ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

една от основните "линии на разлома" в днешното Православие
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 8:20 pm

ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА
КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

изложено от архимандрит Методий в статията му ''За календарната реформа'', отпечатана в сп. ''Духовна култура'', брой 9-10, 1969 г.

Това е новата книга на Зограф, която предстои да излезе. Имах удоволствоето да я прочета и с негово разрешение ще цитирам това, което намирам за добре.
Цитати:
-------------
В Синодика (Синодалното послание) на VII Вселенски събор се казва :
„Пророците каквото видяха, апостолите каквото научиха, Църквата каквото прие, учителите каквото в догмати изповядаха, вселената в каквото се увери, благодатта в каквото е засияла, истината в каквото се е доказала, лъжата от каквото си е отишла, мъдростта каквото смело е изказала, Христос каквото Сам е потвърдил – това мислим, това говорим, това проповядваме… Тази е вярата на апостолите, тази е вярата на отците, тази е вярата на православните, тази е вярата, която утвърди вселената… На всичко новоразцепващо и след това практикувано, което е противно на църковното предание и на учението и примера на светите и незабравими отци – анатема… На Арий, първия богоборец и ересиарх – анатема…”
Също и на Шестия Вселенски събор е постановена анатема срещу нововъвденията (деяние осем):
„Трикратна анатема на всяко нововъведение и действие против църковното Предание и учение и правилата на светите и блаженопоменувани Отци.”

Верни на тези правила и на св. Отци, пастирите на Православната Църква са се изказвали многократно срещу противното за Църквата нововъведение – новия стил, не само на събрания, но и на Събори. Няма да изреждаме всички запрещения, произнесени от тези Патриарси и техните съвременници-архиереи, ще споменем само едно: веднага след като папа Григорий XIII въвел новия си календар през 1583 г., изпратил легати с покана към Цариградския патриарх Йеремия ІІ и Православната Църква да приеме същия. На свикания по този повод поместен Събор, патриарх Йеремия II Транос, след като признал неточността на юлианския календар, отхвърлил категорично календарната реформа на папския легат Ливио Челини де Фолиньо, като подчертал, че е грях да се помисли, че е възможен компромис и този календар да стане общохристиянски. (Виж: Peri V. Due date, un, unica Pasqua: Le origini della moderna disparita liturgica in una trattativa ecumenical tra Roma e Constantinopoli (1582-1584). Mil., 1967. p. 201-202.)

На 20 ноември 1583 г. Константинополският събор излязъл със следното решение: „Постановление за Пасхалията и за новия календар”, като в отделно издадения Томос пише:
„1583 година от въплъщение на Словото, 20 ноември, 12 индикт. Патриарх Константинополски Йеремия, патриарх Александрийски Силвестър, патриарх Йерусалимски Софроний и останалите архиереи от Събора.
Решението на този св. Събор с епитимията за съгрешилите е следното:
Който не следва обичаите на Църквата и всичко онова, което са постановили Седемте Вселенски събора за светата Пасха и Месецослова, а желае да следва григорианската пасхалия и месецослов и заедно с безбожните астрономи противодейства на всички определения на Светите събори, като желае да ги измени или отслаби, такъв да бъде АНАТЕМА – отлъчен от Църквата Христова и от събранието на верните. А вие, благочестиви и православни християни, пребъдвайте в това, в което сте се научили, в което сте се родили и възпитали. И когато стане необходимо, пролейте и кръвта си, за да запазите отеческата вяра и изповедание. Пазете се и бъдете внимателни към това, и дано нашият Господ Иисус Христос ви помага и молитвите на наше смирение бъдат с всички вас. Амин!”
В течение на следващите три века цял ред Вселенски патриарси решително се изказват против новия стил и увещават православните да го избягват. Такива са следните патриарси: Кирил І (заемащ вселенския престол 6 пъти и приел от йезуитите мъченическа смърт), Партений І (1639-1644), Калиник ІІ (1668-1693 и 1694-1702), Паисий ІІ (1726-1733), Кирил V (1748-1757), който издал ІІ Сигилион в 1756 г., Агатангел (1826-1830), Григорий VІ (1835-1840 и 1867-1871), Антим VІ (1845-1848 и 1853-1855), Йоаким ІІІ (1878-1884) и т.н., та чак до Всеправославната конференция в Москва от 1948 г., където също бе отхвърлен новият стил.

Ако статията беше предназначена за протестанти, то нямаше да има нужда да се спираме върху тях, защото „протестантството, отхвърляйки Св. Предание, признава само Писанието като единствен източник на вярата и провъзгласява принципа „тълкувай Писанието с помощта на Писанието… според вътрешната светлина на духа в тебе”. Но, както е известно от историята, отделният дух е изпадал често в заблуждение, дори епископи са изпадали в ерес; тогава, когато колективният дух на Църквата всякога е бил ръководен от Дух Светий, благодарение на Когото тя може да различава истинския от лъжливия смисъл. Затова тълкуванието… всякога трябва да бъде в съгласие с учението на Църквата и с единодушното тълкувание на църковните отци”. А Шестият Вселенски събор е постановил: при изследване на Св. Писание да се съобразяваме с „изложението на църковните светила и учители” (19 прав.).
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 8:24 pm

Учението на св. Отци и св. Православна Църква, която постановява: „Изобщо заповядваме, щото единомишленици с православния и Вселенски Събор членове от клира по никой начин да не се подчиняват на отстъпили или отстъпващи от православието епископи…” „Такива не само не ще подлежат на каноническо наказание за това, че преди да има съборно решение са се отделили от такъв епископ, а напротив, ще заслужат чест, която се пада на православни, понеже те не са осъдили епископи, а лъжеепископи и лъжеучители, и не са разсекли с разкол единството на Църквата, а наопаки, побързали са да освободят Църквата от разколи и разцепвания.”

Разколници са тези, които под предлог за „по-точно наблюдаване на времето” въведоха новия „поправен календар” и по този начин предизвикаха смутове и разделения в Църквата. Те станаха проводници на сатанинските намерения на безбожните комунисти да разкъсат и разделят Тялото Христово, бидейки тайни агенти, доносници и изпълнители на тяхната воля, те се отрекоха от Христа и от дадените им от Него имена, като приеха нови агентурни имена и по този начин сами се отписаха от Книгата на вечния живот за която е писано в Апокалипсиса.

А що се отнася до „примера” на Румънската Църква, за който говори архим. Методий, смея да забележа, че „по решение на Св. Синод от 4.ІІ.1925 г. и с държавен закон от 25.ІІ.1925 год., Румънската Православна Църква била провъзгласена за патриаршия” , и когато е приела новия стил през 1924 година, а не 1923 (както твърди архим. Методий), Румънската Църква е имала само устна договорка, че тази ѝ стъпка ще ѝ осигури благосклонността на Цариградската патриаршия при един евентуален опит да стане тя патриаршия.

Освен това, Уставът на БПЦ (и сегашният, и предишният, този от 1950 г.) задължават митрополитите да бъдат пазители на Св. Предание, а не редактори: те нямат право да редактират богослужебния ред и да променят Типика.
(т.е. Типикона – моя бележка)

Еп. Теофан казва: „Ще каже някой: искам да се уверя, от Бога ли е това учение, което чувам? – Мислиш, че в разума е пробният (камък) на истината?! Не. А ето в какво: това учение е от Бога, което се изповядва от цялата Църква. Защото самата Църква и в устройството, и в духа, цялата е от Бога – и всичко в нея е Божие. Бог научи апостолите, апостолите научиха вярващите и им предадоха цялата Божия истина. Приелите от апостолите истината са я предали на своите приемници такава, каквато са я приели. И така, узнай какво как изповядва св. Църква и бъди уверен, че така да изповядаме ни е заповядано от Бога, и при срещата ти с нови за тебе мислители не се грижи за това, как ще излезе това според твоите съображения, а за това, така ли се намира то в св. Църква. Бог не е поставил разума за източник на истината, не му е дал в ръцете и пробата (за определяне) на истината. Тя е вън от него, в св. Църква и, именно – в общото изповедание, тоест това, което ОТ ВСИЧКИ, ВСЯКОГА, НАВСЯКЪДЕ Е БИЛО ИЗПОВЯДВАНО, то е истината. 318 св. отци се събрали на събор за да утвърдят главния християнски догмат. И какво са правили? Философствали? Впускали се в
съображения? Ни най-малко. А само се разпитвали взаимно, къде се съдържа изповеданието за Господа Спасителя”. И когато се уверили – постановили. Същото направили и при определянето на св. Пасха и, след като са постановили и запечатали с благодатта на Светия Дух – близо 1700 години никой не дръзнал НИТО ДА ПОПРАВЯ, НИТО ДА ДОБАВЯ, А СЕ ПАЗЕЛО ОТ ВСИЧКИ ДА БЪДЕ ТАКА НАВСЯКЪДЕ И ВСЯКОГА, КАКТО СА ПОСТАНОВИЛИ ТЕ. Ето какво е постановила св. Църква, ето как много векове всички следващи Вселенски събори не само че не са променили нито с „йота” постановеното, но даже, като са го потвърдили, и са поставили ограда, та всеки, който наруши определеното, да бъде вън от Църквата.

Ето какво пише за григорианския календар Александрийският патриарх Силвестър в Окръжното си послание: „Следвайки св. Отци, както източни, така и западни, справедливо е да предпочетем древното пред новото, защото след като веднъж то е определено от Православната Църква, не бива да се приема нищо ново и от нищо старо не бива да се отстъпва.” Същото крайно отрицателно становище към всякакви календарни реформи е потвърдено и в Посланието на Константинополския патриарх Кирил V през 1756 г. и в Окръжното послание от 1848 г. на патриарсите на Антиохия, Александрия, Константинопол и Йерусалим, където се казва:
„Нашата вяра е получила начало не от човек и не чрез човек, но чрез откровението на Иисуса Христа, което са проповядвали Божествените апостоли, което са утвърдили св. Вселенски събори, предали са по приемственост великите мъдри учители на вселената и са подпечатали с кръвта си мъчениците. Да се придържаме към изповеданието, което ние приехме чисто от толкова мъже, като отхвърляме всяко нововъведение, като внушение на дявола... Ако, който и да е, би дръзнал да стори това с дело или със съвет, или с помисъл, такъв вече се е отрекъл от Христовата вяра и вече доброволно е подпаднал под вечна анатема, задето хули Светия Дух, като че ли Той не съвършено е говорил в светото Писание и на Вселенските събори. И тъй: всички новатори, еретици ли са те или разколници, доброволно облекли се в клетвата, като в риза (Пс.108:18), макар да са папи, макар и патриарси, макар и клирици, макар и миряни, ако ще би и ангел от небето – анатема на такъв... Тази страшна анатема не ние изричаме сега, но преди всички я е изрекъл нашият Спасител (Мат.12:32), изрекъл я е божественият Павел в Посланието до галатяни (1:6). Същото са произнесли и седемте Вселенски събора и целият сонм на богоносните Отци.”
(Подписали: патриарсите с членовете на техните синоди: Антим Константинополски, Йеротей Александрийски, Методий Антиохийски и Кирил Йерусалимски.)

Папа Климент VI (1342 – 1352) свикал в Авиньон комисия от учени, за да сменят календара, но мнението им било отрицателно. Последвали подобни неуспешни опити през 1414 г. на Събора в Констанца, където кардинал Пиер д’Айи неуспешно предложил смяна на календара. На Базелския събор през март 1436 г. бил предложен проект за смяна на календара от Николай Кузански. През 1475 г. папа Сикст IV повикал от Нюрнберг в Рим създателя на първата Европейска обсерватория Региомонтан Мюлер (1436-1476) със същата задача, но поради внезапната му смърт, отново тази реформа се осуетила.
Последвали напразни опити за смяна на календара и на Латеранския събор през 1512-1517 г. Въпреки че била създадена специална Календарна комисия, към която бил включен и Николай Коперник, за изненада на всички, той представил становището си в писмен вид, където подчертал, че подобна реформа е крайно ненавременна и безсмислена.
Даже и на Тридентския събор опитите на папа Пий IV (1559-1565) за смяна на календара били осуетени и отложени за по-подходящи времена.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 8:28 pm

Практическото въвеждане на григорианския календар станало на 24 февруари 1582 г. с издаването на папската була с претенциозното заглавие „Inter gravissimas” (една от най-важните) благодарение на труда на вече покойния по това време лекар и математик, преподавател в Медицинския университет в Перуджа Луиджи Лилио, който бил представен от брат му.
Но календарът на папа Григорий бил приет първоначално само от католическите страни в Европа, като Италия, Испания и Португалия. Сред протестантските страни съпротивата продължила, като станала популярна крилатата фраза: „по добре да се разминем със слънцето, от колкото да се съберем с папата”. Ще приведа само един пример.
През въпросната 1583 г. протестантският професор Лукас Озиандер охарактеризирал в свой труд календарната реформа като внушение на антихриста, чрез което папата бил подмамен уж да стане господар на тайните на небесните светила, а в действителност посредством календара си насадил корените на безбожието в градината на дявола. Нека направим аналогия и си припомним, че и в България също оръдията на безбожната власт въведоха новия календар и създадоха смут и разделение сред вярващия народ. Ще си позволя да припомня на архим. Методий и „календарните бунтове”, станали в Рига през 1584 година, когато Стефан Баторий като крал на Реч Посполита залял града с кръв и насилие, за да наложи нежелания от народа папски календар, за да спре да пише неистини.

Патриарх Мелетий ІV, който „вървеше към източно папство и претендираше не само за „първенство по чест” сред цялото източно Православие, но и за „първенство по власт”, „интимен приятел на Венизелос и чрез него тясно свързан с масонството,… се стремеше да проведе особена реформа в Православната Църква”. За тази цел „била свикана в Константинопол Междуправославна комисия, преименувана след това от патриарх Мелетий във „Всеправославен конгрес”.
Наистина думата „конгрес” звучи много светски за православните християни, но мисля, че не подобава на архим. Методий да изопачава фактите, даже и ако това се върши с цел „да не се смутят някои по-малки братя”.
А що се отнася до нейната „всеправославност”, тя в действителност съвсем не е такава, защото нито един от първойерарсите на православни Поместни църкви не са присъствали, а след това дори са и осъдили този конгрес. Съвсем не е вярно, че само поради Октомврийската революция Руската Православна Църква не взела участие на този конгрес, (както твърди това архим. Методий). Той добре знае, че Московската Патриаршия нееднократно е осъждала Цариградския конгрес. Ето едно от тези изказвания, отпечатано в „Журнал Московской Патриархии”: „На това изкуствено свикано събрание, което няма право да си присвоява наименованието „Всеправославно”, били приети такива постановления, които то няма право да извършва, например, въпросът за реформата на календара…”
В същия дух се изказва за „Цариградския конгрес” и дългогодишният експерт на Архиерейския събор на Сръбската патриаршия, видният православен канонист проф. С. В. Троицки. Ето какво казва той:
„Преди всичко самото название на Конгреса „всеправославен” е само една неоправдана претенциозност. На Конгреса са присъствали само представители на православните автокефални църкви – Цариградската, Сръбската, Румънската, Еладската и Кипърската, но като представители на Еладската и Кипърската църкви са били броени епископите (Никейският Василий и Драчкият Яков), които съвсем не принадлежат към клира на
тия църкви”. Следователно, имало е представители само на три поместни църкви, а и от тези останали три църкви, представители на две от тях (Румънската и Сръбската) не са били епископи, и са „можели да изразяват само своето частно лично мнение”, понеже са „били изпратени само от административната власт”.

Пълна представа за този жалък „Конгрес” ще добие читателят като прибавим, че той се е състоял само от 8 члена, и няколко от тях са се обявили против решенията на Конгреса (Виж „Еπηλ Аληυεια”, 23.VІ.1923 г., стр. 220).
Още по-строга е преценката за този Конгрес, която са направили Александрийският, Антиохийският, и Йерусалимският патриарси. В специалното послание от 25 юни 1923 г. се казва: „…Известяваме, че считаме ненавременно, абсурдно и безцелно разглеждането… на въпроса за календара и други подобни”. А по-нататък се казва, че свиканият „Всеправославен конгрес може да бъде наречен неканонически и незаконно съставен конгрес”, а що се отнася до „разглеждането на въпроса за календара… тази разпоредба е… БЕЗЦЕЛНА, НЕКАНОНИЧЕСКА И ВРЕДНА, ТЪЙ ЧЕ НАЛОЖИТЕЛНО Е ДА НЕ СЕ ПРИЗНАВА”. „За другите въпроси пък – продължава Посланието, – по които речената комисия се е заблудила, а именно:
а) за второбрачието на свещениците; б) за брака на епископите; в) за свещените служби; г) за поста; д) за препятствията за брак; е) за обединението на англиканите, старокатолиците и католиците с Православната Църква; ж) за периодичното свикване на всеправославни
конгреси; з) за възрастта за ръкоположения, за косите и облеклото на клириците – Св. Синод на Светата ни Църква (реши):

1. Въобще и в частност ОТХВЪРЛЯ ТИЯ ИЗМЕНЕНИЯ НА СВЕЩЕННИТЕ КАНОНИ, КАТО ПРОТИВНИ НА ПРАКТИКАТА И ПРЕДАНИЕТО НА СВЕТЕЙШАТА МАЙКА ЦЪРКВА И КАТО ПРЕДЛОЖЕНИ КАТО ЛЕКИ МОДИФИКАЦИИ, КОИТО ВЕРОЯТНО СЕ ИЗВИКВАТ ОТ ЖЕЛАНИЯТА НА НОВИЯ ДОГМАТ НА „СЪВРЕМЕННОСТТА”.
2. С все сила в Духа Светаго осъжда и отхвърля… тия, които тъкат тия дела против Църквата и нейните канони и се опитват да прикрият като с воал всичките вмъкнати в учението на Църквата СВОИ ИЗМЕНЕНИЯ СЪГЛАСНО ОПРЕДЕЛЕНИЯТА СИ, КОИТО НАВСЯКЪДЕ МИРИШАТ НА ЕРЕС И СХИЗМА”.

След като били обявени решенията на този псевдо-конгрес, възмутените православни християни свалили позорно от вселенския престол Мелетий ІV, и той бил принуден да избяга в Солун, а по-късно в Александрия.

Негово Светейшество покойният Български патриарх Кирил, понеже в „Посланието до клира и всички чеда на БПЦ”, отправено по повод смяната на стила, пише: „ПРИЕМАНЕТО НА ТОЗИ КАЛЕНДАР СЪОТВЕТСТВА НА ИКУМЕНИЧЕСКИТЕ СТРЕМЕЖИ НА СВ. ЦЪРКВА”. И понеже това Послание е подписано от всички членове на Св. Синод, то обвинението на архим. Методий, че „старостилците съзнателно си поставят за цел да дискредитират в очите на вярващите правилността на вътрешната и външната политика на върховната църковна власт”, като говорят за икуменически съображения при смяната на календара, остава да бъде валидно и за самия Св. Синод, който пръв ни е „дезинформирал” със своето Послание.
Това, че лидерите на икуменическото движение от ССЦ (Световния Съвет на Църквите, подготвящ обединението на всички религии в полза на Антихриста – моя бележка) са изисквали от нашата Църква да смени стария стил още през 1962 година и особено през
1965 и 1966 г., като били изпратени няколкократно писма с въпросници относно евентуалните промени в църковния календар, е почерпено от издадената книга на проф. Т. Събев „Църковно-календарният въпрос”.
Там, макар че се пропагандира въвеждането на новия стил, авторът има доблестта да си признае, че „живеем в бележита икуменическа епоха”, която ни задължава „за едно икуменическо третиране и общоцърковно разрешение на календарния въпрос”. И тъй като знаем, че икуменизмът е ерес, то и решението за смяна на календара в интерес на тази ерес е пределът, след който всеки християнин трябва да се огледа добре накъде върви, следвайки тези лъжепастири, които се оказаха до един и агенти на Държавна сигурност.
И ако архим. Методий се е заблуждавал по този въпрос, то нека види в Архива на Св. Синод на БПЦ, ако му се разреши да прочете, циркулярното писмо до църквите-членки на ССЦ от м. септември 1965 г. и приложените материали към него, и ще може да се убеди до къде желае да стигнем протестантският богослов Лукас Фишер, който в качеството си на директор на комисията „Вяра и устройство” при ССЦ, пише, че ако желаем да „защитим най-добре целите” на Първия вселенски събор, трябва да се решим да празнуваме Пасхата на една неподвижна дата”.
Ето накъде ще ни водят икуменистите, и това са само първите стъпки!

За нас невъзможността да бъде изразена годината нито с цяло число, нито с някаква завършена дроб, е дело на Всевишния, с което Той показва на човеците, че времето е ИРАЦИОНАЛНО, т.е. безкрайно и над-разумно, неизразимо с човешки средства. Тази неизмеримост между астрономическите денонощия, месец и година изглежда, че съществува от началото на създаването на света и е предназначена от Твореца за символично изразяване на Неговата неизмеримост, за потвърждаване на това, че Творческата „мярка, тежест и число не могат да бъдат постижими за ограничения човешки разум.” И най-точната човешка наука – математиката – се прекланя пред ирационалните числа и борави с тях само с приблизителност. И когато ние свеждаме смирено глава пред Божествената неизмеримост на времената, някои, без да се съобразяват с Бога и науката, започват упорито да твърдят, че те ще постигнат абсолютната ТОЧНОСТ. А това е амбиция, която, меко казано, ни напомня на опита за богоборството на възгорделия се ангел.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 8:29 pm

Да се радваме, че ни хулят задето спазваме това, което ни е поръчал Господ, и да не забравяме, че Божият пророк Даниил е пророкувал, че това има да се случи, пишейки, че дяволът в лицето на антихриста и неговите предтечи „ ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона” (Дан. 7:25) Да, вече някои поместни църкви гордо дръзнаха и промениха празничните времена и пренебрегнаха много от каноните (законите) на Вселенските събори, и с това показаха, че са готови да посрещнат с „осанна” идването на антихриста.

„Не смятай, че е достатъчно да четеш само св. Евангелие, без творенията на св. Отци. Това е горделива и опасна мисъл. По-добре ще бъде за тебе, ако до св. Евангелие те доведат св. Отци, като тяхно обично чедо, което е получило предварително възпитание и образование чрез техните писания. Мнозина, които неблагоразумно са се отрекли от св. Отци и направо, със сляпа безочливост, с нечист ум и сърце са се обърнали към св. Евангелие, са паднали в гибелна заблуда. Те са били отхвърлени от св. Евангелие, защото то допуска при себе си само смирените”.

ВСЯКА ПОМЕСТНА ЦЪРКВА В ОТДЕЛНИЯ СИ ВЪНШЕН ЖИВОТ трябва все пак да се ръководи НА ПЪРВО МЯСТО ОТ ОБЩОЗАДЪЛЖИТЕЛНИТЕ ЗА ВСИЧКИ ПРАВИЛА и само на втори план – от своите местни постановления. Тези последните тя може сама да изменя, според изменилите се обстоятелства, НО ОСНОВНИТЕ (ВСЕЛЕНСКИТЕ) ПРАВИЛА ТЯ Е ДЛЪЖНА БЕЗУСЛОВНО И СВЕТО ДА ПАЗИ. САМОВОЛНОТО ОТСТЪПВАНЕ НА НЯКОЯ ПОМЕСТНА ЦЪРКВА, МАКАР И ОТ ЕДНО САМО ПРАВИЛО, ОБЩОПРИЗНАТО И ПРИЕТО ОТ ВСЕЛЕНСКАТА ЦЪРКВА, поставя такава Църква в положението на разколническа община, ТЪЙ ЧЕ ТЯ ПРЕСТАВА ДА БЪДЕ ЧАСТ НА ЕДНАТА ХРИСТОВА ЦЪРКВА!

То е съществувало във всеобщата практика на Църквата в течение на 6 века и оттогава (края на VІІ в.) „трябвало да се почита като закон в Православната Църква ПРЕЗ ВСИЧКИ БЪДЕЩИ ВЕКОВЕ, а именно: че епископите трябва да бъдат безбрачни.”
За съжаление не е така на практика единствено в Българската Православна Църква, където нейният патриарх Кирил беше със сключен граждански брак в Швейцария. За голям срам и позор и сега в момента БПЦ има един женен епископ – Левкийски Павел, със сключен официален брак през 1991 г., когато е бил архимандрит, сключвайки граждански брак с Бинка Димитрова, а през месец май им се ражда и син – Християн.
Но нека да замълчим по разбираеми причини за този грях и подобни грехове. Не бива обаче да се мълчи за много други по-големи грехове – когато монаси се отричат от Христа, давайки съгласие да станат агенти на „Държавна сигурност”, за да станат епископи и после – митрополити. Те не съзнават, че това е като да се отречеш мистически от даденото ти при светото тайнство Кръщение име – име, с което Господ те е записал в Книгата на живота, и когато се отречеш от него, да приемеш ново агентурно име, което ти дават враговете на Господа.

Те учат, че уж Господ Бог и Неговата Църква са пропуснали 13 дни и за това сега трябва да се въведе нов календар, който да поправи „грешката” на Господа Бога и Неговата Църква. Каква дързост, какво безумие! Да се противиш на ясно казаната от Господа Бога заповед: „ И рече Бог: да бъдат светила на небесната твърд… и да отделят ден от нощ и да бъдат знакове и за времена и за дни и за години” (Бит. 1:14).

Вече близо 90 години, откакто се появиха тези лъжеправославни християни, които възприеха една папска измислица и упорито мамят, че уж Едната Свята Православна Църква е пропуснала да служи света Литургия цели 13 дни през последните 1900 години, и за това трябва да се добавят. Но ако ги запитате: „Кажете, моля, кога, на коя дата, кой ден и коя година Христовата Църква е „пропуснала” да извърши света Литургия?”, тези лукави измамници няма да могат да посочат, а ще почнат да „изсмукват от пръстите си” други „доводи” и да сочат някакви математически изчисления, които са плод на плътските умове на хора, които не познаха истинния Бог и не се покориха на Словото Божие, защото нямат „ум Христов”. Точно за това отстъпление Господ ни изпраща предупреждение чрез пророчеството на св. прор. Даниил, че смяната на календара ще бъде идея на сатаната казвайки, че той „ще замисли да отмени у тях празничните времена и закона” (Дан. 7:25)
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 8:30 pm

Нека и ние зададем няколко въпроса на новостилците:
1. Грях ли е да се служи по стария юлиански календар и ако не е, защо тогава го сменихте, с което създадохте смут и разделения, радващи само дявола?
2. С какво стана БПЦ по-добра от Руската, Сръбската, Йерусалимската и Грузинската православни Църкви, след като въведе новия календар?
Усили ли се вярата, увеличи ли се броят на вярващите или се усили любовта между православните християни в България?
3. Защо не спазихте Решенията на Всеправославния събор в Москва, под които се подписахте, и с непослушанието си към него и към по-предишни Съборни решения да не се приема нов календар попаднахте под АНАТЕМА?
4. Къде и какво пише в Светото Писание, в Светото Предание, или в Правилата на Вселенските събори, или в съчиненията на светите Отци в полза на новия календар?

Не, в 2000-годишната история на Христовата Църква няма никъде, никога и от никой свети отец абсолютно нищо написано в полза на новия календар, защото всяко излишно и безпричинно нововъведение е от лукавия.
-------------------------------------

Понеже не се берат смокини от репеи, ще препиша тук моя пост от съседната нишка за този, който въведе новия „стил”:

Мелетий Метаксакис (1871-1935) - крупен модернист, икуменист. Масон.

Инициатор на новостилния разкол в Православната църква.

Изучавал богословие в иерусалимската семинария на Светия Кръст (от 1889 г.). Постриган в монашество и ръкоположен за дякон през 1892 г. От 1900 г. – главен секретар на Синода на Иерусалимската патриаршия. През 1908 г. е изгонен от Светата Земя от патриарх Дамян, заради дейности против Гроба Господен.

Съгласно документите на „Великата масонска ложа” на Гърция, М. Метаксакис бил масон в Константинополската ложа „ARMONIA” (Хармония) от 1909 г. През 30-те години става член на ложата «Александър Велики» в Александрия. Племенник на известния гръцки политик Елефтерий Венизелос (1864-1936).

От 1910 г. – митрополит Китиумски в Кипър. В годините на Първата Световна война водел в Ню Йорк преговори с представителите на епископалната църква за разширяване отношенията между двете църкви.

През 1918 г. по време на визитата си в САЩ и Великобритания водел неофициални преговори за уния с англиканите и епископалите. При поддръжката на гръцкия министър-председател Е. Венизелос в 1918 г. заел катедрата на архиепископ Атински. В 1920 г. след поражението на Венизелос на изборите и бягството му от Гърция М. Метаксакис е отстранен от катедрата за нарушаване на каноните и за предизвикване на разкол, след което сам бяга в САЩ. Там в 1921 г. учредил „Гръцка архиепископия”. Съслужавал с англиканите. Съгласно писмото на гръцкия посланик във Вашингтон от 17 декември 1921 г. М. Метаксакис в пълно облачение, взел участие в англиканско богослужение, прекланял колена и целувал техния престол, произнесъл проповед и благословил присъстващите.

На 25 ноември 1921 г. е избран за Константинополски патриарх. На 29 декември 1921 г. Синодът на Еладската църква низвергва М. Метаксакис от свещен сан. На 24 септември 1922 т. това решение бива отменено под политически натиск.

Докато е патриарх М. Метаксакис отнема независимия статут на задграничните гръцки енории и се опитва да ги слее с „Гръцката архиепископия” на мними канонически основания в 28-мо правило на Халкидонския събор, което уж предоставяло на Константинополската патриаршия правото да назначава епископи сред иноплеменниците.

Назначава своя приятел епископ Александър Родостолски за глава на „архиепископията”. Предприема неуспешен опит да подчини на себе си руските епархии в САЩ.

М. Метаксакис учреждава в Англия Тиатирска митрополия, начело на която поставя модерниста митрополит Герман (Стринопулос) с титул екзарх на Западна и Централна Европа. В 1922 г. предложил да се създаде автономна турска църква, която да се намира на подчинение на Константинополския патриарх, в която обещал да въведе богослужение на турски език.

През юли 1922 г. обявил, че Константинополската патриаршия признава англиканските ръкоположения, без оглед на факта, че англиканите като конфесия не приемат ръкоположението за Тайнство.

През юли 1922 г. в Константинопол, без предварителен постриг, ръкополага Герман Аав за епископ Сортавалски, което слага началото на съществуването на неканоничната новостилна модернистка „Финска църква”.

На 4 март 1923 г. признава автокефалията на Чешката църква, която до този момент била на подчинение на Сръбската патриаршия. В противоречие с каноните посвещава архимандрит Саватий в епископ и архиепископ на „Прага и цяла Чехословакия”. Тогава се опитва да убеди и митрополит Евлогий (Георгиевски) да премине към Константинополската патриаршия на подчинение на Тиатирския митрополит Герман. Митрополит Евлогий отклонява предложението.

Свиква „Всеправославно” съвещание в Константинопол (10 май - 8 юни 1923 г.). На съвещанието биват приети решения по следните въпроси:

- „поправяне” на юлиянския календар уж по астрономически причини;

- възможността свещениците и дяконите да се женят след ръкоположението си;

- разрешава втори брак на овдовели свещеници и дякони – т. нар. второбрачие;

- относно възрастта на ръкополаганите в сан;

- външния вид на духовенството – да бръснат брадите си и стрижат косите си;

- относно носенето на свещеническо облачение - да не носят расата си;

За окончателно утвърждаване на тези нововъведения М. Метакстакис предложил да се свика Осми Вселенски събор.

На 6 юни приел в юрисдикцията на Константинополската патриаршия две епархии на Руската Православна Църква - Финландската и Виборгската, като по този начин причинил разкол.

На 1 юли бяга от Константинопол. На 7 юли пуска „томос”, съгласно който отделя Естонската автономна църква от Руската Православна Църква и я приема в своята юрисдикция под името „Естонска православна митрополия”. И в тази неканонична юрисдикция въвежда новия календар.

На 20 септември 1923 г. под давление на Гръцкото правителство напуска поста на Константинополски патриарх. В 1926 г. е избран за Александрийски патриарх под давлението на Британското правителство. Още същата година въвежда новия календар и в Александрийската църква.

В 1930 г. взема участие в Ламбетската конференция в Лондон, където още веднъж потвърждава „действителността” на англиканските ръкоположения.

П.п. Не е погребан като патриарх в отворен ковчег, а в затворен. Няма как, там са масонската престилка и ръкавици. Дошлите на погребението щели да видат истината...
Новия стил в Румъния влиза в сила и с помоща на кървави репресии. Патриарха получава военна подкрепа от държавата. Има разстреляни!
При нас патриарх Кирил има комунистите зад гърба си, а в Румъния тогава не е било комунистическо.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Aurelia Felix » съб авг 03, 2013 8:50 pm

Надявам се Зограф да е съгласен да се публикуват откъси от книгата му във форума. Другото е нарушаване на авторското право и престъпление.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » съб авг 03, 2013 9:25 pm

"Може ли да цитирам във форума...."
"Разбира се, че може което прецениш, че е подходящо."

Ако съм се увлякъл (то още повече неща са интересни), той е модератор и спокойно може да изтрие това, което прецени :)

Поклон.
Борис
Потребител
Мнения: 215
Регистриран на: чет май 02, 2013 9:40 pm

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Борис » нед авг 04, 2013 4:18 pm

Трън в очите на всички, които говорят, че това било "маловажен проблем".
Потребителски аватар
Станиславов
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт яну 29, 2013 9:41 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Станиславов » ср авг 07, 2013 12:23 pm

Привет на всички!
[align=justify]Безспорно е, че новият папски календар е дяволско дело и същият руши основите и единството на светата Православна Църква. Но светата Църква се е произнесла относно календарния проблем и е предала на тройна Анатема новия календар, което означава, че тези, които не желаят да съблюдават спазването на Църковния календар, а приемат новия, се оказват извън границите на Църквата! По новия календар тази година нямаше Петров пост, а съгласно правилата на светата Църква тези, които не спазват установените от Църквата пости, също се отлъчват и са вън от общението на верните.
Но проблемите на т. нар. "БПЦ", както и на останалите казионни "църкви" съвсем не се изчерпват с новия календар, защото там просто няма нищо здраво. Там наблюдаваме всеереста на икуменизма, който е компилация от всички осъдени световни ереси, и който дори не е нужно да бъде осъждан със специална Анатема. Но за сведение такава Анатема срещу икуменизма има и тя е провъзгласена от архиерейски събор на Руската Православна Църква зад граница през 1983 г.
Другите съществени проблеми при "официалните" са членуването на т. нар. архиереи в тайни масонски общества и организации (а масонството също е предадено на Анатема от задграничната Църква), както и поставянето на същите на постовете им от безбожната комунистическа власт (предадена на Анатема от св. патриарх Тихон и РПЦ през 1918 г.), което е недопустимо съгласно Църковните правила.
При "официалните" наблюдаваме и извращаване на светите тайнства на Църквата, като например обичайната практика св. Кръщение да се извършва по католически с поливане или напръскване, което съгласно правилата е невалидно; вземането на пари за извършване на светите тайнства (св. Кръщение, венчание, опело и пр.) или т. нар. "симония"; аморалност и пр. и пр.
Не на последно място следва да отбележим, че през 1965 г. вселенският "патриарх" Атинагор и римският папа "вдигат" двустранно анатемите от 1054 г., които всъщност разделят светата Православна Църква от римокатолическата. Тогава никоя от поместните църкви не се противопоставя на "вдигането" на анатемите, което означава, че след 1965 г. дефакто казионните поместни "църкви" и римокатолическата са обединени, или представляват "църкви" сестри!
С оглед на горното, съгласно учението и каноните на светата Православна Църква можем да заключим, че както "БПЦ", така и останалите официални поместни "църкви" са се превърнали в нищо повече от едни "безблагодатни сборища" според словата на блажения архиепископ Аверкий Таушев, в които - както казва св. Иоан Кронщадски - "не трябва нито да се говее, нито да се изповядва, нито да се приобщава, нито да се приема миропомазание" ("Пророческо видение на свети Иоан Кронщадски за съдбата на Русия и на света").

Също така бих искал да попитам уважаемите Next и Зограф: дали общността на "киприанитите", или т. нар. "Българска старостилна православна църква" (БСПЦ), която счита "БПЦ" за "църква-майка", има Православна еклезиология и апостолско приемство, т.е. покрива ли двете задължителни условия за да бъде Истинска Православна Църква?[/align]
Поздрави!
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Next » ср авг 07, 2013 1:33 pm

Потребителски аватар
Станиславов
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт яну 29, 2013 9:41 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Станиславов » чет авг 08, 2013 9:38 am

[align=justify]Не желая да подхващам излишни спорове, но считам, че е некоректно да подлагаме на критика новокалендарците и икуменистите, ако самите ние не сме изрядни, ако нямаме правилно изповедание на вярата и не стоим в истината.
Що се отнася до "киприанитите", дори и да приемем, че имат апостолско приемство, то със сигурност нямат Православна еклезиология.
Покойният вече бивш митрополит Киприан Куцумбас е бил част от Синода на ИПХ на Гърция (известен като Синода на архиепископ Хризостом Флорински, а понастоящем архиеп. Калиник), който Синод има директно апостолско приемство от Руската задгранична Църква и през 1969 г. е признат официално от нея за каноничен! Впоследствие обаче въпросният Киприан Куцумбас сътворява разкол, създавайки си собствен „синод”, а еклезиологията на „киприанитите” е чисто еретическа. Според тях Църквата се състои от „здрави” (правилно вярващите) и „болни” (еретиците) членове, като такова учение светата Православна Църква не познава! Също така те твърдят, че официалната „църква” е „църква-майка” и в нея има благодат. Веднага възниква елементарният въпрос – защо „киприанитите” са се отделили от „църквата-майка”, след като в нея има благодат?!
През ноември 1986 г. Синодът на ИПХ на Гърция, под предстоятелството на архиеп. Хризостом (Киусис), низвергва митр. Киприан Куцумбас заедно с ръкоположените от него епископи заради: 1) учението му, че новокалендарните икуменисти имат благодатни тайнства; 2) даването на причастие на новокалендарци и икуменисти; 3) изпадането в разкол чрез създаването на свой синод. Преди низвержението, митр. Киприан е призоваван трикратно да даде отговор за действията си, но той отказва, като заявява, че Флоринитският синод няма власт над него. Той започва капания по охулването на епископите от ИПХ, наричайки ги “екстремисти” (заради тяхното истинско изповядване на вярата).
С оглед на горното, „синодът” на „киприанитите” не е нищо повече от едно безблагодатно еретическо и разколническо сборище, каквото е и самата "БПЦ"!
Желая им от все сърце да изправят изповеданието си и да бъдем заедно в Едната Свята Съборна и Апостолска Църква. Подай Господи!
Ако някой не е съгласен с написаното, то нека го обсъдим по братски, но не на "лични", а открито пред всички, защото няма какво толкова да крием. Готов съм на открит диалог с всеки, който счита, че не съм прав.
Поздрави![/align]
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Eleazar_Levi » чет авг 08, 2013 11:17 am

Любителите на календари трябва да ни осветлят по един въпрос, по какво езическият календар на Юлий Цезар по-хубав от други календари.

Къде в Библията пише нещо за ползата от календари, между впрочем пише точно обратното, че тези които робуват на календари са заблудени.

Както казва св.Василий Велики - "Необходимо е всяко слово и елемент на вярата да се засвидетелства с боговдъхновеното Писание".
Ако в Библията не пише нещо за ползата от календарите суетна и празна е вярата на заблудените ни съфорумци.
Потребителски аватар
Станиславов
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт яну 29, 2013 9:41 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Станиславов » чет авг 08, 2013 12:12 pm

Напълно сте прав, другарю Леви, че езическият календар на Юлий Цезар по нищо не се отличава от този на папа Григорий XIII.
Тук обаче става въпрос за Богоустановения на I Вселенски събор еортологии (Църковен календар), който е в основата на църковно-литургичния живот. Светата Православна Църква използва в богослужебната си практика именно Църковния календар, а новоизмисления календар на паписта-еретик го е предала на тройна Анатема! Всеки, който иска да бъде Православен е длъжен да пази като очите си всичко, което е прегърнала светата Църква, а който не желае - право на избор, но такъв не може да се нарича и да бъде Православен християнин.
Eleazar_Levi
Потребител
Мнения: 1478
Регистриран на: нед сеп 18, 2011 7:53 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Eleazar_Levi » чет авг 08, 2013 12:17 pm

Потребителски аватар
Станиславов
Потребител
Мнения: 128
Регистриран на: вт яну 29, 2013 9:41 am

Re: ПРОТИВ НОВОТО УЧЕНИЕ ЗА КАЛЕНДАРНАТА РЕФОРМА

Мнениеот Станиславов » чет авг 08, 2013 12:26 pm

Уважаеми другарю Леви, вземете първо себе си просветете, и чак тогава тръгвайте да поучавате. Има Православна литература относно църковно-календарния проблем от експерти в тази област (напр. "Против календарната реформа", "За календара в светата Христова Църква" и "Старият календар и науката") и ако имате желание ще разберете какво е Църковен календар, и какво юлиански и григориански, между които няма нищо общо!
Последна промяна от Станиславов на чет авг 08, 2013 12:32 pm, променено общо 1 път.

Върни се в “дебати: стар и нов календар”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост