Молитвеник на въцърковения езичник

рисковете на междухристиянския диалог
Радослав
Модератор
Мнения: 1530
Регистриран на: ср дек 20, 2006 4:11 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Радослав » вт дек 04, 2012 2:13 pm

Много са готини всичките, Aurelia! :thumbup:
Чакаме с нетърпение следващите серии... :wave:
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот ioio » вт дек 04, 2012 10:28 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » вт дек 04, 2012 10:44 pm

ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот ioio » вт дек 04, 2012 11:13 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Next » ср дек 05, 2012 7:56 am

Да си довърша мисълта за шоплука. Тук е шопско:
"Я колко моем да не работим, отколко они никогъш не моат толко да ми нe платят"
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » ср дек 05, 2012 11:12 pm

Божествените желета

И понеже питате, достопочтена Йойо, относно копоите на нашите любими богове, реших да ви пиша накратко и за тях.

Все още е загадка за науката техния произход. Едни казват, че някога били обикновени смъртни хора, които впоследствие от прекалено служене на боговете, станали продължения на тяхната същност, други твърдят, че преди милиони години в лабораториите на Олимп бог Гьонсурат изработил желе, което можело да придобива всякаква форма и нрав, какъвто съответният бог би пожелал, докато трети настояват, че Гьонсурат не може да изработи нищо и копоите били някакви незаконни деца на богове и смъртни (какъв срам, какъв срам!). Това последното не се признава на Олимп.

На мен лично ми се струва, че копоите няма как да са смъртни човеци, по-скоро е вярна втората хипотеза, че са желета. Защо? Защото у един смъртен човек все има някаква собствена воля, която в моята наивност си мисля, че няма как да изчезне съвършено. Дори при султанските еничари от време на време са възниквали бунтове срещу властта на падишаха, докато при копоите на нашите богове никога, ама никога, не е регистриран нито един бунт. Това ме кара да мисля, че не са смъртни. Защото къде ти такава вярност у смъртен?! Къде и кога смъртен е поставял безусловно интереса на някой друг над себе си, пък бил той и божество и то в собствена вреда?

Но тези божествени желета са щастливи посвоему! Тяхното щастие, въздух и живот са да служат на божеството си, каквото и да пожелае то от тях. Как преминава деня на едно такова желе?

Когато Аврора облее Олимп със златозарното си сияние и всички богове седнат на престолите си, когато феите засвирят на арфите и запеят хвалебни химни, ниско долу, в нозете на боговете и богините замърдват радостно желетата в очакване на техните заповеди. Често се случва да си мърдат така цял ден, ако божеството им е заето с други дела, но ако то е недоволно от някого, ако някой е проявил незачитане към него, огненият поглед достига до желето и му придава съответна форма. Приемайки заповяданата му форма, то приема и заповедите и се спуска към изпълнението им.

Всяко божество предпочита услугите на желето пред тези на някой смъртен. Услугите на последния са несигурни – може да го излъже, да се разколебае, да прояви съвест. Докато желето се втурва и докато не изпълни задачата, не се връща. А когато се върне, то не очаква заплати, похвали и благодарности. Просто се разплува обратно в нозете на господаря си, до следващата поръчка.
small axe
Потребител
Мнения: 2485
Регистриран на: чет апр 23, 2009 7:23 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот small axe » чет дек 06, 2012 1:49 pm

:D персонажите растат главоломно и надявам се не след дълго ще се вплетат в яростна многотомна драма :thumbup:
Какво става с бога на алчността- Алчо / или както е името му, аз така го знам/. Не го виждам на сцената...
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот ioio » чет дек 06, 2012 1:54 pm

Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Зограф » чет дек 06, 2012 8:20 pm

Великолепна епопея на боговете около и вътре в нас! Не пропускай уважаема Аурелия и тяхната майка - Глупоста.
ioio
Потребител
Мнения: 919
Регистриран на: вт авг 18, 2009 4:02 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот ioio » чет дек 06, 2012 10:22 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » пет дек 07, 2012 2:25 pm

Когато Всевишният обсипе небосклона с диаманти,
и Океан целуне Солея за сбогом,
от пещерите на мрачния Север,
потегля колесницата на Фрия –
богинята на ледовете.
Тя шества из света на смъртните по мрак,
прониква в сърцата,
вледенява умовете
и разделя брат от брата.

Фрия (от исп. – студ) е олимпийската гордост на боговете. Дъщеря на Гьонсурат и Егомания, тя е наследила финеса от майка си и акъла от баща си. С тази убийствена комбинация, Фрия е достойна за агент 007 сред нашите богове! Незабележима като нинджа, тя прониква в сърцата, отдадени на Егомания и умовете, запленени от Гьонсурат, като ги обледява със своя сребърен дъх и превръща поклонниците си в живи ледени статуи. В мрачните покои на Фрия, където не прониква слънчев лъч, е пълно с такива нейни трофеи – смъртни от всяка раса, народ и език, произход и положение – хора от лед, чиито сърца са обледени и не функционират. Функционират само мозъците им в известна степен, но без дух и жизненост.
Всяка нощ, Фрия шества из света, покривайки с наметалото си своите бъдещи поклонници. Веднъж пленила ги с ледения си дъх, в тях любовта е заместена с похот, съчувствието с безчувствие, щедростта с алчност.
Като ревниво божество, Фрия не търпи нейните поклонници да бъдат отдадени на друг, освен на нея. В ревността си стига до там, че дори гледа да ги запази само за себе си, а не да ги дели с другите богове. Точно по тая причина и живее далеч от Олимп, защото не понася никаква конкуренция.

И в наши дни нейното ледено царство се разпростира все повече и е на път да превърне всички смъртни в ледени статуи. Но в някакъв ъгъл на паметта й, тя таи страх за господството си.

Страхът на Фрия е да не би дори един лъч от светлината на Слънцето на правдата да проникне в царството й, защото ще отнесе не само целия лед от живите й статуи, но и нея самата, барабар с пещерите й. Това се беше случвало в миналото и все още се случва понякога и то ненадейно и внезапно. Все пак Фрия е донякъде щастлива (казано условно, тъй като тя няма чувства) поради факта, че ледените статуи в крайна сметка се увеличават. А те се увеличават, защото често никога не са и виждали слънчев лъч, никога не са усещали топлина, а кой би потърсил нещо, от което няма представа?

----------
Отдавна, много отдавна рахатът на олимпийските богове бе нарушен от Светлината на света, дошла в образ на смъртен. Той направил доста поразии в царството им, като реално го разрушил, топейки ледени статуи, преобразявайки жреци на Гьонсурата и Супербия и давайки кости на разните желета. И не само това, ами чрез тях Неговата светлина прониквала към още и още смъртни.
Паникьосал се целокупният Олимп, събрал се на симпозиум и решил, че ако не може да се върне вече загубеното, то поне трябва да се предотвратят нови загуби. Но как, след като нямал никаква сила да противодейства нито на Светлината, нито на служителите й. Дълго време мислел олимпийският съвет, докато накрая се изправил Инатус и тържествено обявил:
- Нема да се даваме! Като не можем да ги победим със сила, ще ги победим с хитрост. Ще ги имитираме, ще се преправяме на тях, дори на самата Светлина, ей тука Егомания ще ни заеме някои от модните си златни дрешки и готово.
Целият Олимп въздъхнал с облекчение. И веднага се заел с изпълнение на тая спасителна мисия – предрешени в подобие на светлина, да продължават мрачните си дела.


"Сам сатана се преправя на светъл ангел....", давайки на света измамната светлина на Олимп.

"Вие сте светлината на света" (Мат.5:14), изобличават ни думите на Христос, защото ако следвахме тези думи, а не олимпийските божества, те не биха печелели така лесно рекордите си.
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » пет дек 07, 2012 2:31 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » ср дек 12, 2012 12:34 pm

Най-великите сред смъртните, най-силните сред тях,
увенчаните с разум, мъдреците дори
пред неговия дълъг език са ставали и стават на прах
че пусне ли го той в техните нозе
напипа ли езикът му жилката на древната змия,
с неземна наслада озовават се те
в плен на Супербия –
богинята на гордостта.


Макар и скромно полу-божество, полу-хамелеон, Адулаторо (ласкател) от свитата на Супербия има толкова много поклонници, че на моменти си навлича съвсем справедливата й ревност. Една сутрин, преди още да се замае в огледалото от светлия си лик, Супербия без малко да го смачка. До ушите й достигнал химн в негова чест, който я извадил от равновесие:

Ненадминат Адулаторо! Желаем да сме като теб – пеели поклонниците му по целия свят,
Умели, гъвкъви хамелеоне,
Как само вещо ти се вмъкваш
под кожата на всеки!
Дори Суперия не пощади, божествени хамелеоне!
и тя на твойта мазна власт се покори!
Желаем ний чрез твойта мазнина
да покориме силните на деня,
защото кой би устоял
на нашето ласкателство
от тебе вдъхновено?!

(следва)
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Aurelia Felix » пет дек 14, 2012 10:57 pm

Адулаторо слушал тези хвалби, излегнат блажено върху самия трон на Супербия и примигвал доволно с жълтите си очички.
Кое уважаващо себе си божество не би кипнало при подобна обида?
- Хиляди мълнииии! – проехтял страховития глас на Супербия – ще те смачкам жалко влечуго!
И запратила сноп синкави мълнии към стреснатия Адулаторо. Той се загърчил в ужас, като едва успял да пусне дългия си език, пред който нито Супербия, нито кой да е от жреците й някога е устоявал:
- Божествена, моите поклонници са твои поклонници и аз седя на престола ти, за да събирам тези хвалби към тебе отправени, за да ти ги поднеса, о светлейша – стенел в стрес той.
Супербия спряла мълниите, защото истината е, че най-ценните трофеи в нейните храмове носи именно Адулаторо.

Адулаторо е комично-трагична фигура на Олимп, достойна по-скоро за перото на Омир и Шекспир, а не за моите скромни възможности. Без него не могат нито богове, нито смъртни, но е презиран еднакво и от едните и от другите.

Когато Супербия обвие Олимп с виолетовите си воали,
стихиите нашепват стари легенди,
за една безчестна змия, прокълната от Всевишния
заради дългия си мазен език, с който успяла
да срине великата раса.

Превърнала се тя в хамелеон, за да оцелее. На всичкото отгоре трябвало пред всеки да пълзи, на всекиго да се подмазва - даже и пред тези, които прелъстявала, но иронията е в това, че по този начин покорява всички. Адулаторо има предълъг лъскъв език, пълен с неустоима мазнина. Той го насочва към избраната жертва, замотава го в краката й и го мота там, докато жертвата накрая падне. Падайки, тя се озовава в храма на Супербия и става неин поклонник и роб.
Не си мислете, че Адулаторо е прост хамелеон. Той е най-находчивият сред боговете. Ако види, че набелязаната му цел е трудна, Адулаторо не пуска веднага езика си, защото целта може грубо да го настъпи и смачка. Но бръмчи като комар в ухото му и то от време на време, наблюдавайки ефекта. И бръмченето му е неземно приятно, та никоя цел не може просто да го размаже. Надарен с безкрайно търпение, Адулаторо чака, докато целта узрее да бъде облизана в нозете, претрепана и пратена в храма на Супербия. Той надарява жреците си с умението да будят винаги съчувствие в своите набелязани цели и така никога да не бъдат прогонвани грубо. Защото Адулаторо се страхува от грубостта. Ако случайно не уцели жилката на суетата, която да гъделичка до падане, съществува риск да бъде стъпкан най-брутално от целта си.
Но за наша радост, това очевидно се случва рядко и Адулаторо си е жив и здрав. Той е едно от най-щедрите божества – на поклолниците и жреците си гарантира кариерно развитие, където и да пожелаят. И повече дори – дарява им обичта на по-висшестоящите, която обич е подобна на тази на Супербия към него, но хайде, ние не сме придирчиви. В нашите среди на въцърковени езичници Адулаторо е едно от най-почитаните божества и благодарение на него много от нас са си осигурили добри връзки и кариера.

И понеже много от вас справедливо ще протестират, че това все пак е молитвеник преди всичко, ето една популярна и действена молитва към нашия любим Адулаторо:

Отдавам ти езика си, божествени!
Направи го несравнимо хлъзгав като твоя,
да не може да го смачка никой,
да е гъвкъв той като змия, да не може
да убегне от него дори силния на деня.
Адулаторо, с твоите одежди ти ме премени,
да мога да съм винаги в тон с околната среда!
И аз ще водя нови поклонници при тебе,
за да е вечно блаженството ни,
божествени хамелеоне!
Амин


Притчи 26:28 “И уста ласкателни подготвят падение."
Потребителски аватар
Чехълче
Модератор
Мнения: 2032
Регистриран на: нед дек 20, 2009 1:49 pm

Re: Молитвеник на въцърковения езичник

Мнениеот Чехълче » вт дек 18, 2012 7:49 pm


Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост