Обяснете ми разликата?
Струва ми се, че коментарите леко се отклониха от първоначалната тема. Затова ще се опитам да отговаря по-изчерпателно.
Поради несъвършенството на тогавашния римски календар Юлий Цезар се обърнал за помощ към Египет. Тогава мисля, че са били провинция на Рим и прочутият египетският астроном /египтяните са били традиционно силни в областта на астрономията, за разлика от римялните/ Созиген се ангажирал да направи искания от Юлий Цезар календар /затова юлиански/.
При съставяне на календара Созиген приел, че едно пълно заобикаляне на Земята около Слънцето става на 365 денонощия и 6 часа. За да бъде удобен календарът при това положение, решили всеки три последователни години да има 365 дни, а четвъртата да дноси набраната грешка от 24 часа /4 х 6 часа = 24 часа/, което съставлява едно денонощие. Това денонощие се прибавя към месец февруари всяка четвърта година. Тази 4-та година от 366 дни се нарича високосна. По - късно на астрономите става известно, че истинската продължителност на годината е /т.е. пълното заобикаляне на Земята около Слънцето по затворена крива линия, сиреч еклиптика/, не е 365 денонощия и 6 часа , а 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Това ще рече, че денонощието всъщност е с 11 минути и 14 секундиие по-късо от това, прието в юлианския календар. Ето защо по-късно папа Григорий ХІІІ с помощта на астронома Клавиус е въвел реформи в календара /затова григориански/, като е изправил набраната грешка от 10 денонощия. Със заповед до всички католици 5 октомври на 1582 година трябвало да се счита 15 октомври. За да не се набира отново грешка, решено било високосни да бъдат ония от кръглите столетни години, цифрите на които се дели на 400 без остатък.
Поради несъвършенството на тогавашния римски календар Юлий Цезар се обърнал за помощ към Египет. Тогава мисля, че са били провинция на Рим и прочутият египетският астроном /египтяните са били традиционно силни в областта на астрономията, за разлика от римялните/ Созиген се ангажирал да направи искания от Юлий Цезар календар /затова юлиански/.
При съставяне на календара Созиген приел, че едно пълно заобикаляне на Земята около Слънцето става на 365 денонощия и 6 часа. За да бъде удобен календарът при това положение, решили всеки три последователни години да има 365 дни, а четвъртата да дноси набраната грешка от 24 часа /4 х 6 часа = 24 часа/, което съставлява едно денонощие. Това денонощие се прибавя към месец февруари всяка четвърта година. Тази 4-та година от 366 дни се нарича високосна. По - късно на астрономите става известно, че истинската продължителност на годината е /т.е. пълното заобикаляне на Земята около Слънцето по затворена крива линия, сиреч еклиптика/, не е 365 денонощия и 6 часа , а 365 денонощия, 5 часа, 48 минути и 46 секунди. Това ще рече, че денонощието всъщност е с 11 минути и 14 секундиие по-късо от това, прието в юлианския календар. Ето защо по-късно папа Григорий ХІІІ с помощта на астронома Клавиус е въвел реформи в календара /затова григориански/, като е изправил набраната грешка от 10 денонощия. Със заповед до всички католици 5 октомври на 1582 година трябвало да се счита 15 октомври. За да не се набира отново грешка, решено било високосни да бъдат ония от кръглите столетни години, цифрите на които се дели на 400 без остатък.
Върни се в “дебати: стар и нов календар”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта