Чистотата на вярата и приемането на другите

рисковете на междухристиянския диалог
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » нед юни 05, 2011 2:20 pm

Потребителски аватар
Деяна
Потребител
Мнения: 250
Регистриран на: нед дек 21, 2008 8:04 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Деяна » нед юни 05, 2011 3:00 pm

За това, което си написал има дума и тя е - икуменизъм, който е протестантско чедо нали така... а икуменизмът не е цел на православните християни, а ерес.
Ако ти липсва нещо и искаш да си в общение с православни християни стани православен християнин! Ако мислиш, че там където си в момента е ОК и не искаш да се "местиш" , тогава спокойно може да оставиш и православните християни да направят избора си да следват и пребивават само и единственно в Православната Църква, защото който иска има свободна воля да се "премести", нали така?
Само да допълня, че говориш с човек, който има органическа непоносимост към всичко що не е православно :roll: (дори ако говорим за чисто светски неща - театър, кино, светска музика . Като примери :след едно мое посещение на театрална пиеса исках да се самоубия веднага след спектакъл, а от джазови и не знам какви си виртуозни изпълнения ми става лошо физически )
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » нед юни 05, 2011 3:13 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Aurelia Felix » нед юни 05, 2011 9:20 pm

Потребителски аватар
Деяна
Потребител
Мнения: 250
Регистриран на: нед дек 21, 2008 8:04 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Деяна » нед юни 05, 2011 10:00 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Aurelia Felix » нед юни 05, 2011 10:09 pm

Като не ти харесва пиесата, ставаш и си тръгваш. Има и качествени пиеси, филми и т.н., затова е добре преди да отделяш време и пари за нещо, да прочетеш сюжета му :-) Все пак става въпрос за пиеси/филми, а си помисли, колко хора по света живеят в истински ужас - войни, насилие, глад и т.н., но не се самоубиват.

Нека също така не бъркаме желанието за християнско единство с икуменизма - който е едно религиозно-политическо движение за обединение на всички религии под властта на идещия антихрист.
Андрей
Потребител
Мнения: 197
Регистриран на: пет мар 26, 2010 12:57 am

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Андрей » нед юни 05, 2011 11:38 pm

Потребителски аватар
Деяна
Потребител
Мнения: 250
Регистриран на: нед дек 21, 2008 8:04 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Деяна » пон юни 06, 2011 12:23 pm

Генерално решаване на проблема е неходене на театър 8).
Благодаря Андрей за загрижеността! Просто споделям как едно невинно посещение на театрална постановка може да се отрази на човек, а аз съм твърде далеч от описаното от теб състояние :problem:

Здравей Aurelia Felix, коя е първоначалната цел и идея на икуменическото движение?
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » пон юни 06, 2011 2:40 pm

Последно искам да кажа няколко думи за църквите, както обещах.
За мен това е един от най-сериозните глобални проблеми в християнството. Разцепвайки църквата, дявола е постигнал "много в едно":
1. Нарушава се Христовата заповед за единство
2. Отслабва се църквата (царство разделено против себе си няма да устои)
3. Създава се благоприятна обстановка за развитието на "секти" в народният смисъл на думата - групи с промити мозъци, фанатично предани на собственият си "гуру" и учението му
4. Създава се благоприятна среда за развитие на ереси - поради липсата на контакт с "другите", повечето хора приемат безкритично най-странни доктрини. Както някой беше отбелязал в една друга тема "Не могат всички поместни църкви да се заблудят едновременно". Но когато някой клон се самоизолира, заблудата става значително по-лесна (да не кажа че почти със сигурност това му е съдбата).
5. Християнската гордост. Колцина не живеят със самочувствието, че са особено прави и че са членове на една "особено благодатна" църква? Може би не си го мислят в прав текст, но в най-добрият случай гледат на останалите като на второ качество християни, достойни за съжаление... А в най-лошия са пълни с ярост и омраза, които обясняват с "ревност за истината".


За съжаление тези неща са факт. Така че какво трябва да е нашето отношение? Ще си позволя да споделя личното си мнение.

1. Навсякъде където се изповядва Исус Христос като Бог и Божи син, приема се библията и символа на вярата е възможно да има християни (т.е. приети от Бога и родени от Духа). Дал съм аргументите си в 1-вият постинг по темата и не видях някой да е възразил по същество (освен Деяна, която каза просто "не приемам", което е нейно право)

2. Самоизолацията е безумие. Това противоречи на Христовата заповед и превръща църквата в секта с произтичащите от това последствия - постепенна загуба на благодат и израждане.

3.Общуването и приемането на другите в никакъв случай не трябва да става за сметка чистотата на доктрините! За чистотата на учението и затова защо е толкова важно писах в Общение обаче трябва да има и доктриналното различие не бива да пречи на това. Тук някой казват "посъветвай веднъж-дваж и ако не приеме остави го". Аз лично считам, че това се отнася за друг случай който ще обясня след малко. Ако някой е повярвал в някаква ужасна секта, хранен със заблуди, но въпреки това е искрен и Бог работи с него - мислиш ли, че ще приеме отведнъж всички доктрини и ще остави всичко старо в един миг? Може би единствено ако успееш да му промиеш мозъка като някой от "гуру"-вците, за които говорих преди малко. Аз обаче не мисля, че това е Божият начин. Бог обикновено смъква заблудите една по една, постепенно. Затова е много важно когато общуваш с такъв човек да прецениш вярно докъде е стигнал, къде Бог в момента работи с него и да се опиташ да му помогнеш да направи съответната крачка. Ами другите неща? Най-вероятно ще трябва просто да търпиш и да чакаш да му дойде времето.
Освен това откъде съм сигурен, че аз непременно съм прав за всичко? Готов ли съм да поставя своите виждания и себе си на изпитание? Ако наистина съм толкова прав и разбиращ колкото си мисля, няма ли Бог да се застъпи за мен? Няма ли да имам светлина и няма ли търсещите светлината сами да идват при мен и да искат да се научат и да получат от благодатта, която Бог ми е дал? Или ще предпочета "интелектуалният подход" и "громенето" на враговете, та дано някой по-слаб интелектуално се "омота" и тръгне след мен? Може и да се получи - особено ако съм по-харизматична личност може и цели тълпи да привлека. Но дали това е правилно?
Аз лично се опитвам да бъда готов да "тествам" себе си убежденията си. Имали сме различие по еди кой си въпрос и никой не иска да се окаже от своето мнение. Добре, нека видим за кого ще засвидетелства Бог. Както казва ап. Павел:
1 Коринтяни 11
18. Защото, първо, чувам, че, кога се събирате в църква, се явявали разцепления помежду ви, което донейде и вярвам.
19. Па и трябва да има помежду ви разногласие (неправилен превод - думата е "секти, ереси" ), за да изпъкнат достойните между вас.

Ако Бог ми даде да видя, че Той друг е засвидетелствал - ще се покая и ще променя мнението си. Аз лично се опитвам да се държа готов за подобно нещо...

4. Общението зависи от конкретният човек, който е насреща. За различните типажи (най-общо) - както ги виждам - писах в Отново правя уговорката (мерси за напомнянето, Гунев :) ), че това е само някаква най-обща класификация, която в никакъв случай не може да замени личният подход и личната ни духовна разсъдителност (която е необходима за да можем да имаме въпросният личен подход :) ). Отново най-общи правила, от които се ръководя:
- псевдохристияните - с тях не мога да имам истински духовни общение и взаимоотношения. Те са де факто извън Църквата и единственото смислено нещо, което мога да им кажа е "Покайте се понеже Божието царство наближи." Разбира се, можем да си говорим разни неща, но не виждам как бих могъл да имам някакъв конструктивен разговор по духовни въпроси - те просто не ги разбират. И така ще бъде докато не се "родят отгоре" и Бог не им даде благодат и духовна мъдрост.
- приближаващи се към Бога. Те са братя и всъщност точно за взаимоотношенията с тях писах в предната точка.
- отдалечаващи се от Бога. Според мен именно тук има място съветването "един-два пъти", отделянето от нечестивия и др. подобни съвети, които ни се дават в посланията. Когато човек не просто е изпаднал в грях, но и се е закоравил в него - отказва да се покае и упорства в нечестието си - тогава вече е време да се отделим. След като съветваме, обясняваме, молим и опитаме каквото друго е по силите ни време е да кажем "Аз се дистанцирам от този човек". И не само аз - цялата общност (църква) трябва да го направи. И ако той въпреки всичко продължава да упорства... следва анатема. Или както казва ап. Павел:
1 Коринтяни 5
5 да предадем такъв човек на сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духа му в деня на Господа Исуса.


Това е вкратце (макар че писах много не мисля че съм изчерпил темата) мнението ми по въпроса. Ще се радвам да чуя и вашето... :)
Андрей
Потребител
Мнения: 197
Регистриран на: пет мар 26, 2010 12:57 am

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Андрей » пон юни 06, 2011 4:43 pm

Много интересен постинг на Тодор. Вярно е, че дяволът е постигнал много с разделенията между християните, но аз мисля, че и в този случай той е станал неволно оръдие в ръцете на Бога. Господ допуска разделенията, за да изпъкнат най-добрите (много добър цитат от апостола, Тодоре, поздравявам те). Казано по груб и светски начин, за да има състезателност, конкурентна среда. Много интересно е и казаното в началото на Откровението на Йоан за 7-те църкви. Обикновено ги свързват само с историческите църкви от Мала Азия. Забравя се, че това е пророчески текст, визиращ последните времена. За Библията по начало е характерна многопластовостта на смисъла. Когато например се говори за "Вавилон" в пророчески и апокалиптичен контекст, можем да сме сигурни, че не става дума само за историческия Вавилон. Седемте църкви от Апокалипсиса могат да се свържат с основните църкви и течения в християнството в наши дни, ако приемем, че тъкмо ние живеем в последните времена, което не е невъзможно. Основните течения в християнството днес са горе-долу седем: несторияни, монофизити, православни, католици, умерени протестанти (англикани-епископали), крайни протестанти (лутерани-калвинисти) и харизматици (петдесетници и други). Не твърдя със сигурност, че 7-те църкви на Йоан са тъкмо тези, нито пък мога да свържа конкретно някоя от тях с църковна структура, реално съществуваща днес. Но самото съвпадение в числото е твърде интересно. А Бог изобличава сурово и седемте!

Колкото за общуването и единството. Тодор, предполагам, има предвид молитвено и евхаристийно общение. Тодоре, нещата не са толкова прости. Независимо от това, дали разделението между нас е нещо добро или лошо, то е факт. Не е в човешките ни сили да го преодолеем. Господ го е допуснал и само Той може да го излекува. Изкуствените опити да се направи това с човешки средства (икуменизмът) не водят до нищо. Можем само да се надяваме и да се молим за единство между християните, което ни е обещано в първосветителската молитва на Христос. Трябва да подходим с мъдрост и християнско смирение също и към този проблем. Аз лично смятам за мои братя всички, които изповядват нелицемерно казаното в Символа на вярата. Но не мога самоволно да махам преградите, които не съм поставил аз. Евхаристийното общение между хора и църкви, които имат различни възгледи по - често пъти - твърде съществени въпроси, е неосъществимо. Може би просто не сме достойни за това да бъдем единни. От Бога зависи да ни просвети и да обърне сърцата ни един към друг. Предполагам, че това може да стане само в самия край на историята.
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » вт юни 07, 2011 8:37 am

Потребителски аватар
Gunev
Потребител
Мнения: 922
Регистриран на: пон апр 07, 2008 10:58 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Gunev » вт юни 07, 2011 9:36 am

Хубав текст, който има доста допирни точки с темата :
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот ТодорК » вт юни 07, 2011 10:18 am

small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот small axe » вт юни 07, 2011 10:23 am

Приемането на другите в контекста на нашата вяра, това е по същественият въпрос. Иначе да приемаш другите е едно, но като какво ги приемаш спрямо своята вяра е съвсем различно.
Аз приемам да кажем мюсулманите, но в контекста на вярата ми, мога да им заявя, че няма да се спасят, освен чрез Иисус Христос.

Затова същественият въпрос тук е отправен към хората изповядващи името на Христа. Те спасяеми ли са, или не? ТРябва ли за да станат такива, да са от нашите, или не? Ето тук се проявяват често зилотите. Иначе зад лозунга, че приемат всички, се крият мнозина, но опре ли до въпроса за тяхната спасяемост, нещата стават други.

Причините затова се крият, разбира се, в натрупаната религиозна инерция, от която трудно се отърсва човек. Но някои успяват, и виждат същината на братството в Христа. Именно затова и до края ще го има разделението и между реалните Христови ученици, понеже инерцията и приетите религиозни шаблони ще им пречат да разширят сърцата и надскочат предразсъдъците.
А относно разделението между псевдо вярващите в Месията, то това е нормално, там се наблюдават и най-крайните зилотизми всъщност.
Потребителски аватар
Деяна
Потребител
Мнения: 250
Регистриран на: нед дек 21, 2008 8:04 pm

Re: Чистотата на вярата и приемането на другите

Мнениеот Деяна » вт юни 07, 2011 10:57 am


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 3 госта