Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесовете?

въпроси за източниците на нашата вяра
Потребителски аватар
Михей
Потребител
Мнения: 80
Регистриран на: вт юли 23, 2013 6:49 pm

Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесовете?

Мнениеот Михей » вт сеп 23, 2014 12:19 pm

Има ли свещеници или монаси в България занимаващи се с изгонване на бесове? Как се отнася Българската Православна Църква към гоненето на бесове от обсебени?

Свещ. Стоян Бербатов: Здравейте,

Темата, за която се интересувате, е много актуална напоследък. За много хора ходенето на църква е свързано именно с това, да очистят себе си от злите сили. И за съжаление, свършва с това.

Първото, с което искам да започна, е напомнянето, че Българската Православна Църква е част от Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и нейното становище по такива важни въпроси всъщност е становището на цялата Православна Църква.

Влиянието на тъмните сили върху човека започва още от Адам и Ева и знаем, че те не са успели да им се противопоставят. Обикновено казваме, че след Адам грехът влиза в света, и това е вярно. Но е вярно също така, и че от този момент човечеството започва да осъзнава своята греховност и търси начин да се избави от причината за своя грях, т.е. от бесовете. Не е нужно да преразказваме цялата старозаветна история, но ще споменем само, че езическите народи остават да живеят в заблуда и вместо да вярват в истинския Бог започват да обожествяват бесовете, да делят демоните на добри и лоши, да ги призовават и да ги гонят и т.н. Така се раждат магията, шаманството и други подобни. Законът на богоизбрания еврейски народ не случайно е толкова строг към всякакъв вид врачарство, спиритуализъм и магьосничество – той е трябвало да опази вярата, да пази от заблуда и от лъжеслужение.

Христос дойде и ни показа как да се борим с бесовете – с пост и молитва, с дух и истина, като пълним сърцата си с вяра и не оставяме място в тях за бесовете.

Истината е, че за християните животът им във вярата започва след като от тях се изгонят всички тъмни сили в името Христово в тайнството Кръщение. В този смисъл всеки свещеник „се занимава” с изгонването на бесове, но прави това от името на цялата Църква, а не като „тесен специалист” в тази област. И колкото по-голяма е любовта в Църквата и колкото по-силни са вярата и молитвата им, толкова по-слабо е влиянието на дявола и обсебените се излекуват по-бързо.

Днешната мода на активно занимаване с екзорцизъм на някои свещеници или на някои храмови братства е провокирано най-вече от липсата на духовно здрава църковна общност, което поражда индивидуализма в църковното съзнание. За индивидуализма е характерно, че вярващите търсят „ползата” от вярата и заменят копнежа за вечното спасение с избавяне от житейските проблеми. Оттук индивидуалистът започва да търси причините за своите неуспехи в тъмните външни сили и забравя да погледне в себе си. Обикновено започва едно лутане между врачки, екстрасенси, контактьори и други, като накрая бива насочван от същите тези „доброжелатели” към храма за да му се четат определени молитви (църковността на някои от тези молитви е доста спорна). И както казва един мой събрат, ние свещениците неусетно се превръщаме в слуги на вещиците, защото хората идват при нас и казват почти императивно: „казаха ми да ми се прочете еди каква си молитва”. Нямате представа колко е трудно и почти невъзможно да обясниш на тези хора, че те нито са луди, нито умопомрачени, нито безнадеждно обсебени от бесове, че просто имат нужда от изповед, от вяра във Възкресението и вечния живот, че са жадни за общение, за любов, че трябва да се научат да благодарят на Бога и да Му принасят себе си и целия свят като благоуханна жертва.

За съжаление, след като нямаме куража да се заемем с това, ние избираме по-лесното – да слугуваме на човешкото невежество.

А иначе има прозорливи и духовити подвижници, които имат дара да проникват в душата на човека. Те знаят как да подходят към човека и да му помогнат. От тях наистина бесовете треперят. И ще завърша с евангелския призив: „Търсете Царството Божие и всичко останало ще ви се придаде”.

Бог да ви благослови.
Отец Стоян Бербатов
pravoslavie.bg 09/12/2005
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот prokimen » вт окт 14, 2014 7:29 pm

Струва ми се. че статията на отец Бербатов не е никак лоша, но за съжаление, тя не казва нищо душеспасително! Достойно за съжаление е, че грамотният свещеник не е изобличил с по-голяма строгост аномалията в някои енорийски храмове като в катедралния храм на Софийския митрополит и де факто Патриарх Български! Като се вземе този детайл - катедралната практика, става безсмислено да се претендира за каквото и да било християнство на Б.П.Ц.

Искаше ми се отецът да се произнесе като духовен пастир и да укаже, че тези колективни разбъзиквания на бесовете в митрополитсската катедрала е по-скоро съзнателно напращане на бесове у тълпата, която не е богомолен народ и каещо се християнство.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот Aurelia Felix » чет окт 16, 2014 12:38 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот Next » чет окт 16, 2014 1:33 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот prokimen » чет окт 16, 2014 7:34 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот prokimen » чет окт 16, 2014 7:39 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот Next » чет окт 16, 2014 7:55 pm

Така е... и това би трябвало да се подразбира. Но духовната грамотност по тия ширини не на мода.

На мода е магията във всякакви разновидности. Нейния принцип е: Максимум резултат при минимум усилия.
Затова и нашего рода съвременника напоследък толкова го тегли към заигравка с бесовете.
Без да се замисля за цената и "капитализираната лихва".
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот Aurelia Felix » чет окт 16, 2014 8:15 pm

ivanb63
Потребител
Мнения: 819
Регистриран на: вт фев 16, 2010 12:20 pm

Re: Какво е отношението на Църквата към изгонването на бесов

Мнениеот ivanb63 » пет окт 17, 2014 10:03 am

Бях наречен иронично "интелектуален многознайко" . Ще се опитам да пренебрегна иронията на "словесния чудотворец" и да взема положителното от горните мнения. За това ще започна с цитат от [url]http://www.pravoslavieto.com/rechnik/index.htm#м[/url] за думата "магия"
.... опитът да се влияе върху хора и събития чрез свръхестествени или окултни средства. "Черната" магия се стреми да причини зло чрез проклятие, произнесено в единение със зли духове. "Бялата" магия се опитва да обезсили проклятията и да използва окултни сили за доброто на човека, който я прилага, или на някой друг. Несъмнено това невинаги е просто суеверие - често зад тези опити се крие духовна реалност, на която можем и трябва да се съпротивляваме, и да я надмогваме чрез силата на Бога и в името на Иисус Христос. Вж. също Библейската присъда над магиите.

Изкушавам се да цитирам Некст положително : Не схванах филма, 3D очила ако може :D
П.п. Киприяновите молитви са си достатъчно действени. Справка пространните жития на Светиите. Проблема може да е в телевизора (човека, приютил "легиона") или в телевизионния предавател (свещеника, който ги казва). А може и на двете места. Днешния ефир също е бъкан със смущения, трудно се приема HD.
Положително и отprokimen : ... Понеже намерих, че отецът разбира проблемите и пише прекрасно, искаше ми се той да разнищи въпроса още повечко.
1) констатация
2) критика
3) указване на изход в името на душеспасението
и пак се съгласявам с prokimen: ... Аз критикувам МАГИЗМА в Православието. което е станало вяра в магичност на текста и тотална липса на покаяние. Простичко казано за да ме разберете поне веднъж, ако пожелаете, все едно да се нарани човек и да хукне при доктора да го превръзва без да почисти раната,
Некст : ... Но духовната грамотност по тия ширини не на мода. На мода е магията във всякакви разновидности. Нейния принцип е: Максимум резултат при минимум усилия.

А сега да си кажа част от личното ми мнение.
Духовната грамотност не е равнозначна на граматичната, словестната на дипломираните "духовници" с дипломи с мокър печат от сИмИнарията :) . Моля ви се, бъдете разумни и имайте права мисъл в главите си, че думите като средство за изразяване на дадена мисъл са едно, а Словото като Божи Дар чрез което се въздейства имащите нужда от помощ пострадали хора е друго нещо. Според мене духовната грамотност е налице, когато даден човек има Дарбата на Словото и я прилага не стихийно, а уравновесено. С това не казвам, че Дарбата на Словото е стихийна. Напротив - обратното е. Но един човек когато се "докосне" до Духовните Дарби, той не става изведнъж духовно грамотен. Словото и Божията Любов не бъркат и са ВЕЧНО Истинни. Но самият човек когато започне да ги прилага, не става за един ден духовно грамотен. Така поне мисля. Проблемите идват , когато хората объркат светската нечетеност и светската грамотност с Духовната грамотност. Да се повтарят едни думички от една молитва ( пък дори и най-блестящото съствена ) , дори и казани с най-голямо внимание и човешка обич към ближния АКО я няма Божията Благодат върху човека казваш молитвата, няма да има и желания ефект.
Понеже съм научен ( а от къде ли - не знам :) ) да търся винаги Троичността в даден казус или съждение, към така вярно казани "съставки" 1. Пост 2. Молитва ще добавя и 3. Божия Благодат като Дарба. .... Без да са трите "съставки" налице няма и като как една молитва да е действена. Струва ми се, че духовна грамотност имаме, когато човек събере по Божи План трите "съставки" . Защото Благодатта идва като Дарба, но ако човек почне да я прилага стихийно и не по Божи План..... лошо, много лошо. Следователно, като един "интелектуален многознайко" би трябвало мъничко поне да съм осмислил факта, че така наречената "духовна грамотност" е твърде сложно понятие. И за това подкрепям този, който каза, че има малко хора с духовна грамотност. Но като добавка към мнението му, ще допълня, че не винаги е задължително една духовна грамотност да излиза на показ и да лъсне с цялата си Божествена красота пред хората. Твърде често една духовна грамотност ходи в "окъсана дрешки" на просяк. На мнение съм, че думите на Иисус Христос казани само пред Апостолите са много мъдри и твърде поучителни за Апостолите. Цитирам по памет и смисъл: ..... " Аз съм пратен за да спася избраните" Да се излекува плътта на един болен човек е спасение за този човек. Но да се излекува Душата на избраните е друг вид Спасение. На мнение съм, че всеки човек има право да се причисли към избраните, но далеч не всеки се причислява към тях. Когато говорим за духовна грамотност, би трябвало и да правим разликата, дали се лекува само плътска болест или болест на душата. Има болести на плътта, които не са от извършен даден грях от човек. Може и да са "привнесени болести" от чужди грехове. Как става ли? Не знам. Мисля си, че все още не съм достатъчно грамотен, твърде често бъркам "е" с "и" , твърде често пропускам пълен член и все такива досадни грешки.

Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта