Чистотата на вярата и приемането на другите

рисковете на междухристиянския диалог
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » чет юни 02, 2011 11:59 am

Здравейте.

Повод за настоящата тема стана статията в православие.бг, в която са описани близките взаимоотношения на автора (православен) с група холандски протестанти. И тук естествено възниква въпроса - можем ли да имаме християнски взаимоотношения с тях? Те братя ли са или лъжебратя? Ако са лъжебратя - какво трябва да е отношението ни към тях? Чистотата на вярата по-важна ли е от единството и защо? Можем ли да правим компромиси за някой неща и ако да - докъде могат да се простират тези компромиси? По тези (и други подобни) въпроси бих искал да споделя мнението си и ще се радвам да чуя вашето.


Първият въпрос, който трябва да се уточни е има ли разлика между иноверни и инославни или с други думи - възможно ли е да има християни извън собствената ми деноминация? По принцип във всяка деноминация, която познавам има една "крайна" група, която смята, че те са единствените християни и всички останали да де факто иноверни - без значение, че някой от тях (другите) използват името на Господ Исус Христос. Възможно ли е това? По принцип да. Това че употребяваш името на Христос, не те прави автоматично християнин. Например дъновистите също казват че "вярват в Христос", но те всъщност вярват в Дънов, който твърди че Христос се е "вселил" в него. Съответно той им е предал някакво свое учение, което те следват и т.н. Така че напълно е възможно да вярваш в някакъв "друг Исус", който всъщност да е 100%-ов идол и чието единствено общо нещо с Истинският Бог да е името. И за тези, които смятат че положението е именно такова и те са единствените християни, темата приключва тук - в крайна сметка всички освен тях са иноверни, а с иноверните е относително ясно как трябва да се държиш и доколко можете да имате нещо общо.

Дали обаче в действителност всички християни действително са членове на една единствена християнска деноминация? Аз лично смятам, че не. Няма да влизам засега в подробности (и без това става много дълго изложението), но смятам че е напълно възможно човек да се заблуждава в някой неща и пак да е християнин(Може би тук е момента да кажа кого наричам "християнин" - този когото Бог е одобрил и в уверение на това му е дал Святия Си Дух.). В крайна сметка кой би дръзнал да каже, че знае всичко? Нима дори светиите не са имали различни (частни) мнения по някой въпроси? А и колко от нещата, които знаем правилно, разбираме? Защото когато не разбираш нещо, ти скоро така ще го изкривиш, че няма да има нищо общо с истината - дори когато отначало си го чул правилно. Затова и смятам, че Бог често се смилява над нашата немощ и незнание и, въпреки че в много неща грешим, не ни оставя. По същият начин ако някой който е чул някакво "криво евангелие", все пак вярва от сърце, търси искрено Бога, решил е да Го следва и да Му предаде живота си - можеш ли да кажеш със сигурност, че Бог ще му обърне гръм? Че няма да му покаже милост и няма да се опита да го изведе от заблудите му и да го приближи към Себе Си? Че - ако човека изповядва Исус Христос като Бог и Божи син и се опитва да следва заповедите Му - със сигурност няма да му даде Святия Си Дух? Аз не само не бих твърдял подобно нещо, но и бих отишъл по-далеч - ще кажа, че съм виждал хора от различни деноминации, в чийто живот ясно личи работата на Св. Дух. За това съдя основно по 3 признака:
1. Плодовете на характера - макар дявола често да се опитва да наподоби плодът на Духа (особено чрез окултните учения и практики), духовният човек би трябвало да може да види разликата (ако не е новоначален, разбира се)
2. Духовна мъдрост - мъдростта на Духа е една и съща и тя се получава само отгоре. Духовните неща се разбират духовно, и който няма Божия Дух не може да ги разбере.
3. Пътят, по който върви човека - всеки, който е вървял макар и малко по "тесният път" може да "свери" частта която е изминал и която познава (както и опитностите си) с пътя, по който върви другия.

Съзнавам, че гореописаното е субективно и се крепи главно на личната духовна разсъдителност на всеки човек, но вярвам, че "духовните неща се изпитват духовно" и че е невъзможно да се поставят някакви плътски критерии, по които да съдим. Дори добрите правила от рода на "трябва да приема всички догми" могат да имат изключения - например някой твърде новоначален, който все още е тотално неориентиран и просто повтаря каквото е чул отнякъде. Затова е грешка подобни плътски критерии да се абсолютизират и да се предлагат като заместник на духовната разсъдителност. Те са само помощник, помагат ни "да не си поверваме" (както обича да казва Гунев :) ) и да се отнесем в някаква болна мистика...


И така, ако приемем че има и други християни (освен мен и някой хора от моята деноминация), е редно да продължим с въпроса какво трябва да правим с тях :) ? Но по този въпрос ще пиша в следващият си пост :) :) :)
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот refab » чет юни 02, 2011 12:58 pm

Ако конкретните хора, които следват някакво друго християнско вероизповедание са отявлени психопати, т.е. хора, най-малкото с личностни разстройства, това означава, че са в някаква степен "вампири", по-определено подбутвани или "превзети от дявола!... С такива хора, от каквото и да е вероизповедание, всъщност, не е приятно и желателно да се общува на общо основание с отворено сърце и мисъл!... Просто, много от крайните в разбиранията си по верски въпроси и поведение, хора са нещо като полуотвратяги или направо отвратяги, така да се каже!... Често те имат някакъв вид харизма, която си е една клопка, и който има повече трезвеност и усет получава неприятно чувство от излъчването на такива хора!... А като си отворят устите да говорят по фанатизиран начин религиозни тези, които са отровили и мумифицирали в съзнанието си, става още по-лошо!... А с нормални, в основата си хора от различни изповедания може да се общува добре и спокойно, вкл. и да се водят разговори на религиозна тематика, стига да са достатъчно одухотворени и нравствени, и да не са затлачени много от еретическа и прелъстенска помия!
Иначе, извън религията, общуването между религиозни хора трябва да е съобразено с добрите закони и правила на светското общество, иначе - лошо, ако се тръгне по свирката на религиозните психопати (в никакъв случай да не се разбира, че всички религиозни хора са психопати!), които искат два подреждат света съобразно своята (психопатска и ограничена)!... Все пак, понякога и те имат основания и право по някои обществени въпроси!
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » чет юни 02, 2011 2:54 pm

Има всякакви хора от всякакви вероизповедания. С някой можеш да говориш, с други - не, а трети направо ще ти отрежат главата ако имат щастието да им паднеш в ръцете. Но за мен по-сложният въпрос е друг. Християните имат (или поне би трябвало да имат) помежду си нещо много по-голямо от обикновеното общение. Те са част от Църквата. И сега представи си, че срещу теб стои един такъв християнин. От твоя гледна точка (както и ти от негова) той е в някаква степен "затлачен" - повече или по-малко. Ако приемеш, че е възможно да бъде и от различна деноминация, тогава "затлачването" помежду ви най-вероятно ще е сериозно. Можем още повече да комплицираме нещата още като добавим и плътски различия - например различна възраст, различни интереси и т.н. Но засега нека се ограничим само с различията по богословски въпроси. И така, можеш ли да бъдеш едно Тяло с такъв човек и как ще стане това?
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот refab » чет юни 02, 2011 3:08 pm

Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » чет юни 02, 2011 3:52 pm

Това е може би най-болната ми тема...
От цялото си сърце се присъединявам към Христовата молитва от Йоана 17. Христос се моли, Той желае с цялото си сърце ВСИЧКИ ние да бъдем ЕДНО. Ние се правим на интересни и на по-по-най, изживяваме се като единствените притежатели на Истината... Но Бог мери по други критерии. От тази гледна точка, може да кажете че съм икуменист. Да, и аз искам да бъдем едно и много ме боли от това делене между вярващите. Така или иначе, поради един куп исторически събития, поради тесногърдието ни, поради духовното ни късогледство и прелест, ние човеците само търсим на каква база да се разделим, да се изявим, да се издигнем. В чии очи обаче ? Само в собствените. Така е дори вътре, в рамките на Православието. Имаме си достатъчно вътрешни разклонения, които не се дишат едни други... А Христос за какво се моли ? Да сме ЕДНО.
Нека оставим настрана за момент висшата църковна йерархия на различните деноминации. Те си имат явно съвсем други приоритети. Вземете един обикновен вярващ евангелист или католик. Ако е искрен, ако търси Бога с цялото си сърце, колко по-различен е от един такъв православен ? Говоря като битие, като приоритети, като ежедневни битки?
Бил съм инославен, и мога да ви уверя че не съм бил някакъв коварен еретик, целящ погром над Църквата и пришествието на дявола. Вярвах си съвсем искрено. Да ви кажа честно, дори не съм се замислял сериозно за различията. Четях си Библията и живеех според това, до което съм достигнал... В един момент, Бог по голямата си милост ме доведе до Православието, и един куп "противоречия" ми се изясниха. Светна ми, подреди ми се цялата картинка. Но не мога да отрека този период като абсолютно вреден или нещо такова...
Нека разгледаме някои фактори, свързани с разделението между вярващите днес...
Не можем да сравняваме "великите" еретици от времето на съборите със съвременните католици и протестанти. Малцина от тях ще седнат да спорят с вас относно триединството или двете природи на Христос... Всъщност, хванете един нормален протестант, прочетете му решенията на съборите и вижте по колко точки ще започне спор. Пробвал съм. По николко. Поради това не можем да сравняваме и да слагаме в една категория днешните протестанти с еретиците от едно време... Повечето съвременни протестанти изповядват някакво орязано християнство. Нещо като нашето, но с махнато Предание. Да, губят много, но и не можем само заради това да ги пратим в ада, нали ?...
Имам такива приятели, и мога да ви кажа че с тях водя много по-интересни духовни разговори отколкото с някои наши зилоти примерно. Да, дразни ме и дълбоко ме наранява пренебрежителното им отношение към св. Богородица и подобни теми... Но зилотите ме дразнят повече... А в същност Любовта не се дразни, нали ? Значи проблемът пак е в мен... Ето от тук трябва да почнем да разсъждаваме... Имаме ли Любов и каква е тя ? Кое е по-важното ? Много трудна преценка, но никой не е обещал да ни е лесно...
Да, Православието е стълб и крепило на Истината. Да, тук имаме в най-чист вид христовото учение. За съжаление обаче, съвременното православие не се изявява съответно на учението, което носи. Това че Истината ти е дадена в чист вид ти носи много, носи ти Бога, но и изисква от теб да живееш според нея. Нещо, което не мога да кажа за нас. При положение че сме недостойни носители на тази Истина, вярвайте ми, ще си понесем и съответната отговорност... За това и нямаме никакво право да се превъзнасяме над инославните, носещи орязано или отклонено в някаква посока благовестие. Може да се окаже в крайна сметка че сме много по-зле от тях, независимо че ни е дадено много...
Мога ли да кажа че съм едно тяло с някой инославен? Колкото и да ги обичам, за съжаление - не. Условието за това според нас е да се причастяваме от една Чаша, да изповядваме един Символ. Това е.
Според мен много от католиците и протестантите днес са близо до Православието. Само дето ние не сме на съответното ниво да ги приемем, да им го изявим... Затова, нека потърсим грешката в нас и да опитаме да се поправим. С любов, смирение и уважение към различно мислещите. С готовност за диалог и приятелство. Но никога с отстъпление от догматиката. Там компромиси не може да има...
Възхищавам се на инициативите на о. Стефан и русенци за диалог с инославни. Това е капка в морето, но е едно добро начало.
Последна промяна от Gunev на чет юни 02, 2011 4:15 pm, променено общо 1 път.
Андрей
Потребител
Мнения: 197
Регистриран на: пет мар 26, 2010 12:57 am

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Андрей » чет юни 02, 2011 4:14 pm

Дали си християнин, се разбира по това, има ли любов във теб или не. Това е критерият, даден от самия Господ. По този критерий мнозина, ако не и повечето наши православни и ултраправославни се провалят абсолютно.
Казано е:
"Бере ли се грозде от тръни, или смокини от репей?
Тъй, всяко добро дърво дава добри плодове, а лошо дърво дава лоши плодове:
не може добро дърво да дава лоши плодове, нито лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод, отсичат и хвърлят в огън.
И тъй, по плодовете им ще ги познаете.
Не всеки, който Ми казва: Господи, Господи! ще влезе в царството небесно, а оня, който изпълнява волята на Моя Отец Небесен.
Мнозина ще Ми кажат в оня ден: Господи, Господи! не в Твое ли име пророкувахме? И не в Твое ли име бесове изгонвахме? И не в Твое ли име много чудеса правехме?
И тогава ще им кажа открито: никога не съм ви познавал; махнете се от Мене вие, които вършите беззаконие"
(Матей 7:16-23).
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » чет юни 02, 2011 4:59 pm

refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот refab » чет юни 02, 2011 5:46 pm

:) Хубави коментари на Гунев, ТодорК, Андрей!.... :)
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Aurelia Felix » чет юни 02, 2011 7:11 pm

martin.ivanov
Потребител
Мнения: 1
Регистриран на: пет дек 28, 2007 1:20 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот martin.ivanov » чет юни 02, 2011 7:38 pm

Дискусията е доста интересна, аз самият разбирам, че може да се интерпретира погрешно това, което е публикувано, но в никакъв случай не става въпрос за компромис с догматичните различия, а въпреки тях установяване на личен контакт с хора, които имат интерес към Православието и нашия живот във вярата. Не бих нарекъл това, което се случва икуменизъм или стремеж към някакво обединение, колко от нас имат приятели, които са дъновисти, протестанти, мюсюлмани и това, че изповядваме различни вери не ни пречи да имаме здравословно общуване. Трудно става наистина, когато попаднем на "крайни", те са предизвикателство и може би и лично за нас урок, който да научим. Църквата не може да се превърне в затворено общество, а стремежът на всяка човешка група е точно това да поставя граници, да се отгражда, за любовта няма граници. Сигурен знак, че в дадено църковно общество нещата не вървят добре е, когато се констатира, че "другите", непасващите, се отхвърлят, създават се изкуствени бариери и граници. Затова метафората за Църквата е квас или сол. Как ще заквасва или осолява, ако избягва контакт с "другостта"? Чета сега за катехизаторските напъни на Църковната йерархия, ама то това с разпоредби не става, с това тесногръдо мислене, кой млад човек ще реши да стане част от нея. Църквата отдавна забрави да дава отговори на актуалните въпроси, да е стожер, да задава критериите в обществото. Трябват повече хора, които да могат да превеждат смисъла и посланието на догмите в реални практики, в конкретни ситуации, а това няма, как да се получи без живот в Христа. Нищо от сами по себе си не можем да направим, но трябва да дръзваме, да искаме, да търсим, ако и да сгрешим.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Aurelia Felix » чет юни 02, 2011 7:42 pm

Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Дон Кихот » чет юни 02, 2011 10:24 pm

Не разбирам за какво е цялата тази истерика по повод посещение на протестанти в една русенска енория. Никой не се е молил или причащавал заедно с тях. Запознали са се с православието, получили са интелигентни отговори на някои техни въпроси и недоумения и толкова. Няма предателство на вярата, няма оскверняване на скъпоценните ни души и тела. Ние всеки ден се срещаме и общуваме с най-различни хора, повечето от които са пълни атеисти. Трябва ли да вечер да извършваме ритуали, за да отгоним демоните, които са ни полазили като хлебарки поради това общуване? Или да правим като зилотите от Русия, които си изровиха тунели и се зазидаха там, очаквайки Второто пришествие? Те излязоха сами, когато някои от тях умряха и труповете започнаха да издават непоносима воня. Заключението оставям на вас.

::o
Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Зограф » пет юни 03, 2011 12:03 am

Почитаемий Дон Кихот,
Същината на темата не се припокрива със случая с русенци. Тук мисля, че става въпрос за това, че абсолютната истина на този свят е непостижима за човека, независимо до каква висока степен на познание е стигнал някой човек. Той винаги ще си остава много далеч от целта на на своите стремежи, независимо, че се е отдалечил от началния пункт на своите знания и даже обратното, - със степента на своето усъвършенстване по пътя си към Бога, човек все повече и повече осъзнава тази недостатъчност на нашите познания за истината. Така казват и самите апостоли получили знание непосредствено от Духа Светаго: Защото донейде знаем и донейде пророчествуваме.....сега, виждаме смътно, като през огледало /1Кор.13,9-12/И като имаме пред вид, че до сега говоря за недостатъчност и ограниченост на умствените сили на човека. След това идва проблема, - да облечем тези мисли в думи, които от своя страна са също несъвършенни да предадат точно дълбочината на мисълта. Тук се стига до абсурда, след като осъзнаваме несъвършенството на нашите познания изведнъж ставаме крайно нетолерантни към чуждите мнения и проявяваме даже гняв, пренебрежение и обиди. Сега сигурно някои ще отговорят - тук става въпрос за спор с противници които защитават неправилни мнения. От хилядолетната история на Църквата можем да видим, че много често трябва да минат столетия и само нашите потомци могат безпристрастно да преценят, кой от противниците в даден спор е отстоявал истината и кой е проявявал упорство въпреки че неволно се е заблуждавал. Трябва да подчертая, че аз не познавам християнин, който искренно да търси Бога и съзнателно да защитава неправилна доктрина и доброволно да се е отделил от Църквата! Разделенията в Църквата преди всичко се дължат на искренното отстояване на възгледи, които спорещите намират, че са от значение за тяхното вечно спасение. В същото време в много от случаите всяка ерес и раскол възникват и се поддържат предимно под въздействието на множество преплитащи се фактори, които са предимно от светски характер. И тук във Форума помежду си въпреки различията си някои се наричаме братя и сестри, а други проявяват изумителна изобретателност в проявите си на гняв, охулване, оклеветяване, прикачане на какви ли не язвителни етикети и обиди. Та въпросът на Тодор е как трябва да съчетаем опазването на чистотата на вярата и приемането на инакомислещите. Аз лично не се стеснявам да наричам братя и сестри всички инакомислещи стига те искренно да се стремят към Бога, защото ако някои се смятат са "чеда на Авраама" не бива да забравят, че Господ и от камъните може да направи още по достойни Свои чеда за Царството Небесно, а на неразумните деви, на които не достига елеят на любовта е отредено място във външната тъмнина.
Асен
Потребител
Мнения: 1162
Регистриран на: вт мар 20, 2007 5:16 pm

Re: Дон Кихот

Мнениеот Асен » пет юни 03, 2011 7:45 am

ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » пет юни 03, 2011 9:24 am


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта