"Нова скиния за живата Църква "

[Гост]

Нова скиния за живата Църква

Имах удоволствие да изгледам филма, излъчен из "Иконостас".

Харесах много думите на отец Стефан и още толкова уместните въпроси към него.

Благодаря, че интервюто е качено на сайта.
"Цветът и движението са по-информативни" от буквите, но за вникване в същността, си трябва четене.
Свалям при себе си текста и ако не се освиня в светски суети тези дни, ще изчета подробно.

Защо пускам отделен постинг, при все че ненавиждам наводненията /флууд/?

Защото искам да споделя с вас, как думите на отчето от македонско, сякаш бяхо от главата ми взети.

Как се случва това - удивително е!

Аз нямам специална подготовка, не съм богослов, нито посветен в дълбокото вековечно знание на Църквата.

А думите на отчето мога да подпиша без капчица свян от плагиатстване!

Разбира се, аз не бих ги изрекъл, защото нямам неговия речник и подготовка, но като усещане, чувство и съдържание - сякаш сме братя с него.


Дали това не се дължи на факта, че любим Христа с цяло сърце и Той ни прави хармонични в разбиранията за нещата?

Може би, и ми се ще това да е наистина така.

Защото, нека признаем, че и гледащите порно филм ги обземат еднакви симптоми, но е съвсем различна посоката на въздействие.

Едното цели сърцето и Духа, другото междукрачието.

Как чудно за всеки самолет си има пътници.

А ние се лутаме между порното и Истината, та да видим докъде ще я докараме.


Какво мислиш, писано?
А вие, Petko, plamen, majonkata & iliana?

Впрочем, искам да се подкрепя, а не намирам думите на отчето, които ме занитиха с истинността си във филма и затова ще цитирам нещо друго хубаво. Макар цялото му говорене да блести с особена чистота и е правдиво до безобразие.

" ..Вие поставяте всъщност въпроса за консервативните сили в Църквата и тяхната реакция на всичко което е (условно казано) положително, авангардно, транс-авангардно, мета-авангардно – а всъщност Църквата е всички тези неща много преди европейската изкуствоведска мисъл дори да изкове въпросните понятия. Ако казваме, че Църквата е вечно млада и вечно нова, че е тук, за да закваси времето на този свят със времето на вечния небесен Град, ...."

Не мога да не притихна пред това.

Приятен ден на форумците!

[gaitan vejdu]

искам да се извиня, че от бързане съм пропуснал да регна ника свой.
сори. горното като Гост аз постнах.

писано, защо не ми отвръщаш? толкова ли съм ти безинтересен?
но аз съм мишок и клепам често в брашното!
не виждаш ли или не си писана истинска?
много ме озадавачаш да ти призная.
не мен никой никога не ми отказвал така да знаеш.

[iliana]

[Гайтан Веждю]

[автентичната котка]

[plamen]

[gaitan vejdu]

[iliana]

[Гайтан Веждю]

[Гайтан Веждю]

Сивов, видях пътеписа.
като всеки пътепис той е дългичък.
(за мен всички текстове са километрични)

читаем е. това ми направи впечатление от диагоналното прочитане.

харесах че за разлика от:
"В Матка сме в качеството си на участници в младежки православен лагер и се надяваме да си поговорим с бодрата смяна на Републиката. Вечерта новодошлите младежи се отпускат и нашите разговори се случват. Един след друг, заедно и поотделно, слушаме една и съща история – историята на един песимизъм.",
пътеписът звучи оптимистично.
или поне не толкова обречено, по подобието на изобилните напоследък текстове, вещаещи Апокалипсиса.

по сэщността не се наемам да говоря, понеже не четох задълбочено, но харесах звученето и посоката.

изобщо, целият сайт се отличава с една прекрасна съставка, състоящя се в умението на правещите сайта, да говорят за най-великото и сериозно нещо на света, по разбираем, усмихнат, нетегав, бих казал - приятен - начин.

не се съизмервате с другите подобни сайтове, а ги цените, защото някъде горе всичко е едно цяло.

не разпилявате, а събирате.

голям проблем, пламен, е че дори аз, който съм в изобилие от свободно време и ресурси, не намирам търпение да чета и да се дообразовам.


желая приятен ден.


писано, ти витална ли си, поръчано ми е да запитам.

[penko]

Какво мога да ви споделя за отец Стефан ?... Впечатляващ като излъчване - един от тези отци които формират у мен представата за православния пастир. Неговият дом в който бяхме приети с Пламен беше образ на самия него. Навсякъде по стените висяха картини и снимки, библиотеката му беше удивителна, всичко блестеше от чистота. Самият той изглеждаше на човек който рядко сваля свещеническите си одежди. Дори някак не ме напусна усещането за едно почти монашеско присъствие в думите му, в начина по който се обръщаше към нас: брате Пламен, брате Пенко... Ситуацията в която живееше със семейството си в Струга по никакъв начин не беше променила неговото служение, някак осезаемо се усещаше Христовия мир и радост бе изписана на лицето му, Радост въпреки скърбите, а той наистина страдаше заедно с всички. /Знаете участа на Македония и особено Струга(!) с албанците и разбира се църковния разкол... /
Незнам какво да добавя... Бих ви показал няколко снимки които успях да направя по време на интервюто ...съвсем скоро. :)

[Vital]