За и против икуменизма
1902 – 04
Патриаршиите на Константинопол (патриарх Йоаким ІІІ) и на Йерусалим (патриарх Дамян) заедно със Синодите на Руската, Гръцката и Румънската църкви официално осъждат новия календар от 1582 г. на папа Григорий ХІІІ (който е наречен Григориански календар). Те тържествено обещават да се придържат към Юлианския календар, наречен на името на Юлий Цезар, който Църквата е приела още от времето на Христа. Те се принуждават да направят тези изявления заради натиска през новия век Църквата да се модернизира.
..........
1909
Мелетий ІV (Метаксакис), бъдещият патриарх на Константинопол, става масон във Великата източна ложа на Гърция. През 1910 той достига до 33-та степен. Масоните (свободните зидари) са атеисти (паганисти) и икуменисти, които вярват, че религиозните догмати и практики не са пречка за обединението на всички религии и поради това нито една църква не може да претендира, че е “стълб и крепило на истината”, каквато всъщност е Православната църква.
..........
1910
На Световната Мисионерска конференция в Единбург, Шотландия, се ражда икуменическото движение сред неправославните.
..........
23.04.1920
Мустафа Кемал Ататюрк става диктатор на “освободена” Турция. Той е високопоставен член на италианската масонска ложа “Resorta e veritas”. Докато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите приятели - масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от бъдещите назначения на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.
..........
Януари 1920
Вселенската патриаршия издава своята пагубна енциклика, озаглавена “Към Христовите църкви, където и да се намират”. В тази енциклика Православните църкви са призовани да пренебрегнат своите богословски различия с инославните и да влязат в диалог с еретиците, чиято крайна цел е обединяването на цялото християнство в една църква. Енцикликата призовава за създаване на Лига на църквите. Накрая този призив довежда до световното икуменическо движение.
..........
29.12.1921
Мелетий ІV е свален от Атинската катедра заради неканонично поведение и общение с еретици в техните църкви.
..........
24.01.1922
Мелетий ІV е поставен неканонично за патриарх на Константинопол. Неговото отстраняване като архиепископ на Атина е “отменено” на 24.09. под натиска на гръцкото правителство.
..........
09.09.1922
Мустафа Кемал Ататюрк влиза с войските си в Смирна, започват жестоки насилия. Западните сили, разтревожени да предпазят своите петролни и търговски интереси в Турция, прощават холокоста, като остават мълчаливи и отказват да се намесят. Турските сили откриват огън срещу Смирна и я разрушават. В резултат: около 3 милиона изселени и изклани гърци и арменци от Мала Азия, от които 1,5 млн - православни християни.
..........
1922
Вселенският патриарх Мелетий ІV признава валидността на англиканската йерархия.
..........
Юни 1923
Мелетий ІV свиква Всеправославен конгрес, за да наложи на Православието новия календар. Всички го отхвърлят. Все пак, Мелетий ІV налага новия календар в Константинополската патриаршия с предварителното изявление на Хризостом (Пападопулос), архиеп. Атински, че официалната (държавна) църква на Гърция ще се съгласи с тази промяна.
..........
Май 1926
Мелетий ІV става патриарх на Александрия и въвежда новия календар.
..........
1926-29
Гръцките новокалендарци, в съюз с властите, преследват и дори убиват старокалендарци в Гърция.
..........
1925
Епископ Василий ІІІ, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.
..........
1927
В Лозана, Швейцария се свиква протестантска конференция “Вяра и църковно устройство”. Сред участниците има представители и на православните църкви от Константинопол, Александрия, Йерусалим, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Полша, Румъния.
..........
1929
Епископ Фотий, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.
..........
1936 - 1944
Около 800 000 православни сърби са убити от католическия орден на францисканските монаси и от главорезите на хърватските усташи (една модерна инквизиция).
..........
1948
Атинагор, бивш архиепископ на Северна и Южна Америка и масон 33-та степен, става Вселенски патриарх, след като под предлог за “психическо разстройство” е отстранен патриарх Максим. Атинагор казва: “Грешим, ако смятаме, че православната вяра е паднала от небето и че останалите религии не са ценни. Триста милиона от човечеството са избрали исляма като път към Бога, а останалите стотици милиони са протестанти, католици и будисти. Целта на всяка религия е да направи човека по-добър”.
..........
1950
В Торонто Централният комитет на Световният съвет на църквите (ССЦ) заявява: църквите-членки на съвета вярват, че Църквата Христова се състои от всички тях заедно и нито една отделна църква- членка не може да вярва, че е единствената истинска Христова Църква.
..........
1961
Под натиска на съветската власт, която променя своят външна политика, Московската патриаршия става член на ССЦ, последвана от Полската, Румънската и Българската православни църкви.
..........
06.01.1964
Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещат в Йерусалим и се молят заедно на Св. Гроб. Когато влизат в църквата пада светкавица и това предизвиква прекъсване на електричеството в цялата църква.
..........
7. 12. 1965
Отстъплението на “официалното” светско Православие завършва. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската патриаршия се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...” От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх.
..........
25 юли 1967
Папа Павел VІ отива в Константинопол (Истанбул), където заедно с патриарх Атинагор участват в обща молитва.
..........
Октомври – ноември 1967
Търсейки подкрепа за икуменическото движение патриарх Атинагор посещава поместните църкви в Сърбия, България и Румъния. Отива и в централата на Световния съвет на църквите в Женева, среща се и с Кентърбърийския архиепископ Майкъл в Лондон, където двамата съ-молитстват на обща служба.
..........
26. 10. 1967
Вселенският патриарх Атинагор посещава Рим и се моли заедно с папата.
..........
20. 12. 1968
Синодът на Българската православна църква въвежда в богослужебна употреба новия календар, като от 6/19 декември – Никулден се преминава направо на 20 декември (н.ст.) – Игнажден. В официалното изявление по този повод е казано съвсем ясно, че промяната се налага поради икуменическите стремежи на Българската църква. Освен това се изказва и наглата лъжа, че промяната се прави и по желание на мнозинството православни българи. Истината е, че църковната върхушка е престанала да бъде изразител на православното църковно съзнание и е започнала да служи на безбожната комунистическа власт, която не е без участие и в календарната реформа и изобщо в икуменическата обвързаност на БПЦ.
Срещу въвеждането на новия стил и икуменическата политика на Синода открито протестират двамата архимандрити и доценти в Духовната Академия “Св. Климент Охридски” Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев). Не след дълго, през пролетта на 1969, двамата са изхвърлени от Академията (о. Серафим “поради болест”, а о. Сергий – “поради непригодност”) и се установяват за постоянно в женския манастир “Покров Богородичен” в кв. Княжево, София. Патриарх Кирил ги запрещава от свещенослужение, но по-късно им е разрешено да служат “при затворени врати”.
..........
Декември 1968
В Рождественското си послание Вселенският патриарх Атинагор твърди, че “Христовите люде”, т.е. римокатолиците и православните са длъжни да достигнат единство без йерарсите и богословите. Освен това той заявява, че е включил името на папа Павел VІ в диптисите на Вселенската патриаршия (Диптисите съдържат имената на православните епископи, които се поменават по време на св. Литургия).
..........
Октомври и декември 1969
Ленинградския митрополит Никодим (Ротов) (Московска патриаршия, генерал-майор от КГБ) дава причастие на римокатолически студенти в института Russicum в Рим. Съветската Московска патриаршия разрешава на своите клирици да преподават тайнствата на старообрядци и римокатолици.
..........
Февруари 1971
Папата и Вселенският патриарх Атинагор си разменят послания с взаимно признаване на двете църкви. Атинагор също така публично обявява, че дава св. Причастие на римокатолици и протестанти.
..........
Юли 1972
Умира Вселенският патриарх Атинагор, погребват го в затворен ковчег. На престола се възкачва патриарх Димитрий (също масон). Неговата встъпителна реч е изцяло в икуменически дух, обръщайки се към римския папа като към лидер на християнството. Той обещава да продължи икуменическата политика на Атинагор.
..........
1978
По време на официалното си посещение при новоизбрания папа Йоан Павел І, архи-икуменистът Ленинградски митр. Никодим (МП) припада и умира в краката на папата. В последствие става известно, че Никодим тайно е приел римокатолицизма и е бил таен кардинал.
..........
Юни 1980
В Атланта, Джорджия архиеп. Иаков (Вселенската патриаршия) отслужва “безпрецедентна” икуменическа служба, в която участват католици, протестанти, баптисти, лутерани, презвитериани, методисти и дори представители на юдейството.
