Вселенската масонска патриаршия!

една от основните "линии на разлома" в днешното Православие
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Вселенската масонска патриаршия!

Мнениеот Next » чет окт 01, 2015 11:20 pm

КОЛОСИ НА ИКУМЕНИЗМА: Мелетий Метаксакис:


Но за това иде основно реч: Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей І

"Ще започнем с кратка историческа ретроспекция на близкото минало (XX век) на Вселенската патриаршия - влиятелен фактор в днешното православие.

Краят на Първата световна война (1918 г.) не сложи край на кръвопролитията на Балканите. Те продължиха в следващите години с гръцко-турската война (1919-1922г.), която трябваше да реши окончателно важния проблем с наследството на Османската империя. Ценен съюзник на гърците беше Константинополската патриаршия - създадена в началото на V век след разделянето на Римската империя на Източна и Западна.

След поражението на Гърция във войната, беше сключен Лозанският мирен договор (1923 г.), който прогласи появата на светската турска държава в нейните днешни граници и уреди следвоенните гръцко-турски отношения. Важен въпрос в тях беше бъдещето на вековната Константинополска патриаршия, на която договорът гарантира запазването на нейното седалище в Истанбул в замяна на което патриаршията приема върховната юрисдикция на Република Турция и се задължава да спазва турското законодателство.

Лозанският договор по същество определя на Вселенската патриаршия ролята на посредник в сложните гръцко-турски отношения, и на свързващ мост между двете държави. За гърците запазването на патриаршията в Истанбул има и друго важно значение - чрез нея те запазват своите "исторически права" над този град, заедно с нейните диоцези (църковни области) на турска територия.

Периодът след края на войната е важен за Вселенската патриаршия с оглед на бъдещото й структуриране в светлината на големите политически промени в Европа и света.

Преди всичко трябва да отбележим два основни момента в нейната балканска политика: първият е свързан с уреждането на нейните отношения с гръцката държава и църква, а вторият - запазването на контрола над Света гора (Атон). Отношенията с Гърция са уредени през 1928 г. чрез съвместен договор, който урежда статута на новите епархии в Егейска Македония и Беломорска Тракия, присъединени след войната. Според него те се намират под двойна юрисдикция: на патриаршията и на Еладската архиепископия в Атина, а старите епархии на юг от тях запазват статута си към архиепископията.

Света гора (Атон) е другата важна опорна точка на патриаршията на Балканите. Атонската монашеска република е нещо много по-важно от обикновено място за поклоннически туризъм. Атон е "пощенската кутия" на Вселенската патриаршия за трансфер на пари и информация от Европа и света. Стратегически разположен и естествено укрепен на Халкидическия полуостров, Атон е удобно място за всякакви операции, а неговото съзнателно мистифициране допълнително респектира хората на Балканите, а и не само тях.

Краят на Първата световна война е повратен момент за Вселенската патриаршия, който тласка нейното бъдещо развитие в друга насока и променя характера и целите на нейното управление. Пръв изразител на тази промяна става патриарх Мелетий IV Метаксакис - личност, около която и до днес витаят много слухове и догадки. Метаксакис израства и се оформя като духовник в лоното на Иерусалимската патриаршия, чийто главен секретар е в продължение на осем години, преди да бъде скандално изгонен оттам. Важна подробност в биографията му е неговата масонска принадлежност – съгласно документите на "Великата масонска ложа на Гърция", Мелетий Метаксакис е бил масон в Константинополската ложа "Armonia" (Хармония) от 1909 г., а през 30-те години става член на ложата "Александър Велики" в Александрия (Египет). Той е бил племенник на известния гръцки политик и министър-председател Елефтериос Венизелос. Благодарение на неговата подкрепа, след войната Мелетий последователно е избран за Атински архиепископ, а впоследствие за Константинополски патриарх, въпреки че Еладската архиепископия го низвергва от свещен сан, но авторитетът на Венизелос изиграва важна роля за отмяната на това низвержение.

За краткия период на своето управление (1921-1923 г.) патриарх Мелетий извършва доста промени, полагайки основите за дейността на Вселенската патриаршия през XX век. Неговият акцент пада върху статута и контрола над задграничните епархии на патриаршията и гръцката диаспора по света: учредява Гръцка архиепископия в САЩ, а впоследствие отнема независимия статут на задграничните гръцки енории там (съществуващи от 60-те години на XIX век) и ги слива с Гръцката архиепископия на мними канонически основания. Предприема такъв неуспешен опит и по отношение на руските епархии в САЩ. Учредява в Англия "Тиатирска митрополия", обхващаща Западна и Централна Европа. Истинската цел на дейността му обаче е стремежът да отнеме задграничните епархии на Руската православна църква (РПЦ), възползвайки се от тежкото й положение след установяването на болшевизма в Русия и по възможност да подчини цялата православна диаспора по света под своя жезъл.

Този период е интересен с други две събития.

Първото е зараждането и развитието на икуменизма - движение за обединяване на църквите по света, което води своето начало от първите години на XX век, но значително се активизира след края на Първата световна война. Едни от първите основатели на икуменическото движение са масоните Джон Мот, Хекер и руският философ и изгнаник след войната Николай Бердяев. В него участват само представители на протестантските църкви по света, без Римокатолическата църква, която го подкрепя дискретно.

Първите контакти на Вселенската патриаршия с икуменическото движение са установени от Мелетий Метаксакис, който изпраща свои представители в него. Този факт дава основание да го определим като основоположник на масонско-икуменическото течение в управлението на патриаршията.

Другото важно събитие от този период е откриването на Парижкия богословски институт "Св. Сергий Радонежки" от група руски богослови-емигранти, през 1925 г. Важно е да се знае, че един от основателите на този институт и негов пръв спонсор е масонът икуменист Джон Moт. Основаването на самия институт също стана зад гърба на Руската православна задгранична църква (РПЗЦ) и без благословението на Събора на задграничните руски архиереи. Поради тази причина тя отказва да го признае.

Парижкият богословски институт е включен в състава на Западноевропейския (наричан още руски) екзархат на Вселенската патриаршия, като това положение се запазва и до днес. Включването му в състава на Вселенската патриаршия е един от най-големите й успехи през миналия век и тежък удар върху Руската църква.

Достоен последовател на Мелетий Метаксакис се оказва патриарх Атинагор I (1948-1972 г.), също виден масон и икуменист. Любопитен факт в биографията му е, че е бил негов секретар, когато Мелетий е бил Атински архиепископ (1918-1921 г.). Активен участник в икуменическото движение през 20-те години на миналия век и добър приятел на един от неговите основатели, Джон Мот. Създава си много контакти в американския политически елит благодарение на които през 1948 г. е избран за Вселенски патриарх, на мястото на тежко болния Максим V. Атинагор пристига триумфално в Истанбул с личния самолет на президента Хари Труман и развива активна дейност по време на своето управление.

Ще си позволим да отбележим "размразяването" на отношенията с Римокатолическата църква, чийто връх е "масонското ръкостискане" на Атинагор I с папата-масон Павел VI, през 1964 г. в Иерусалим, последвано от взаимното сваляне на анатемите на двете големи църкви, които те си налагат след "Великата схизма" от 1054 г.

Заслужава да бъде спомената и мащабната му реорганизаторска дейност в задграничните епархии на Вселенската патриаршия. Не бива да бъде пропускана и активната му дейност по линия на икуменическия Световен съвет на църквите (ССЦ), създаден на учредителен конгрес в Амстердам през 1948 г., чийто активен член е Вселенската патриаршия и до днес.

Могат да бъдат направени няколко важни изводи от управлението на Атинагор I, като сред тях се откроява фактът, че той превръща Вселенската патриаршия в Истанбул в основен инструмент на американската политика за "сдържане на комунизма" (известна още като "доктрината Труман"). Това проличава от цялата му дейност, а близкото му приятелство с Труман и други американски политици само затвърждават този извод. Установяването на близки отношения с Ватикана също е част от този процес, както и линията на противопоставяне спрямо Руската православна църква, макар че Атинагор смекчава тона към нея, за разлика от своите предшественици.

Логично изниква въпросът: кой е общият координиращ център между Истанбул и Рим, и между Истанбул и Световния съвет на църквите в Женева? Не е възможно провеждането на такава близка политика между толкова различни вероизповедания, които съвсем доскоро са били врагове и не са могли да се понасят. Анализът на фактите сочи, че такъв център може да бъде единствено ЦРУ, а линията на приятелство е подсилена допълнително чрез световното масонство и по-известните ложи.

Атинагор I е наследен от Димитрий I (1972-1991 г.), негов секретар и приближен. Той не притежава интелекта и енергията на своя предшественик, като предпочита да се движи по инерцията в наследеното от него русло. Заслужава да отбележим единствено институционализирането на отношенията с Римокатолическата църква, чрез създаването през 80-те години на Смесена комисия за православно-католически диалог, съвместно с папа Йоан-Павел II. Нейните заседания и до днес формират облика на този диалог.

След своята смърт патриарх Димитрий I е наследен от Вартоломей І (1991 г.). Новият патриарх е доста различен от него и активизира наново дейността на Вселенската патриаршия. По своята енергичност Вартоломей се доближава максимално до Атинагор. Интересен факт е, че още в ранната си младост той става секретар на Димитрий I, с когото споделя много общи виждания. Подобно на него и на другите си предшественици Вартоломей също е масон и икуменист. Това отдавна е обект на много спекулации, като не е за пренебрегване фактът, че е завършил Източния църковен институт към Грегорианския институт в Рим (където е защитил докторат по църковно право) и Икуменическия институт в Босей (Швейцария), където получава солидна подготовка и оформя идейните си възгледи. Анализът на биографията му, както и тези на неговите предшественици, сочи линия на приемственост в избирането на масони-икуменисти за патриарси в Истанбул. Тази практика е внедрена от Мелетий Метаксакис, който дава старт в кариерата на своя секретар и любимец Атинагор и го лансира в средите на масонството и икуменизма. Самият Атинагор, който става патриарх след края на Втората световна война, лансира и подготвя по същия начин Димитрий I, който го наследява на този пост. Димитрий I, на свой ред, прави същото за Вартоломей I, който поема щафетата от него.

Изниква логичният въпрос: дали тази приемственост е случайна или не, и ако не е, тогава не става ли дума за един и същ масонско-икуменически клан, който поема управлението на Вселенската патриаршия след Първата световна война и я управлява до днес?

Очевидно Вартоломей I е поредният представител на този клан, чийто амбиции надскачат тесните граници на Вселенската патриаршия. Бъдещето ще покаже какви ще бъдат истинските последици от неговото управление."
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Вселенската масонска патриаршия!

Мнениеот Next » пон окт 05, 2015 8:59 pm

Вселенската патриаршия, масоните и Вартоломей І (продължение)


.....
Той представлява Константинополската патриаршия на много междуправославни и междухристиянски конференции, член е на патриаршеската делегация при турското правителство в Анкара, съпровожда патриарх Димитрий І при всичките му пътувания зад граница в последните години на неговото управление и накрая, още като митрополит, става член на Секретариата на Световния съвет на църквите.

Неговият успех в кариерата се дължи в много голяма степен на членството му в масонската "Велика ложа на Гърция", което е типично за вселенските патриарси след края на Първата световна война. Вартоломей е наследник и продължител на един масонско-икуменически клан, установен в Константинополската патриаршия от Мелетий Метаксакис (1921–1923 г.), и утвърден активно от неговите приемници. Този клан е подкрепян задкулисно от Лондон и Вашингтон, чиито протежета се явяват Метаксакис и Атинагор І, като е свързан пряко с гръцките масони.

Основните цели в дейността на Вартоломей І са три:

1. Стремеж към активизиране на диалога с Римокатолическата църква и с протестантските църкви в контекста на новото геополитическо статукво в света след края на Студената война.

2. Задържане на контрола над гръцката диаспора по света (особено тази в САЩ и Канада, която е източник на големи доходи за патриаршията) и по възможност установяване на такъв над цялата останала православна диаспора.

3. Продължаване на стратегическия курс на сдържане на Руската църква, наследен от Студената война, и на париране на нейното влияние, но вече в границите на бившата Руска империя и на СССР.

За 23 години от дейността си Вартоломей І отбеляза голям напредък в диалога с римската Курия. Никога преди в историята отношенията между Рим и Константинопол не са били толкова добри, колкото са в момента, като перспективите са те да се задълбочат още повече.

В реализацията на своите цели Вартоломей ползва широк набор от инструменти и похвати. На първо място е усилването на "специалните отношения" със Съединените щати, които придобиха още по-голям импулс след 1989 г. Вашингтон е ключов партньор на патриаршията и гарант за нейното съществуване, в замяна на което тя съобразява изцяло своята политика с американските интереси в Източна Европа. Това партньорство е установено от патриарх Атинагор още в самото начало на Студената война, но Вартоломей го задълбочи сериозно в края на миналия век и му придаде открит, публичен характер. Вартоломей посещава Щатите почти всяка година. Именно той превърна дългите задокеански визити в стандартна практика, съчетана с бляскава помпозност. Така например, по време на пищната си визита в Америка през есента на 1997 г., Константинополският патриарх беше награден от Конгреса със златен медал – награда, с която в миналото са били удостоявани такива видни личности като Джордж Вашингтон и Уинстън Чърчил. Почитта и тържествеността, с която приемат патриарха църковни, обществени и държавни дейци в САЩ, му дават възможност да подчертава положението си на "лидер на православните от целия свят", както нерядко го наричат по време на срещите и приемите в Америка.

Фокусирането върху Щатите като главен приоритет във външно-църковната и политическата дейност на Вартоломей І има и друга причина – да бъде предотвратено отделянето от патриаршията на гръцката православна диаспора в САЩ, която е основен източник на доходи за Фенер.

Една от причините за този стремеж на Вартоломей е засилващата се съпротива на другите поместни православни църкви срещу неговия нарастващ авторитаризъм и мечтата му да се изживява като "източен папа". Турското правителство също от години се дразни от мегаломанските му амбиции. Израз на това е решението на Върховния касационен съд на Турция от 2007 г., с което "отнема правото на православния Константинополски патриарх Вартоломей да ползва титлата Вселенски", с аргумента, че това нарушава турската конституция и заложения в нея принцип за равнопоставеност на малцинствата и религиите. Това решение беше взето въз основа на заведено съдебно дело от българския свещеник в Истанбул Константин Костов и от Божидар Чипов, член на българска православна църковна фондация, заради отлъчването от църквата на свещеника от патриарх Вартоломей. За правителството на Ердоган това беше удобен повод да "натрие носа" на властния и амбициозен Вартоломей и да му покаже, че той не бива да надвишава своите лимитирани права на религиозен водач.

По отношение на Руската църква Вселенският патриарх следва установената от неговите предшественици политика на удържане, съчетана с активност спрямо нововъзникналите православни църкви в постсъветското пространство. Целта е да бъде осуетено тяхното връщане в лоното на Руската църква и да бъдат използвани като инструменти срещу нея в борбата за надмощие в православния свят и в постсъветското геополитическо пространство.

Основен акцент тук Вартоломей поставя върху неканоничните и непризнати от Московската патриаршия Естонска и Украинска православни църкви, както и върху Грузинската и Арменската църкви. По отношение на първите две патриаршията в Истанбул проявява своите апетити още през 20-те години на миналия век, когато патриарсите Мелетий Метаксакис, Григорий VІ и Василий ІІІ ги признават, макар и в емигрантски условия, с което подкрепят естонския и украинския национализъм в съветската епоха. Вартоломей продължи тази политика при официалното си посещение в Естония през септември 2013 г., посветено на 95-ата годишнина от независимостта на страната и 90 години от автономността на православната църква там.

Ако погледнем реално на нещата не можем да не признаем, че Вселенската патриаршия при помощта на Великобритания и САЩ успя да спечели голямата борба за надмощие с Руската църква в православния свят през ХХ век. Именно този стратегически успех даде тласък за развитието и успехите на тази патриаршия, изключително на антикомунистическа и антируска основа. Вартоломей – добър дипломат и канонист (специалист по църковно право), към традиционната фанариотска дипломатическа школа е добавил и немалко йезуитски похвати, които е усвоил на Запад по време на своето обучение там. Това го прави труден противник, но същевременно доста гъвкав и комбинативен за договаряне и споразумяване по важните въпроси в нашия сложен и динамичен свят.


Бележка на Редакцията:

От години Вселенската патриаршия следва твърдо линията на предшествениците си от далечната 1438 г., подписали позорната уния с Рим в желанието си да използват Православието за постигане на политически изгоди, с което предизвикаха Божия гняв и доведоха до падането на Византия и Балканския полуостров под османска власт. Как се стигна до това, че в началото на ХХ в. тя отново се превърна в политически инструмент за влияние на враждебни сили върху Православието, беше разгледано в статиите „Архонтство, фанариотство и етнофилетизъм” (част 1, част 2). През последния век, век и половина, Цариградският престол трайно се очерта като чужд сред свои (православните) и свой сред чужди (масоните). Свалил поглед от небесното към земното, днес той се държи повече като играч на шахматната дъска на съвременната геополитика, отколкото като проповедник на Словото Божие, въпреки че „геополитиката” на Православието винаги е била само една – разпространяването на Словото Божие в неповреден вид по цялата земя.

Днес Вселенската патриаршия отново се стреми към уния с Рим и в същото време води необявена война с Русия в сътрудничество с Америка, движена от великоелинските си стремежи за духовното надмощие над целия православен свят."

Върни се в “дебати: стар и нов календар”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост