Границите на "икуменизма"

рисковете на междухристиянския диалог
Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Aurelia Felix » вт яну 29, 2013 7:18 pm

Благодаря Ви за това уточнение, Прокимен. Беше важно за мен.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот prokimen » пет фев 01, 2013 6:56 pm

На обичащите да четат и изучават други мнения по важни въпроси, предлагам мнението на видния руски иерарх и бивш ректор на Ленинградската Духовна Академия и Семинария - архиепископ Михаил Мудюгин

Взгляд архиепископа Михаила (Мудьюгина) на диалог с инославными христианами. Единомышленники и противники

Кафолики и католики

Изображение
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » пет юни 03, 2016 8:46 pm

Православие и "религия будущего"

Иеромонах Серафим (Роуз)
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » ср юни 29, 2016 5:38 pm

Някой си изкарва хляба по духовната нива и отделил доста време да преведе това:
За общението с инославните, „добрите хора” и проповедта на вярата

Архимандрит Рафаил (Карелин) отговаря на въпроси на портала Православие.ру

— Доколко е възможно взаимодействието и общуването с католици и протестанти, сред които, а това е очевиден факт, има доста добри хора?

— Този въпрос се оказва камък за препъване за някои съвременни православни християни. Ето защо ще се спрем на него по-обстойно.

Манталитетът на съвременните християни, под влияние на променящите се условия на живот и информацията отвън, е подложен на мощно разрушително въздействие и в сравнение с предишните векове вече не е същият.

Теоцентризмът, така характерен за миналите векове (Бог е висша ценност, цел и съдържание на живота), се заменя с хуманизъм, където човекът (при това емпиричния човек с неговата повредена природа), а не Божеството, заема най-високото стъпало на духовните и душевни ценности. „Всичко в природата е прекрасно” - заявяват хуманистите. Те не отхвърлят духовното възраждане и освещение, но го възприемат като самоусъвършенстване.

Хуманизмът учи, че човек не се нуждае от изкупление, от тайнствата на вярата и благодатта на Светия Дух, а се спасява чрез собствените си добродетели. За християните-хуманисти Христос не е Изкупител, а човек-еталон, и за тях спасението се свежда до подражание на Христа. Самото понятие за греха на прародителите, който се предава от поколение на поколение, им се струва несправедливо.

Един известен хуманист направо заяви: „Адам е съгрешил, но какво общо имам аз с това?”, тоест той смята, че по рождение е чист от греха.

В действителност самото човечество представлява генетично единство, затова и грехът на Адам се предава от родителите на техните потомци. Свети Иоан Златоуст изразява тази мисъл така: ако ти не искаш да отговаряш за греховете на праотците, то откажи се и от дадените им обетования и благословения, но в такъв случай ти се отказваш и от Месията – Спасителя Христа.

Мистичното разбиране за човечеството като множество в единството и единство в множеството, хуманистите заменят с принципа на външния колективизъм, а предметите на вярата – със субективните понятия за спасението. Съвременните хуманисти, лишени от чувството на благодатта като свидетелство за истината, считат вярата в Църквата, която е единственият път за спасение от духовна гордост, за липса на любов и проява на тесногръдие.

Днес хуманизмът все повече се смесва с либерализъм, при което грехът губи своята демонична същност, а Божията любов се възприема като търпимост към греха, преминаваща в солидарност. Един виден християнски хуманист заяви: „Христос във всичко е солидарен с човека”. Но тогава защо е било необходимо Разпятието?

Принципът на апокатастасиса за задължително и неизбежно възвръщане към първоначалното състояние, породи реабилитация на оригенизма, според който грехът е само застой в пътя към Бога и временно забавяне в страната на изгнанието, след което всички същества, включително сатаната и падналите ангели, ще се върнат в божествената плирома (пълнота). Това учение, противоречащо на Евангелието, което Църквата е отхвърлила и предала на проклятие, започва да звучи все по-ясно в съчиненията на съвременните модернисти.

Сега искам да засегна въпроса за Църквата. Църквата не е съюз, а единство: не може да има съюз на църквите, основан на споразумения и декларации, съществува само единство в Истината.

Догматите, молитвите и тайнствата на Православната Църква, съединявани с ученията и обредите на инославните конфесии, представляват съединяване на истината с лъжата, тоест лъжа.

В същото време обаче Православието не изисква самоизолиране в областта на човешките взаимоотношения. Ние може да имаме съвсем добри отношения и дружеско общуване с инославните и иноверците, но за нас е невъзможно сакралното единство с тях, инак ще встъпим в областта на хуманистичните илюзии и ще отстъпим от собствената си вяра, без да принесем полза на хората от другите конфесии и религии. Църквата е духовно единство, затова общата молитва с неправославните ще бъде за нас в противоречие на това мистично единство, ще бъде нарушение не само на църковните канони, но и грях против самите инославни, които ние, без да искаме, ще съблазним с лъжливата надежда за единство и спасение извън Православието.

Що се отнася до добродетелните иноверци, те според Божията справедливост ще получат някаква награда и утешение за своята добродетелност, но се лишават от най-главното: Бог не е вътрешният фактор в тяхното битие.

— Как изобщо да привлечем „добрия човек” към Христа?

— За това самият ти трябва да станеш „добър човек”, да се въцърковиш, да се постараеш да придобиеш Божията благодат и чрез живота си да дадеш пример за вяра и добродетел. Тогава ще разбереш как да въздействаш върху душите на другите хора, как да намериш ключа към техните сърца. Обща рецепта тук няма, но трябва да помним, че да приведем душата към Христа е възможно само чрез действието на благодатта. Христовите ученици не се отличавали с ораторско красноречие или философски знания, обаче със своите прости, но пълни с благодат слова извършвали нравствени чудеса: те обръщали стотици и хиляди човеци към Христа.

Хората, които общували с тях и ги слушали, все едно встъпвали в това светлинно поле на благодатта, усещали нейното действие в сърцата си, което им откривало един непознат духовен свят. Ако човек не се стреми да очиства сърцето си от страстите, да пребивава в молитва, да изпълнява Божията воля, то той вътрешно ще се окаже пуст и тази хладна пустота ще усетят онези, към които се обръща да учи на християнската вяра. Ако човек не придобие благодатта, то нито красноречието, нито неговата осведоменост в светските науки и дори познанието на текстовете на Свещеното Писание не ще му помогнат да оживява сърцата на хората и така собствено да им засвидетелства опитно истинността на християнската вяра.

— Кой е по-лесно да привлечем: който е далече от истините на вярата (като напр., мюсюлманите или езичниците) или който вече вярва в Христа, но има погрешни догматични възгледи (като напр., католиците и протестантите)?

— Обикновено наричаме хората, които вярват в Христа, християни, независимо от тяхната конфесия и догматите, които изповядват. Но ако разгледаме този въпрос в по-голяма дълбочина, ще видим, че може да познаем Христа само чрез благодатта на Светия Дух, а Негова носителка се явява Църквата. Светлината на благодатта въздейства върху човешкия дух и освещава душата. Освен изкуплението, за нашето спасение било необходимо още и слизането на Светия Дух и продължението на Петдесетницата в Църквата.

Трагизмът на конфесиите отпаднали от Православието се заключава в това, че там се дава познание за Христа, но не чрез Светия Дух, а чрез душевните сили на самия човек, в резултат на което се създава лъжлив образ на Христа, който не може да възроди и спаси душата на човека. Затова църковните канони са така категорични в отделянето на духовната истина от заблудите, на Православието от неправославието и строго пазят Православната вяра от всякакви изкуствени съединения с инославните учения.

Не може да се каже кой е по-близо или по-далеч от Православието – това ще бъдат само външни измерения. Тези, които се оказали извън ковчега по време на всемирния потоп, еднакво загинали, независимо от това къде се намирали – близо или далече от него. Съвременният възглед на модернистите за частичната благодат, която уж притежавали и другите конфесии, не съответства на учението на Църквата. Не може да бъдеш частично спасен или частично осветен, възможностите тук са две: или да бъдеш с Истинския Христос, Който се открива в Светия Дух, или с лъжливия Христос, чийто образ е създаден от човешките умувания и емоции.

Според църковния чин, когато човек преминава от иноверие или инославие в Православие, той трябва да се отрече пред кръста и Евангелието от заблужденията на предишната си религия, а да види тези заблуждения е по-лесно за езичника, отколкото за католика или протестанта. Съвременният хуманизъм и либерализъм учат за спасение във всички конфесии и даже вероизповедания. Пример за такава нравствена и вероизповедна индиферентност е модернизмът с неговото учение за спасението. Ето защо според него да говорим днес, че единствената възможност за спасение е в Православната Църква, е признак на лош тон, фанатизъм и унижаване на човека от другата вяра.

Струва ми се, че е по-лесно да обърнеш иновереца в Православието, отколкото инославния, но най-трудно от всички - православните фарисеи, както и модернистите, които постоянно търсят компромиси между учението на Христа и духа на богоборческия и развратен свят.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » ср сеп 28, 2016 7:43 pm

„Окръжното послание” на Критския събор – постмодернистки „месидж”

Окръжното послание на Критския „събор”, при цялата си богословска размитост и неопределеност, носи явните признаци на постмодернистки текст. Този документ, изобилствайки с цитати от Свещеното Писание, светите отци, позовавания на църковната съборност и декларации за вярност към апостолския дух, демонстрира само едно фасадно Православие за пред не особено опитни вярващи, но главните сигнали той изпраща към господарите от неолибералния западен свят. Това послание всъщност е насочено към постмодернистите от сферата на политиката, културата и „останалия християнски свят”.

Три са ключовите позиции на постмодернисткия либерализъм вплетени в тъканта на „Окръжното послание”, което претендира да бъде „символически текст” на съвременното Православие.

Първо, в 10-та точка на документа се казва, че „отъждествяването на Църквата с консерватизма, който е несъвместим с прогреса на цивилизацията, се явява произволно и злоупотребително”. Да, консерватизмът е нееднозначно понятие. Но нито един традиционалист не поставя знак за равенство между него и верността към Църквата. Консерватизмът служи само като средство и то едно от средствата за запазване Свещеното Предание на Църквата, нищо повече.

Само че идеята за прогреса – движещата сила на модерна и постмодерна – е несъвместима с православната есхатология, с нашата вяра в края на времената, с апостасията и „умножаването на беззаконието”. За либерала прогресът представлява отрицание на всяка традиция, защото „утре ще бъде по-добре от вчера”, тоест ще има още повече модернизация, още повече секуларизация, още повече либерализация. По тази логика се развива, а по-точно е да се каже, се разлага днешният Запад. И защо в това русло трябва да плава корабът на спасението, чието пристанище не е в този свят?

За нас, православните, либералната идея за прогреса в духовен смисъл се отъждествява по-скоро с идването на антихриста. Излиза, че Критският „събор” се е врекъл във вярност на секуларната идеология, след като малко преди това е посочил опасността от нея.

Второ, в 16-та точка „Окръжното послание”, засягайки въпроса за отношенията между държавата и Църквата, сякаш някак без да иска „благославя” „новата форма на конструктивна солидарност със светската правова държава в рамките на новите международни отношения”. Излишно е, предполагам, да се питаме кой днес претендира да е хегемон в международните отношения и е готов заради „правата на човека” да унищожава цели държави. Гражданското общество, правата на човека и новия световен ред са обявени от авторите на съборния документ за нормативи в Църквата. Допелгенгерът на Византия се очертава все по-отчетливо: новата „симфония” между вселенския патриарх и американския президент, например.

И накрая: постмодернисткият свят не може да проникне там, където в някаква степен е запазена йерархия на ценностите и макар и далечен спомен за Истината с главна буква. Постмодернът в християнството започва с икуменизма, а самото икуменическо богословие започва с милото и доверително слово „диалог”. Христос е казал: „Аз съм пътят и истината и животът” – а това е монолог, монолог са и пророческите откровения, апостолската проповед и поученията на светиите.

Гласът на Църквата е монолог, истински съборен монолог, колкото и парадоксално да звучи това. Защото Църквата знае Истината и затова не може да прави от нея предмет на „диалози”, тоест нещо, което не е изяснено и подлежи на обсъждане.


Не е учудващо това, че Критският „събор”, поставил като една от своите цели узаконяването на икуменизма, не се смущава от формулировка като „свидетелство чрез диалог”. А в 20-та точка от „Посланието” пише, че „Православната Църква от древност придавала огромно значение на диалога, особено с инославните християни”.

Древност и икуменизъм – това не е подигравка, а просто словесен „пърформанс” за пред „православните” постмодернисти.
За това, че в икуменическите диалози няма никакво свидетелство за Православието, а има размиване на традиционното вероучение (както на православното богословие, така и на инославните доктрини), е писано и говорено достатъчно.

Ако традицията на „монолозите на Църквата” не беше отстъпила място на „диалозите между църквите”, наблюдателите от Ватикана и другите конфесии не биха се чувствали толкова уверени на православния събор. Тогава и посланията на такъв събор биха били наистина православни символически текстове, а не постмодернистко бълнуване.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Границите на "икуменизма" и словото към патриарх Неофит

Мнениеот prokimen » ср сеп 28, 2016 9:30 pm

В контекста на последния Ви постинг за Критския сабор, как оценявате публикацията на сайта на Софийска митрополия относно:

Изображение

Приветствено слово от братството на Църногорския монастир към Негово Светейшество патриарх Неофит, произнесено на празника на св.Силуан Атонски
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » ср сеп 28, 2016 10:38 pm

Страхувам се, че не ми достига достоверна информация по казуса, за да имам вярно мнение.
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот prokimen » ср сеп 28, 2016 11:08 pm

Next написа:Страхувам се, че не ми достига достоверна информация по казуса, за да имам вярно мнение.


Не Ви разбрах.

Струва ми се, че най-голямата вреда на Критския събор е обезсмислянето на Православието и въвеждайки съборната новост да се признават всички останали в еднаква степен църкви. С други думи казано, икуменизмът няма никакви граници, както и самата църква става със съборно решение отвлечено понятие.

Все още Синодът на БПЦ-БП не е казал официалното си становище дали възприема критските документи като свое вероучение или има някакви забележки. И ако подписалите Петицията бяха действително сериозни хора, нямаше да приспят толкова бързо показната си ревност, а щяха да я отстояват и напомнят на народа, че опасността не е отминала!

Засега никой не е реагирал в защита на вероучението, освен надприказването на схимонах Димитрий с проф. Калин Янакиев.

Никой от т.н. "официално православие" не намери за нужно да излезе с трезв анализ на критските решения или с нов енергичен апел към Синода, който заседава в момента, освен Приветствието на манастирското братство на най-големия манастир в Софийска епархия.

Нямам представа от духовното образование на монасите в Църногорския или Гигински манастир, но прексромното ми мнение е, че им прави чест да се възползват от случая и да се обърнат към патриарх Неофит. Доколкото следя информацията по критския събор, струва ми се, че това приветствие е и първата деликатна реакция, която лично аз намирам за несравнимо по-елегантен и смел жест отколкото Петицията.

В Петицията доминираше един високопарен поучителен тон. Клириците поучават своите началници що е православие. Изведнъж замлъкнаха и сякаш тревогата им за увреждане на православието се изпари. Чудото на схимонаха не продължи дори 3 дни.

Никой друг, освен Църногорският манастир не напомня във възможно най-елегантна форма, че тревогата е все още жива.

Не ми е известно дали сайтът на Софийска епархия публикува всички приветствени слова при храмови празници, но съм склонен да интерпретирам факта, че митрополитската управа одобрява казаното.

Едва сега забелязвам, че и синодалният сайт, който в последно време беше незаслужено обект на варварски псевдобогословски набези, е намерил за нужно да публикува текста на Посланието.

Изображение

Приветствено слово към патриарх Неофит от братството на Църногорския манастир за празника на св. Силуан Атонски

Доколкото на манастирския празник в Църногорския манастир е бил не само патриархът, но и Западноевропейският митрополит Антоний и двама епископа, остава да се очаква дали направеният от братството намек за очакваната защита на неувреденото вероучение ще бъде чут от Синода и от онези, които подписваха Петицията.

ВСЕЛЕНСКИЙ ПАТРИАРХАТ. На пути к ереси папизма? Диакон Андрей Белоус

За Пентархията, за която говори руският богослов дякон Андрей Белоус е споменато и в Приветствието на монашеското братство от Църногорския монастир. Мястото на БПЦ-БП в тази древна пентархия я поставя над Московската патриаршия, която порталът "Двери" заподозря и се опита да увлече в интригата си народа. Тази древна чест на Българската църква задължава Синода да я защити в днешното сложно време за православната еклезиология.

Ако членовете на редакционната колегия на интригантския портал "Двери" имат човешка съвест и богословска отговорност, би трябвало да посипят гласите си с пепел, че станаха плацдарм на антибългарска пропаганда, оплодила брътвежите на проф. Калин Янакиев.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » чет сеп 29, 2016 9:19 am

prokimen написа:Ако членовете на редакционната колегия на интригантския портал "Двери" имат човешка съвест и богословска отговорност, би трябвало да посипят гласите си с пепел, че станаха плацдарм на антибългарска пропаганда, оплодила брътвежите на проф. Калин Янакиев.
Ако са еквивалента на светското "грантови анализатори", за каква пепел говорим?

Не отстъпвам от позициите си относно Критския събор, още повече за оглавяващия го. Но не съм в час със случващото се в БПЦ-БП по въпроса. Това, което са написали от манастира ми хареса. Че трябва да заклеймят лустросания икуменизъм, дошъл от Крит наскоро, трябва. Но при положение, че първите думи на сегашния патриарх, стъпвайки в това служение бяха: "да се продължи икуменическия диалог"...

За съжаление проблема на давещите се е проблем на самите давещи се. Не можеш да спасиш никого насила.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот laikos » чет сеп 29, 2016 10:19 pm

Не е лошо обръщението към патриарха.

Чудя се дали е възможно йеромонах Серафим Роуз да излезе прав, че може някоя поместна църква и да остане настрана от икуменизма.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » пет сеп 30, 2016 9:24 am

Естествено, че може :) Въпроса е, дали ще е "официална".
А че може е казано в св. Писание.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот laikos » пет сеп 30, 2016 9:45 am

Мисля, че той говори за някоя патриаршия, а те са официални все пак.

Все още не се е изявила Ника да даде някое конспиративно обяснение за изненадващото обръщение на калугерите към патриката. Нещо така по-масонско...

Сигурно още не е чела новината :lol:
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » пон окт 03, 2016 6:37 pm

Папа римский прибыл в Грузию с двухдневным визитом
Четете. Превеждам само, че грузинския патриарх призовал да няма демонстрации против Папата, но такива имало и в тях участвали действащи йерарси... Случайно ли предтечата на Антихриста е избрал Грузия?! Тест за интелигентност.

By the way: Некоторые моменты из фильма о Иерусалимском патриархе Иринее, переведенные на русский язык, с редакторскими пояснениями
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот prokimen » ср окт 05, 2016 5:11 pm

laikos написа:...Чудя се дали е възможно йеромонах Серафим Роуз да излезе прав, че може някоя поместна църква и да остане настрана от икуменизма...


Аз не съм убеден за себе си, че ще се намери поместна църква от официалното православие, която да дръзне да се противопостави. Пак ще се повторя, че все още не мога да повярвам, че епископата на БПЦ-БП съумя да провали всеправославността на Критския събор, поставяйки в ултимативна форма своето догматично несъгласие с неправославните документи.

В този контекст приветствам смелостта на монашеското братство во главе с новия изпълняващ длъжността на игумен - отец Никанор да припомни на патриарха, че православните очакват не от друга поместна църква, а от Българската именно да опази чистотата на вероучението. За мен обръщението е подвиг, защото един изпълняващ длъжност може и никога да не бъде назначен за същински игумен заради една такава дързост да приветства патриарха по необичаен начин. Обръщението му е подвиг и затова, че без излишни приказки е съумял да каже същественото и при това от името на всички православни, болеещи за чистотата на православното вероучение и загрижеността им то да остане неувредено, ако Патриархът намери сили да опази епископското единомислие.

За съжаление, Синодът не се произнесе на това си есенно заседание. Лично аз съм песимист, че Синодът ще удържи на думата си да не приеме критските документи, които са задължителни за всички поместни църкви. Ако Синодът предпочете да си замълчи и разчита, че въпросът ще отшуми, това би било равнозначно, че приема документите.

Така или иначе, обръщението на митрополит Наум свидетелства, че той не вижда нищо неправославно в критските документи и за него те са новото му ВЕРУЮ.

Ако Синодът се почувства морално задължен да се произнесе официално по критската авантюра, тогава смея да храня убеждение, че ще има разногласия. Засега само един митрополит в лицето на дядо Наум е засвидетелствал симпатиите си към новото ЕРЕТИЧЕСКО вероучение. Дочувам, че има и епископи, които симпатизират на критската ерес, че Православието е една от сектите и всички секти са Църкви. Това ще рече, че занапред БПЦ-БП няма морално право да осъжда сектите в България, защото те, по силата на критската авантюра, са в еднаква степен църкви като БПЦ-БП.

laikos написа:...Все още не се е изявила Ника да даде някое конспиративно обяснение за изненадващото обръщение на калугерите към патриката. Нещо така по-масонско...

Сигурно още не е чела новината :lol:


Колкото до Ника, не вярвам да не е прочела новината, защото имам впечатлението, че тя като модератор чете всички постинги. Възможно е да не й е харесало обръщението на отец Никанор, към когото тя има подчертано лошо мнение.

Тук се беше появила една Иоана, която ме обвиняваше в какво ли не. Любопитен съм да прочета нейното съждение, особено за казаното в светлината на 132 Псалом "С благодарност към Бога възкликваме с думите на псалмопевеца св. цар Давид: «Ето, колко е хубаво и колко е приятно,когато братята живеят заедно в единство! » (Пс. 132 :1)."

Ще съм благодарен на адвокатите на дядо Евгений да ми обяснят какъв бяс търси той при отец Иван в Нови хан. Защо е строен манастира "Св. Пантелеймон" в Смиров дол, след като отец Евгений няма нужда от никаква исихия и сега се утешава с децата от приюта.

Лично на мен много ми хареса това манастирче в частното имение на отец Евгений, за което Трибуна / Райони / Перник / Държавата дала 50 000 лв за Смиров дол, не за Гигинския манастир Снимка: novinar Снимка: novinar Държавата дала 50 000 лв за Смиров дол, не за Гигинския манастир. То за момента е неповторимо и браво на архитектите, че са създали едно същинско църковно съкровище, което се радва на паяжините и чака някой да се моли в пустеещия храм.

Ето, това малко манастирче можеше да послужи на отец Евгений като спасително място, в което да се оттегли в случай, че БПЦ-БП приеме официално увредената критска еклезиология. Това му частно имение можеше да се превърне в бастион на българското Православие, ако отец Евгений не избра бесовете да го пързалят на ролкови кънки.

Искрено скърбя за отец Евгений, че е настригал монаси и се е озлобил срещу собственото си творение и духовни чеда по-коварно и от най-злата майка мащеха. Ако отец Иван беше опитен монах, да би вразумил отец Евгений да се помири с духовните си чеда и освети с денонощна молитва Смиров дол, но уви. Отец Иван е похвален социален труженик, но не и труженик на духа и бесовските козни.

Любопитно ми е дали отец Евгений има изповедник и как гледа изповедникът на това шляене насам-натам на отеца, опитващ се да играе на истински християнин, борец за старостилието и халюциниращ аскетизъм.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Границите на "икуменизма"

Мнениеот Next » съб окт 15, 2016 11:13 pm

Патриарх Кирилл в Лондоне помолился за Великобританию и Елизавету II

...."Еще молимся о королеве Елизавете, о богохранимой стране нашей и богохранимой стране сей", — заявил патриарха, извървайки молебен в дом на Уелбек-стрит.

П.п.: Колко ли дълго ще дърпа дявола за опашката?....

Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост