Реализацията на завършилите богословие

място за коментар върху текстове от портала
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Реализацията на завършилите богословие

Мнениеот prokimen » ср фев 04, 2015 3:35 pm

Все още на първата страница на портала се вижда интервюто на уважаемия доцент Димитър Попмаринов - "Заблуда е, че завършилите богословие не се реализират"

С всичкото ми уважение към казаното от уважаемия доцент, някои факти ме карат да се съмнявам в неговия неоправдан оптимизъм и научно самочувствие.

Лично аз недоумявам пред факта, че духовната грамотност в България не е напреднала кой знае колко много, ако изключим единиците енории, които имат завишена грамотност благодарение не толкова на богословските факултети, колкото на чувството за отговорност на енорийските свещеници.

В контекста на песимистичната реалност се питам кому са нужни възторжените статии в друг конкурентен портал за тази или онази нова докторска защита, след като всички тези докторски защити не струват и една жълта стотинка. Истината е твърде печална за да се радваме на едни дипломи без реално приложение и никаква полза за духовната грамотност на БПЦ и в крайна сметка - отсъствието на реално душеспасение.

Доцентът споменава за личен духовен опит на отделни християни. Този опит не означава душеспание и доколкото светските школи нямат грижата за душеспасението, то тяхната реализация е относително понятие.

В светлината на интервюто ще се позова още веднъж на конфликта в енориите на отец Борислав Главев. Една от недоволните заявява пред телевизионните журналисти своето възмущение, че "попът" не пожелал да й освети сол за курбана. Нейното недоумение е засилено и с основание, защото в манастира (Поморийския манастир) освещават сол без никакъв проблем.

Какво ще ползва душата въпросното освещаване на сол, ако човек има споменатия от доцента духовен опит, който не се вгражда в богословската грамотност.

Възможно е да ми се възрази, че това не е въпрос от научното богословие, а от духовната дисциплина в дадената епархия.

От богословска гледна точка каква е ролята на свещеника и докъде могат да се простират исканията на миряните, произтичащи от техните опити в езическите практики, чужди по дух на християнството, призвано да се покланя на Бог в дух и истина.

С други думи казано, може ли господин доцентът да се похвали, че богословските факултети възпитават труженици на светлината, готови да преобразят родната Църква да започне най-после да се покланя на Бог в дух и истина или всичката гордост е да се налива от пусто в празно за слава на лични тщеславия.

Нека погледнем отново на конкретния конфликт, огласен от телевизията. Защо един свещеник намира практиката за езичество, а цял един манастир, чийто игумен до неотдавна беше не някой друг, а викарният епископ Йеротей, вижда душеспасителност както в освещаването на сол, така и в курбаните? Споменавам за игумена епископ защото той като представител на младото поколение, ще е продукт на богословските факултети, защитавани от доцента. Ето го реалният плод - чиста проба КАКАФОНИЯ! Докога тези курбани ще тържествуват в християнския живот и докога ще славим кръстната жертва на Христа Спасителя, ако тя не ни е освободила от жертвопринощенита?!

До ден днешен не съм срещнал нито една статия, подлагаща на критика оправославеното езичество. Това е предостатъчно за да се каче, че богословските факултети бълват като комин на паровоз неграмотни хора, които не са способни да преобразят църковната действителност за душеспасение. Ако го няма душеспасението като крайъгълен камък, преподавателските трудове на господин доцента си остават суета на суетите и като цяло богословските факултети - панаири на суетата!

Неотдавна богословските факултети зареваха с крокодилски сълзи и зареваха като охранени селски магарета, че свето-Пловдивският Митрополит Николай решил да отваря духовна академия, която да готви бъдещите клирици. Какво морално падение царува в "православните" портали след като те подеха интригатнска кампания срещу богоугодното дело на Пловдивския митрополит. Случаят с Пловдивската духовна академия е показателен за имащите духовни очи и уши.

Доцентът ще да е от попско семейство и поне той би трябвало да осмисли, че едно светско учебно заведение не може да готви клириците на една поместна църква. Това е ПОЗОР! Причините са очевадни. Макар светското учебно заведение да не е открито атеистично, Църквата не може да контролира учебната програма, по която ще се готвят бъдещите й клирици. Горко на онази Църква, която е неспособна нито да катехизира народа си, нито да обучи клира си. Това, меко казано, е игра на шикалки.

Пак в интервюто става въпрос за докторското отличие на руския Волоколамски митрополит Иларион Алфеев. Любопитно ми е да узная дали доцентът е горд или в контекста на своите претенции за реализацията не се срамува.

Ако имах неговата дързост да твърдя с аплом за реализацията на студентите по богословие, щях да се срамувам да удостоявам чужд архиерей с докторска титла. А къде са българските владици и особено онези, които са плод на преподавателския труд на Попмаринов. Защо българските богословски факултети не са способни да родят грамотен български архиерей, който да заслужи почетната докторска титла?

Върни се в “прочетено в православие.бг”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост