Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

рисковете на междухристиянския диалог
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот ven4e » пет мар 04, 2016 11:47 am

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот prokimen » пет мар 04, 2016 12:02 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот Next » пет мар 04, 2016 1:03 pm

Зограф
Модератор
Мнения: 933
Регистриран на: вт апр 28, 2009 11:22 pm

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот Зограф » пет мар 04, 2016 5:59 pm

До НЕГОВО СВЕТЕЙШЕСТВО

+ НЕОФИТ, МИТРОПОЛИТ СОФИЙСКИ

И ПАТРИАРХ БЪЛГАРСКИ, и

До членовете на СВЕТИЯ СИНОД на БПЦ–БП


Молба и вероизповедна позиция


относно Всеправославния събор, насрочен за м.юни 2016 г.


От православни клирици и миряни на БПЦ-БП (подписка под текста)


Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства,


Бидейки верни чеда на Светата Православна Църква ние смирено мо​лим за Вашето архипастирско внимание по следния важен веро​из​по​веден въпрос.

Позовавайки се на думите на св. Теодор Студит, че когато чистотата на вярата е застрашена, Божия заповед е никой да не мълчи, независимо от неговото ниско социално и духовно положение1, ние също желаем да изразим голямото си безпокойство и несъгласие със съдържанието на един от проекто-документите, официално приет за разглеждане на все​пра​во​слав​ния събор през юни 2016 г., озаглавен „Отношенията на Пра​во​слав​ната Църква с останалия християнски свят”, който твърде много смущава православната ни съвест. Ето какво имаме предвид.

Като цяло в този документ прави впечатление необоснованата упо​треба на икуменическа терминология, влизаща в открито противоречие с традиционното православно богословие и езика на светите отци. Понякога са използвани двусмислени изрази, които не целят прецизиране на поня​ти​ята, както е било на Вселенските Събори, а обратното – съзнателно ги за​мъгляват и размиват. Дори има и някои явно неправославни форму​ли​ров​ки. Ще посочим и конкретни примери.

1.​ Изключително важни и многократно повтарящи се изрази от рода на „възстановяване на единството на християните“ или „търсене на за​гу​бе​ното единство“, за които често се говори в т.4, т.5, т.62, т.7, т.12 и т.н, както и твърде общото понятие „християнски свят“, което фигурира в самото название на документа, не са дефинирани в духа на светоотеческото богословие и следователно употребата им носи друг характер. Светите отци не са говорили за някакъв неопределен „християнски свят“, а съвсем целенасочено и конкретно са дефинирали понятия като „верни“, „право​слав​но вярващи“ или „еретици“, „разколници“ и т.н. Обратно, в този проекто-документ никъде не се споменава дори и самото понятие „ерес“. Означава ли това, че вече никъде няма ереси на християнска основа? Ако пък има подобни ереси, защо те изрично не се упоменават?


2. В проекто-документа се забелязва несъмнена догматическа не​по​сле​дователност и противоречивост, което ясно може да се види от употребата на понятието „църква“, което е от ключово и основополагащо значение не само за разглеждания документ, но и въобще за целия всеправославен събор.

Например, в т.1 правилно се говори за Православната Църква като за „Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква“, само че после, незнайно защо, в т.6, т.16, т.17, т.18, т.19, и т.20 започват да се споменават и други „християнски църкви“, като въобще не се дава каквото и да е богословско обяснение за този догматичен абсурд. Това представлява недопустим про​пуск за всеправославен документ от такъв висок ранг и вероизповедно зна​че​ние. Защото има голяма разлика между това да се води неангажиращ човешки разговор, при който словосъчетанието „римокатолическа църква“, например, се използва за улеснение на диалога, но без в този израз да се влага някаква догматическа тежест3, и съвсем друго нещо е официален църковен документ на всеправославен събор, който трябва да бъде под​пи​сан от многобройни православни патриарси и митрополити – пред​ста​ви​те​ли на цялата Църква, и в който уникалният статут на „Една, Свята, Съборна и Апостолска Църква“ изведнъж придобива множественост и започва да се приписва и на еретически общности.

Освен това, многократно се говори за „християнско единство“, което всъщност е и основното послание на проекто-документа. Само че никога на Вселенските Събори не се е говорило за възстановяване на единството между православни, ариани, македониани, несториани, монофизити, ори​ге​нисти, монотелити, иконоборци и т.н. Защото наличието на еретици, не​за​висимо от тяхната многочисленост, не нарушава вътрешното единство на Христовата Църква, тъй като еретиците винаги са били считани за външни по отношение на Църквата. Докато, напротив, верните членове на Църк​ва​та винаги се намират в християнско единство, защото са съединени от общата им православна вяра, от тайнствата и от Самия Христос, Главата на Църк​вата. Ето защо светите отци никога не са говорили за възстановяване на единството между православни и еретици, а единствено са призовавали еретиците към покаяние и завръщането на последните, вече изповядващи православната вяра, към Църквата. Докато в този проекто-документ никъде не се говори за покаяние на съвременните еретици (римокатолици, про​те​станти, монофизитски общности и т.н.) и завръщането им към Христовата Църква.

И както се знае от църковната история, Църквата никога не се е обеди​нявала с еретици, които не се каят за ересите си.


3.​ Както проличава от въпросния проекто-документ, например т. 10 и т.14, Константинополският патриарх е определен да координира ику​ме​ни​че​ските усилия на поместните църкви, които пък от своя страна са обвързани с организацията „Световен съвет на църквите”, която се раз​глежда в положителна светлина.

Ние обаче бихме искали да припомним категоричната позиция на ново​канонизирания светител Серафим (Соболев), Софийски Чудотворец, срещу икуменизма. Още преди близо 70 години в доклада си на Московското всеправославно съвещание от 1948 г., светецът предупреждава за огром​на​та духовна вреда от икуменическите диалози върху самосъзнанието на право​славните участници и че те не трябва да участват в икуменическото движение. Сега, от дистанцията на времето, ние уверено можем да кажем, че думите му се оказаха многократно потвърдени.

Що се отнася до настоящия проекто-документ, ние бихме обърнали Вашето внимание върху психологическия метод на подмяна, който е из​ползван в точки 16, 17, 18, 19 и 21, за да бъде оформен положителния, като цяло, начин, по който тези текстове разглеждат ССЦ и нейните неправо​славни цели. Дори и частичната критика към ССЦ в т.18 и т.21 е много добре премерена, така че в случай на нужда защитниците на икуменизма да могат да се позоват на наличието на подобни несъществени критики и да успокояват съвестта на повърхностно вярващите, които обаче Господ Иисус Христос назовава „нито горещи, нито студени, които Аз ще изблювам от устата Си“ (Откр. 3:16).

Но горчивата истина е тази, че точно там, където биха могли да се на​пишат хиляди страници с богословски свидетелства за тежки анти​кано​нични и дори антидогматични действия на мнозина представители на поместните православни църкви в ССЦ, именно там богословието на светите отци бива заменено от светската психология на религиозния синкретизъм. Именно там, където догматиката и Свещеното Предание би тряб​вало да са вероопределящи, точно там започва да звучи лесно сми​лаемият призив за „единство на християните“ в името на любовта, с която икуменистите биха искали на практика и теория да оправдаят тежки нарушения на догмите и каноните. Но ние отново ще повторим бого​вдъх​новените думи на св. Йоан Златоуст: „Не приемайте каквато и да е фалшива догма, като се криете зад любовта“4.

Наскоро с удовлетворение и духовна радост прочетохме официалното изявление на Лимасолския митрополит Атанасий от Кипърската Църква, който остро протестира срещу многобройните изопачавания и догма​ти​че​ски противоречия в разглеждания проекто-документ5. Подкрепяме напълно този протест, а също и добре обоснованата критика на проф. Д. Целен​гидис6 и становището на проф. протопрезвитер Теодор Зисис7, изразено в доклада му на конференцията „Международния синкретизъм“, проведена в Кишинев на 21 и 22 януари 2016 г. Ние всички желаем да следваме свето​отеческия дух.



4.​ Има и други моменти, които са неточни и притеснителни в проекто-документа. Например точка 22, където се говори, че

„всякакви опити да се раздели единството на Църквата, предприемани от отделни лица и групи, под предлог уж да се запази или защити истинското Православие, подлежат на осъждане. Както свидетелства целият живот на Пра​во​славната Църква, запазването на истинската православна вяра е възможно само благодарение на съборния ред, който от древност представлява компетентния и висш критерий на Църквата по въпросите на вярата.“

Този текст изглежда напълно правилен, но за съжаление в него има и съществена богословска неточност, която ще се постараем да изясним. Тази неточност на практика води до това, че в т. 22 негласно се приема, че и решенията на предстоящия всеправославен събор от 2016 г. ще бъдат „висш критерий на Църквата по верови въпроси“ и следователно се от​пра​вя неприкрита заплаха към всеки, който изразява аргументирано несъгласие с постановки, явно противни на духа и учението на Вселенските Събори, че той подлежи на осъждане. Това се обосновава с твърдението, че „целият живот на Православната Църква“ бил свидетелствал, че единствено събор​ните решения са „компетентният и висшият критерий по въпросите на вярата“.

Това обаче не е автентичното учение на Църквата по дадения въпрос. Авторите на документа забравят добре известния факт, че е имало дори „вселенски“ събори, които впоследствие са били определяни от църковната пълнота като разбойнически. И че е имало тежки моменти, когато събор​ното учение на Църквата е било изразявано не от многолюдни събори, а от отделни изповедници, подобно на св. Максим Изповедник и св. Марк Ефески. И не само те, но и велики светци като Атанасий Велики, Йоан Златоуст, Флавиан Константинополски, Йоан Дамаскин, Фотий Констан​ти​нополски, Григорий Палама и т.н. понякога са били осъждани от офи​ци​ал​ната църковна власт, включително чрез патриарси и многочислени събори.

Ние, разбира се, вярваме и изповядваме, че църковните събори са изключително важни. Само че те са важни, действени и авторитетни при едно неотменимо условие: трябва задължително да се намират в съгла​сие със Седемте Вселенски и с каноничните Поместни Събори, и изобщо – със Свещеното Предание на Църквата.

Ето защо ние считаме, че и решенията на предстоящия събор биха мог​ли да бъдат общовалидни, единствено ако са в съгласие с духа и бук​ва​та на предишните Вселенски Събори, вдъхновявани от Светия Дух. Точно това гласи и известният текст от Окръжното Послание на Източните Патриарси през 1848 г., който започва с думите „При нас ни патриарси, ни събори никога не са могли да внесат нещо ново, защото пазител на благо​че​сти​ето у нас е самото Тяло на Църквата, т.е. народът, който винаги желае да запази своята вяра неизменна и съгласна с вярата на светите отци...“


5.​ Съдържанието на точки 20 и 23 също са неприемливи.

В т. 20 се казва:

„провеждането на богословски диалози на Православната Църква с други християнски църкви и изповедания винаги произхождат от каноническите критерии на вече сформиралата се църковна традиция (7-мо правило на Втория Вселенски Събор и 95-то правило Пето-Шестия Вселенски Събор)“.

Този текст има невярно съдържание и лесно би могъл да обърка онези, които не са запознати с цитираните канони, които само описват начина, по който различни категории покаяли се еретици биват приемани в Църквата, а съвсем не говори за някаква древна църковна традиция на между​хри​стиянските диалози – такава няма и никога не е имало. Освен това в горе​посочения текст се говори в явно икуменически дух за богословски диалог с „други християнски църкви и изповедания“, за да се избегне свето​оте​че​ското понятие „еретици“. Професор Д. Целенгидис8 дори още по-подробно е писал по този въпрос и затова ние бихме обърнали вниманието Ви на точка 23.

Освен невярната формулировка, че има „общо православно съзнание за не​обходимостта от междухристиянски богословски диалог“ и други подобни из​ра​зи (според които св. ап. Павел ще излезе недобре осъзнат християнин, понеже е казал „страни от еретик, след като го посъветваш веднъж и дваж, знаейки, че такъв човек се е извратил и греши, като сам осъжда себе си“ - Тит 3:9-10), т. 23 категорично изключва „всяка практика на прозелитизъм или други проявления, предизвикващи междуконфесионален антагонизъм“.

В какъв смисъл тук е употребена думата „прозелитизъм“?

Ние считаме, че този текст поставя на православните християни из​рич​но канонично препятствие да проповядваме православната вяра на каквито и да е било еретици. Нека обаче да припомним думите на св. Киприан Кар​та​генски, че „еретиците никога няма да се обърнат в Църквата, ако ние самите ги укрепяваме в убеждението, че и при тях има църква и тайнства“. И въобще как е възможно да съгласуваме забраната за „прозелитизъм“ с хилядолетното апостолско и светоотеческо предание, което категорично е считало еретиците за вън от Кораба на Църквата, и следователно, за вън от спасението?

Би било добре, ако в т. 23 ставаше въпрос само за „неевангелски про​зе​литизъм“, като се заклейми агресията, насилието и нецърковните методи на проповед. Но т.23 изглежда визира друго.

Ние имаме достатъчно основания да считаме, че разтегливостта на цитираната формулировка прави възможно и неправославно тъл​ку​ва​не на понятието „прозелитизъм“, което може ясно да се види от думите на патриарх Вартоломей, произнесени по време на престолния празник „Св. Андрей Първозвани“ на 30 ноември 1998 г. пред представители на римо​католическата „църква“ начело с кардинал Уилям Х. Кийлър (William H. Keeler), като главната тема е, разбира се, обединението на Православната Църква с папската еретическа общност:

„Диалогът, който се стреми да възстанови изгубеното единство на църквите предполага, че практиката се съобразява с принципи, общоприети като правилни: след като едната църква признава, че другата църква е съкровищница на Божествената благодат и подател на спасение, е изключен стремежът да се откъсват верни от едната църква и да се присъединяват към другата, тъй като последното противоречи на първото. Защото никоя поместна църква не се бори против другите поместни църкви, но е в едно тяло с тях и желае да преживява това свое единство в Христа и неговото възстановяване, което е било смутено в ми​на​ло​то; желае единство, но не и асимилация (поглъщане) от другата църква. Поради това ня​кои прозелитистки форми на църковни дейности, приети като временно на​след​ство, идващо от миналото, но подлежащо на промяна, не могат да се раз​ви​ват повече под покровителството на една от диалогизиращите църкви за сметка на другата, защото това означава практическо отрицание на постигнатото теоретично съгласие...“9

Казано накратко, от горепосочения текст излиза, че православните поместни църкви и папската еретическа общност вече трябва да се раз​глеждат като еднакво спасителни църкви-сестри и следователно не трябва да се проповядва Православие на римокатолиците. Оттук лесно може да се види разбирането на Вселенския патриарх Вартоломей за „прозелитизъм“ и за вредата от него.

Ето защо, връщайки се отново към текста на т.23, ние считаме, че по​ня​тието „прозелитизъм“, според начина, по който там е формулирано, дава широка възможност за тълкувания, които са открито неправославни и про​ти​воречат на Божията воля, която иска „всички да се спасят и да постиг​нат до познание на истината“ (1 Тим.2:4).


--------------


Ваше Светейшество, Ваши Високопреосвещенства, кратко заключение на всичко, казано досега, е, че в целия проекто-документ има много неща, които са твърде смущаващи и напълно неприемливи за православното съзнание.

Същото важи и за предлаганата възможност в т.5, буква а) от втората част на проекто-документа „Тайнството Брак и препятствията за из​вър​шва​не​то му“10 да се разрешава тайнството Брак между православен и еретик (при условие децата от този брак да бъдат кръстени и възпитани в Пра​во​славната Църква) – ако на тях свещените канони забраняват дори да се молят заедно, то как би могло да се призовава Дух Свети да освети съюза им (от който може и да няма деца)? Това е изрично забранено от 72-ро пра​ви​ло на Шестия Вселенски Събор и ако в отделни изключителни случаи е проявявана икономия по отношение на това правило (напр. при отделни династически бракове), това не означава, че изключението може да се уза​ко​ни и да се допуска масово. Както изтъква проф. Д. Целенгидис, самата идея, че „децата от този брак ще бъдат кръстени и възпитани в Право​славната Църква“ противоречи на богословското основание на Брака като Тайнство на Православната Църква, защото само по себе си детерожде​ни​е​то (бъдещо несигурно събитие) и православното кръщение на децата не могат да обосноват извършването на тайнството Брак – нещо изрично забранено от споменатото 72-ро правило. Събор, който няма ранга на Вселенски – продължава проф. Д. Целенгидис, – не може да поставя под съмнение или да обезсилва съвършено ясното правило на Шестия Вселенски Събор: смесен брак да не се позволява, а ако е извършен, да се счита за не​съ​ще​ству​ващ.


Ето защо ние смирено молим Вас и Вашите събратя митрополити, на които е поверено духовното ръководство на българския православен на​род, доброжелателно да разгледате всичко гореизложено и да изразите пред останалите поместни църкви Вашето аргументирано несъгласие с този неправославен, като цяло, проекто-документ – „Отношенията на Пра​во​славната църква с останалия християнски свят”, и с т.5, буква а), изречение второ от втората част на проекто-документа „Тайнството Брак и препятствията за неговото извършване“.

Така Вашата позиция, основана на хилядолетното Свещено Предание на Православната Църква, ще бъде истинска духовна светлина, за да во​дите Божия народ по стъпките на нашите велики свети отци и православни изповедници, към Божието Царство.


Целуваме светата Ви патриаршеска десница и оставаме на Вас, Ваше Све​тейшество и на Ваши Високопреосвещенства, верни в Христа духовни чеда:

вносители:

1. Архимандрит Йоан (Филипов), м-р „Свв. Петър и Павел“, Пловдивска епархия …………………………………………………………………………

2. Йеросхимонах Димитрий Зографски, ефимерий на Германски м-р „Св. Йоан Рилски“, духовно подчинен на Софийска Св. Митрополия; …………

3. Йеромонах Никанор, Църногорски м-р „Свв. Козма и Дамян“, Софийска епархия …………………………………………………………………………

4. Дякон Пенко Колев …………………………………………………………

5. свещеник ……………………………………………………………….…….

6. свещеник …………………………………………………………….……….

7. свещеник ……………………………………………………………….…….

8. ……………………………………………………………………………….…

9. ……………………………………………………………………………….…

10. ……………………………………………………………………………….…

11. ……………………………………………………………………………….…

12. ……………………………………………………………………………….…



1 Виж св. Теодор Студит, послание 81, PG 99, 1321 AB

2 Що се отнася до т.6, професорът по догматическо богословие Димитриос Целенгидис от Солунския университет съвсем обосновано пише: „Тук има сериозно богословско противоречие. В началото на тази точка се отбелязва, че „единството, което обладава Църквата по своята онтологическа природа не може да бъде нарушено“, а в края на същата точка е написано, че участвайки в икуменическото движение, Православната Църква преследва „обективна цел – да се подготви пътя към единство.“ И така, ако единството на Църквата се явява даденост, то какво точно единство ние се стремим да достигнем в рамките на икуменическия диалог? Създава се впечатление, че в Църквата в момента има разделение и междухристиянският диалог се стреми да възстанови изгубеното единство на Църквата.“ (Виж http://protivkart.org/main/7570-eres-ek ... obore.html)

3 Това добре пояснява и архим. Георги Капсанис (+2014), игумен на светогорския манастир Григориат и бивш професор по богословие от Атинския университет, в своята критика към Равенския документ от 2007 г.: „В текста от Равена се говори за „Римокатолическа църква”. Това обаче не е технически термин, който трябва да улесни воденето на диалога. Тук той има дълбоко богословско съдържание. По този пункт православната делегация отстъпи недопустимо много. Баламандското съглашение от 1993 г. призна Римокатолическата църква за „Църква“ в пълния смисъл на тази дума, а това вече е съществено отстъпление от най-основните и отправни точки на диалога... Православните в комисията се отказаха от вярата на авторитетните свети Отци и Събори, а именно, че Римокатолическата църква е отпаднала от Едната, Свята, Съборна и Апостолска Църква и се явява еретическа църква по силата на приетите от нея еретични догмати.“ (Виж „Документът от Равена и първенството на папата“, спис. «Παρακαταθήκη» № 57, 30 декември 2007 г.)

4 Виж PG 62, 119

5 Виж http://www.globalorthodoxy.com/135-2010 ... -i-eretici

6 Виж http://protivkart.org/main/7570-eres-ek ... obore.html

7 Виж http://www.portal-credo.ru/site/?act=news&id=118131

8 „Богословско объркване е предизвикано и от точка 20 (следва съдържанието на т.20). Само че в 7-мо Правило на Втория Вселенски Събор и в 95-то правило на Трулския събор се говори за признаване на кръщението на някои конкретни еретици, които са изразили интерес за присъединяване към Православната Църква. Но след богословски анализ на разглеждания от нас документ (т.20) и по буква, и по дух, ние разбираме, че тук съвсем не става дума за връщането на инославните в Православната и Една Църква. Обратно, в конкретния документ кръщението на инославни се приема априори, т.е като даденост, дори без да се взема предвид отсъствието на съответно решение на всички поместни църкви. С други думи, документът признава теорията на т.нар. “кръщелно богословие”. В същото време, съзна​телно се игнорира историческият факт, че съвременните инославни от Запада (римокатолици и протестанти) имат даже не един, а множество догмати, които се отличават от вероучението на Православната Църква (освен filioque, това е учението за тварната благодат на Тайнствата, за примата на римски папа, за неговата непогрешимост, а също и отричането на почитанието на иконите и решенията на Вселенските събори и др.) Виж http://protivkart.org/main/7570-eres-ek ... obore.html.

9 В.„Еклисиастики алитиа“, бр. 461 от 16 декември 1998 г.

10 Виж http://www.patriarchia.ru/db/text/4361350.html
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот prokimen » пет мар 04, 2016 9:34 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот prokimen » пет мар 04, 2016 9:51 pm

Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот Next » пет мар 04, 2016 10:44 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот Aurelia Felix » съб мар 05, 2016 8:05 pm

Потребителски аватар
Aurelia Felix
Модератор
Мнения: 4097
Регистриран на: ср авг 12, 2009 8:47 pm

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот Aurelia Felix » съб мар 05, 2016 8:09 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот prokimen » съб мар 05, 2016 10:50 pm

Съгласен съм с Вас. Така или иначе, сама по себе си инициативата с петицията е добра и би била похвална, ако авторът на текста беше по-ясен и бе изпипал текста както подобава.

Отправих моята засилена критичност, защото същественото не е казано в тази петиция.

единствен написа цяла статия за опита да се прокара ерес, докато НИКОЙ друг, било от богословска неграмотност, било поради съгласие с уловката не пожела да види ереста.

Вие имате ли обяснение защо този съществен елемент не намира своето подчертано място и особена критична разработка в тази петиция, нито категоричността, че подписващите петицията няма да признаят за валиден евентуалния подпис на патриарх Неофит и биха се видели принудени да прекратят евхаристийното общение с него. Без тази уговорка, Петицията е игра на шикалки.

Икуменизмът не е от миналия месец и от последното събиране в Шамбези, но до ден днешен тези хора не обелиха дума. В документа от Шамбези обаче се вмъква същинска ерес, а героите от петицията не искат да я разяснят, изобличат и предупредят, че ако Съборът я узакони, те няма да я признаят.

Еретическата уловка налага разяснение и критичност преди Петицията, а смисъл Петицията може да има единствено, ако уточнява прекратяване на евхаристийното общуване с патриарха, ако той подпише документите.

Вие какъв изход виждате, ако все пак документите бъдат подписани от патриарх Неофит? Петицията не указва изход, което предполага, че независимо дали патриархът и синодалните архиереи ще й обърнат внимание, подписалите са готови в крайна сметка да приемат всичко подписано, дори еретическата мисъл и приравняването на Православието с останалите еретически псевдоцъркви.
laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот laikos » нед мар 06, 2016 1:41 am

Ето, дядо Владико Клименте, че и тук оставате верен на своите пристрастия и криви лупи, иззад които гледате света. Едно свястно нещо да се роди в БПЦ, и бързате да го оплюете. Пак някакви сенки Ви гонят, пак определени лица и групи Ви пречат, пак съзаклятия, пак лукавства, пак измами...

Май така и няма да се успокоите, докато не приемете на клирическо служение във Вашата потенциално най-истински православна епархия свещеник Божидар Главев и иже с ним. Съвършената църква!...
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот prokimen » нед мар 06, 2016 9:52 am

Възможно е да сте прав за кривата лупа. Разочарованията в живота ме карат да съм свръх предпазлив. Богословската ми съвест ме задължава да гледам критично и без розови очила на богословските неясноти.

Като прецедент, нещото изглежда свястно. Обяснете ми изхода и смисъла, погледнати през Вашата лупа или помогнете ми да проумея онова, което съм подчертал вече.

Ако правилно разбирам, Петицията поставя акцент върху документа, опитващ се да придаде съборен авторитет на икуменизма. Икуменизмът не е от вчера и до ден днешен никой не е реагирал. Икуменизмът е вече реална практика в църковния живот и независимо дали някой ще чете и ще се съобразява с петицията, той - икуменизмът ще си продължи и същите тези хора, които подписват петицията, ще търчат да правят панихиди на безбожни журналисти като тези от Шарли Ебдо. Пак същите хора ще търчат да приветстват расоносните гости на тамплиерите и ще са първи кипри на бесослуженията с участие на тамплиери в мантии. Това са факти и никой, абсолютно никой не е реагирал. Как така изведнъж им се отвориха очите и то наполовина.

Според Вашата лупа, защо никой не прогледа еретическата уловка във въпросния документ, указана ясно от ненавиждания от тези хора отец Божидар Главев.

Не съм нито приятел, нито адвокат на ненавиждания от почти всички отец Божидар Главев, но му прави чест, че се опита да отвори очите на неограмотените клир и народ за тази ужасна уловка, верую на силуанистите от Гигинския манастир и която никой не иска да види и изобличи като нещо чуждо на Православието. Това минира доверието към всичко останало от голямото нищо - нещо Петиция.

Лично аз искам да приветствам нещото, което за Вас е свястно, но не проумявам смисъла му или каква цел преследва(т) съчинителят - съчинителите му.

Приветствам добрия Ви тон към мое недостойнство, който не е "инспектор" или "надзирател" никому, а и съм с единия крак в гроба, както вече писах. Братски Ви умолявам да се възползвате от това Ви моментно конструктивно разположение на духа за да разсъждаваме заедно по въпроса за нещото Петиция.

Излиза, че авторът или авторите на петицията, както и подписващите я, целят едно единствено нещо - да припомнят православното вероучение или да ограмотят богословски патриарха и владиците.

Инициаторните на това голямо нищо или нещо не указват изход за тези, които увличат да им подписват половинчатата работа без подобаващ укор към еретическата мисъл в документа. Точно еретическата трактовка е новото в икуменическия документ, което борците за чистотата на увреденото им вече православие не искат да забележат, както не пожелаха в свое време да забелязват другите нарушения, укоренили се вече като практика в живота на БПЦ-БП.

Бихте ли ми обяснили какъв изход очаквате от цялата тази авантюристична афера, приветствана горещо от руския виртуал с благословението Бог да ги просветял да се върнели и към "православния" календар.

Прецедентът въодушевява и царственото свещенство на други поместни църкви да сторят същото като българската петиция.

Добре, прекрасно и похвално би било, ако анализът не премълчаваше първостепенните опасности и указваше като изход - категорична готовност на подписалите петицията да не приемат съборните документи и като крайна мярка прекратяване на евхаристийното общение с владици и патрици, подписали еретическите документи.

Без това, Петицията НИЩО не струва и една жълта стотинка. Смисъл би имала Петицията НЕЩО, ако се подписваха с ясното съзнание и категоричност да не приемат документа и да прекратят общуването си с онези, които приемат документа. Тогава патриака и владика щяха да се замислят. А в този вид на Петицията НИЩО, владиците заслужено могат да се позоват на съответните канонични правила за досада на владиката и да аргосат бабаитите подписвачи, които в крайна сметка не знаят какво искат и къде е изходът на евентуалностите.

Ако документите бъдат подписани какво ще стане? От петицията не става ясно дали ще се възпротивят по силата на 15-то правило или както досега са приемали благодушно отстъпленията, така в крайна сметка ще сторят и този път. Всяко чудо за три дни.

По-ясно не зная как да си поставя въпроса. Никой не ми отговаря по същество и не проумявам защо всички се ръгат в тази мъглявост и защитават нещо, което не указва душеспасителен завършек. Затова и не приемам петицията като знаме за духовно отстояване на Православието.

Моля онези, които подписват петицията да ми обяснят какво ще сторят ако документите влязат в сила след подписването им от българската църковна делегация.
Потребителски аватар
Next
Потребител
Мнения: 2967
Регистриран на: чет мар 29, 2012 9:19 am

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот Next » нед мар 06, 2016 10:51 am

Намирам стила на петицията за дипломатичен, а не за каубойски (а си шавнал, а съм ти пръснал черепонката).
Защо не са го написали каубойски? Ами защото не са каубои.

Всеки с глава на раменете и мъжество, имайки вече необходимото знание - знае какво да прави.

Както казах, всеки може да критикува. Но да предложи конкретен текст за доработка?!?
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Православные Молдовы против Всеправославного Собора 2016

Мнениеот prokimen » нед мар 06, 2016 4:56 pm

laikos
Потребител
Мнения: 199
Регистриран на: чет фев 05, 2015 8:42 pm

Re: Осмият Вселенски събор и Третият иерусалимски храм

Мнениеот laikos » нед мар 06, 2016 5:26 pm

Дядо Клименте,

За едно сте прав, за друго - не!

Това, за което НЕ СТЕ ПРАВ, е че отец Божидар Главев бил ненавиждан от авторите на Петицията. Категорично това не е така. Единствено монах Никанор е писал срещу Главев, и при това по един от поводите аз съм напълно съгласен с него. Вие какво, да не би да приемате главевата еклесиология?! Че истинно-православните са същински разколници без божията благодат, а сергианите и икуменистите са благодатна "църква" понеже добрият чичко Сталин ги е регистрирал през 1943г.?! Оттам насетне за какво да го слушаме Главев и за чий ... му е и акъла, и богословската подготвеност, ако не знае къде е Църквата, и къде тя не може да бъде? Но това е от нашата позиция, а иначе всички останали автори на Петицията винаги са му били скъпи гости на страниците на сайта. Тук сбъркахте.

Това, за което сте прав, е ясно! Да, наистина, какво следва за тези хора след подписката...

От друга страна, това все пак е опит да се изрази позиция, а не Ултиматум до Св.Синод, нали?

Върни се в “дебати: икуменизъм”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 2 госта