Чистотата на вярата и приемането на другите

рисковете на междухристиянския диалог
Андрей
Потребител
Мнения: 197
Регистриран на: пет мар 26, 2010 12:57 am

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Андрей » пет юни 03, 2011 10:36 am

Чудесен разказ, Тодоре! Стискам ти ръката!
Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » пет юни 03, 2011 11:56 am

Искам и аз да разкажа една история. Пак някъде около 1990-та. Тогава бях ученик в техникум. Всеки ден, по горе-долу едно и също време пътувах от училище към къщи с един рейс. Тогава бях протестант и много активно евангелизирах съучениците си. В рейса :). Всеки ден, по същото време в с нас пътуваше и един симпатичен възрастен свещеник. Аз съм от тези, дето като се разпалят не могат да говорят тихо. Така и той се оказваше волю-неволю слушател на разговорите ни. На няколко пъти се включи, като ме подкрепяше - много на място и със сериозни доводи. Двамата бяхме много добър тим :). Когато го срещах по улиците се поздравявахме с поклон и усмивка. Нямам си никаква идея дали той е бил наясно че съм инославен, но предполагам че го е допускал. Това по никакъв начин не повлия на отношението му. Пък и в разговорите никога не сме се занимавали с разделенията в християнството. Говорихме за важните неща :).
Чак наскоро видях снимката му в един православен сайт и разбрах че е богослов и преподавател в СУ :).
Последна промяна от Gunev на пет юни 03, 2011 12:29 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » пет юни 03, 2011 12:11 pm

Малко и по темата. Тук проблемът не е в срещата, случила се в Русе. Мисля че Тодор пуска това по-скоро за да поразсъждаваме на тема къде точно минава разделителната линия между мен (моето верозиповедание, моя светоглед) и другите, отвъд тази разделителна линия.
Наистина Христос поставя една такава линия, един раздел...
Матея 10 :

32 И тъй, всеки, който Мене признае пред човеците, ще призная и Аз Него пред Моя Отец Небесен;
33 а който се отрече от Мене пред човеците, и Аз ще се отрека от него пред Моя Отец Небесен.
34 Не мислете, че дойдох да донеса мир на земята; не мир дойдох да донеса, а меч;
35 защото дойдох да разлъча човек от баща му, и дъщеря от майка й, и снаха от свекърва й.
36 И врагове на човека са неговите домашни.
37 Който обича баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който обича син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене;
38 и който не взима кръста си, а следва подире Ми, не е достоен за Мене.
39 Който е запазил душата си, ще я изгуби, а който е изгубил душата си заради Мене, ще я запази.
40 Който приема вас, Мене приема; а който приема Мене, приема Тогова, Който Ме е пратил;

И така, въпросът който Тодор поставя е : кой според нас е отсам тази граница, и кой е отвъд... Труден въпрос. За мен отвъд границата са тези, които влизат в категорията "а който се отрече от Мене пред човеците"... И нека сега се позамислим, дали тези които отлъчваме с лека ръка са точно в тази категория.
Според моите разбирания, аз съм в едно Тяло с тези, с които се причастяваме от една Чаша (както казах и по-горе). Виж братя и сестри - това е доста разтегливо понятие и зависи от дефиницията която му даваме. Брат ли ми е Тодор или не ? Въпрос на дефиниция. За мен важното е че го обичам и го чувствам близък по дух. Доста повече от някои, с които се причастяваме от една чаша. Убежденията му не се различават много от моите. Притеснява ли ме това, че той не участва в Евхаристията ? Да, и ще се опитам променя това доколкото ми е по силите. Останалото е божа работа :).
refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот refab » пет юни 03, 2011 1:34 pm

Едно от основните измерения на разглеждания въпрос е мистичното!... Има някои аксиоми в религиозността. Една от тях е: "Мистиката е стихията (ядрото - бел. моя) на религиозния живот!"... Когато се срещат двама повече или по-малко осъзнати представители на две различни изповедания се срещат и техните "мистични догматично-практически" ядра, така да се каже!... Когато тези "ядра" са интензивни, силни, може да се получи голяма обективна! несъвместимост - до вражеско състояние!... И тук също може да се прояви другата християнска аксиома за трансцендентна обич към враговете, която трябва да е отправна точка към това да се осъзнава, че някой определено ти е враг от определена гледна точка, но в един друг план - метафизичен, той ти е и ближен!... И ако междувременно не се изпотепате wink: физически, би трябвало да се търсят мостове и да се правят отстъпки и жертви ("Жертва е световното действие!", Бхагавадгита) за мирно съвместно съществуване!

Интересно дали Тодор би се захванал да изложи накратко, напр. протестантската теза за първия(първородния) грях?
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » пет юни 03, 2011 2:46 pm

Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » пет юни 03, 2011 3:03 pm

Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » пет юни 03, 2011 3:16 pm

ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » пет юни 03, 2011 4:07 pm

А сега ще се опитам да продължа по темата.

Остана ми да пиша за хората и организациите (които ще оставя за десерт), след което ще се опитам да направя някакъв извод от всички изложени доводи и факти. Искам също да направя уточнението, че оттук нататък мнението ми става "съвсем частно", т.е. не съм чел нищо подобно и не знам дали то се споделя от някого.

И така - продължавам с различните типове хора, които посещават църквите. Макар отначало да започнах темата повече с идеята за междуденоминационните отношения, то мисля, че е важно да разгледаме и типовете хора, които срещаме. Същите типове, разбира се, ще има и в собствената ни деноминация - не само при другите :)
Най-общо казано, аз деля църковните посетители на 3 групи - псевдохристияни, приближаващи се към Бога и отдалечаващи се от Бога. Считам, че към всяка отделна група е необходимо да имаме различно отношение. Разбира се, всеки случай е индивидуален и - както казах в началото - нищо не може да замени личната ни духовна разсъдителност. И това което ще изложа, са по-скоро насоки, а не някакви твърди правила, които считам е трябва да задължително да се следват. Сега ще разгледам трите групи поотделно.

1. Псевдохристияни. Както говори самото име, тези хора всъщност не са християни - не са Божии. Както казва Господ Исус Христос "който не се роди от вода и Дух не може да влезе в Божието царство", а ап. Павел добавя: "Ако някой няма Христовият Дух, той не е Негов". Обикновено те никога не са били родени отгоре и при тях или липсва всякакъв духовен живот и всичко е само на думи или се намират под влиянието на нечисти духове (обикновено когато успоредно с християнството имат интереси в окултната мистика, източните духовни практики и т.н.). Причините да не бъдат новородени са индивидуални - например никога не са се покайвали, не са пожелали да предадат живота си на Бога, да Му се покоряват и т.н. Не виждам как бихме могли да бъдем "едно Тяло" с тях - те просто не са част от Христовото Тяло.

2. Приближаващи се към Бога. Това са хората, които са отворили сърцето си за Бога, Той ги е възлюбил и обитава в тях. Те са обърнали лицето си към Бога и приемат непрестанно неговата благодат. Разбира се, нещата никога не са така идеални, но каквото и да има се случва, те в крайна сметка вървят във вярната посока. Тесният Път - макар и тесен - все пак има някаква ширина :). Ако си го представим като истинско шосе, то можем да кажем че едва ли някой върви по осевата линия (т.е. точно по средата). Кой е този, който знае и разбира всичко и в нищо не греши? Така че един е по-близо до средата, друг по-далеч. Трети ходи по банкета, а четвърти е направо извън пътя и с голяма мъка се придвижва бавно напред през горички и дерета. Но все пак върви във вярната посока. Кой колко далеч е зависи главно от това откъде е тръгнал. Както и с каква скорост се движи, разбира се. Но всъщност най-важното е да продължава да се движи напред - Бог има достатъчна благодат дори за най-отдалечените и най-бавните и ако те продължават с Него докрай, Той в крайна сметка ще ги преведе при себе си. Тези хора са истински братя, без значение докъде са стигнали. С тях трябва да сме едно тяло и да живеем като такова - най-вече в църквата (т.е. по отношение на духовните дела), но и навън.

3. Отдалечаващи се от Бога Това са християни, които дяволът е успял да хване в клопка и да ги накара да обърнат гръб на Бога. Това може да стане по различни начини - чрез примамката на богатството или нещо друго, след което човека тръгва, чрез ерес и т.н. Пример за отклоняване чрез ерес (понеже говорим за учението ще разгледам този случай) са например Галатийските вярващи. Те бяха тръгнали добре, но в един момент бяха подлъгани да оставят Евангелието и да насочат вниманието, труда и усилията си към плътско усъвършенстване. Тези хора все още бяха братя - така и ги нарича ап. Павел в своето послание - но бяха в опасност. Те бяха обърнали гръб на Бога и бяха затворили живота си за благодатта Му. Нещо повече - с всяка една крачка (в новата посока, която си бяха избрали) те щяха да отиват все по-далеч от Бога и щяха да приемат все по-малко от благодатта Му. Забелязал съм също (от личен опит), че обърнеш ли гръб на Бога, то всяка следваща крачка става все по-лесна и по-бърза. И ако човека твърдо отказва да се покае и упорито продължава да се държи за лошия си път... Тогава ми се струва, че трябва да бъде изключен от Тялото. Поне докато не се покае.



Разбира се, отново трябва да кажа че това са идеализирани случаи - реално нещата рядко са така едноцветни.
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » пет юни 03, 2011 4:14 pm

Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » пет юни 03, 2011 5:35 pm

Последна промяна от Gunev на пет юни 03, 2011 6:27 pm, променено общо 2 пъти.
Потребителски аватар
Деяна
Потребител
Мнения: 250
Регистриран на: нед дек 21, 2008 8:04 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Деяна » пет юни 03, 2011 6:26 pm

Дон Кихот
Потребител
Мнения: 687
Регистриран на: пет ное 06, 2009 8:43 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Дон Кихот » пет юни 03, 2011 6:44 pm

ТодорК,

Ако наистина си кръстен само с еднократно потапяне, това е лъжекръщение и няма стойност пред Бога. Така са кръщавали еретици като арианите и монархианите в ранната Църква. Трябва да се кръстиш правилно в Православната църква, защото подобни имитации в шаманските петдесетнически секти са грях и погибел.

:thumbdown:
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Aurelia Felix » пет юни 03, 2011 6:57 pm

refab
Потребител
Мнения: 1164
Регистриран на: пон окт 09, 2006 7:25 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот refab » пет юни 03, 2011 7:49 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Aurelia Felix » пет юни 03, 2011 7:53 pm


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост