ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

рисковете на междухристиянския диалог
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот prokimen » вт авг 05, 2008 11:06 am

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот sandi » вт авг 05, 2008 12:45 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » ср авг 06, 2008 12:47 am

Петрова
Потребител
Мнения: 524
Регистриран на: ср фев 06, 2008 4:14 am

Мнениеот Петрова » ср авг 06, 2008 1:43 am

таман рекох "загуби се наша aktex" и ти се появи :D
следващото ти мнение ще е N 2222 :D
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Мнениеот ivo_tehno » съб авг 09, 2008 5:23 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » чет окт 30, 2008 9:40 am



- Святейший Патриарх Алексий принял французскую делегацию во главе с католическим архиепископом Парижа кардиналом Андре Вен-Труа

Тази "поклонническа" визита има и политически оттенък. Ако Цариградският патриарх Вартоломей, бидейки ватикански възпитаник и докторант, общува директно с Ватикана, то Московската патриаршия не отстъпва по нищо на Цариград, избирайки друг път - чрез посредничеството на Франция.

Разликата, според моето скромно мнение, е несравнима. Цариград активизира своите манефестации във Ватикана, с което смята да спази своето съществуване в Турция.

Руските архиереи, бидейки опитни и добре обучени "дипломати", успяват да печелят терен.

В Париж започва строеж на катедрален храм в юрисдикцията на Московската патриаршия, а от месец септември би трябвало да бъде открита и семинария.

Няма съмнение, че новата руска семинария край Париж ще е опит да бъде ликвидиран руския богословски институт "Св. Сергий", който е в юрисдикцията на Цариград. И без друго, нивото на прочутия в света богословски институт е по-ниско от една българска семинария, а и големите професорски имена са на хора, които са верни духом и делом на Московската патриаршия (визирам Колосимо, който е в московската юрисдикция, отец Николай Озолин - баща, който е ръкополаган в МП и преминал в руската Архиепископия, професор Лоски-младши).

Римо-католическата иерархия във Франция има полза от сътрудничеството си с Москва. Показваните мероприятия биха могли да съживят изчезващото християнство в "католическа" Франция. която има за най-активна религия ИСЛЯМА.
whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот whoami » пет май 08, 2009 4:57 pm

Св. Юстин Попович за съвместните молитви и богослужения с неправославни и за православното отношение към икуменизма

От 18 до 25 януари 1975 г. се състояла поредната икуменическа съвместна молитва и богослужения под името "Седмица на молитвата за обединение на християните" и Югославската римокатолическа йерархия изпратила официална покана до Сръбската православна църква (СПЦ) за участие в нея. Преди да изпрати отговора си, сръбският Св. Синод помолил отец Юстин да сподели мнението си за съмолитването, на което той отговорил с приведените по-долу писма. Мнението на о. Юстин, както и други доклади, довели до отказа на Св. Синод на СПЦ да участва в икуменически молитви.


1.

Преосвещени владици,

Позицията на Православната Църква по отношение на еретиците - т.е. на всички, които не са православни - е била установена веднъж завинаги от св. апостоли и св. отци, т.е. от боговдъхновеното Предание, което е единно и неизменяемо. Съгласно това положение, на православните се забранява да участвуват в каквато и да е обща молитва или богослужебно общуване с еретици. Защото "какво общуване има между правда и беззаконие? Какво общо между тъмнина и светлина? Какво съгласие може да има между Христа и Велиара? Или какво общо има верният с неверния?" (ІІ Кор. 6, 14–15).

Според 45-то Апостолско правило "Епископ или презвитер, или дякон, който се е молил с еретици, да бъде отлъчен. Ако пък им позволи да действуват в нещо като служители на Църквата, да бъде низвергнат".

Това свещено правило на светите апостоли не посочва, коя именно молитва или съслужение се забранява, но, напротив, забранява всякаква съвместна молитва с еретиците, дори частната ("който само се е молил с еретици").

А в икуменическите служби не се ли извършват още и далеч по-дръзки деяния? 32-то правило на Лаодикийския събор указва: "не трябва да се приемат благословения от еретици, понеже те са повече пустословия, нежели благословения". А нима еретиците не благославят на тези еретически събрания и съслужения? Благославят римокатолическите епископи, свещеници, протестантските пастори - дори жените.

Тези посочени канони на св. апостоли и отци са валидни и днес, а не само в древността; те остават безусловно задължителни за всички нас, съвременните православни християни. Те безусловно определят нашето отношение към римокатолиците и протестантите. Римският католицизъм е множествена ерес, а за протестантството какво можем да кажем? Най-добре да мълчим. Не е ли говорел още преди седем и половина века св. Сава за "латинската ерес"? А оттогава насетне още колко много ереси е измислил папата и ги е догматизирал "непогрешимо"? Няма никакво съмнение в това, че с догмата за непогрешимост на папата римският католицизъм е станало всеерес.

И прехваленият Втори Ватикански събор не промени тази чудовищна ерес, а по-скоро я утвърди.

Поради това, ако сме православни и искаме да останем такива, то подобава да се придържаме към позицията на св. Сава, на Марк Ефески, на Козма Етолийски, Йоан Кронщадски и на други изповедници, мъченици и новомъченици на Православната Църква по отношение на римокатолиците и протестантите - и едните, и другите не са православни според двата основни християнски догмата - за Светата Троица и за Църквата.


2.

Ваше Светейшество, синодални отци,

Колко дълго ще продължаваме да безчестим нашето родно Православие и Църквата на св. Сава с нашата печална и ужасна, противна на Светото Предание позиция по отношение на икуменизма и на Световния съвет на църквите?

Всеки искрен православен християнин, възпитан под ръководството на светите отци, се изпълва със срам, когато чете, че православните членове на Петата Всеправославна конференция в Женева (8-16 юни 1968 г.) по въпроса за участието на православните в Световния съвет на църквите (ССЦ) са постановили "да се заяви, че Православната Църква смята себе си за органична част от ССЦ".

Това постановление е апокалиптически ужасно по своята неправославност и антиправославност. Беше ли необходимо Православната Църква, този най-свят богочовешки организъм, да бъде унизена по такъв ужасен начин, така че нейните представители-богослови, някои от които - епископи, и някои - сърби, да молят за "органично" участие и за включване в ССЦ, който, по такъв начин се превръща в нов църковен "организъм", в нова "църква", стояща над другите църкви, в която православните и неправославните църкви са само части (и то "органично свързани помежду си")?! Уви. Нечувана измяна и предателство.

Отхвърляме богочовешката православна вяра, тази органична връзка с Богочовека и с Неговото пресвято Тяло: Православната Църква на светите апостоли и отци и на Вселенските събори - и искаме да станем "органични членове" на еретическото, хуманистично и човекопоклонническо общество, състоящо се от 263 ереси, всяка от които представлява духовна смърт!?

Като православни ние сме "членове Христови". "И тъй, да взема ли членовете на Христа и да ги направя членове на блудница?" (І Кор. 6,15). Но ние правим точно това чрез своето "органично" свързване със Световния съвет на църквите, който не е нищо друго, освен възраждане на атеистичното човекопоклонническо езичество.

Дошло е времето нашата православна светоотеческа и светосавина църква, Църква на светите апостоли и отци, на светите изповедници, мъченици и новомъченици, да престане да се смесва църковно, йерархически и молитвено с т.нар. Световен съвет на църквите и да се откаже от всякакво участие в съвместни молитви и богослужения (тъй като богослужението в Православната Църква се съединява в едно органично цяло и се увенчава от Евхаристията) и изобщо да се откаже от всякакво участие в каквото и да е [общо с еретиците] църковно действие, което носи в себе си и изразява уникалния и неповторим характер на едната света съборна и апостолска Църква - винаги една и единствена.


3.

Като не се обединява с еретиците, където и да им е седалището, в Женева, или в Рим, нашата света Православна Църква, винаги вярна на светите апостоли и отци, няма да се откаже с това от своята християнска мисия и от евангелския си дълг, т.е. пред съвременния православен и неправославен свят тя смирено, но смело ще свидетелствува за правдата на Всеистината, за Живия и Истинен Богочовек, за всеспасителната и всепреобразяваща сила на Православието. Църквата, водена от Христа, чрез светоотеческия си дух и чрез богословите винаги ще бъде готова да даде отговор за нашето упование на всекиго, който й го поиска (І Петр. 3:15). А нашата надежда, во веки веков, остава една единствена: Богочовекът Иисус Христос и Неговото богочовешко тяло, Църквата на светите апостоли и отци. Православните богослови трябва да участвуват не в "икуменическата обща молитва", но в богословски събеседвания в Истината и за Истината, както са правели това светите и богоносни отци през вековете. Истината на Православието и истинската вяра са "достояние" само на "спасяваните" (7-мо правило на II Вселенски събор).

Благовестието на апостолите е всеистинно: "чрез освещение от Духа и чрез вяра в истината" (ІІ Сол. 2,13). Богочовешката вяра е "вярата в истината". Същината на тази вяра е Истината, единствената Все-Истина, т.е. Богочовекът Христос. И тази вяра и тази любов са сърцето и съзнанието на Православната Църква. Всички тези съкровища са били запазени напълно и неизопачено само в мъченическото Православие на светите отци, за което православните християни са призвани да свидетелствуват безстрашно през лицето на Запада и на неговата лъжелюбов и лъжевяра.

Като се препоръчвам на апостолските молитви на Ваше Светейшество и на останалите Синодални отци и епископи,

оставам
недостоен Архимандрит Иустин

Празник на св. Иоан Златоуст
13 ноември (26 ноември ст.стил) 1974 г.
Св. манастир Челие

Вестник "Ортодоксос Типос" от 1 юни 1975 г.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот Кабрал » пет май 08, 2009 7:36 pm

whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот whoami » ср май 13, 2009 12:25 pm

През 2004г. в Солун се провежда Междуправославен Богословски конгрес на тема "Икуменизъм: възникване, очаквания, изобличения". Целият текст от конгреса е качен във файловия център на портала . Понеже са 9 страници няма да копирам всичко, но ще извадя някои неща, пък който се интересува повече може да си свали файлчето и да го прочете.

Първата констатация, която е направена, е следната: Икуменизмът е дело на папството и протестантството. Прикрива отдалечаването от истинската Църква и е обяснено защо е така ... По натам се казвал следното: Както Папството, така и протестантизмът постоянно губят своя авторитет в Америка, Европа и навсякъде по земята. С помощта на икуменизма те се опитват да скрият своето отчуждение и отдалечение от едната истинска Христова църква, да утвърдят най - голямата еклисиологическа ерес на всички векове, т.е., че не съществува, че е изчезнала едната, свята, вселенска и апостолска църква, че всички християнски изповедания, запазват елементи на църковността; това е, за да не се питат техните вярващи и за да не търсят истинската църква и своето спасение.

Втората констатация е, че изтъкваните причини за участието в икуменическия диалог на православните не са действителни и не са оправдани

Третата констатация - Диалогът с Римокатолиците - безполезен и вреден

Вижте какво е казано за диалога със старокатолиците - Единственият богословски диалог, завършил с подписване на православни позиции от страна на инославни е диалогът със старокатолиците. Подписаните текстове осъждат всички основни заблуждения на папизма, от когото така наречените старокатолици са се отделили след Първия Ватикански събор през 1870 год., като протест срещу прогласяването на догмата за непогрешимостта на папата. Явно неприемащ това развитие на нещата, неблагоприятно за него и извън неговия контрол, Рим направи всичко възможно, така че успешното развитие на този диалог да не прерастне в единение на старокатолиците с Православната Църква. За пръв път би се случило част на западното християнство да се върне и се едини с Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква, давайки пример на целия Запад, Папството и Протестантството за пътя на възвръщането. Старокатолиците обаче направиха грешка в диалога им с англиканите като застанаха на позиция за женското свещенство, отричайки по този начин всичко, което приеха заедно с православните и така поставиха сериозно препятствие пред понататъшното положително развитие на нещата.

-------

И част от заключенията на когреса ...

Единственият диалог, който е оправдан на основата на светото Евангелие и светоотеческото предание е отговорът на въпросите на доброволно желаещите да се спасят инославни и иноверци: "какво трябва да правя, за да се спася?" (Деян. 16:30), или "какво да направя, за да наследя живот вечен?" (Лука. 10:25 и 18:18)

Православните Църкви да преосмислят, и преди всичко първенстващата по чест и инициативност Константинополска Църква, своите връзки с папизма, когото всички свети Отци от Фотий Велики през св. Григорий Палама, Марк Ефески, Светците Коливади до св. Нектарий Егински и старец Юстин Попович са считали за ерес, а не за "сестра-църква".

Да се отхвърлят и прекратяват литургични промени и реформи, защото те са приложение на принципите на икуменизма и целят създаването на недогматичен култ, така че да се улесни приемането на ересите. При това литургичното богатство на Православната Църква не принадлежи на никоя Поместна Църква. То изразява вековния живот на Църквата и трябва да се съхранява като зеницата на окото.

Да се поддържа и насърчава вътрешноцърковният диалог в духа на съборността, който не се ограничава само с епископата. Повече от тъжно е да се стремим към диалог с многобройни еретици и иноверци, а да се отхвърля различното мнение на братя във вярата, оклеветени като "фанатици".

Да се провъзгласи с тръбен глас, че икуменизма и неизбежно свързаните с него диалози с инославни и иноверци не допринасят никаква полза, а вредят, и следователно те не са дело на обич, а са просто формални връзки на светска логика, преследващи не духовни, а користни цели...

Ние в обичта си отхвърляме икуменизма, защото желаем да дадем на инославните и иноверците онова, което Господ богато дари на нас в Светата Му Православна Църква, възможността да станем и да бъдем членове на Неговото Тяло.

-------

Горещо препоръчвам прочитането на целия файл от 9 страници!
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот Мария » ср май 13, 2009 5:39 pm

Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: ГРАНИЦИТЕ НА ИКУМЕНИЗМА

Мнениеот Зограф » пет май 15, 2009 9:03 pm

Възлюбени в Христа братя и сестри,
Живеем във времето, когато и последният неатакуван с някаква ерес до сега - девети член от Символа на вярата, разтърси Христовата Църква - Едната, Свята, Съборна и Апостолска, като ни бе предложена лукавата алтернатива - "Световен съвет на църквите" До скоро всичко бе ясно: един е Христос, една е Църквата основана от Него, една е истинската вяра -
православната. /срав.Еф.4:5/ Ето, че Лукавият размъти разсъдъка на мнозина, чрез подмяната на смисъла на думата Църква с "църкви" и съответно едната и единствена правилна вяра - с търсенето на "общи конфесионални истини" като база за обединението с псевдо-църквите на Запада. Дали това не е начало на изпълнението на думите: "Син Човеческий, когато дойде, ще намери ли вяра на земята?" /лук.18;8/

Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост