Тълкуване

теми, свързани с протестантството
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Тълкуване

Мнениеот aktex » пет авг 10, 2007 2:26 pm

Отварям темата специално за hiphopsusel !


Второто послание на апостол Павел към коринтяните Глава 3

6 Който ни и направи способни като служители на един нов завет, - не на буквата, но на духа; защото буквата убива, а духът оживотворява.

Стих 6. Който ни и направи способни, и пр. Бог ни направи способни не само да мислим право за истината му, но и да служим полезно на новия завет. Заветът направен с евреите на Синайската планина се нарича “стар завет”, а евангелието се нарича “нов завет”. Първият се счита тук за “завет на дела”, а вторият за “завет на благодат”. Истина е, че заветът на благодатта започва от грехопадението и обещанието за Христа дадено на прародителите ни, и че всички, които са били спасени под старата наредба са били спасени чрез благодат, а не чрез дела. Истина е, също така, че свещенничеството и обредите на Мойсеевия закон бяха всички първообрази на Христа, и този факт им придаваше всичката им стойност. Но евреите и онези християни, които се придържаха към старата наредба не гледаха така на работата. Те считаха обредите за добри дела, чрез които придобиваха Божията благосклонност; и затова за тях Мойсеевият завет беше завет на дела, т.е., обещание на живот с условие ако те бъдат съвършенно послушни. Така гледа на него Христос, когато казва на законника, “Това прави, и ще бъдеш жив”; и по този начин се гледа на него и в този стих. – Не на буквата, но на духа. “Буква” и “дух” означават “закон” и “евангелие”, като Павел да е казал, “Ние не сме свещеници та да извършваме обредите на закона, но проповедници да проповядваме евангелието”. Законът се нарича “буква” понеже беше нещо написано – външно правило. Евангелието се нарича “дух”, понеже е вътрешно начало – духовна сила. – Защото буквата убива. Законът изисква съвършенно послушание, ако ли не, наказва със смърт. Понеже никой не може да отдаде това послушание, той убива всички. Законът също така ни прави да съзнаваме греха си; и ако да нямаше закон, ние не щяхме да знаем, че сме под осъждение. – А духът оживотворява, - евангелието ни оживотворява като ни осигурява оправдателното достойнство на Христовата смърт, и влиянието на Духа да обнови сърцата ни, и това да засвидетелства в нас, че сме родени от Бога.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пет авг 10, 2007 2:34 pm

Второто послание на апостол Павел към коринтяните Глава 2

15 Защото пред Бога ние сме Христово благоухание за тия, които се спасяват, и за ония, които погиват.
16 На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите животворно ухание, което докарва живот. И за това дело кой е способен?


Стих 15. Защото пред Бога ние сме Христово благоухание. В предишния стих познанието на Христа се нарича ухание, а тук Павел казва, че “ние сме благоухание”, но значението е същото. Това благоухание се разпръсваше, не от Павел като човек, но от Павел като проповедник на евангелието. Както на човек, който дълго време е стояв в стая пълна с благоуханна миризма дрехите му ще се напълнят с благоухание, и ще го разнасят където и да отиде, така и Павел беше изпълнен с познанието на Христа, и разпръсваше това познание навсякъде. За него да е жив е било Христос (Фил. 1:21); той се хвалеше само с кръста на Христа (Гал. 6:14); и той чувствуваше, че ще му е тажко и горко ако не проповядва Христовото евангелие (1Кор. 9:16). И това ухание на “знанието на Христа” беше “благоухание” пред Бога, т.е., благоприятно нему. – За тия, които се спасяват, и за ония, които погиват, т.е., както хората и да приемат това проповядване, то е все благоухание пред Бога. Тука не се казва, че спасението и погиването на хората са благоухание пред Бога, но евангелието, което им се проповядва. И ако някои го отритнат и погинат, не е виновно евангелието, но са виновни самите те. Слънчевата светлина е драгоценна, макар че тя може да повреди и причини болка на болното око; медът е сладък, макар че на болните уста той може да се стори, че е горчив; и трендафилът има хубава миризма, макар, че болният човек може да се погнуси от миризмата му. Така и Христовото евангелие е за света славно изявление на Божията любов и милост; и за християните то е Божия сила и Божия мъдрост за спасение, макар че нечестивите го мразят и отритват.

Стих 16. На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, и пр. Евангелието произвежда действие върху всички, които го слушат. Ако не бъде средство за живот, то ще бъде средство за смърт. Тези, които го слушат и приемат ще го намерят, че е средство за живот – духовен живот от смъртта на греха, и вечен живот на небето. Напротив, то ще потопи в по-дълбоко осъждение тези, които го слушат и отритват. По-добре щеше да бъде ако да не бяха чули, и по-леко ще бъде на земята Содомска и Гоморска, и на всички, които са умрели незапознати с евангелието, отколкото на тях. Значението е същото както на 1Пет. 2:7,8, където е казано, че за някои си Христос е скъпоценен камък на спасение, а за други камък на съблазън. Виж. Христовите думи в Йн. 9:41 и 15:22. – И за това дело кой е способен?. Това е изобличение на тези в Коринт, които ламтят да бъдат църковни водачи и учители, без да съзнават отговорността, която тази служба предполагаше, и които, за да си постигнат себелюбивите и властолюбиви намерения, бяха готови да изопачат евангелието. Макар Павел и да можеше с чиста съвест да каже, че той не гони себелюбива цел, но проповядва евангелието наистина като пред Бога, и с пълно съзнание на отговорността си пред Него, той положително казва в гл. 3:5, че всичкото негово доволство за това велико дело е от Бога.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » нед авг 19, 2007 1:19 pm

Матей глава 13

Притчата за Плевелите. Тази притча е записана само от Матей. За нейното тълкувание, можем да прочетем стихове 36-43.

24 Друга притча им предложи, като каза: Небесното царство се оприличава на човек, който е посял добро семе на нивата си;
25 но, когато спяха човеците, неприятелят му дойде и пося плевели между житото, и си отиде.
26 И когато поникна стволът и завърза плод, тогава се появиха и плевелите.
27 А слугите на домакина дойдоха и му казаха: Господине, не пося ли ти добро семе на нивата си? тогова откъде са плевелите?
28 Той им каза: Някой неприятел е сторил това. А слугите му казаха: Като е тъй искаш ли да идем да го оплевим?
29 А той каза: Не искам; да не би, като плевите плевелите, да изскубете заедно с тях и житото.
30 Оставете да растат и двете заедно до жетва; а във време на жетва ще река на жетварите: Съберете първо плевелите, и вържете ги на снопове за изгаряне, а житото приберете в житницата ми.

Стих 25. Когато спяха човеците; не когато той или слугите му спели, като да били показали някаква небрежност от своя страна, но когато човеците въобще спят, т.е., нощя, когато лошите люде въобще извършват злодеянията си, - своите “дела на тъмнината”. – Плевели. Те често разстат с житото; и толкова приличат на него, че почти не се отличават от него, докато житото не изкласи; и затова те често се наричат “лъжливо жито”. – И си отиде. Той не трябвало да стои и да ги обработва. Плевелите лесно никнат и растат. Така и лошото семе намира в сърцето подходяща почва.

Стих 26. Завърза плод. Само тогава била забелязана разликата. “От плодовете им ще ги познаете”.

Стихове 27-30. А слугите на домакина дойдоха и му казаха, и пр. Слугите са ревностни да извършат всичко щото да могат, за да поправят сторената злина; и домакинът им не осъжда ревността им, но им показва, че е опасен начинът, по който те предлагали да очистята превелите. Ако да се помъчели те да оскубят плевелите, те често щели да сбъркат житото за плевелите; и, освен това, корените на плевелите биват толкова сплетени с онези на житото, щото с изтръгването на първите щели да се разклатят и изтръгнат и вторите.

36 Тогава Той остави народа и дойде в къщи. И учениците Му се приближиха при Него и казаха: Обясни ни притчата за плевелите на нивата.
37 А в отговор Той каза: Сеячът на доброто семе е Човешкият Син;
38 нивата е светът; доброто семе, това са чадата на царството; а плевелите са чадата на лукавия;
39 неприятелят, който ги пося, е дяволът; жетвата е свършекът на века; а жетварите са ангели.
40 И тъй, както събират плевелите и ги изгарят в огън, така ще бъде и при свършека на века.
41 Човешкият Син ще изпрати ангелите Си, които ще съберат от царството Му всичко що съблазнява, и ония, които вършат беззаконие,
42 и ще ги хвърлят в огнената пещ; там ще бъде плач и скърцане със зъби.
43 Тогава праведните ще блеснат като слънцето в царството на Отца си. Който има уши [да слуша], нека слуша.

Стих 36. Остави народа, и пр. Предишните четири притчи били изговорени на множеството. Тълкуванието на втората, което тук е изложено (както и онова на първата, виж. ст. 10), и следващите притчи се вижда да са били изказани в къщи, само на учениците му. – Учениците Му, не само дванадесетте, но и други ( Мк. 4:10 ).

Стих 37. Сеячът на доброто семе е Човешкият Син, т.е., Исус Христос. От началото на света до края Христос е Сеячът, сеещ обикновено посредством пророци, апостоли, проповедници, родители, и др.; но когато бил на земята, той сам лично сеел, на което сеене тази притча поне посредствено се отнася.

Стих 38. Доброто семе, това са чадата ( “синовете” ) на царството. В първата притча семето беше “словото Божие” или “словото на царството”. Значението на тези думи е, че Христос се труди да напълни земята със “снове на царството”, т.е., с добри люде; и следствието от трудовете му са добри люде; а дяволът полага старания да напълни земята със зли люде; и плевелите или злите люде в света са следствие от неговото сеене; и затова те му са “синове”.

Стих 39. Неприятелят, който ги пося е дяволът. Сатана не ги бил създал, но те са следствие от работенето му. Бог поставил Адам и Ева в Рая, “добро семе”, “синове на царството”, но Сатана посял незадоволство и властолюбие в сърцата им, и те се обърнали на нечестиви, като следствие от посяното от него. Както плевелите твърде приличат на житото, така, външно, много пъти твърде малка разлика има между подновените и неподновените. Но в действителност помежду им има твърде голяма и основна разлика. Те произлизат от разно семе и различни сеячи. Едните са синове Божии, синове на царството, а другите “синове на лукавия”. Едните принасят добър плод, а другите отровен. И макар едните и другите да растат сега заедно, в стихове 42 и 43 виждаме, че има голяма разлика в последната им участ, съответстваща на разликата в характера им. Христос тука учи, че Сатана е лице; защото сега пред нас няма притча, а разяснението на притчата. Забележете, също така, че дяволът винаги сее където Христос е посял, - като се мъчи да осуети делото Христово. Той върши това през нощя, когато човеците не са на щрек, и го върши толкова изкусно щото често то дълго време изглежда като добро дело, неразпознаваемо от житото, докато не се види плодът му. – Жетварите са ангели. Те често се представят като другари на Господа, когато ще дойде в съдния ден ( гл. 16:27, 24:31; 2Сол. 1:7; Отк. 19:14 ).

Стих 41. Ще съберат от царството Му. Плевелите са представени, че са посяти на Христова нива. – Всичко що съблазнява. Както плевелите са съблазън (спънка) за житото, като му препятстват да расте, така и нечестивите са съблазън в Христовото царство, и ще бъдат оставени да стоят там само през това изпитателно време.

Стих 42. Огнената пещ. И в старите и в новите времена човеците понякога са били погубвани с огън; и изгарянето се считало за най-страшно наказание ( Ер. 29:22; Дан. 3:6; 11:33; 1Кор. 13:3 ). Затова то се употребява даже в Стария Завет като символ да представи наказанието на нечестивите ( 2Цар. 23:6 7; Ис. 5:24; 10:16,17, 33:11,12, 66:24; Мал. 4:1 ). Така е употребено и в Новия Завет, както тука, и от Христос и от други ( гл. 3:10,12, 7:19, 25:41; Евр. 6:8, 10:27 ). Разглеждането на тези места ясно показва, че изгарянето е употребено като символ за наказание. Като се употребява иносказателно да представи духовни страдания посредством вещественни картини, ние не можем да сме напълно уверени, че тука става въпрос за веществен огън. Но тъй като Христос избира най-мъчителния вид смърт, за да представи тези страдания, и обявява, че “там ще бъде плач и скърцане със зъби”, вижда се като положително вярно, че било земано буквално или не, бъдещето състояние на нечестивите ще бъде състояние на извънмерно голяма неволя и тегло, от което няма да има никакво избавление ( Ис. 66:24, гл. 25:41 ).

Стих 43. Праведните ще блеснат като слънцето. От друга страна, състоянието на праведните е бъде много славно и блажено. – В царството на Отца си. По-преди те били в царството на Сина му (стих 41), но сега, след съда, те са в царството на Отца си. (направете сравнение с 1Кор. 15:28. )
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон авг 20, 2007 5:02 pm

Матея Глава 5

Проповедта на Исус на планината

3 Блажени нищите по дух, защото е тяхно небесното царство.
4 Блажени скърбящите, защото те ще се утешат.
5 Блажени кротките, защото те ще наследят земята.
6 Блажени които гладуват и жадуват за правдата, защото те ще се наситят.
7 Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост.
8 Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога.
9 Блажени миротворците, защото те ще се нарекат Божии чада.
10 Блажени гонените заради правдата, защото е тяхно небесното царство.
11 Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене;

Стих 3. Блажени, и пр. С този стих започва онова слово, или проповед, което съдържа най-пълното съкращение на Христовите нравоучения, и първата му дума е благословение и благовестие – “блажени”. И това блаженство е произнесено не за онези, които обикновено считат себе си за блажени, но за онези, които не се мислят за такива; и първо за “нищите духом”, т.е., за онези които чувстват духовната си бедност – оскъдието си от нравствено или духовно достойнство. Това смирено убеждение, че пред Бога ние сме нищо е основата на всяко духовно превъзходство. Без него ние не можем да достигнем богатството Христово. С него ние ставаме способни за приемане всички духовни дарове ( Отк. 3:17,18 ; гл. 9:12,13 ). Като съзнават, че са бедни, те са готови да приемат богатство, което им е приготвено. – Защото е тяхно небесното царство. Царството, което Даниил предрекъл, за което евреите се надявали, и за което Йоан Кръстител и сам Исус казали, че е “наближило”, ще бъде наследство.

Стих 4. Блажени нажалените, защото те ще се утешат . Както бедните, за които се говори в стих 3, са били духом бедни, така и тези нажалени са били духом нажалени. Тези са “сетующите в Сион”, на които са известени благите вести в Ис. 61:1-3 , “да изцеля съкрушените в сърце”, “да утеша всичките сетующи”, “да наредя за сетующите в Сион, да им дам красота вместо пепел, елей на веселие вместо плач”, и вижда се като, че тези стихове в Книгата на Исая са били в ума на Спасителя, когато е казал словото си, и че той е искал да им напомни, че това пророчество на Исая сега се изпълнявало, макар че за пълното му изпълнение ние трябва да се надяваме в онова бъдеще състояние, в което “Бог ще обърше всяка сълза от очите им” ( Отк. 7:17, 21:4 ).

Стих 5. Блажени кротките, т.е., тихите, меките, смирените; онези които носят търпеливо неправдите, които “претърпяват оскърбления като страдат неправедно” ( 1Пет. 2:19 ) ; които са като нашия Спасител “кротки и смирени на сърце” ( гл. 11:29 ) , който “укоряван, укорение не отвръщаше” ( 1Пет. 2:23 ) . Тази доблест, която толкова явно Христос бил проявил, много пъти ни е препоръчана в Библията. Така Павел ни поучава да сме “тихи и да показваме към всичките човеци всяка кротост” ( Тит 3:2 ) ; и той молил човеците “с кротостта и тихоста Христова” ( 2Кор. 10:1 ) ; и Петър съветва жените да се китят с кротък и тих дух, който е многоценен пред Бога ( 1Пет. 3:4 ) .В Гал. 5:23 кротостта се споменава като един от плодовете на Духа; и трябва да се забележи, че точно противоположните черти на ума и сърцето са показвали видно евреите във времето на Христос. И когато Исус казал, “блажени кротките, защото те ще наследят земята”, те трябва да са почувствали, че им е останало малко надежда. Така Христос учил, не по един редовен и систематичен път, но практически, за необходимостта от промяна на сърцето, и от възобновителното дело на Святия Дух. – Те ще наследят земята. Това обещание както стои в Стария Завет ( Пс. 37:11 ) първоначално се е отнасяло към Ханаанската земя. Сбъдването на обещанието дадено на Авраам, че потомството му ще наследи тази земя се считало от евреите като връх на благоденствието и като включващо всички блага. Несъмнено мнозина от тях ограничавали възгледите си на привременни благословения. Човеците на този свят очакват щото горди и надменни завоеватели да владеят земята. Мнозина от евреите се надявали, че Месия ще бъде като тези владетели. Авраам, обаче, очаквал нещо повече от владеенето на едно земно наследие. Той и благочестивите между потомците му “очакваха градът, който има основания, и на който художник и създател е Бог” (Евр. 11:10); за това Ханаан им станал символ на небето, на което кротостта на кроткия го прави наследник, и за което тя е едно съществено условие. и колкото повече царството Божие придобива власт на този свят, толкова силата, която ще владее света ще бъде силата на кротостта и тихостта. В това Месия е бил пример на людете. “Радвай се много, дъщерю Сионова: ето, Царят ти иде при тебе …. Кротък” ( Зах. 9:9; гл. 21:5).

Стих 6. Блажени, които гладуват и жадуват за правдата, т.е., които имат силно и жарко желание за нея; чието духовно естество копнее за правда, както телесното им естество копнее за храна и вода. Това сравнение се среща често в Писание ( Пс. 42:1,2, 63:1,2; Ис. 55:1 ). Когато някой така копнее за правда, той ще я търси както гладният търси храна и жадният вода; и дадено ни е уверение, че търсенето ни на правда няма да бъде напразно. И тук Христовото учение е било прямо противоположно на вярването на евреите, които мислили за честити фарисеите, че последните със строгото си изпълнение на предписанията на закона имали право за божествено благоволение. Но фарисеите не бил такъв, който да гладува и жадува за правда, но такъв, който считал себе си за праведен вече. Това, като трите предишни блаженства, представлява светиите повече, че чувстват нужда от светост нежели, че са праведни. Но в самото чувстване на нужда от правда, и в самото самопризнаване на човека, че е недостоен, ние виждаме и доказателство, че осветителното дело е започнало и същественото условие за по-нататъшното развитие на това дело. Тъй ние имаме тук уверение, че такива “ще се наситят”. Това уверение отчасти бива изпълнено в този живот; понеже даже в гладуването и жадуването ни за правда ние захващаме да се насищаме с правда. Но това гладуване и жадуване няма да престане докато, в бъдещия живот, не видим Божието лице с правда. Тогава ние ще се наситим напълно ( Пс. 17:15 ).
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон авг 20, 2007 5:04 pm

Стих 7. Блажени милостивите, защото на тях ще се показва милост. По-общото правило е показано в гл. 7:2, - “с каквато мярка мерите, ще ви се мери”; и най-доброто пояснение на този стих се намира в притчата за немилостивия длъжник (гл. 18:23-25), където слугата, комуто господарят му бил простил 10,000 таланта, естествено се очаквало да покаже поне малко от същото съчувствие към съслужителя си и да му опрости малкия му дълг от 100 пеняза. От стиха пред нас някой може да предположи, че ние първо трябва да се покажем милостиви и после да очакваме от Бога милост. Но гореспоменатата притча добре пояснява, че ние не можем да бъдем точно първо милостиви. Бог ни показва милост всеки ден, и във великата си милост той ни даде единородния си Син за наш Спасител, чрез когото да може да ни се простят всичките грехове. Но ако тези проявления на милостта Божия не възбуди в нас милостив дух, ние няма да видим онази милост, която ни е приготвена. Милостта е едно от главните свойства на Божия характер; и ние ако показваме милост се уподобяваме на Бога. Ако се ползваме право от изобилните благовремия, да показваме милост на онези които са ни оскърбили, ние ще ставаме повече и повече подобни нему.

Стих 8. Блажени чистите по сърце, не в обредно отношение чистите, не онези, които са били просто кръстени, и които извършват всичките църковни обреди, нито онези, на които само външният живот е чист, но онези чието сърце е чисто. Това било прямо противоположно на лицемерието на фарисеите, които “чистели външното”, а вътрешното им било “пълно с грабеж и лукавство” ( Лк. 11:39 ). Тази разлика между външната и вътрешната чистота е припозната навсякъде в Бижлията, и в Стария и в Новия Завет; и явно е казано, че само последната е угодна на Бога. – Ще видят Бога. 1Йн. 3:6, - “Който съгрешава, не го е видял”, и 3Йн. ст. 11, - “Който прави зло, не е видял Бога”. От тези два стиха, също така, се вижда, че това виждане на Бога става в този живот. Колкото повече не вършим зло, и сме чистосърдечни, толкова повече ние виждаме Бога. Но само “кога се яви”, и “ще сме подобни нему”, “ще го видим както е” (1Йн. 3:2). Тогава в пълен смисъл ще “гледаме лицето му” (Отк. 22:4). Това виждане на Бога започва когато душата прогледне, т.е., когато започне духовното виждане в прероденото сърце (Еф. 1:18 ), и то се усъвършенства когато във вечността ние “ще го гледаме лице с лице” ( 1Кор. 13:12; 1Йн. 3:2; Пс. 17:15 ).

Стих 9. Блажени миротворците, онези които с въздържанието си от да оскърбяват другите, и с готовността си да прощават обидите, които другите им правят, живеят миролюбиво, и се стараят щото и другите да живеят помежду си миролюбиво. Техният характер и поведение са следствие от онази любов, която “не търси своето”; и такива люде обичат ближния си както себе си. Затова те са “чада Божии”; защото той е “Бог на мирът” ( Евр. 13:20 ), и Христос, единородният му Син, бил великият Миротворец, който “умири, с кръвта на своя кръст, и земните и небесните” (Кол. 1:20), и който “е нашият мир”, като унищожи враждата с плътта си”, “за да примири в едно тяло и двамата (евреина и езичника) с Бога чрез кръста, като уби на него враждата”, “и като дойде проповядва благовестието на мирът на вас, които бяхте далеко, и на тези, които бяха близо” (Еф. 2:14-17). Когато Христос се родил, ангелите пеели “на земята мир, в човеците благоволение”. И онези, които се трудят за мира са негови ученици и чада Божии. Но трябва да се забележи, че Христос дошъл на земята да установи първо “мир с Бога” (Рим. 5:1), който мир е извор на онзи мир Божий “който превъзхожда всеки ум” (Фил. 4:7), и който кара човеците да бъдат миролюбиви и миротворци. Затова, който гледа да примирява човеците с Бога, той е във висша степен миротворец.

Стих 10. Блажени гонените заради правдата. В предишните седем блаженства е очертан напълно един Християнски характер, а този стих показва каква обхода може да очакват от света онези, които имат такъв характер. Такива се крепят и утешават с уверението, че и когато се гонят за дето са с такъв характер, те пак са блажени. То е същото като да се кажеше: Блажени са които се гонят, че са нищи духом, че жалят за дето са грешили, че са кротки, милостиви, чистосърдечни, и че се стараят да помиряват човеците помежду им и с Бога. Чудно ли е, че човеците се гонят за такива качества и дела? Нека видим (1) че историята на света показва, че добрите винаги са били преследвани; и (2) че сам Христос е казал, “Всеки, който прави зло мрази светлината”. “Ако бяхте от светът, светът би любил своето, а понеже не сте от света, …. Затова светът ви мрази”. Затова и Павел казал, че “всички, които искат да живеят благочестиво в Христа Исуса, ще бъдат гонени” (2Тим. 3:12). Който би се преследвал по такива причини, може да счита себе си за блажен. Но нека такъв един не търси преследването, нито да го възбужда със странно поведение и странни мисли, със съпротивление на законната власт, или с думи непотребно обидни за другите. Мнозина, които мислят, че се гонят “за правдата”, в действителност се гонят за гордостта им нежели за кротост и бедност по дух, за строгостта и грубостта им нежели за милосердие, за нечистия им живот нежели за чистосърдечие, за навика им да се карат и да скарват други нежели за искрени усилия от тяхна страна да живеят миролюбиво и да се трудят за мира. – Защото е тяхно небесното царство.

Стих 11. Блажени сте, и пр. Което е особено за забелязване в този стих е, че като описал до тук праведния характер, и облажил онези, които се гонят за такъв характер, нашия Спасител пристъпил да отъждестви учениците си с онези, които притежават такъв характер, и също така да отъждестви гонението заради него с гонение заради правдата. – И говорят против вас лъжливо. И в първите времена на Християнската Църква и в историята на днешните евангелски мисии, от страна на езичниците, току-речи буквално верно е, че “всяка зла реч” се е изказала върху Христовите последователи. Тези последните са били обвинявани във всякакви престъпления, и че са се въодушевявали от всякакви зли подбуждения при извършването на делото си. – Зло заради мене. Две твърде важни ограничения. Ако знаем положително, че обвиненията против нас са лъжливи, и че укорите и преследванията против нас са заради Христа, тогава наистина ние сме блажени, и тогава имено тогава, можем да се радваме. - “Защото това е богоугодно, ако някой заради съвестта към Бога претърпява оскърбления като страда несправедливо. Защото каква похвала е, ако търпите биене когато съгрешавате” Но ако търпите когато вършите добро и страдате, това е угодно пред Бога”, и пр. Нека никой, който страда, но не страда заради правдата, да не мисли, че страда заради Христос.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » вт авг 21, 2007 1:34 pm

Матея Глава 2

4 Затова събра всички народни главни свещеници и книжници и ги разпитваше, где трябваше да се роди Христос.
5 А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, защото така е писано чрез пророка: -
6 "И ти, Витлееме, земьо Юдова,
Никак не си най-малък между Юдовите началства,
Защото от тебе ще произлезе Вожд;
Който ще бъде пастир на Моя народ Израил"

Стих 4. Първосвещеници и книжници. С думата първосвещеници ние разбираме, освен първосвещеника, и онези, които са изпълнявали по-преди първосвещеническата служба, и така също началниците на двадесет и четирите отделения (чети) на които свещениците били разделени, споменати в 1Лет. 24:4-18. Книжниците били учените на народа, които посвещавали времето си на изучаване и преписване Писанията. Те, така също, държали протоколите на съборищата (синагогите) и съдилищата, и са пишели владалата, разводните писма, и пр. Най-прочутите от тях, като тези които тук се споменават, ставали членове на Синедриона (народния събор или съвет). Те не били някое религиозно съсловие, но могли да бъдат или Фарисеи или Садукеи. –Где трябваше да се роди Христос (т.е. Месия)? Начинът по който е поставен този въпрос показва, че очакването на такъв Избавител и Юдейски Цар е било общо между евреите, макар преобладаващите понятия за царството Му и да били твърде различни от онези на пророците, които били говорили по боговдъхновение векове преди Неговото дохождане. Пророците били представлявали царството Му като царство на правда и мир, на кротост и простота, на Спасение и духовни благословения. Евреите въобще се надявали за светско царство, което няма духовно естество, - царство на завоевания и победи над всичките им неприятели. Ето защо се уплашили и замислили Ирод и въобще цял Ерусалим като чули, че се родил един, който щял да им бъде цар.


Стихове 5,6. А те му казаха: Във Витлеем Юдейски, и пр. Първосвещениците и книжниците се вижда, че отговорили без колебание или двоумение на въпроса, къде трябвало да се роди Месия, и привеждат за доказателство Мих. 5:2. Както ще се види като се сравни стих 6 с тези думи на пророка, цитата не е буквален, макар смисъла му и да е същия. Смисъла на стиха в Михей, е че Витлеем макар и да е малък ще бъде месторождение на един велик Владетел, и така ще стане велик; а смисъла на стиха в Матей, е че Витлеем не е малък, защото в него щял да се роди такъв Владетел. Вместо “между тисящите”, и пр., както е в Михей, ние намираме “между “войводствата”, и пр. в Матей. На Еврейски език думата за тисящи и за войводства произлиза от същия корен, от което може да се обясни тази разлика, тъй щото да се каже между тисящите, или между войводствата, е в същност все същото нещо. Отговорът на първосвещениците и книжниците е бил правилен. Поведението, което държал Ирод показва, че той вярвал някак в истинността на пророчеството; но пак с удивителна упоритост той се заловил умишлено да осуети Божието намерение. Така, отпосле, и евреите се помъчили да убият и Исус и Лазар, когото бил възкресил от гроба, като че ли са могли да противостоят на божествената сила.
Последна промяна от aktex на вт дек 02, 2008 9:59 pm, променено общо 1 път.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Мнениеот aktex » пон апр 21, 2008 1:50 am

Матей 15:21-28

21 И, като излезе оттам, Исус се оттегли в тирските и сидонските страни.
22 И, ето, една ханаанка излезе от ония места и извика, казвайки: Смили се за мене Господи, Сине Давидов; дъщеря ми зле се мъчи от бяс.
23 Но Той не й отговори ни дума. Учениците дойдоха и Му се молеха, като рекоха: Отпрати я, защото вика подире ни.
24 А Той в отговор каза: Аз не съм пратен, освен до загубените овце от Израилевия дом.
25 А тя дойде, кланяше Му се и казваше: Господи помогни ми.
26 Той в отговор рече: Не е прилично да се вземе хляба на децата и да се хвърли на кученцата.
27 А тя рече: Така, Господи; но и кученцата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им.
28 Тогава Исус в отговор й рече: О жено, голяма е твоята вяра; нека ти бъде според желанието. И дъщеря й оздравя в същия час.

Стих.21 И, като излезе оттам, Исус, т.е., от Капернаум. – Тирските и Сидонските страни;. До колкото знаем, този е единствения път, когато Исус излязъл от Палестина и отишъл в езическа страна. Че той не отишъл да проповядва на езичниците е явно от ст. 24, и от Мк. 7:24, където е казано, “и не искаше да го знае никой”. Той вероятно отишъл там да си почине, както преди малко бил преминал Галилейското море със същата цел (Мк. 6:31, но отиването му било напразно. Като се завърнал от там, той толкова ясно проповядвал духовната цел на посланието си, и толкова съвършенно отсякъл надеждата им, че той ще стане светски цар, че мнозина от учениците му го напуснали (Йн. 6:22-26 . преди това, той разсърдил книжниците и фарисеите, които били дошли от Ерусалим, със строгото изобличение, което им отправил; и, освен това, Ирод бил раздразнен по отношение към него (гл. 14:2. От тогава той няколко време очевидно отбягвал множеството и гледал да бъде сам с учениците си, като им разкривал по-ясно кой е той (гл. 16:16,17) и целта за която бил дошъл (гл. 16:21).

Стих.22. Една ханаанка (Цгр. “жена хананейка”), наречена в Евангелието от Марко Сирофиникианка, т.е., от Финикия в Сирия, а не от другата Финикия в северна Африка, която била поселение на първата. Тази Финикия била част от Ханаан, за това тази жена се описва тука и като Хананейка. Марко я нарича и елинка, т.е., езичничка. – Сине Давидов, т.е., Месия. Имало много евреи във Финикия, които разбира се често възлизали в Ерусалим по празниците, и несъмнено са разказвали за чудесата на Исус, когото мнозина считали за Месия, сина Давидов.

Стих 23. Но Той не й отговори ни дума. Може би, както мнозина предполагат, за да изпита вярата й. Но трябва и това да помним, че той бил отишъл в онази страна, за да бъде сам с учениците си, и не искал да го познаят . Извършването на някое чудо би осуетило целта за която бил отишъл там; и би го принудило да отиде другаде, както и станало (стих 29). – Отпрати я, т.е., като послуша Исус молбата й, както става явно от отговора му (стих 24).

Стих 24. Аз не съм пратен, и пр. Христос не проповядвал на езичниците. Той дошъл при евреите, “при своите си” (Йн. 1:11), за да го приемат като свой обещан Месия. Но като бил отхвърлен и разпънат от тях, той по-късно бил проповядван и на езичниците, не положително като Месия на евреите, но като Спасител на човеците.

Стих.25. А тя дойде, и пр. До сега тя ги следвала из пътя и викала след тях. Обаче, сега (Мк. 7:24,25) те били влезли в една къща, но в постоянството си тя още ги следвала.

Ст. 26. Кученцата (Цгр. “псетата”). Думата тука означава домашни кучета, за отличие от уличните псета, които нямат господар, и никого, който да се грижи за тях. Домашните кучета имат един, който да се грижи за тях, само че той трябва да се грижи първо за чадата си (Лк. 24:47). И така Христос казва (Мк. 7:27), “Остави да се наситят първо чадата”. Той не й отказва съвсем на молбата, но със самите тези изречения й дава някакво основание да се надява, че той се грижи даже и за нея; и тя изведнъж се улавя за тази надежда, като казва (стих 27), “Ей, Господи”, т.е., което си казал е верно; кучета сме, и не трябва първо да се нахраним, но пак и ние имаме дял, “и кучетата ядат от трохите, които падат от трапезата на господарите им”. Не е чудно дето Христос й отговорил (стих 28 ), “Голяма е твоята вяра”, защото макар той и да не я послушал из пътя, тя пак го следвала в къщата; и макар тука и да се вижда, че той я отхвърлил, пак от думите му, че децата първо трябвало да се наситят, тя вижда едно основание за надежда, че още може да има дял от грижите на Господаря, или поне да яде от трохите, които падат от трапезата му. При това, смирението й се вижда да е равно на вярата й. В смирението си тя не отказва да я наричат куче, но във вярата си тя вярва, че Христос ще покаже и на нея съчувствието си. И заплатата за вярата й не закъсняла, - “Нека ти бъде както искаш”. Който идва при Христос с подобно смирение и с подобна вяра ще приеме същата заплата.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Тълкуване

Мнениеот aktex » съб фев 14, 2009 11:00 am

Еврей 9:27,28

27 И тъй като е определено на човеците веднъж да умрат, а след това настава съд,
28 така и Христос, като биде принесен веднъж, за да понесе греховете на мнозина, ще се яви втори път, без да има работа с грях, за спасението на ония, които Го очакват.

Стихове 27,28. Веднъж да умрат. Хората веднъж умират, и след това дохожда съд; така и Христос веднъж е пострадал, а после се е прославил между светиите си пред цялата събрана вселена. Както за един човек дохожда смърт и съд, така и за човека Христос дохожда смърт и прославяне. – За да понесе греховете на мнозина. Това е взето от Ис. 53:12. Мнозина е като противоположно на един, и не решава колцина или каква част от човешкото племе са онези, за които Христос умрял. – Без да има работа с грях (ще се яви втори път без грях). Първият път той се явил претоварен с грях – греховете на човешкото племе; когато се яви втори път той не ще има този товар, защото, като принесъл себе си, той “веднъж завинаги” направил умилостивение за тези грехове. – За спасението, - да избави окончателно от всяко земно страдание тези, които верно са го очаквали с опасани чресла и запалени светилници (Лк. 12:35).

1Коринтяни 15:36

36 Безумецо, това, което ти сееш, не оживява, ако не умре.

Стих 36. Безумецо. Възражението, че е невъзможно щото това, което умира да живее пак е толкова безмислено пред вид на обикновенното действие на природата, че Павел нарича възразителя безумен. Не трябва да предполагаме, обаче, че той казва това с чувство на яд, както и нашия Господ не го е казал с яд на учениците си.Лк. 24:25. – Това, което ти сееш, и пр. Вместо да бъде невъзможно за умрелите да живеят пак, смъртта и разлагането на посятото семе е единственото средство, за да се произведе живот в зърното. Разгледано само по себе си, толкова е вероятно, че човешкото тяло ще възстане от гроба, колкото е вероятно, че семето, като умре, ще произведе корена, стъблото, и зърното на новото растение. Наистина отговорът на апостола не премахва всичките трудности, понеже телата на светиите не само се разкапват, но се и разпиляват и влизат в нови организми. Но трудността за разбиране на това може да се дължи на нашето невежество, защото не знаем в какво ще се състои еднаквостта на възкресенското тяло с тялото, което е било погребано.

Тялото, което ще се въздигне е тялото, което е умряло, в същия смисъл, както новото зърно жито е същото, което е било посято и умряло в земята, т.е., животът, който е бил в семето се продължава в зародиша, който изниква и пораства та става ново зърно. Тъждеството на тялото не се състои в частиците от вещество, които го съставляват, защото те се променят постоянно. От ден на ден тялото се подновява от храната, която ядем и въздуха, който дишаме. Научни мъже ни казват, че няма нито една частичка от вещество в тялото ми днес, която е била в него преди няколко години. Тялото ми се е променяло много пъти, откакто съм се родил, но при всичките тези промени, аз имам същото тяло, защото то си остава същото устройство, и се въодушевява от същия живот. Това начало на живот ще се спази по някакъв начин и в промяната, която смъртта ще причини; и в определеното от Бога време то ще се намери в обстоятелства благоприятни за нова деятелност, и от ново вещество ще се устрои възкръсналото тяло. То ще бъде ново, духовно, славно тяло, и ще се различава твърде много от сегашното ни тяло, но при все това, ще бъде така наистина същото тяло, което съм имал, когато съм бил дете.

Йоан 15:4

Стих 4. Пребъдвайте в Мене. Те бяха вече в Христос като живи пръчки, а и като самоволни дейци; и следователно, трябваше да се насърчат да пребъдват в него. Защото както идването ни при Христа – по послушание на поканите му и привличането на Светия Дух – зависи отчасти от самите нас, така и пребъдването ни в него зависи от нас. – И Аз във вас. Това не е обещание като да кажеше: Пребъдвайте в мене, и тогава аз ще пребъдвам във вас, но част от заповедта, което ще каже: Внимавайте, така, че аз да пребъдвам във вас, - пазете си сърцата толкова свободни от светски неща, толкова пълни с ревностно желание за присъствието ми, и толкова послушни на гласът ми, че да мога винаги да пребъдвам във вас. – Както пръчката не може да даде плод от само себе си …. така и вие не можете. Пръчката няма никакъв източник на живот в себе си, но приема живота и храната си от лозата. Така и вярващия има източника на живота си в Христос, и трябва да приема направо от него духовната си храна и способността си да дава духовен плод. Истинския живот произтича от него и отива във всяка пръчка, която пребивава в него; и той я съживява и я прави плодородна.
Потребителски аватар
aktex
Потребител
Мнения: 2764
Регистриран на: нед апр 30, 2006 2:30 am

Re: Тълкуване

Мнениеот aktex » пон фев 23, 2009 12:06 pm

Деяния 17:24, 25

24 Бог, Който сътвори света и всичко, що е в него. Той, бидейки Господ на небето и земята, не живее в ръкотворни храмове,
25 нито приема служение от човешки ръце, като да се нуждае от нещо, но Сам дава на всички живот и дишане и всичко.

Несъмнено стиховете 24 и 25 не могат да се разгледат сами. Защото се свързват със стиховете преди и след себе си.

Стихове 22-31. Изложеното тук Павлово слово към атиняните е образец на умелост, учтивост, и истинско красноречие. Атина беше седалището на най-високо учение, философия, красноречие, и изкуство, които се намираха в света него време. Но всичко това не можа да успее да накара жителите й да познаят истинния Бог и отношенията си към него. Градът беше пълен с идоли; и жителите му бяха прочути по преданността си на идолопоклонството. Апостолът усещаше, че най-нужното нещо за тях беше да познаят Бога и Исуса Христа, когото Бог беше пратил като Спасител на света. Но как трябваше той до започне? Това слово поразително ни показва способността му да стане “на всичките всичко, да би всякак да спася неколцина” (1Кор. 9:22 ). Той започва като споменава начала припознати от слушателите му, и незадоволени желания чувствувани от тях. Въпреки силното влияние на материалистическата философия, и нравственния разврат, който винаги придружава идолопоклонството, все пак имаше едно слабо търсене или пипане за Бога, знак на което беше съществуванието в града на капища посветени на незнайни богове. Диоген Лаертий разправя, че когато веднъж в Атина върлувала една епидемия, Епименид спрял болеста като испратил бели и черни овци от Ареопаг, които заклали на разни места в градът, където се случвало да легнат. За това (той притуря) в Атина има безименни капища. – На непознатия Бог. Павел видял такова едно капище. Ако то беше едно от тези, за които Диоген споменава, тогава това беше действително признаване, че болеста е била причинена от някое божество, незнайно на атиняните, което те са искали да умилостивят с жертвоприношение. Това беше по един слаб начин да “питат”, за истинския управител на света. Павел следователно се възползва от този случай да им Го обяви като излага това, което той е сътворил, и за което той промишлява. – Както и някои от вашите поети са рекли, “Защото дори негов род сме”. Неколцина Гръцки поети са изразили тази мисъл. Думите са приведени буквално от една поема на Арат от Киликия, областта, в която родният град на Павел се намираше, който баше живял около 300 години преди Павлово време. Същата мисъл, почти в същите думи, се намира и в една песен на Юпитер от Клеант, един Ликийски поет почти от същия век. На друга място Павел привежда от Меандър (1Кор. 15:33 ), и от Епименид (Тит. 1:12 ). Ако, прочее, ние сме род Божий, и зависим от него за живот и дишане и всичко, от което се наслаждаваме, навярно Той трябва да стои безкрайно по-високо от нас, и криво е да се опитваме да го представяме чрез златен, или сребърен, или дървен, или каменен образ. – Бог презираше времената на невежеството. До тук Павел несъмнено имаше на своя страна убежденията на слушателите си. Но той не може да се задоволи само с провъзгласяването на Божието величие. Той трябва да изложи също така пътят на спасение чрез Исуса Христа. Времената на невежеството бяха времената на идолопоклонството. Между народите, които обожаваха идоли познанието на истинния Бог се беше изгубило, и човеците се водеха по своето си въображение. Думата презираше тук не значи, че Бога не го беше грижа, че човеците скитаха или блуждаеха далеч от него, но значи просто, че в неговата непроницаема промисъл той бе оставил всичките народи да ходят по своите пътища (гл. 14:16 ), като ги съдеше, разбира се, само според каквато светлина и поучение те имаха. Той позволи на израилтяните да се опитат по своему да достигнат до правда чреч делата на закона; и той позволи на други народи да се опитат по своему да достигнат съвършенство чрез светлината на природата, философията, и разни религиозни планове, които те сами си бяха скроили. – Сега заповядва на всички човеци навсякъде да се покаят. Когато всичките тези опити се опитаха и не сполучиха, “в пълнотата на времето”, Той изпрати Синът си да спаси света. Веста на това спасение е и за евреи и за езичници; и тя трябва да се провъзгласи “на всички човеци, на всякъде”. Първата стъпка за приемането на това спасение е покаяние. Затова нашият Спасител, предтечата му, и апостолите му всички започнаха проповядването си като канеха човеците да се покаят. Те трябва да се отвърнат от всякакъв грях, трябва да го мразят и напуснат, и така да приемат Христа и спасението му. И това проповядване се налага чрез учението за бъдещия съд, когато сам Христос ще бъде Съдията, и когато всичките народи ще застанат пред него, за да ги съди той. – И е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите. Христовото възкресение от мъртвите беше ясно Божие свидетелство за Евангелието, което го провъзгласява за Спасител на всички, които го приемат, и Съдия на всички човеци в последния ден. На този велик факт, възкресението на Исуса, Павел, както и другите апостоли, беше един опълномощен свидетел ( гл. 1:8,22, 2:32, 4:33, 10:41, 22:15, и др.). Ако някой попита как можеше да се очаква, че атиняните ще приемат Павловото свидетелство за този факт, отговорът е че те не бяха задължени да повярват нещо без доказателство, но когато веста на евангелието достигна до ушите им, тяхна длъжност беше да бъдат готови да се убедят, когато им се представи достатъчно доказателство, и да се научат на и вършат Божията воля. Тези, които притежаваха този понятлив дух достигаха до вяра в Христа. За жалост те бяха само едно малцинство от Павловите слушатели.
ven4e
Потребител
Мнения: 2975
Регистриран на: чет мар 27, 2008 8:13 pm

Re: Тълкуване

Мнениеот ven4e » вт фев 24, 2009 4:23 pm

sandi
Потребител
Мнения: 1174
Регистриран на: вт мар 06, 2007 6:31 pm

Re: Тълкуване

Мнениеот sandi » ср фев 25, 2009 9:06 am

Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Тълкуване

Мнениеот Кабрал » чет фев 07, 2013 9:02 am

Потребителски аватар
needsnow
Потребител
Мнения: 48
Регистриран на: пон дек 31, 2012 12:26 am

Re: Тълкуване

Мнениеот needsnow » чет фев 07, 2013 10:12 am

Кабрал, на мен ми прави впечатление, че доста от качествените хора, които са оставили много духовна храна през годините ги няма. Какъв е Вашият отговор?
Кабрал
Модератор
Мнения: 2534
Регистриран на: чет окт 02, 2008 11:32 pm

Re: Тълкуване

Мнениеот Кабрал » чет фев 07, 2013 7:20 pm

Няма ги, но вече имат нови ангажименти. Напр. доколкото знам нашето Акте е станала калугерка в някакъв манастир, а Випаз бил послушник в "Свети Георги", Поморие. Хората с времето поумняват и си намират пътя във вярата.
Поне така съм чул, а иначе незнам, някакси хората станаха по-нетолерантни и резки към друговерците, може би затова.
Потребителски аватар
needsnow
Потребител
Мнения: 48
Регистриран на: пон дек 31, 2012 12:26 am

Re: Тълкуване

Мнениеот needsnow » чет фев 07, 2013 7:49 pm

Благодаря Ви за отговора! Но въпросът ми беше, къде са хората, които оставиха наистина забележителни постове? Къде са Molecule, kassie, Асен, m.muladzhikova, Мария, Gunev ... Чета с интерес стари и много полезни теми и ставам свидетел на голяма нетърпимост към хора, които са имали собствено мнение и не са се страхували да го отстояват във времето. За съжаление, това отношение идва от част от администрацията на този сайт, а не от обикновени потребители. Това е проблемът.

В последните две седмици отново ставах свидетел на предупреждения за изгонване и това ме смути. Липсват търпение и готовност за диалог, действа се спонтанно от позиция на по-силния. Правилникът за вътрешна етика е хванал паяжина-изобщо не се чете и съблюдава. Действа се понякога на основата на личното отношение към другия. А не би трябвало да е така, поне тук. И в "Замунда" са по-толерантни. Говоря искрено, както го наблюдавам и мисля.

Самият аз съм част от екипа на група сайтове и всеки потребител е важен за имиджа на компанията. Имаме реални посещения на около 10 000 уникални потребителя всеки ден. Когато се дава нужното внимание, хората остават доволни се получава взаимно доверие и хората остават.

Приятна вечер!

Върни се в “протестантство”



Кой е на линия

Потребители, разглеждащи този форум: Няма регистрирани потребители и 1 гост