Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкви

една от основните "линии на разлома" в днешното Православие
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкви

Мнениеот Зограф » съб юни 25, 2011 2:08 pm

Едната Свята Съборна и Апостолска Църква, както изповядваме в Символа на Вярата е един цялостен мистически организъм - Тяло Христово. Главата и Основателя на Църквата Господ Иисус Христос ни е оставил като основен белег на Своята Църква нейното единство казвайки: "Ще съградя Църквата Си" (а не църквите) Мат.16,18 /и говори на учениците Си за "една кошара" и "едно стадо" /Иоан 10,16/ и се моли всички да бъдат едно /Иоан 17,21/ В този дух е и въпросът на св. ап. Павел: "Нима Христос се е разделил?/1 Кор. 1,13/ и така както е неделим Христос така неделима е и Неговата Църква, която е и Неговото Тяло. Истината може да бъде само една и затова Църквата е наречена от апостола "стълб и крепило на истината"/1Тим. 3,15/ Всичко останало, макар и в някаква минимална част, което не е съгласно с нея, се явява погрешно или лъжовно.
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Чехълче » съб юни 25, 2011 7:39 pm

Да. Отделилите се от Църквата еретици-католици са се нароили и се стига до Мормони и какви ли не. Липсата на Благодат води единствено към гибел, каквито и да са лицата й - модернизъм, в крак с времето и други подобни...
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » нед юни 26, 2011 12:52 am

Да точно така, много вярно е това, което казва Чехълче! Ще се опитам да добавя един пример от геометрията: Всички знаем аксиомата, че най-късото растояние между две точки е правата линия, и следствието: - че всяка друга линия свързваща тези точки е крива. Така и Христовата Църква, като пазителка и учителка на единствената истина, е в буквалния смисъл Единствената, която води по-найкраткия и прав път към Царството Божие. И така бидейки Сам Господ Иисус Христос Велик Първосвещенник /Евр.4,14/ с същата власт на свещенство е облякъл и апостолите /Виж Иоан 20,22/ като им дал правото и задължението да извършват /свещенодействат/ установените от Него тайнства като тайнството кръщение /Мат. 28,19/ и евхаристията /Лук.22,19/. Първото от тези тайнства е както споменах този прав път към Царството Божие за който казва Христос: "ако някой не се роди чрез вода и Дух, не може да влезе в Божието царство" /Иоан 3,5/, а второто има способноста да ни приобщи във вътрешно единение с Царя на това царство - Христа Иисуса. /Виж Иоан 6,56/ Той добрият Пастир, Който положи душата Си за овцете изпрати светите апостоли по цялата земя да призоват в Божията Църква всички народи. /Мат.28, 19-20/ И така ап. Петър проповядва сред евреите, свети Тома на персите и индийците, ап. Павел - на гърците. Така на различните места апостолите основавали съответно поместна Църква, като една от първите е била основаната в Иудея, после в Сирия, Антиохия, Рим и т. н. Основавайки Поместните Църкви в различни страни, апостолите ръкополагали /възлагали ръце/ презвитери, на които предоставяли правото да управляват и устройват по-нататък вътрешния живот отчитайки местните особености и условия. От апостолските Послания знаем за основаните Църкви в Асийя /1Кор.16,19/, Македония /2Кор.8/, Лаодикия, Солун, Филипи, Вавилон /1 Петр.5,13/. И така още от самото начало на съществуването на Църквата Христова се създават и Поместни Църкви със свое местно управление. Самите апостоли по всички въпроси, които се отнасяли до цялата Църква вземали решенията съборно, а в местните Църкви изпълнявали своето служение самостоятелно, но запазвайки единство в Духа, Който всичко изпълвал с благодат. Но с отдалечаването от благодатното апостолско ръководство, пътищата на някои Поместни Църкви започват да стават криволичещи и се стига до св. Иоановите пророчески изобличения към седемте Църкви в Откровението.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » нед юни 26, 2011 9:25 pm

В какви грехове изобличава Господ различните църкви, чрез пророческите уста на св. апостол Иоан Богослов и актуални ли са те за някои съвременни Поместни Православни Църкви? Ето какво се пише до Ефеската Църква: "Към тебе имам упрек: твоята любов не е като в началото" и след като ги призовава към покаяние за този им грях ги предупреждава:" Ако ли не....ще махна твоя светилник от мяктото му" Има ли сега някоя от Поместните Църкви, която е изпълнена с любов и то такава каквато е имало в първите векове на христианството??? А какво ще кажете за греха на Сардийската Църква? "Имаш име на жив, а духовно си мъртав. Събуди се и укрепи останалото, преди да е загинало, защото не намерих делата ти съвършенни пред Моя Бог....помни какво си приел и какво си чул, спазвай и се покай" Има ли такива и сега в днешни дни за които да се отнасят думите: "Познавам твоите дела. Ти си нито студен, нито горещ". Какъв извод можем да направим?- че не бива да идеализираме Поместните Църкви и още повече да ги считаме за напълно идентични по праведност и непогрешимост с Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » пон юли 04, 2011 11:03 pm

След казаното до тук няма да се спирам до абсурдното богохулство в което изпадат някои когато по аналогичен начин подменят Главата на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква - Господ Иисус Христос с някоя от "главите" на Поместите Църкви - някое Негово Светейшество приписвайки му подобна "непогрешимост" и "авторитет и значимост" каквито залитания наблюдавах например в Сибир. По важно и актуално за нашата действителност са според мен е разпространената и сред нас абсолютна "непримиримост и нетърпимост" към така наречените "расколи" възникнали изключително на почвата на нашата Поместна Църква. За да разклатя тази фанатична позиция, която даже и тук на Форума бе изразявана, ще припомня от историята на Христовата Църква първия появил се раскол на територията на Римската Поместна Църква. Това е станало през 3-ти век, когато се появила религиозна вражда между двама канонизирани светители - св. Калист Папа Римски и св. мъченик Иполит Римски Всичко започва при Папа Зеферин, който е обвиняван от св. мъч. Иполит за съчувствието, което проявявал към ереста на Савелий. Когато Зеферин починал и на негово място на Римския престол се възкачил св. Калист той за да подчертае своята православност първоначално отлъчил Савелий "като неправомислещ", но по късно се оказва, че това осъждане е било лицемерно, защото не само прокарва савелиански идеи и мисли в проповедите си, но даже се стига да обвинява св. мъч. Иполит Римски и неговите съмишленици като ги нарича "Дитеисти" /двубожници/. Св. Иполит от своя страна обвинява св. Калист като частично изповядващ савелианска, а отчасти теодотианска ерес. Нещата се задълбочават до там, че св. мъч. Иполит Римски се отделя с привържениците си от официалната Римска Поместна Църква и докато нарича себе си и своите привърженици Римската Църква, то намиращите се под управлението на св. Калист като изповядващи непрправославно учение нарича община и по точно "школа" /дидаскалеон/, а привържениците му "калистиани". Другият по-сериозен довод на св.мъч. Иполит срещу папа Зеферин и неговият приемник било снизходителното отношение към съгрешилите по време на гоненията християни, които са се отрекли от Христа и са извършвали езически приношения. Сам св. Иполит се нарича "апостолски приемник" по епископство и участник в благодатта на Св. Дух по приемство. По такъв начин се създал първият църковно-иерархически раскол, който несъмнено е една трагична страница в историята на западното христианство. През 235 г. при импер. Максимин св. мъч. Иполит Римски заедно с папа Понтиан са изселени на остров Сардиния. Интересно ще бъде да чуя и вашите коментари почитаеми съфорумци относно тази история.....
kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот kassie » вт юли 05, 2011 4:08 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Aurelia Felix » вт юли 05, 2011 10:33 pm

Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » ср юли 06, 2011 11:45 pm

kassie
Потребител
Мнения: 685
Регистриран на: пет юли 18, 2008 8:14 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот kassie » чет юли 07, 2011 7:15 pm

Във Вашия постинг се съдържат няколко теми, които ако искате да се обсъждат изчерпателно, по мое мнение е необходимо да се отделят.

За св. Иполит съм обобщила точно общоприетите данни. Можете да погледнете Мен, Болотов, Алфеев, Флоровски от православните източници, католическата енциклопедия, католически богослови, други богослови и историци (Кротов примерно). В интернет може да погледнете примерно тук:








За отношението между едната свята и многото поместни църкви ще напиша нещо по-късно.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » чет юли 07, 2011 9:51 pm

Колко е хубаво когато вие по-младите с няколко натискания на клавишите се сдобивате с информация, която за предишното поколение е плод на многогодишно четене. Какво мога да добавя: Първо, че Евсевий Кесарийски и блаж.Иероним наричат св. Иполит Римски "проестос" /предстоятел/ и епископ на Римската църква, а по-късно и Теодорит Кирски и Леонтий Византийски. Друг безспорен факт е, че освен под това име за него на различни места и от различни автори се пише като за: Иполит Александрийски /в Мартирология от времето на папа Калист III 432 г./, Иполит Портуански и Арабски / Акта санкторум за 22 август у Бароний/, там още се съобщава, че св. Иполит обърнал от безнравствен живот св. Пелагия и покръстил 3000 сарацини,а след това се върнал и станал епископ на гр. Порт. Пак за св. Иполит като епископ Арабски пише и папа Геласий /492-496г. Виж Migne P.L. t.LIX. Като потвърждава тази версия на житието на св. Иполит и Петър Дамиани /11в./ пише за обръщането на св. Пелагия и за 3-те хиляди сарацини. За това, че св. Иполит не е загинал мъченически заедно с папа Понтиан по времето на импер. Александър Север ще приведа още свидетелства допълнително.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » пет юли 08, 2011 7:26 pm

Преди да изложа последните години от житието на св.мъч. Иполит Римски, ми се иска да се спра на изворите и доводите на Котов и останалите посочени от Каси автори. Трудността, която ще оприлича на един да хвърля камъни в морето, а друг да се мъчи да ги вади идва от това, че Котов не посочва от къде черпи сведенията въз основа на които е написал тази версия на житието на св. Иполит. Единствените извори въз основа на които могат да се обосноват подобни твърдения са "Хронографа" от 354 г. и така наречената книга "Liber pontificalis" и понеже и двата извора буквално пишат едно и също няма да ги разглеждам поотделно. Те гласят, че в началото на царуването на император Максимин /235г/ били заточени на "вредоносния" /nociva/ остров Сардиния от написаното /което по-долу и ще цитирам/ буквално се разбира,че папа Понтиан поразен от "вредоносните" условия с редица заболявания починал скоро след заточаването му там, но никъде не пише, че заедно с него е починал и св. Иполит. Там ясно е написано за болестта и после за смъртта единствено на св. Понтиан. Ето цитирам и самия текст от Хронографа: "...Pontianus...et Ypolitus...sunt deportati...discinctus est" а в "Liber pontificalis" - ""Pontianus...et Yppolitus...sunt deportati ....adflictus, maceratus, fustibus defunctus est" В заключение и двата паметника говорят за заточението на двамата светители, но изрично се говори /виж че е употребено единствено число/ само за смъртта на единия от тях. След установяването на тази фалшификация ще си позволя да подложа на съмнение и другото съждение /не почиващо на никакви исторически сведения/ на Котов че " на о-в Сардинии где повидимому и произошло примирение св. Ипполита с Понтианом".
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » нед юли 10, 2011 5:36 pm

Друго свидетелство за това, че св. мъч. Иполит Римски е преживял заточението на о-в Сардиния е неговото споменаване в съчинението му "Философумени", че и св. Калист преди да стане предстоятел на Римската Църква е бил също заточен там. Към твърдението, че св. Иполит е и епископ Портуански /естествено, че това е станало след заточението му/ се присъединяват Леонтий Византийски, Евстратий Константинополски / 6-ти век/, а по-късно и св.Анастасий Синаит /7в./ и патриарх Герман /8-ми в./ Почти всички гръцки синаксари пролози и минеи след 11 в. свързват мъченическата смърт на св. Иполит с тази на св. Злата / на гъцки "Хриса"/ станала в град Порт по време на царуването на имп.КлавдийВтори през 268- 270 г.. Но кога тогава е бил освободен от заточение св Иполит? По всяка вероятност това е станало след смърта на Максимин през 238г. и възцаряването на импер. Гордиан, които издава през 239 г. едикт за прекратяване гонението на християните. Може с голяма вероятност да се предполага, че след заточението си св. Иполит се връща в Рим, но там вече неговите привърженици са се върнали към новия папа св.Антер, като една част от тях са станали привърженици на новия расколник "антипапа" Новациан. През годините на заточение вече е назряла у св. Иполит мисълта да напише съчинение срещу всички познати нему ереси и със тази идея предполагам е свързано неговото заминаване за Александрия, където е Ориген и приживе чува похвалното слово написано от св. Иполит за него. Още повече, че те са се познавали още при пребиваването на Ориген в Рим. Няма нищо странно ако от Александрия св. Иполит е отишъл и до Арабия, която била по това време разтресена от новата ерес на еп. Берил Бостроски, който проповядвал една смесица от монархианство в духа на Савелий. На свикания там Събор по този повод осве нможеството епископи от Исток и Запад са присъствали Ориген и много вероятно и св. Иполит. От тук е и неговото така добро познаване на монархианската ерес изобличена в неговите съчинения. За тези събития споменава и Евсевий в 6-тата си книга от неговата История.
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » пон юли 11, 2011 12:10 am

Евсевий Памфил пише следното:..." Един от тези писатели, Берил епископ на Арабския /град/ Бостра, оставил освен писмата си, различни трудове изпълнени с любов към прекрасното. Останали са /там/ и съчиненията на Иполит, епископ на друга Църква"... /Шеста книга, 20/ Явно, че съчиненията на св. Иполит са във връзка с изобличаването на тези на монархианина еп. Берил, а като имаме пред вид, че са запазени в арабски превод части и от други Иполитови съчинения, където неговото име е преведено като добре известно - Абу-лида и свържем казаното до тук с факта, че в осма книга от неговите "Философумени" /от 12 до 15 глава/ той най обстойно излага малко известното еретическо учение на Моноим Араб като подробно разглежда неговите съчинения става ясно, че неговият престой в Арабия е бил продължителен. Тази широка известност за престоя на св. Иполит в Арабия, дава основания на папа Геласий да пише за него като епископ Арабски или по точно като епископ на Порт и Арабия. Остава да се хвърли светлина върху най-важната част според мен от живота на св. мъч. Иполит, как той отива в Александрия като привърженик на Новациан, а се връща в Рим пропит с покаяние считайки се за достоен да носи само дяконска степен и носещ едно от посланията на св. Дионисий Велики до епископ Корнилий Римски. /Виж в Историята на Евсевий кн. VI,46/
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » пет юли 15, 2011 11:50 am

За да привлече към своята кауза Новациан наблегнал пред св. Иполит след връщането му от заточение в Рим, на болезнената за него тема, за отслабената църковна дисциплина в Римската църква, представяйки се за борец за Църква, която се е освободила от нравствено грешащи членове. В действителност цялата борба на Новациан /у неговите съвременници по-известен с името Новат/ се свежда до неговите егоистични честолюбиви стремежи, с помоща на интриги да се докопа на всяка цена до римския епископски престол.
Еп. Корнилий от Рим испраща писма до Антиохия и Александрия в които предупреждава да се пазят от идеите на разколника Новат. Един от Антиохийските епископи на име Фабий въпреки предупрежденията се поддава на агитацията на св. Иполит и става новацианин, защото по това време Иполит споделя идеите на Новат за чиста и свята Църква, която има за членове само и единствено праведници. Съвсем друго е учел и писал еп. Корнилий Римски като православен той пише писма против Новат като казва, че е напълно възможно и допустимо някои от членовете на Земната Църква да боледуват и да се лекуват при Лекаря на човешките души - Христос.
Този период от живота на св. Иполит е имал пред вид и папа Дамас, когато пише за новацианстващия презвитер Иполит. Решаващо значение за разкриване на цялото лукавство на Новат, и отваряне на очите на чистосърдечно приелия всичко за истина св. Иполит, изиграл един от най-значимите за установяване мира в Христовата Църква през 3-ти век светител Дионисий Александрийски. Не случайно той е първият удостоен от Църквата със званието "Великий". Той е бил надарен от Бога с изключителната дарба на явна и действена любов към ближния, която съчетана с изключителното му смирение напълно обезсилвала всякакви доводи на еретичествуващите му противници. Думите ми са слаби да опишат благодатните вълни на божествена любов с които обливал изпълнения с Дух Светий св. Дионисий Велики, - любов и смирение на което никой човек не можел да противостои с някакви доводи на разума. Не мога да се въздържа да приведа като пример някое от писмата на св. Донисий, за да добиете представа за тези черти на неговата святост. Ето например какво отговаря св. Дионисий на едно негово духовно чедо, по тема, която наскоро се разискваше в нашия форум относно мъжкото истечение : " На тези на които им се случи непроизволно нощно изтичане /на семето/ нека постъпват както им диктува съвестта, - дали не изпитват някакво съмнение за грях, както ни учи да постъпваме и относно храната апостола: " А който се съмнява, осъден е, ако яде ..." Така и при този случай, всеки като предстои пред Бога, нека има чиста съвест и дързновение според както мисли. Тези въпроси, възлюблени ми синко, които ми предлагаш да разискваме, знам че ми ги задаваш от уважение и от желанието ти да бъдем напълно единомисленни двамата, каквито сме и в действителност. Аз ти пиша това не като учител или наставник, защото знам, че знаеш това по-добре и от мен, но от чистосърдечна любов, както ни и подобава да общуваме помежду си. Като прочетеш това мнение и ти мой мъдри синко, напиши ми, не ти ли се струва нещо да е по-правилно и по-добро или и ти си съгласен, че написаното от мен отговаря на истината. От все сърце ти желая, възлюбени мой синко да си здрав и с душевен мир да вършиш делата си като служение Богу"
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Едната Свята Църква и многото Поместни Православни Църкв

Мнениеот Зограф » пет юли 15, 2011 1:46 pm

И така всеблагият наш Господ по неведомите Си пътища доведе след дълги скитания св. Иполит до най-подходящият за него лекар - Св. Дионисий Велики, който със силата на Св. Дух доведе по чуден начин Иполита до осъзнаването, че проповядваната от него аскетическа строгост на нравите и нуждата от строг църковен контрол над тях са възможни само като някаква идея за стремеж към съвършенство, докато в нашия земен живот е необходимо трезво да се сблъскаме с реалните човешки немощи и страсти. Така предполагам от една страна след натрупването с годините на духовна опитност за естествената човешка склонност към греха, когато вършим не това което искаме, а греха - който не искаме и от друга страна с личното съприкосновение на крайното смирение и божествената любов към постоянно падащата човешка природа на Великия св. Дионисий до такава степен коренно променили предишния Иполит, че той да се превърне в убогия раскаял се и доброволно свел сана си до дякон св. Иполит , носещ писмо до еп. Корнилий с братското послание на св. Дионисий до същия. Така е станало по всяка вероятност според оскъдните податки от Историята на Евсевий Памфил чудесното обръщане на новото светило изгряващо на заника на живота си за Римската църква. Ето какво пише за това Евсевий: Иполит от Александрия, след неудачните си опити да възкреси своя протест в Антиохия с помоща на новацианското движение, ще добавим, че отново се върна в Рим с "дяконско послание" от предстоятеля на Александрийската църква св. Дионисий. В това послание което не случайно е изпратено точно по св. Иполит, съдържало не само възгледите на св. Дионисий по новацианския раскол, но вероятно е съобщавал на римските събратя също и за извършилия се в душата вътрешен обрат на приносителя на самото писмо смирения дякон Иполит. От тук нататък настъпва последния период от живота на св. Иполит, когато се говори за него като "старец" /senex/ и "нонном" /с почти същия смисъл/ и също като "монах" живеещ като аскет в пещерите край град Порт.

Върни се в “дебати: стар и нов календар”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост