Как да разпознаваме старостилците?

[Зограф]

Така е уважаемий Молекул и двамата се нуждаем и от Лекаря и от Съдията на нещастните ни пълни с пороци души. За мен по всяка вероятност тази среща ще се състои по-скоро и там, със сигурност ще получа по-точна от ТВОЯТА ДИАГНОЗА. Дано преди да дойде твоят ред успепеш да се покаеш, че ти послужих неволно да понатрупаш доста грехове, като се захвана да ме съдиш.

[Жоро]

"Дейно участие св. Ириней взел в 190 г. и в изострилия се тогава спор между римския епископ Виктор и малоазийските християни за празнува¬нето на Пасхата, като оказал благотворно и миротворно, достойно за името му, както отбелязва по-късно Евсевий Кесарийски, влияние за благополуч¬ното и мирно разрешение на този спор. Малоазийските църкви, като се ръководели от древното предание, което се опирало на авторитета на св. апо¬стол и евангелист Иоан Богослов и св. ап. Филип, празнували Възкресение Христово на 14 нисан, в който ден и да се паднел той. Западната пък църква, като се позовавала на авторитета на св. апостоли Петър и Павел, празнува¬ла Възкресение Христово в първия неделен ден след 14 нисан. Това разли¬чие не е имало някакво догматическо значение и затова дълго време не е давало повод за разделение и нарушаване мира в Църквата. Когато в 155 г. св. Поликарп Смирненски посетил Рим и се срещнал с римския епис¬коп Аникита, бил поставен на разглеждане и въпросът за празнуването на Пасхата. До съгласие обаче не се достигнало, понеже и двамата искали да запазят обичая на своята църква. Въпреки това, двамата архипастири — представители на Източната и Западната църква — се разделили в мир и братска любов помежду си. Мирът не бил нарушен и по-късно, макар че в самия Рим преселилите се там малоазийски християни празнували Въз¬кресение Христово според обичая на своята църква. Въпросът взел обрат, когато презвитер Власт, привърженик на монтанизма, се опитал да раз-пространи и в Рим малоазийската практика. Римският епископ Виктор решил да вземе енергични мерки, за да се тури край на разногласието. Свикани били областни събори, които разгледали спорния въпрос и пове¬чето епископи, дори и на Изток, се изказали в полза на римската практика. Противодействие било оказано само в Мала Азия. Папа Виктор, който не бил склонен да прояви християнска търпимост, властно поискал от мало¬азийските епископи, начело на които стоял Поликрат Ефески, да се съобра¬зят с общия обичай. Епископ Поликрат отказал да стори това. Заедно с малоазийските епископи, които свикал на събор по желанието на папа Вик¬тор, той не искал да измени на преданието, получено от св. апостоли. В от¬говор на този отказ папа Виктор поискал да изключи от общение малоа¬зийските църкви като еретически; укорил ги открито в отправеното до тях послание и обявил всички тамошни братя за лишени от всякакво църковно общение. Обаче не всички епископи както на Изток, така и на Запад, одобрили тази прибързана и немиролюбива постъпка на папа Виктор. Те отправили послания до него, като го нападали твърде остро и го съвет¬вали вместо да взема враждебно отношение към своите малоазийски събра¬тя, да се погрижи за мира, единението и единомислието с тях и изобщо за любовта към ближните. В този решителен момент, когато Църквата била за¬страшена от съблазнително и опасно разделение, в Лион прозвучало енер¬гичното слово на миролюбивия епископ Ириней за мир, търпение и братска обич в Христа. От името на галските епископи св. Ириней отправил посла¬ние до папа Виктор, в което, като признавал римската практика за пра¬вилна, го молел да не нарушава мира в Църквата само заради един обичай, съветвал го да не лишава от общение цели църкви заради верността им към този обичай и му напомнял за християнския дух на търпимост и примиримост на неговия предшественик папа Аникита. Св. Ириней посочвал на папа Виктор, че различието в църковната практика се отнася не само до празнуването на Възкресение Христово, но и за поста. Като привежда от¬къс от това наистина миротворческо послание на св. Ириней, Евсевий Кесарийски добавя: „По този начин Ириней, който заслужава своето име (човек на мира) и действително е бил миротворец, е призовавал към мир в църквите и е работел за мир“16. Благодарение на тази неуморна миролюбива и миротворна дейност на св. Ириней, разделението между Изток и Запад било предотвратено и мирът в Църквата е бил запазен. Това е станало меж¬ду 189 и 192 г."
Из Патрология (Илия Цоневски)

[Зограф]

Председателят на "Календарната комисия" при Московският Всеправославен Събор от 1948 г. - архимандрит Методий /като представител на Българската Православна Църква/ на Пленарното заседание на 10 юли, в доклада си "За църковния календар" казва: "Настоящият доклад представлява дословен труд на покойния проф. Н. Н. Глобуковски... Посоченото мнение на проф. Глобуковски е не само мнение на този знаменит богослов, но и мнение на цялата Българска Православна Църква по дадения въпрос...."По този въпрос понякога твърде прибързано и смело заявяват, че той нямал догматическа непреложност и принципна неизменяемост..Подобно тенденциозно позоваване може да има само лукава цел: да представи работата така, като че ли тази област е съвършенно безразлична и в нея е позволено да се правят всякакви псевдонаучни "революции", както ги направиха с анархическо насилие в Естония и Финландия, за да се модернизират по протестантски и от угодничество пред правителството. Впрочем, за Църквата, в която всичко трябва да става с приличие и ред /1Кор.14;40/, календарът е регулаторът на църковния живот. НИКАКВИ ПРОИЗВОЛНИ НОВАТОРСТВА И ЧИСТО ЛАИЧЕСКИ ИЗМЕНЕНИЯ ТУК НЕ СА ДОПУСТИМИ, ЗА ДА НЕ ПРОИЗЛЕЗЕ ЦЪРКОВНО РАЗТРОЙСТВО С ЯВНА СЪБЛАЗЪН И ОПАСНОСТ ЗА ВЯРВАЩИТЕ." /Деяния совещания глав и представителей Автокефалных Православных Церквей" Москва, 1948 г., том 1, стр. 416

[Зограф]

Ето какво беше мнението на Българската Православна Църква през 1948 г. и то беше в дух на единомислие със всички останали Сестри Църкви. Какво стана през тези съдбоносни 20 години за БПЦ, че тя да промени коренно мнението си по този въпрос: Единствено значимо през този период бе въпросът за "оцеляването" на БПЦ в условията на атеистино-комунистическата диктатура в България. Това беше въпрос за оцеляването на БПЦ в хоризонталното измерение, тоест за физическото запазване на съществуващите храмове и манастири след като БПЦ загуби стотина от най-добрите си свещенници като мъченици и изповедници на вярата /убити, изчезнали, затворени и интернирани/ и почти 80% от другия сграден фонд и земите с които се издържаше. Тогава БПЦ си постави като главна цел да остане да съществува като институция, а за вярващите беше въпрос дали физически да посещават в празнични дни църквите, след като рискуваха да бъдат уволнени или лишени от възможността да израстват в службата си. През въпросните 20 години освен загубата на цвета на нашето свещенство настъпиха и сериозни промени сред епископите на БПЦ, някои починаха, други бяха изтикани встрани от прякото вземане на решенията в Светия Синод. По този начин се създаде благоприятната среда за вземане на компромисни решения, които под предлог на "оцеляване" бяха в разрез със спазването в пълнота на духовната автентичност на св. Предание и обичайте в Църквата, какъвто беше и календарният въпрос и по точно казано календарно-пасхалистичната система на Великия индиктион, като изразител на литургичното единство на Църквата. Така в криворазбраната битка за "оцеляване" и запазване на изцяло земната институционална фасада на БПЦ се пренебрегна и наруши главното: Духовното оцеляване в вярата в единение с Небесно-земната Църква, като Тяло Христово, със нейните принципи на вярност както в голямото /догматите на вярата/ така и в малкото, ако можеше да се нарече малко, литургичното единство на всички Поместни Православни Църкви.

[Aurelia Felix]