..........
Май 1982
Александрийският патриарх Партений открито заявява, че ислямът е велика религия на великия Бог и неговият апостол е Мохамед!
..........
Лятото на 1983
Световният съвет на църквите провежда служба по време на Асамблеята във Ванкувър, Канада, на която присъстват православни, католици, протестанти от всички секти, юдеи, мюсюлмани, будисти, индуисти, шамани, лечители и магьосници. На предходната конференция в Лима, Перу, ССЦ заявява, че кръщението, евхаристията и свещенството на всички деноминации са валидни и приемливи.
..........
1984
Еп. Калист (Уеър), Англия (Вселенска патриаршия) потвърждава писмено, че дава причастие на еретиците-монофизити.
..........
Ноември 1987
Вселенският патриарх Димитрий и негови клирици участват на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ.
..........
Септември 1989
Митр. Питирим Волокаламски (Московска патриаршия) заявява, че ще публикува Корана за последователите на исляма в Русия.
..........
Октомври 1989
Александрийският патриарх Партений отново заявява, че “Мохамед е апостол на Бога,... Божи човек, който е работил за Царството Божие” и още, че “когато да се говори против исляма или будизма, това не е в съгласие с Божията воля”.
..........
Септември 1990
Споразумението от Шамбези: Икуменическото “световно” православие и монофизитите подписват споразумение, в което двете страни всъщност отхвърлят последните четири Вселенски събора и желаят да се обединят. “Православните” се съгласяват “да вдигнат анатемите” срещу еретиците-монофизити.
..........
26. 03. 2000
Папа Йоан Павел ІІ се моли пред Стената на плача в Йерусалим: “Боже на нашите бащи, Ти избра Авраам и неговите потомци да прославят Твоето име сред народите. Ние дълбоко тъжим за поведението на онези, които в течение на историята са причинили на тези Твои чеда страдания, и молейки Твоето прощение, желаем да се обвържем с истинско братство с народа на Завета.”
..........
Януари 2002
Папата призовава всички религии в Асизи да се молят за световен мир и единство. Всички икуменически “православни” църкви” са представени, като Вселенският патриарх участва лично.
..........
Май 2002
Папа Йоан Павел ІІ посещава България. Въпреки декларираното си нежелание, Българският патриарх Максим взима участие в церемонията по официалното посрещане на ересиарха-папа. Това става след оказания силен политически натиск от страна на правителството и лично от министър-председателя Симеон Сакс-Кобурготски. Висшата йерархия в България се страхува да загуби благоразположението на властта, обещала нов закон за вероизповеданията, който да върне имотите на БПЦ и да я постави в привилегировано положение спрямо останалите религиозни общности в страната, но основната му цел е “ликвидацията на разкола в БПЦ”. В Синодалната палата патриархът се опитва да каже, че римокатолиците са се отделили от истината, но официалният протокол налага съответни ограничения. За сметка на това, при посрещането на папата в храма “Св. Александър Невски” епископите Симеон Западноевропейски, Неофит Доростоло-Червенски, Дометиан Видински, Павел Левкийски целуват ръка на високия гост, а хорът пее “Благословен идещият в името Господне”. Симеон Западноевропейски отправя приветствени думи, в които ясно признава епископското достойнство на ересиарха. Връх на отстъпленските прояви на официалната българска църковна йерархия става словото на игумена на Рилския манастир еп. Йоан Драговитийски, който не се посвенява пред чудотворните мощи на св. Иван Рилски в словото си към папата да изрече богохулните слова: “Разделителните стени между нас не достигат небесата” и нарича папата истински наследник на Петровия престол, носещ благословението на първовърховните апостоли.
Патриаршиите на Константинопол (патриарх Йоаким ІІІ) и на Йерусалим (патриарх Дамян) заедно със Синодите на Руската, Гръцката и Румънската църкви официално осъждат новия календар от 1582 г. на папа Григорий ХІІІ (който е наречен Григориански календар). Те тържествено обещават да се придържат към Юлианския календар, наречен на името на Юлий Цезар, който Църквата е приела още от времето на Христа. Те се принуждават да направят тези изявления заради натиска през новия век Църквата да се модернизира.
..........
1909
Мелетий ІV (Метаксакис), бъдещият патриарх на Константинопол, става масон във Великата източна ложа на Гърция. През 1910 той достига до 33-та степен. Масоните (свободните зидари) са атеисти (паганисти) и икуменисти, които вярват, че религиозните догмати и практики не са пречка за обединението на всички религии и поради това нито една църква не може да претендира, че е “стълб и крепило на истината”, каквато всъщност е Православната църква.
..........
1910
На Световната Мисионерска конференция в Единбург, Шотландия, се ражда икуменическото движение сред неправославните.
..........
23.04.1920
Мустафа Кемал Ататюрк става диктатор на “освободена” Турция. Той е високопоставен член на италианската масонска ложа “Resorta e veritas”. Докато ръководи държавата (до смъртта му през 1938), Ататюрк се стреми неговите приятели - масони да заемат високи позиции в държавата, включително и на патриаршеския престол в Константинопол, което може да се види от бъдещите назначения на Мелетий ІV, Василий ІІІ и Фотий ІІ.
..........
Януари 1920
Вселенската патриаршия издава своята пагубна енциклика, озаглавена “Към Христовите църкви, където и да се намират”. В тази енциклика Православните църкви са призовани да пренебрегнат своите богословски различия с инославните и да влязат в диалог с еретиците, чиято крайна цел е обединяването на цялото християнство в една църква. Енцикликата призовава за създаване на Лига на църквите. Накрая този призив довежда до световното икуменическо движение.
..........
29.12.1921
Мелетий ІV е свален от Атинската катедра заради неканонично поведение и общение с еретици в техните църкви.
..........
24.01.1922
Мелетий ІV е поставен неканонично за патриарх на Константинопол. Неговото отстраняване като архиепископ на Атина е “отменено” на 24.09. под натиска на гръцкото правителство.
..........
09.09.1922
Мустафа Кемал Ататюрк влиза с войските си в Смирна, започват жестоки насилия. Западните сили, разтревожени да предпазят своите петролни и търговски интереси в Турция, прощават холокоста, като остават мълчаливи и отказват да се намесят. Турските сили откриват огън срещу Смирна и я разрушават. В резултат: около 3 милиона изселени и изклани гърци и арменци от Мала Азия, от които 1,5 млн - православни християни.
..........
1922
Вселенският патриарх Мелетий ІV признава валидността на англиканската йерархия.
..........
Юни 1923
Мелетий ІV свиква Всеправославен конгрес, за да наложи на Православието новия календар. Всички го отхвърлят. Все пак, Мелетий ІV налага новия календар в Константинополската патриаршия с предварителното изявление на Хризостом (Пападопулос), архиеп. Атински, че официалната (държавна) църква на Гърция ще се съгласи с тази промяна.
..........
Май 1926
Мелетий ІV става патриарх на Александрия и въвежда новия календар.
..........
1926-29
Гръцките новокалендарци, в съюз с властите, преследват и дори убиват старокалендарци в Гърция.
..........
1925
Епископ Василий ІІІ, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.
..........
1927
В Лозана, Швейцария се свиква протестантска конференция “Вяра и църковно устройство”. Сред участниците има представители и на православните църкви от Константинопол, Александрия, Йерусалим, Гърция, Кипър, Сърбия, България, Полша, Румъния.
..........
1929
Епископ Фотий, масон в ложата на Ататюрк, е назначен за Вселенски патриарх.
..........
1936 - 1944
Около 800 000 православни сърби са убити от католическия орден на францисканските монаси и от главорезите на хърватските усташи (една модерна инквизиция).
..........
1948
Атинагор, бивш архиепископ на Северна и Южна Америка и масон 33-та степен, става Вселенски патриарх, след като под предлог за “психическо разстройство” е отстранен патриарх Максим. Атинагор казва: “Грешим, ако смятаме, че православната вяра е паднала от небето и че останалите религии не са ценни. Триста милиона от човечеството са избрали исляма като път към Бога, а останалите стотици милиони са протестанти, католици и будисти. Целта на всяка религия е да направи човека по-добър”.
..........
1950
В Торонто Централният комитет на Световният съвет на църквите (ССЦ) заявява: църквите-членки на съвета вярват, че Църквата Христова се състои от всички тях заедно и нито една отделна църква- членка не може да вярва, че е единствената истинска Христова Църква.
..........
1961
Под натиска на съветската власт, която променя своят външна политика, Московската патриаршия става член на ССЦ, последвана от Полската, Румънската и Българската православни църкви.
..........
06.01.1964
Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ се срещат в Йерусалим и се молят заедно на Св. Гроб. Когато влизат в църквата пада светкавица и това предизвиква прекъсване на електричеството в цялата църква.
..........
7. 12. 1965
Отстъплението на “официалното” светско Православие завършва. Вселенският патриарх Атинагор и папа Павел VІ едновременно “вдигат Анатемите от 1054”. През ХІ век Православната църква налага анатема на папската ерес, за да предпази православните християни от богохулните учения, водещи към гибел. “Вдигайки” анатемата, Атинагор официално провъзгласява, че папата и неговите последователи са незаслужено отлъчени от Църквата, че тя неправилно е считала папските учения за лъжливи и че наистина латинското папство е част от Православието. В официалното изявление на Вселенската патриаршия се казва: “Премахването на взаимните отлъчвания между двете Църкви възстановява каноническите отношения между Рим и Новия Рим. Това възстановяване е каноническа необходимост...” От този момент няколко манастира и скита на Света Гора спират да поменават Вселенския патриарх.
..........
25 юли 1967
Папа Павел VІ отива в Константинопол (Истанбул), където заедно с патриарх Атинагор участват в обща молитва.
..........
Октомври – ноември 1967
Търсейки подкрепа за икуменическото движение патриарх Атинагор посещава поместните църкви в Сърбия, България и Румъния. Отива и в централата на Световния съвет на църквите в Женева, среща се и с Кентърбърийския архиепископ Майкъл в Лондон, където двамата съ-молитстват на обща служба.
..........
26. 10. 1967
Вселенският патриарх Атинагор посещава Рим и се моли заедно с папата.
..........
20. 12. 1968
Синодът на Българската православна църква въвежда в богослужебна употреба новия календар, като от 6/19 декември – Никулден се преминава направо на 20 декември (н.ст.) – Игнажден. В официалното изявление по този повод е казано съвсем ясно, че промяната се налага поради икуменическите стремежи на Българската църква. Освен това се изказва и наглата лъжа, че промяната се прави и по желание на мнозинството православни българи. Истината е, че църковната върхушка е престанала да бъде изразител на православното църковно съзнание и е започнала да служи на безбожната комунистическа власт, която не е без участие и в календарната реформа и изобщо в икуменическата обвързаност на БПЦ.
Срещу въвеждането на новия стил и икуменическата политика на Синода открито протестират двамата архимандрити и доценти в Духовната Академия “Св. Климент Охридски” Серафим (Алексиев) и Сергий (Язаджиев). Не след дълго, през пролетта на 1969, двамата са изхвърлени от Академията (о. Серафим “поради болест”, а о. Сергий – “поради непригодност”) и се установяват за постоянно в женския манастир “Покров Богородичен” в кв. Княжево, София. Патриарх Кирил ги запрещава от свещенослужение, но по-късно им е разрешено да служат “при затворени врати”.
..........
Декември 1968
В Рождественското си послание Вселенският патриарх Атинагор твърди, че “Христовите люде”, т.е. римокатолиците и православните са длъжни да достигнат единство без йерарсите и богословите. Освен това той заявява, че е включил името на папа Павел VІ в диптисите на Вселенската патриаршия (Диптисите съдържат имената на православните епископи, които се поменават по време на св. Литургия).
..........
Октомври и декември 1969
Ленинградския митрополит Никодим (Ротов) (Московска патриаршия, генерал-майор от КГБ) дава причастие на римокатолически студенти в института Russicum в Рим. Съветската Московска патриаршия разрешава на своите клирици да преподават тайнствата на старообрядци и римокатолици.
..........
Февруари 1971
Папата и Вселенският патриарх Атинагор си разменят послания с взаимно признаване на двете църкви. Атинагор също така публично обявява, че дава св. Причастие на римокатолици и протестанти.
..........
Юли 1972
Умира Вселенският патриарх Атинагор, погребват го в затворен ковчег. На престола се възкачва патриарх Димитрий (също масон). Неговата встъпителна реч е изцяло в икуменически дух, обръщайки се към римския папа като към лидер на християнството. Той обещава да продължи икуменическата политика на Атинагор.
..........
1978
По време на официалното си посещение при новоизбрания папа Йоан Павел І, архи-икуменистът Ленинградски митр. Никодим (МП) припада и умира в краката на папата. В последствие става известно, че Никодим тайно е приел римокатолицизма и е бил таен кардинал.
..........
Юни 1980
В Атланта, Джорджия архиеп. Иаков (Вселенската патриаршия) отслужва “безпрецедентна” икуменическа служба, в която участват католици, протестанти, баптисти, лутерани, презвитериани, методисти и дори представители на юдейството.
..........
Май 1982
Александрийският патриарх Партений открито заявява, че ислямът е велика религия на великия Бог и неговият апостол е Мохамед!
..........
Лятото на 1983
Световният съвет на църквите провежда служба по време на Асамблеята във Ванкувър, Канада, на която присъстват православни, католици, протестанти от всички секти, юдеи, мюсюлмани, будисти, индуисти, шамани, лечители и магьосници. На предходната конференция в Лима, Перу, ССЦ заявява, че кръщението, евхаристията и свещенството на всички деноминации са валидни и приемливи.
..........
1984
Еп. Калист (Уеър), Англия (Вселенска патриаршия) потвърждава писмено, че дава причастие на еретиците-монофизити.
..........
Ноември 1987
Вселенският патриарх Димитрий и негови клирици участват на папската литургия в Рим заедно с папа Йоан Павел ІІ.
..........
Септември 1989
Митр. Питирим Волокаламски (Московска патриаршия) заявява, че ще публикува Корана за последователите на исляма в Русия.
..........
Октомври 1989
Александрийският патриарх Партений отново заявява, че “Мохамед е апостол на Бога,... Божи човек, който е работил за Царството Божие” и още, че “когато да се говори против исляма или будизма, това не е в съгласие с Божията воля”.
..........
Септември 1990
Споразумението от Шамбези: Икуменическото “световно” православие и монофизитите подписват споразумение, в което двете страни всъщност отхвърлят последните четири Вселенски събора и желаят да се обединят. “Православните” се съгласяват “да вдигнат анатемите” срещу еретиците-монофизити.
..........
26. 03. 2000
Папа Йоан Павел ІІ се моли пред Стената на плача в Йерусалим: “Боже на нашите бащи, Ти избра Авраам и неговите потомци да прославят Твоето име сред народите. Ние дълбоко тъжим за поведението на онези, които в течение на историята са причинили на тези Твои чеда страдания, и молейки Твоето прощение, желаем да се обвържем с истинско братство с народа на Завета.”
..........
Януари 2002
Папата призовава всички религии в Асизи да се молят за световен мир и единство. Всички икуменически “православни” църкви” са представени, като Вселенският патриарх участва лично.
..........
Май 2002
Папа Йоан Павел ІІ посещава България. Въпреки декларираното си нежелание, Българският патриарх Максим взима участие в церемонията по официалното посрещане на ересиарха-папа. Това става след оказания силен политически натиск от страна на правителството и лично от министър-председателя Симеон Сакс-Кобурготски. Висшата йерархия в България се страхува да загуби благоразположението на властта, обещала нов закон за вероизповеданията, който да върне имотите на БПЦ и да я постави в привилегировано положение спрямо останалите религиозни общности в страната, но основната му цел е “ликвидацията на разкола в БПЦ”. В Синодалната палата патриархът се опитва да каже, че римокатолиците са се отделили от истината, но официалният протокол налага съответни ограничения. За сметка на това, при посрещането на папата в храма “Св. Александър Невски” епископите Симеон Западноевропейски, Неофит Доростоло-Червенски, Дометиан Видински, Павел Левкийски целуват ръка на високия гост, а хорът пее “Благословен идещият в името Господне”. Симеон Западноевропейски отправя приветствени думи, в които ясно признава епископското достойнство на ересиарха. Връх на отстъпленските прояви на официалната българска църковна йерархия става словото на игумена на Рилския манастир еп. Йоан Драговитийски, който не се посвенява пред чудотворните мощи на св. Иван Рилски в словото си към папата да изрече богохулните слова: “Разделителните стени между нас не достигат небесата” и нарича папата истински наследник на Петровия престол, носещ благословението на първовърховните апостоли.
Върни се в “дебати: икуменизъм”
Кой е на линия
Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост