ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

рисковете на междухристиянския диалог
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот prokimen » вт мар 27, 2007 1:05 pm


При все че във форума има предостатъчно теми, позволих си да отворя нова.

Въпреки че Спасителят ни е оставил НОВА-та заповед за любов към ближния, Църквата е санкционирала c ясна строгост въпросa за съвместна молитва с инославни.

ИКУМЕНИЗМЪТ, който е толкова модерен днес и е камък за препъване на мнозина или материал да подхранва многословието ни, не е от днес, нито от вчера. Прочее, би ми се искало да прочета мнение на богословски грамотни хора какво им е мнението за ГРАНИЦИТЕ на ИКУМЕНИЗМА.

***Откъде границата на елементарната вежливост преминава под или до каква степен ни е позволено да общуваме с християни от други деноминации?

***Могат ли православни да присъстват на неправославни богослужения и обратното - допустимо ли е неправославни да присъстват на православни богослужения?

***Как да се гледа на Синодалното решение на Московската Патриаршия от 1961 г. за причастие на римо-католици в православни храмове и свидетелството на Брюкселския и Белгийски архиепископ ВАСИЛИЙ КРИВОШЕИН за официално допуснати римо-католически духовници да се причастят в московски храмове?

***От гледна точка на православното канонично право, допустимо ли е православни духовници да се учат и специализират богословие в НЕправославни учебни заведения?
Последна промяна от prokimen на ср мар 28, 2007 1:32 pm, променено общо 2 пъти.
hiphopsusel
Потребител
Мнения: 1053
Регистриран на: чет фев 08, 2007 12:45 am

Мнениеот hiphopsusel » вт мар 27, 2007 2:02 pm

МИСЛЯ ЧЕ ОТ гледна точка на православното християнство не е допустимо това за католическите свещеници.
marst
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: вт окт 25, 2005 6:35 pm

Мнениеот marst » вт мар 27, 2007 8:32 pm

Въпросите изглеждат риторични, но са достатъчно сложни. Почти съм сигурен, че в отговорите ще проличи настоящата ни постмодерна нагласа в разбирането на Православното предание. Не само защото днес всеки се чувства в правото си да защитава своята интерпретация на каноните - като започнем от отделните хора в църквите, та стигнем до съвременните патриаршии, но и заради игнорирания съборен принцип при вземане на важните решения. На въпросите всеки малко по-грамотен православен би могъл да отговори - но ще имаме колкото отговарящи - толкова и отговори. За съжаление това е в сила не само при миряните, но и при свещениците; и не само при свещениците, но и при епископите; и не само при епископите, но и при поместните църкви. А за Църквата като цяло как да говорим, и в същото време казаното да е на нивото на съборното решение, което да се основава на Преданието и да решава конкретен днешен проблем...

Лично на мен ми е трудно на пръстите на една ръка да изброя съборни действия на Православната църква през последните 50-100 години: нещо, което да е валидно за всички - и за гърци, и за руснаци, и за украинци, примерно. Ако на някой му се удава - да заповяда.

Аз обаче пак ще кажа, въпросите са от такова естество, че имат нужда от съборно решение. Без такова, всичко ще бъде зависимо от мисионерската или пастирската ситуация ... и така за всяко действие ще има и оправдание, и тълкувание.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср мар 28, 2007 10:21 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

скандализираните от въпросното богослужение

Мнениеот prokimen » ср мар 28, 2007 10:39 pm

Скандализираните от въпросното богослужение смятат, че видеоматериалът свидетелствува за безспорно икуменическо богусложение, което попада под санкцията на 45 апостолско правило.

















Според православните ревнители и скандализирани от случката е неприемливо да се споменава на ектенията името на римокатолическия архиепископ на Париж, както и да се пропуска цяла фраза от тропара на Честния Кръст за "православните християни".

В разменените съждения те се позовават не само на православното канонично право, което не е отменяно на нов събор, но и от "ДЕЯНИЯ СОВЕЩАНИЯ ГЛАВ И ПРЕДСТАВИТЕЛЕЙ АВТОКЕФАЛЬНЫХ ПРАВОСЛАВНЫХ ЦЕРКВЕЙ В СВЯЗИ С ПРАЗДНОВАНИЕМ 500-ЛЕТИЯ АВТОКЕФАЛИИ РУССКОЙ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ 1948 г.", привеждайки "РЕЗОЛЮЦИЯ ПО ВОПРОСУ «ЭКУМЕНИЧЕСКОЕ ДВИЖЕНИЕ И ПРАВОСЛАВНАЯ ЦЕРКОВЬ»
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср мар 28, 2007 10:51 pm

ДЕЯНИЯ СОВЕЩАНИЯ ГЛАВ И ПРЕДСТАВИТЕЛЕЙ АВТОКЕФАЛЬНЫХ ПРАВОСЛАВНЫХ ЦЕРКВЕЙ 1948 ГОДА

РЕЗОЛЮЦИЯ ПО ВОПРОСУ «ЭКУМЕНИЧЕСКОЕ ДВИЖЕНИЕ И ПРАВОСЛАВНАЯ ЦЕРКОВЬ»


Мы пришли к полному и согласному пониманию, что в настоящий период времени на Православную Церковь направлено влияние инославия по меньшей мере с двух сторон.

С одной стороны, возглавление Римско-католической Церкви в лице папства, как бы потеряв чувство спасительной веры в неодолимость Церкви Христовой вратами адовыми, и в заботах о сохранении своего земного авторитета, идя по пути использования политических связей с сильными мира его, пытается соблазнить Православную Церковь на соглашение с ним. К этой последней цели папство стремится посредством создания разного рода униональных, по направлению, организаций.

С другой стороны, протестантство, во всем его многообразии и раздробленности на секты и толки, изуверившись в вечности и незыблемости христианских идеалов, в своем горделивом презрении апостольских и древнеотеческих установлений, стремится выйти на путь противостояния римскому папизму. Протестантство ищет союзника для этой борьбы в лице Православной Церкви, чтобы приобрести для себя значение влиятельной международной силы.

И здесь Православию предстоит еще больший соблазн — уклониться от искания Царства Божия и вступить на чуждое его целям политическое поприще...

Вместе с собственно Православием тому же влиянию подвергаются и Армяно-Григорианская, Сиро-Яковитская, Абиссинская, Коптская и Сиро-Халдейская не-римско-католическке Церкви, а также и старокатолическая церковь, столь родственные Православию.

Принимая во внимание, что

а) целеустремления экуменического движения, выразившиеся в образовании «Всемирного Совета Церквей» с последующей задачей организации «Экуменической церкви», в современном нам плане, не соответствуют идеалу Христианства и задачам Церкви Христовой, как их понимает Православная Церковь;

б) направление своих усилий в русло социальной и политической жизни и к созданию «Экуменической церкви», как международной влиятельной силы, есть как бы падение пред искушением, отвергнутым Христом в пустыне, и уклонение Церкви на путь уловления душ человеческих во мрежи Христовы и нехристианскими средствами;

в) Экуменическое движение, в современном плане работы «Всемирного Совета Церквей», не в пользу Церкви Христовой и слишком преждевременно отвергло уверенность в возможности воссоединения Единой, Святой, Соборной и Апостольской Церкви; преобладающий протестантский состав Эдинбургской конференции 1937 г., потерпев ли неудачу или только в предвидении ее, поспешил покончить с попытками к благодатному воссоединению Церквей; в целях самосохранения протестантизм пошел по пути меньшего сопротивления, по пути отвлеченного унионизма на социально-экономической и, даже, политической почве. Это движение и дальнейший план своей работы построило на теории создания нового внешнего аппарата «Экуменической церкви», как учреждения в Государстве, так или иначе с ним связанного и обладающего мирским влиянием;

г) в течение всех истекших десяти лет (с 1937 по 1948 г.) идея воссоединения Церквей на догматической и вероучительной почве документально больше уже не обсуждается — ей дано второстепенное педагогическое значение для будущего поколения. Таким образом, современное нам экуменическое движение не обеспечивает дела воссоединения Церквей благодатными путями и средствами;

д) снижение требований к условию единения до одного лишь признания Иисуса Христа нашим Господом умаляет христианское вероучение до той лишь веры, которая по слову Апостола, доступна и бесам (Иак. II, 19; Мф. VIII, 29; Марк. V, 7),— и констатируя такое современное положение, наше Совещание Предстоятелей и Представителей Православных Автокефальных Церквей, молитвенно призвав содействие Святого Духа, определило:

Сообщить «Всемирному Совету Церквей», в ответ на полученное всеми нами приглашение к участию в Амстердамской Ассамблее в качестве членов ее, что все Православные поместные Церкви, участники настоящего Совещания, принуждены отказаться от участия в экуменическом движении, в современном его плане.

+ Смиренный АЛЕКСИЙ, Божиею милостию Патриарх Московский и всея Руси.

+ Смиренный КАЛЛИСТРАТ, Католикос — Патриарх всея Грузии.

+ АЕМ Патриарх Сербский ГАВРИИЛ.

+ Смиренный ЮСТИНИАН, Божиею милостию Патриарх Румынии.

+ Смиренпый СТЕФАН, Экзарх Болгарский.

ОТ АНТИОХИЙСКОЙ ЦЕРКВИ: Митрополит Эмесский АЛЕКСАНДР. Митрополит Ливанский ИЛИЯ.

ОТ АЛЕКСАНДРИЙСКОЙ ЦЕРКВИ: Митрополит Эмесский АЛЕКСАНДР. Митрополит Ливанский ИЛИЯ.

ОТ ПОЛЬСКОЙ АВТОКЕФАЛЬНОЙ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ: +Смиренный ТИМОФЕЙ, Архиепископ Белостокский и Бельский.

ОТ АЛБАНСКОЙ ПРАВОСЛАВНОЙ ЦЕРКВИ: +епископ Корчинский ПАИСИЙ.

+ Экзарх Московской Патриархии в Чехословакии ЕЛЕВФЕРИЙ, Архиепископ Пражский и Чешский.

Армянская Церковь присоединяется к принятому решению по вопросу об экуменическом движении.

Георг VI, Верховный Патриарх — Католикос всех армян.

Москва, 17 июля 1948 г.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср мар 28, 2007 11:22 pm

Другата страна в спора, който проследявам, се опитва в лицето на един руски задграничен монах да докаже, че споменаване името на парижкия римо-католически архиепископ е напълно нормално, защото той е хазяин на катедралата, в която се намира тръненият венец на Спасителя и заради което православните са отишли.

Според него, богослужението не е икуменическо, а си е чисто православно.

Понеже не може да даде логично обяснение на присъствыащите римо-католически духовници в тяхното си богослужебно облачение на православната вечерня, на която необяснимо също е пълното облачение на архиепископ Симов в сакос, каквото не се полага извън Св. Литургия, задграничният руски монах се опитва да доказва, че подобни жестове на вежливост са съществували много отдавна. Той пък привежда като аргумент следните фотографии:


Светейшият патриарх Тихон Белавин и на свещеномъченик Иоан Кочуров на хиротонията на англиканския епископ Reginald Weller в Fond du Lac, щат. Висконсин (1900 г.). Крайният отляво е католическият епископ Антоний Козловски.


Харбинският Митрополит Методий (РПЦЗ) с будистките лами


Архиепископ НЕСТОР Камчатски (РПЦЗ) и иеромонах Натанаил Львов (бъдещ епископ на РПЦЗ в Германия и Австрия) с англиканско духовенство на Цейлон


Архиепископ Димитрий Възнесенски - родителят на главата на РПЦЗ - Митрополит Филарет Възнесенески - с главата на Малабарската църква в Индия.

===========================================

Фотографията свидетелствува за присъствието на англиканския епископ на Йорк по време на св. Литургия и респективно епископската хиротония на Митрополит Виталий Устинов.

=+=+=+=+=+=+=


Ето защо си позволих да отвория тази тема тук, предлагайки на вниманието на четящите и пишещите да вземат участие за ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА.

Бих се радвал ако намерим нужната интелигентност да не съдим , а да се задоволим с обмяна на мисли по същество и с нужната трезвост, без да изпускаме от съзнанието си ДВОЙНИЯ СТАНДАРТ във всички църковни юрисдикции.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср апр 04, 2007 12:37 pm



Талинският и Естонски епископ Алексий (днешният Московски и на цяла Русия Патриарх) на тържес твата в Упсала през 1964 г. - подробна информация в ЖМП, № 9 за 1964 г, стр. 51-54.









- архимандрит Юстин Попович



- където е казано: "Икуменизмът е ереста на ересите, защото досега всяка отделна ерес в историята на Църквата се е стремила да заеме мястото на истинската Църква, а икуменическото движение, обединявайки всички ереси, кани всичките заедно да се смятат една истинска Църква"

- сайт Teolog.ru
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

С ВЯРА И БЕЗ ТЪРПЕНИЕ

Мнениеот prokimen » пет дек 28, 2007 5:49 pm

На 27 декумври 2007 г. 50 гръцки и 30 арменски свещеника са се сбили в храма Рождество Христово във Витлеем. Наложила се намесата на палестинската полиция.







ЕТО ГО ИСТИНСКИЯТ ИКУМЕНИЗЪМ!
NIKHTA
Потребител
Мнения: 133
Регистриран на: чет мар 08, 2007 11:49 pm

Мнениеот NIKHTA » пет дек 28, 2007 6:46 pm

Аз бих питал тук, както и в един друг форум по същата тема,

От какъв зор е целия тоя екуменизъм? И от какъв зор се напъват толкова нашите да се смирим с римляните и ходят в Равена, изкарват някакви документи, обсъждат първенството на Папата, все с цел някакво бъдещо обединение.
Но и ако римляните се оправят догматически, какво ще получим всички от обединението?
Всеки нека си се спасява там дето се завари. То ако не служим заедно, какво толкова? Обединението на църквите по-скоро ще донесе разединение. При всичките зилоти , ГОХ, унияти, старокалендарни, новокалендарни, ако се обединим с римляните, то тогава стой та гледай църкви и разколи .
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » пет дек 28, 2007 9:41 pm



На мен ми се струва че всеки си има своите скрити планове в тази икуменическа надлъгваница. Не съм против взаимното уважение и защо не опознаване, но не мога да възприема фалша на съвременния икуменизъм.

Струва ми се, че основата си има не толкова духовна загриженост, колкото политика.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » нед юли 06, 2008 2:57 pm

В друга тема изразих своето недоумение или критичност по отношение тенденцыиозното замълчаване на истината за икуменизма в книгата на уважаемите архимандрити Серафим Алексиев и Сергий Язаджиев. Лично аз ги уважавам като подвижници във вярата и едни от най-големите български богослови. Тяхната книгна служи като пресилена референция на старостилците против икуменизма. Няма никакво съмнение, че икуменизмът е ерес на ересите, но аз недоумявам пред факта, че богослови като отците Серафим и Сергий са писали цяла книга в ущърб на ИСТИНАТА.



По поводу этой известной фотографии вот здесь*** довольно интересная информация о событии. Это фото касается участия Преосвященного Тихона Беллавина (будущего российского Патриарха) в хиротонии англиканского епископа. Преосвященный Тихон Беллавин оказывается был приглашен англиканским епископом Графтоном к участию в хиротонии и дал свое согласие. Однако он только присутствовал в алтаре и не возлагал рук на рукополагаемого лишь по той причине, что этому воспротивился один из англиканских епископов !!!

И что интересно в этой статье пишется, что история имела продолжение...

Преосвященный Тихон нашел необходимым посвятить епископа для Православной Церкви в Бруклине. Кандидатом был Архимандрит Рафаил, окормляющий православных сирийцев. Поскольку в этот момент в Америке было только два православных епископа: Тихон Нью-Йоркский и Иннокентий Аляскинский, то Преосвященный Тихон, вспомнив хиротонию в Фон-дю-Лаке, не нашел ничего лучше, как пригласить англиканского епископа Графтона участвовать в посвящении Епископа Рафаила в качестве третьего посвящающего епископа! Однако тот не смог из-за болезни присутствовать на этой хиротнии и вынужден был только лишь послать своих священников для участия в хиротонии. Англиканские священники участвовали в хиротонии...


***

Петрова
Потребител
Мнения: 524
Регистриран на: ср фев 06, 2008 4:14 am

Мнениеот Петрова » пон юли 07, 2008 11:04 pm

Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » ср юли 09, 2008 12:05 am

Да, трябва да има някакъв предел на допустимост. Мисля все пак, че по-близо до православието са арменската апостолическа църква и коптската. Гадно е да видиш осквернен храм и от от бой между свещенници.
Razkolnikov
Потребител
Мнения: 196
Регистриран на: нед авг 27, 2006 4:46 pm

Мнениеот Razkolnikov » пет юли 11, 2008 7:36 pm

Добре че тия резили дето вземат участие във въпросните икуменически мероприятия, нямат сериозни познания нито по богословие, нито по църковна история, иначе някой можеше да се сети да изкара тринитарните спекулации на Никейския митрополит Висарион, даващи възможност за догматичен компромис по проблема с filioque-то (от събора Ферара-Флоренция, 1438-1439г.) и положението щеше да стане зловещо.


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост