и на всякакви други зверове.

93. Тогава извиках с всичка сила и измолих господаря за овцете, които биваха разкъсвани от разни диви животни.

94. Но той въобще не отговори, а гледаше със задоволство овцете, които бяха разкъсвани; и изтребвани. Накрая повика при себе си седемдесет пастири и им заръча да се грижат за стадото.

95. И той им каза: Нека всеки от вас да бди над овцете и да прави това, което аз му заповядвам; на всекиго от вас ще дам да води по малко от него.

96. И онези, които ви кажа да избиете, ще ги избиете. И им ги предаде.

97. После извика един друг пастир и му каза: Бди, внимавай за всичко, което пастирите ще направят с тези овце; защото те ще погубят много повече, отколкото аз им наредя.

98. Всяко нарушение, всяко убиване на овца, което те ще извършат, ще бъде отбелязва­но. Не пропускай да отбележиш тези, които са убити по моя заповед и ония, които ще бъдат убити по тяхна вина.

99. Всяко извършено от пастирите убийство им се пише. Не пропускай следователно да записваш колко овце те са погубили на своя гла­ва, така че тази сметка да бъде доказателство срещу тях и за да знам всичко, което са вършили, дали са спазвали нарежданията ми, или са ги пренебрегнали.

100. Но те не знаят това, което ти заповядах; не им отваряй очите; не ги предупреждавай, а грижливо брой всичките убийства на овце, които те ще извършат и ми дай точна сметка за тях. И видях как всеки от тези пастири управлява стадото си. Те започнаха да избиват по­вече овце, отколкото трябваше.

101. Изоставиха овцете в плячка на лъвове­те, така че много от тях бидоха разкъсани от лъвовете и тигрите; и глиганите се нахвърлиха върху тях, изгориха кулата, посветена на го­сподаря и разрушиха кошарата.

102. И ми стана мъчно за изгорената кула и за разрушената кошара.

103. Защото повече ми бе невъзможно да я видя.

104. Що се отнася до пастирите и техните съучастници, те сами предоставяха овцете на дивите зверове, за да ги разкъсат. Всяка една от тях им бе давана на свой ред и в определе­но време. Прочие всяка от тях бе записвана в книгата; и всички тези, които загиваха, бяха грижливо отбелязвани там.

105. Въпреки това всеки пастир погубваше много повече овце, отколкото това бе необходимо.


106. Тогава започнах да плача и да се въз­мущавам от злочестата съдба на тези овце.

107. Във видението си видях, как този, който пишеше, отбелязваше ден след ден за извър­шените от пастирите убийства; как той се изкачи, представи се на господаря на овцете и му даде книгата, която съдържаше точната сметка за всичко онова, което бе направено от пастирите и списъкът на всичките овце, които те бяха погубили.

108. И за всичките злини, които те бяха из­вършили.

109. И книгата биде прочетена пред госпо­даря на духовете, който, протягайки ръка, я подписа и я положи.

110. После видях как пастирите управляваха дванадесет часа.

111. И ето че три от тези овце, завърнали се от плен, се върнаха и влязоха на мястото, къ­дето бе имало кошара и започнаха да възстановяват всичко, което бе разрушено.

112. Глиганите им пречеха, но напразно.

113. И овцете продължиха да градят, както преди, и възстановиха кулата, която бе нарече­на високата кула.

114. И отново взеха да слагат трапеза пред кулата, но хлябът, който те сложиха, беше не­чист и замърсен.

115. Освен това всичките овце бяха ослепени; те не можеха да виждат друго, освен пастирите.
116. Пастирите ги даваха на зверовете, така че много от тях да загинат.

117. Но господарят на овцете мълчеше и всички овце бяха повлечени. Пастири и овце, всичко туй се смеси и никой не ги защитаваше от нападенията на дивите зверове.

118. Тогава този, който пишеше книгата, се качи и я върна на господаря на овцете. Но в същото време той се застъпи за тях, давайки сведения срещу пастирите, които ги бяха погубили. И след като остави книгата, той си отиде.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » пон юни 14, 2010 12:48 am

LXXXIX. И аз забелязах как тридесет и седем пастири отново се заеха със ста­дото, докато всеки от тях изчезна на свой ред, както първите. Тогава овцете бяха поверени на други пастири, като всеки от тях ги пази из­вестно време.

2. После във видението си забелязах всичките птици от небето, които прииждаха — орлите, лешоядите и гарваните. И орлите водеха всички останали.

3. И започнаха да разкъсват овцете, да им кълват очите с клюнове и да се хранят с тях­ното месо.

4. А овцете надаваха жални викове, затова че ги разкъсват.

5. И аз виках също и стенех насън срещу пастира, натоварен да пази овцете.

6. И видях овцете да бъдат разкъсвани от кучетата, орлите и лешоядите. Тяхното месо, тяхната кожа, техните мускули, всичко беше изядено; бяха останали само кости на земята. И броят на овцете намаляваше много.

7. После видях двадесет и трима пастири начело на стадото, чиято средна възраст бе петдесет и осем години.

8. Тогава белите овце родиха агнета, които започнаха да отварят очи, да виждат и да викат своите майки.

9. Но овцете не ги гледаха и съвсем не чу­ваха техните плачове — бяха глухи, слепи и безчувствени.

10. Във видението си видях гарваните, които се нахвърлиха върху тези агнета.

11. Сграбчваха ги- и разкъсваха овцете, след което ги изяждаха.

12. Видях също рогата на тези агнета да се уголемяват, но гарваните се опитваха да ги разклатят.

13. Ето че най-после един голям рог израсна на главата на една от тези овце и очите на всички останали бяха отворени.
14. И първата овца ги гледаше, очите им бяха отворени и тя ги викаше.

15. Воловете, които я видяха, се нахвърлиха върху нея.

16. Орлите, червените кани, гарваните и лешоядите още продължаваха да преследват ов­цете, кръжаха около тях и ги разкъсваха. А овцете мълчаха, но воловете плачеха и мучаха.

17. Тогава гарваните се нахвърлиха върху тях.

18. Опитваха се да строшат рога, но уси­лията им бяха напразни.

19. И аз гледах дотогава, докато дойдат пастирите, орлите, червените кани и лешоядите,

20. Които насъскваха гарваните да строшат рогата на този вол и които се биеха с него. Но той удържаше техния удар и искаше помощ.

21. Тогава видях да идва човекът, който бе записвал имената на пастирите и който се бе изкачил в присъствието на господаря на овцете.

22. Той се притече на помощ на вола и обяви на всички, че му се е притекъл на помощ.

23. Ето че господарят на овцете слезе долу, пламтящ от гняв и всички, които го видяха, по­бягнаха. Другите се проснаха на земята в неговата шатра и орлите, червените кани, гарва­ните и лешоядите се събраха и увлякоха със себе си всичките овце от полята.

24. Всички се събраха и се опитаха да стро­шат рога на вола.

25. Тогава видях човека, който пишеше по заповед на господаря, да взема книгата за уни­щожението, извършено от последните дванадесет пастири и той доказа, че те са погубили по­вече овце, отколкото своите предшественици.

26. Видях също да идва към тях господарят на овцете, който държеше в ръка жезъла на своя гняв, да удря с него земята, която се разтвори, а животните и небесните птици престанаха да преследват овцете и паднаха в зеещите бездни на земята, която се затвори над тях.

27. Видях също да дава голяма сабя на овцете, които на свой ред преследваха дивите зверове и ги изтребваха.

28. Но всичките животни и небесните птици се оттеглиха пред тях.

29. И аз видях един трон, издигнат в едно щастливо място.
30. Върху него седеше господарят на духо­вете, който взе всичките книги

31. И ги отвори.

32. Тогава господарят извика при себе си първите седем бели човеци и им заповяда да докарат първата звезда, която бе предшествувала всички останали, чиито полови части на­подобяваха тези у конете и която бе паднала първа. Човеците я докараха пред него.

33. И той каза на човека, който пишеше в негово присъствие и който беше един от седем­те бели човеци: Вземи тези седемдесет пастири, на които поверих овцете и които погубиха много повече от тях, отколкото им бе заповядано. И ето, аз ги видях оковани във вериги и изправени пред него. И започнаха да съдят първом звездите. Бяха обявени за виновни и заведени на мястото, където бяха хвърлени в дълбока пропаст сред пламъци. После седемдесетте пастири бяха съдени и обявени за виновни; те също бяха хвърлени в пламтящата пропаст.

34. В същото време видях сред земята една пропаст, изпълнена с огън.

35. Тук бяха заведени слепите овце, които бяха признати за виновни; всички те бяха хвърлени в тази огнена бездна.

36. Тази бездна се намираше отдясно на кошарата.

37. И аз видях как изгарят сред огъня овцете.

38. Стоях изправен и гледах как бе разрушена тази стара кошара; преди това оттам бя­ха взети стълбовете, слоновата кост и всички богатства от нея и бяха натрупани на едно мя­сто, разположено на изток.

39. Видях също господарят на овцете да издига къща, по-голяма и по-висока от първата и да я гради точно на старото място. Всичките й колони бяха нови, слоновата кост също и в поголямо количество от по-рано.

40. Господарят на овцете живееше вътре. Всички диви зверове и всички небесни птици се поклониха пред овцете, които бяха оцелели и ги обикнаха, отправяха към тях молитви и им се подчиняваха във всичко.

41. Тогава тримата мъже, облечени в бяло, ме хванаха за ръка и ме поставиха сред овцете, преди започването на съда.

42. Овцете бяха съвсем бели, с дълга и чиста вълна. И всички онези, които бяха изтребени, всички диви животни и всички небесни птици се събраха в тази къща. И господарят на овцете потрепера от радост, че вижда овцете да влизат в кошарата.

43. Видях, че те донесоха в кошарата сабята, която им бе дадена, и я запечатаха в при­съствието на господаря.

44. Овцете бяха затворени в къщата, къде­то едва се побираха. Очите им бяха отворени и насочени към Добрия и всички те го забелязаха.

45. Видях също, че къщата бе голяма и ши­рока, изпълнена с хора. И ето че се роди едно бяло теле, чиито рога бяха големи и всички диви зверове, всички небесни птици го боготворя­ха и му въздаваха непрестанно молитви.

46. Тогава видях, че всички те се превърнаха в бели телета.

47. И първото от тях бе превърнато в Сло­во и това Слово стана голямо животно с големи черни рога на главата.

48. И господарят на овцете се радваше на всички тези телета.

49. И аз, който съм бил паднал на колене, се събудих и си спомних за всичко, което бях видял. Такова е моето видение през време на съня ми. Когато се събудих, прославих Бога за неговата правда и го възхвалих.

50. После аз пролях много сълзи при спомняне на онова, което бях видял. Защото всичко туй ще се сбъдне и всичките дела на блаже­ните ща станат явни, когато дойде времето.

51. През нощта мислих за всичко, което ми се бе случило и плаках с горчиви сълзи, все още объркан от моето видение.

XC. А сега, о сине Матусала, доведи всичките си братя и събери при мен всичките деца на твоята майка. Понеже вътреш­ният глас ме вдъхновява и върховният дух се вселява в мен, ще ви разкрия онова, което трябва да се случи с вас след време.

2. Матусала отиде и доведе при Енох всичките си братя и роднини.

3. Тогава Енох се обърна към всичките си деца:

4. Слушайте, деца мои, каза той, чуйте думите на вашия баща и внимавайте за това, кое­то ще ви кажа, защото трябва да ме слушате, когато ви говоря. Мои скъпи, следвайте пъте­ките на правдата и не се отклонявайте от тях.

5. Никога не се раздвоявайте и не дружете с измамници; а вървете по пътеките на прав­дата, следвайте-правилния път и нека истината бъде с вас.

6. Защото аз ви казвам: Преследването ще цари един ден на земята; но накрая Бог ще въз­даде голяма справедливост; когато неправдата бъде извършена, тя ще бъде изкоренена до дъ­но. Все пак тя още ще расте, но всуе, нейните дела ще бъдат наново унищожени; всяко поти-еничество, всяко безбожие ще бъде наново на­казвано.

7. Ето защо, когато неправдата, грехът, богохулството, потисничеството, с една дума вся­ко зло, се увеличат на земята; когато непослушанието, неправдата и безнаказаността вземат превес, тогава от небето ще дойде едно страшно наказание.

8. Господарят на всяка светост ще се яви разгневен и ще накажен виновните.

9. Господарят на всяка светост ще се яви разгневен и ще дойде да съди земята.

10. Тогава преследването ще бъде изкорене­но до дъно и неправдата ще бъде премахната.

11. Всички краища на земята ще бъдат об­хванати от огъня заедно с техните жители. Всич­ки, откъдето и да идват, ще бъдат съдени и наказвани според делата си и мъките им ще бъдат вечни.

12. Тогава праведният ще се събуди от своя сън и Бог ще се опълчи срещу злите люде.

13. Тогава корените на неправдата ще бъдат унищожени и грешниците ше загинат от огъня, и богохулниците ще бъдат изтребени.

14. Тези, които потискат братята си, както и онези, които богохулствуват, ще загинат от меч.

15. А сега, деца мои, ме оставете да ви посоча пътеките на правдата и онези на неправ­дата.

16. После ще ви кажа онова, което трябва да стане.

17. Слушайте ме, о чеда мои! Вървете по пътя на правдата и избягвайте тези на неправ­дата; защото всеки, който следва този път, ще загине завинаги.

XCI. Ето какво написа Енох. Той написа тази книга на мъдростта за всички, които трябва да управляват или да съдят другите. Той я написа също за всички мои де­ца, които трябва да живеят на земята след време и да вървят по пътеките на правдата и мира.

2. Не се огорчавайте за онова, което ще ви се случи. Защото Всевишният и Всесветият е отредил всякому своето време.

3. Нека праведният да се събуди от своя сън; нека да стане и да тръгне в пътеката на правдата, па добротата и милостта. Милосър­дието ще стане дял на праведния и той ще бъ­де завинаги облечен в сила и светост. Ще жи­вее в доброта и правда, ще крачи във вечна светлина; а грешникът ще върви сред мрак.
Потребителски аватар
zmianatz
Потребител
Мнения: 1760
Регистриран на: съб ное 28, 2009 9:50 am

Re: Книга на Енох - етиопска версия

Мнениеот zmianatz » пон юни 14, 2010 12:54 am

XCII.

Накрая Енох почна да говори по една книга.

2. Той каза: За децата на правдата, за избраниците на света, за залеза на правдата и на чистотата.

3. За всички тези неща ще ви говоря: ще ви обясня всичко, деца мои, аз, Енох. Тъй като от виденията, които имах, аз придобих големи познания и ми бе дадено да чета и в небесните скрижали.

4. Тогава Енох започна да говори по една книга и каза: Аз съм роден на седмия ден от първата седмица, докато разумът и правдата чакаха търпеливо.

5. Но след мен, през втората седмица, ще възникне голяма неправда и измамата ще се шири по земята.

6. Тогава ще настъпи първият край и само един човек ще бъде спасен.

7. Но още щом свърши първата седмица, неправдата ще се увеличи и Бог ще изпълни за­поведта, издадена срещу грешниците.

8. После, през третата седмица, ще бъде избран един човек за стебло на един силен и спра­ведлив народ и след него растението на правдата ще вирее завинаги.

9. После, през четвъртата седмица, светците и праведните ще имат видения; за потом­ството ще бъде въдворен ред и за тях ще бъде изградено жилище; през петата седмица за тях ще се издигне мощен и величествен дом.

10. После, през шестата седмица, всички, които се намират там, ще бъдат забулени в мрак; сърцата им ще забравят мъдростта и един човек измежду тях ще бъде възвисен.

11. През същия този период, големият и великолепен дом ще бъде обхванат от пламъци и расата на избраните ще бъде разпръсната по цялата земя.

12. После, през седмата седмица, ще се появи една покварена раса, чиито дела ще бъдат дела на неправда. Тогава праведните и избраните ще бъдат възнаградени и ще получат седем пъти по-големи познания за всичките страни на сътворението.

13. След това ще настъпи друга седмица, седмицата на правдата, която ще бъде въоръ­жена с меча на наказанието и правдата, за да порази всички потисници.

14. Тогава грешниците ще бъдат предадени в ръцете на праведниците, които през тази сед­мица ще заслужат чрез своята правда едно жилище и ше построят дворец на великия цар. След тази седмица ще настъпи деветата, през която ще бъде Страшният съд.

15. Делата на безбожниците ще се заличат от земята. Светът ще бъде осъден на унищоже­ние и всички хора ще вървят в пътя на правдата.

16. После, през седмия ден на десетата сед­мица, ще бъде Страшният съд срещу бдителите и небето ще расте сред ангелите.

17. Първото небе ще се вдигне и ще изчезне, ще се появи второто и всички небесни сили ще блестят със седем пъти по-голямо великолепие. После ще настъпят безброй много други сед­мици, които ще преминат под знака на светостта и правдата.

18. Тогава няма да има повече прегрешения.

19. Кое от земните деца не би се развълнувало от гласа на светия?

20. Кой би могъл да изброи неговите мисли? Кой би могъл да съзерцава делото на сътворе­нието на небето, да разбере неговите прелести?

21. Той би могъл може би да види само неговата душа, но не и неговия дух. Той не би мо­гъл да говори за него мъдро, нито да се издигне до него. Нека той гледа небесата и ще види, че не е в състояние да достигне до тяхната необятност.

22. Кое от земните деца би могло да изме­ри дължината и ширината на земята?

23. Кому са били разкрити размерите на всички тези неща? Има ли поне един човек, кой­то би могъл чрез разума си да обхване небето, да измери неговата дълбочина, да проникне до неговите основи?

24. Кой би могъл да знае броя на звездите и да познава мястото, където си почиват всичките светила?

ХСIII. A сега, деца мои, аз ви казвам да обичате правдата и да вървите по нейните пътеки. Защото заслужава да се тръгне по пъ­теките на правдата; докато онези на неправда- та секват изведнъж и завършват с пропаст.

2. Пътищата на неправдата и на смъртта ще бъдат открити за знаменитите люде; но те ще стоят далеч и няма да тръгнат никога по тях.

3. Към вас се обръщам, о праведници! Никога не следвайте пътеките на лукавството и на гонението! Избягвайте пътищата на смъртта, не ги доближавайте дори, защото иначе ще заги­нете!

4. Избирайте по-скоро правдата и чистия свят живот.

5. Вървете по пътя на мира и вие ще бъдете достойни за вечния живот. Спомняйте си за моите думи, никога не ги оставяйте да се заличат от сърцата ви, защото знам, че грешниците насила карат хората да вършат злото. Но те никога няма да успеят и намеренията им ще останат безплодни.

6. Проклятие за тези, които издигат неправ­дата и предубеждението и които поддържат измамата, защото те ще бъдат катурнати и няма да получат никога мир.

7. Горко на онези, които издигат своето жи­лище в грях, тъй като основите на това жилище ще бъдат съборени и животът им ще бъде отнет с меч. Горко и на онези, които притежа­ват златото и среброто, защото те ще загинат; горко вам, богаташи, тъй като вие се доверявате на богатствата; но ще ги загубите, понеже забравихте за Всевишния в деня на вашето благополучие.

8. Вие извършихте богохулство и неправда; очаква ви денят на клането, тъмнината, денят на Страшния съд.

9. Истина, истина ви казвам: Този, който ви създаде, той и ще ви погуби!

10. Той никак няма да има. милост за вашата участ, напротив, ще се радва на вашата ги­бел.

11. И праведниците, които са между вас, са през тия дни посмешище на грешниците и без­божниците.

ХС1V. Дано Бог направи очите ми да се превърнат в два дъждовни облака, за да изплача греховете си и да излея потоци сълзи, така да успокоя мъката в моето сърце!

2. Кой ви разреши да вършите неправда и нечестивост? Горко ви, грешници, ето Страшния съд!

3. Праведните няма да се страхуват от злите люде, тъй като Бог един ден ще ги накара да се подчинят на вашата власт, така че да им отмъстите на воля.

4. Горко вам, които мразите, защото ще за­гинете заради греховете си! Горко вам, които вършите зло на съседа си! Защото ще бъдете възнаградени според делата си.
5. Горко вам, лъжесвидетели, вие, които плодите неправдата, защото ще загинете!

6. Горко вам, грешници, вие, които отблъск­вате праведниците, вие, които приемате и от­хвърляте според прищевките си онези, които вършат неправда, защото вие ще изпаднете под тях­ното робство!

XCL. Надявайте се, о праведници! Защото грешниците ще загинат пред очите ви; вие ще станете техни господари и ще постъп­вате с тях, както си искaте.

2. В деня на наказанието над грешниците вашата раса ще бъде въодушевена и ще поле­ти както орлите. Гнездото ви ще бъде на по-голяма височина от това на червената каня; вие ще се изкачите високо и ще проникнете в земните недра и в пещерите на скалите, за да из­бягате от грешниците.

3. Ще ви сметнат за изгубени и ще стенат и плачат.

4. Но не се бойте никак от онези, които ви измъчват; защото вие ще бъдете спасени и сил­на светлина ще ви обгърне: ще чуете думи за мир от небето. Горко вам, грешници! Защото вие ще минавате за светци с вашите богатства; но в съзнанието си ще се чувствувате грешници. И това вътрешно угризение ще бъде вашата присъда.

5. Горко вам, които се храните с най-хуба­вото жито и пиете най-хубавите питиета и които, опиянени от своята власт, тъпчете бедняка!

6. Горко вам, крито пиете водата по всяко време, тъй като скоро ще бъдете наказани; ще бъдете унищожени и изтребени, защото не сте уталожили жаждата си от изворите на живота.

7. Горко вам, които вършите неправда, измами и богохулство! Вие ще оставите лош спо­мен след себе си.

8. Горко вам, богати, вие, които тъпчете в краката си правдата! Денят на вашата ги­бел наближава. Тогава, когато вие ще изтърпявате наказанията, които са ви дадени заради вашите престъпления, праведниците ще се наслаждават на дълги и щастливи дни.

ХСVI. Праведниците имат доверие; но грешниците ще бъдат изобличени и ще загинат в деня на неправдата.

2. Вие ще осъзнаете това; тъй като Всевишният ще си спомня за вашата гибел и ангелите ще се възрадват. Какво ще правите, грешници, и къде ще избягате в депя на Страшния съд, когато ще чуете молитвите на праведниците?

3. Вие въобще няма да приличате на тях, защото срещу вас ще се надигне ужасен вой; вие сте другари на грешниците.

4. През онези дни молитвите на праведниците ще се издигнат към Бога; но денят на ва­шата присъда наближава и всичките ваши не­правди ще бъдат разкрити пред великия и све­тия.

5. Лицето ви ще се покрие със срам; всичко онова, което що бъде самата същност на пре­стъплението, ще бъде отхвърлено.

6. Горко вам, грешници, които сте сред морето или в сухата равнина, тъй като имаме лоши до­несения срещу вас. Горко вам, които притежавате сребро и злато, богатства, които сте спече­лили по несправедлив път! Вие си казвате: Ние сме богати, ние живеем в охолство и придобих­ме всичко, което желаехме.

7. Ние ще направим всичко, което ще ни достави удоволствие, тъй като имаме купища среб­ро; нашите хамбари са пълни и семействата на нашите колонии са многобройни като водите на обилен извор.

8. Тези лъжливи богатства ще изтекат като вода и вашите стежания ще изчезнат безследно и ще ви бъдат отнети, защото сте ги придобили нечестно; и над вас ще тегне божието проклятие.


9. Аз ви проклинам също, благоразумници на века, вие, истински безумци, които с очи, ви­наги насочени към земята, сте се стараели да се облечете с одежди, по-гиздави от тези на мла­да годеница и по-богати от тези на девица. На­всякъде вие предпочитате величието, великоле­пието, разкошеството и богатството; но вашето злато, вашата власт и богатствата ви ще изчез­нат като сянка,

10. Защото мъдростта не се състои в това. А те ще умрат с богатствата си, с лъжливата си слава и със суетните си почести.

11. Ще загинат в срам и омраза и душите им ще бъдат хвърлени в горящата пещ.

12. Заклевам се, о грешници, че нито планините, нито хълмовете са били създадени, за да служат за труфило на един превзет човек.

13. Грехът никога не идва отгоре; но хората са открили тайната на злото; горко обаче на тези, които го вършат!

14. Жената е създадена, за да ражда, но тя сама се лишава от това.

15. Кълна се във великия и светия: всичките ваши зли дела ще бъдат разкрити и нито едно не ще избегне на великия ден.

16. Не мислете и не казвайте: Моето престъпление е скрито и никой не знае за моя грях;
защото в небето се отбелязва пред Всевишния всичко онова, което се върши на земята и всич­ките мисли на хората. Винаги се знае за пре­следванията, за които сте виновни.

17. Горко вам, безумци, защото ще загинете в лудостта си. Вие не желаете въобще да слушате мъдреците и никога не ще получите възнаграждението на праведниците.

18. Знайте, че вие сте предназначени за де­ня на правдата; не се надявайте на живот, след като сте били грешници; вие ще умрете, понеже не сте се възползвали от цената на изкупле­нието.


19. Да, вие сте предназначени за деня на божия гняв, за деня на траура и срама на вашите души.

20. Горко вам, чието сърце е вкаменено, вие, които вършите така леко престъплението и пиете кръв! Кой ви е дал благата, от които се ползвате? Не е ли Всевишният този, който ги е пръснал по земята, за да ги ползвате? Вие го забравихте, нека няма мир за вас!

21. Горко вам, които обичате неправдата. С какво право бихте получили възнаграждение? Знайте, че вие ще попаднете в ръцете на праведните, които няма да имат никаква милост за вас!


22. Горко вам, които тържествувате в преследването на праведните, защото няма да бъ­дете погребани.

23. Горко вам, които правите безплодно божественото слово, защото няма да има за вас никаква надежда за живот.

24. Горко вам, които пишете лъжливи и неправедни думи, тъй като вашите лъжи, вашите неправди няма да бъдат забравени.

25. Да няма нищо за грешника и само смъртта да бъде за него!

ХСVII. Горко на онези, които се държат като безбожници, които възхваляват и възпяват лъжата. Вие сте покварени и вашият живот е отвратителен.

2. Горко вам, които преиначавате думите на истината. Тези думи не спазват вечната заповед.

3. И те осъждат невинния.

4. В оня ден, о праведни, вие ще заслужите вашите молитви да бъдат изпълнени; те ще възлязат нагоре и ще бъдат предадени на ангели­те като обвинително свидетелство срещу пре­стъпленията на грешниците.

5. В ония дни народите ще бъдат ужасени иизплашените поколения ще се вдигнат в деня на Страшния съд.

6. Бременните жени ще родят и ще изоставят плода на утробата си. Децата ще попаднат пред погледа на своите майки и когато започнат да бозаят от млякото им, те ще ги отблъснат и ще бъдат безмилостни към плода на своята любов.

7. Пак ви го казвам, о грешници, наказа­нието ви чака в деня на правдата, който ще бъде безкраен.

8. Те ще боготворят скъпоценните камъни, изображенията от злато, сребро и дърво, нечистите духове, демоните и всичките идоли на храмовете; но няма да получат помощ. Техните сър­ца ще подивеят от безбожие и очите им ще ослепеят от суеверие. В сънищата и виденията те ще бъдат безбожни и суеверни, ще бъдат лъж­ци и идолопоклонници. Така всички те ще за­гинат!

9. Но в ония дни блажени ще бъдат онези, които са получили Словото на мъдрост, които са се опитали да следват пътищата на Всевишния, които са вървели по пътеките на правдата, а не по пътищата на безбожието.

10. Да, те ще бъдат спасени!

11. Но горко вам, които разкривате злото на ближния си: вие ще попаднете в бездната.

12. Горко вам, които полагате основите на греха и на измамата; вие, които сте сурови и язвителни към себеподобните си. Вие ще бъдете унищожени!

13. Горко вам, които издигате дворците си с потта на другите; всеки един от вградените в тях камъни, всеки циментен пласт, който ги споява, е грях за вас. И тъй аз ви казвам, че няма да видите мир.

14. Горко вам, които мразите колибата и бащиното си наследство и които боготворите без­божно идолите. Не, никакво спокойствие за вас!

15. Горко на онези, които вършат неправда, които преследват, които убиват ближния си. За­щото Бог сам ще помрачи вашата слава, ще направи безчувствени вашите сърца, ще запали огъня на своя гняв и ще ви изтреби!

16. Тогава праведните и светците, свидетели на последиците от неговото отмъщение, ще си спомнят за вашите престъпления и ще ви проклинат.

ХСVIII. На тоя ден бащите ще бъдат избити заедно с децата си и братята с техните братя.

2. Защото човекът няма да възпре ръката си, която е вдигната, за да удря сина и децата на своите деца; той ще мисли, че върши мило­сърдие и няма да ги пощади.
3. Грешникът няма да се бои да убие своя брат, който е по-почитан от него. Убийствата ще продължат от изгрев до залез слънце, без да спрат. Конят ще затъне до гърди в кръв, а колата до осите си.

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост