Съобразяване с Божествената воля

въпроси за източниците на нашата вяра
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Съобразяване с Божествената воля

Мнениеот ven4e » ср юли 29, 2015 12:01 pm

От години чакам да бъде преведена на български една прекрасна книга на руския светител Йоан Максимович, но понеже е твърде вероятно да си остана с очакването, реших да започна сама с превода и ще споделям тук докъде съм стигнала. Надявам се и други хора да изпитат същата духовна радост, която изпитвам и аз, когато се докосвам до съдържанието й. Моля за прошка както относно задължително допуснатите грешки и неточности, така и относно евентуалната неуместност на темата. Текстът е взет .

Съобразяване с Божествената воля

Основа на цялото учение

Основата на цялото учение, предадено ни от нашия Господ Иисус Христос, се състои в това, във всички свои дела и думи да се съобразяваме с Божествената воля. Спасителят ни е учил на това през целия Свой живот: с думи и дела, с проповеди и притчи и разбира се, в Самия Себе Си е оставил образец за християнски живот, за да Го следваме, доколкото ни стигат силите.
Привеждаме две причини за изясняването на това учение:
Първо: Нашият успех в християнския живот зависи от това, доколко ще покорим нашата собствена воля на Божията: колкото по-пълна бъде нашата покорност на Божествената воля, толкова по-силно ще бъде нашето преуспяване в християнския живот. На всички е известно, че съвършенството на Христовия последовател се състои в неговата любов към Бога и ближния. Свещеното Писание свидетелства за това: „Възлюби Господа, Бога твоего, с всичкото си сърце, и с всичката си душа, и с всичкия си разум:тази е първа и най-голяма заповед; а втора, подобна ней, е: възлюби ближния си като себе си; на тия две заповеди се крепи целият закон и пророците” (Мат. 22:37-40); „А сега остават тия три: вяра, надежда, любов; но по-голяма от тях е любовта” (1 Кор. 13:13); „А над всичко това облечете се в любовта, която е свръзка на съвършенството” (Кол. 3:14).
С други думи, изпълнението на целия закон се съдържа в действията, произтичащи от нашата любов към Бога и към всеки човек. Именно в това се състои съобразяването на човешката с Божествената воля. Каквото иска Бог, това искам и аз, а каквото Той не иска, това не искам и аз. Няма нищо по-силно от такава любов!
Второ: Нищо в света не става срещу Божията воля или без Негово допущение. Щастливата или нещастна случайност не е нещо реално, а въображение на езичниците, които измислили богинята Фъртуна, която уж имала власт и сила да се разпорежда с щастието и нещастието както на отделни хора, така и на цели народи. Блажени Августин попитал езичниците: „Поради каква причина тази богиня е понякога добра, а понякога зла? Може би, когато се сърди, престава да бъде богиня и се превръща в злобен демон?” Християнската мъдрост напълно отхвърля такова божество (случайността): доброто и злото, животът и смъртта, бедността и богатството зависят от Господа. Тази истина е подробно разкрита в Свещеното Писание.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Съобразяване с Божествената воля

Мнениеот ven4e » ср юли 29, 2015 9:49 pm

С цел нашето вразумяване Господ допуска даже злото и бедите

Всичко в света, дори да изглежда зло (освен грехът), се случва по Божията воля. Богословите обясняват това по следния начин. Начало на злото е поставил грехът. Всеки грях съдържа: 1) причината, която го поражда и 2) нейните неизбежни последствия с цел поправяне - първо заплаха, после наказание и накрая изоставяне.
Причина за греха се явява лъжливостта или своеволието на грешника. Самите наказания (както изправителните, така и изоставянията), които са горчиви последствия от причината, се случват по Божията воля, която съдейства за поправяне и унищожаване на греха. И така, ако отстраним неговата причина, няма да остане нито едно от неговите горчиви и зли последствия, което да не става по Божията воля или да Му е неугодно.
Както греховните мъки на отделния човек, така и световните, обикновено наричани природни бедствия, като глад, суша, урагани и подобни, често нямащи пряка връзка с греха на конкретно лице, се случват по Божията воля. И затова всички човешки беди и скърби стават единствено по Божия воля с цел постигането на праведните цели на Божия Промисъл. Единствено грехът няма общо с Бог (както злото няма общо с доброто или лъжата с истината), но се допуска заради ненарушаването на личната човешка воля или свобода.
Тази допускаща (греха) Божия воля се нарича още домостроителство или Божи Промисъл.
Всичко, което наричаме в обикновеното значение на думата зло (освен греха, който е зло в точното значение), произлиза по Божията воля, според богословското разбиране. Това основно положение трябва здраво да се държи в ума, защото е твърде благоразумно, полезно и благочестиво да се счита, че всяко зло, беда или нещастие е за нас спасително наказание, изпратено ни от Господ. Бог не е причина единствено за нашия грях.
Оттук идва следното заключение: тъй като всичко в света се извършва според Божието съгласие и повеление, то наш дълг е всичко да приемаме без ропот от Божията десница и напълно да се покоряваме на Него или Неговата свята воля и с това ще съобразяваме нашата воля с Неговата Божествена воля, като не приписваме като древните езичници нищо в света (в цялата вселена) на слепия случай. Помрачени от тъмнината на многобожието, те приписвали човешкото благополучие или на особени божества, или на слепия случай, или също така на небрежността и на злото човешко намерение, като причина за своето щастие или нещастие. Тези чудовищни представи на древните (в оригинала е написано чудовища) са чужди за християните и трябва да бъдат отхвърлени от тях. Съжаленията от рода на - това или онова ми се случи, защото този или онзи ме мрази и ми навреди със злословие и клевета; всичко щеше да е различно, ако еди-кой си беше благоразположен към мен и се беше потрудил за делото, без да пести сили – са напълно напразни, неразумни и безполезни! И обратно: по-умно, по-правилно и по-благочестиво е да се мисли и разсъждава за всичко случващо се – „Господ така е пожелал”, защото всичко добро и недобро, както отбелязахме по-горе, произтича по Божията воля.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Съобразяване с Божествената воля

Мнениеот ven4e » чет юли 30, 2015 10:01 pm

Нашите нещастия са заради греховете ни

Мнозина се заблуждават, като в невежеството си смятат, че злото, което става по естествени причини (наводнения, земетресения, неплодородие, земни срутвания, поскъпване на хранителните продукти, неблагоприятни атмосферни явления, заразни болести и внезапна смърт), не идва по Божия воля, защото в голямата си част тези нещастия нямат пряко отношение към греха. Те мислят също така, че всички злодеяния, произтичащи от противозаконни човешки намерения и неправда (обиди, подигравки, измами и фалшификации, кражби, удари, грабежи, разрушения, убийства и т.н.), се случват без Божията воля и Неговия Промисъл, но единствено поради човешката злоба и развратеност на волята, която сама по себе си наранява и донася цялото това зло. Затова не само в далечното минало, но и в сегашните времена нерядко се чуват оплаквания: „намаляването на продоволствията и средствата за живот не е от Бог, а заради лихварите”. Така се оплакват хора, които не знаят Бог и нямат Божи страх, това не е достойно за християнина.
Ще поясним това с пример.
Някой иска да лиши ближния от цялото му имущество, пази в тайна своето намерение, промъква се незабелязано в неговия дом, поставя запалими вещества под постройката и също така неусетно се измъква. Малко след това започва пожар, пламъкът се увеличава, огънят се пренася от вятъра върху другите постройки. Отвсякъде се стичат хора, за да гасят пожара и да спасят засегнатите домове. Запалителят заедно с другите уж гаси пожара, но има своя цел: в суматохата да изнесе вещи, които да открадне за себе си.
Тези негови действия, въпреки че са непосредствена причина за понесеното от притежателя на дома разорение и лишаване от цялото състояние, разгледани сами по себе си, т.е. без отношението им към злата воля, по нищо не се различават от физическите бедствия. Те са по Божия воля, както когато гръм убива човека, мълния запалва дом или дърво, ураган отнася окосеното сено – точно както всички бедствени промени, извършвани от Божията сила, заложена в неизменните закони на веществената, неразумна природа. Така и запалителят: той не може нито да влезе в къщата, нито да излезе от нея, нито да запали огън – без Божията воля. А и самите тези действия са неутрални (нито зли, нито добри), защото могат да послужат колкото за зло, толкова и за добро, но не са неутрални злото сърце, лукавото намерение, от които се е ръководил запалителят и причина за които вече не е Бог, а свободната му воля. Това е негов грях, макар и Бог да му е допуснал да извърши на дело злия си замисъл, защото Бог е могъл и да го възпрепятства напълно, ако Му е било угодно. Но Господ не е забранил извършването на лошото намерение, а е оставил изпълнението му според Своя праведен съд. За причините на такова оставяне ще бъде казано по-нататък.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Съобразяване с Божествената воля

Мнениеот ven4e » съб авг 01, 2015 9:20 pm

Понякога праведните се поправят чрез злите

При друг вид грешки (неочакваните физически увреждания) , причината, които ги произвежда, е същата, както и при напълно умишлените престъпления , т.е. Божията воля, както ще видим от примера по-долу.
Някой, който е получил или сам си е причинил нараняване на крака, не може да ходи правилно; въпреки това той се опитва да стъпи както трябва, но с мъка и въпреки това не успява да върви така добре, както здравият човек. Причината за движението на крака се състои в естествения стремеж да се ходи; причината за куцането е в самото увреждане, а не в желанието да се причини увреждане, защото то е било неочаквано. Но приликата между неочакваните постъпки и умишлените престъпления е дотук: същественото различие между едните и другите е в това, че неочакваното действие се случва само по Божията воля, а умишленото престъпление е резултат от извратеното своеволие на падналото разумно същество и е само допуснато от Бог. Бог не спира външното греховно действие, но в никакъв случай не участва нито в заблужденията на нашата воля, нито в отклоняването й от правия път, от закона.
Ако Бог не е началото на нашето нравствено падение (което е и единственото зло) и не може да бъде – „На чистите Твои очи не е свойствено да гледат злодейство, и да гледаш на притеснение Ти не можеш” (Авак. 1:13) и „Ти обикна правдата и намрази беззаконието” (Пс. 44:8) - то е напълно вярно, че всички бедствия, произтичащи от вторични причини, разумни или без наличие на разум, в какъвто и вид да са се случили, стават по Божия воля, изпращат се от Неговата крепка десница, според Неговото усмотрение и промисъл.
Възлюбени! Бог е насочил ръката, която те удря, Бог е раздвижил езика на обиждащия или клеветника с цел твоето унижаване и очерняне, Бог е дал на нечестивия сила за твоето падение – сам Бог с устата на пророк Исаия потвърждава това, казвайки: „Аз съм Господ, и няма друг; няма бог освен Мене; Аз те препасах, ако и да Ме не познаваше, за да узнаят от изгрев-слънце и от запад, че няма друг освен Мене; Аз съм Господ, и няма друг. Аз създавам светлината и творя тъмнината, правя мир и причинявам бедствие. Аз, Господ, върша всичко това” (Ис. 45:5-7). Още по-ясно казва това Амос: „Става ли в град злополука, която да не е допуснал Господ?” (Ам. 3:6) и потвърждава, че няма нито едно бедствие, което да не е по Божията воля, която допуска злото намерение, показва начин за привеждането му в изпълнение и подава сила за това.
Така Бог, желаейки да накаже цар Давид, заради греха на прелюбодеянието му с Уриевата жена и убийството на самия Урий, чрез греха на кръвосмешението на собствения му син с жена му, говори на Давид чрез проок Натан: „Тъй говори Господ: ето, Аз ще подигна против тебе зло от твоя дом, ще взема твоите жени пред очите ти и ще ги дам на ближния ти, и той ще спи с твоите жени под това слънце; ти извърши това тайно, Аз пък ще го извърша пред цял Израил и по бял ден” (2 Цар. 12:11-12).
Тази мисъл е изразил прекрасно блажеи Августин: „Така Бог поправя добрите чрез злите”. Освен това нерядко Божието правосъдие употребява нечестиви царе и зли управители като свои оръдия, с цел научаване праведните на търпение, а на виновните за наказание на техните грешки и престъпления. В миналото виждаме много примери за това, че Бог разкрива Своята блага воля чрез злите стремежи и дела на нечестивите хора, за да може чрез тяхната неправда да извърши Своя праведен съд над провинилите се пред Него. И както обичащият баща наказва децата с пръчка за техните грешки, но после, виждайки поправянето им, им оказва нежност и хвърля пръчката в огъня, така постъпва и Бог с хората, които са развалили своята нравственост с порочни постъпки и неправди. Ето примери:
Чрез проок Исаия Бог заплашва развратения Израилски народ с погубване и опустошение на Палестина от Асирия, казвайки: „О, Асуре, жезъл на Моя гняв и бич на Моето негодуване! Ще го пратя против нечестив народ и против народа на Моя гняв, ще му дам повеля грабеж да граби и плен да плени и да го тъпче като улична кал. Но той не така ще разсъди, и сърцето му не тъй ще помисли: нему на сърце ще бъде - да разори и изтреби много народи” (Ис. 10:5-7). Тук Бог ясно показва, че не волята на асирийския цар, а Неговата свята воля се изпълнява от асирийците. Той ги нарича оръдия на гнева и бич на негодуванието Си заради беззаконията на израилтяните и затова на Себе Си приписва техните действия: „Аз ги пратих” – казва Той, „да плени и смири непокорните на Мен и надменните в своя ум, защото те са отхвърлили вярата в Единия Бог и са се поклонили на езическите идоли с безумни и жестоки обреди и жертви. Самият асирийски цар, изпълнявайки Божието повеление, ще мисли по съвсем различен начин, че извършва това според собствената си воля и няма да се вразуми, но ще се устреми към убийство и пълно унищожение на народите, но въпреки това ще послужи на Моята воля. Когато чрез войната с асирийците накажа Моите хора и те се поправят – о! Тогава горко на този жезъл, горко на асирийците, на всички тези, които като ненужно вече оръдие ще захвърля в огъня за изгаряне". По същия начин трябва да се гледа и на другите праведни наказания, които ни се пращат от Бог заради нашите неправди.
При обсадата на Йерусалим римският император Тит, докато обикалял стените му и гледал ямите, пълни догоре с трупове на мъртви хора и леещата се кръв от ранените и разкъсани тела, въздъхнал тежко и вдигнал очи и ръце към небето, като казал: „Милостиви Боже! Това не е мое дело!”



Потребителски аватар
Ника
Модератор
Мнения: 1020
Регистриран на: съб ное 14, 2009 7:25 pm

Re: Съобразяване с Божествената воля

Мнениеот Ника » ср фев 24, 2016 11:21 am


Върни се в “писание и предание”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта