Лидия е вече монахиня Юлита

място за коментар върху текстове от портала
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Лидия е вече монахиня Юлита

Мнениеот prokimen » ср авг 27, 2008 4:57 pm



Впечатлен съм от някои иронични подхвърляния във връзка с монашеското пострижение на Лия и възвеждането й в игуменско достойнство.

Погледнато отстрани, това деяние на Пловдивския Митрополит Николай е повече от странно. Медиите вършат своята работа да разпалват любопитството на народа. Църковници, целящи да търсят и намират слабости у Митрополит Николай откриха нов материал за дълго чешене на пръстите по клавиатурата.

Някои претендиращи да са запознати с църковните правила, реагират, че правилото за монашеско пострижение изисква 3 годишен период на послушничество.

По-старата православна монашеска практика на Балканите е установила условния 3 годишен срок за изпитание преди монашеско пострижение. В манастирите се появяват всякакви личности и авантюристи, изявяващи желание да станат монаси или се оттеглят в манастир. Народът ни е развил едно убеждение, че евентуална нещастна любов е довела болшинството до монашеското пострижение. Това не е точно. Ако човек от несподелена плътска любов е отишъл в манастир, той не може да устои дълго време. Истинското монашество е същинско изкуство и затова предполага период за подготовка и изпитване на силите доколко човек може да се адаптира към един труден начин на живот.

Българската църковна практика познава послушническия период преди пострижение, но има много случаи, когато се постригват хора без да са престояли и един ден в манастир. Не може да се гледа осъдително на всички подобни изключения, макар да съм убеден, че един послушнически период, макар и свръх съкратен по време, е жизнено необходим.

Руската практика в повечето случаи е много по-строга от българската. В дореволюционна Русия или в по-големите манастири послушничеството е траело дори десетилетия и по установена тяхна практика постригвали в монашество след 40 годишна възраст.

Днешните условия в България са драматични и Родната църква страда вопиющо от катастрофичен недостиг на монаси, а наличният брой расоносци не може да се похвали с високо и ползотворно качество.

Монашеството е било всякога своеобразната "визитна картичка" на една поместна църква. Липсата на здраво монашество обрича поместната църква на ИЗРАЖДАНЕ.

Както споменах, ситуацията с българското монашество е повече от тревожна. Българската православна духовност е на ръба на катастрофа не само поради недостиг на монаси, но и поради липсата на духовно грамотни монаси и духоносни личности. Носенето на расо, поддържането на благообразен външен вид и диплома за богословско образование не прави личността ДУХОНОСНА.

Одухотворяването е аскетичен процес и непрекъсната вътрешна борба в побеждаването на самия себе си, в усвъвършенстването, в духовното падане и ставане и със сетни сили бавното възвисяване в духовен аспект.
От скромните ми наблюдения ще споделя своето лично мнение, че послушничеството по принцип е от голямо значение. Когато говоря за послушничество, имам предвид ПРИЕМСТВЕНОСТТА - предаването на духовния опит от по-старото поколение на по-младото. В никакъв случай не възприемам псевдо послушничеството с тенденциозно унижение.

Бедата в нещастна България, опустошена духовно от ЕПИСКОПАТА й е, че от десетилетия се стрижеха хлапета и старчоци за монаси за да пазят пустеещите манастири или да възпълват бройката в ставропигиите, но с тази практика се изроди българската духовност, защото нямаше (особено в мъжките манастири) опитни стари монаси, които да ПРЕДАДАТ от монашеското си изкуство.

Някога, многократно съм писал на Патриарх Максим по този проблем, че "православна" България се нуждае поне от един истински манастир, който да бъде същинска школа за обучението на бъдещите монаси. Иначе ще е преливане от пусто в празно.

Трагично е, че няма духоносни старци и към кого да се проявява послушание? В повечето случаи послушанието е изродено в унижение, което не дава никакви душеспасителни плодове. Младите монаси са оставени сами на себе си и никой не го е грижа за тяхната външна и ВЪТРЕШНА дисциплина. Всички монаси, включително и владиците, ще да са преживявали монашеските трудности, но поне аз не срещнах в нито един мъжки манастир човешко братолюбие или в трудна минута някой лъже брат да подаде морална помощ.

В женските ни манастири все още се намира някаква дисциплина и остатъци на духовност. Монахините не са изкушени от мисълта да сложат един ден владишката корона, която не е нещо кой знае какво, а само облепен с плат картон и нашити лъскави стъкла, създаващи илюзията за скъпоценни камъни. Затова монахините са по-съсредочени в подвига си и все още могат да се намерят душеспасителни събеседници сред тях.

Семейните хора дават волност на въображението си пред трудно обяснимия за тях въпрос как монасите устояват без плътски удоволствия.

В монашеството не е най-голямата трудност плътската борба. Най-мъчителното е ДУХОВНАТА САМОТА и въпроса в името на какво съм тук?!

Ето защо съм стигнал до убеждението, че повечето ни мъжки манастири не са никакви духовни огнища, а гуляйджийски вертепи, убиващи душата и недопринасящи с нищо за духовното усъвършенстване. С това си съждение визирам дори най-строгия мъжки манастир на отец К....н, който дава послушание на монасите си да лъжат на пазара, че продукцията им е биологично чиста. Не смятам, че едно идиотско послушание към друг "мастит" игумен бизнесмен да се пълнят бутилки с чешмена вода и да се продават като със светена вода в името на манастирския и личен бизнес може да бъде част от истинското монашество.

В този контекст, съвременното послушничество може да се окаже едно духовно осакатяване за цял живот. И въпреки всичко, монахът ИМА ЖИЗНЕНАТА ПОТРЕБНОСТ ОТ ПРЕДВАРИТЕЛНА ПОДГОТОВКА. Колкото и да напредва духовно в живота си, този недостатък от началната подготовка ще се усеща цял живот.
В това съм твърдо убеден.

Колкото до въпросната Лия - монахиня Юлита, случаят е феноменален.

Смятам, че по-старите участници в клуб «Православие» на Дир.бг ще се съгласят с мен, особено онези, които си спомнят появата на Лия в този клуб. Любопитните могат да се поразровят в архива и ще се уверят, че появилата се Лия не беше православна, нито кръстена.

Началните коментари на Лия не бяха твърде по православнния духовен стандарт. Имаше твърде критични забележки по неин адрес. Тогава съзрях зад този клубен псевдоним една рядко интелигентна личност и от скромния си опит зная, че с интелигентния човек всякога е възможен диалог, дори възгледите да са противоположно различни.

Имайки известен духовен багаж и култура чужда на Православието, Лия се интересуваше най-искрено от Православието и най-вече православната мистика. Тя четеше усилено всеки препоръчан й линк.

Нейният случай е уникален, че за толкова кратко време тя успя да долови златната нишка на православната духовност. Тя беше единствената ми събеседничка, която, прочитайки книгата "Игумения Арсения", обърна внимание на едно изречение на схимонахиня Ардалиона. Това изречение е СЪРЦЕВИНАТА на истинската духовност и светската Лия беше впечатлена точно от това изречение. Затова й адресирах едно пожелание да бъде българската Ардалиона. От този момент на виртуално общуване аз имах усещането, че тя трябва да стане монахиня. Искам да вярвам, че с Божия помощ, тя ще бъде една духовна старица (опитен духовен водач) за утеха на стотици православни, търсещи духовна утеха и желаещи личното си духовно усъвършенстване.




От усилените ми частни контакти с Лия, преди да се изпокараме в клуб «Православие», аз имах реална представа за нейния напредък. Едва ли в България е имало друг случай като нея да иска от викарния епископ в София да й намери свещеник, който е чел Добротолюбието, за да я кръсти.

Някои могат да се изсмеят на това й искане, но то е красноречиво само по себе си.

Днес християнска Европа гладува духовно или няма развита мистичност. Мнозина интелектуалци се обръщат към източните философии и възприемат будизма или юдейската кабала като съвършенство, но във всичката си интелектуална претенциозност, тези хора ще си останат невежи, ако не са чели православния сборник «ДОБРОТОЛЮБИЕ».

Моята духовна старица – монахиня Касиния Везенкова, твърдеше, че за най-големия опитен спортист ще се окажат мъчително трудни и невъзможни ежедневните монашески поклони с молитви. Православната духовност е потънала в забрава и би трябвало да е дълг на всеки чувстващ себе си православен българин да се запознае поне с елементарните основи на православната мистика и да оживи приспаната си душа с нея. Православната духовност няма нищо общо с паленето на отровните парафинови свещи и телесно пребиваване на богослужебни тържества. Духовността не е само знание, но и лична практика, започваща от редовната молитва, опознаването на самия себе си и победата над своето ЕГО за да се отворят неизречими с думи нови хоризонти за духа.

В момента, не виждам в кой манастир Лия би могла да бъде същинска послушница и коя монахиня ще може да й придаде от духовните си познания. Едва ли има друга българска монахиня начетена в аскетическата и богословска литература като Лия. Не само начетена, но имаща някакво усещане за същността на мистиката. Убеден съм, че липсата от послушнически период в нейния живот ще бъде не толкова недостатък, колкото трудност за самата нея.

Ето защо й пожелавам от все сърце Божието споспешителство. Ако Бог я доведе в не толкова интересния за интелектуалците клуб «Православие» на дир.бг и в него именно разпали православността й, ако Бог я въведе при епископ Николай за да уговаря кръщението си и му стане вярно чедо от първата им среща и диалог, ако Бог й даде сили да си остави доходната работа и в разцвета на своите жизнени сили да стане монахиня, то вярвам, че Бог ще я подкрепя и занапред.

Монашеството не е само носене на определен вид дрехи и игуменството не е опитност в администрирането. Забелязал съм, че духовните игумени или игуменки не са добри икономи и обратното. Управните игумени или игуменки, които умеят да задвижат манастирските доходи, не са много духовни хора с мистична нагласа.

Доколкото познавам Лия задочно, смятам, че тя ще бъде едно голямо изключение. Тя е икономист по образование и човек с голям професионален опит. Тя има вътрешно влечение към православната мистика и ще съумее да съчетае административните си задълженния с вътрешното си духовно усъвършенстване.

При все че бяхме влезли в сериозен юрисдикционен конфликт с нея , бях се оказал в много затруднено положение преди 3 години. Тогава се пристраших да се обърна към нейния професионализъм без да я познавам лично. Лия се отзова мигновено и само за няколко часа разреши проблема ми до края на моите земни дни. Бог да й въздаде стократно за сторената добрина.

При все юрисдикционните ни различия и несъгласия, които бяха стигнали до взаимна вербална агресия, аз пожелавам на новопостриганата сестра Юлита крепост духовни и телесни сили в новия път на нейното кръстоносене и приближаване към Горния Иерусалим.

На монасите не се пее "многая лета", а се казва: "Спаси, Христе Боже!"

Нека Божието споспешителство я съпътства през остатъка на земния й живот за слава Божия и нейното душеспасение, както и за православните българи, търсещи нейната духовна подкрепа.
ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Мнениеот ivo_tehno » ср авг 27, 2008 6:30 pm

Ти казваш че е добра, сигурно аз не я познавам, но се чудя дали някой ще я остави да направи нещо добро, практиката е показала че става точно обратното, ако някой се надигне друг веднага го натиска :cry: . Кой е духовния й съветник, до кого се допитва, не ми казвай че е някой митрополит/моите извинения, ама нищо не разбират/. Монашеската практика на монахините е показала, че или им поникват "крила" или са като мишки плахи, дано да не стане така, може и да е борбена, а и дано успее да направи монашеско сестринство. Успех сестро и поздрави.
ПС: Многая лета е измислено от хората, но не виждам да е православно, все пак ние искаме да сме близо до Бог, а не далеко от него :lol:
prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср авг 27, 2008 7:39 pm

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Мнениеот sandi » ср авг 27, 2008 8:09 pm

ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Мнениеот ivo_tehno » ср авг 27, 2008 8:15 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср авг 27, 2008 8:23 pm

prokimen
Потребител
Мнения: 1671
Регистриран на: пон мар 19, 2007 10:30 am

Мнениеот prokimen » ср авг 27, 2008 8:30 pm

ivo_tehno
Потребител
Мнения: 409
Регистриран на: ср май 28, 2008 7:00 pm

Мнениеот ivo_tehno » ср авг 27, 2008 8:37 pm

whoami
Потребител
Мнения: 908
Регистриран на: пет фев 01, 2008 12:01 am

Мнениеот whoami » ср авг 27, 2008 8:43 pm

Последна промяна от whoami на вт окт 28, 2008 1:28 pm, променено общо 1 път.
Бай Иван
Потребител
Мнения: 375
Регистриран на: чет ное 02, 2006 10:23 pm

Мнениеот Бай Иван » ср авг 27, 2008 8:45 pm

emotikon
Потребител
Мнения: 44
Регистриран на: нед ное 11, 2007 9:36 pm

Мнениеот emotikon » ср сеп 10, 2008 10:47 pm

Малко потресаващи снимки....


Върни се в “прочетено в православие.бг”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост