Стипендии от неправославни

рисковете на междухристиянския диалог
keboda
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: чет апр 27, 2006 12:16 am

Стипендии от неправославни

Мнениеот keboda » чет май 11, 2006 12:14 am

Смущава ме факта, че дъщерята на моя приятелка от болницата в която работя, спечели степендия и замина в чужбина. Дотук - добре, но тя замина със степендия от протестанти /не зная какви, пък и аз много-много не ги различавам. Не ми и трябва да ги различавам/. Мислите ли, че може и трябва да се приемат такива степендии и изобщо може ли например една Православна църква да приема дори дарения от протестанти и други не православни. Аз вярвам че нашата вяра е правилната и зная, че който ти дава парите той после има право да ти иска сметка за какво си ги похарчил. Така че трябва ли според вас ние да допускаме такива неща да се случват?
gaitan vejdu
Потребител
Мнения: 700
Регистриран на: чет окт 06, 2005 8:25 am

Мнениеот gaitan vejdu » чет май 11, 2006 10:15 am

Не ме е вълнувал този въпрос, но ще изразя първото което ми дойде на ум по този повод.

Най-лесно е да отречем инициативите, независимо от тяхната полезност и правилност.

Ясно е, че който ти помага, той те и държи.
Който приема благодеяния, е като птичка в клетка.

Право от лоното на Църквата са произлезли много циници, при това силно запознати доктринално с истинното знание.
Нали се сещаме за стотиците разколници, сектанти, отцепници – излезли право от недрата на Светото Православие?
( всъщност, погледнато отвисоко – те всички са се отцепили от св. православие)
А са били вътре, знаели са!

Не са им достигнали вяра, търпение, смиреност.

Изобилстват от Христолюбие, но гордостта им ги е направила, да търсят чисто човешки решения.
Наистина, те нямат Христова Любов, а някаква извратена представа за вечната евангелска любов; любов, която е съвършена, но която ИЗИСКВА усилия.

Нека не ги съдим.
Фактът, че именно те са станали притегание за лукавата лъст на сатаната, означава, че са много надарени.
Сатаната дебне, именно, за ярките Христови следовници.

Първият отрекъл се от Създателя, е именно Неговия тогавашен любим ефирен дух Сатанаил.

Първите отрекли се от Спасителя, са именно някои Негови преки "наследници".

А същевременно, някои от отричащите Христа ( дори и Негови гонители като Савел) впоследствие са познавали Бога и са Му се поклонили непоколебимо.


Кой движи събитията.

Надявам се, че независимо от това, как сега ни изглеждат нещата - рано или късно, непременно - истината на Христа, прогласявана от Светото Православие, ще прибере отново в лоното на Светата Църква всички свои чада.

А тези, които понастоящем ползват пари за обучение, НЕПРЕМЕННО ще изнамерят всред тамошните протестантски доктрини само доброто.

И ярко ще разпознаят, че тези учения са едни чисто човешки въжделения, на елементарни нравствени минималисти. Много добре звучащи, но чисто земни.
И ще използват придобитите знания ПОЛЕЗНО, така както небето ги посъветва.


Знам, че случайни неща няма.
Всяко нещо си има причина и следствие.
А сегашният повод за разговор е само едно камъче, което трябва да бъде преодоляно.

А протестантите нека дават. Дава който има.

Но защо се заблуждаваме, че ние нямаме какво да дадем? Тоест, забравяме, че имането не е само материално?

Проникването не е вектор.

То е МНОГОПОСОЧНО И ДИНАМИЧНО.
Аз го разглеждам като част от великия Божи Промисъл.

Вярвам, че ВЗАИМНО.

Къде ни е Вярата, Надеждата и Любовта, ако се плашим от сенките?

Поздрави.

P.S. Искам да изтъкна, че схващам много добре опасностите. Но не ми се говори за тях.
автентичната котка
Потребител
Мнения: 18
Регистриран на: нед окт 02, 2005 3:06 pm

Мнениеот автентичната котка » съб май 13, 2006 11:47 am

здравей, кебода.
според мен няма проблем отделни личности да приемат дарения и стипендии от неправославни източници.
както и за Православната църква- ако парите примерно идват от държавата, можем ли да кжем, че държавата е православна и вярваща и т.н...Абсурд.
Ти като работиш в болница, откъде си получаваш заплатата, пак ли от чист и неосквернен православен източник?!
:D
Освен отва, има нещо като договаряне- някой взима пари за нещо при дадени условия. Ако има съгласие и договореност, сделката става. После, разбира се, дрителят има право да изсиква дарението да е изразходено по волята му, но това се е знаело още преди да се дадат парите- за какво се дават.
keboda
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: чет апр 27, 2006 12:16 am

Мнениеот keboda » съб май 13, 2006 10:53 pm

Аз не съм от старостилците /имам позната старостилка - да пази Господ!/, но това да приемаш пари от протестанти си е смущаващо! А детето на моята приятелка е наистина невино. То може да се увлече по парите и да остане при тях на Запад.
Дано господ да го пази!
milen
Потребител
Мнения: 60
Регистриран на: вт окт 11, 2005 6:18 pm

Мнениеот milen » пон май 22, 2006 5:53 pm

Защо да приемаш пари от протестанти да е смущаващо? По тая логика ще почнем да отказваме на САПАРД и ФАР.
Веспасиан си е казал мнението преди векове по тая тема.
keboda
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: чет апр 27, 2006 12:16 am

Мнениеот keboda » пет юни 09, 2006 12:15 am

todorka
Потребител
Мнения: 47
Регистриран на: ср юни 07, 2006 10:50 pm

Мнениеот todorka » пет юни 09, 2006 10:41 am

Последна промяна от todorka на пет юни 09, 2006 10:45 am, променено общо 1 път.
todorka
Потребител
Мнения: 47
Регистриран на: ср юни 07, 2006 10:50 pm

Мнениеот todorka » пет юни 09, 2006 10:44 am

keboda
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: чет апр 27, 2006 12:16 am

Мнениеот keboda » съб юни 10, 2006 11:25 pm

todorka
Потребител
Мнения: 47
Регистриран на: ср юни 07, 2006 10:50 pm

Мнениеот todorka » нед юни 11, 2006 9:35 pm

keboda
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: чет апр 27, 2006 12:16 am

Мнениеот keboda » вт юни 13, 2006 8:35 am

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт юли 11, 2006 12:31 am

малко е дългичко , но пък може да даде отговор - лека нощ :)

Даването и вземането на заеми – угодно ли е на Бог?

Паричният пазар е място, където една стока (в случая парите) не се продава, а се дава в заем. Собственикът на тези пари няма да може да ги използва през даден договорен период, тъй като той ги е преотстъпил, за да носят облага на този, който ги е получил в заем.

По тази причина притежателят на парите, който се нарича заемодател, обикновено получава за услугата възнаграждение от заемополучателя, наречено лихва. Има ли нещо дотук, което да противоречи на Божията воля? Абсолютно не. И Исус употребява понятието лихва, разбирайки го като резултат от напълно законна операция (Мат. 25:27). Още в Мойсеевото законодателство въпросът за даването на пари в заем е бил ясно регламентиран. Бог е дал чрез Моисей много ценни указания, които и днес бихме могли да използваме, ако успеем да схванем заложените в тях принципи.
Всеки от нас сигурно е бил през живота си и заемодател, и заемополучател. Затова, разглеждайки Божието водителство при този тип размяна, нека първо да си отговорим на следните въпроси:
1. Божията воля ли е да давам пари назаем, след като парите все пак са Божия собственост?
2. Ако отговорът на първия въпрос е положителен, винаги и на всеки ли трябва да давам назаем?
3. Божията воля ли е да вземам пари назаем?
Отговорът на първия въпрос е определено положителен. Във Втор. 28:12 Бог посочва даването на пари назаем като естествен резултат на материалните благословения, които народът Му е получил от Него. Подобна мисъл е изразена и във Втор. 15:6. В други стихове дори са дадени нареждания от Божия страна относно условията, към които трябва да се придържаме, когато даваме пари в заем. Тези условия ще разгледам малко по-нататък. Най-ясно се вижда Божията воля по първия въпрос в думите на Исус от планинската проповед: “… и не се отвръщай от оногова, който ти иска назаем” (Мат. 5:42). С други думи, не е Божията воля да съхраняваме в сърцата си предубеждение към всеки, който би ни поискал пари назаем.
А как да отговорим на втория въпрос? Исус казва: ”Дай на всеки, който ти поиска; и не изисквай нещата си от този, който ги отнема” (Лука 6:30). И още: ”И ако заемате само на тия, от които се надявате да вземете, каква благодарност ви се пада? Защото и грешни на грешни заемат, за да вземат назад равното. Но вие обичайте неприятелите си, правете добро и заемайте, без да очаквате да приемете назад; и наградата ви ще бъде голяма, и ще бъдете чада на Всевишния...” (Лука 6: 34, 35). На пръв поглед може да се остане с впечатлението, че трябва винаги и на всички да даваме в заем. Не това обаче казва Исус.
Той говори за съвършенството на Бога и за това, че и от нас се очаква да бъдем съвършени в нашата сфера така, както Бог е съвършен в Своята. В този смисъл в сърцата ни няма място за никакъв егоизъм, след като вече сме родени отново (Йоан 3:3, II Кор. 5:17). Бог очаква от нас стопроцентово посвещение на Исус, защото Исус сто процента даде Себе Си за нас.

Ако ние посветим изцяло себе си на Исус, това автоматично решава въпроса и за посвещението на парите, които Бог ни е поверил.

Ако Бог поиска от нас да дадем пари в заем, ние трябва да сме готови да чуем Неговото искане и да имаме готовността да го изпълним, без да пресмятаме възможната материална загуба. Разглеждани в този контекст, стиховете също ни предупреждават да не бъдем предубедени към нашите ближни. Подобно на Мат. 5:42, и тези стихове (Лука 6:30, 34, 35) са част от планинската проповед, само че този път представена от евангелист Лука. Посочените стихове се отнасят само до хората, които са наистина нуждаещи се. Бог ги е изпратил при нас, макар че са наши неприятели. Исус желае да научи Своите последователи на важния урок, че от тях се очаква да обичат и неприятелите си.
Възможно е човекът, който ни иска пари назаем, просто да не се е научил на пестеливост, на въздържание или на трудолюбие. Възможно е да търси начини за бързо и лесно забогатяване. За такива случаи Бог ни предупреждава да внимаваме (II Сол. 3:10, 11; Пр. 28:22, 23). Ето защо ни е необходима молитвата за ръководство.

Когато ни поискат пари назаем, Библията не ни дава автоматично универсалното правилно решение. Не можем да вземем правилното решение, ако не представим въпроса пред Бога в молитва.

А дали е Божията воля ние да поискаме пари в заем? И тук трябва да бъдем внимателни. Обърнете внимание, че във Втор. 28:44 Бог посочва ситуацията, в която Неговият народ е в качеството си на заемополучател като един от белезите на загуба на благословения. Ето защо, ако се окажем в оскъдност, а ни трябват пари, за да покриваме някакви разходи, първо трябва да поставим пред Бога въпроса за причините, поради които се е стигнало до това положение.

По-важно е да разберем Божието водителство, отколкото да се стремим към непосредственото задоволяване на нуждата или на желанието ни.
milen
Потребител
Мнения: 60
Регистриран на: вт окт 11, 2005 6:18 pm

Мнениеот milen » пет юли 14, 2006 6:42 pm

да, keboda, Веспасиан е почти светец, само дето се нарича божествен. Та божественият Веспасиан въвежда нещо като антично ДДС.
Имах предвид прочутата му фраза - "Парите не миришат". И той ги изрекъл, както разказва за това Светоний в неговите жизнеописания - 12 цезари, по следния повод. Когато синът на Веспасиан Тит упрекнал баща си, че е въвел налог върху обществените тоалетни, Веспасиан поднесъл към носа му пари, постъпили от този налог и го попитал дали миришат.
keboda
Потребител
Мнения: 56
Регистриран на: чет апр 27, 2006 12:16 am

Мнениеот keboda » ср авг 02, 2006 12:23 am


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост