Великите Реформатори

теми, свързани с протестантството
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » вт апр 21, 2009 1:24 pm

Онова което, преди 500 години реално, Мартин Лутер е направил, влияе върху нашия живот днес. Формира нашата вяра днес. Делата или творбите на Лутер са заклеймени, той си тръгва от Вормс, обаче по пътя в една гора го пресрещат група въоръжени конници, които го отвличат. Всъщност се оказва,че неговите приятели инсцинират това отвличане за да могат да предпазят Мартин Лутер. Защото са очаквали,че той ще бъде издирен и убит. И така следва неговото , така да се нарече заточение в един замък, който се казва Вартбург. Това е като колата вартбург, обаче е замък Вартбург. И така Мартин Лутер е затворен във Вартбург и дори понякога,за да може да излезе навън спокойно от замъка, той се обличал като рицар. Слагал си меч, слагал си шлема, да не може никой да познае,че това е той. Защото иначе не го пускали да излиза навън, за негово добро. Времето в този замък е много важно, защото Мартин Лутер прави или извършва едно от най-значимите дела в своя живот. Там за 11 седмици Мартин Лутер превежда Новия Завет използвайки Новия завет на Еразъм-Ротердамски, за който писах по горе. Превежда Новия Завет от гръцки на немски език. Това дело, само по себе си , нищо друго да не беше направил Мартин Лутер, го класира в историята завинаги. Понеже тва, което Мартин Лутер прави, е че той дава Библията на обикновените хора. Той дава Словото на обикновените хора. Ако си спомняте когато писах за Валдензите писах, че понеже те са искали хората да могат да четат. Църквата или по скоро Западната Църква и папата забраняват Билблията да бъде четена от обикновените хора. Трябва да си специален да можеш да четеш Библията, обаче това което прави Мартин Лутер, да можеш да четеш Библията от гръцки на немски. Първо Новия Заавет за 11 седмици, после Стария Завет, му отнема малко повече време, излиза на няколко части. Но накрая цялата Библия я има на немски език, тя е направена така ,че хората да могат да четат. И това дело само по себе си е мащабно, променя до голяма степен историята на Германия, вдъховява други реформатори от друго страни да направят същото в своите страни и променя като цяло историята на човечеството. Вече каза,че превежда Новия Завет от гръцки на немски за 11 седмици, превежда Стария завет, освен това пише много песни. Освен че се занимава със сериозно богословие, Мартин Лутер е вярвал ,че песните или хвалението са второто най-важно нещо в едно богослужение, след проповедта. Така,че за да може хората в църквата да участват, в това второ важно нещо, той започва да пише много песни. Има цели сборници с песни, които той самия е написал. Той пишел главно текстовете, мелодиите взимал от някои песни, които са циркулирали по кръчмите. Мартин Лутер е бил ценител и любител на бирата. Понеже е бил в тези среди където се пие бира, а там където се пие бира се пеят и песни, поне по това време. Мартин Лутер използва мелодиите на тези песни, пишат нови текстове и тези песни започват да се пеят в църквата. В общи линии, идват хората на църква, чуват една мелодия и казват: м , май съм я пял тая песен, но текста е малко по различен. Това е което се случва
Мартин Лутер използва познатите мелодии, с нови текстове. Освен превода на Новия и Стария завет и песните пише много книги. Пише два катехизиса, което ще рече: сборници с основни доктрини. Единият катехизис е за проповедници, а другия за студенти по богословие. Които катехизиса се използват и до днес и се изучават и до днес като сборници с основни доктрини. Лутеровата Библия е отпечатана 1534г.. Песнарка – сборник с песни написани от Мартин Лутер.
След заточението, така да се каже, във Вартбург, в живота на Мартин Лутер се появява една жена, тя се нарича Катерина вон Бора. Тя е много интересна личност, понеже преди това, преди заточението във Вартбург, Мартин Лутер започва да пише срещу, някои от обичаите на църквата, свързани с монашеството, свързани с отделянето от света. И понеже той се противопоставял на това, духовенството да се отделя, да се изолира от реалния свят, той участва, подпомага бягството на 12 монагини от един манастир. Всъщност една от тези 12 монахини, които избягват с помощта на Мартин Лутер е Катерина вон Бора, която по късно става негова съпруга. Това което историците казват за нея, е че тя постовя неговия личен живот в ред. Което в общи линии се случва с всеки мъж когато си намери жена. Някой беше казал ,че зад всеки велик мъж, в историята на църквата, стои една велика жена. Това с пълна сила може да бъде казано за Катерина вон Бора. Тя дава една нежност и една топлина, която са липсвали в живота на Мартин Лутер. Те правят една скромна сватба, на която присъстват неговите родители, което е един много мил момент в живота му и той бил много радостен от това. Но тя е много важно, понеже в най-трудните моменти, когато той е бил най-депресиран и се е чувствал най-изоставен е намирал подкрепа и сила именно в нея.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пет май 01, 2009 1:28 pm

Друг много важен спътник в живота на Мартин Лутер е, ей този човек със страното име Филип Меланхтон. Той слага ред в работата на Лутер и усмирява буйният му нрав. Значи Катерина вон Бора слага вед в личния живот, а Филип Меланхтон му помага в служебния. Филип Меланхтон е бил много начетен, много ерудиран човек, той е наречен „Учителят на Германия” (Praeceptor Germaniae) . Защото е имал огромно влияние в методите на преподаване, в това което е преподавал и е бил много добър сподвижник на Мартин Лутер. Много често Мартин Лутер е бил изпобухлив, той е бил темпераментен, Филип Меланхтон го е успокоявал, му е казвал: нека да помислим , нека да направим нещата по такъв начин. Действал е като спирачки на Мартин Лутер и усмирявал е така буйният му нрав и е подпомагал неговата академична работа.
Някои известни цитати на Мартин Лутер: Това са неща ,които са изваждани от негови книги, от негови писма, до приятели, 100% това са неща, които той е казал. Не са измислени, някой да му ги е преписал.
*Всяко добро нещо в този свят е постигнато с надежда.
*Много повече се боя от сърцето си, от колкото от папата и всичките му кардинали. Защото в сърцето ми е егоизма.
*Ако не мога да се смея в небето, не искам да ходя там.
*Ако е възможно нека да има мир, но Истината трябва да се каже на всяка цена.
* Моли се и остави Бог да се тревожи.
Относно селското възтание, което става по неговото време и във връзка с това възтание и кръвопролитията, които са свързани с него, той казва следното:
*Кръвта или пролятата кръв върти колелата на историята.
Друг много известен цитат, може би сте го чували:
*Не можеш да забраниш на птиците да кражат около главата ти, но можеш да ги спреш да си свият гнездо там – Това е във връзка с греховните мисли казано. Тоест, може да идват изкушения (това е нормално ние сме хора), но ние можем да забраним на тия изкушения да направят обиталище, да станат модел на мислене за нас.
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот Кабрал » пет май 01, 2009 3:49 pm

Темата би трябвало да се кръсти:

"Човешкото предание на евангелските ереси"
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пет май 01, 2009 6:17 pm

Мартин Лутер е краят на реформацията. Това е начина по който той остава в историята. Онова което той прави, поставя началото на мащабни промени в цяла Европа. Не само в Църквата, в държавното устройство, в пренадлежността на различните държави по онова време. И всичко тръгва от сина на едно селско семейство.
Без значение какъв е нашия произход, Бог има план за живота ни и Бог подрежда събитията в живота ни, така че да може да изпълни онова, което Той иска да изпълни. Разбира се Бог очаква нашето съработничество, очаква нашата помощ в това нещо. Той очаква ние да работим в това нещо заедно с Него.
Но един обикновен селянин всява страх, в папата, във всичките му кардинали, в императора и във всички управници на Европа. Знаете ли,че краля на Англия по това време се заел да пише книга срещу Мартин Лутер, един селянин, който привлякъл вниманието на най-високопоставените личности на своето време. Толкова много можем да кажем за него. В предишен пост писах за събрание, което е направено за да обедини протестантите, да ги направи едно по мащабно дживение и постигнали съгласие по почти всички въпроси с изключение на един „Господната вечеря”. Явно там не е бил Филип Меланхтон, за да успокои Мартин Лутер, защото тва събрание завършило с думите на Мартин Лутер, който започнал да блъскал по масата и казва „Това е моето тяло и Моята кръв” и така не постигнали съгласие.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пон май 04, 2009 10:53 am

Това което трябва да видим за живота му:
1.Той няма някакъв специален прозиход, няма нещо, което в неговата предистория да го препоръчва пред Бога. Просто един човек , като всички останали . Дори може би под средното ниво на своето време. Но Бог го използва
2.Мартин Лутер , това ,че е правил велики неща, това че се е занимавал с мащабни събития, въпреки това, той е бил човек, който е призимен. Човек който е пил бира със състудентите, които е учил, на които е преподавал. Дори историята казва,че той е имал малка пивоварна в своята къща, сам е варял бира (това не означава,че сега всички трябва да отидем и да пием бира). Просто искам да кажа,че той е бил съвсем обикновен и нормален човек. Човек от народа.
По горе писах цитата: Ако не мога да се смея в небето, не искам да ходя там. Мартин Лутер е имал едно уникално разбиране за Бог. Не само за своето време, уникално разбиране дори за днес. Мартин Лутер е виждал, начина по който Бог е сътворил човека. Той е минал през самобичуването, минал е през неговоренето (за да може да бъде угоден на Бога) и видял, че Бог не е в тия неща. Видял е че Бог е направил вочека, за да може той да живее пълноценно и все пак верен на Бога и един ден да бъде с Него.
И на последно място това което искам да покажа от живота на Мартин Лутер, той е имал беден произход, той е бил земен човек, въпреки огромните неща, които е правил. Той е бил човек на семейството. Със своята съпруга отглеждата децата си в страх от Бога. Дори историците когато говорят за него, казват: едно от любимите му неща, едно от любимите ми занимания било да си играе с неговите деца. И ако се разровите в интернет има рисунка от това време Мартин Лутер в средата неговата жена отстрани и те заобиколени от техните деца. И просто те висят по него и си играят с него. Нещо много важно, в Библията има примери за хора, които са били добри божии служители, но в семейсно отношение са били леко провалени. Ако си спомним за Самуил, знаем за какво става въпрос. Човек който беше божии човек, който обичаше Бога , който беше божии работник, той постанови монархията в Израел. Той избра първият и втория цар и ги помаза. Но неговите синове, Божето Слово ни казва „не вървяха в неговите пътища”. Неговите синове не правеха това. Така,че уроци от Мартин Лутер, които можем да научим. Сигурно няма да преведем Библията или Новия Завет за 11 седмици, но можем да научим много неща от него и ви насърчавам , ако можете на да мерите някои от неговите книги (има една книга за свободата на волята от него, много добра книга ... „Робството на волята” ) или нещо което е биографично за него. Ще бъдете вдъхновени като видите този човек. Защото от една стрна виждаме онова което Бог прави чрез един човек, от друга страна виждаме един обикновен човек. Много често се опитваме да идиализираме дадени герои и да ги правим едва ли не да изглеждат безгрешни и съвършени според някакъв стандарт, който ние сме определили. Това което виждаме в Мартин Лутер е един човек употребен от Бога. Верен на Бога. Абсолютно със слабости, абсолютно с трески за дялане, но въпреки това човек употребен по един мощен начин от Бога. Така че Мартин Лутер, краят на реформацията от преди 500 години има какво да ни каже на нас днес.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » вт май 12, 2009 4:00 pm

Кирил и Методий

Знаем каква е тяхната титла. Те са просветители на славяните. Защо те са наречени та?! Освен ,че са просветители на славяните, папа Павел-Йоан II , докато още беше жив, канонизира Кирил и Методий и обяви 24ти Май за празник на Европа и ги обяви за покровители на Европа. Такa, че самият факт горови за огромното признание и огромното дело, което Кирил и Методий са направили. Когато говорим за Кирил и Методий има много неща, които си мислим, че знаем или ги знаем, но малко те са по различни. Примерно един от митовете, в които много хората вярват или са вярвали,е че Кирил и Методий са българи. Което не е точно така. Всъщност знаем, един от начините по които Кирил и Методий са наричани: Солунските братя. Тоест те са родени в Солун, днешна Гърция. Но по времето когато те са родени Солун все още не е било българско владение, малко по късно става. Но тогава е бил под влиянието на Константинопол и на източната империя. И те са родени, как да кажем, в богато семейство. Но преди богатото семейство, понеже говорим за реформатори и имам един стих, който характеризира живота и служението на тези хора. За братята Кирил и Методий стиха който е, е от Йоан 10:16 „И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станата едно стадо с един пастир.”
Този стих толкова добре описва живота на Кирил и Методий защото тяхното дело или това което са направили наистина не се заключава само в създаването на азбуката, което е много важно дело.Но те са били едни мисионери, те са отивали, те са говорили на хората за Бог, на езика на хората. И всъщност точно заради това, тяхното дело надминава и то е неограничено само в рамките на България, а всъщност то започва на друго място и после идва в България.
Методий е роден в Солун през 815година, Кирил също е роден в Солун през 826година. В семейството са били 7 деца. Тяхното семейство е било заможно, бащата се е казвал Лъв (това е било популярно име по това време) и е бил грък , а майка им се е казвала Мария (начина по който е записано нейното име в деевните документи, показва че тя е била славянка, а много вероятно да е била българка). В кръвта на братята има славянска жилка, има вероятно българска следа, но те са родени в Солун, техният език е бил гръцкия, но са имали афинитет, има ли са слабост към славяните. Добрият произход им усигурява добро, даже перфектно образование за времето в което са живели. И двамата са били много способни и Методий (който е бил по голям) веднага получава административна длъжност в империята. Той отговарял за цяла една област, която е била на горе от Солун (Солун и нагоре от Солун). Той реално управлявал тази административна област. След 10 години административна работа, явно Методи не е могъл повече да издържа административната работа, може би не е било неговото форте. Той напуска и става игумен на манастира „Полихрон”, който е на планината Олимп, само че от към турската страна. И първо постъпва там в манастира и по късно е избран за игумен. Ще напиша колко е важен този манастир по късно, понеже там се случва нещо много важно.
Потребителски аватар
Мария
Модератор
Мнения: 1471
Регистриран на: пон дек 11, 2006 11:34 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот Мария » вт май 12, 2009 5:20 pm

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот sandi » вт май 12, 2009 6:49 pm

hameleon4o
Потребител
Мнения: 219
Регистриран на: вт яну 27, 2009 5:51 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот hameleon4o » вт май 12, 2009 9:14 pm

Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пет май 22, 2009 10:39 am

Кирил, чието светско име е Константин (Кирил е неговото монашеско име, което той приема преди смъртта си реално) има забележителен ум. Още когато е малък хората забелязват, че той има брилянтен ум и той е записан във възможно най-доброто училище по това време, което е „Магнаурската школа”. Разбира се в тази школа преподават най-известните умове, най-светлите умове на това време и той е обучен в така наречените 7 свободни изкуства, което е еквивалент на цялото познание по онова време. Ако днес можем да съберем цялото познание на света, примерно всички енциклопедии + уикибедия + цялото цнание във всички науки и някой го научи това нещо – това е еквивалент на това което Кирил е знаел и е получил като образование. И съответно заради своите брилянтни способности той получава титлата философ . Това е титла, която той получава в тази школа. Интересното е, че той е бил много умен. Бил е от богато семейство и съответно е имал възможността да се ожени за боката девойка и е имал всъщност тази възможност, но той отказва това нещо. Вместо това, той става библиотекар на патриарха, не знам дали някога е имало толкова образован библиотекар като Кирил. Той започва да се грижи за библиотеката и неговите способности не остават незабелязани и заради неговите умения императорът често го изпраща на различни мисии, до различни народи, дипломатически мисии. Рано той започва да става като „пратеник на добра воля” от името на императора. Което е много важно, защото на една от тези мисии започва да се случва нещо, което е свързано с нас. Една от тези мисии той се установява при своя брат Методий, в манастира Полохрон, където Методий е игумен. Тук в този манастир те започват да работят върху славянската азбука. Интересното е ,че тук пиша и ще продължавам да пиша за славянската азбука, а не за българската азбука. Понеже видението на Кирил и Методий не е било за един народ, а било за всички славяни, които по това време са били от Великоморавия (кето ще рече , една част от Чехия, Словакия, Словения, Хърватия, Сърбия, България) – това са били все славянски народи. Разбира се в днешна Русия , по онова време Киевска рус също са били славяни. Тяхното видение не е било за една административна държава, тяхното видение е било за достигане на славяните, за достигане на славянските племена. И понеже те са имали много сходни езици, много близки диалекти, за това те започват да съставят азбука, която да е подходяща за всички славяни. По молба на управника на Великоморавия и с препоръката на императора те биват изпратени в Моравия за да говорят на хората за Евангелието, за да обучават хората в познаване на Бога. Интересното нещо е ,че Кирил и Методий поставят условие на императорът , при което биха изпълнили мисията, на която той ги изпраща. Те казват: Ние ще отидем и ще говорим за Бога, само ако можем да правим това на езика на народа. Защо тва е много важно. Защото по това време за Бога се е говорило само на 3 езика: единият е бил неизползваем – евреиския, гръцкия и латинския.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » съб май 23, 2009 1:41 pm

Сещаме ли се защо хората са мислили така? – Когато Исус беше разпънат на кръста, на кръста заковаха една табела , нали така.?!!! И там кво пишеше на табелата ? – „Исус Христос цар на юдеите” и на колко езика беше написано? – на три , евреиски, гръцки и латински. Имало е такова вярване, че това са еднствените три богослужебни езика. Работата на Кирил и Методий във Великоморавия е много важна понеже те не просто започват да говорят на хората за Бога, но те започват просветна и духовна дейност сред славяните. Тоест използвайки азбуката, която те вече са написали, в манастира, те започват да превеждат първо Евангелията, после цялата Библия и след това различни изповеди и богослужебни книги, които са били ключово важно за да може да се говори на езика на народа. По това време във Великоморавия са използвали латински в своите богослужения. Разбира се, това което се случва по това време папата е подкрепял това нещо.Обаче идва друг папа, който не е бил много радостен от това,че латинския се заменя и той започва да преследва Кирил и Методий. И всъщност по късно ще пиша ,че латинския се връща в богослуженията във Великоморавия. Но това което започват да правят във Великоморавия не е само научна дейност, те не само превеждат, те започват да обучават ученици, те започват да обучават хора, които да могат да вършат тяхното дело. Всъщност тези хора, които Кирил и Методий обучават идват в България по времето на княз (титлата княз по онова време почти е била равностойна на цар – но не съвсем) Борис и тогава вече азбуката става българска. За това, това което те правят е толкова важно, понеже те не са били само хора, които да превеждали Библията (което не е никак маловажно) но те са виждали отвъд това, те са обучавали хора, те са развивали (както неска е модерно да се казва) те са инвестирали в хора. Това е било нещо което е било важно за тях. Тръгвайки си от Великоморавия, те отиват към Рим и минавайки през Венеция се провежда знаменития диспут с привържениците на триезичието, тоест тези хора, които са смятали че единсвените три богослужени езика са , евреиски,латински и гръцки. И този диспут е исторически най-вече заради дълновидността на Кирил, който видел диспута, защото е бил прилянтен, като се имали предвид времето в което те са живеели. Реално това е една предреформация, чрез твърденията, които Кирил казва. Едно от най-известние, в училище може да сме го чували, Кирил казва: Бог не изпраща ли дъжд еднакво за всички ? Също тъй слънцето не свети ли на всички ? И не дишаме ли еднакво всички въздух? И как вие не се срамувате, като признавате само три езика и като повелявате, щото всички други народи и племена -да бъдат слепи и глухи? Разбира се Кирил и Методий печелят този диспут. И папата го освобождава с благословение и те превеждат богослужебните книги на езика на славяните . Но това което трябва да видим е много важно: Те желаят да достигат хората на техния език.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » ср май 27, 2009 1:36 pm

Това което ние днес се опитваме да направим като Църква, опитваме да достигнем хората на техния език . В България се говорят много езици. Важно е да срещаме хората там където те са. И това което виждаме в Кирил и Методий, особено мисията им във Великоморавия, те се опитват да направят точно това. Те казват: ние искаме да говорим на езика на народа. Ако си спомняте писах за предреворматорите и Ян Хус – той беше точно такъв. Той искаше да прави същото нещо. Искаше да проповядва на езика на народа. Така, че делото на Кирил и Методий е реформаторско по своя характер и много революционно за времето си. Константин Кирил философ умира на 14 Февруария 869 година, това са абсолютно исторически дати, които са документирани в много източници. Той умира в Рим – защо умира? – Умира от преумора. Бил е абсолютно физически изтощен от мисиите, от дипломатическите пътувания и от делото по превеждането. Предполага се, че може би е имал някаква болест, но това не е доказано. Реално той умира от изтощение, което има много да ни каже, относно това че дори тогава когато вършим Божията работа, ние трябва да уважаваме времето за почивка. Бог не напразно създаде небето и земята в шест (6 дни) дни и почива на седмия ден. Значи Бог си почина един ден. Аз си мисля, че ние като хора имаме нужда от още един :) . Но ако ние пренебрегваме времето за почивка, неизбежно ще пожънем плодът от това, в нашето тяло. Кирил е погребан в римската църква „Сан Клементе” и скоро след това е признат за светец. Останки от неговите кости се намират в Рим.
Тяхното дело не е само за България, то е било много по мащабно, то е за славяните. Второ те не са признати само от православната църква, а дори и католическата (в америка има католически църкви , които се казват „св. Кирил и Методий”). Делото им наистина е мащабно. Има един камък до неговите кости и на него пише „в памет на българския просветител и апостол св. Кирил – от българския народ” (това е една плоча, която един вид признава неговото дело).

Азбуката, която Кирил и Методий създават е „Глаголица”. Това е азбуката която те пишат и най-вече за превеждане на евангелието и на богослужебните книги. И ако видите първата буква, тя прилича на кръст. Значи те са искали тази азбука да започне и да отразява, това ,че тя е написана, че тя е създадена за да може първо да послужи на Бог и на Неговите цели. Уникалното в тази азбука е ,че в нея звуци, които са били характерни точно за славяните. Някои от тях остават и по късно, в това което днес наричаме „кирилица”. Само че кирилицата се появява около 120 години след глаголицата. Предполага се ,че кирилицата е била един от вариянтите, над които Кирил е работил и после е продължен от техните ученици. Но всъщност азбуката, която Кирил и Методий написват, създават, е тази : глаголицата.
Сигурно сте чували за „Свети Седмочисленици” . Тоест става въпрос за седем човека. Първите двама са Кирил и Методий, те са имали много ученици. Но от всичките ученици на Кирил и Методий най-известни са пет. И това са: Климент, Наум, Гораст, Сава и Ангеларий. Пет ученика, които са известни, само на тези пет ученика се знаят имената + Кирил и Методий стават седем. И за това са свети седмочиследници. Малко информация свързана с православнието – може би.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » пет май 29, 2009 9:55 am

Климент, наречен Охридски и Наум са две много важни личности. Защо? – Защото след като идва новият папа и започва да преследва делото на Кирил и Методий. Техните ученици са били прогонени от Великоморавия. Във Великоморавия отново се възвръща латинския език в богослуженията и тогава учениците няма къде да отидат и тогава „цар” Борис ги приема. И тогава цар Борис прави два книжовни центъра. Първия в Плиска (столицата на България), където начело застава Наум. Там се прави школа, в която се развиват изкуствата и се превеждат книги. А другата школа е в Охрид ( който по това време е притежание на България) и там е изпратен Климент. Разбира се тези две школи стават научно и духовно средище за цяла Европа . Наричат се „книжовни центрове”.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Великите Реформатори

Мнениеот aktex » съб юни 06, 2009 12:18 pm

Първо: защото те имат желание да говорят на езика на народа, това нещо не трябва да го изпускаме от умовете си. Когато Исус дойде, не говорише гръцкия на гръцките философи, нито говорише еврейския на Тората. Когато Исус дойде говорише на езика на пазара. Днес езика на пазара, на който е говорил Исус- направени ас интервениарни версии на Библията, изучава се, търсят се различните нюанси на думата на нейните значения, на нейните употреби в различните контекстове. Това се е превърнало в една наука, но това е днес! Реално, във времето когато Исус е дошъл, Той е говорил на възможно най-разбираемия език, на езика на хората. Първо много важно нещо в делото на Кирил и Методий, те говорят езика на народа.
Защо това което те правят е толкова важно? Ще дам три причини, които засягат нас, днес в 21 век.
Второто много важно нещо – Те развиват книзнината или писмеността. Не може Църквата да върви напред, ако Църквата няма виждане за образованието. Ние трябва да бъдем хора на книгата (тоест да сме образовани), разбира се на първо място книгата Библия. Но ако четем примерно Новия завет, ако четем за апостол Павел... Павел отива в Атина и цитира на атиняните техните поети, Павел е имал много по широк мироглед. Павел е бил с едно наистина много високо образование за времето си. Но той знаеше как да използва неща, които техните поети бяха написали, за да може да го обърне и да насочи евангелието към тях. Нали е това което им каза в Атина: защото както са казали някой от вашите поети, негов народ сме, в негов дишаме и в него съществуваме Тук Павел цитира един поет който всъюност е от Атина. Павел не случайно го цитира него. Когато пише на Тит, Павел какво казва: не напразно , някой си техен пророк е казал Критиняните са лениви търбуси. Павел цитира ,човек който е пишел някакъв вид литература, която се е считала за пророчество между критиняните и Павел цитира този човек. Ние като християни днес, в 21 век , ние сме призовани да бъдем хора на книгата, да имаме отворени очи, да бъдем широко скроени. И последното нещо, което мисля ,че е много важно и трябва да го видим и разберем. Кирил и Методий развиват хора, техното дело, уникалността на това, което те са направили не е просто само в написването на азбуката, а и в учениците, които създават. Понеже когато Кирил и Методий вече ги няма, когато те умират, техните ученици постигат много повече. Учениците на Кирил и Методий идват в България и за това нещо имаме азбука, за това ние празнуваме, затова България има християнско наследство.
Езика на народа, образованието и инвестирането в хората. Вярвам ,че тези неща от 869 година, когато умира Кирил и до 2009та година тези неща продължават да бъдат важни приоритети или трябва да бъдат за църквата.
Agni
Потребител
Мнения: 384
Регистриран на: съб фев 07, 2009 5:21 pm

Re: Великите Реформатори

Мнениеот Agni » съб юни 06, 2009 1:19 pm


Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост