Великите Реформатори

теми, свързани с протестантството
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Великите Реформатори

Мнениеот aktex » ср яну 14, 2009 2:20 pm

Великите реформатори.
Ще пиша за предвестниците на реформацията и за всяка една от личностите които ще разглеждам ,ще има библейски стих или пасаж, който обобщава или най-добре илюстрира живота и ценностите на хората или човека , за които говорим.
Псалом 119-ти стих 105- ти
Псалм 119:105 Твоето слово е светилник на нозете ми, И виделина на пътеката ми.


И когато говорим за реформаторите, говориме за един период от време в човешката история, които е важен не само за Църквата, а и за цялото човечество. Така ,че ще пиша за много интересни личности, някои от тях сме ги чували, за други хора и движения ще чуем, те са много важни и са допринесли много . Но когато говорим за реформацията, ще видим ,че има реформация на няколко нива, в няколко области. Ще видим ,че има хора които реформират доктрината на църквата, Тоест основните неща, в които църквата вярва. Което ще видим е било много трудно, понеже църквата не е смятала ,че има нужда да променя тези неща, в които вярва. Има други хора, които реформират богослужебният ред на църквата, това означава начина по който протича богослужението. Примерно дали имаме хваление, кафе и чай и проповед или имаме първо кафе и чаи и после хваление и после проповед. Богослужебният ред също е подлежал на реформация. Има хора, които реформират живота на хората и днес ще пиша за един от тези хора, които е искал да реформира единствено и само начина по който хората в църквата живеят. Без да променя доктрините, без да променя богослужебният ред и всичко останало. Това което трябва да разбираме когато говорим за реформацията е най-добре илюстрирано, най-добре според мен от сър Исак Нютон, който има принос в областта на физиката той казва „ Аз виждам толкова на далече понеже съм стъпил на раменете на гиганти ”. Тоест онова което аз мога да направя, това което аз мога да видя, онова което мога да постигна , не идва от мен, не идва от моята собствена способност, не идва от моите собствени постижения, а понеже хората които са били преди мен са постигнали толкова много, аз мога да стъпя на техните постижения и да постигна повече!
Когато говорим за предвестниците на реформацията, това са хората които реално са служили и живели преди същинската реформацията. Ние говорим точно за такива гиганти, които са били много важни. Онова което те са направили е било ключово важно за да може да има реформация. Някои от тях са съвсем обикновени хора.
ТодорК
Модератор
Мнения: 1140
Регистриран на: пон окт 06, 2008 2:36 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот ТодорК » ср яну 14, 2009 2:43 pm

Ще бъде интересно :) Да си призная аз лично не знам почти нищо за хората от онова време...
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » нед яну 18, 2009 9:09 pm

Валдензи

Валдензите са една много интересна група от хора, те са наречени така по името на своя основател който се казва Петрос Валденс – говорим за 12 век. Той живеел в Южна Франция и бил търговец, пътуващ търговец, пътувал и продавал различни стоки. Но в него имало желание да познава Бога, но по това време Библията била само на латински в тази част на света. И той искал да разбира Библията , за това наел няколко свещеника, които да му преведат четирите евангелия плюс още няколко книги. И когато започнал да чете на френски Библията, това което чел го променяло. Той виждал ,че има разминаване между това което пише Библията и това в което като цяло църквата практикува. И така през 1177г. той организирал едно общество от мъже и жени, които да му помагат да разпространява Библията. И всъщност те били наречени „обществото на бедните хора”. Били известни с това ,че били пътували по двама и носели със себе си части от Библията. И отивали на едно място и просавали стоките, които имали да продават, защото били търговци. И за това че били търговци имали достъп до много места. И когато стигнели до едно място, когато видели отворена врата, на добра възможност те започвали да четат от Божието Слово и да говорят на хората за Библията. За кратко време валдензите покриват цяла южна Франция, проникват в Швеция и в северна Италия. Разбира се нищо което е толкова добро не може да остане незабелязано и скоро това което Петрос Валденс е правил и неговите съмишленици било забелязано и дошло време да се противопоставят на тях. Гонението не закъснявало и валдензите били преследвани и убивани. Били обявени за еретици, за това че четяли Библията на хората. Били сеячески преследвани и убивани . Дори има един случай мъжете, те (валдензите) живеели в една долина в южна Франция, мъжете отсъствали по работа и тогава била изпратена една войска и около 400 жени и деца подгонени от войската се скриват в една пещера, обаче ги откриват. И това което техните преследващи направили запалили огън в началото на пещерата и целия пушек влязъл вътре в пещерата и всичките тея 400 човека загинали там на място. Заради преследванията валдензите се преселили в южните Алпи, където основали църква която съществува и до днес. Църква която съществува и до днес от 12век. Дори и най-големите врагове признавали тяхната искрена вяра, тяхната силна убеденост, в това което правели и техните абсолютно чисти мотиви. Дори хората които ги преследвали го признавали това. Интересното тука само да отбележа е че това не останало изолирано само за южна Франция, това което ставало с валдензите, се чуло и в Англия и един поет написал едно стихотворение за това ,че света не бил достоен за тази група от хора и за това ги преследвали и ги убивали. Един от управниците на Англия по това време прочел това стихотворение и бил толкова потресен от него,че изпратил писмо до краля на Франция. И му казал ,че ако не преустанови гонението, Англия ще атакува, ще нападне Франция. Всъщност това писмо сложило краят на гоненията на валдензите. Така ,че една малка скоба, никога да не подценяваме силата на изкуството. Това което едно стихотворение, може да направи, но това е през 12век и това правели валдензите.
vipaz
Потребител
Мнения: 368
Регистриран на: съб дек 06, 2008 2:41 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот vipaz » ср яну 21, 2009 3:13 pm

Много интересна история :thumbup:
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » съб яну 31, 2009 8:04 pm

Сега да поговорим малко за един друг интересн човек със страно име , интересен вид и хората които работели с него. Това бил Джон Уиклив. Джон Уиклив станал доктор по богословие – това говорим някъде за 14 век. И той станал известен с това ,че отказал да плаща данък на папата. По това време папата задължавал всеки един човек във всички католически страни да плащат данък, който е лично за папата. Всяка страна независимо дали е Англия, Франция, това са били суверенни държави, но всеки човек е имал данък да плаща директно на папата. И разбира се Уиклив не бил известен със своята добронамереност, той не бил сдържан човек, той по скоро бил много импулсивен, безкрайно образован, ерудиран, доктор по богословие в Оксфорд завършил. Но той отказал да плащал данък на папата и написал една статия, в която изброил седем аргумента, поради които той отказва да плаща данък на папата. Разбира се това не останало незабелязано. Всеки човек, всеки управник, който открие начин да не плаща данък на някой друг се възползва от това нещо. Кралят на Англия забелязал това. Когато дошло време да се плаща данък от цялата държава към Рим, той предложил на английския парламент доводите, които Уиклив бил записал и английския парламент единодушно гласувал Англия да не плаща вече този данък на Рим. И разбира се това не било добре прието защото голяма част, големи финансови средства не постъпват там където трябва. Но по-големият проблем бил, че Уиклив публично се противопоставя на поклонението пред иконите и реликвите, които по това време са били много популярни. Някъде бях чела, че толкова много пирони притендирали,че са пирони, които са били забити в Исус са патували по това време, са циркулирали, че ако се съберат всичките може да се построи един цял мост. Толкова много пирони са били претендирали ,че са били забити в ръцете на Исус. Уиклив също бил срещу продажбата на индулгенции или това е продажбата на опрощение. Плащаш предварително и след това можеш да направиш греха, най-общо казано, това е индулгенцията. Също така той бил против молитвата за мъртвите и пътуванията с цел поклонение на Божий гроб. В „негова чест” бил свикан специален събор. За да можа той да бъде осъден и за да може неговото учение да бъде заклеймено. След този събор той бил поставен на гонение, преселва се от там където живее, в едно малко селце.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пон фев 02, 2009 11:25 am

След този събор той бил поставен на гонение, преселва се от там където живее, в едно малко селце и от там започва това което историята нарича Лолардите.
Лолардите са хора, които той (Уиклив) изпращал по двама, които да разпространяват неговото учение и начина по които той виждал Библията. Били известни като „бедните хора” понеже той използвал един пасаж от Лука 9:3 където Исус изпраща 12-те ученици и им казва „не дейте да взимате нито торба, нито пари, нито дреха, а просто така отидете където ви приемат” и по този начин. То този начин Уиклив изпращал тези проповедници, но може би най-значимото нещо което Уиклив прави с изпращането на Лолардите е че той превежда Библията от латински на английски. Значи по това време Библията не е съществувала като компилация от гръцки текстове, това ще стане малко по късно и ще видим кой го прави. По това време съществува само латинския превод на Библията, така наречената Вулгата. И всъщност Уиклив превежда Вулгата на английски, когато изпраща лолардите те са можели да поучават хората на английски. Лолардите били изгаряни на кладата, а тленните останки на Уиклив, 40 години след като Уиклив умира, на събора в Констанц неговите тленни останки да бъдат изровени и той да бъде бъде изгорен и да бъде оставен да бъде издухан от вятъра. Това е реакцията на институционалната църква към учението на Уиклив и на това което той е правил. Така ,че видяхме Валдензите, следва Уиклив и Лолардите. След него обаче идва един човек, тези от нас които сме учили по отдавна в училище сме учили за тоя човек, той е бил революционер, обаче той не бил точно революционер. Ян Хус!
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » нед фев 08, 2009 2:10 pm

Ян Хус е най-яркият предвестник на реформацията, той също живее през 14 век в Бохемия. Като дете имал достъп до книгите и творбите на Уиклив. Как? Вижте какво прави Бог. Значи английският крал се жени за една бохемска принцеса, която когато си пътувала обратно, тя била много богобоязлива жена и когато си пътувала обратно към Бохемия, да се вижда със своите роднини тя носела от Англия книги на Уиклив. И по тоя начин книгите на Уиклив достигнали хората в Бохемия. И най-вече разбира се академичните среди. И тъй като Ян Хус бил в академичните среди, той бил под влиянието на книгите на Уиклив и те оказали много силно влияние в живота му. Ян Хус бил от селско семейство, неговият баща умрял много рано, майка му била много бедна. Но един богат благородник решил да плати за неговото обучение и тая инвестиция, на тоя човек,се възвърнала.Понеже на 34 годишна възраст Ях Хус бил ректор на Прашкия университет. Всички признавали колко брилянтен ум е той, всички признавали колко смирен човек е той. Всички разпознавали Божия пръст в неговия живот. В една от книгите на Уиклив имало две картини, които променили живота на Ян Хус. По онова време е било много често срещано картините да бъдат от две части. Тоест на едната страница има една картина, на другата страница на гърба има друга картина. И в общи линии двете са свързани тематично като контраст. Тези две картини които той вижда са следните: една била на едната страница Христос с тъмната корона, когато обърнал другата страница рисунката била на папата със златната корона и с копринените дрехи. Втората картина която променила живота му отново била по същия начин направена, на първата страница била нарисувана историята в която Исус казва на жената, която беше доведена пред Него. Която беше хванаха в прелюбодейство и казва „иди си, прощават ти се греховете. Не съгрешавай вече”, на гърба на тази картина била рисунка на папата, които продавал индулгенции. Тези две картини се запечатали в съзнанието на Ян Хус и променили неговия живот и действията му след това. За да може реално да въздейства той не се ограничил само в своята академична работа в университета. А в Прага имал един малък параклис който се наричал „Витлеемския параклис”, който ако отидете в Прага и днес можете да го видите, той стои там. И той започнал да проповядва в тоя малък параклис. Този малък параклис бил направен със следната цел: понеже по онова време всички литургии били само на латински и хората нищо не разбирали за какво става въпрос, бил построен този параклис за да може вътре да се говори на езика на народа. И това е нещо, което Ян Хус избрал. Казал „искам да проповядвам в тоя параклис, за да мога да проповядвам на езика на хората”. И така той започва да проповядва, започва да пише своите трактати. Неговото влияние се разпространява, което води до неговото отлъчване от църквата. Понеже иска да реформира църквата, понеже иска промяна, той бил отлъчен. А още по това време,още не е имало ООН,но е имало ембарго. Папата отлъчва Ян Хус от църквата и поставя Прага под ембарго. Докато Ян Хус живее в Прага върху града са наложени икономически и духовни санкции. Което принуждава Ян Хус да се изсели от Прага, за да може това което се случва с него да не влияе на хората, които живеят в Прага. Споменахме преди малко за събора в Констанц,много много важен събор. Всъщност истинската цел за организирането на този събор е да се справи с Ян Хус. Този събор е свикан, Констанц е един град в Германия, и Ян Хус е извикан да отговаря за учението си. Но изхода на процеса е решен много дълго преди Ян Хус въоще да се появи там. Първоначално императорът му гарантира безопастност – т.е. императорът му гарантира,че той ще може да дойде на процеса и да си тръгне от процеса. Но още с неговото идване Ян Хус е затворен, държан един месец в затвора и накрая е изведен. Срещу него има лъжливи свидетели, които казват,че е казвал неща, които никога не е казвал. Когато му дават възможност да говори, той казва „на мен императорът ми обеща безопастност – аз бях хвърлен за един месец в затвора.” Понеже императорът и други царе и управници винаги присъстват на тези събори, историята казва „в той момент императорът погледнал надолу зачервен от срам.”. Ян Хус е осъден да бъде изгорен на кладата, заедно с неговите книги, а след това пръстта, на която е стояла кладата заедно с неговата пръст е събрана, за да не бъде заразна, и е хвърлена в река Рейн. И понеже неговото име Хус означава на чешки „гъска”, неговите противници често го подигравали с това. Казвали им гъските или гъсоците, на хората които били хусити,които следвали Хус. Историята казва,че тогава когато бил на кладата, те го подигравали с неговото име, той казва „вместо глупави гъски, след 100 години истината ще изпрати в своя защита зорки ястреби и соколи.”. 1414 година се случва това нещо. След 103 години на 31ви Октомври 1517 година Мартин Лутер забива своите 95 тезиса на вратата на катедралата. Тва което се опитвам да ви кажа, не е някакъв аматьорски урок по история, но искам да видим как Бог работи, в различните епохи. Уклив е искал да реформира църквата за една година, но не е успял. Видял е,че не може да стане такова нещо. Реформацията на църквата изисква много по дълго време, изисква много повече усилия. И започвайки още с валдензите, а и още преди това с различни отделни хора и малки групи. Бог започва своята работа, започва да подготвя почвата, за да могат после хората като Мартин Лутър, като Цвингли, като Калвин да дойдат и да започне същинската реформация. Но Ян Хус е един от многото които дават живота си, за да може църквата да бъде променена, за да може църквата да се реформира.
Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот Agni » нед фев 08, 2009 4:00 pm

Пропуснали сте най-запомнящия се цитат, свързан с Ян Хус, подходящ за всичко: O sancta simplicitas 8)
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » съб мар 14, 2009 11:45 am

Друг герой е Савонарола. Цялото му име е Джироламо Савонарола. Звучи италиански, защото е италианец. Той е много интересен, защото той не е искал да реформира църквата, а живота на хората. Тоест той не се е опитвал да реформира доктрините, а начина по който хората живеят. Започнал да проповядва в катедралата, хай-вече като изобличавал духовенството и управниците за курупцията и за падналия живот. Тва се харесало на хората и скоро след като започнал да проповядва катедралата във Флоренция започва да се пълни. Неговото влияние растяло. По това време в общи линии градовете са били държави, особено в тая част. И Флоренция е била управлявана от фамилията на Медичите. И след смърта на Лоренцо Де Медичи, неговият син наследва управлението, обаче населението на Флоренция решава,че не искат да ги управляват Медичите и свалят сина му. Предлагат на Савонарола да бъде техен управител. Толкова е било неговото влияние. Той си мислил ,че това нещо ще подпомогне реформацията, която той искал да направи и приел. Неговото управление трае три години. Защото той се опитва да направи нещо като теокрация + демокрация. Хем Бог да е управник, хем народът да решава. И съответно Новия Завет се превръща в закон. Забранява хазарта, затваря публичните домове, забранява картите, забранява карнавалите във Франзия и въвежда строго облекло за мъжете и за жените. Три години – мисля ,че това с облеклото е накарало хората да размислят. Разбира се още един от проблемите е, че тук виждаме,че той отива в крайност, той дори започва да гори произведения на изкуството, които са от светски автори. Започва да гори картини, започва да гори книги, което създава все повече негативни настроения към него и след три години той е свален от властта. Папата се възползва от този момент и го отлъчва от църквата, той е арестуран, измъчван е, за да го принудят да се отрече от всичко, което е правил и учил и той не го прави. Най-накрая като го слагали на кладата към него се приближил един епископ, който треперил и му казал „Отлъчвам те от воюващата и триумфиращата църква”. Това била фразата, която се казвала на хората, които били изгаряни на кладата. Обаче Савонарола отговорил „ Воюваща – да, но не и триумфираща. Защото ти нямаш право да ме отлъчиш от Триумфиращата Църква, в която отивам!”. Нещо много важно можем да видим в живота на този човек със странното име Савонарола, нещо което можем да научим от живота му. Ние сме призовани да бъдем мътри, не да правим компромиси с евангелието. Ние сме призовани да бъдем разумни при начина, по който прилагаме евангелието. В начина с който го споделяме с другите хора. Защото ако се опитаме да насилим християнството върху хората, ние сме обрачени. Три години са изтраяли хората във Флоренция тая система на „божествено управление”. Това е първото нещо което можем да научим от Савонарола. Второто нещо е ,че не можем да реформираме живота на хората, ако не реформираме вярванията на църквата. Живота е резултат от това, което се проповядва, от това което се вярва, от това което е доктрината. Не можем да сложим каруцата пред коня. И ще видим по нататъка като пиша за реформацията и за реформаторите, ще видим че те са били хора на знанието. Ян Хус на 34 години е бил ректор на Прашкия университет . Джон Уиклив превежда Библията от латински на английски . Жак Калвин и за него ще пиша. Когато той е проповядвал е имало 5 човека, които са водели записки, защото той се е качвал да проповядва единствено с гръцкия Нов Завед на амвона, не е имал никакви записки. Въпреки това ако прочетем някои от неговите проповеди днес, ще намерим безкрайно дълбоко съдържание и смисъл. Това са били хора, които са разбирали,че за да може да има промяна в живота, трябва да има промяна в начина на вярване, трябва да има промяна в ценностната система . Савонарола има своето важно място, той е бил човек, който наистина е искал да служи на Бога, ние, историята е записана с тази цел ние да се научим, ние да прозрем, да вникнем и да разберем. Да се научим от това което е станало.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » вт мар 17, 2009 12:09 pm

Стигаме сега до един много интересен човек Еразъм Ротердамски. Ротердамски щото е от ротердам, което е в Холандия. Това е един много интересен човек, защото той има много много важно място в историята преди реформацията. Всъщност много коментатори казват, че има така една известна фраза с реформацията и тя е следната „Еразъм е снесъл яйцето, което Мартин Лутер е измътил!” става въпрос за реформацията. Тоест ще видим ,че Еразъм е имал много ключова роля в реформацията. Когато говорим за реформацията, за нея има много вътрешни причини. Те са: проповядването на евангелието на хората, които Бог издига в различните епохи. Но има и външни причини има външни фактори, които също оказват влияние. Например, малко преди 15 век, чумата покосява Европа. Една трета (1/3) от населението на Европа (дори някои казват, половината от населението на Европа ) измира при чумната епидемия. Когато такива неща се случват в обществото, нещата се променят, обществените настроения се променят, всичко това са фактори, които оказват влияние и подготвят хората за това, което има да се случи. Една от най-важните външни причини е Ренесанса или Възраждането. Защо се случва то? Защото през 1453г. (тука българите имат история в тая част на света) османските турци завладяха Константинопол, знаем те по-късно идват и при нас и остават за известно време, но когато те идват в Константинопол много от учените, които по това време са били там избягват от града и носят със себе си гръцките творби или творбите които са на гръцки, на много известни автори, на философите, разбира се носят със себе си новозаветни текстове и отиват и се преселват в Западна Европа. И понеже сега всички тия текстове, оригинални някои, други много ранни преписи са в Западна Европа и са на оригинален гръцки, това кара хората да учат гръцки език, за да могат да четат тея автори в отигинал. Става така че, появява се интерес, дори мода да се учи старогръцки език, за да може древните автори да се четат в оригинал. Това разбира се е плюс, защото Библията и най-вече Новия завет е написан на старогръцки, също така в обръщение е била септоагинтата, което е стария завет преведена на гръцки. Така ,че хората получават достъп до оригиналните текстове на Библията. До този момент Библията е била, в този район само на латински, не всеки можел да я чете. Всъщност по времето на Валденсите, първите хора за които писах, папата издава декрет, с които забранява обикновените хора да четата Библията. Библията става забранена книга. Влиза в черния списък. И сега с идването на тея текстове хората имат достъп до Библията. Могат да видят всъщност как е започнала църквата, магат да видят какво са правили апостолите, може да видят как са се решавали различни проблеми, които са съществували в църквата. И така тука идва нашия приятел Еразъм Нотердамски. Цялото му има е Дезидерии Еразъм Ротердамски. Неговия първи принос е, че той е изобличавал много силно упадака на църквата, дори той пише в една от своите книги Възхвала на Глупостта : „Хубаво би било да чуем техните жалби пред великия трибунал. Един ще се хвали как е оттолявал всоя плътски глад, като се хранел само с риба. Друг ще разправя колко дни е постил и колко строко се е самобичувал. Трети ще си препише толкова церемонии, че да се натовари с тях цяла търговска флотилия. Друг пък ще се изтъкне,че цели 60 години не се е докосвал до грош, освен с дебели ръкавици. Друг още ще доказва смирението си, като покаже свещенната си качулка, толкова вехта и мрачна, че дори и матроса ще стои гологлав на палубата, от колкото да си покрие с нея ушите в най-зловещата буря. Друг пък ще каже на съдника си, че си е загубил гласа да пее свещени химни и анатеми. Друг някой ,че е забравил да говори от постоянно мълчание в съгласие с подканата на псалмо-певецът да внимаваме да не оскърбяваме с езика си. Ала Спасителят ще махне с ръка на хубавите им оправдания и ще каже „ Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! – Истин ви казвам, не ви познавам”. Звучи като нещо писано в наши дни нали? Това е първото нещо, с което той бил известен. Той открито се противопоставял срещу упадака по това време. Но вторият му много важен принос, е че той съставя първия гръцки Нов завет. Нека да обясня какво представлява. Той не го е написал, но до този момент Новия Завет не е съществувал като една книга. Ръкописите са били на различни места. Боговдъхновените книги, всеки е знаел коиса и те са били един сборник на латински, но на гръцки те не са били в един сборник. И това което Еразъм прави, е че той компилира, той събира възможно най-ранните ръкописи, които е можел да намери и ги подрежда, Матей, Марко, Лука, Йоан, Деяния на Апостолите и т.н. всички останали книги. И ги прави в един сборник. И понеже по това време вече е изобретена печатарската машина от Гутенберг, неговия Нов завет е отпечатан и става известен в историята като „Текстус Рецептус”. Това е един от стандартите за превеждане на Библията и до ден днешен. И така, съставение от Еразъм Нов завет, известен като Текстус Рецептус става основа за следващите преводи на Библията. Например: Мартин Лутер превежда Библията на немски използвайки книгата на Еразъм и неговите записки, които той е видил в нея. Известната английска Библия „Кинг Джеймс” и до ден днешен се ползва от голяма част от английско говорящия свят е преведена, новия завят е преведен от ТР, от сборника, който Еразъм съставя. Така ,че виждаме ,че всичко това което следва, стои върху раменете на този човек и на тези които са били преди него. Това, което трябва да разберем когато говорим за Еразъм, когато говорим за всички тези хора, които са в самата зора на реформацията. Никой от тях не е съвършен. Савонарола не искал да променя доктрината на църквата, искал да променя само живота на хората – видяхме че това не стана. Еразъм е бил склонен да направи някакви компромиси за да го оставят намира да си работи академично. Дори Мартин Лутер казва за него „Ако иска някой да ти посочи нещо негативно , питай разъм , той знае какво е.Но не очаквай той да те поведе към доброто.” – това е коментарък на Мартин Лутер за него. Нито един от тези хора не е съвършен, нито един от тези хора (как да кажа) няма най-чистата доктрина в света. Но Бог използва несъвършенни хора, Бог използва отворените им сърца, за да промени цели общества. Когато Лолардите на Уиклив пътували и четяли на хората от неговия превод на Библията, когато проповядвали, те не били популярни сред богатите хора. Те не били популярни сред свещениците и епископите, но обикновените хора ги обичали. Понеже те говорили техния език, понеже се грижели за тях, понеже се молили за тях. Всъщност много хора повярвали и наистина променили живота си, чрез проповядването на Лолардите. Когато говорим за исторически личности, после ще спомена и мартин лутер и ще видим какъв образ е бил той, неща които е казал и онова което Бог иска да направи в едно време се смесва с човека и с неговия темперамент и ще напиша как се събират всички протестанти на една маса за да се обединят и направят едно общо движение и оставят една спорна тема и тя е „Господната вечеря”! И въпроса е бил по време на Господната вечеря виното и хляба превръщат ли се фактически в тялото и кръвта на Христос или те са само символи. И когато всички били събрани, какво прави Мартин Лутер? – започва да блъска по масата (и всичко което било от горе подскачало) и казал „Това е моето тяло и моята кръв. Какви символи? Това е моето тяло и моята кръв!”. Това сложило край на това събиране и на единството между протестантите.
Всички тези хора в историята те не са съвършенни, те не са безупречни, но това са хора които са имали сърце отворено за Бога. Бог ги е използвал за да промени съдбите на нациите, за да промени сърцата на хората, да ги обърне към Себе си. И ако може нещо да хванем и да остане в нас от всички тези неща, не знам за вас, но аз лично се вдъхновявам като знам ,че през какво са минали тези хора, вдъхновявам се като виждам ,че и те са имали слабости.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » чет мар 19, 2009 9:46 am

Мартин Лутер! И както споменах по горе , когато пиша за някой реформатор или за някое движение ще пиша библейски стих или пасаж, който олицетворява или най-добре описва дадения реформатор или движението, за което пиша.
Когато говорим за Мартин Лутер има само един стих, който най-добре описва Мартин Лутер и неговото дело. Той се намира в посланието на апостол Павел към римляните 1ва глава 17ти стих. Ще видими по надолу защо точно този стих описва най-добре живота и работата и делото на Мартин Лутер.
Римляни 1 глава 17 стих „ Праведният чрез вяра ще живее.” Сигурна съм,че много пъти сте чели този стих. Но нека да видим какво този стих е направил в живота на този човек Мартин Лутер и по какъв начин това е променило историята.
„Праведният чрез вяра ще живее ” или така да се каже, това е една от основополагащите истини в живота и служението на Мартин Лутер , която е наречена „сола фиде” (на латински означава „само чрез вяра” ), което е напълно различно от онова, което е било практика по онова време. Да кажем кой е Мартин Лутер. Той е роден в семейство на селяни. Неговия баща е бил миньор в една мина. Неговите баба и дядо са били селяни, неговите брабаба и брадядо са били селяни, тоест той има много скромно потекло. Той не е бил образован човек в своята фамилия, не имало хора , които са били в академичните среди. Той не е бил човек , в който във вените му да е течала царска кръв. Роден в семейство на селяни, бил строго възпитаван, дори понякога е бил наказван с много жестоки наказания, които били нормални за онова време. А училището, в което той ходел , основното училище, по късно в живота си той го нарича не училище а „ чистилище”. Защото учителя който преподавал на класа наказвал децата с една желязна показалка, която имал. Дори Мартин Лутер разказва един случаи, в който той не бил виновен, обаче него го хванали – получил 15 удара с желязната пръчка. Така той израствал в една доста строга среда. Когато по-късно отишъл да учи за своето средно образование, една жена, която се казва Урсула Кота въвежда Лутер сред образованите хора. Как става това? – когато той е изпратен в друг град да учи много често е бил без пари и със свои приятели обикаляли от врата на врата и пеели на хората по вратите. За да могат да събират по някой грош. И така веднъж отишли при тази жена, която обърнала внимание на Мартин Лутер, видяла че в него има потенциал и започнала да го кани на обяд, на вечеря и да го представя на своите приятели. И така той постъпил в университета. На 22 години завършил университета, които е в Ерфурт. Той бил адвокат, юрист . Той бил юрист обаче по онова време хората били много суеверни и в живота на Мартин Лутер се случват няколко неща, които започват да разклащат неговия живот. Първо един негов много добър приятел състудент бива убит в една студентска свада и Мартин Лутер започва да се чуди „добре де , какво се случва с мен ако аз бях на негово място? Какво щеше да стане с моя живот?”. Той изпаднал в нещо като криза и един ден когато той пътувал, бил в голяма буря. Бурята била толкова ужасна, че той застанал под едно дърво, паднал на колене и започнал да се моли на света Ана и казал „ако остана жив след тая буря обещавам ,че е стана монах!”. Той остава жив и понеже това било неговото обещание, той отива , почуква на вратата на един манастир и казва „искам да бъда монах”. По онова време манастирите и монасите не са били толкова (как да кажа ... ) образованието не е било толкова на почит. В общи линии хората като видяли ,човек който е юрист, който е заършил, начетен, го приели с отворени обятия. Дори историците казва, че може би той е бил най-изрядния монах по онова време, защото редовно се самобичувал, всеки ден се изповядвал по няколко пъти и никога не се е чувствал приет от Бога.
sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот sandi » пет мар 20, 2009 8:53 pm

.

Ти кажи какви са били предсмъртните думи на Лутерча, а не ни баламосвай с измишльотини ! :mrgreen:

.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » съб мар 21, 2009 12:47 pm

И тогава на сцената се появява Йохан фон Щулпиц, който е глава на августинския орден, а този манастир в който бил Мартин Лутер е августински манастир, този човек идва в този манастир от време на време и говорил с младия Лутер. И този човек , бил човек който познавал Божието прощение и му обяснявал „Бог те е приел не заради теб, а заради своя син, Бог ти е простил”. Обяснявал му как нещата стят според Библията, но Мартин Лутер не можел да разбере. Този човек, Йохан фон Щулпиц убедил Мартин Лутер от манастира да отиде в богословското училище, да стане свещенник, по късно и преподавател, което Мартин Лутер прави и по-късно става доктор по Богословие във Витенберг. Когато започва да чете Библията, освен на латински , на гръцки и на евреиски, понеже това било част от неговото изучаване, библейските текстове започват за оживяват за него по различен начин. Той започва да разбира. Той започва да вниква в това което е написано и следва едно събитие което обръща неговия живот наопаки. Точно преди едно пътуване, на което е изпратен до Рим, вижда този стих който дадох отначало „Праведния ще живее чрез вяра” и той започва да размишлява над този стих и казва „как е възможно това? Възможно ли е аз да бъда приет от Бога? Възможно ли е са чрез вяра, сола фиде, аз да бъда приет? Аз да бъда удобрен от Бога, без да се само бичувам, без да се самонаказвам, без да минавам през всички ритуали”. И така като стига до Рим , той наистина е разочарован, защото вижда суеверието на хората. Под маската на християнството вижда много суеверия. Казват ,че е обиколил всички възможни параклиси, където били положени всякакъв вид реликви, на които се молил. Дори казва „в един момент съжалих ,че моите родители на са мъртви, защото ако бяха щях да мога да се моля за тях, за да ги изкарам от чистилището.” Това са били суеверията по това време. Една скоба – днес не е нужно да ходим до Рим да видим,че света около нас е пълен със суеверия. Много ми е забавно като дават по телевизията репортаж за някакъв християнски празник. Обикновено репортажът има първа част, в най добрия случай разказват малко от библейската история какво се случва и защо и след това следват няколко народни обичая, които са винаги за ... ЗДРАВЕ . Как се боядисва, кое яйце се боядисва първо, какво се прави с него – за здраве. На Цветница какво се прави с клонките – за Здраве. На Лазаров ден какво правят там лазарките, къде обикалят, защо – за Здраве. Значи не е нужно да ходим до Рим да видим суеверията на хората, те са навсякъде около нас.
Мартин Лутер очаква да види един град, който се покорява на Бога. Един град, който е седалището на висшия Божии представител – Папата. Съответно там трябва да има най-много Богопознание събрано, той вижда нещо различно. Вижда суеверията на народа, вижда невежествот на монасите и всички историци които пишат за Мартин Лутер разказват една интересна история. Когато бил в Рим, във Ватикана там се носела такава история, че чудотворно било намерено стълбището, на което Пилат стоял когато осъждал Исус и това стълбище било пренесено във Ватикана. И поверието гласяло, че който се изкачи на колене, който се изкачи по това стълбище ще получи прощение на греховете си и може да изкара много хора от чистилището. Мартин Лутер изкатерил това стълбище на колене и на всяко стъпало се молил с молитвата „Отче Наш” и неговия син по късно разказва,че Мартин Лутер му е казал, че когато стигнал най-горното стъпало, когато започнал да размишлява в съзнанието му изплувал цитата от Авакум, който всъщност е цитиран в Римляни 1:17 Праведния ще живее чрез вяра . И след това Мартин Лутер си задал въпроса „кой може да ми гарантира, че всичко това, което направих ще даде резултата, който очаквам”. И така пътуването до Рим , се превръща в едно голямо разочарование за Мартин Лутер. И на тръгване от рим той казва „Ако има Ад, Рим е построен върху него!”.Ще пиша следващия път, че Мартин Лутер е бил човек с чувство за хумор, той е обичал живота, обичал е да се наслаждава на живота, той е бил прям човек и по някой път може би повече от колкото трябва. Но това е нещото което казва когато си тръгва от Рим. Ако има Ад, Рим е построен върху него!
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » съб апр 11, 2009 2:45 am

Мартин Лутер става доктор по Богословие,започва да преподава в университета,а също така да проповядва в катедралата във Витенберг.Това нещо съвпада с желанието на папата да ремонтира катедралата „Свети Петър” в Рим, обаче понеже ремонта бил много скъп, и трябвало да се съберат пари.И как се събират пари? – Ето как папата решил да събира пари, започнали да се продават едни специални индулгенции или тва са опрощение на грехове,които хората могат да си купят.Могат да купят индулгенции или опрощение на греховете дори за хора,техни роднини и са починали.По тоя начин,да помогнат на своите починали роднини.В Германия имало един човек,който бил представител на папата,той се казва Тетцел. Той бил много популярен имал търговски нюх,много индулгенции продавал.Дори една от неговите фрази била „в момента, в който грошът дрънне в кутийката, душата изкача от чистилището” Това е което е казал Тетцел.Сега разбира се,тези думи наистина разгневявали Мартин Лутер защото той е четял Библията и се опитвал да учи хората,в своите неделни проповеди, на Божието Слово. Но е много трудно когато в неделя говориш едно, а през седмицата някой друг отива и им продава индулгенции и им казва „не се притеснявай , каквото си направил, купуваш си индулгенцията, всичко ти е простено. Нямаш никакъв проблем”. Стигнало се до там, че имало хора, който предплащали за грехове, които ще направят. Тоест те знаели какво ще направят, обаче си купували индулгенция преди това. Това довело до едно знаменателно събитие в историята на Църквата, въобще в историята на Европа и на света. 95 теза, които Мартин Лутер забива на вратата на катедралата във Витенберг, на 31 Октомври 1517 година. На следващия ден бил празника вси светии, всички хора щели да дойдат в катедралата. И всъщност когато Мартин Лутер забива тези 95 тезиса, на другия ден всички хора дошли и ги видяли и това нещо много притеснило и възбудило хората. Защото в голяма част от тези 95 тезиса говорят срещу индулгенциите, но също така третират и други неправилни доктрини, които са в църквата и Мартин Лутер искал да поправи. Нещо което трябва да разбираме и е много важно! Когато Мартин Лутер забива тези 95 тезиса, той не е искал да прави реформаторско движение, той просто е стигнал до едно познание, което казва: хората щом обичат Бога,като им покажа тези неща ще искат да се поправят. И за това той поставя тези 95 тезиса с надеждата и очакването църквата да се промени, доктрините на църквата да се променят. Около 70 години преди забиването на тези 95 тезиса в Германия един човек на име Гутенберг прави едно голямо откритие и това е печатарската машина. И ето как на точното време Бог е подготвил средата, така че онова което Мартин Лутер пише, заради печатарската машина се разпространява, като един огън, моментално из цяла Европа. Защото хората започват да го препечатват. И така много бързо, онова което той пише, неговите статии, неговите тезиси, неговите мнения по различни въпроси достигат цяла Европа. Просто защото я има вече печатарската машина. Преди това, хората е трябвало да преписват на ръка , но сега е било много по лесно. И така индустриалната революция , един вид, подпомага или дава тласък на реформацията и на това което има да се случва.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пет апр 17, 2009 1:31 pm

Разбира се тези 95 тезиса, които Мартин Лутер написва плюс останалите неща, в които показва различни слабости на църквата, които трябва да бъдат поправени, не будят възторг в папата. Лео Х-ти по това време и висшото духовенство. И те съответно искат Мартин Лутер да бъде наказан, той да се откаже от това, което е написал, което е казал. И императорът по това време Карл V-ти извиква Мартин Лутер на едно събрание във Вормс. Това е един град в Германия, където освен имераторът са събрани, крале и кралски особи от цяла Европа, има над 30 кардинала, има папски унции, представители от цяла Европа, над 200 духовници от най-висш ранг, са представени на това място плюс всички управници – царе от Европа. И приятелите на Мартин Лутер му казали: недей да отиваш там, спомни си какво стана с Ян Хус преди 100 години. Отиде, обещаха му едно, обаче беше изгорен на кладата, недей да отиваш. Обаче Мартин Лутер казва: Дори дяволите във Вормс да са колкото керемидите по покривите аз пак ще отида. Това показва, какъв тип човек е бил Мартин Лутер. Дори дяволите във Вормс да са толкова колкото керемидите по покривите, аз пак ще отида. Аз пак трябва да отида там. И по случай това, което предстои, това което щяло да сле случи, той е бил разбирасе в молитва. Молил се е, знаел е какво може да последва от този процес. Мартин Лутер пише една песен. Тази песен я има и на български преведена „Могъща крепост е нашия Бог”. Тази песен, която Мартин Лутер я написва тогава се пее и до ден днешен. Искам да ви кажа,че през 2001 година се състоя събиране (само мъже) в една огромна зала около 15 000 човека само мъже, хвалението беше само от мъже и бяха направили тая песен на Мартин Лутер, обаче в съвременен аранжимент. Като рок песен цвучеше. НО тогава Мартин Лутер пише тази песен „Могъща крепост е нашия Бог”. Когато Мартин Лутер стига до Вормс, стига до мястото където трябва да влезе в залата. Отпред стои един рицар, от елитните рицари на Карл V-ти, този рицар му казва: Бедни ми монаше, ти си се подготвил да отстояваш такава тежка позиция, каквато аз и моите рицари не сме отстоявали и в най-тежката битка. Ако си обеден в правотата на своята кауза върви напред в името на Бога. Бъди смел. Бог няма да те изостави.
Мартин Лутер е поставен пред всички тия хора, те му казват: твои ли са тези книги на масата?
Той преглежда книгите и казва: Да мои са!
Отказваш ли се, от написаното вътре в тях и от ересите, които са вътре ?
Той казва: Нека се помоля един ден, защото не искам да отговарям прибързано.
И така процесът е отложен с един ден. На другия ден той се явява отново и му задават същите въпроси: Твои ли са тези книги?
Той отново преглежда книгите на масата и казва: Да, мои са!
Отказваш ли се от тях и от ересите, които се съдържат в тях?
И тогава Мартин Лутер изрича едни от най-паметните думи в историята на Църквата и въобще в историята. Той казва: Аз не мога, да вървя срещу Божието Слово. Папи са се сменяли, папи не са били съгласни с други папи. Събори са противоречали на други събори. Но моята отговорност е аз да бъда в унисон с Библията. Това е моята позиция! Това е моята позиция, не мога да се отрека от Писнието. И това е втория основополагащ камък в живота и служението на Мартин Лутер. Първият е „сола фиде” (само чрез вяра), вторият е „сола скриптура” (само чрез Писанието). Ако се замислим , ще видим колко мащабно е това нещо, понеже и до ден днешен, това което ние казваме днес, че човек се спасява единствено и само чрез вяра. Това е, в което вярваме и това в кето вярваме е в Писанието. Да, има добри книги за прочит, апокрифни, някои добри, някой не добри. Има писания на църковни отци, които могат да бъдат насърчителни. Но единствено само Писанието е това, от което не можем да отстъпим. Сола Фиде и Сола Скриптура – само вяра и само чрез Писанието.

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост