ПРАЗНИЦИТЕ ПО СТАР КАЛЕНДАРЕН СТИЛ

една от основните "линии на разлома" в днешното Православие
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

ПРАЗНИЦИТЕ ПО СТАР КАЛЕНДАРЕН СТИЛ

Мнениеот prokimen » пон яну 07, 2008 5:35 pm





На спасяващите се по светоотеческия, а не по римо-католическия календар - честитя всеспасителното Рождество Христово!

Календарът сам по себе си не спасява никого, ако човек не гори във вярата или более за собственото си душеспасение. При все това, календарната реформа е една тънка вражия уловка, която с времето ще внася все по-силно своята тлетворност.

Както на ревнителите на древното благочестие, така и на раделите за модернизъм пожелавам вседушевно щото Витлеемската звезда да ни доведе до таворската светлина!

Нека сърцата ни бъдат преди всичко духовни ясли носещи Богомладенеца и Неговата всеспасителна Истина!

«Радвайте се винаги в Господа, и пак ще кажа: радвайте се» (Фил. 4:4). С този призив се обръща св. Ап. Павел към новоповярвалите в Христа.

Нека не се съблазняват сърцата на вярващите днес пред мрачната картина на духовно оскъдяване и липса на евангелска любов в ежедневието ни. Въпреки духовния мрак, витлеемската звезда свети с непомръкваща светлина както някога, така и днес на всички, които следват след Христа. И днес, както някога, се чува ангелското пение. Нека пребъдва в сърцата ни радостното съзнание за близостта на Господа. Нека сърцата ни станат вместилище на евангелската любов и животът ни да отразява наоколо светлината на Христовата Истина.

Нека многолетно възпяваме с чисти сърца ангелското славословие: «Слава във висините Богу, и на земята мир!».


Последна промяна от prokimen на чет авг 28, 2008 12:04 pm, променено общо 2 пъти.
marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » пон яну 07, 2008 7:26 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср яну 09, 2008 1:05 pm



Друже,

Писах Ви многократни отговори и ги трих. Дълго се колебах дали си струва да се отговаря, но понеже УФФФФФФФФФФ-кането Ви е достойно за удивление, решавам се все пак да Ви адресирам тези няколко думи.

Нямам представа нито от богословската Ви грамотност, нито от духовната Ви висота. От евангелска гледна точка е невъзможно едно сърце да храни две ПРОТИВОРЕЧИВИ чувства по един и същ въпрос.

Ако уважавахте себе си, би трябвало да обърнете внимание на думите ми, че сам по себе си календарът не спасява никого. Ако ви се е искало да изпуснете емоционална пара, окачествявам акта като свидетелство за явна какафония в сърцето Ви.

Прочее, при всичката ми досегашна симпатия към стария стил, служил съм всякога по нов. С годините и повечко изчетените материали стигам до личностното си убеждение в ненужността на новогригорианския календарен хибрид, защото той не само не внася никакъв порядък, но става причина за своеволно нарушение на православната литургична дисциплина.

Нито аз, нито пък Вие сме на нивото на Менделеев, който лаконично заключил за григорианския календар: "Юлианский календарь неверный, а Григорианский неточный". Аз интерпретирам тези му думи с българската сентенция "ОТ ТРЪНКА НА ГЛОГ", че е по-високо.

По въпроса има предостатъчно изписани материали и остава на съвестта на всекиго да определя за себе си. Не налагам на никого своите симпатии, но дълг на съвестта ми е и да обърна внимание или преповторя казани от други хора неща, че календарната реформа е една уловка или по-грубовато казано - врата към икуменическото обезсоляване. Сама по себе си реформата е икуменически жест и отваряне врата за широкото навлизане на същинския ИКУМЕНИЗЪМ без всякаква принципност, стига само ПАРИ ДА ТЕЧАТ от него.

Ако си направите труда да изчетете историческата литература по въпроса за календара, ще забележите, че първият спор е възникнал още при св. Поликарп Смирненски и оттогава Рим се е опитвал да налага своето виждане.

Не може да не се взема под внимание факта, че не някой друг, а цариградският масон Мелетий е наложил новогригорианския стил по един скандален начин.

Ако се лените да четете достатъчно, ще си направя труда да донеса до кипящата Ви емоционалност, че по време на революционния смут в Русия този "Вселенски" масон, пардон патриарх, е признал не законната църковна власт, а ОБНОВЛЕНЦИТЕ и имал НАГЛОСТТА да приканва Светейшия Патриархия Тихон Белавин да отстъпи патриаршеството си!

За един посредствено грамотен човек само този факт би трябвало да е предостатъчен за размисли.

После, симонията никога не е водила до добри неща и за това също се чете в Евангелието, ако има все още православни българи, които да четат Евангелието. Знайно е, че Ватиканът е броил не малко пари на поместните църкви, които са готови да сменят календара.

Та празнуването на Рождество Христово с католическия и протестантски свят не е направил българския нарорд по-духовен или по-грамотен във вярата.

Питанката ми е дали заради новогодишната трапеза с ПРАСЕТА си струва да се разстройва целият богослужебен и дисциплинарен цикъл на Православието?!

Само заради Свинския празник Коледа (Рождеството малцина го осъзнават и живет в неговата светлина и БЛАГОДАТНОСТ) трябва понякога да бъде унищожен и Петровият пост.

Следващата крачка ще е да се унищожат православните пости по подобие на католическите и да се пристъпи към въвеждането на новия календар с ЧИСТИЯ ДЕН.

Оставам с доброжелателност към Вас
sky_lark
Потребител
Мнения: 3
Регистриран на: пон яну 01, 2007 10:20 pm

Мнениеот sky_lark » чет яну 10, 2008 8:07 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО

Мнениеот prokimen » чет авг 28, 2008 12:27 pm

ЧЕСТИТО УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО !





ИКОНОГРАФИЯ Успения Пресвятой Богородицы

Сегодня ― тот самый день, к которому мы готовились в течение строгого двухнедельного поста ― и печальный, и удивительно радостный день Успения Пресвятой Богородицы.

Сегодня мы, подобно апостолам, собрались для того, чтобы проводить Матерь Божию в путь всея земли. Не может сердце не тосковать и не печалиться, когда видит Святейшую всех святых лежащей во гробе.

«О дивное чудо! Источник жизни во гробе полагается», ― такими словами начинается первая стихира, которую мы слышали сегодня за богослужением. Апостолы простились с Той, Которая родила Жизнодавца Христа, и с благоговением погребли Её пречистое тело в гробнице в Гефсиманском саду. Но через несколько дней, отвалив камень от гроба, они обрели его пустым ― и возрадовались, увидев, что «лествица к небеси гроб бывает». Господь принял в небесные обители не только душу, но и воскресил тело Своей Пречистой Матери, и теперь Она, наслаждаясь райским утешением, ходатайствует о нас к Сыну Своему.

Успение Пресвятой Богородицы даёт нам пасхальную радость победы Жизни над смертью. То, что Она воскресла и пребывает теперь на Небесах, означает, что и для нас возможен вход во Святая Святых, к престолу Вседержителя, видение Бога телесными очами. И мы, простые люди, о которых не было никаких пророческих указаний и небесных знамений, можем уподобиться в славе ближайшим ученикам Господним и даже Его Пречистой Матери ― об этом сказал Сам Господь: Кто Матерь Моя? и кто братья Мои? И, указав рукою Своею на учеников Своих, говорит: вот матерь Моя и братья Мои; ибо, кто будет исполнять волю Отца Моего Небесного, тот Мне брат, и сестра, и матерь (Мф. 12:48-50).




Выписка из работы священноинока Симеона(Дурасова) "Каноны празднику Успения Пресвятой Богородицы церковно-славянский текст с переводом и комментариями."
Балашиха, 2006г., стр.9-11


[/b]Тропарь. Глас 1.

В рожестве девство сохранила еси, и во успении мира не остави,
Богородице: престави бо ся к животу, Мати сущи Живота,
и молитвами Твоими избавляеши от смерти душа наша.


Кто является автором тропаря празднику Успения, доподлинно неизвестно.

Сохранившийся в древней грузинской рукописи устав иерусалимских церквей 7 века свидетельствует о том, что в то время рассматриваемый нами тропарь не был еще известен, а в употреблении были другие, впоследствии оставленные и забытые.

Первое упоминание о пении на праздничной службе тропаря «В рожестве девство сохранила еси» содержится в уставе константинопольского храма Св. Софии 9 века.

О канонах в этом уставе речи еще нет. И вообще наследие палестинских песнописцев (которые явились творцами такого жанра церковной поэзии, как канон) в храмах столицы Византии привилось далеко не скоро. Этот тропарь не принадлежит перу Дамаскина ( + около 777 г.) или Козмы, а сочинен, возможно, раньше их времени. Но своей главной мыслью он перекликается со словами проповеди прп. Иоанна Дамаскина на Успение Божией Матери:

«У Той, у Которой после рождения девство пребыло неру¬шимым, и тело по преставлении сохранилось невредимым; и оно переходит к лучшей и божественной жизни, которая уже не пресе¬кается смертью, но пребывает в бесконечные веки веков.
Ибо как всесиятельное, многосветлое солнце, когда ненадолго скрывается телом луны, кажется, как бы пропадает, омрачается и вместо света восприемлет мрак, однако само по себе оно не лишается присущего ему света, ибо имеет в себе самом вечно текущий источник света, как установил создавший его Бог, — так и Ты, неиссякающий источник истинного Света, неисчерпаемая сокровищница Того, Кто есть сама Жизнь, обильно бьющий ключ благословения, причина и подательница всех благ, хотя на некоторое время покрываешься телесной смертью, однако щедро изливаешь на нас непрерывные, чистые и неиссякающие потоки беспредельного света, бессмертной жизни и истинного блаженства, реки благодати, источники исцеле¬ний, вечное благословение» (1-е Слово на Успение, 10).

...И во успении мира не остави. - — В греческом оригинале нет союза «и». Но он введен в перевод, конечно, сознательно, — чтобы чтецу-славянину была отчетливей видна параллель, которую автор тропаря проводит между Рождеством и Успением. В обоих событиях Пресвятая Богородица превзошла законы естества. Как рождение Ею Божественного Младенца не нарушило Ее девства, — столь же чудесно и несказанно, отошедши на небеса, Мария не оставила мир без Своего молитвенного заступления.

Не остави - не оставила, не покинула.

Престави бо ся к животу - ибо Ты перешла к жизни. Имеется в виду жизнь вечная, которая уже никогда не оборвется смертью.

Мати сущи Живота. - В Евангелии и в посланиях св. ап. Иоанна Богослова Господь Исус Христос многократно называется «Жизнью»; (Иоанн, 1, 4; 14, 6; 1-е Иоанна, 1, 2: 5, 20 и др.). «Я есть воскресение и жизнь; верующий в Меня, если и умрет, оживет» (Иоанн, 11, 25). ). «Ибо, как Отец имеет жизнь в Себе, так и Сыну дал иметь жизнь в Себе» (Иоанн, 5, 26). При том, что все создания (ангелы, люди, всякого рода животные) получают жизнь от Бога, Сын Божий, вместе с Отцом и со Святым Духом, есть Сам Податель жизни. Верующим же в Него Он подает еще и несравненно превосходнейший дар — веч¬ную блаженную жизнь во царствии Своем. Поэтому Его Матерь дос¬тойно и праведно именуется Матерью Жизни.

Избавляеши от смерти душа наша. - Могут спросить: почему молитвам Богородицы здесь усваивается сила избавлять от смерти души людей, если души созданы бессмертными? — Поистине, бывает «смерть душевная»: когда душа человека глубоко погружается во тьму страстей, и навык ко греху становится как бы естественным для умерщ¬вленной, доведенной до нечувствия совести.

Приведем для сравнения слова из псалма 12-го: : «Просвети очи мои, да не когда усну в смерть». Свт. Иоанн Златоуст изъясняет их так: «Отгони глубокий сон (совести — С. С.) от меня в грехах моих, уснув которым, я скоро подвергся бы душевной смерти» (Беседа на псалом 12). Подобный пример — в известном древнем сказании о юноше, впадшем в великие грехи, которого возвратил на спасительный путь ап. Иоанн Богослов. На вопрос Иоанна о юноше местный епис¬коп горестно отвечает; «Отрок умер». Иоанн: «Какой смертью он умер?

Душевной или телесной?» Епископ: «Душевной. Он стал разбойником...» (Пролог. Месяц сентябрь. 26-й. день). Итак, Пресвятая Богородица молится о приведении грешников к покаянию и тем самым спасает их от «душевной смерти».

Возможно и другое понимание этого места, которое не противо¬речит первому, а, скорее, дополняет его. Речь идет о том, что в книге Откровения Иоанна Богослова называется «смерть вторая».

«Тогда отдало море мертвых, бывших в нем, и смерть и ад отдали мертвых, которые были в них; и судим был каждый по де¬лам своим. И смерть, и ад повержены были в озеро огненное. Это смерть вторая. И кто не был записан в книге жизни, тот был бро¬шен в озеро огненное» (Откровение, 20, 13-15).

В рождении Ты сохранила девство, в успении же — не оста¬вила мир, Богородица; ибо Ты перешла к жизни, явившись Матерью Жизни, и молитвами Твоими избавляешь от смерти души наши.



- Святого праведного Иоанна Кронштадтского
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Мнениеот ivo_tehno » нед авг 31, 2008 5:35 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Свети Ириней Лионски

Мнениеот prokimen » чет сеп 04, 2008 11:13 am



На 23 август / 5 септември Светата Православна Църква чества богослужебно славната памет на св. Ириней, епископ Лионски. Сам той ни е оставил свидетелство за себе си, че е роден на азиатското крайбрежие. Без съмнение, той е роден към 140 година и е имал възможността да познава и се учи от свети Поликарп, епископ Смрненски, който пострадал мъченически през 155 година.

Нищо не знаем за неговото семейство, но чистотата и твърдостта на неговата вяра предполагат, че той не е новопокръстен езичник, а произхожда от семейство, отдавна утвърдено в християнството.

В писмените си творби Лионският Светител говори за старци и за презвитери, от които получил своето духовно образование и които били последните свидетели на устната апостолска традиция. Засвидетелствани са имената на двама от тях, а именно старейшината на християнска община – Иоан и особено Поликарп.

Знайно е, че свети Поликарп, епископ Смрненски, е ученик на св. апостол и евангелист Йоан Богослов. Той бил в близки духовни отношения и със свети Игнатий Антиохийски. В светителското си служение св. Поликарп се отличил особено като неуморим противник на гностиците и неговото мъченичество било плод на юдейски интриги.
Двете съществени черти на църквата в Мала Азия по онова време били директната апостолска приемственост и готовност за свидетелство на вярата до смърт.

За св. Ириней Лионски, мъченикът се явява изпълнение и съвършенство на вярата. Всеки трябва да се подготви за този акт, за който Сам Спасителят предупреждава (Мат. 13:21; Марк. 4:17). В тази изповедническа атмосфера на гореща евангелска любов, мнозина намирали мисионерско призвание, какъвто е случаят със св. Ириней. През 177 година. Той наследява епископската катедра и архипастирската мисия да възстанови християнската община в град Лион (Франция) след мъченическата смърт на епископ Потин. В мисията на Лионския архиерей влизала огромната територия от Пиринеите до Рейн и изглежда той да е бил единствения епископ на галския народ по онова време. Бащата на църковната история – Евсевий Кесарийски говори за писма на галските църкви. «чийто епископ е Ириней». Духовната традиция на църквата в Безансон, имаща за свои основатели светите Фереол и Фержьо, мъченически пострадали към 212 година, води началото си от свети Ириней. Църквата във Валенс го счита за свой основател. Също и християните от Отан зависели от неговата духовна власт.

Историята не разполага с никакви данни относно смъртта на св. Ириней. Едно късно предание, оставено ни от свети Григорий, епископ на гр. Тур и от блажени Иероним, говори, че св. Ириней е претърпял мъченичество. Неговите свети мощи почивали в катедралата «Св. Йоан», между тленните останки на Епипод и Александър. През 1562 година калвинистите се поругали над светите му мощи и ги разпръснали.

В качеството си на мисионер и пастир, св. Ириней Лионски бил загрижен да проповядва Евангелието сред галския (дн. френски) народ и да организира християнските общини във вярата и евангелската вярност. Ако до нас са достигнали негови писмени творби, то те не са толкова плод на писателско призвание, колкото да му даде възможност за сетен път да поучава верните и да защитава православното църковно учение, наследено от светите апостоли и насочено срещу еретическите мъдрувания.

Още от своите първи дни на съществуване, християнството било обкръжено от ереси, които застрашавали да го задушат. През II век Църквата трябвало да се бори най-енергично срещу гностицизма. Това духовно течение се силело да издигне своето пагубно мъдруване по-високо от учението на Църквата. По този повод се появило богословското съчинение на св. Ириней Лионски «Против ересите» («Adversus haereses»), което изиграло своето огромно значение за тогавашната епоха без да губи от своята актуалност за православните християни от днешния век.

Би било похвално, ако православният епископ не се заплита в държавната политика и мафиотския бизнес, а подражава на Лионския Светител с непрестанно благовестие на Христовата Истина. Тогава сектите не биха имали успех сред духовно гладуващото население. Ако днешният православен епископат имаше апостолското чувство за отговорност пред Бога за поверените им души, то да не биха се срещали православно кръстени, които изостават благодатта за паница сектантска леща или душегубни псевдодуховни мъдрувания.

Духовната жетва е била всякога изобилна и ако някога работниците на Божията нива били недостатъчни, то днес те служат по-скоро за съблазън и духовно разложение, отколкото за евангелско благовестие и пастирско душегрижие.

Богомъдрият Лионски архиепастир владеел широко и в дълбочина Свещеното Писание за да отговори недвусмислено и безкомпромисно на еретическите учения. С тази своя дейност той се явил твърд свидетел на предадената апостолска традиция и жива съвест на Църквата Христова. Вярността и единството в православната вяра са двата основни стълба на неговото учение.
Св. Ириней обосновал истинността на църковното учение с епископската приемственост и с това. Че Църквата е по-древна от всички еретици : «Всеки, който желае да узнае истината, трябва да се обърне към Църквата, защото единствено на Нея апостолите предали Божествената Истина. Тя е врата към живота».

Чрез своята писмена творба. Св. Ириней обръща вниманието към важността на светата литургия, която има своето значение не само за спасението на човешката душа, но и за тялото както по време на земния ни живот, така и при всеобщото възкресение.

Според св. Ириней Лионски, човек участва цялостно – с душа и тяло в спасението, защото той е спасен и изкупен чрез пролятата Кръв на Спасителя и е благодатно хранен в светата Евхаристия с Кръвта и тялото Христови.

Като честваме паметта на този велик иерарх на Светата Църква, нека отправим молитвите си към Всеподателя Бог щото по молитвеното застъпничество на Лионския светител, Бог да укрепи душевните ни и телесни сили за задълбочено изучаване и владеене на Свещеното Писание, както и за по-често и благоговейно приобщаване със светите животворящи Тайни Христови – необходими ни за да наследим вечен живот.

Царството Божие не е място или състояние на блаженство, то е преди всичко процес, изискващ постоянно усилие и непрестанно духовно преображение!
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Мнениеот ivo_tehno » чет сеп 04, 2008 11:49 pm

whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Мнениеот whoami » съб сеп 27, 2008 2:23 am



Последна промяна от whoami на нед ное 23, 2008 5:16 am, променено общо 2 пъти.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » нед окт 05, 2008 1:08 am

Молитва ко Господу нашему Иисусу Христу

Господи Иисусе Христе, Сыне Бога живаго, Творче неба и земли, Спасителю мира, се аз недостойный, и паче всех грешнейший, смиренно колена сердца моего пред славою величества Твоего преклоняя, воспеваю и величаю безмерное страдание Твое и благодарение Тебе, Царю всех и Богу приношу, яко благоизволил еси снити с небесного Престола Твоего и воплотитися от Пречистыя Девы Марии ради спасения человеческаго. Бесплотен сый, плотское естество Божеству совокупляя, богат сый, волею обнищал еси, да человека во Царствии Твоем обогатиши, труды и всякия человеческия беды, яко Человек, на Себе понесл еси, да всем во всяких печалех и нуждах пособствуюши.

Четырядесять дней постивыйся, всем к воздержанию путь показал еси, множецею от лукавых искушен был еси, всех от искушений всяких избавляя. Вем, всесильный Владыко, яко вся сия Тебе непотребна быша, но человеческаго ради спасения вся претерпел еси; предан был еси за тридесять сребреник, да человека искупиши от лютыя работы вражия; от немилостивых иудей, яко незлобивый Агнец, похищен был еси, род человеческий от поглощения волка мысленнаго исторгая; на судищи пред Анною и Каиафою предстал еси, всех от осуждения огня вечнаго отводя; связан, поруган, оплеван, от ложных свидетелей оклеветан и на поносную смерть осужден, человека от всякой напасти, мучения и от вечныя смерти свобождая; Пилату, никоего зла содеявый, предан был еси, и ко Ироду послан, и паки поруган, человека от злаго обстояния и от поруганий вражиих избавляя.

Что убо воздам Тебе, Владыко Человеколюбче, от всех, яже претерпел еси мене ради грешнаго, не вем; душа бо, и тело, и вся благая, от Тебе суть, и вся моя Твоя суть, и аз Твой есмь; точию на безчисленное Твое милосердие, благоутробне Господи, надеяся, пою Твое неизреченное долготерпение, величаю неисповедимое смотрение Твое, славлю Твою безмерную милость, имже преклонился еси мене ради осужденнаго, да аз оправдан буду.

К столпу, Спасе, привязан и без милости биен, милостив сый, разреши мя, молюся, от грехов моих; тернием венчан, души моея греховное терние искорени; тростию биен по главе, сокруши главу змия, уязвляющего мя жалом греха; в багряну ризу облечен и мучителем предан, просвети мя, Царю Пресвятый, одеяние душевное, да вниду в чертог Твой всекрасный; с разбойники вменен и Крест на раму Своею понесый, разбойника врага, ищущаго душу мою убити, Твоим Крестом прожени.

Вем Тя, Иисусе долготерпеливе, люте уязвленнаго; от верху главы Твоея святыя, даже до стопы ножныя, не бе в Тебе места цела.
Что же возглаголю о неизреченном человеколюбии Твоем, Христе Спасителю; точию в сокрушении сердца моего поклоняяся Твоим пречистым страстем и вселюбезно Тыя лобызая, вопию: помилуй мя грешнаго.

На Кресте пригвоздитися изволивый, пригвозди заповедем Твоим сердце мое; воздвижен со Крестом на горе Голгофе, воздвигни мысли моя к небеси, да всегда горняя мудрствую; желчию со оцтом напоен, огорченное ми грехом сердце услади любовию Твоею и жаждущаго напой потоком сладости Твоея; руце Свои пречистыя распростый на приятие всех, приими мя грешнаго; нози пригвожденны имевый, хотя всегда со грешники быти, буди со мной грешным, возбраняя ногам моим от всякаго пути лукаваго; сердце отверсто имевый, яви мне благодать Свою грешному; главу Пресвятую на Кресте преклонивый, услыши недостойныя молитвы моя.

О пречудная и неизмеримая глубино милосердия, Христе Боже, за враги распинатели Своя Богу Отцу моливыйся, даждь и мне грешному сию благодать, любити враги моя и молитися за них; разбойнику кающемуся рай отверзый, воззри, Свете мой, на мя грешнаго, подаждь покаяние, и отверзи ми двери милости Твоея, и помяни мя недостойнаго во Царствии Твоем.

Наконец Духа Своего Пресвятаго предавый в руце Богу Отцу, приими, Создателю, дух мой во время кончины моея; со Креста снят и во гробе яко мертв положен, Спасе, живый во свете неприступном, возьми от мене тяжкое бремя греховное и не возгнушайся, Человеколюбче, вселитеся во гроб сердца моего недостойнаго, на умервщление моего плотскаго мудрования; яко да не кому себе бренное создание Твое, но Тебе, Господеви и Богу моему, живый Твоим, о Всемилостиве, благоутробием сподоблюся видети Тебе, Создателя и Спасителя моего, за приятие смерти крестныя, славою и честию венчаннаго, во свете неприкосновенныя Твоя славы; идеже со Безначальным Твоим Отцем, и с Пресвятым, Благим и Животворящим и Единосущным Твоим Духом царствуеши прежде век, ныне и присно и во веки веков. Аминь.


(Из службы Честному и Животворящему Кресту)

Върни се в “дебати: стар и нов календар”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта