Молитвеник на въцърковения езичник

рисковете на междухристиянския диалог
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » вт ное 20, 2012 9:39 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » ср ное 21, 2012 8:13 pm

Всяка прилика с действителни лица е случайна. Всяка прилика с нас самите е пряко внушение от сатаната.

Като въцърковени езичници, ние имаме множество богове, богини и полубогове, които ни вдъхновяват и водят ежедневно. Едно много популярно божество е Навринос, плод на кратката, но бурна любов между бог Гьонсурат и Мара Подробната. Ще се запитате какво дири един бог при една смъртна? Ами и аз не знам, но още от времената на Олимп, смъртните жени са се радвали на особеното внимание на боговете. А и Гьонсурат си е палав, подобно на Зевс, и не подбира. Така се завъртял около убавата Мара и добре, че била ревнивата му съпруга Самовлюбие, та го откъснала от нея. Иначе днес не само Навринос да си имаме, а още кой знае колко други полубогчета.

Та Навринос е особено божество. Той е особено популярен сред дамите и сред някои господа със силно изразени женски характери. Като резултат от любовта между олимпийски бог и смъртна, Навринос има особени функции - носът му, подобен на човка, има свръхестествената способност да се увеличава до безкрай, накъдето и да се завърти, и да прониква в хорските тайни. Веднъж проникнал, Навринос изсмуква тайните и не само тях, а всяка възможна нужна и ненужна информация, и те попадат в неговия стомах, където той ги преживя.

Но не бива да мислите, че неговото преживяне е просто, като на животните. Неее, това е свръхестествено преживяне, което обработва дадената информация с помощта на най-ефирната от богините - Фантазия. Резултатът е, че тайната набъбва, подобно на балон и тогава Навринос трябва спешно да намери някой, на който да я снесе. Ако не намери, Навринос може да пукне (щото е полу-смъртен), ама винаги намира!

И като всеки бог, и Навринос има свой храм - кварталното кафене или парка. Службите му в черковните среди се извършват обикновено, но не задължително, на кафето след литургията. Там Навринос изпълнява 2 от основните си функции: смукане и снасяне.

И така, ето една кратка молитва към Навринос:
Не ме оставяй, о прекрасни!
По-интересни и от сапунен сериал
са твоите слова!
Ръководи ме, та със твоя помощ
да открия цялото ми нужно инфо
за тоз и тоз, таз и таз,
и така въоръжен/а с него,
да бъда аз непобедим/а.



"Повече от всичко що пазиш, пази сърцето си, защото в него са изворите на живота".
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » чет ное 22, 2012 9:58 pm

В ларариумите на нашите сърца, скъпо божество е Лицемер, познат и като Янус. Той е син на богиня Супербия (гордост) от неудачната й връзка с бога на мързела Канап. Не може да се говори за Лицемер, без да се отдаде заслужената чест на майка му Супербия, която е богинята-майка на всички останали богове, богини и полу-богове, съпътстващи човека от падението му в Едем до днес.
Супербия е най-специалната сред богините, нейните жреци и поклонници също са най-специалните сред смъртните. Тя не допуска случайни хора в храма си, защото не всеки е достоен за нея. Според нейните жреци, Супербия притежава космическа красота и бездънен ум, които никой, освен тях и поклонниците й, не може да види. На простите хора, Супербия изглежда като бухал, а акълът й бил пуешки. Това е, защото простаците не са достойни да видят красотата и ума й, защото не биха ги понесли.

На своите жреци и поклонници, Супербия започва да помага от ранна сутрин, изпълвайки ги със самодоволство. Давайки им това безценно свое благо, те се надуват до необходимия обем, за да могат да се носят над заобикалящата ги среда и да я наблюдават от високо.

Супербия е единственото божество, което няма нужда от специални молитви за призоваване. Тя не идва при никого по негово призоваване, а по свой избор. Най-капризната между богините следва да бъде единствено възхвалявана до небесата. В замяна, когато е в настроение, тя обдарява щедро своите жреци и поклонници с нови и нови дози самодоволство, арогантност и гьонсуратлък.

Възхваляване на Супербия:
Като ставам аз от сън и се чувствам като
празна каца,
разбирам аз, че не съм дал необходимата
ти доза хвалби, о, Супербия!
Сега те превъзнасям, най-прекрасна
сред боговете,
величая те сред пуяците в храма
и не се насищам на твоята прелест.

Ако тоя ден е на кеф, Супербия ще изпълни поклонника си с въздух.
А сега няколко думи за сина й - Лицемер. Лицемер е жертва на несъвместимите си родители - неземната Супербия и мързеливия Канап. По тая причина той е съчетал двамата в едно странно цяло - хем се има за най-великия, хем от друга страна не го казва сам. Лицемер, за разлика от майка си, не е капризен и жреците и обожателите му нямат край. Той с готовност се отзовава на молитвите им, а те с радост го призовават.

Къде си бързокрилий Лицемер?
О, как копнея аз да имам твоя блясък,
но съзнавайки се недостоен,
моля те само да го отразя!

Засени ти своя раб
с всичката лъскавина на тоя свят,
която аз така желая!
И от тебе, най-достойни, да науча
как върху блясъка на гордостта
да надяна вехта дреха,
с която пак да храня безценното си его,
та всички да ме възхвалят и като смирен!

Научи ме, бързокрилий, как да спазя
правилата, та достоен да се видя
в очите на света,
да поуча всички и да бъда аз
за пример на стадата заблудени.
Да покрия норматива и да грабна
аз наградата на хорското “Велик!”

Отвори очите ми, Стандарте,
да следя за всички чужди грехове,
скандала и интригата да не пропусна,
и аз ще те възхваля и възблагодаря
с кадения и жертви в двуликия ти храм.


"Горко на ония, които са мъдри в своите си очи и разумни пред самите себе си!" Ис. 5:21
"Защото сърцето на тоя народ е закоравяло и с уши тежко слушат и затворили са очите си, да не би с очи да видят, с уши да чуят и със сърце да разберат, та да се обърнат, за да ги изцеря". Ис. 6:10
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » съб ное 24, 2012 10:04 pm

Вчера пренебрегнах да отдам нужното внимание на нашите богове, дано ми се размине! Но боя се, че няма, защото днес катаджийска кола ми мина път, получих сметката за тока и ме търсиха от Виваком. Всичко това е лоша поличба!

Така става, карисими, когато смъртен разгневи боговете, като ги пренебрегва. Но аз с ново дръзновение продължавам да описвам невидимите богове по естество, но видими чрез нашите ежедневни дела.

Много почитан и тачен сред въцърковените езичници е бог Зелотипус (ревност, завист). Като първороден син на Супербия и бог Инатус, той като техен добър ученик надминава и двамата. Вече описах Супербия, сега да отдам дължимата чест на Инатус: в лабораториите на Олимп, като са правили боговете, нещо се объркало, и субстанциите на Гьонсурат и Самовлюбие изтекли към the newly made Инатус. Така той е хем себелюбив, хем гьонсурат, хем себеправеден. Той е бог - черна дупка. Всеки, когото погълне, не може да излезе от него.

Зелотипус е взел част от златния блясък на майка си и част от зеления цвят на баща си и по тая причина цветът му е крокодилско жълто-зелено. Неговите поклонници са тези, които не са достатъчно блестящи за майка му. Функциите му са постоянно да се бъзика с жреците и почитателите си, като ги ръчка да любопитстват основно на кой от къде са му парите, тоя що е с тая, да четат до безкрай лична информация за разни известни лица, която фактически не ги засяга и т.н. и т.н. По тая причина често работи в екип с Навринос.

А сега е време за хвалебствие към нашия любим Зелотипус:

Златен като тенеке и зелен като крокодил,
Зелотипусе, прославям те!
Търся те, желая те,
не мога да дишам аз без теб!
Не ме оставяй и за миг, защото
скучен е светът без тебе!
Когато ти си с мене, ме изпълва
сладка мъка, по-желана от пелин
Търся аз пикантни новини,
вълнувам се от чуждите пари,
до степен дори да не спя!
Не мога аз да се наситя на твоята зеленина,
а когато се изпълня до пръсване със нея,
ще дойде бързокрилий Лицемер
да покрие твоя блясък.
И ще блесна аз отново и отново
като праведен слуга на боговете
и на справедливостта.
Амин



"Тези люде се приближават при Мене с устните си, но сърцето им стои далеч от Мене..."
Vital
Потребител
Мнения: 90
Регистриран на: нед ное 06, 2005 11:12 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Vital » нед ное 25, 2012 1:56 pm

Ххахахахахахахахахахахахахаха, така искрено не се бях забавлявала от сърце с интернет четиво.
Благодаря, Аурелия!
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » нед ное 25, 2012 11:04 pm

Хич не е забавно, Витал, за смъртен човек да има алъш-вериш с боговете. Ха си пренебрегнал някой, ха на другия ден я КАТ те хвана, я НАП ти дойде, я ще те хареса някой мобилен оператор за месечна жертва на своя бог Мамон, я друга беля ще стане. А тежко ти и горко да станеш прицел на жреците им, които са по-безмилостни и от боговете си.

Днес искам да довърша за нашия любим бог Зелотипус, тъй като вчера нямах време да го опиша подробно (ужасен грях). Зелотипус е мултифункционално и глобално божество, всестранно развит и интернационален. За него няма граници и бариери, нито държавни, нито морални. Той се рее из въздуха, търсейки сърцата отворени за него и влезе ли веднъж ги превръща в свой трон. Това, карисими, е най-голямата чест, за която ние, въцърковените езичници мечтаем. Защо? Защото Зелотипус като стане цар в нечие сърце, му дава невероятна сила и съобразителност - как от своя страна съответният езичник да стане цар и господар на всички около себе си. А нима да сме царе и господари не е нашата най-висша цел? Не на себе си, тъй като наши господари са любимите ни богове, но на близките ни хора, а ако служим усърдно на боговете - и на далечните!

Ето една кратка молитва към Зелотипус, която ще го трогне:

Зелотипусе, господарю мой,
царуващ в моето сърце,
простри божествените си мрежи
около врата на моя мъж /или жена/,
на моите деца, и всички нисши същества,
над които удостоил си ме да властвам!
Защото как бих властвал аз без твоя помощ?!
Зелотипусе дай ми сили навсякъде да се
налагам аз, и подгони със своите стрели всеки непризнаващ
мойта власт, и дай ми сили никога и с никого
да не се примиря.
Амин


"Бой се от Господа, твоя Бог и само Нему служи и към Него се прилепи и в Неговото име се кълни. Не отивайте след други богове, богове на ония народи, които ще бъдат около вас, защото Господ, Бог твой, Който е посред тебе е Бог ревнител, за да се не разпали гневът на Господа, твоя Бог против тебе и да не те изтреби Той от лицето на земята." Втор. 6:13-15
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » съб дек 01, 2012 9:20 pm

Една сутрин, връщайки се от тежък олимпийски пир, докато летял гледайки в кое сърце да кацне и се възцари, Лицемер съзрял златозарна светлина, струяща от един градски билдинг и привлечен от блясъка налетял на бог Мамон, който поглъщал кюлчета злато в търбуха си (наричан по-нататък за кратко трезор).
- Блясък, злато – ахнал Лицемер и очите му блеснали като на ламя.
- Разкарай се, бе – измърморил Мамон, не виждаш ли, че съм зает с бизнес, тоест плюскам.

Лицемер се обидил от това безпардонно отношение на своя авер и партньор в заслепението на смъртните и му подхвърлил, че без неговите услуги, повече от половината клиенти, пардон поклонници на Мамон ще отпаднат. Мамон се позамислил и видял, че Лицемер има право. Без неговите услуги си е за никъде. Кой ще го прикрива, кой ще го оправдава? И посмекчил тона:
- Какво те води насам?
- Връщах се от тежък олимпийски пир и като видях твоето сияние, реших да намина. Ти нещо забрави Олимп, твърде велик си дори за нашите божествени пирове…
Мамон го изгледа, преглъщайки тежко пачки банкноти:
- Да не се разгневят Гьонсурат Гърмовержеца и великата Супербия, но не ми остава време от тая криза. Дадох малко власт на дъщеря си Инфлация и сина ми Кредито и те какви ги надробиха… още не мога да ги оправя. Банки, лихви, корпорации -–такава каша забъркаха дечицата ми, че дори аз, с моите свръхестествени способности, не мога да му намеря колая… Но и аз съм си виновен, да не се бях забърквал с това чудовище Лакомия, майка им…
- Остави ги да се оправят смъртните, на нас кво ни пука? – изломоти Лицемер, докато оглеждаше пръснатите по бюрото на Мамон златни кюлчета, диаманти и пачки пари с погледа на котарак, намерил салам – Ние в крайна сметка богове ли сме или лукови глави? И след 1000 години нас ще ни има, ще си имаме и поклонници и жреци! Ти не се кахъри за тях, а се приготви за новия пир с маскарад, който организира божествената Фантазия тези дни. Представи си само какъв купон ще стане, аз ще се маскирам като Целомъдрие, а Гьонсурат като Милосърдие, хахаха – разтресе билдинга божествения смях на Лицемер.
- О, това ще е забава, - отговори Мамон, - аз умирам да се маскирам като Благотворителност!
След това, двете божества се разделиха, като всеки отиде по ежедневните си дела, които са безброй.

Целият свят тачи бог Мамон и ревностно му служи, но това не става без помощта на другите божества. Мамон е артистично божество, той има много премени в гардероба си - Благотворителност, Щедрост, Просперитет, Дълг и дори Любов…
Мамон е щедър към най-ревностните си жреци, за които той е водещият бог във всяка сфера на живота им, дори и в избора на брачен партньор. Така си е, Мамон е най-големият сватовник между боговете, особено в нашите среди на въцърковени езичници! А той им се отблагодарява щедро в злато и пачки пари, постове и кариери.
В замяна, те още когато станат от сън, отправят взор към някой от неговите парични знаци и му запяват химна:

I can’t live
if living without you

След този кратък химн, езичникът отправя взор към лика на Мамон и мълви с бледи устни:

Мамоне, най-златоносен сред боговете!
Покажи ми и днес къде е келепиря
във всяка сфера на живота -
от бизнеса до любовта,
от намаленията в магазините
от политиката до будалите, които да преметна,
покажи ми ги Мамоне!
И нека с блеснал поглед на ламя
Аз нищичко да не изпусна,
и ще те прославям до века!

“Не можете да служите на Бога и на мамона” е казал Христос. Ние пък обаче се силим с помощта на Лицемер: Аз мога!
Потребителски аватар
Leona
Потребител
Мнения: 63
Регистриран на: съб ное 10, 2012 9:05 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Leona » нед дек 02, 2012 8:09 am

Хее, страхотни са! Някой ден трябва да ги събереш в книга. Струва си да се чете нещо такова. :clap:
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот small axe » нед дек 02, 2012 11:32 am

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » пон дек 03, 2012 12:13 am

Давайте и вие идеи за персонажи. Едната олимпийска муза не стига :)

----------------------

В най-непристъпните места на Олимп се намира кристалният дворец на богиня Самовлюбие, известна също като Егомания. Вътрешността на двореца – подове, стени и тавани се състои от огледала, защото Егомания не желае и не може да вижда друго или друг, освен себе си. Все пак, подовете са постлани с нарциси в памет на нейния брат-будала, който се удави в един вир, любувайки се на себе си. Затова Егомания не понася вирове, басейни, джакузита и езера и се любува на своя ненагледен образ само в огледалата и в хорските очи.
Единствените мебели в двореца на тази чудна богиня са престол от диаманти и легло от перли, посипано с розови цветове. Това е така, защото тя няма нужда от нищо и от никого, освен от себе си. Затова пък целият свят се нуждае от нея, макар и в заслепението си често да не съзнава това.
Егомания е съпруга на Гьонсурат, както вече стана дума. Защото единствен Гьонсурат, като пълно перде, може да я изтърпи без да откачи, но това е друга тема. Сега думата е за великата Егомания.

След тежкия олимпийски пир, за който вече стана дума, Егомания се беше полуизлегнала на диамантения си трон, беше отпъдила слугините – феи и се беше отдала на сладка полудрямка. В огледалата се отразяваше божественият й образ, около когото се въртяха галактики, планети, слънца, морета и планини, джунгли и пустини, хора и животни, борси, предприятия, банки и пазари – целокупният универсум, който съществуваше заради нея и на когото единствена тя даваше смисъл и цел – а именно целта на всичко съществуващо е да й прислужва, обслужва и превъзнася. За нещастие, съществуват глупаци, които не съзнават тази цел и те стават обект на божествения гняв на Егомания. Тя праща подире им своите свирепи копои, за да отмъстят за нейното пренебрегване.

Егомания е най-вълшебната между богините – с кожа от нежен розов лист, коси от злато и блестящи изумрудени очи, облечена в пеплум от чисто злато, обсипан с рубини, тя често снизхожда до смъртните, надявайки техните одежди. Тя се смесва с тълпите в полиси, села и пущинци и всеки, в когото впие изумрудения си поглед и който го приеме, се превръща в неин образ и подобие, пренасяйки се в огледалния й свят. Така тя набира своите поклонници и независимо дали поклонникът й е холивудска звезда или чистач на градските тоалетни в Тутракан, той или тя неизменно започва да вижда само и единствено себе си и вселената съществуваща заради него и въртяща се около него. И който не приеме да служи, обслужва и превъзнася съответният поклонник, той му отмъщава с всичкия страховит гняв на божеството си.

Облегната на престола си и унесена в дрямка, тази приказна богиня сънува ужасен сън. Рядко се случва на боговете да сънуват страшни сънища, но нейният беше наистина много страшен. В кристалните огледала наред с планетите изведнъж се появи знакът на страховития Бог Веритас, Който бе дошъл на времето да избави смъртните от тяхното презряно състояние. И не само това, а да ги направи богове! Целият Олимп се страхува и ужасява от този Бог и не за друго, а защото в Негово присъствие стават ужасни неща. Ето и сега, пред знака Му, кристалните огледала се пръснаха и се превърнаха в облепени с евтини тапети стени, тронът от диаманти се оказа овехтяло кресло, а вместо златен пеплум, обсипан с рубини, тя видя себе си облечена в евтини джинси, обсипани с пайети и лъскава блуза от близкия битак. Егомания изкрещя, за да се събуди, но продължи да вижда обкръжението си – вместо музика на арфи, изпълнявана от феи, в стаята дънеше радио Веселина, а от вън идеше режещия звук на форсиран двигател.
“Възможно ли е?” – мислеше трескаво тя – “Нима това мизерно девойче съм аз? Нима живея в тази жалка обстановка? Аз съм богиня, всичко се върти около мен”. Паниката й нарастваше, защото тази ужасна реалност не изчезваше и тя нямаше власт над нея. Докато сърцето й щеше да се пръсне, от знака долетя дълбок и спокоен глас: “Нали Ме призоваваше? Нали искаше да ти говоря, да те напътствам, да ти показвам истината? Ето Аз съм тук, защо се боиш толкова?”
“Неее” изкрещя Егомания, “Аз не Те искам! Казала съм го, защото се страхувам от Теб и за да Те умилостивя, но в действителност аз не Те искам, Веритас! Върви си! Аз съм богиня, аз обичам само себе си и всички са ми длъжни, дори и Ти.” С тези думи, Егомания отдалечи Веритас от себе си, но кошмарът вместо да приключи, стана още по-страшен. Отдалечавайки се от Него, тя не се върна в своя кристален дворец, а попадаше във все по-непрогледна и отчайваща тъмнина.
“Неееее”, крещеше Егомания и се гърчеше в предсмъртен ужас. Внезапно някой я разтърси силно. Отваряйки очи, Егомания видя ехидната усмивка на Гьонсурат, надвесен над нея. Виковете й бяха толкова силни и ужасни, че дори Гьонсурат не успя да остане безразличен и довтаса да види какво става. Като божество, Гьонсурат беше разгадал какво е станало и с ехидна усмивка каза: “Е, имала си кошмар, какво толкова, трябваше ли да разбудиш целия Олимп? Помня как се страхувахме, че смъртните ще се възползват от подвига на Веритас, ще се избавят от жалкото си състояние и ще спрат да ни служат, но те за наша най-голяма изненада отново предпочетоха нас. Свиркай си.”
А Егомания го гледаше облещена, бавно идвайки на себе си.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот small axe » пон дек 03, 2012 1:49 pm

:thumbup: !
Според мен се получава много добро четиво. И с тая благодатна тема, и широта на действие, можеш спокойно, ако запазиш остроумните хрумки и заряда, да спретнеш една книга, като тази на Бънян.
Ако намесиш човешката и църковната история, съсс всичката и гнилост и я сплетеш със тези персони досега, и се намеси и темата за истинният Бог и битката между силите на мрака и правдата, четивото ще е с висока стойност и ценно за четящите. Незнам какво ще правиш, но като си направиш една стройна структура план и ще я напишеш ! :thumbup: :idea:
Потребителски аватар
Leona
Потребител
Мнения: 63
Регистриран на: съб ное 10, 2012 9:05 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Leona » пон дек 03, 2012 7:19 pm

Точно това имах предвид и аз :biggrin:
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » пон дек 03, 2012 11:19 pm

Благодаря ви за добрите думи Леона и смол акс. Ще стане каквото иска Господ, аз засега нямам никакви подобни амбиции. Забавлявам себе си и вас :)

------------------

Като всички уважаващи себе си езичници и ние имаме наши особено скъпи локални божества. Така например в моята родна зелена Шопландия най-таченото божество е богът на мързела Канап, известен също и като Инерцио. Докато другите божества имат един вид собствена теология, Инерцио е дотолкова дълбоко вкопан в Шопландия, че неговите мисли са и наши мисли, неговите чувства – и наши чувства. Сигурно се чудите как и защо Инерцио се е закотвил именно тук? Легендата разказва, че преди хиляди години на олимпийските богове им втръснало от пословично мързеливия техен брат. След като божественият им съвет решил, че е недостоен за такова високо място, те решили да му вгорчат живота и го оженили за неговата противоположност Супербия. Те разчитали, че това със сигурност ще го откъсне от леглото му и ще го прогони от Олимп. И не сбъркали!
Не след дълго Инерцио тръгнал по света да търси място, където да лежи по цял ден необезпокояван, без никаква работа и ангажименти. За целта му били необходими верни жреци и поклонници, които да му гарантират безметежния живот. Не му трябвало да броди дълго – в необятно зелената Шопландия намерил това което му трябва, а от местните жреци бил направо възхитен. Така и двете страни плеснали и се прегърнали, както се казва. Инерцио се пльоснал по гръб и заспал хилядолетен сладък сън, захранван от мързела на нашето велико племе. Захранвайки се постоянно от нашия мързел, търбухът на Инерцио пораснал над 1000 м надморска височина и всички започнали да го мислят за планина, макар в племенната памет да се съхранило преданието, че тази планина не е обикновена и по тая причина я кръстили Търбухо. Около тази вълшебна планина се намирали храмовете на най-верните му жреци – до един от мъжки пол, които и зиме и лете прекарвали в храмовете, служейки на божеството си. Какви са храмовете ли? Кръчми, кафенета, а напоследък в крак с новото време – вече Инерцио си има своите електронни храмове. Там неговите жреци, докато жените им работят, за да им осигуряват яденето и пиенето, се занимават с глобални въпроси – политика, икономика, спорт. За жреците на Инерцио няма достойна работа на този свят, освен разбира се крале, но пък за крале няма вакантни места.
Може да се каже, че Инерцио е намерил своето щастие в зелена Шопландия с изключение на един дребен инцидент от преди години.
-----------------------------------------------

В една прекрасна пролетна сутрин някъде в ранните години на ХХ век, поручик Гюро Шопов от Трета Шопска Дивизия на Негово Величество се събуди преизпълнен с енергия и ентусиазъм. Скочи от леглото, изми се, огледа се в огледалото – стегнат и свеж като Април. След като закуси обичайната шкембе чорба, той беше осенен от велика идея – да проведе мащабно учение по повод предстоящия ден на храбростта. Строи набързо ротата и им съобщи задачата:
- Днес че проведем маневри с целата налична бойна техника и състав! Има ли въпроси?
- На поуигона ли гусин поручик? – запита редник Станчев.
- Не! – отсече Шопов, - при евентуална атака над София, която е обградена с планини, къде е най-слабата точка, откъдето враго мое да проникне?
Настъпило мълчание, тъй като всички мразели да мислят. Шопов се ядосал на тази инертност и ревнал:
- Търбухо бе! Днес че организираме учение за отбрана на София, като си представяме, че враго настъпва откъде Търбухо и че го обстрелваме и взривяваме! – със светещ поглед и слюнки на уста обясни Шопов.
- Урааааа – ревнала ротата – Да живее Негово Величество!

------------------------------------------------------

Инерцио спеше сладко и сънуваше божествени сънища. Толкова отдавна не беше мърдал от мястото си, че се бе срастнал с околния пейзаж, никой с нищо не го занимаваше и тормозеше, жреците му съвестно го захранваха с мързела си – Инерцио беше в кастата на блажените.

Изведнъж нещо парещо продъни търбуха му, всичко бе придружено от ужасен гръм, после втори, трети… Инерцио ще не ще се пробуди и надигна, а до него достигаше страховит рев сред дъжд от снаряди. Макар и божество, Инерцио си изкара акъла и тръгна да бяга.
- Огиииин, огииин! – ревеше от възторг Гюров.
В тоя момент Инерцио вече се беше завъртял със задните си части към отбранителите на София, когато от долу се чу неистов крясък:
- Гусин поручиииик, разрешете да доложа! Търбухо се размърдаааа!
- Редниииик, - крещеше Гюров – Това са англичаниииии, огин со шмайзерите и картечниците! Огиииин!
- Напреееед, за Негово Величествооо! – с невиждан ентусиазъм героичната шопска рота се хвърли напред, обстрелвайки бедния Инерцио. Тъй като беше доста тромав, той бягаше бавно. Когато поручик Шопов забеляза това странно движение на планината, този княжевски лъв не само не се уплаши, а ревна:
- Докарайте топооооо! Дигайте авиациятааааа!
Инерцио видя, че работата отива от зле на по-зле, тия диваци в глупостта си не разбираха, че той е божество, и срам не срам викна към олимпийските богове за помощ. От чисто колегиална солидарност дойде Гьонсурат и го отърва, но Инерцио чувстваше неговия подигравателен поглед към прокъсаните му гащи и смачкания търбух.

------------------------------------

След тая срамна случка за нашите богове, известно време в Шопландия мързелът намалял. Но сладките спомени за безметежното блаженство с Инерцио се запазили и любимия Инерцио бил призован обратно с нашите горещи молитви.

Инерцио, ела! На своето си място ти тежиш,
облей ме с мазнината си и аз да не помръдна,
прати ми будала, която да ме храни и нивга аз да не работя,
а да прекарвам времето си в дивните ти храмове,
обсипвайки света със мойта мъдрост.
Амин

А може би всичко, което е нужно на нашите любими богове е по един поручик Шопов :)
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот small axe » вт дек 04, 2012 11:54 am

....... :arrow: :arrow:
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Next » вт дек 04, 2012 12:45 pm


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост